1.

След като съдебно производство в държава членка установява с окончателно решение, че представителите на капиталово дружество са предоставили невярна информация, за да получат помощ за селско стопанство, която след това е била получена, а в хода на националното производство дружеството е прекратено и правата и задълженията са прехвърлени на друго дружество без подходящи ресурси, може ли държавата членка да поиска възстановяване на сумите, които са неправомерно изплатени, директно от физическите лица, законните представители и съдружниците на дружеството, получило помощта (а също и на дружеството правоприемник), които са участвали в категорично доказани измамни действия?

2.

Съображения 4 и 5 от Регламент № 2988/95 имат следното съдържание:

„[…] ефективността на борбата с измамите срещу финансовите интереси на [О]бщността изисква създаването на общ набор от правни средства във всички области, попадащи в обхвата на политиките на Общността.

[…] нередностите, [както] и административните мерки и санкции, свързани с тях, се предвиждат в секторните правила в съответствие с настоящия регламент“.

3.

Съгласно член 1 от този регламент:

„1.   За целите на защитата на финансовите интереси на Европейските общности, с настоящото се приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността.

2.   „Нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход“.

4.

Член 2 от посочения регламент гласи:

„1.   Административните проверки, мерки и санкции се въвеждат дотолкова, доколкото са необходими за осигуряването на правилното прилагане на правото на Общността. Те ще бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект, така че да осигуряват адекватна защита на финансовите интереси на Общността.

[…]

3.   Правото на Общността определя характера и обхвата на административните мерки и санкции, които са необходими за правилното прилагане на въпросните правила, като се отчита видът и тежестта на нередността, предоставената или получената облага и степента на отговорност.

4.   При условията на приложимото право на Общността, процедурите за извършването на проверките на Общността, мерките и санкциите се уреждат от правото на държавите членки“.

5.

Член 4 от същия регламент гласи:

„1.   Общото правило е, че всяк[а] нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага:

[…]

4.   Мерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции“.

6.

Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 2988/95:

„Преднамерено извършените или причинените по небрежност нередности могат да доведат до следните административни санкции:

[…]“.

7.

Съгласно член 7 от този регламент:

„Административните мерки и санкции на Общността могат да се налагат на икономическите оператори, посочени в член 1, а именно физическите и юридическите лица и другите предприятия, на които националното законодателство признава статута на [правен субект], които са извършили нередността […]. Те също могат да се налагат на лицата, които са взели участие в [извършването на] нередността, и на тези, които са задължени да поемат отговорността за [нея] или да гарантират, че тя няма да бъде извършена“.

8.

Съображение 39 от Регламент № 1306/2013 гласи:

„С оглед на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, държавите членки следва да предприемат мерки с цел да се уверят, че финансираните от Фондовете трансакции са действителни и са правилно извършени. Също така държавите членки следва да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на бенефициерите. За тази цел следва да се прилага Регламент (EО, Евратом) № 2988/95 на Съвета. В случаите на нарушения на секторното законодателство в областта на селското стопанство, когато в правните актове на Съюза не са предвидени подробни правила за административните санкции, държавите членки следва да налагат национални санкции, които следва да бъдат ефективни, възпиращи и пропорционални“.

9.

В член 54 от Регламент № 1306/2013, озаглавен „Общи разпоредби“, се предвижда следното:

„1.   За всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо — получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност. Съответните суми се вписват едновременно с искането за възстановяване в регистъра на длъжниците на разплащателната агенция.

[…]

3.   По надлежно обосновани съображения държавите членки могат да решат да не търсят възстановяване на средствата. Решение в този смисъл може да бъде взето само в следните случаи:

[…]

[…]“.

10.

Първият параграф на член 56 от настоящия регламент, озаглавен „Специални разпоредби по отношение на ЕЗФРСР“, гласи:

„Когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР“.

11.

