1.

Правото на Съюза урежда подробно наименованията за произход, географските указания и традиционните наименования в лозаро-винарския сектор, както и етикетирането и представянето на вината.

2.

При етикетирането и представянето на лозаро-винарски продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание могат да бъдат включени по избор определени термини, обозначаващи лозаро-винарското стопанство, от което произхождат. Това е предвидено в член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 ( 2 ), в приложение VI към който за някои държави членки тези термини са изброени.

3.

В спора, който е в основата на настоящото преюдициално запитване, германски лозар иска да използва термина „Weingut“ (винарска изба) при представянето на своите вина, въпреки че гроздето, от което се произвеждат, се отглежда, бере и пресова в чужд имот, който се намира на 70 километра от стопанството на наелия го лозар.

4.

Поради отказа на Администрацията да приеме термина Weingut при представянето на тези вина възниква спор, в който следва да се установи по същество:

5.

Съгласно член 3 („Определения“):

„[…]

3.   За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, съдържащи се в […] Регламент (ЕС) № 1307/2013[ ( 4 )] […]“.

6.

Съгласно член 122 („Делегирани правомощия“):

„1.   За да се вземат предвид специфичните характеристики на лозаро-винарския сектор, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 във връзка с правилата и ограниченията относно:

[…]

в) незадължителните данни относно:

[…]

[…]“.

7.

Член 4 („Определения и свързани разпоредби“) предвижда:

„1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

8.

Съгласно съображение 48:

„Посочването на стопанството, което експлоатира лозята, от които произхождат лозаро-винарските продукти, и където се извършват всички винопроизводствени процеси, може да представлява добавена стойност за производителите и знак за по-високо качество за потребителите. Поради това следва да е разрешено на производителите да посочват наименованието на дадено стопанство върху етикета на лозаро-винарските продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание“.

9.

Член 1 („Предмет“) предвижда:

„С настоящия регламент се определят правила за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 […] по отношение на:

[…]

е) етикетирането и представянето“.

10.

В рамките на глава IV („Етикетиране и представяне“), раздел 2 („Незадължителни данни“), член 54 („Обозначение на стопанството“) предвижда:

„1.   Термините за обозначаване на стопанство, изброени в приложение VI, с изключение на обозначението за наименованието на бутилиращото предприятие, производителя или търговеца, се запазват за лозаро-винарски продукти със защитени наименования за произход или защитени географски указания.

Тези термини се използват само ако лозаро-винарският продукт е произведен изключително от грозде, набрано от лозя, експлоатирани от съответното стопанство, и ако винопроизводството се извършва изцяло в това стопанство.

[…]“.

11.

Член 55 („Посочване на наименованията на географски единици, които са по-малки или по-големи от определения район, даващ защитеното наименование за произход или защитеното географско указание“) предвижда:

„1.   Съгласно член 120, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и без да се засягат членове 45 и 46, само върху етикета на лозаро-винарските продукти със защитено наименование за произход, защитено географско указание или географско указание на трета държава може да се посочва наименованието на географска единица, която е по-малка или по-голяма от района на съответното наименование за произход или географско указание.

2.   Когато се посочват наименования на географски единици, които са по-малки от района, даващ наименованието за произход или географското указание, районът на въпросната географска единица трябва да бъде точно определен от заявителя в спецификацията на продукта и в единния документ. Държавите членки могат да въведат правила относно използването на тези географски единици.

[…]“.

12.

Приложение VI („Термини, посочени в член 54, параграф 1“) съдържа следните термини за Германия: „Burg, Domäne, Kloster, Schloss, Stift, Weinbau, Weingärtner, Weingut, Winzer“.

13.

Член 38, параграф 1 позволява обозначаване на стопанството за вината Federweißer, Landwein (регионални вина), Qualitätswein (качествени вина), Prädikatswein (висококачествени вина), Sekt (пенливи вина), Qualitätsperlwein (качествени пенливи вина) или Qualitätslikörwein (качествени ликьорни вина) само в съответствие с член 54, параграф 1 от Делегиран регламент 2019/33 във връзка с приложение VI към него. В параграфи 3 и 5 се посочва обозначението „Gutsabfüllung“.

