1.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 987/2009 ( 2 ), и по-специално до прилагането по аналогия на членове 6 и 16 от този регламент към процедура по отнемане на удостоверение A1.

2.

Запитването е отправено в рамките на спор между TE и Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Toruniu (Социалноосигурителен институт, териториално подразделение Торун, Полша) (наричан по-нататък „ZUS“) относно решението на последния да отнеме удостоверение A1, удостоверяващо по искане на жалбоподателя неговото положение за целите на прилагането на полското законодателство в областта на социалната сигурност в периода от 22 август 2016 г. до 21 август 2017 г.

3.

Съдът все още не се е произнесъл по приложимата в такъв случай процедура за отнемане на удостоверение A1 по инициатива на институцията, която го е издала. Ще изложа причините, поради които разпоредбите на Регламент № 987/2009, касаещи случаите на съмнение относно валидността на такова удостоверение или относно определянето на приложимото законодателство, са неприложими в такъв случай. Всъщност считам, че тъй като не е уредена процедура на диалог и помирение в случай на служебно отнемане на удостоверение A1, компетентните институции на съответните държави членки трябва да обменят информация a posteriori в рамките на организираното от законодателя на Съюза сътрудничество, за да не бъдат засегнати правата на заинтересованите лица.

4.

Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 ( 3 ), озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, съдържа членове 11—16.

5.

Съгласно член 11 от този регламент:

„1.   Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.

[…]

3.   [Освен ако не е предвидено друго в] членове 12—16:

[…]“.

6.

Член 13 от посочения регламент, озаглавен „Осъществяване на дейност в две или повече държави членки“, предвижда следното в параграф 2:

„Лице, което обичайно осъществява дейност като [самостоятелно] заето лице в две или повече държави членки[,] е подчинено на:

7.

Съгласно член 72, буква а) от Регламент 883/2004 Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (наричана по-нататък „Административната комисия“) отговаря за разглеждането на всички административни въпроси и въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на този регламент или Регламент № 987/2009.

8.

Член 76 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Сътрудничество“, предвижда следното в параграфи 3, 4 и 6:

„3.   Властите и институциите на държавите членки могат, за целите на настоящия регламент, да контактуват пряко помежду си, както и със съответните лица или техни представители.

4.   Институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия регламент.

Институциите, в съответствие с принципа за добра администрация, отговарят в разумен срок на всички запитвания и в тази връзка предоставят всякаква информация на съответните лица, необходима за упражняване на предоставените им с настоящия регламент права.

[…]

6.   В случай на трудности в тълкуването или прилагането на настоящия регламент, които биха могли да засегнат правата на лицата, обхванати от него, институцията на компетентната държава членка или на държавата членка по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията(ите) на съответната(ите) държава(и) членка(и). Ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок, съответните власти могат да се обърнат към Административната комисия за съдействие“.

9.

Съображения 1, 2, 8 и 10 от Регламент № 987/2009 гласят:

[…]

[…]

10.

Дял I, глава II от Регламент № 987/2009, озаглавена „Разпоредби относно сътрудничеството и обмена на данни“, включва членове 2—7.

11.

Член 2 от този регламент, озаглавен „Приложно поле и правила за обмен между институциите“, предвижда следното в параграф 2:

„Институциите незабавно предоставят или обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които е приложим основният регламент. Предаването на такива данни между държавите членки се извършва пряко от самите институции или косвено посредством органите за връзка“.

12.

Член 5 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Правна стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава членка“, гласи:

„1.   Документи, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

2.   При съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема.

3.   По силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

4.   Ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея“.

13.

Член 6 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Временно прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения“, гласи следното:

„1.   Освен ако в регламента по прилагане не е предвидено друго, при различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави членки относно определянето на приложимото законодателство, спрямо заинтересованото лице временно се прилага законодателството на една от тези държави членки […]

[…]

2.   Когато има различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави членки относно това коя институция следва да предостави парични обезщетения или обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да претендира за обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително да получава обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по мястото му на пребиваване, или, ако това лице не пребивава на територията на нито една от съответните държави членки, обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията, до която първо е било подадено искането.

