–

за G. K., B. O. D. GmbH и S. L., от W. Gappmayer, Rechtsanwalt,

–

за Österreichischer Delegierter Europäischer Staatsanwalt, от L. De Matteis, T. Gut, I. Maschl-Clausen и F.‑R. Radu, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от J. Schmoll, J. Herrnfeld и C. Leeb, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller, P. Busche и M. Hellmann, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от R. Bénard и A. Daniel, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от М. K. Bulterman, A. Hanje и J. M. Hoogveld, в качеството на представители,

–

за румънското правителство, от M. Chicu, E. Gane и A. Wellman, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. Baquero Cruz и S. Grünheid, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 31, параграф 3, първа алинея и на член 32 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OB L 283, 2017 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу G. K., B. O. D. GmbH и S. L., срещу които се осъществява наказателно преследване заради внос на биодизел в Европейския съюз в нарушение на митническото законодателство чрез деклариране на фалшива информация.

3

Съгласно член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (OB L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3):

„Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение“.

4

Член 6, параграфи 1 и 2 от това рамково решение предвижда:

„1.   Издаващият съдебен орган е съдебният орган на държавата членка, издала европейската заповед за арест, компетентен да я издаде съгласно правото на тази държава.

2.   Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест съгласно правото на тази държава“.

5

Съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (OB L 130, 2014 г., стр. 1):

„Държавите членки изпълняват ЕЗР въз основа на принципа на взаимно признаване и в съответствие с настоящата директива“.

6

Член 6 от тази директива гласи:

„1.   Издаващият орган може да издаде ЕЗР само, ако са изпълнени следните условия:

2.   Условията, посочени в параграф 1, се преценяват от издаващия орган за всеки отделен случай.

3.   Когато изпълняващият орган има основания да счита, че условията, посочени в параграф 1 не са изпълнени, той може да се консултира с издаващия орган за важността на изпълнението на ЕЗР. След тази консултация издаващият орган може да реши да оттегли ЕЗР“.

7

Член 9, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Изпълняващият орган признава ЕЗР, предадена в съответствие с настоящата директива, без да изисква допълнителни формалности и прави необходимото за нейното изпълнение по същия начин и при същите условия и ред, както ако въпросното процесуално-следствено действие е било разпоредено от орган на изпълняващата държава, освен ако този орган реши да се позове на някое от основанията за непризнаване или неизпълнение или на някое от основанията за отлагане, предвидени в настоящата директива“.

8

Съображения 12, 14, 20, 30, 32, 60, 72, 73, 80, 83 и 85 от Регламент 2017/1939 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

9

Съгласно член 1 от този регламент:

„С настоящия регламент се създава Европейска прокуратура и се установяват правилата, уреждащи нейната дейност“.

10

Член 2, точки 5 и 6 от посочения регламент има следния текст:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

11

Член 4 от същия регламент гласи:

„Европейската прокуратура отговаря за провеждането на разследвания, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на престъпления и съучастниците в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза […]. Във връзка с това Европейската прокуратура провежда разследвания и осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки до окончателното приключване на делото“.

12

Член 5, параграф 1 от Регламент 2017/1939 предвижда:

„Европейската прокуратура гарантира, че при дейността ѝ се зачитат правата, заложени в Хартата“.

13

Член 8, параграфи 1—4 от този регламент гласи:

„1.   Европейската прокуратура е неделим орган на Съюза, който действа като единна служба с децентрализирана структура.

2.   Европейската прокуратура е организирана на централно ниво и на децентрализирано ниво.

3.   Централното ниво се състои от централна служба при седалището на Европейската прокуратура. Централната служба се състои от колегията, постоянните камари, европейския главен прокурор, заместник главните прокурори, европейските прокурори и административния директор.

4.   Децентрализираното ниво се състои от европейски делегирани прокурори, които са установени в държавите членки“.

14

Съгласно член 13, параграф 1 от посочения регламент:

„Европейските делегирани прокурори действат от името на Европейската прокуратура в съответните си държави членки и имат същите правомощия като националните прокурори във връзка с разследвания, действия по наказателно преследване и внасяне на обвинителни актове в съда, в допълнение и в съответствие с конкретните правомощия и статус, които са им предоставени, и при съблюдаване на условията, определени в настоящия регламент.