Член 58 от този регламент, озаглавен „Защита на финансовите интереси на Съюза“, гласи следното:

„1.   В рамките на ОСП държавите членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално:

[…]

[…]“.

12.

Член 35, озаглавен „Неспазване на критерии за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на ангажименти или други задължения“, предвижда в параграф 6:

„Когато се установи, че бенефициерът е представил неверни сведения с цел да получи подпомагане или поради небрежност е пропуснал да предостави необходимата информация, подпомагането не се изплаща или се оттегля изцяло. Освен това бенефициерът се изключва от възможността да получава подпомагане по същата мярка или същия вид операция през календарната година на констатацията и през следващата календарна година“.

13.

Съгласно член 381, параграф 2 от Kriminaalmenetluse seadustik (Естонски наказателно-процесуален кодекс) публичноправен орган може в рамките на наказателно производство да предяви иск за признаване на публичноправно вземане, ако събитието, породило това вземане, до голяма степен има същите обективни признаци като тези на престъплението, за което се води наказателно преследване.

14.

Съгласно член 111, озаглавен „Възстановяване на субсидии“, от Euroopa Liidu ühise põllumajanduspoliitika rakendamise seadus (Закон за изпълнението на общата селскостопанска политика на Европейския съюз):

„1.   Ако след изплащането на субсидията се окаже, че в резултат на нередности или небрежност тя е била изплатена неправомерно, и по-специално, ако не е била използвана по предназначение, цялата или част от нея трябва да се възстанови, на основанията и в сроковете, определени с Регламенти (ЕС) № 1303/2013 и № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и други приложими регламенти на Европейския съюз, от бенефициера на субсидията, и по-специално от бенефициера на субсидията, който е избран след процедура за подбор.

[…]“.

15.

С решение на Viru Maakohus (Първоинстанционен съд Виру, Естония) от 15 март 2021 г. R. M. е осъден за три случая на измама със субсидии. По-конкретно, като представител на дружеството X OÜ (наричано по-нататък „X“) той умишлено представя невярна информация пред Põllumajanduse Registrite ja Informatsiooni Amet (Земеделска информационна и регистрационна служба, Естония) (наричана по-нататък „PRIA“). Съответно през периода от 2013 г. до 2017 г. PRIA извършва неправомерни плащания към Х на помощи за селското стопанство в общ размер на 143737,38 евро, финансирани от Европейския съюз. В два от посочените три случая на измама със субсидии освен R. M. е осъдена и E. M. като съизвършител.

16.

Същевременно Viru Maakohus (Първоинстанционен съд Виру) допуска гражданския иск в наказателното производство, предявен от увредената страна — Република Естония (представлявана от PRIA), и осъжда подсъдимите да възстановят на държавата помощите, които в резултат на измама са неправомерно изплатени на Х, както следва: R. M. да възстанови 87340,00 евро, а R. M. и E. M солидарно — останалата сума в размер на 56397,38 евро.

17.

Според Viru Maakohus (Първоинстанционен съд Виру), ако след изплащането на помощта се установи, че в резултат на нередности или небрежности средствата са неправомерно платени, на основание член 111, параграф 1 от Закона за изпълнението на общата селскостопанска политика на Европейския съюз същите се възстановяват изцяло или отчасти от бенефициера при условията и сроковете, установени в действащите регламенти на Съюза.

18.

Ето защо счита, че увредената страна има право да поиска и от R. M. и E. M. да възстановят неправомерно платената на Х помощ.

19.

Адвокатите на R. M. и E. M. обжалват решението на Viru Maakohus (Първоинстанционен съд Виру) както по отношение на наказателната присъда на подсъдимите, така и по отношение на допускането на гражданския иск в наказателното производство.

20.

С решение на Tartu Ringkonnakohus (Апелативен съд Тарту, Естония) от 15 септември 2021 г. решението на Viru Maakohus (Първоинстанционен съд Виру) е потвърдено. Апелативният съд възприема позицията на първоинстанционния съд, че Х получава финансирането чрез измама, като задължението за самоучастие не е изпълнено и са представени неверни документи.