14.

Собственикът (наричан по-нататък „лозар А“) на лозаро-винарско стопанство в Цел, в района на Мозел, Германия, произвежда вино не само от гроздето на лозята, които притежава, но и от лозя, които взема под аренда.

15.

Едни от тези наети лозя с площ от 2,15 хектара се намират на около 70 километра от Цел, в лозаро-винарско стопанство, експлоатирано от лозар Б.

16.

Двамата лозари сключват договор, въз основа на който Б обработва лозята си по указанията на А и освен това ежегодно му отдава под наем, изцяло на негово разположение, съоръжение за пресоване на грозде за период от 24 часа от събирането на реколтата от отдадената под аренда площ.

17.

Пресоването се извършва в стопанството на лозар Б в съответствие с енологичните практики на лозар А. Така полученото вино се пълни в цистерни, чието транспортиране до основното място на установяване на лозар А се извършва от неговия персонал.

18.

Лозар А иска да използва термините „Weingut“ и „Gutsabfüllung“ за виното, произведено от гроздето, пресовано в наетото от лозар Б съоръжение за пресоване на грозде.

19.

Land Rheinland-Pfalz (провинция Райнланд-Пфалц, Германия, наричана по-нататък „Land“) счита, че при тези обстоятелства лозар А не може да използва посочените два термина.

20.

С решение от 16 май 2019 г. сезираният Verwaltungsgericht Trier (Административен съд Трир, Германия) запитващата юрисдикция, уважава предявения от лозар А иск и приема, че той има право да използва термините „Weingut“ и „Gutsabfüllung“. Според посочения съд решаващо е обстоятелството, че винопроизводството се извършва под действителното ръководство, постоянния надзор и изключителната отговорност на лозар А.

21.

Land подава жалба до Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Висш административен съд Райнланд-Пфалц, Германия), който отменя първоинстанционното решение и отхвърля иска на лозар А с решение от 12 август 2020 г.

22.

Апелативният съд излага следните мотиви за решението си по същество:

23.

Лозар А обжалва въззивното решение пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия), който отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

24.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 1 юни 2022 г.

25.

Писмени становища представят лозар А и Европейската комисия. Те, както и Land, участват в съдебното заседание, проведено на 3 май 2023 г.

26.

Запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали може винопроизводството да е извършено изцяло в лозаро-винарското стопанство, което дава наименованието на виното, когато пресоването на гроздето се извършва в наето за 24 часа от друго лозаро-винарско стопанство съоръжение за пресоване на грозде ( 6 ).

27.

Според нея:

28.

Делегиран регламент 2019/33 е приет от Комисията въз основа на предоставеното ѝ с член 122 от Регламент № 1308/2013 правомощие ( 8 ). Сред аспектите, които могат да бъдат обхванати от делегираните актове, са „наименованията, които се отнасят до стопанство, и условията за тяхното използване“ (член 122, параграф 1, буква в), подточка iii) от Регламент № 1308/2013).

29.

С този обхват член 54 от Делегиран регламент 2019/33 съдържа условията за използване на „обозначение на стопанството“. Той препраща към приложение VI по отношение на изброяването на допустимите термини ( 9 ) при етикетирането или представянето на продукта за обозначаване на стопанство.

30.

От член 54 от делегирания регламент следва, че тези термини:

31.

Именно последното изискване поражда основателни съмнения в запитващата юрисдикция и е довело до различни тълкувания от първоинстанционния и апелативния съд, които обаче също са основателни. Не се обсъждат другите две изисквания, които никой не оспорва в настоящия случай.

32.

В моя отговор на този преюдициален въпрос ще бъде разгледано понятието за лозаро-винарско стопанство и изискването винопроизводственият процес да е извършен изцяло в него.

33.

На пръв поглед член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33, изглежда, свързва думата „стопанство“ с физическата площ, в която лозарят, който иска да използва термина (в случая „Weingut“), отглежда собствените си лозя и извършва винопроизводствения процес.

34.