Европейските делегирани прокурори отговарят за разследванията и действията по наказателно преследване, които са започнали сами, които са им били разпределени или които са поели, упражнявайки правото си на изземване на делото. Европейските делегирани прокурори следват насоките и указанията на постоянната камара, отговаряща за делото, както и указанията на наблюдаващия европейски прокурор.

[…]“.

15

Член 28, параграф 1 от същия регламент предвижда:

„Работещият по делото европейски делегиран прокурор може, в съответствие с настоящия регламент и с националното право, да предприеме действия по разследването и други действия по собствена инициатива или да даде указания на компетентните органи в своята държава членка. […]“.

16

Член 30, параграф 1 от Регламент 2017/1939 гласи:

„Най-малко в случаите, когато деянието, предмет на разследването, е наказуемо с максимално наказание от най-малко четири години лишаване от свобода, държавите членки гарантират, че европейските делегирани прокурори могат да разпореждат или да отправят искане за провеждането на следните действия по разследването:

[…]

[…]“.

17

Съгласно член 31 („Трансгранични разследвания“) от този регламент:

„1.   Европейските делегирани прокурори действат в тясно сътрудничество, като се подпомагат взаимно и редовно се консултират помежду си при трансгранични случаи. Когато дадено действие трябва да се предприеме в държава членка, различна от държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор, този европейски делегиран прокурор взема решение за приемането на необходимото действие и за възлагането му на европейски делегиран прокурор, установен в държавата членка, в която действието трябва да бъде извършено.

2.   Работещият по делото европейски делегиран прокурор може да възлага всички действия, с които разполага в съответствие с член 30. Мотивирането и предприемането на тези действия се уреждат от правото на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор. Когато работещият по делото европейски делегиран прокурор възложи действие по разследването на един или няколко европейски делегирани прокурори от друга държава членка, той информира същевременно наблюдаващия го европейски прокурор.

3.   Ако съгласно правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор е необходимо съдебно разрешение за действието, подпомагащият европейски делегиран прокурор получава такова разрешение в съответствие с правото на тази държава членка.

Ако бъде отказано съдебно разрешение за възложеното действие, работещият по делото европейски делегиран прокурор оттегля възлагането.

Когато обаче правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор не изисква съдебно разрешение, но правото на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор изисква такова, разрешението се получава от [работещия по делото] европейски[…] делегиран прокурор и се подава заедно с възлагането.

4.   Подпомагащият европейски делегиран прокурор предприема възложеното действие или дава указания за това на съответния компетентен национален орган.

5.   Когато подпомагащият европейски делегиран прокурор счита, че:

[…]

[…]

той информира наблюдаващия го европейски прокурор и се консултира с работещия по делото европейски делегиран прокурор с цел намиране на решение на въпроса на двустранна основа.

6.   Ако възложеното действие не е предвидено при чисто вътрешноправна ситуация, но би могло да се използва в трансгранична ситуация, уредена от правни инструменти в областта на взаимното признаване или трансграничното сътрудничество, съответните европейски делегирани прокурори могат, след съгласуване с наблюдаващите европейски прокурори, да използват тези правни инструменти.

7.   Ако европейските делегирани прокурори не са в състояние да разрешат въпроса в срок от седем работни дни, а възлагането не е оттеглено, въпросът се отнася до компетентната постоянна камара. Същото важи и когато възложеното действие не е било предприето в рамките на срока, определен при възлагането, или в разумен срок.

[…]“.

18

Член 32 от посочения регламент е озаглавен „Изпълнение на възложени действия“ и предвижда:

„Възложените действия се изпълняват в съответствие с настоящия регламент и правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор. Следват се формалностите и процедурите, изрично посочени от работещия по делото европейски делегиран прокурор, освен ако тези формалности и процедури противоречат на основните принципи на правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор“.

19

Съгласно член 41, параграфи 1 и 2 от същия регламент:

„1.   Дейността на Европейската прокуратура се осъществява при пълно зачитане на правата на заподозрените лица и на обвиняемите, заложени в Хартата, включително правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

2.   Заподозрените лица и обвиняемите в наказателни производства, образувани от Европейската прокуратура, разполагат най-малко с процесуални права, уредени в правото на Съюза, включително в директивите относно правата на заподозрените лица и обвиняемите в наказателни производства така, както са въведени в националното право, като например:

20

Съгласно член 11, параграф 2 от Bundesgesetz zur Durchführung der Europäischen Staatsanwaltschaft (Федерален закон за прилагане на правните разпоредби относно Европейската прокуратура), когато при трансграничните разследвания на Европейската прокуратура трябва да се извърши действие по разследването на австрийска територия, съдебното разрешение, посочено в член 31, параграф 3, първа алинея от Регламент 2017/1939, се предоставя от Landesgericht (областен съд, Австрия) по седалището на компетентната прокуратура.

