1.

В спора, по повод на който е отправено това преюдициално запитване, няколко икономически оператора обжалват техническата спецификация на открита процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставяне на обществена услуга за пътнически превоз с автобусен транспорт. Според тях техническата спецификация не ги защитава надлежно от евентуално увеличение на определени разходи (гориво, заплати и социалноосигурителни вноски) през десетгодишния срок на договора.

2.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали Регламент (ЕО) № 1370/2007 ( 2 ) допуска „схема за компенсиране“, въз основа на която компетентният орган не предвижда периодично индексиране на договорната цена във връзка с увеличението на свързаните с предоставянето на услугата разходи, намиращи се извън контрола на спечелилия оферент.

3.

Съдът се е произнесъл по повод на компенсирането на задълженията за извършване на обществена услуга в транспортния сектор ( 3 ), но не е разгледал изрично отправения му понастоящем въпрос.

4.

Релевантни са съображения 27 и 34.

5.

Съгласно член 1 („Цел и приложно поле“), параграф 1:

„1. Целта на настоящия регламент е да определи начина, по който, в съответствие с правилата на правото на Общността, могат да действат компетентните органи в сферата на обществения пътнически превоз, за да гарантират предоставянето на услуги от общ интерес, които, наред с другото, са по-многобройни, по-безопасни, по-висококачествени или на по-ниска цена спрямо тези, които биха били обусловени само от пазарните механизми.

За тази цел настоящият регламент установява условията, при които компетентните органи, когато налагат или договарят задължения за обществени услуги, компенсират операторите на обществени услуги за направените разходи и/или им предоставят изключителни права в замяна на изпълнението на задължения за обществени услуги“.

6.

Член 2а („Спецификация на задълженията за извършване на обществени услуги“), параграф 2 предвижда:

„Спецификациите на задълженията за извършване на обществени услуги и съответната компенсация за нетния финансов ефект от задълженията за извършване на обществени услуги трябва:

7.

Според член 3 („Обществени поръчки за услуги и общи правила“), параграф 1:

„Когато компетентният орган реши да предостави на оператор по свой избор изключително право и/или компенсация от какъвто и да е характер в замяна на изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги, той прави това в рамките на обществена поръчка за услуги“.

8.

Член 4 („Задължително съдържание на обществени поръчки за услуги и общи правила“), параграф 1 гласи:

„Обществените поръчки за услуги и общите правила:

[…]“.

9.

Член 6 („Компенсация за обществени услуги“), параграф 1 гласи:

„Всяка компенсация, свързана с общо правило или обществена поръчка за услуги, трябва да е в съответствие с член 4 […]“.

10.

Приложими са член 10, параграфи 1 и 3 и член 11, параграф 1 от Sabiedriskā transporta pakalpojumu likums ( 4 ) и член 2, параграф 1 и член 56 от Ministru kabineta 2015.gada 28.jūlija noteikumi Nr. 435 „Kārtība, kādā nosaka un kompensē ar sabiedriskā transporta pakalpojumu sniegšanu saistītos zaudējumus un izdevumus un nosaka sabiedriskā transporta pakalpojuma tarifu“ ( 5 ).

11.

Valsts SIA Autotransporta direkcija (наричана по-нататък „възлагащият орган“) обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на право за извършване на обществени услуги за автобусен превоз по маршрутната мрежа от регионално значение“. В нея се обявява сключване на договор за обществена поръчка с доставчици на обществени услуги за превоз за срок от десет години ( 6 ).

12.

SIA Dobeles autobusu parks (наричано по-нататък „Dobeles“) и други икономически оператори ( 7 ) обжалват разпоредбите на техническата спецификация, тъй като същите установявали противоречащ на правото механизъм за компенсиране на обществените услуги за превоз ( 8 ). Те твърдят по-конкретно, че:

13.

На 11 ноември 2019 г. Iepirkumu uzraudzības biroja Iesniegumu izskatīšanas komisija (Комисия за разглеждане на жалби към Службата за надзор върху обществените поръчки, Латвия) отхвърля жалбата на жалбоподателите.

14.

Жалбоподателите подават отделни жалби до Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия), който ги отхвърля с решение от 29 май 2019 г. Според посочения съд Регламент № 1370/2007 и Насоките на Комисията относно неговото тълкуване ( 9 ) не задължават държавата да покрива изцяло всички разходи на доставчиците на обществени услуги за превоз.