Разпоредбата изисква, както вече бе посочено, гроздето да е набрано от лозя, експлоатирани от лозаро-винарското стопанство, и винопроизводството да е извършено изцяло в това стопанство ( 10 ). Това се потвърждава от съображение 48 от Делегиран регламент 2019/33, като посочва „стопанството, което експлоатира лозята, от които произхождат лозаро-винарските продукти, и където се извършват всички винопроизводствени процеси“ ( 11 ).

35.

Според първото тълкуване на разпоредбата „стопанството“ би било приравнено на имот, в който са обединени лозята и сградите и инсталациите, в които гроздето (набрано от тези лозя) преминава през винопроизводствения процес. Това е позицията на апелативния съд.

36.

„Стопанство“ обаче може да означава съвкупността от елементи, материали и хора, организирани за осъществяване на производството. Възприето по този начин, то би било свързано повече с понятието за „предприятие“, отколкото с географския му обхват. Свързването на вино с лозаро-винарско стопанство не означава непременно, че произхожда от лозя, намиращи се в земеделските му парцели.

37.

Различните семантични конотации на думата „стопанство“ водят до различни резултати:

38.

Лингвистичният подход далеч не е решаващ, тъй като, въпреки че понятието за „стопанство“ е използвано в Делегиран регламент 2019/33, той не дава определение за него. Не е дадено пряко определение и в Регламент № 1308/2013, който обаче препраща в член 3, параграф 3 от него към определенията, съдържащи се по-специално в Регламент (ЕС) № 1307/2013 ( 12 ).

39.

Съгласно член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1307/2013 „стопанство“ означава „всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка“.

40.

Тази верига от препращания е важна, тъй като, ако понятието за „стопанство“ в Регламент № 1307/2013 е валидно за Регламент № 1308/2013, то тогава е валидно и за приетия въз основа на него Делегиран регламент 2019/33. Става въпрос за едно и също понятие, поради което неговото тълкуване трябва да е еднакво ( 13 ).

41.

Подходът от гледна точка на селскостопанските помощи не е необичаен при регулирането на виното: лозаро-винарските продукти като селскостопански продукти, каквито са, попадат в приложното поле на Регламент № 1308/2013 съгласно член 1 от него във връзка с приложение I, част XII.

42.

В обобщение всичко сочи, включително по отношение на Делегиран регламент 2019/33, че думата „стопанство“ не се отъждествява непременно с една-единствена земеделска площ.

43.

Запитващата юрисдикция правилно твърди, че при липсата на определение за „стопанство“ в Делегиран регламент 2019/33 е разумно да се прибегне към съдебната практика, в която това понятие е тълкувано в областта на селскостопанското производство.

44.

Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) познава задълбочено практиката на Съда. В акта си за преюдициално запитване той посочва, че тази практика „е разяснил[а] обстоятелствата, при които производствена единица, която е само под аренда, се причислява към дадено стопанство и се управлява от земеделския стопанин“ ( 14 ).

45.

Като цитира съответните решения, той допълва, че според Съда:

46.

Всъщност Съдът се е произнесъл относно връзката между земеделските площи и стопанството и е въвел критерии за неговото управление във връзка с разпоредби, в които е използвана думата „стопанство“, подобно на начина на използването ѝ в Регламент № 1307/2013 (към който препраща Регламент № 1308/2013 и съответно Делегиран регламент 2019/33).

47.

В тази съдебна практика се обръща внимание най-вече на елемента „единици“ (или „производствени единици“) като неразделни части от „стопанство“ във връзка с неговото ръководство или управление.

48.

В решение Landkreis Bad Dürkheim Съдът посочва, че за да се приеме използването на земеделска площ като част от управляваните от земеделски производител производствени единици, естеството на правоотношението, на което се основава това използване, е без значение ( 19 ). Той подчертава, че „дадена площ представлява част от стопанството на земеделския производител, когато той има право да я управлява, за да може да извършва определена селскостопанска дейност, [по отношение на която] земеделският производител следва да разполага с достатъчна самостоятелност за осъществяване на своята селскостопанска дейност“ ( 20 ).

49.