3.   Когато между съответните институции и органи не се постигне споразумение, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която са възникнали различията в становищата, посочени в параграфи 1 или 2. Административната комисия се стреми да отстрани различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея.

4.   Когато се установи, че или приложимото законодателство не е това на държавата членка на предварителното членство или институцията, която предварително е предоставила обезщетенията, не е компетентната институция, определената за компетентна институция се счита да е била такава със задна дата, сякаш не е имало такова различие в становищата, най-късно от датата на предварителното членство или от първото предварително предоставяне на съответните обезщетения.

5.   Ако е необходимо, определената за компетентна институция и институцията, която предварително е изплатила паричните обезщетения или която предварително е получила вноските, определят финансовото състояние на съответното лице по отношение на предварително изплатените вноски и парични обезщетения, когато е целесъобразно, в съответствие с дял IV, глава III от регламента по прилагане.

Обезщетенията в натура, предварително предоставени от институция в съответствие с параграф 2, се възстановяват от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на дял IV от регламента по прилагане“.

14.

Съгласно член 7 от този регламент, озаглавен „Предварително изчисляване на обезщетенията и вноските“:

„1.   Освен ако в регламента по прилагане не е предвидено друго, когато дадено лице има право на обезщетение или е задължено да плати вноска в съответствие с основния регламент, но компетентната институция не разполага с цялата информация относно положението в друга държава членка, която е необходима за окончателното изчисляване на размера на обезщетението или вноската, тази институция по искане на заинтересованото лице предоставя обезщетението или предварително изчислява вноската, ако изчислението е възможно въз основа на информацията, с която разполага.

2.   Когато на съответната институция се предоставят всички необходими подкрепящи доказателства или документи, съответното обезщетение или вноска се преизчислява“.

15.

Дял II от посочения регламент, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, включва членове 14—21.

16.

Член 16 от същия регламент, озаглавен „Процедура за прилагането на член 13 от основния регламент“, гласи:

„1.   Лице, което упражнява дейности в две или повече държави членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване.

2.   Определената институция по мястото на пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид член 13 от основния регламент и член 14 от регламента по прилагане. Това първоначално определяне е временно. Институцията уведомява определените институции на всяка държава членка, в която се извършва дейност, за временното определяне.

3.   Временното определяне на приложимото законодателство, предвидено в параграф 2, става окончателно в срок от два месеца след информирането на институциите, определени от компетентните власти на заинтересованите държави членки, в съответствие с параграф 2, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз основа на параграф 4 или поне една от заинтересованите институции не е информирала институцията, определена от компетентния орган на държавата членка на пребиваване до изтичане на двумесечния срок, че не приема определянето или има различно становище по въпроса.

4.   Когато поради съмнения при определяне на приложимото законодателство възникне необходимост от контакт между институции или органи на две или повече държави членки, по искане на една или повече от институциите, определени от компетентните органи на заинтересованите държави членки или на самите компетентни органи, законодателството, приложимо за съответното лице се определя по взаимно съгласие, като се отчитат член 13 от основния регламент и съответните разпоредби на член 14 от регламента по прилагане.

При различие в становищата на съответните институции или компетентни органи, те се стремят към постигане на съгласие в съответствие с посочените по-горе условия и се прилага член 6 от регламента по прилагане.

[…]“.

17.

Член 19 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Предоставяне на информация на съответните лица и на работодателите“, предвижда в параграф 2:

„По искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия“.

18.

Член 20 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Сътрудничество между институциите“, гласи:

„1.   Съответните институции съобщават на компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага за дадено лице по силата на дял II от основния регламент, необходимата информация за установяване на датата, на която същото законодателство става приложимо, и вноските, които това лице и неговият(ите) работодател(и) са длъжни да плащат съгласно това законодателство.