21

Член 119, параграф 1 от Strafprozessordnung (Наказателно-процесуален кодекс) определя условията за извършване на претърсвания.

22

Член 120, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че претърсванията трябва да бъдат разпоредени от прокуратурата въз основа на съдебно разрешение и че криминалната полиция има правомощието да извършва претърсвания без разпореждане и разрешение само в неотложни случаи.

23

В член 102 от Strafprozessordnung (Наказателно-процесуален кодекс, наричан по-нататък „StPO“) е предвидено следното:

„По отношение на лице, което е заподозряно в извършване на престъпление или в съучастие в престъпление, или пък в укриване на данни, лично укривателство, лично укривателство с цел за имотна облага или вещно укривателство, може да се извърши претърсване в жилището и в други помещения, както и претърсване на самото лице и на принадлежащите му вещи, както за целите на задържането му, така и когато има основание да се счита, че претърсването ще доведе до откриване на доказателства“.

24

Член 105, параграф 1 от StPO гласи:

„Претърсванията могат да бъдат разпоредени само от съда, а в неотложни случаи — и от прокуратурата и разследващите органи [член 152 от Gerichtsverfassungsgesetz (Закон за съдебната власт)]. […]“.

25

Съгласно член 3, параграф 2 от Gesetz zur Ausführung der EU-Verordnung zur Errichtung der Europäischen Staatsanwaltschaft (Закон за прилагане на Регламента на ЕС за създаване на Европейска прокуратура):

„Когато разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс предвиждат разпореждане или потвърждение от съд във връзка с действие по разследването, това разпореждане или потвърждение ще трябва да се получи от германски съд за трансгранични действия, които съгласно член 31, параграф 3 от [Регламент 2017/1939] следва да се извършат в друга държава членка, участваща в създаването на Европейската прокуратура, само ако правото на другата държава членка не изисква такова разпореждане или потвърждение от съд“.

26

Европейски делегиран прокурор във Федерална република Германия започва от името на Европейската прокуратура разследване за данъчна измама в големи размери и участие в престъпна организация, създадена с цел извършване на данъчни престъпления.

27

Във връзка с това разследване срещу B. O. D. и неговите управители G. K. и S. L. се осъществява наказателно преследване за това, че са внесли в Съюза биодизел с произход от САЩ в нарушение на митническото законодателство чрез деклариране на фалшива информация и по този начин са причинили вреди в размер на 1295000 евро.

28

На 9 ноември 2021 г. в рамките на подпомагането на това разследване съгласно член 31 от Регламент 2017/1939 австрийски подпомагащ европейски делегиран прокурор, от една страна, разпорежда претърсване и изземване в намиращите се в Австрия жилища на G. K. и S. L. и търговски помещения на B. O. D. и на неговото дружество майка, а от друга страна, иска от компетентните австрийски съдилища да разрешат тези действия.

29

След като получава исканите разрешения, въпросният австрийски подпомагащ европейски делегиран прокурор разпорежда на компетентния финансов орган ефективното извършване на посочените действия, които този орган е извършил.

30

На 1 декември 2021 г. G. K., B. O. D. и S. L. обжалват решенията на австрийските съдилища, с които разглежданите действия са били разрешени, пред запитващата юрисдикция — Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия).

31

Пред тази юрисдикция G. K., B. O. D. и S. L. твърдят по-специално, че в Австрия не е извършено никакво престъпление, че подозренията срещу тях са недостатъчни, че тези решения на австрийските съдилища не са достатъчно мотивирани, че разпоредените претърсвания не са нито необходими, нито пропорционални и че е нарушено правото им на отношения на доверие с техния адвокат.

32

Пред посочената юрисдикция австрийският подпомагащ европейски делегиран прокурор изтъква, че в съответствие с правната уредба, установена с Регламент 2017/1939 за трансграничните разследвания на Европейската прокуратура, мотивирането на възложените действия по разследване се урежда от правото на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор и може по аналогия с режима, установен с Директива 2014/41, да бъде проверявано само от органите на тази държава членка. Въпросните престъпления обаче вече били разгледани от компетентния съдия-следовател при Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия). От своя страна компетентните органи на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор можели само да проверят формалностите, свързани с извършването на тези възложени действия по разследване.