Териториалната отдалеченост на производствените единици най-силно е изразена в решение Agrargenossenschaft Alkersleben. По посоченото дело производител, чието стопанство се намира в германска федерална провинция, прехвърля съществена част от производството си в друга федерална провинция. Според Съда промяната в експлоатираните производствени единици е без значение: производителят има свобода на избор на мястото на производство. Обратно, от него се изисква да управлява всички производствени единици (макар да не са притежавани от него), намиращи се на географската територия на държава членка ( 21 ).

50.

В решение Avio Lucos понятието за стопанство е тълкувано вече във връзка с Регламент № 1307/2013, като отново се подчертава връзката на производствените единици с тяхното управление (а не непременно с тяхната собственост) от земеделския стопанин ( 22 ).

51.

Насоките, произтичащи от това решение, водят до тълкуване на понятието „стопанство“, според което в него не попадат само притежаваните от производителя земи, а може да включва и наетите земи (и следователно намиращи се в земеделски площи, различни от тези на самия производител).

52.

С оглед на тези насоки не би имало пречка продуктът, за чието представяне е поискано използването на термина „Weingut“, да е произведен от грозде, набрано от лозя, които, въпреки че не попадат физически в стопанството, даващо наименованието на виното, се намират в наети от производителя земи ( 23 ). Функционалното, а не чисто пространственото понятие на думата „стопанство“ позволява това.

53.

Всички страни, участващи в съдебното заседание, включително Land, са единодушни по отношение на тази преценка. Позицията на Land е особено релевантна, тъй като приема, че лозаро-винарското стопанство, чието обозначение ще бъде използвано при представянето на виното, може да включва чужди (и отдалечени) лозя, които не са притежавани от собственика на това стопанство.

54.

Както вече посочих ( 24 ), запитващата юрисдикция, изглежда, извежда същата последица: наемането на лозя, намиращи се на значително разстояние от основното място на установяване на лозаря, по принцип не би следвало да има значение за използването на термините за обозначаване на лозаро-винарското стопанство ( 25 ).

55.

За разлика от член 5 от Регламент (ЕИО) № 997/81 ( 26 ), член 54, параграф 1, първа алинея от Делегиран регламент 2019/33 запазва разглежданите в настоящия случай термини за „лозаро-винарски продукти със защитени наименования за произход или защитени географски указания“ ( 27 ).

56.

Това обяснява защо в настоящия случай няма никакъв проблем, че наетите лозя се намират на 70 километра от Цел, основното място на установяване на производителя, тъй като попадат в същия регион, обхванат от защитено географско указание ( 28 ).

57.

Правната уредба предвижда, при това изрично, възможността за свързване на качеството с по-малки винопроизводствени териториални единици. Член 120, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1308/2013, допълнен с член 55 от Делегиран регламент 2019/33, допуска етикетирането или представянето на вината да съдържа като незадължителни данни „наименованието на друга географска единица, която е по-малка или по-голяма от определения район, даващ [защитеното] наименование[…] за произход или [защитеното] географско[…] указание“.

58.

Използването на израза географска единица за посочването на тези по-малки райони и съответстващата му липса за обозначаване на земеделското стопанство, даващо наименованието на виното, показва, че последното не трябва непременно да се характеризира със земите, попадащи в същия експлоатиран от производителя периметър. Обратно, стопанството, даващо наименованието на виното, може да включва чужди, предоставени или отдадени под аренда на производителя земи, в които да осъществява селскостопанската си дейност.

59.

Гореизложеното е в разрез с изложено от запитващата юрисдикция възражение ( 29 ): ако включването (при етикетирането или представянето на виното) на термините за обозначаване на лозаро-винарското стопанство има за цел „да бъдат потребителите по-добре информирани за мястото, където е бил произведен лозаро-винарският продукт, особено когато тези места са добре познати на потребителите“ ( 30 ), няма ли да бъдат подведени потребителите при тълкуване на понятието за стопанство в посочения по-горе смисъл?

60.

Възражението е основателно, но не и непреодолимо. Потребителят ще очаква вино с по-високо качество, представено с термина, обозначаващ стопанството, и има право да бъде запазена връзката между виното и стопанството. За това обаче не е необходимо виното да произхожда точно от земя, принадлежаща на производителя, а е достатъчно винопроизводството да се извършва под неговото ръководство, отговорност и контрол като собственик на стопанството, разбирано в подчертания по-горе функционален смисъл.

