–

за A. G., от G. Danėlius, advokatas,

–

за литовското правителство, от S. Grigonis, V. Kazlauskaitė-Švenčionienė и V. Vasiliauskienė, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от O. Serdula, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

–

за Ирландия, от M. Browne, A. Joyce и M. Tierney, в качеството на представители, подпомагани от D. Fennelly, BL,

–

за френското правителство, от R. Bénard, в качеството на представител,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от A. Grumetto, avvocato dello Stato,

–

за унгарското правителство, от Zs. Biró-Tóth и M. Z. Fehér, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от S. L. Kalėda, H. Kranenborg, P.‑J. Loewenthal и F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 2002 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11) (наричана по-нататък „Директива 2002/58“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по искане на A. G. относно законосъобразността на решения на Lietuvos Respublikos Generalinė prokuratūra (Главна прокуратура на Република Литва, наричана по-нататък „главната прокуратура“) за освобождаването му от длъжност на прокурор.

3

Член 1 от Директива 2002/58, озаглавен „Обхват и цел“, гласи:

„1.   Настоящата директива предвижда да се хармонизират националните разпоредби, необходими за осигуряване на еднаква степен на защита на основните права и свободи, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и правото на поверителност по отношение на обработката на лични данни в електронно съобщителния сектор и да се осигури свободно движение на такива данни и оборудване за електронни съобщения и услуги в Общността.

[…]

3.   Настоящата директива не се прилага за дейности, които попадат извън обхвата на Договора за създаване на Европейската общност, като тези обхванати от дялове V и VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи за дейности, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, сигурността на държавата (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато дейностите се отнасят до проблемите за сигурността на държавата) и дейностите на държавата в областта на наказателното право“.

4

Член 5 от посочената директива, озаглавен „Конфиденциалност на комуникациите“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки гарантират конфиденциалност на съобщенията и свързания трафик на данни през публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги, чрез националното си законодателство. По-специално те забраняват слушане, записване, съхранение и други видове подслушване или наблюдение на съобщения и свързаните данни за трафика от страна на лица, различни от потребители без съгласието на заинтересованите потребители, с изключение на законно упълномощени да извършват това в съответствие с член 15 параграф 1. Настоящият параграф не пречи на техническото съхранение, което е необходимо за пренасяне на комуникация, без да противоречи на принципа за конфиденциалност“.

5

Член 15 от посочената директива, озаглавен „Приложение на някои разпоредби от Директива 95/46/ЕО“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е. държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на криминални нарушения или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10). В тази връзка, държавите членки могат, inter alia, да одобрят законодателни мерки, предвиждащи съхранението на данни за ограничен период, оправдани на основанията, изложени в настоящия параграф. Всички мерки, упоменати в настоящия параграф, трябва да бъдат в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, включително онези, упоменати в член 6, параграф 1 и 2 от [ДЕС]“.

6

Член 65, параграф 2 от Lietuvos Respublikos elektroninių ryšių įstatymas (Закон за електронните комуникации на Република Литва) от 15 април 2004 г. (Žin., 2004 г., бр. 69—2382), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Законът за електронните комуникации“), задължава доставчиците на електронни съобщителни услуги да съхраняват данните, посочени в приложение 1 към този закон, и при необходимост да ги предоставят на разположение на компетентните органи, за да могат последните да ги използват за целите на борбата срещу тежки престъпления.

7

Съгласно приложение 1 към Закона за електронните комуникации категориите данни, които трябва да се запазват, са следните:

„1. Данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на съобщението: […] 2. Данни, необходими за определяне на местоназначението на съобщението: […] 3. Данни, необходими за идентифициране на датата, времето и продължителността на съобщението: […] 4. Данни, необходими за идентифициране на вида на съобщението: […] 5. Данни, необходими за идентифициране на съобщителното оборудване на ползвателите или на вероятното им оборудване: […] 6. Данни, необходими за локализиране на мобилното съобщително оборудване: […]“.

8

В съответствие с член 77, параграф 4 от този закон при наличието на мотивирано съдебно решение или на друго правно основание, предвидено в закона, доставчиците на електронни съобщителни услуги са задължени да осигурят технически условия, по-специално на органите на наказателното преследване и на разследващите органи, за контрол върху съдържанието на съобщенията, разпространявани чрез електронните комуникационни мрежи, при условията и по реда, предвидени в Lietuvos Respublikos baudžiamojo proceso kodeksas (Наказателно-процесуален кодекс на Република Литва, наричан по-нататък „наказателно-процесуалният кодекс“).