33

Запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че въз основа на текста на член 31, параграф 3 и на член 32 от Регламент 2017/1939 тези разпоредби могат да се тълкуват в смисъл, че когато за възложено действие по разследване се изисква получаване на съдебно разрешение в държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор, това действие трябва да се провери от съд на тази държава членка с оглед на всички процесуални и материалноправни разпоредби, предвидени от посочената държава членка.

34

Тя обаче подчертава, че подобно тълкуване би имало за последица такова действие евентуално да бъде предмет на пълен контрол в две държави членки съгласно съответното им национално право, което би означавало, че всички документи, необходими за извършването на такъв контрол ще трябва да бъдат предоставени на компетентния съд в държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор и евентуално да бъдат преведени. Според запитващата юрисдикция подобна система представлява крачка назад спрямо въведената с Директива 2014/41, в рамките на която изпълняващата държава членка може да проверява само някои формални аспекти.

35

От друга страна, запитващата юрисдикция счита, че тълкуване на Регламент 2017/1939 в светлината на целта за ефективност на наказателното преследване би могло да предполага — във всеки случай когато вече е бил упражнен съдебен контрол в държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор — че контролът, осъществяван във връзка с искането за съдебно разрешение в държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор, засяга само някои формални аспекти.

36

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

37

С писмо от 10 януари 2023 г. секретариатът на Съда изпраща на запитващата юрисдикция искане за разяснения. В отговор на това искане запитващата юрисдикция изтъква, че G. K., B. O. D. и S. L. са посочени в разпореждането на Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) от 2 септември 2021 г., с което се разрешава претърсване в Германия, без да е налице мотивиране относно евентуално претърсване в търговските помещения на B. O. D. и жилищата на G. K. и S. L. в Австрия.

38

С трите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 31 и 32 от Регламент 2017/1939 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато за възложено действие по разследване се изисква съдебно разрешение съгласно правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор, контролът, осъществяван в тази държава членка, може да се отнася както до аспектите, свързани с мотивирането и приемането на това действие, така и до аспектите, свързани с изпълнението му. В този контекст тя поставя въпроса за отражението на съдебния контрол спрямо посоченото действие, осъществен предварително в държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор, върху обхвата на контрола спрямо същото действие, извършван за целите на съдебното разрешение в държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор.

39

Като начало следва да се отбележи, че съгласно член 1 от Регламент 2017/1939 с него се създава Европейска прокуратура и се установяват правилата, уреждащи нейната дейност.

40

В член 4 от този регламент се уточнява, че Европейската прокуратура отговаря за провеждането на разследвания, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на престъпления и съучастниците в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза. Във връзка с това Европейската прокуратура провежда разследвания, осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки до окончателното приключване на делото.

41

Съгласно член 8, параграф 1 от посочения регламент Европейската прокуратура е неделим орган на Съюза, който действа като единна служба с децентрализирана структура. В параграфи 2—4 от този член се посочва, че Европейската прокуратура е организирана на две нива, а именно, от една страна, централно ниво, което се състои от централна служба при седалището на Европейската прокуратура, и от друга страна, децентрализирано ниво, което се състои от европейски делегирани прокурори, установени в държавите членки.

42

Съгласно член 13, параграф 1 от същия регламент във връзка със съображения 30 и 32 от него разследванията на Европейската прокуратура следва по правило да се провеждат от европейските делегирани прокурори, които действат от името на Европейската прокуратура в съответните си държави членки.

43

От член 13, параграф 1 във връзка с член 28, параграф 1 от Регламент 2017/1939 следва, че работещият по делото европейски делегиран прокурор, тоест европейският делегиран прокурор, отговарящ за разследването и наказателното преследване, които сам е започнал, които са му били разпределени или които е поел, упражнявайки правото на изземване, може, в съответствие с този регламент и с националното право, да предприеме действия по разследването и други действия по собствена инициатива или да даде указания на компетентните органи в своята държава членка да предприемат такива действия.