21.

Освен това апелативният съд споделя становището на Viru Maakohus (Първоинстанционен съд Виру), че по силата на член 7 от Регламент № 2988/95 увредената страна има право да изиска и от R. M. и E. M. да възстановят неправомерно изплатеното на Х финансиране.

22.

Адвокатите на R. M. и E. M. подават касационна жалба срещу решението на апелативния съд както по отношение на наказателната присъда на подсъдимите, така и по отношение на допускането на гражданския иск в наказателното производство.

23.

На 20 май 2022 г. наказателното отделение на Riigikohus (Върховен съд, Естония) постановява по настоящото наказателно дело частично решение, с което решенията на Tartu Ringkonnakohus (Апелативен съд Тарту) и на Viru Maakohus (Първоинстанционен съд Виру) са потвърдени по-специално в частта, в която R. M. и E. M. са признати за виновни и им е наложено наказание за посочените по-горе няколко случая на измама със субсидии.

24.

Така присъдите и наказанията на подсъдимите влизат в сила. Същевременно Riigikohus (Върховен съд) решава да продължи касационното производство и да се произнесе с последващо отделно решение по отношение на осъждането на R. M. да заплати 87340,00 евро и на R. M. и E. M., като солидарни длъжници, да заплатят 56397,38 евро на държавата като обезщетение за неправомерно изплатената на Х помощ.

25.

В този контекст запитващата юрисдикция спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

26.

Съгласно искането на Съда ще съсредоточа правния си анализ върху първия преюдициален въпрос, поставен от запитващата юрисдикция.

27.

Отбелязвам, че може да не е необходимо да се отговаря на втория преюдициален въпрос, тъй като той е погълнат от първия в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос в предложения от мен смисъл.

28.

По същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 54 и член 56, първа алинея от Регламент № 1306/2013, както и член 35, параграф 6, първо изречение от Регламент № 640/2014 във връзка с член 7 от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че възстановяването на неправомерно получено финансиране от ЕЗФРСР вследствие на нередност може да бъде поискано не само от бенефициера на тази помощ, но и от лица, които, въпреки че технически не могат да бъдат считани за бенефициери, са участвали в извършването на нередността, довела до неправомерно изплащане на финансирането.

29.

Общата селскостопанска политика се прилага при споделено управление между държавите членки и Съюза, а средствата на Съюза се изплащат на крайните бенефициери чрез държавите членки. Държавите членки трябва ефективно да защитават финансовите интереси на Съюза, като гарантират, че със средства на Съюза се финансират само операции, които са в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза. Съгласно член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 от държавите членки се изисква да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и да възстановят неправомерно изплатените суми. Всъщност държавите членки са в най-добра позиция да възстановят неправомерно изплатените суми поради нередности или небрежност и да определят най-подходящите мерки, които да бъдат предприети в това отношение. Поради това именно националните органи следва да изберат средствата за правна защита, които считат за най-подходящи за възстановяване на въпросните суми. По отношение на финансирането на Общата селскостопанска политика тези разпоредби са израз на общото задължение за полагане на грижа, установено в член 4, параграф 3 ДЕС, което изисква от държавите членки да извършват своевременно събиране на вземания и да предприемат мерки за отстраняване на нередностите ( 5 ). Спазването на процедурите и сроковете, приложими за събиране на вземания съгласно националното право, е необходимо, но недостатъчно минимално изискване за доказване на дължимата грижа на държавата членка по смисъла на член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 ( 6 ).

30.

От този общ законодателен контекст следва, че възстановяването на неправомерно изплатени суми е специфично задължение на държавите членки за осигуряване на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза.

31.

Както правилно отбелязва датското правителство в своето становище ( 7 ), това е въпрос от голямо значение за способността на държавите членки да извършват ефективни проверки на съответствието на финансирането на селското стопанство с правото на ЕС: проблемът, който поражда преюдициалните въпроси по настоящото дело — а именно че субектът, който е получил помощта и следователно юридически е „бенефициер на помощта“ (дружеството Х), или вече не съществува в правния свят, или не разполага с достатъчно средства, за да извърши възстановяването — често възниква, когато на националните органи се налага да търсят възстановяване на селскостопански помощи, които са били изплатени неправомерно. Ефективното изпълнение на задължението за възстановяване на неправомерно изплатени помощи предполага, че държавите членки са в състояние да започнат такова производство не само срещу преките бенефициери, но и срещу представителите на [засегнатите] предприятия — доколкото те са участвали в нередностите — или техните действителни собственици. По същество става въпрос за осигуряване на полезен ефект на разпоредбите на правото на ЕС: система, която би допуснала такива ситуации въз основа на формалистично тълкуване, би рискувала да направи възможността за възстановяване на неправомерно изплатени суми сериозно неефективна и би насърчила неправомерно поведение.

32.

В преюдициалното си запитване до Съда националната юрисдикция се позовава и на евентуалния директен ефект на разпоредбите на правото на Съюза, които в своята съвкупност биха могли да предоставят правно основание за възстановяване на неправомерно изплатеното финансиране от физическите лица, извършили измамата.

33.

Съгласен съм с мнението на Комисията, че въпросът не е дали член 7 от Регламент № 2988/95 има директен ефект, а дали, разгледан във връзка със секторните разпоредби, той сам по себе си е достатъчен, за да се изиска възстановяване на финансирането от физическите лица, представляващи дружеството бенефициер, които са отговорни за поведението, довело до нередностите. Това е така, доколкото законодателят на Съюза е приел секторни правила, предвиждащи възстановяването, но не е приел условията за прилагането им към тази категория лица и доколкото правото на държавата членка, в която е възникнала нередността, не предвижда изрично прилагането на административна мярка спрямо тази категория лица.

34.

Следователно правните въпроси, които трябва да бъдат решени, за да се даде полезен отговор на преюдициалното запитване, според мен са следните: а) връзката между Регламент № 2988/95 и секторните регламенти (по-специално за да се установи дали общите правила, предвидени в Регламент № 2988/95 по отношение на административните мерки и лицата, от които може да се изисква възстановяване на неправомерно изплатени средства, важат и в специфични сектори, в които тези правила не са възпроизведени, и при липса на национално законодателство, което да ги прилага); б) различните принципи (и различната правна рамка), приложими към административните санкции и мерки (и следователно неприложимостта на принципите, установени от Съда в някои прецеденти, свързани със санкциите); в) определянето на правния режим, приложим за на нарушителите.

35.

Регламент № 2988/95 съдържа няколко разпоредби от общ характер, определящи правила за ефективна защита на финансовите интереси на Съюза.

36.

Той урежда всяка ситуация, водеща до нередност, т.е. нарушение на разпоредба на правото на Съюза, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета ( 8 ).

37.

Целта на Регламент № 2988/95 е да се защитят финансовите интереси на Съюза във всички области и да се създаде обща правна рамка за всички области, обхванати от политиките на Съюза ( 9 ).

38.

В съображение 5 се посочва, че секторните правила относно административните мерки и санкции трябва да са в съответствие с Регламент № 2988/95. В същия смисъл е и съображение 39 от Регламент № 1306/2013, в което се посочва, че тъй като е необходимо държавите членки да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на бенефициерите, е целесъобразно да се прилага Регламент № 2988/95.

39.

Съдебната практика на Съда (голям състав) също така потвърждава, че в областта на контрола и санкционирането на допуснатите нередности по общностното право с приемането на Регламент № 2988/95 общностният законодател е заложил поредица от общи принципи и изисква като общо правило всички отраслови регламенти да спазват тези принципи ( 10 ).

40.

Следователно Регламент № 2988/95 е общ регламент, който, макар да не изключва установяването на специфични или секторни правила в различните области на дейност на Съюза, изисква те да се тълкуват в съответствие с очертаната от него обща рамка.

41.

Общите принципи, с които трябва да се съобразяват секторните разпоредби, от значение за настоящия случай, включват освен горепосочения член 1, също член 4 и член 7.

42.

Съгласно член 4, параграф 1, първо тире от Регламент № 2988/95 „общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага“ посредством задължението да се възстанови размерът на незаконно придобитата сума.

43.

От лексикална гледна точка е ясно, че изразът „включва“, дори когато е придружен от израза „общо правило“, не оставя място за преценка или субективност: смисълът може да бъде единствено, че в случай на нередност държавите членки трябва да пристъпят към възстановяване в изпълнение на горепосоченото задължение за полагане на грижа, освен когато това не е възможно. Пример за дерогация може да се намери в секторното законодателство, по-точно в член 54, параграф 3, буква б) от Регламент № 1306/2013 ( 11 ) (който ще разгледам и по-долу във връзка със структурното разграничение между санкции и други административни мерки).

44.

В член 7 се посочва, че административните мерки и санкции могат да се налагат на икономическите оператори, посочени в член 1, а именно физическите и юридическите лица и другите предприятия, на които националното законодателство признава статута на юридическо лице, които са извършили нередността, но също и на лицата, които са взели участие в нередността, и на тези, които са задължени да поемат отговорността за деянието или да гарантират, че то няма да бъде извършено.

45.

Следователно в член 7 се определя субективният обхват на възстановяването, т.е. кръгът на лицата, от които, в зависимост от обстоятелствата, може да се търси връщане на неправомерно изплатената сума. Неговата функция е да потвърди материалноправната перспектива на разпоредбите на Регламента в съответствие с неговите цели. Перспектива, която, най-малко по отношение на мярката за събиране на вземания, трябва да има за цел да позволи ефективно прилагане на задължението за полагане на грижа от страна на държавите членки, като се даде възможност за събиране на суми от лицата, които действително са причинили нередността, без да се допускат възможни и честно казано, твърде лесни заобикаляния.

46.

На следващо място, по систематичен начин член 7 е функционално свързан с член 4, параграф 1, който като общ принцип на правото на Съюза установява, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага чрез задължението за връщане на неправомерно получените суми.

47.

Членове 54 и 56 от Регламент № 1306/2013 и член 35 от Регламент № 640/2014 не възпроизвеждат тези разпоредби нито по отношение на задължението за възстановяване, нито относно кръга на субектите, към които трябва да бъде адресирано искането за възстановяване. Тези разпоредби се отнасят само до „бенефициерите“, които се идентифицират с физическите или юридическите лица, получили помощта.

48.

Оттук идват и съмненията на запитващата юрисдикция, която въпреки убеждението, че възстановяването може да бъде насочено само към субектите, които с последователни действия (откриване на дружеството, получаване на финансиране с фалшиви документи, закриване на дружеството, откриване на друго, очевидно несъстоятелно дружество) са били действителните причинители на неправомерното финансиране от Съюза, се съмнява дали, при липсата на специални норми в секторните регламенти и в националните закони, посоченото в членове 4 и 7 от Регламент № 2988/95 е достатъчно, за да представлява подходящо правно основание за възстановяването.

49.

Съмненията се пораждат преди всичко от факта, че в решение по дело SGS Belgium ( 12 ) Съдът посочва, че Регламент № 2988/95 сам по себе си не е достатъчен, за да предостави подходящо правно основание за налагане на санкции по смисъла на член 5 от него. Съдът припомня, че някои от разпоредбите на даден регламент все пак може да налагат приемането на мерки за прилагане или от държавите членки, или от самия законодател на Съюза (т. 33) и че това се отнася и за административните санкции, наложени на различните категории оператори, определени в Регламент № 2988/95 (т. 34). Следователно, за да бъде наложена санкция, е необходимо секторното законодателство на ЕС или, при липса на такова, националното законодателство да предвижда налагането на административна санкция на тази категория лица (т. 43—62). В съответствие с принципа на законност ( 13 ).

50.

Съмненията на запитващата юрисдикция обаче могат да бъдат разсеяни чрез уточняване на структурната разлика между административни мерки и санкции и чрез буквално, систематично и телеологично тълкуване на съответните разпоредби от правото на Съюза.

51.

Буквалното тълкуване би било достатъчно, за да се отбележи ясната разлика между санкции и други административни мерки, като възстановяване на недължимо платени суми: член 4 от Регламент № 2988/95, който се отнася до административните мерки, гласи, че всяка нередност „включва“ като общо правило отнемането на незаконно придобитата облага; член 5 от същия регламент, който се отнася до санкциите, гласи, че преднамерено извършените или причинените по небрежност нередности „могат да доведат“ до следните административни санкции. Различният законодателен избор е очевиден: възстановяването на сумите, освен ако не е налице изрично освобождаване, предполага автоматично отнемане на незаконно придобитата облага без необходимост от допълнителни мерки за прилагане или уточнение ( 14 ). Налагането на санкции е възможно („може да доведе“), тъй като зависи от оценката на субективния елемент (умишленост или небрежност), който изисква критерии за прилагане, каквито са необходими и за избора измежду различните предвидени от същия член 5 мерки, и следователно оставя място за преценка при прилагането.

52.

Нищо от това не може да се каже за административната мярка за оттегляне (и свързаното с нея искане за връщане на помощта), която не изисква никакво уточнение или прилагане, нито оставя място за преценка: установяването на нередността води до задължението за възстановяване на сумите от субектите, които са участвали активно при извършването на нередността и са ясно и недвусмислено посочени в член 7 от Регламент № 2988/95 ( 15 ). На първо място, искането за възстановяване трябва очевидно да бъде отправено към физическото или юридическото лице, пряко отговорно за нередността (бенефициера, в технически смисъл); когато това не е възможно поради конкретните обстоятелства, както в разглеждания случай, към лицата, които са взели участие в извършването на нередността, и към тези, които са задължени да поемат отговорността за нея или да гарантират, че тя няма да бъде извършена.

53.

Член 4, параграф 4 от Регламент № 2988/95 също е ясен: мерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции.

54.

Систематичното тълкуване потвърждава този подход: както правилно е отбелязано от датското правителство, разпоредбите на член 54, параграф 3, буква б) от цитирания по-горе Регламент № 1306/2013 биха били безсмислени, ако не трябва да се тълкуват в смисъл, че лицата, различни от прекия бенефициер, може да бъдат отговорни за нередността и следователно може да им се наложи задължение за връщане.

55.

Член 2, параграф 2 от Регламент № 2988/95, като постановява, че „не може да се налага административна санкция, освен ако тя не е предвидена предварително в акт на Общността“, потвърждава произтичащото от тези принципи, а именно че за налагането на санкции (наказателни или дори административни, когато имат репресивен характер) трябва стриктно да се спазва принципът на законност ( 16 ). Фактът, че административните мерки не са упоменати в тази разпоредба, потвърждава, че за тях могат да се прилагат само принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания. Считам първия принцип за изцяло спазен в предложеното тълкуване, тъй като член 7 от Регламент № 2988/95 недвусмислено изяснява последиците от установяването на неправомерност на финансиране, което е в тежест на бюджета на Съюза: задължението на държавата да пристъпи към възстановяване на сумите от реално допринеслите за нередността лица. По отношение на принципа на оправданите правни очаквания, той категорично не може да се изтъква в случай на пълна липса на добросъвестност или дори наличие на поведение, имащо за цел невярно представяне на реалността и опит да се избегнат последствията.

56.

Както Комисията ( 17 ) основателно отбелязва, Съдът е установил, че дори при липса на разпоредба, предписваща налагането на санкция в секторното или националното законодателство, националните органи трябва да приложат административна мярка по смисъла на член 4, параграф 1, първо тире от Регламент № 2988/95, която се състои в искането да бъдат възстановени напълно недължимо получените помощи, ако се установи от националния съд, че тези помощи са изплатени неправилно ( 18 ).

57.

По отношение на целите мога само да повторя казаното по-горе, в общите бележки: най-съществената цел на Регламент № 2988/95 е ефективната защита на финансовите интереси на Съюза. Това не би могло да стане, ако формалистично тълкуване на правото на Съюза прекомерно затрудни държавите членки при възстановяването на неправомерно платените суми, когато са установени противоправните действия на лицата, извършили нередностите.

58.

Следователно е ясно, че принципите, продиктувани от Съда в решението SGS Belgium, не могат да бъдат разширени до случая, в който е необходимо да се пристъпи изключително към възстановяване на недължимо изплатените суми. Фактът, че лицата не са преки бенефициери, не оказва влияние върху заключението, тъй като свързаният прочит на цитираните от запитващата юрисдикция разпоредби представлява подходящо правно основание за пристъпване към възстановяване на неправомерно изплатени суми.

59.

Последна бележка относно процедурен аспект, изтъкнат от жалбоподателите в главното производство, а именно необходимостта националното правителство да поиска възстановяване на неправомерно изплатените суми първо от новоучреденото дружество, въпреки че то е несъстоятелно. В светлината на изложеното дотук този въпрос ми изглежда чисто формален: в случай че в действителност националният съд е установил действителната неспособност на новоучреденото от жалбоподателите дружество да изпълни плащането на огромното задължение, отправянето на искане за възстановяване, което не може да бъде последвано от подходящи действия за възстановяване, не ми се струва в състояние да доведе до каквато и да било полза. На второ място, запитващата юрисдикция ще трябва да провери всички процедури или правила в националното законодателство, които уреждат взаимоотношенията между съдружници, управители и дружества. Въз основа на изложеното по-горе отново подчертавам, че съгласно правото на Съюза лицата, които са участвали в извършването на нередността, носят правна отговорност за възстановяването на сумите, неправомерно изплатени като земеделско финансиране, след като бъде установена невъзможността да се предприемат действия за възстановяване на финансирането от бенефициера в технически смисъл.

60.

Друга оценка, която трябва да бъде направена от националния съд, е дали националното право позволява тези физически лица да бъдат класифицирани като лицата, които или са „взели участие в [извършването на] нередността“, или са „задължени да поемат отговорността за [нея]“, или „да гарантират, че тя няма да бъде извършена“.

61.

Различното тълкуване на член 7 от Регламент № 2988/95 във връзка със секторните разпоредби би породило риск да предизвика освобождаване от отговорност на истинския извършител на измамата, и би застрашило сериозно защитата на финансовите интереси на Съюза. Включително защото, както отбелязва Комисията, физическите, а не юридическите лица са тези, които извършват измами ( 19 ).

62.

Въз основа на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, както следва:

„Членове 4 и 7 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета заедно с членове 54 и 56 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията трябва да се тълкуват в смисъл, че

свързаният прочит на горепосочените разпоредби представлява правно основание за искане на възстановяване на помощ, получена чрез измамни действия и изплатена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), от представители на юридическото лице — бенефициер, които умишлено са предоставили невярна информация, за да получат това финансиране.

Националният съд следва да се увери, че дружеството бенефициер или това, което е встъпило в неговите права и задължения, не е в състояние да пристъпи към възстановяването на неправомерно изплатената помощ, и че съгласно националното законодателство лицето, от което се иска възстановяването, се счита за „лице, участвало в извършването на нередността“, „лице, отговорно за нередността“, или „лице, задължено да предотврати извършването на нередността“.