15.

Някои жалбоподатели обжалват първоинстанционното решение пред Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия), като изтъкват в основни линии същите доводи, използвани в предходното обжалване по административен и съдебен ред.

16.

С оглед на твърденията на страните по спора този съд отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли член 1, параграф 1, втора алинея, член 2а, параграф 2 и член 3, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 […] схема за компенсиране, която не налага на компетентния орган задължение да компенсира изцяло доставчиците на обществени услуги за превоз, предвиждайки периодично индексиране на договорната цена (размер на компенсацията) за всяко увеличение на свързаните с предоставянето на такива услуги разходи, намиращи се извън контрола на посочените доставчици на услуги, и която следователно не премахва напълно риска от понасяне на загуби, които не могат да бъдат компенсирани?“.

17.

Преюдициалното запитване е постъпило в Съда на 22 юни 2022 г.

18.

Писмени становища са представили жалбоподателите, кипърското и латвийското правителство, както и Европейската комисия.

19.

На 8 юни 2023 г. е проведено съдебно заседание, в което участват Dobeles, възлагащият орган, кипърското и латвийското правителство и Комисията.

20.

Запитващата юрисдикция счита, че към спора в главното производство е приложим Регламент № 1370/2007, и иска тълкуване на три негови разпоредби:

21.

Прилагането на Регламент № 1370/2007 обаче ще зависи от характеристиките на обществената поръчка, чиято техническа спецификация е предмет на спора. Този регламент:

22.

По силата на член 5, параграф 1 от Регламент № 1370/2007 обществените поръчки за услуги по принцип се възлагат в съответствие с правилата, определени в този регламент.

23.

Въпреки това договори за извършване на услуги или обществени поръчки за услуги по смисъла на Директиви 2014/24 и 2014/25 за обществени превозни услуги с трамваен или автобусен транспорт се възлагат в съответствие с предвидените в тези директиви процедури, когато не са под формата на договори за концесии за услуги.

24.

При липсата на яснота по този въпрос, в съдебното заседание беше обсъдено какво е естеството на спорния договор. Dobeles, възлагащият орган и латвийското правителство считат, че става въпрос за обществена поръчка за услуги, по която спечелилият оферент поема само някои рискове, а не за договор за концесия ( 14 ).

25.

Запитващата юрисдикция следва да прецени дали това становище е правилно. За тази цел тя следва да вземе предвид по-конкретно прехвърлянето на риска, свързан с експлоатацията на възлаганите услуги.

26.

Всички страни са съгласни и по въпроса, че е налице същинско задължение за обществена услуга, за чието изпълнение е предназначен спорният договор.

27.

След отстраняването на тези неясноти ще съсредоточа анализа си върху предоставената от Регламент № 1370/2007 правна рамка.

28.

Съгласно Регламент № 1370/2007 „задължение за извършване на обществена услуга“ означава „изискване, дефинирано или определено от компетентен орган, за да осигури обществени услуги за пътнически превоз от общ интерес, които даден оператор, ако отчиташе само собствените си търговски интереси, не би поел или не би поел до същата степен или при същите условия без възнаграждение“ ( 15 ).

29.

На друго място ( 16 ) обясних, че Регламент № 1370/2007 свързва определена насрещна престация с изпълнението на задълженията за извършване на обществена услуга, които са в тежест на съответните предприятия. Тази насрещна престация е под формата на компенсация или предоставяне на изключително право ( 17 ).

30.

Понятието „компенсация за обществена услуга“ свързва определена облага, по-специално финансова, с изпълнението на задължение за извършване на обществена услуга, което предполага извършване на услуги без търговски интерес.

31.

Така се гарантира задълженията за извършване на обществени услуги, когато са неизгодни, да не са във финансов ущърб на операторите, които трябва да ги изпълняват, и в крайна сметка в ущърб на самото предоставяне на услугата. В тези случаи компенсацията в замяна на задължение за обществена услуга „[…] трябва да гарантира извършването на услуги, които са от общ интерес по смисъла на Договора“ ( 18 ).

32.

В крайна сметка Регламент № 1370/2007 не предвижда разходите, свързани със задълженията за обществена услуга, да се понасят само от транспортните оператори: в този случай е вероятно никой да не приеме да предоставя услугата, лишена сама по себе си от търговски интерес.

33.

При изчисляването на компенсацията (или установяването на механизмите и параметрите за неговото извършване) ( 19 ) компетентният орган трябва да гарантира едновременно „да [се] изпълняват целите на политиката за обществения транспорт по икономически ефективен начин“ ( 20 ) и „да [се] поддържа[…] финансово в дългосрочен план предоставянето на обществени услуги за пътнически превоз в съответствие с изискванията, установени в политиката за обществения транспорт“ ( 21 ).

34.

Регламент № 1370/2007 не изисква компенсацията да покрива изцяло нетните разходи за задължението за извършване на обществена услуга. Посредством препращането, направено в съображение 33 от него към решение Altmark се припомня, че за да се изключи възможността компенсация за обществена услуга да представлява предимство по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС), тази компенсация „не може да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга“ ( 22 ).

35.

В това отношение член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1370/2007 изисква да се определят както в обществените поръчки за услуги, така и в общите правила механизмите за разпределение на разходите, свързани с предоставянето на услугите. Това изискване предполага, че компетентният орган не е длъжен да компенсира всички разходи на оператора, произтичащи от поемането на задължението за извършване на обществена услуга.

36.

Само частичното компенсиране на разходите, свързани със задължението за извършване на обществена услуга, води до риск за оператора. Когато тази компенсация е свързана с общо правило или с пряко възложена поръчка, компетентният орган трябва да отчете това при изчисляването на разумната печалба от изпълнението на задължението за извършване на обществена услуга ( 23 ).

37.

Освен това компенсацията, свързана със задължение за извършване на обществена услуга в сектора на сухопътния транспорт, не трябва да е прекомерна. Възпрепятстването на свръхкомпенсирането има двойна цел: от една страна, с него се избягват субсидии, представляващи държавни помощи; от друга страна, води до подобряване на качеството и ефективността на услугата.

38.

За последната цел се отнасят съображение 27 и точка 7 от приложението ( 24 ) и горепосоченият, по-широко формулиран, член 2а, параграф 2, буква a) от Регламент № 1370/2007, въведен с Регламент 2016/2338.

39.

Регламент № 1370/2007 не дава примери за това как да се насърчи ефективното управление на услугите за превоз чрез компенсация ( 25 ): компетентните органи разполагат с известна свобода на действие ( 26 ).

40.

В своите насоки Комисията предупреждава за опасността от схеми за компенсация, които „покриват само действително извършените разходи“ (тоест последващи), тъй като „осигуряват малко стимули за транспортното дружество да ограничава разходите или да повишава ефикасността си с течение на времето“ ( 27 ).

41.

От тази гледна точка компенсация с по-нисък размер от нетните разходи за задължението за извършване на обществена услуга може да послужи за стимулиране на ефективното управление от страна на оператора на обществената услуга, като се насърчи същият да намали разходите, върху които има контрол.

42.

В подготвителните работи по приемането на Регламент 2016/2338 са представени изменения, целящи да се забрани компенсацията да е „прекомерно ниска“ или „да е по-малка от сумата, необходима за покриване на нетния финансов ефект върху извършените разходи и реализираните приходи при изпълнение на задълженията за обществена услуга“ ( 28 ). Съветът изрично изразява несъгласието си с тези изменения, тъй като противоречат на общата насока ( 29 ), доколкото прехвърлят целия риск върху възлагащите органи и не позволяват въвеждането на стимули за ефективност на управлението на услугата ( 30 ).

43.

В нито един член от Регламент № 1370/2007 не се споменава изрично „подходяща“, „целесъобразна“ или „достатъчна“ компенсация ( 31 ). Тези термини се посочват в преамбюла и непряко в приложението.

44.

В текста, приет през 2007 г., след като припомня, че не следва да се допуска свръхкомпенсиране, съображение 27 предвижда, че „[к]огато компетентен орган планира да възложи обществена поръчка за услуги без конкурентна тръжна процедура, той следва да спазва също подробни правила, които гарантират, че сумата на компенсацията е подходяща […]“.

45.

В основния текст също е налице загриженост за недостатъчно компенсиране, въпреки че тя като такава се изразява само в упоменаване в приложението във връзка с отражението, което може да има изпълнението на задължението за извършване на обществена услуга върху други дейности на оператора или върху неговите мрежи ( 32 ).

46.

В Насоките на Комисията се припомня, че е необходимо „подходящо“ компенсиране, така че собствените средства на оператора, обвързан от задължението за извършване на обществена услуга, да не намаляват в дългосрочен план, което да му попречи ефикасно да изпълнява задълженията си съгласно поръчката и да поддържа висок стандарт на изпълнение на услугите за пътнически превоз ( 33 ).

47.

Комисията добавя, че неподходящото компенсиране води до риск от намаляване на броя на офертите, подадени в отговор на тръжна процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги ( 34 ).

48.

В предложението си за изменение на Регламент № 1370/2007 Комисията изрично посочва необходимостта да се осигури дългосрочна финансова устойчивост на услугите по обществен транспорт ( 35 ).

49.

Тази загриженост е явна в изменения с Регламент 2016/2338 текст. Член 2а, параграф 2, буква б) от Регламент № 1370/2007 подчертава, че компенсацията трябва да преследва, наред с други цели, и целта „да [се] поддържа[…] финансово в дългосрочен план предоставянето на обществени услуги за пътнически превоз в съответствие с изискванията, установени в политиката за обществения транспорт“.

50.

Съображение 11 от Регламент 2016/2338 свързва финансовото поддържане със задължението за компенсиране „по подходящ начин“ на изпълнението на задълженията за обществена услуга от страна на операторите на услугите.

51.

Преценката дали компенсирането е подходящо в посочения смисъл, е част от преценката за пропорционалност ( 36 ), която трябва да преминат спецификациите на задълженията за обществена услуга при предоставянето на услуги за пътнически превоз по смисъла на член 2а, параграф 1 от Регламент № 1370/2007.

52.

Следователно компенсацията трябва да осигурява възможност на оператора, обвързан със задължението за обществена услуга, да предостави услугата успешно. Поради изложените съображения това не означава, че размерът ѝ трябва да е равен на нетните финансови разходи, свързани с изпълнението на посоченото задължение.

53.

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент № 1370/2007 обществените поръчки за услуги определят механизмите за разпределяне на разходите, свързани с предоставянето на услугите за превоз ( 37 ).

54.

Сред тези разходи в разпоредбата са изброени неизчерпателно разходите за персонал, енергия, инфраструктурни такси, поддръжка и ремонт на превозни средства за обществения транспорт, подвижен състав и инсталации, необходими за извършване на услугите за пътнически превоз, фиксирани разходи и подходяща възвръщаемост на капитала.

55.

Първите предложения за регламент предвиждат задължение за оператора да поеме най-малко „разходите за предоставянето на услугите, за които се отнася обществената поръчка за услуги, в т.ч. по-специално разходите за персонал, енергия и поддръжка и ремонт на превозни средства и подвижен състав“ ( 38 ).

56.

Обратно, Регламент № 1370/2007 не предвижда задължение за разпределяне на определени разходи на една или друга страна; следователно не изисква компенсиране на конкретни разходи ( 39 ). Компетентният орган разполага с гъвкавост в това отношение ( 40 ).

57.

Съгласно Регламент № 1370/2007 компенсация за обществена услуга е компенсацията, която с оглед на своя размер не предоставя финансова облага, която може да се квалифицира като държавна помощ. Освен това този размер трябва да отразява баланс между целите за ефективно управление на услугите за превоз и финансовото поддържане в дългосрочен план на предоставянето им.

58.

Компенсация с по-нисък размер от нетните разходи за изпълнението на задължението за обществена услуга не противоречи на Регламент № 1370/2007. Прехвърлянето на рисковете на доставчика на услуги само по себе си не е в противоречие с този регламент.

59.

Компетентният орган разполага с широка свобода при вземането на решение за това с кои разходни елементи да свърже компенсацията и следователно при вземането на решение кои рискове поема по-конкретно операторът на услугата.

60.

В съдебното заседание беше разгледан въпросът какво значение може да има за компенсацията обстоятелството, че преди възлагането на обществената поръчка е проведена конкурентна тръжна процедура (както в настоящия случай).

61.

За въвеждането на задължение за обществена услуга Регламент № 1370/2007 предвижда два вида правни инструменти: обществените поръчки за услуги и общите правила ( 41 ). По принцип следва да се изберат първите, когато се предвижда компенсация ( 42 ). По изключение задълженията, свързани с максимални тарифи, могат да бъдат наложени едностранно чрез общи правила ( 43 ).

62.

Според член 5 от Регламент № 1370/2007 възлагащите органи разполагат с възможност да използват прякото възлагане (на вътрешен оператор или при определени условия на трето лице) или конкурентна тръжна процедура. Степента на подробност на разпоредбите на Регламент № 1370/2007 относно методите на изчисляване на насрещната престация зависи от формата, в която се извършва възлагането.

63.

Текстът съдържа някои общи насоки. Член 6, уреждащ „компенсацията за обществени услуги“, предвижда в параграф 1, подточка 1, че тя трябва да е в съответствие с член 4 от Регламент № 1370/2007 ( 44 ).

64.

Що се отнася до метода на изчисляване на компенсацията, свързана със задължение за извършване на обществена услуга, Регламент № 1370/2007 урежда този въпрос само когато то се налага с общо правило или в рамките на пряко възлагана обществена поръчка.

65.

С други думи, Регламент № 1370/2007 не съдържа специални правила, приложими към метода на изчисляване на компенсацията, когато обществената поръчка се възлага чрез конкурентна тръжна процедура. Според мен това отсъствие се дължи на това, че законодателят е разчитал на по-големите възможности на конкурентните процедури да постигнат сами по себе си баланса между противоположните интереси.

66.

В този вид тръжни процедури възлагащите органи разполагат със свобода да включат или да не включат в техническата спецификация системи за преразглеждане на цената чрез индексация или подобни начини. Както постановява Съдът ( 45 ) във връзка с национални разпоредби, които не предвиждат периодично преразглеждане на цените на обществените поръчки след възлагането, правото на Съюза ( 46 ) допуска такива разпоредби.

67.

В точка 2.4.1 от Насоките на Комисията се изтъква как „[о]ткрита, прозрачна и недискриминационна конкурентна тръжна процедура по смисъла на член 5, параграф 3 [от Регламент № 1370/2007] ще намали публичната компенсация, която компетентните органи ще трябва да платят на доставчика на услугата с цел да се достигне наложеното в търга равнище на обществената услуга, като по този начин се предотвратява свръхкомпенсация. В този случай не е необходимо да се прилагат подробните разпоредби относно компенсацията, определени в приложението“.

68.

Конкурентните процедури за възлагане на обществена поръчка се определят в този ред на мисли като системи, с които на квалифициран икономически оператор може да бъде възложена обществена услуга при най-добро съотношение между качество и цена. В този контекст намесата на регулатора е необходима в по-малка степен.

69.

Насоките на Комисията потвърждават тази идея: взаимодействието на конкурентните пазарни сили позволява да се определи сведена до минимум компенсация ( 47 ), така че възлагащият орган или възложителят може да избере офертата, която предполага най-ниски разходи за общността (или офертата, представляваща най-ефективният вариант по отношение на цена и качество) ( 48 ).

70.

Убеждението, че в рамките на Регламент № 1370/2007 конкурентната процедура позволява автоматична корекция на насрещната престация, не се свързва само с изискването за недопускане на свръхкомпенсиране. С конкурентната тръжна процедура може освен това да се постигне подходяща компенсация с цел да се осигури дългосрочната финансова устойчивост на обществените услуги за пътнически превоз в съответствие с изискванията, установени в рамките на политиката за обществения транспорт ( 49 ).

71.

Гореизложеното обаче се основава на предпоставката, че структурата на тръжната процедура позволява действителна и ефективна конкуренция от гледна точка както на процедурата, така и на съдържанието на договора:

72.

Разполагайки с тази информация, операторите решават дали да участват или не в процедурата за възлагане на обществена поръчка, и ако решат да участват, могат при изготвянето на офертата да включат в нея цената на всички релевантни фактори ( 52 ).

73.

Размерът на компенсацията или механизмът и параметрите за нейното определяне, разбира се, са част от тези релевантни елементи. Ако се изчисли в прекомерно нисък размер, тя може да възпре евентуалните оференти или да ограничи техния брой в нарушение на член 5, параграф 3 от Регламент № 1370/2007 ( 53 ).

74.

Следователно възлагащият орган трябва да избягва да включва в техническата спецификация параметри за компенсация, които, като утежняват прекалено и без обективна причина задължението на потенциалните доставчици за извършване на обществена услуга, ги възпират от участие в тръжната процедура. Когато това се случи, процедурата не спомага за осъществяването на основната си цел да осигури възможност за избор на най-изгодната оферта (за изпълнение на задължение за обществена услуга).

75.

Преценката дали е налице дисбаланс между престациите и дали е обоснован, изисква анализ на всеки отделен случай в светлината на целите, преследвани с Регламент № 1370/2007 чрез компенсацията.

76.

В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция излага съображения за и против искането на жалбоподателите. Сред първите тя посочва следните:

77.

Сред съображенията против искането, пак според запитващата юрисдикция, са:

78.

От своя страна считам в съответствие с гореизложеното, че нищо не задължава компетентните органи да установят в полза на доставчика на обществена услуга за превоз механизми за пълно индексиране на разходите, въз основа на които се определя договорната цена.

79.

Всъщност Регламент № 1370/2007 не изисква договорът за обществена поръчка да съдържа клаузи за пълна индексация, които да служат като „застраховка“ срещу увеличение на разходите за гориво, трудови възнаграждения или социалноосигурителни вноски. Възлагащият орган може в рамките на свободата си на преценка да предвиди тази компенсация да е частична, само за определени периоди и за случаите, когато увеличението на разходите надвиша определен праг ( 55 ).

80.

Подчертавам, че не съществува задължение за осигуряване на пълна компенсация за всяко повишаване на разходите, свързани с предоставянето на услугата. Следователно национален режим на обществените поръчки за услуги за превоз, които се възлагат с открита тръжна процедура, който за разлика от приложимия преди това в Латвия режим ( 56 ) не премахва напълно риска от понасяне на загуби от страна на доставчика на услугата, е съвместим с Регламент № 1370/2007.

81.

При този модел не е изключено да възникнат ситуации на възлагане на рисковете на оператора. Въпреки това, разгледан абстрактно, моделът е в съответствие с Регламент № 1370/2007, който допуска непълна компенсация, стига да служи като стимул за ефективност.

82.

На въпроса дали такъв модел задължава оферентите да поемат твърде висок риск, когато определят цената на услугата, следва да се отговори, на първо място, че участието в тръжната процедура не е задължително и кандидатите следва да преценят дали имат, или нямат интерес да участват в нея ( 57 ).

83.

На второ място, както обясних по-горе, оферентите, разполагайки с подходящата информация, изготвят офертата си с оглед на всички релевантни елементи, включително бъдещо повишаване на разходите, свързани с услугата и със съответната рискова премия. Те следва да направят за конкретен период прогноза за разходите, които оказват въздействие върху цената на услугата, включително за разходите, чието изменение (към повишаване или понижаване) е извън техния контрол.

84.

Неизбежно това оценяване на бъдещите разходи ще засегне и разходите, чието повишаване не зависи от операторите, тоест разходите, които не са свързани пряко с „оперативната (не)ефективност на превозвача“ ( 58 ). Регламент № 1370/2007 обаче, повтарям, не предвижда задължение за компенсиране на конкретни разходи. Ако в резултат на това повишаване компенсацията се окаже по-ниска от изчислените от оператора разходи, той трябва да реализира икономии в други разходни елементи, върху които има контрол.

85.

Гореизложените съображения не пречат запитващата юрисдикция да прецени с оглед на клаузите на техническата спецификация (и на икономическите изчисления, на които се основават) евентуалния им възпиращ ефект в цялостната рамка на офертата ( 59 ). Въз основа на анализа си тя може да приеме, че поради очевидната си недостатъчност компенсацията в замяна на задължението за извършване на обществена услуга намалява неоснователно наличността или качеството на услугата или намалява изкуствено броя на оферентите.

86.

Съдът не трябва да замества запитващата юрисдикция в преценката ѝ дали съдържанието на спорната техническа спецификация има такива недостатъци, поради което не осигурява възможност за избор на най-изгодната оферта. Всичко сочи, че в настоящия случай това не е така (всъщност са участвали няколко оферента, които свободно са изготвили офертите си), но настоявам, това е въпрос, който само запитващата юрисдикция е в състояние да прецени.

87.

С оглед на гореизложеното предлагам на Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия) да се отговори по следния начин:

„Регламент № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета, в редакцията му, изменена с Регламент (ЕС) 2016/2338 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година,

следва да се тълкува в смисъл, че

допуска в техническата спецификация за възлагане чрез открита конкурентна процедура на поръчка за пътнически превоз с автобусен транспорт да не се включва клауза за периодично индексиране на всички разходи, включително на разходите, намиращи се извън контрола на доставчика на услуги, в замяна на задължението за извършване на обществена услуга, предмет на посочената поръчка“.