44

Що се отнася до разследванията, провеждани от работещия по делото европейски делегиран прокурор в неговата държава членка, когато този прокурор реши да предприеме действие по разследване, за което се изисква съдебно разрешение в съответствие с правото на тази държава членка, контролът за спазването на всички предвидени за тази цел условия се осъществява от съдилищата на посочената държава членка. За сметка на това в трансграничните случаи, когато действие по разследване трябва да бъде изпълнено в държава членка, различна от тази на работещия по делото европейски делегиран прокурор, последният следва да може да разчита, както следва от член 2, точка 6 от посочения регламент във връзка със съображение 72 от него, на подпомагащ европейски делегиран прокурор в държавата членка, в която трябва да се изпълни такова действие.

45

Режимът, приложим към приемането и изпълнението на такова действие в рамките на трансгранично разследване, е установен в членове 31 и 32 от същия регламент, чието тълкуване се иска от запитващата юрисдикция. Ето защо тези членове следва да се вземат предвид, за да се определи обхватът на съдебния контрол, който може да се осъществява в държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор, когато за такова действие се изисква съдебно разрешение съгласно правото на тази държава членка.

46

В това отношение е важно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 67 и цитираната съдебна практика).

47

На първо място, що се отнася до текста на членове 31 и 32 от Регламент 2017/1939, видно от член 31, параграф 1 от този регламент, провеждането на трансгранични разследвания от Европейската прокуратура се основава на тясно сътрудничество между европейските делегирани прокурори. При това сътрудничество, когато дадено действие трябва да се предприеме в държава членка, различна от държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор, последният взема решение за приемането на необходимото действие и за възлагането му на подпомагащ европейски делегиран прокурор, установен в държавата членка, в която действието трябва да бъде извършено.

48

В това отношение член 31, параграф 2 от посочения регламент уточнява, че мотивирането и приемането на такова действие се уреждат от правото на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор.

49

Според член 31, параграф 3, първа алинея от същия регламент, ако съгласно правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор е необходимо съдебно разрешение за възложеното действие, подпомагащият европейски делегиран прокурор получава такова разрешение в съответствие с правото на тази държава членка.

50

Съгласно член 31, параграф 3, трета алинея от Регламент 2017/1939 обаче, когато правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор не изисква съдебно разрешение, но правото на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор изисква такова, разрешението се получава от работещия по делото европейски делегиран прокурор и се подава заедно с възлагането.

51

Член 31, параграф 4 от този регламент гласи, че подпомагащият европейски делегиран прокурор изпълнява възложеното действие или дава указания за това на съответния компетентен национален орган.

52

Член 32 от посочения регламент уточнява, че такова действие се изпълнява в съответствие със същия регламент и правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор.

53

С оглед на изложеното по-горе следва да се отбележи, че макар член 31, параграф 3, първа алинея от Регламент 2017/1939 да предвижда получаването на съдебно разрешение в съответствие с правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор, когато за възложено действие по разследване е необходимо такова разрешение съгласно правото на тази държава членка, все пак членове 31 и 32 от този регламент не уточняват обхвата на контрола, който компетентните органи на посочената държава членка могат да осъществяват за целите на това съдебно разрешение.

54

От текста на член 31, параграфи 1 и 2 и на член 32 от посочения регламент обаче следва, че работещият по делото европейски делегиран прокурор се произнася по приемането на възложено действие по разследване и че това приемане и мотивирането на действието се уреждат от правото на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор, докато изпълнението на такова действие се урежда от правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор.

55

На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписват членове 31 и 32 от същия регламент, следва да се отбележи, че установеното в тези членове разграничение между мотивирането и приемането на възложено действие по разследване, от една страна, и неговото изпълнение, от друга страна, отразява логиката, стояща в основата на системата за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки, която се основава на принципите на взаимно доверие и взаимно признаване.

56

В това отношение е важно да се припомни, че както принципът на взаимно доверие между държавите членки, така и принципът на взаимно признаване, който самият се опира на реципрочното доверие между последните, имат основно значение в правото на Съюза, тъй като позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 92 и цитираната съдебна практика).

57

Принципът на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения предполага да е налице взаимно доверие, че всяка от държавите членки приема прилагането на действащото в другите държави членки наказателно право дори когато прилагането на нейното национално право би довело до различен резултат (вж. в този смисъл решения от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 52, и от 10 януари 2019 г., ET, C‑97/18, EU:C:2019:7, т. 33).

58

Този принцип се прилага чрез различни инструменти в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки.

59

Така посоченият принцип намира приложение по-специално в член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, който прогласява правилото, че държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест въз основа на същия принцип и в съответствие с разпоредбите на посоченото рамково решение (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 43 и цитираната съдебна практика).

60

В рамките на системата за предаване, установена с посоченото рамково решение, посочените съответно в член 6, параграфи 1 и 2 от същото рамково решение съдебни органи упражняват отделни функции, които са свързани, от една страна, с издаването на европейска заповед за арест, а от друга, с изпълнението на такава заповед (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи),C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 47).

61

Поради това задача на издаващия съдебен орган е да провери дали са спазени необходимите условия за издаването на европейска заповед за арест, като в съответствие с принципа на взаимно признаване изпълняващият съдебен орган не може впоследствие да осъществи контрол върху тази преценка (вж. в този смисъл решения от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 52, и от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 87 и 88).

62

Принципът на взаимно признаване намира приложение и в член 1, параграф 2 от Директива 2014/41, съгласно който държавите членки изпълняват европейската заповед за разследване въз основа на този принцип и в съответствие с разпоредбите на тази директива.

63

От съвместния прочит на членове 6 и 9 от посочената директива следва, че предвидената от нея система за съдебно сътрудничество се основава, подобно на установената с Рамково решение 2002/584, на разпределение на правомощията между издаващия и изпълняващия орган, в рамките на което задача на издаващия орган е да провери дали са спазени необходимите материалноправни условия за издаването на европейска заповед за разследване, като в съответствие с принципа на взаимно признаване изпълняващият орган не може впоследствие да осъществи контрол върху тази преценка (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2021 г., Специализирана прокуратура (Данни за трафика и местонахождението), C‑724/19, EU:C:2021:1020, т. 53).

64

От изложените съображения следва, че в рамките на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки, основано на принципите на взаимно доверие и взаимно признаване, изпълняващият орган не следва да осъществява контрол за спазването от издаващия орган на условията за издаване на съдебното решение, което той трябва да изпълни.

65

На трето място, видно от съображения 12, 14, 20 и 60 от Регламент 2017/1939, със създаването на Европейска прокуратура този регламент има за цел да се води по-ефективна борба срещу престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза.

66

В това отношение съгласно член 31, параграф 6 от Регламент 2017/1939 във връзка със съображение 73 от него специалните правила, предвидени в този регламент за целите на трансграничните разследвания, трябва да могат да бъдат допълнени с възможността за използване на правни инструменти в областта по-специално на взаимното признаване, като например Директива 2014/41, за да се гарантира, че когато определено действие е необходимо в хода на трансгранично разследване, но не е предвидено в националното право за чисто вътрешноправна ситуация, тази възможност може да бъде използвана в съответствие с националното право, с което се въвежда съответният инструмент.

67

Ето защо с определянето на процедурите, предвидени в Регламент 2017/1939, законодателят на Съюза е искал да въведе механизъм, който да гарантира поне толкова висока ефективност на трансграничните разследвания, водени от Европейската прокуратура, колкото тази при прилагането на процедурите, предвидени в рамките на системата за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки, основана на принципите на взаимно доверие и взаимно признаване.

68

Тълкуване обаче на членове 31 и 32 от този регламент в смисъл, че предоставянето на съдебното разрешение по член 31, параграф 3, първа алинея от посочения регламент би могло да зависи от проверка от компетентния орган на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор на аспектите, свързани с мотивирането и приемането на съответното възложено действие по разследване, на практика би довело до по-малко ефективна система от въведената с такива правни инструменти и по този начин би засегнало преследваната със същия регламент цел.

69

Всъщност, от една страна, за да може да извърши такава проверка, компетентният орган на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор би трябвало по-специално да разгледа задълбочено цялата преписка по делото, която да му бъде предоставена от органите на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор и евентуално да бъде преведена.

70

От друга страна, при положение че с оглед на избора на законодателя на Съюза мотивирането и приемането на възложено действие по разследване се уреждат от правото на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор, компетентният орган на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор би трябвало да приложи правото на първата държава членка за целите на проверката на тези два елемента. Този орган обаче не може да се счита за по-подходящ от компетентния орган на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор, за да извърши такава проверка, прилагайки правото на последната държава членка.

71

От всички изложени по-горе съображения следва, че за целите на сътрудничеството между европейските делегирани прокурори в рамките на трансграничните разследвания на Европейската прокуратура Регламент 2017/1939 прави разграничение между отговорностите във връзка с мотивирането и приемането на възложеното действие, които са отговорности на работещия по делото европейски делегиран прокурор, и отговорностите във връзка с изпълнението на това действие, които са отговорности на подпомагащия европейски делегиран прокурор.

72

В съответствие с това разпределение на отговорностите контролът, свързан със съдебното разрешение, което евентуално се изисква съгласно правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор, може да се отнася само до аспектите, свързани с това изпълнение.

73

В това отношение обаче е важно да се подчертае, че в съответствие с член 31, параграф 2 от Регламент 2017/1939 задача на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор е да предвиди предварителен съдебен контрол относно условията, свързани с мотивирането и приемането на възложено действие по разследване, отчитайки изискванията, произтичащи от Хартата, чието спазване е задължително за държавите членки при прилагането на този регламент по силата на член 51, параграф 1 от Хартата.

74

Ето защо описаното в точки 71 и 72 от настоящото съдебно решение разпределение на отговорностите не засяга изискванията за зачитане на основните права при приемането на възложени действия по разследване, които, подобно на разглежданите в главното производство, представляват намеса по отношение на гарантираното с член 7 от Хартата право на всяко лице на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения, както и по отношение на гарантираното с член 17 от Хартата право на собственост (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Гаванозов II,C‑852/19, EU:C:2021:902, т. 31).

75

По отношение на действията по разследване, които са свързани със сериозна намеса в тези основни права, като например посочените в член 30, параграф 1, букви а) и г) от Регламент 2017/1939 претърсване на частни домове, обезпечителни мерки, отнасящи се до частна собственост, и запориране/възбрана на активи, държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор трябва да предвиди в националното си право подходящи и достатъчни гаранции, като например предварителен съдебен контрол, за да се гарантира, че такива действия са законосъобразни и необходими.

76

В допълнение, освен гаранциите за защита на основните права, свързани с правните инструменти на Съюза, които европейските делегирани прокурори могат да използват съгласно член 31, параграф 6 от Регламент 2017/1939 при трансгранични разследвания, следва да се отбележи, от една страна, че както съгласно съображения 80 и 83 от този регламент, така и съгласно член 5, параграф 1 от него Европейската прокуратура гарантира, че при дейността ѝ се зачитат основните права. Това общо изискване е конкретизирано в член 41, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, от който следва, че Европейската прокуратура трябва по-специално да зачита правото на справедлив съдебен процес и правото на защита на заподозрените лица и на обвиняемите, които трябва да разполагат най-малко с процесуалните права, уредени в правото на Съюза, и по-специално в инструментите на това право, посочени в последната разпоредба и в съображение 85 от същия регламент.

77

От друга страна, макар органите, и по-специално съдебните органи, на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор да не са оправомощени да проверяват мотивирането и приемането на възложено действие по разследване, следва все пак да се подчертае, че съгласно член 31, параграф 5, буква в) от Регламент 2017/1939, когато подпомагащият европейски делегиран прокурор счита, че друго действие с по-ниска степен на намеса би постигнало същия резултат като разглежданото действие по разследване, той информира наблюдаващия го европейски прокурор и се консултира с работещия по делото европейски делегиран прокурор с цел намиране на решение на въпроса на двустранна основа. Според член 31, параграф 7 от този регламент, ако съответните европейски делегирани прокурори не са в състояние да разрешат въпроса в срок от седем работни дни, а възлагането не е оттеглено, този въпрос се отнася до компетентната постоянна камара.

78

Следователно на трите въпроса следва да се отговори, че членове 31 и 32 от Регламент 2017/1939 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато за възложено действие по разследване се изисква съдебно разрешение съгласно правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор, контролът, осъществяван в тази държава членка, може да се отнася само до аспектите, свързани с изпълнението на това действие, но не и до аспектите, свързани с мотивирането и приемането на посоченото действие, като последните подлежат на предварителен съдебен контрол в държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор в случай на сериозна намеса в гарантираните с Хартата права на съответното лице.

79

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Членове 31 и 32 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура

трябва да се тълкуват в смисъл, че

когато за възложено действие по разследване се изисква съдебно разрешение съгласно правото на държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор, контролът, осъществяван в тази държава членка, може да се отнася само до аспектите, свързани с изпълнението на това действие, но не и до аспектите, свързани с мотивирането и приемането на посоченото действие, като последните подлежат на предварителен съдебен контрол в държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор в случай на сериозна намеса в правата на съответното лице, гарантирани с Хартата на основните права на Европейския съюз.