2.   Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо за дадено лице по силата на дял II от основния регламент, предоставя информацията, посочваща датата, на която прилагането на това законодателство поражда действие, на институцията, определена от компетентния орган на държавата членка, чието законодателство последно се е прилагало“.

19.

TE, предприемач, вписан в полския търговски регистър, който извършва дейност като самостоятелно заето лице и чиито доходи се облагат в Полша, подписва на 11 август 2016 г. договор с дружество със седалище във Варшава (Полша), по силата на който в рамките на определен проект трябва да предоставя във Франция услуги, които обичайно спадат към задълженията на „second site manager“ (втори ръководител обект), в периода от 22 август 2016 г. до края на този проект.

20.

Въз основа на този договор е издадено удостоверение A1 ( 4 ) от ZUS ( 5 ), съгласно което в периода от 22 август 2016 г. до 21 август 2017 г. (наричан по-нататък „спорният период“) TE попада в обхвата на полското законодателство.

21.

След служебно преразглеждане ZUS установява, че през спорния период TE упражнява дейността си само в една държава членка, а именно във Франция. Така с решение от 1 декември 2017 г. (наричано по-нататък „оспорваното решение“) ZUS отнема удостоверението A1 ( 6 ) и приема, че в спорния период към TE се прилага полското законодателство. Тъй като счита, че релевантната разпоредба за определяне на приложимото законодателство по отношение на TE е член 11 от Регламент № 883/2004, ZUS приема това решение, без преди това да проведе процедурата по член 16 ( 7 ) от Регламент № 987/2009 за координиране с компетентната френска институция относно определянето на приложимото законодателство.

22.

TE обжалва оспорваното решение пред Sąd Okręgowy w Toruniu (Окръжен съд Торун, Полша). С решение от 5 юни 2019 г. този съд приема, от една страна, че в спорния период TE не работи само в една държава членка, поради което спрямо него се прилага член 13, параграф 2 от Регламент № 883/2004, и от друга страна, че ZUS не е изчерпал координационната процедура, предвидена в членове 6, 15 ( 8 ) и 16 от Регламент № 987/2009, въпреки че тази процедура е задължителна за целите на определянето на приложимото законодателство. Така в хода на съдебното производство същият съд изисква от ZUS да започне посочената процедура за сътрудничество с компетентната френска институция, което ZUS отказва да направи, като счита, че това не е обосновано. За да се избегне положение, при което спрямо TE не се прилага никоя система за социална сигурност, Sąd Okręgowy w Toruniu (Окръжен съд Торун) приема, че през спорния период за TE се е прилагало полското законодателство, и поради това оставя в сила разглежданото в главното производство удостоверение A1.

23.

С решение от 5 февруари 2020 г. Sąd Apelacyjny w Gdańsku (Апелативен съд Гданск, Полша) отхвърля жалбата на ZUS срещу това решение.

24.

ZUS обжалва това съдебно решение по касационен ред пред Sąd Najwyższy (Върховен съд). Той изтъква, че тъй като отнемането на разглежданото удостоверение A1 изисква предварително изчерпване на предвидената в Регламент № 987/2009 координационна процедура, оспорваното решение е опорочено от нередовност, която може да бъде отстранена само в рамките на производството пред самия ZUS. Съдебните решения, постановени от Sąd Okręgowy w Toruniu (Окръжен съд Торун) и от Sąd Apelacyjny w Gdańsku (Апелативен съд Гданск), били неправилни, тъй като тези юрисдикции трябвало да върнат делото на ZUS, за да може последният да преразгледа удостоверението A1 в сътрудничество с компетентната френска институция, вместо да се произнасят по приложимото законодателство.

25.

При тези условия Sąd Najwyższy (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26.

ZUS, полското, белгийското, чешкото и френското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища.

27.