9

Член 6, параграф 3, точка 1 от Lietuvos Respublikos kriminalinės žvalgybos įstatymas (Закон за разузнавателните средства на Република Литва) от 2 октомври 2012 г. (Žin., 2012 г., бр. 122—6093), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Законът за разузнавателните средства“), предвижда, че когато са изпълнени предвидените в този закон условия за използване на разузнавателните средства и с разрешение на член на прокуратурата или на съд, разследващите органи имат правомощия, освен изброените в параграфи 1 и 2 от същия член, да получат информация от доставчиците на електронни съобщителни услуги.

10

Член 8, параграф 1 от този закон предвижда, че разследващите органи в наказателното производство провеждат разследване по-специално когато има информация за подготовката или извършването на много тежко, тежко или относително тежко престъпление, или за лицата, които подготвят, извършват или са извършили такова престъпление. В член 8, параграф 3 от същия закон се уточнява, че ако такова разследване покаже наличието на улики за извършено престъпление, незабавно започва наказателно разследване.

11

Съгласно член 19, параграф 1, точка 5 от Закона за разузнавателните средства данните, събрани в хода на наказателно разследване, могат да бъдат използвани в случаите, посочени в параграфи 3 и 4 на същия член, както и в други случаи, предвидени в закона. По силата на параграф 3 от посочения член информацията, получена при използване на разузнавателните средства за деяние, което има белезите на престъпление, свързано с корупция, може — със съгласието на прокуратурата — да бъде използвана в рамките на разследване на дисциплинарни нарушения или на нарушения на служебни задължения.

12

Член 154 от наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че с решение на съдия-следовател, взето по искане на прокуратурата, при наличието на основателно предположение, че могат да бъдат получени данни за подготовката или извършването на много тежко или тежко престъпление, както и за сравнително тежко или нетежко престъпление, разследващият орган може да подслушва разговорите, провеждани чрез електронните комуникационни мрежи, да нареди тяхната транскрипция, да контролира друга информация, изпратена по тези мрежи, да ги записва и съхранява.

13

Член 177, параграф 1 от този кодекс предвижда, че данните от разследването са поверителни и до разглеждането на делото в съда тези данни могат да бъдат разкривани само с разрешение на прокуратурата и само ако се приеме, че това е оправдано.

14

За целите на прилагането на член 177 от посочения кодекс се прилагат Ikiteismino tyrimo duomenų teikimo ir panaudojimo ne Baudžiamojo persekiojimo tikslais ir ikiteismino tyrimo duomenų apsaugos rekomendacijos (Препоръки относно предоставянето и използването на данни от досъдебното разследване за цели, несвързани с наказателното преследване, и защитата на данните от досъдебното разследване), одобрени със Заповед № I‑279 на главния прокурор от 17 август 2017 г. (TAR, 2017 г., бр. 2017—13413), последно изменени със Заповед № I‑211 от 25 юни 2018 г.

15

Точка 23 от тези препоръки предвижда, че при направено искане прокурорът се произнася по предоставянето на достъп до данните от разследването. Ако бъде взето решение за предоставянето им, прокурорът посочва до каква степен могат да бъдат предоставени посочените в искането данни.

16

Главната прокуратура образува административно разследване срещу жалбоподателя в главното производство, който към онзи момент е изпълнявал функциите на прокурор към литовска прокуратура, основано на наличието на улики, че в рамките на провеждано от него досъдебно производство той незаконно е предоставил на заподозрения и на неговия адвокат релевантна за това производство информация.

17

В доклада си за това разследване комисията към главната прокуратура констатира, че жалбоподателят в главното производство действително е допуснал служебно нарушение.

18

Според посочения доклад това служебно нарушение се доказвало от събраните в хода на административното разследване доказателства. По-специално, информацията, получена при използването на разузнавателни средства, и данните, събрани в рамките на две наказателни разследвания, потвърждавали наличието на телефонни разговори между жалбоподателя в главното производство и адвоката на заподозрения в рамките на провежданото срещу последния разследване, което жалбоподателят в главното производство ръководел. Освен това в посочения доклад се отбелязва, че със съдебно определение са разрешени прехващането и записването на съдържанието на информацията, пренасяна чрез електронни съобщителни мрежи, която се отнася до въпросния адвокат, и че друго съдебно определение е разрешило същата мярка по отношение на жалбоподателя в главното производство.

19

Въз основа на същия доклад главната прокуратура приема два декрета, с които, от една страна, налага на жалбоподателя в главното производство наказание освобождаване от длъжност и от друга страна, го освобождава от длъжност.

20

Жалбоподателят в главното производство сезира Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва), като иска отмяна на посочените два декрета.

21

С решение от 16 юли 2021 г. този съд отхвърля исканията на жалбоподателя в главното производство, по-специално с мотива, че в случая използването на разузнавателни средства е законосъобразно и че информацията, събрана в съответствие с разпоредбите на Закона за разузнавателните средства, е била използвана законосъобразно, за да се прецени дали е налице служебно нарушение, евентуално извършено от жалбоподателя в главното производство.

22

Жалбоподателят в главното производство подава въззивна жалба до Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва), запитващата юрисдикция, като твърди, че при използването на разузнавателни средства достъпът на разследващите органи до данните за трафик и до самото съдържание на електронните съобщения представлява нарушение на основните права с такава тежест, че предвид разпоредбите на Директива 2002/58 и на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) този достъп може да бъде предоставен само за целите на борбата с тежките престъпления. Член 19, параграф 3 от Закона за разузнавателните средства обаче предвиждал, че такива данни могат да се използват за разследване не само на тежки престъпления, но и на дисциплинарни нарушения или на служебни нарушения, които носят белезите на корупционни действия.

23

Според запитващата юрисдикция повдигнатите от жалбоподателя в главното производство въпроси се отнасят до два елемента, а именно, от една страна, достъпа до съхраняваните от доставчиците на електронни съобщителни услуги данни за цели, различни от борбата с тежките престъпления и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, и от друга страна, след като този достъп е получен, използването на тези данни за разследване на служебни нарушения, свързани с корупция.

24

Тази юрисдикция припомня, че от практиката на Съда, и по-специално от решение от 6 октомври 2020 г., Privacy International (C‑623/17, EU:C:2020:790, т. 39), следва, от една страна, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с член 3 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази директива попада не само законодателна мярка, с която на доставчиците на електронни съобщителни услуги се налага задължение за запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, а и законодателна мярка, която ги задължава да предоставят на компетентните национални органи достъп до тези данни. От друга страна, съгласно посочената съдебна практика, и по-специално решение от 2 март 2021 г., Prokuratuur (Условия за достъп до данните за електронните съобщения) (C‑746/18, EU:C:2021:152, т. 33 и 35), що се отнася до целта за превенция, разследване, разкриване и преследване на престъпления, в съответствие с принципа на пропорционалност, единствено борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност могат да обосноват сериозна намеса в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, като тази, която предполага запазването на данни за трафик и на данни за местонахождение, независимо дали е общо, неизбирателно, или целенасочено.

25

Съдът обаче все още не се е произнесъл по отражението на последващото използване на въпросните данни върху намесата в основните права. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали такова последващо използване трябва също да се счита за толкова тежка намеса в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, че само борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи за обществената сигурност могат да го обосноват, което изключва възможността тези данни да се използват в разследвания на служебни нарушения, свързани с корупция.

26

При тези условия Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, разглеждан във връзка с членове 7, 8 [и] 11 и [член] 52, параграф 1 от Харта[та], да се тълкува в смисъл, че забранява на компетентните публични органи да използват данни, съхранявани от доставчици на електронни комуникационни услуги, които могат да предоставят информация за данните относно потребител на средство за електронна комуникация и осъществените от него комуникации, при разследвания на свързани с корупция нарушения на служебни задължения, независимо дали в конкретния случай достъпът до тези данни е предоставен за целите на борбата с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозни заплахи за обществената сигурност?“.

27

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска свързани с електронни съобщения лични данни, съхранени от доставчиците на електронни съобщителни услуги въз основа на приета на основание на тази разпоредба законодателна мярка, които данни впоследствие са били предоставени на разположение на компетентните органи за целите на борбата с тежката престъпност в приложение на тази мярка, да бъдат използвани в рамките на разследване относно служебни нарушения, свързани с корупция.

28

В самото начало е важно да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване е видно, че макар административната преписка по производството, което приключва с разглежданите в главното производство декрети, посочени в точка 19 от настоящото решение, да включва и информация, събрана от компетентните органи чрез разрешени с две съдебни определения за целите на наказателното преследване прехващане и запис на електронни съобщения, въпросите на запитващата юрисдикция не се отнасят до използването на лични данни, получени без намесата на доставчиците на електронни съобщителни услуги, а до последващото използване на лични данни, съхранени от такива доставчици въз основа на законодателна мярка на държавата членка, която им налага такова задължение за съхранение на основание член 15, параграф 1 от Директива 2002/58.

29

В това отношение от съдържанието на акта за преюдициално запитване, е видно, че данните, до които се отнася поставеният въпрос, са запазените по силата на член 65, параграф 2 от Закона за електронните съобщения във връзка с приложение 1 към този закон, който налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение да съхраняват общо и неизбирателно свързаните с такива съобщения данни за трафик и данни за местонахождение за целите на борбата с тежката престъпност.

30

Що се отнася до условията, при които тези данни могат да бъдат използвани в хода на административно производство относно служебни нарушения, свързани с корупция, най-напред следва да се припомни, че достъп до посочените данни може да се предостави в приложение на мярка, приета на основание член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, само доколкото тези данни са били съхранени от доставчиците в съответствие с тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 2 март 2021 г., Prokuratuur (Условия за достъп до данни, свързани с електронни съобщения), C‑746/18, EU:C:2021:152, т. 29 и цитираната съдебна практика). По-нататък, последващо използване на свързаните с такива съобщения данни за трафик и данни за местонахождение за целите на борбата с тежката престъпност е възможно само при условие, от една страна, че съхраняването на посочените данни от доставчиците на електронни съобщителни услуги е в съответствие с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и от друга страна, че предоставеният на компетентните органи достъп до тези данни също е в съответствие с тази разпоредба.

31

В това отношение Съдът вече е постановил, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата не допуска законодателни мерки, предвиждащи общо и неизбирателно съхраняване на данни за трафик и на данни за местонахождение като превантивна мярка за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи за обществената сигурност (решение от 20 септември 2022 г., SpaceNet и Telekom Deutschland, C‑793/19 и C‑794/19, EU:C:2022:702, т. 74 и 131 и цитираната съдебна практика). За сметка на това Съдът пояснява, че посоченият член 15, параграф 1 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата допуска законодателни мерки, предвиждащи за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи за обществената сигурност:

при положение че тези мерки гарантират с ясни и точни правила, че съхраняването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби (решение от 20 септември 2022 г., SpaceNet et Telekom Deutschland,C‑793/19 и C‑794/19, EU:C:2022:702, т. 75 и цитираната съдебна практика).

32

Що се отнася до целите, които могат да обосноват използването от публичните органи на данните, съхранявани от доставчиците на електронни съобщителни услуги в приложение на мярка, съответстваща на тези разпоредби, следва да се припомни, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 позволява на държавите членки да въвеждат изключения от установеното в член 5, параграф 1 от нея принципно задължение да гарантират поверителността на личните данни, както и от свързаните с него задължения, посочени по-специално в членове 6 и 9 от въпросната директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира националната сигурност, отбраната, обществената безопасност и да осигури превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления или неразрешено използване на електронна съобщителна система. За тази цел държавите членки могат, наред с другото, да приемат законодателни мерки, предвиждащи съхраняването на данни за ограничен период, когато това е оправдано от някое от тези основания (решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др., C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 110).

33

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 обаче не може да обоснове допускането на изключение от принципното задължение да се гарантира поверителността на електронните съобщения и на свързаните с тях данни, и по-специално от предвидената в член 5 от посочената директива забрана за съхраняване на тези данни, да се превърне в правило, без при това да се обезсмисли до голяма степен последната разпоредба (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 40).

34

Що се отнася до целите, които могат да обосноват ограничаване на правата и задълженията, предвидени по-специално в членове 5, 6 и 9 от Директива 2002/58, Съдът вече е постановил, че тези цели са изчерпателно изброени в член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2002/58, поради което приетата въз основа на тази разпоредба законодателна мярка трябва действително и строго да преследва някоя от тях (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 41).

35

Що се отнася до целите от общ интерес, които биха могли да обосноват приемането на мярка по член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, от практиката на Съда е видно, че съгласно принципа на пропорционалност съществува йерархия между тези цели в зависимост от съответното им значение, а значението на преследваната с такава мярка цел трябва да е съразмерно с тежестта на следващата от мярката намеса (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 56).