61.

Член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33 разграничава събирането на гроздето от производството на вино от него. Винопроизводственият процес се състои от различни етапи, сред които е пресоването.

62.

Следователно следва да се установи дали използваното досега понятие за лозаро-винарско стопанство ( 31 ) е валидно, когато съгласно посочената разпоредба винопроизводството трябва да се извършва изцяло в стопанството, даващо наименованието на виното ( 32 ).

63.

Считам, че изложените съображения относно гъвкавото и функционално тълкуване на понятието за „стопанство“ (свързано не с териториалния обхват, а по-скоро с ръководството, управлението и отговорността на производителя за използваните за производството единици) могат да бъдат отнесени не само към отглеждането и събирането на гроздето, но и към пресоването като част от винопроизводствения процес.

64.

От тази гледна точка винопроизводството се извършва изцяло в стопанството, даващо наименованието на виното, дори когато част от този процес се извършва в съоръжение, намиращо се извън периметъра на експлоатираните от производителя земи, ако съоръжението за пресоване на грозде е част от това стопанство (което дава наименованието на виното) в посочения по-горе функционален смисъл.

65.

След като се признава, че отглеждането и събирането на гроздето, които са от съществено значение за крайния резултат, не изискват териториална връзка с притежаваните от лозаря земи (тъй като той може да наеме други, които ще са част от неговото стопанство), същото съображение е приложимо a fortiori и към пресоването на гроздето, от което се произвежда виното ( 33 ).

66.

Отново участниците в съдебното заседание, включително Land, споделят тази преценка. Физическото местоположение на съоръжението за пресоване на грозде не е релевантно обстоятелство. Необходимо е обаче лозарят, собственик на стопанството, даващо наименованието на гроздето, да упражнява подходящ контрол върху пресоването, за което се отнасят другите преюдициални въпроси.

67.

Това решение не противоречи на практиката на Съда относно извършването на винопроизводствените процеси, от която не могат да се изведат еднозначни решения, тъй като е съсредоточена върху особеностите на всеки конкретен случай. Запитващата юрисдикция правилно подчертава това, като посочва, че:

68.

От случаите, разглеждани в тези две решения, решение Baux ( 36 ) има известно сходство с разглеждания по настоящото дело случай, тъй като спорът се отнася до използването на термина „château“ за обозначаване на наименованието на лозаро-винарско стопанство. Така Съдът приема ( 37 ), че приложимата към спора разпоредба:

69.

В решение Baux обаче има известно противоречие, произтичащо от особеностите на случая. Въпреки че е в съответствие с основната идея за действително управление на стопанството и отговорността на производителя, на което се отдава качеството на виното, то внася известна неяснота по отношение на териториалната връзка с произведеното грозде в земите на „château“.

70.

Съдът уточнява, че правната уредба не „изисква винопроизводството да се извършва в съоръжения, намиращи се в имение, което включва „château“ (нито самите винопроизводители [да са] собственици на винопроизводствените съоръжения) […]“. По-нататък обаче, изглежда, подкрепя териториалната връзка между винопроизводството и конкретната земя, в която се отглежда гроздето.

71.

С оглед на всички тези елементи според мен пресоването на гроздето може да се счита за извършено в стопанството, даващо наименованието на виното, когато се извършва в отдадено под наем съоръжение за пресоване на грозде, предоставено изцяло на разположение на собственика на това стопанство.

72.

По този начин и с оглед на възможните високи разходи за съоръженията за пресоване на грозде ( 40 ) се улеснява навлизането на пазара на малките производители при равни условия ( 41 ). Ако използването на термините за качество за обозначаване на стопанство бъде сведено до лозарите, разполагащи с всички производствени единици в собствените си земи, възможностите за използване на тези термини биха били ограничени само до големите предприятия при нарушаване на конкуренцията и в ущърб на малките производители ( 42 ).

73.