С двата си преюдициални въпроса, които според мен могат да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 6 и 16 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че институция, която, след като е извършила проверки по свой почин, е констатирала, че е издала неправилно удостоверение A1, може да го отнеме, без преди това да започне процедура на диалог и помирение с компетентните институции на съответните държави членки, за да определи приложимото законодателство.

28.

В самото начало следва да се констатира, че нито Регламент № 883/2004, нито Регламент № 987/2009 съдържат разпоредба, която да е пряко приложима към обстоятелствата в конкретния случай, при които удостоверение A1 е било отнето.

29.

Член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 се ограничава до това да определи общата рамка на процедурата на диалог и помирение, като първото е замислена като предпоставка за второто ( 9 ). Регламент № 987/2009 определя случаите, в които се провежда тази процедура.

30.

Така, що се отнася до отнемането на удостоверение A1, единствено член 5 от последния регламент определя специална процедура „при съмнение относно валидността на документ [който удостоверява положението на дадено лице] или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения“ ( 10 ).

31.

Различните етапи на тази процедура, описани в член 5, параграфи 2—4, имат за цел, от една страна, да бъдат събрани данните, необходими за потвърждаване или отхвърляне на валидността на удостоверение A1, в рамките на съгласуване между компетентните институции, и от друга страна, да се преодолее евентуално разногласие между последните ( 11 ).

32.

От тези разпоредби ясно следва, че посочената процедура се прилага по инициатива на „институцията на държавата членка, която получава документа“ ( 12 ). Следователно няма разпоредба, която да урежда положението, при което след служебно извършване на проверки издаващата институция няма никакво съмнение, че удостоверение А1 трябва да бъде отнетоо ( 13 ).

33.

Ето защо с преюдициалните въпроси от Съда се иска да се произнесе дали с оглед на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, както и на тълкуването им в практиката му удостоверение A1 може да бъде отнето само след предварително съгласуване между компетентните институции на съответните държави членки, за да се определи приложимото спрямо заинтересованото лице законодателство.

34.

Що се отнася до законодателната рамка, в която се вписват въпросите на запитващата юрисдикция, на първо място, трябва да се припомни, от една страна, че Регламент № 987/2009 кодифицира практиката на Съда относно обхвата и правните последици на удостоверение E 101 ( 14 ), както и процедурата, която трябва да се следва за разрешаване на евентуалните спорове между институциите на съответните държави членки относно валидността или точността на това удостоверение ( 15 ).

35.

От друга страна, този регламент установява произтичащите от тази съдебна практика принципи, а именно:

36.

Следователно, на второ място, законодателят на Съюза не е предвидил широко приложно поле на тази процедура на диалог и помирение, като я запазва за специфичните нужди на лоялното сътрудничество ( 19 ).

37.

Отбелязвам също, че в Практическия наръчник на Комисията относно приложимото законодателство в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария ( 20 ) са споменати хипотези за преразглеждане на положението на заинтересованото лице по инициатива на издаващата институция, последвано, в зависимост от конкретния случай, от отнемане на удостоверението. Въпреки това в него не се съдържа никаква препоръка относно прилагането на процедурата на диалог и помирение. Същото се отнася и за решение A1 ( 21 ), което касае само положение, при което дадена институция изразява съмнения относно валидността на документ, издаден от институция на друга държава членка, или е налице различие в становищата относно определянето на приложимото законодателство ( 22 ).

38.

Тази констатация, споделяна от всички страни, представили писмени становища, според мен е логична и задължителна последица от принципа на взаимно доверие ( 23 ). Тя обосновава признаването на основателността на решението за издаване на удостоверение ( 24 ), взето от издаващата институция, без допълнителни формалности. Следователно този принцип трябва да се прилага и по отношение на решението за отнемане на удостоверението, при липсата на съмнение относно обективното положение ( 25 ) на заинтересованото лице ( 26 ). С други думи, поради въведената с Регламент № 987/2009 система трудно може да се приеме въз основа на посочените в Регламент № 883/2004 принципи, че отнемането на удостоверението зависи от съгласието на институция на друга държава членка и дори, a fortiori в такъв случай, от предварително съгласуване ( 27 ). Освен това, ако се установи измама, това отнемане е задължително за издаващата институция ( 28 ).

39.

На трето място, липсата на намерение от страна на законодателя на Съюза да приеме специални разпоредби в подобна ситуация, се потвърждава от две други констатации. От една страна, само в случай на „съмнения при определяне на приложимото законодателство“ ( 29 ) и в особения случай на прилагане на член 13 от Регламент № 883/2004, в член 16, параграф 4 от Регламент № 987/2009 са предвидени контакти между компетентни институции или органи ( 30 ).

40.

От друга страна, временните защитни мерки за заинтересованото лице във връзка с приложимото право и отпускането на обезщетения са предвидени в член 6 от този регламент само в случай на „различия в становищата“ ( 31 ) на тези институции или органи. Това ограничаване на случаите на съгласуване ми се струва съобразено с изискването за бързина ( 32 ) при определянето на приложимото право към положението на заинтересованото лице и с необходимостта да не се умножават случаите на обжалване пред Административната комисия, предвидени в член 5, параграф 4 и в член 6, параграф 3 от посочения регламент ( 33 ).

41.

Ето защо ми се струва, че едно изцяло телеологично тълкуване на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 не може да доведе до обвързването на отнемането на удостоверение A1 с наличието на становище или решение на друга държава членка относно определянето на приложимата към съответния работник схема за социална сигурност, макар такова отнемане да е извършено със закъснение след издаването му ( 34 ), при положение че разпоредбите на тези регламенти се свеждат до случаите, в които възникват затруднения при определянето на приложимото право.

42.

На четвърто място, що се отнася до социалното осигуряване, считам, че следва да се вземе предвид принципът, че удостоверение A1 създава презумпция за редовност на осигуряването на съответния работник по схема за социална сигурност ( 35 ), определена въз основа на удостоверено от този документ положение ( 36 ). Както Комисията и френското правителство, подчертавам, че това удостоверение няма конститутивно действие по отношение на определени права ( 37 ). Следователно отнемането му има за последица единствено да освободи компетентните органи от обвързващото действие на посоченото удостоверение.

43.

Освен това не съществува риск от повторно заплащане на вноската в случай на решение за отнемане от страна на издаващата институция ( 38 ).

44.

Следователно всички тези съображения подкрепят липсата на задължение за предварително съгласуване или помирение между компетентните институции на съответните държави членки в случай на служебно отнемане на удостоверение A1.

45.

Склонен съм обаче да приема, че анализът би бил непълен, ако не отчита разграничението, което трябва да се направи между отнемането на удостоверение и издаването му, тъй като това отнемане неизбежно уврежда работника и може да породи съществени и дори неблагоприятни последици поради поставянето под въпрос на преценката на правното му положение ( 39 ).

46.

Това е така, защото съгласно постоянната съдебна практика удостоверение A1 има за цел да улесни движението на работника ( 40 ), и допринася за правната сигурност както за него, така и за съответните институции. Съдът специално набляга на този аспект в практиката си относно обвързващото действие на това удостоверение и на последно място, относно решението за спиране на действието му ( 41 ).

47.

Ето защо според мен, независимо от обстоятелствата по отнемането на удостоверение A1 ( 42 ), за да се предложи полезен отговор на запитващата юрисдикция, трябва да се вземат предвид два източника на сложност, а именно:

48.

Освен това полското правителство обръща по-специално внимание на Съда на риска от липсата на социално осигуряване за работника.

49.

Следователно в този контекст според мен трябва да се отбележи, че процедурата на диалог и помирение, предвидена в член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 ( 46 ), не е единствената предвидена от законодателя на Съюза възможност да се гарантира ефективното упражняване на свободното движение на работниците чрез социална закрила ( 47 ).

50.

Всъщност редица други разпоредби предвиждат обмен на информация за целите на определянето на правата и задълженията на заинтересованите лица.

51.

Първо, в рамките на сътрудничеството, предвидено в член 76, параграф 4 от Регламент № 883/2004, член 2, параграф 2, член 15, член 16, параграфи 2 и 3 и член 20 от Регламент № 987/2009 предвиждат обмен на информация пряко между институциите или органите за връзка в съответствие с целите, посочени в съображения 1 и 2 от този регламент.

52.

Второ, член 16 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Изключения от членове 11—15“, предвижда в параграф 1, че „[д]ве или повече държави членки, компетентните органи на тези държави или определените от тези власти органи могат с общо споразумение да предвидят изключения от членове 11—15 в интерес на някои категории лица или на някои лица“ ( 48 ).

53.

Ето защо считам, на първо място, подобно на чешкото, белгийското и френското правителство, въз основа на член 76, параграф 4 от Регламент № 883/2004, както и на основание членове 2 и 20 от Регламент № 987/2009 във връзка с член 6 от този регламент, че в случай на отнемане на удостоверение A1 по инициатива на издаващата институция, тези разпоредби предоставят закриляща в достатъчна степен работниците ( 49 ) правна уредба на процедурата, включваща следните етапи:

54.

На второ място, на този етап защитата на работника може също да се реализира чрез три средства. Първо, той или неговият работодател може да поиска от институцията на приемащата държава членка удостоверение А1 ( 53 ).

55.

По-нататък, в случай на различия в становищата на институцията, която е уведомена за отнемането на удостоверение A1, и тази, която го е отнела, първата може временно да отпусне обезщетения при условията, предвидени в член 6, параграф 2 от Регламент № 987/2009 ( 54 ). Що се отнася до изразените от полското правителство опасения от бездействие на компетентната институция, отбелязвам, че от представените на Съда писмени становища не следва, че конкретните трудности, които трябва да се преодолеят в интерес на съответния работник ( 55 ), са различни от тези, предизвикани от отнемането на удостоверение A1 по искане на институция на друга държава членка ( 56 ).

56.

Обратно, самата препоръка, по аналогия с някои разпоредби от Регламент № 987/2009, за разумни срокове за съгласуване преди решението за отнемане на удостоверение A1 ми се струва недостатъчна с оглед на разглежданото положение. Това е така, защото става въпрос за прекратяването на последиците от удостоверение, чиято опороченост е безспорна, когато те не могат да бъдат временно запазени ( 57 ). Освен това отбелязвам, от една страна, че могат да се приложат на практика решения в интерес на работниците и служителите по преценка на институциите, както подчертават чешкото, белгийското ( 58 ) и френското правителство. От друга страна, сътрудничеството между държавите членки може да бъде конкретизирано в двустранна рамка при зачитане на правата на лицата, засегнати от Регламент № 883/2004 ( 59 ).

57.

Освен това наличието на разногласие или трудности при тълкуването или прилагането на Регламент № 883/2004 би обосновалo използването на процедурата на диалог и помирение, предвидена в Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, в тези конкретни хипотези ( 60 ).

58.

Накрая, успоредно с това, при липсата на удостоверение съответният работник или неговият работодател винаги могат да сезират съд, за да се произнесе по осигуряването на този работник, както показва делото в главното производство ( 61 ).

59.

На трето място, отбелязвам, че рискът от неблагоприятни последици за работника е ограничен в случаи, които не са свързани с измама ( 62 ).

60.

Ето защо предлагам на Съда да приеме, че тъй като в Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 не е предвидена процедура на диалог и помирение, когато удостоверение A1 е служебно отнето от институцията, която го е издала неправилно, последната трябва да уведоми за това институцията на приемащата държава членка в най-кратки срокове, без да е длъжна да съгласува това предварително с нея.

61.

С оглед на изложеното дотук предлагам на Съда да отговори на поставените от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) преюдициални въпроси по следния начин:

„Членове 5, 6 и 16, от една страна, и членове 2 и 20, от друга страна, от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г.,

трябва да се тълкуват в смисъл, че