36

В това отношение значението на целта за опазване на националната сигурност, разгледано във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС, съгласно който опазването на националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава членка, надхвърля това на другите цели, посочени в член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, по-специално на целите за борба с престъпността като цяло, дори и с тежката престъпност, както и за опазване на обществената сигурност. При условие че се спазват другите изисквания, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата, целта за опазване на националната сигурност може да обоснове мерки, включващи по-сериозна намеса в основните права от тези, които биха могли да обосноват останалите цели (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 57 и цитираната съдебна практика).

37

Що се отнася до целта за превенция, разследване, разкриване и преследване на престъпления, Съдът приема, че в съответствие с принципа на пропорционалност единствено борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност могат да обосноват сериозна намеса в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, като намесата, която предполага съхраняването на данни за трафик и на данни за местонахождение. При това положение само когато намесата в посочените основни права не е сериозна, тя може да бъде обоснована от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на престъпления (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 59 и цитираната съдебна практика).

38

От тази съдебна практика следва, че макар борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност да са от по-малко значение в йерархията на целите от общ интерес, отколкото опазването на националната сигурност (вж. в този смисъл решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 99), тяхното значение все пак надхвърля това на борбата с престъпленията като цяло и на предотвратяването на не толкова сериозни заплахи за обществената сигурност.

39

В този контекст обаче е важно да се припомни, както следва и от точка 31 от настоящото решение, че възможността за държавите членки да обосноват ограничение на правата и задълженията, предвидени по-специално в членове 5, 6 и 9 от Директива 2002/58, трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др., C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 131).

40

Впрочем Съдът вече е постановил, че достъпът до данни за трафик и до данни за местонахождение, съхранени от доставчиците в приложение на мярка, приета на основание член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, който трябва да се осъществява при пълно спазване на условията, произтичащи от съдебната практика по тълкуването на тази директива, по принцип може да бъде обоснован само с целта от общ интерес, за която тези доставчици са длъжни да ги съхраняват. Положението е различно само ако значението на целта, преследвана с достъпа, надхвърля това на целта, обосновала съхраняването (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 98 и цитираната съдебна практика).

41

Тези съображения се прилагат mutatis mutandis към последващото използване на данни за трафик и на данни за местонахождение, съхранявани от доставчици на електронни съобщителни услуги в приложение на мярка, приета на основание член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, за целите на борбата с тежката престъпност. Всъщност, след като са били съхранени и предоставени на разположение на компетентните органи за целите на борбата с тежката престъпност, такива данни не могат да бъдат предавани на други органи и използвани за постигането на цели като борбата срещу служебните нарушения, свързани с корупция, както в настоящия случай, които са от по-малко значение в йерархията на целите от общ интерес, отколкото борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност. При това положение предоставянето на достъп до съхранените данни и тяхното използване не би съответствало на тази йерархия на целите от общ интерес, припомнена в точки 33, 35—37 и 40 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 99).

42

Що се отнася до изтъкнатия от чешкото правителство и Ирландия в писмените им становища довод, че дисциплинарно производство във връзка със служебни нарушения, свързани с корупция, би могло да е свързано с опазването на обществената сигурност, достатъчно е да се отбележи, че в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция не посочва сериозна заплаха за обществената сигурност.

43

Освен това, макар да е вярно, че административните разследвания във връзка с дисциплинарни нарушения или служебни нарушения, които носят белезите на корупционни действия, могат да играят важна роля в борбата с такива действия, законодателна мярка, която предвижда такива разследвания, не преследва действително и строго целта за разкриването и санкционирането на престъпленията, посочена в член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2002/58, която се отнася само до наказателното преследване.

44

С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска свързани с електронни съобщения лични данни, съхранени от доставчиците на електронни съобщителни услуги въз основа на приета на основание на тази разпоредба законодателна мярка, които данни впоследствие са били предоставени на разположение на компетентните органи за целите на борбата с тежката престъпност в приложение на тази мярка, да бъдат използвани в рамките на разследване относно служебни нарушения, свързани с корупция.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска свързани с електронни съобщения лични данни, съхранени от доставчиците на електронни съобщителни услуги въз основа на приета на основание на тази разпоредба законодателна мярка, които данни впоследствие са били предоставени на разположение на компетентните органи за целите на борбата с тежката престъпност в приложение на тази мярка, да бъдат използвани в рамките на разследване относно служебни нарушения, свързани с корупция.