Както посочва запитващата юрисдикция, това решение е предпочетено в друга държава членка (Австрия) ( 43 ), която разрешава извършването на обработването, производството, пресоването или филтрирането на виното с наети въз основа на договор производствени средства и труд. Австрия, изглежда, не изисква тясна връзка между постоянния обект и стопанството, даващо наименованието на виното ( 44 ).

74.

Утвърдителният отговор на първия преюдициален въпрос дава възможност за анализ на следващите преюдициални въпроси.

75.

Тези два въпроса, които могат да бъдат разгледани заедно, изхождат от утвърдителния отговор на първия. Изхождайки от тази предпоставка, запитващата юрисдикция посочва намесата на собствени или чужди служители в пресоването на гроздето в наетото съоръжение.

76.

По-конкретно неговите въпроси са:

77.

В съдебното заседание становищата на страните и на Комисията са съсредоточени именно върху аспектите, свързани със служителите, които се намесват в пресоването. Land изразява своята загриженост относно механизмите за контролиране на управлението, надзора и отговорността на производителя, когато наема технически съоръжения и използва външни доставчици на услуги.

78.

От посочената по-горе съдебна практика следва, че при всички случаи производителят трябва да гарантира, че извършваното винопроизводство в наети съоръжения, но попадащи в собственото му лозаро-винарско стопанство (в посочения по-горе функционален смисъл), е в съответствие със същите техники или практики, използвани в притежаваното от него стопанство.

79.

Лозар, който пресова гроздето в наето съоръжение за пресоване на грозде, трябва да извършва това, поемайки „[…] действителното ръководство, стриктния и постоянен контрол и изключителната отговорност“ ( 45 ) за този етап (както и за други етапи) от винопроизводствения процес.

80.

При спазване на това изискване няма никаква пречка пресоването да се извършва от служители, които обичайно работят със съоръжението за пресоване на грозде ( 46 ), а не от служителите на стопанството, даващо наименованието на виното. За да може обаче процесът да се причисли към собственика на това стопанство, лозарят, наемател на съоръжението за пресоване на грозде, трябва да контролира (лично или чрез собствен персонал или персонал, обвързан с договор за предоставяне на услуги) спазването на неговите предписания при пресоването.

81.

Не считам за достатъчно предоставянето на общи указания на наемодателя на съоръжението за пресоване на грозде, тъй като не е изключено при пресоването да възникнат непредвидени обстоятелства, изискващи незабавно вземане на решения. Тези решения могат да бъдат взети само от производителя или неговия персонал и не могат да бъдат възложени на трети лица, тъй като само той или неговият персонал е запознат със специфичните характеристики на метода му на винопроизводство.

82.

Не считам, че Съдът трябва да отива по-далече от посочването на този критерий. Административните органи (евентуално регулаторните съвети по защитеното наименование за произход или защитеното географско указание) следва да го превърнат в по-точни правила.

83.

В крайна сметка, запитващата юрисдикция следва да установи дали степента на намеса на производителя в пресоването, извършвано в наетото от него съоръжение за пресоване на грозде, отговоря на тези изисквания. Сключеният договор за наем на съоръженията е релевантен (но не единствен) елемент за очертаване на границите на действие на всяко лице.

84.

Запитващата юрисдикция иска да се установи до каква степен може да повлияе обстоятелството, че наемодателят на съоръжението за пресоване на грозде, където се извършва пресоването, има собствен икономически интерес от начина на извършване на тази операция. Този интерес може да произтича от предвидената в договора надбавка, свързана с количеството и качеството.

85.

Юрисдикцията, сезирана със спор в тази област, следва във всеки отделен случай да установи дали договорна клауза води до икономически риск, който би могъл да противоречи на изключителната отговорност на собственика на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието на виното.

86.

Считам обаче, че няма причина договореното възнаграждение и стимули да затрудняват действителната възможност за вземане на решения и контрол на производителя върху свързаните с пресоването действия. Що се отнася до лицето, отговорно за винопроизводствения процес, то също има интерес от получаването на по-високо количество от пресоването при запазване на качеството на продукта, без да се засяга прилагането на техниките или практиките, определящи енологичните характеристики на неговото вино.

87.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) по следния начин:

„Член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето,

следва да се тълкува в смисъл, че: