1.

Настоящото дело представлява последният етап от съдебната сага между производителя на прахосмукачки Dyson Ltd, както и другите жалбоподатели, които са част от същата група дружества (които ще наричам заедно „Dyson“), и Европейската комисия във връзка с методите на изпитване за енергийното етикетиране на прахосмукачки съгласно правото на Съюза ( 2 ).

2.

Става въпрос за жалба, подадена от Dyson срещу решението на Общия съд от 8 декември 2021 г., Dyson и др./Комисия (T‑127/19, EU:T:2021:870, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).

3.

С това решение Общият съд отхвърля иска за извъндоговорна отговорност на Съюза, предявен от Dyson на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС. Dyson твърди, че е претърпяло вреди в резултат на приемането от Комисията на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 относно енергийното етикетиране на прахосмукачки ( 3 ). Общият съд постановява, че условието за наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза не е изпълнено.

4.

Следователно настоящото дело се отнася до понятието за достатъчно съществено нарушение, което е условие за отговорността както на Европейския съюз, така и на държавата членка за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза. То изисква Съдът да изясни метода за преценка на тежестта на нарушението. По-конкретно, настоящото дело повдига следните важни въпроси. От значение ли е действително дали съответната институция на Съюза — в случая Комисията — е разполагала с право на преценка за предприемане на действия в съответната област, или е разполагала с много ограничено или никакво право на преценка във връзка с това? Как може да се определи дали институцията на ЕС е имала право на преценка? Как Съдът следва да използва посочените в съдебната практика фактори, които биха могли да извинят въпросното нарушение?

5.

Преди да разгледам по-подробно сложната предистория на това дело, е необходимо кратко встъпително обяснение. С Делегиран регламент 665/2013 Комисията определя по-специално метода за изпитване на енергийната ефективност на прахосмукачките, което е необходимо, за да се присъди етикет за енергийна ефективност на такива уреди. Избраният метод се основава на изпитване на прахосмукачките при започването на първоначалното им използване, когато събирателният съд за прах точно започва да се пълни с прах. Ще наричам този метод „тестът с празнaта торбa“.

6.

По дело Dyson/Комисия ( 4 ) Dyson подава жалба за отмяна пред Общия съд, като твърди, че този метод не показвал енергийната ефективност на прахосмукачките „при употреба“, както изисква основната правна уредба (Директива 2010/30/ЕС) ( 5 ), допълнена с Делегиран регламент 665/2013. След като първоначалното решение на Общия съд е отменено в производство по обжалване от Съда, който връща делото за ново разглеждане на Общия съд ( 6 ), последният отменя Делегиран регламент 665/2013 ( 7 ). Общият съд приема, че тестът с празната торба не може да докаже енергийната ефективност на прахосмукачките „при употреба“. За тази цел събирателният съд за прах трябвало да е напълнен до определено ниво.

7.

Необходимо е също така да се обясни защо Dyson е имало интерес да оспори теста с празната торба за прах. Dyson произвежда и продава циклонни прахосмукачки или прахосмукачки без торба за прах ( 8 ). За разлика от конвенционалните прахосмукачки с торба за прах ( 9 ), които чрез засмукване отвеждат праха и мръсотията от пода в торба за еднократна употреба, прахосмукачките без торба за прах, както предполага името им, не използват торби за прах. Циклонната прахосмукачка използва центробежна сила, за да отдели праха и отпадъците от въздуха, като по този начин се премахва необходимостта от торби за еднократна употреба.

8.

Това разграничение е важно, когато става въпрос за методите за изпитване на енергийната ефективност на прахосмукачките, които са в центъра на настоящото дело. Според мен проблемът се състои в следното: когато прахосмукачка с торба събира прах чрез използване на смукателна способност, това се отразява на нейната ефективност; при празна торба или събирателен съд за прах въздухът преминава сравнително лесно през филтъра на уреда и порите на торбата, така че смукателната способност се поддържа; след известно използване на прахосмукачката обаче торбата и филтърът се задръстват с прах и е налице намаляване на въздушния поток. В резултат на това смукателната мощност, ефективността на почистване и енергийната ефективност на прахосмукачката намаляват, тъй като тя консумира повече енергия, за да се справи със запушването и да компенсира загубата на смукателна способност. За разлика от тях циклонните прахосмукачки нямат торби за прах, така че не се получава запушване. Смукателната мощност може да се поддържа, независимо дали събирателният съд за прах е пълен или не. С други думи, циклонните прахосмукачки работят еднакво добре както при празен, така и при пълен събирателен съд за прах. Тази констатация не се оспорва от никоя от страните в настоящото производство.

9.

Накратко, същността на въпроса е в това, че както твърди Dyson в този случай, изпитването с празна торба за прах показва максималната възможна събирателна ефективност на прахосмукачката и по този начин прикрива факта, че след известно използване от потребителя при повечето традиционни прахосмукачки с торби за прах се получават запушване на торбата и загуба на смукателна способност. Следователно ефективността на почистване и консумацията на енергия на прахосмукачките се различават при изпитване с празна и при изпитване с пълна торба за прах.

10.

Дори и тестът с празната торба като основание за енергийно етикетиране да е отпаднал след решението на Общия съд за отмяна, Dyson счита, че е претърпяло вреди през периода, през който Делегиран регламент 665/2013 е бил в сила, а именно преди неговата отмяна. Поради това Dyson предявява иск за обезщетение пред Общия съд.

11.

Преди да разгледам производството пред Общия съд (Г) и производството пред Съда (Д), ще обясня, доколкото е необходимо за анализа на твърденията на Dyson, релевантното в настоящия случай законодателство (Б), както и предходните решения на Съда и на Общия съд в тази сага (В).

12.

Като цяло законодателството на Съюза в областта на енергийното етикетиране предоставя на потребителите информация за консумацията на енергия и екологичните показатели на продуктите, за да им помогне да вземат информирани решения. То върви ръка за ръка със законодателството на Съюза в областта на екопроектирането ( 10 ), което определя минималните изисквания за енергийна ефективност за проектиране на продукти, с цел подобряване на екологичните показатели. Взети заедно, законодателството на Съюза в областта на енергийното етикетиране и в областта на екопроектирането спомагат за постигането на целта на Европейския съюз за предотвратяване и ограничаване на промените в климата ( 11 ), като се очаква това законодателство да спести на потребителите разходи, надвишаващи 250 милиарда евро годишно ( 12 ).

13.

Правилата на Съюза за енергийно етикетиране и екопроектиране понастоящем са в сила за редица продукти ( 13 ), като например телевизори, съдомиялни машини, фурни, хладилници, перални и сушилни машини. Енергийното етикетиране на Съюза предоставя на потребителите информация за енергийната ефективност на конкретния продукт, като се използва сравнителна цветова скала от A (най-ефективен) до G (най-малко ефективен). Очевидно около 85 % от потребителите разпознават енергийния етикет на Съюза и го използват при вземането на решения за покупка ( 14 ).

14.

Енергийното етикетиране на ЕС се въвежда за първи път с Директива 79/530/ЕИО ( 15 ), която впоследствие е заменена с Директива 92/75/ЕИО ( 16 ). Едва след почти 20 години обаче, с приемането на Директива 2010/30, в тази рамка са включени прахосмукачките.

15.

Както се посочва в член 1, параграф 1 от Директива 2010/30, тя установява рамка за хармонизирането на националните мерки по отношение на информацията за крайните ползватели, особено посредством етикети и стандартна информация за продуктите, по отношение на консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси при употреба, като по този начин позволява на крайните ползватели да избират по-ефективни продукти ( 17 ).

16.

Както се вижда от факта, че изразът „при употреба“ се споменава 15 пъти в Директива 2010/30 ( 18 ), тази директива се отнася за енергийно етикетиране, което има за цел да отразява консумацията на енергия по време на употреба на продуктите. Действително този въпрос е бил обсъждан в процеса на вземане на решение, довел до приемането на тази директива ( 19 ), и всъщност именно Комисията в предложението си за посочената директива е въвела формулировки в този смисъл в редица разпоредби ( 20 ).

17.

От значение за настоящото дело е да се отбележи, че към момента на настъпване на фактите Директива 2010/30 установява обща правна рамка, определяща целите на политиката, както и ролите и отговорностите по-специално на Комисията, на държавите членки, на производителите и на търговците. Съгласно член 10 от тази директива Комисията е оправомощена да приема делегирани актове (по смисъла на член 290 ДФЕС), като установява изискванията за енергийно етикетиране за определени групи продукти, включително за прахосмукачки.

18.

Член 10, параграф 1, трета алинея от Директива 2010/30 гласи следното:

„Разпоредбите в делегираните актове по отношение на информацията за консумацията на енергия и за други основни ресурси при употреба, посочвана върху етикета и във фиша, дават възможност на крайните ползватели да направят по-добре информиран избор и позволяват на органите за пазарен надзор да проверяват дали продуктите съответстват на представената информация“ ( 21 ).

19.

Впоследствие Директива 2010/30 е заменена с Регламент (ЕС) 2017/1369 ( 22 ). Този регламент по същество запазва същото приложно поле като Директива 2010/30, но изменя и усъвършенства някои от разпоредбите ѝ, за да изясни и актуализира съдържанието им, като отчита постигнатия през последните години технологичен напредък във връзка с енергийната ефективност на продуктите ( 23 ). В него се подчертава, че методите за изпитване следва да отразяват действителната употреба ( 24 ).

20.

За разлика от други продукти, прахосмукачките не са били включени в обхвата на правилата на Съюза за енергийно етикетиране до приемането на Директива 2010/30, нито в обхвата на правилата на Съюза за екопроектиране до приемането на Директива 2009/125/ЕО ( 25 ) и въз основа на задълбочена оценка на въздействието се взема решение, че Комисията трябва да приеме съответните регламенти заедно ( 26 ).

21.

С Делегиран регламент 665/2013 се установяват изисквания за етикетирането на повечето стандартни видове прахосмукачки ( 27 ). Той задължава доставчиците и търговците да спазват изискванията за етикетиране на прахосмукачките, считано от 1 септември 2014 г. ( 28 ). Информацията, която трябва да бъде посочена на етикета, следва да е получена чрез надеждни, точни и възпроизводими методи за изпитване, както е посочено в приложение VI към Делегиран регламент 665/2013 ( 29 ). Параграф 1 от това приложение препраща за тази цел към хармонизирани стандарти, които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

22.

В това отношение Комисията публикува препратки към стандарт EN 60312‑1:2013 на Европейския комитет за стандартизация в електротехниката („Cenelec“) (наричан по-нататък „стандартът на Cenelec“), който се отнася до методите за измерване на работните характеристики на прахосмукачките за битова употреба. Точка 5.9 от стандарта на Cenelec, която се отнася до метод за изпитване с пълен събирателен съд за прах, обаче не е включена ( 30 ). Ще наричам този метод „тестът с пълен събирателен съд за прах по точка 5.9“.

23.

Като последица от това изключване, за целите на прилагането на приложение VI към Делегиран регламент 665/2013, хармонизираният стандарт за изчисляване на годишната консумация на енергия на прахосмукачките се основава на метод за изпитване с използване на празен събирателен съд за прах (в съответствие с точки 4.5 и 5.3 от стандарта на Cenelec), а не на метод за изпитване с използване на пълен събирателен съд за прах (в съответствие с точка 5.9 от стандарта на Cenelec).

24.

Следователно за измерване на енергийната ефективност на прахосмукачките съгласно Делегиран регламент 665/2013 може да се използва единствено тестът с празна торба за прах ( 31 ).

25.

На 7 октомври 2013 г. Dyson Ltd подава до Общия съд жалба за отмяна на Делегиран регламент 665/2013 на основание член 263 ДФЕС. В подкрепа на жалбата си Dyson изтъква три основания, първото от които е липса на компетентност на Комисията, второто е липса на мотиви на обжалвания регламент, а третото — нарушение на принципа на равно третиране.

26.

С решение от 11 ноември 2015 г., Dyson/Комисия (T‑544/13, EU:T:2015:836), Общият съд отхвърля жалбата, като отхвърля тези правни основания по същество. Dyson обжалва това решение.

27.

С решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия (C‑44/16 P, EU:C:2017:357, наричано по-нататък „отменителното решение на Съда“), Съдът отменя това решение на Общия съд в частта, в която последният е отхвърлил основанията, изведени от липса на компетентност на Комисията и от нарушение на принципа на равно третиране.

28.

Важно е да се отбележи, че според Съда изискването предоставената на потребителите информация да отразява консумацията на енергия при употреба, следващо от член 1 и член 10, параграф 1, трета алинея от Директива 2010/30, представлява основен елемент от тази директива ( 32 ) по смисъла на член 290 ДФЕС. Следователно то трябва да бъде предвидено в основната правна уредба и не може да бъде предмет на делегиране. Освен това Съдът приема, че — обратно на твърдяното от Общия съд — да се разбира съдържащият се в член 10, параграф 1, трета алинея от Директива 2010/30 израз „при употреба“ като отнасящ се до нормалните условия на употреба, не представлява „прекалено широко“ тълкуване на тази разпоредба, а отразява действителния смисъл на това уточнение ( 33 ).

29.

Ето защо в точка 68 от това решение Съдът постановява, че „за да не пренебрегне основен елемент от Директива 2010/30, Комисията е била длъжна да приеме в рамките на [Делегиран регламент 665/2013] метод за изчисление, който позволява измерване на енергийната ефективност на прахосмукачките при условия, възможно най-близки до нормалната употреба, което предполага събирателният съд за прах на прахосмукачката да е пълен до определено равнище, при отчитане все пак на изискванията, свързани с научната стойност на получените резултати и с точността на информацията, която се предоставя на потребителите, а именно така както са посочени в съображение 5 и в член 5, буква б) от тази директива“ ( 34 ).

30.

След връщането на делото за ново разглеждане, с решение от 8 ноември 2018 г., Dyson/Комисия (T‑544/13 RENV, EU:C:2018:761, наричано по-нататък „отменителното решение на Общия съд след връщането на делото за ново разглеждане“), Общият съд отменя Делегиран регламент 665/2013.

31.

В това решение ( 35 ) Общият съд приема, че от точка 68 от отменителното решение на Съда следва, че за да може възприетият от Комисията метод да е в съответствие със съществени елементи на Директива 2010/30, трябва да са изпълнени две кумулативни условия. От една страна, за да се измери енергийната ефективност на прахосмукачките при условия, възможно най-близки до нормалните условия за употреба, събирателният съд за прах на прахосмукачките трябва да е напълнен до определено ниво. От друга страна, възприетият метод трябва да отговаря на определени изисквания, свързани с научната валидност на получените резултати и с точността на предоставената на потребителите информация. Видно било както от член 7 от Делегиран регламент 665/2013, така и от цялата преписка по делото, че Комисията е възприела метод за изчисление на енергийната ефективност на прахосмукачките, основан на празен събирателен съд. Следователно първото условие не било изпълнено и тази констатация била достатъчна за Общия съд да заключи, че Комисията е нарушила съществен елемент от Директива 2010/30, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали този метод отговаря на второто условие.

32.

Освен това Общият съд подчертава, че макар никой друг метод за изчисляване при събирателен съд, пълен до определено ниво, да не отговаря на изискванията, свързани с научната валидност на получените резултати и с точността на предоставяната на потребителите информация, Комисията все пак е била в състояние да упражни правото си на законодателна инициатива, за да предложи изменение на Директива 2010/30 ( 36 ).

33.

Поради това Общият съд отменя Делегиран регламент 665/2013 в неговата цялост, като приема, че не е необходимо произнасяне по третото основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране ( 37 ).

34.

Междувременно с решение от 25 юли 2018 г., Dyson (C‑632/16, EU:C:2018:599), Съдът се произнася по преюдициално запитване от белгийски съд, който отправя въпроси във връзка с тълкуването на Делегиран регламент 665/2013, както и на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители ( 38 ). Запитването е отправено в рамките на спор между Dyson Ltd и Dyson BV, от една страна, и BSH Home Appliances NV (наричано по-нататък „BSH“), от друга страна, относно няколко етикета, описващи консумацията на енергия на конвенционални прахосмукачки (с торба за прах), предлагани за продажба от BSH с марките Siemens и Bosch, включително енергийния етикет на Съюза, който се изисква съгласно Делегиран регламент 665/2013. Dyson Ltd и Dyson BV по-специално твърдят, че използването на тези етикети от BSH, без да се уточнява, че те отразяват резултати от тестове, проведени с празна торба за прах, представлява нелоялна търговска практика, която може да въведе в заблуждение потребителите.

35.

В решението си ( 39 ) Съдът по-специално постановява, че Директива 2010/30 и Делегиран регламент 665/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че в енергийния етикет на Съюза не може да се добавя никаква информация за условията на изпитване на енергийната ефективност на прахосмукачките.

36.

На 21 февруари 2019 г. Dyson предявява пред Общия съд иск за обезщетение за вреди на основание извъндоговорната отговорност на Европейския съюз съгласно член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС.

37.

Dyson иска да му бъде заплатена сумата от 176,1 милиона евро, заедно с лихвите, или, при условията на евентуалност, сумата от 127,1 милиона евро, заедно с лихвите, както и Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Комисията моли искът да бъде отхвърлен и Dyson да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

38.

В обжалваното съдебно решение Общият съд приема във връзка с твърдените четири нарушения на правото на Съюза от Комисията, че Dyson не е изпълнило едно от основните условия за установяване на извъндоговорната отговорност на Съюза, а именно наличието на достатъчно съществено нарушение. Поради това той отхвърля иска.

39.

Първо, що се отнася до нарушението на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30, Общият съд констатира, че Комисията не разполага с право на преценка, което да ѝ позволява да превиши предоставените ѝ с Директива 2010/30 правомощия (т. 36 от обжалваното съдебно решение). Въпреки това Общият съд приема, че липсата на право на преценка не е достатъчна, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение, и че следва да се вземат предвид някои други фактори, посочени в съдебната практика (т. 37 и 38 от обжалваното съдебно решение).

40.

Общият съд приема, че предвид отменителното решение на Съда и отменителното решение на Общия съд след връщането на делото за ново разглеждане, прилагането на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30 в конкретния случай за прахосмукачки поражда някои различия в оценката, разкриващи тълкувателни затруднения във връзка с яснотата и прецизността на тази разпоредба и по-общо на Директива 2010/30 като цяло (т. 40—45 от обжалваното съдебно решение).

41.

Що се отнася до сложността на подлежащото на уреждане положение и умишления или неизвиним характер на допуснатата грешка, Общият съд също така счита, че Комисията е могла да приеме, без да наруши явно и значително границите, които са наложени на правото ѝ на преценка, че тестът с пълен събирателен съд за прах по точка 5.9 не е в състояние да гарантира научната валидност и точност на предоставената на потребителите информация, и вместо него да избере теста с празната торба за прах, който бил научно обоснован. Общият съд отбелязва още, че член 11, параграф 1 от Директива 2010/30 ограничава делегирането на правомощия на Комисията за срок от пет години, така че последната не може да отложи приемането на правила за енергийно етикетиране до приемането от Cenelec на метод за изпитване с пълен събирателен съд за прах. Освен това нито Европейският парламент, нито Съветът са се противопоставили на приемането на Делегиран регламент 665/2013. Според Общия съд тези обстоятелства позволяват да се потвърди извинимият характер на допуснатото от Комисията нарушение на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30 (т. 94—97 от обжалваното съдебно решение).

42.

Общият съд стига до извода, че поради тези фактори, както и поради техническата сложност на проблемите, които трябва да се разрешат, и трудностите при прилагането и тълкуването на релевантните текстове един действащ разумно и с дължимата грижа административен орган би могъл да приеме, че поема риск, ако реши да използва метода за изпитване с пълен събирателен съд за прах вместо метода за изпитване с празен събирателен съд за прах. Следователно Комисията е показала поведение, което може да се очаква от такъв административен орган, и не е допуснала явно и значително нарушение на границите на правото си на преценка (т. 97 от обжалваното съдебно решение).

43.

Освен това въз основа на тези констатации Общият съд постановява, че като е приела теста с празна торба за прах, Комисията не е допуснала явно и значително нарушение на границите, наложени на правото ѝ на преценка, нито е допуснала достатъчно съществено нарушение по отношение на другите три твърдени нарушения на правото на Съюза, а именно на принципа на равно третиране (т. 105—112 от обжалваното съдебно решение), принципа на добра администрация и задължението за полагане на дължимата грижа (т. 116—119 от обжалваното съдебно решение) и правото да се извършва стопанска или търговска дейност (т. 123—131 от обжалваното съдебно решение).

44.

С жалба, подадена на 18 февруари 2022 г., Dyson иска от Съда да отмени изцяло обжалваното съдебно решение, да постанови, че Комисията е допуснала достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане. Освен това Dyson иска Съдът да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

45.

В писмения си отговор, подаден на 22 юни 2022 г., Комисията иска Съдът да отхвърли жалбата и да осъди Dyson да заплати съдебните разноски.

46.

Dyson и Комисията също така подават писмена реплика и писмена дуплика съответно на 22 август 2022 г. и 30 септември 2022 г.

47.

На 20 април 2023 г. е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания на Dyson и Комисията.

48.

В подкрепа на жалбата си Dyson изтъква седем основания. Първите четири основания се отнасят до твърдяното нарушение от страна на Комисията на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30, като с първото основание се твърди неправилна квалификация на правните основания на Dyson, а с второто, третото и четвъртото основание се твърди неправилно прилагане на правния критерий за достатъчно съществено нарушение, както следва: второто основание е изведено от неправилно прилагане на метода за оценка на тежестта на нарушението във връзка с липсата на право на преценка на Комисията; третото основание е изведено от неправилна преценка на правния критерий за достатъчно съществено нарушение във връзка с тълкувателни затруднения и степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, а четвъртото основание е изведено от неправилна преценка на правния критерий във връзка с нормативната сложност. С петото, шестото и седмото основание се твърди неправилно прилагане на правния критерий за достатъчно съществено нарушение във връзка съответно с твърдените нарушения на принципа на равно третиране, на принципа на добра администрация и на правото да се извършва стопанска или търговска дейност.

49.

Най-напред ще разгледам първото основание. По мое мнение за останалата част от преценката е от решаващо значение да се определи какво точно е нарушението, което Dyson твърди, че Комисията е извършила. Следователно от отговора на този въпрос зависи дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката за наличие на достатъчно съществено нарушение. Тъй като според мен Общият съд неправилно е квалифицирал основанията на Dyson, голяма част от доводите, въз основа на които е приел, че не е налице достатъчно съществено нарушение, са ирелевантни. Въпреки това ще анализирам останалите шест основания за обжалване, изведени от неправилното прилагане на метода за преценка на тежестта на нарушението.

50.

С първото основание Dyson по същество изтъква, че Общият съд е квалифицирал неправилно основанието му. Вместо да разгледа твърдението му, че Комисията е допуснала достатъчно съществено нарушение, като е приела теста с празната торба за прах, в точки 52—82 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно разгледал въпроса дали Комисията е имала право да отхвърли теста с пълен събирателен съд за прах по точка 5.9 ( 40 ).

51.

Действително в обжалваното съдебно решение Общият съд отделя голямо внимание на преценката дали Комисията правилно е отхвърлила теста с пълен събирателен съд за прах по точка 5.9. Тази преценка е релевантна само ако следва да се разглежда твърдението, че Комисията неправилно е отхвърлила този метод. Това обаче не е твърдението на Dyson. То не е твърдяло, че Комисията неправилно е изключила един възможен метод за изпитване с пълен събирателен съд за прах. Обратно, Dyson твърди, че Комисията е извършила достатъчно съществено нарушение, като е избрала теста с празната торба за прах.

52.

Това разграничение е важно, тъй като определя степента на правото на преценка, с което разполага Комисията, което на свой ред е от значение, за да се отговори на другите основания, изтъкнати от Dyson пред Общия съд. Dyson не отрича, че Комисията разполага с право на преценка, за да реши какъв вид метод за изпитване да възприеме. Напротив, според Dyson избирането на теста с празната торба за прах не попада в обхвата на правото на преценка, предоставено на Комисията съгласно основната правна уредба.

53.

Комисията изтъква, че за Общия съд е било правно релевантно да прецени дали единственият друг признат и наличен метод за изпитване към момента на приемане на Делегиран регламент 665/2013, а именно тестът с пълен събирателен съд за прах по точка 5.9, е представлявал научно точна алтернатива. При изготвянето на този регламент изборът, определен от Комисията в рамките на правото ѝ на преценка при изготвянето на комплексни политики, е бил единствено между метод за изпитване с празна торба за прах и метод за изпитване с частично пълна торба за прах; нито един от методите на изпитване с частично пълен събирателен съд за прах, включително тестът с пълен събирателен съд за прах по точка 5.9, не бил научно надежден. Поради това Комисията изтъква, че може да бъде извинена, че е възприела това, което тогава е било единственият научно надежден метод за изпитване — теста с празната торба за прах.

54.

Не мога да се съглася с Комисията. Липсата на метод за изпитване при частично пълен събирателен съд за прах, който да е научно обоснован, не дава на Комисията свобода на действие да възприеме теста с празната торба за прах. Следователно изборът не е бил между теста с празната торба за прах и метод за изпитване с частично пълен събирателен съд за прах. Изборът е бил само между различни методи на изпитване с частично пълен събирателен съд за прах и непровеждането на каквото и да било изпитване.

55.

В отменителното решение на Общия съд след връщането на делото за ново разглеждане последният приема, че за да се използва тестът с празната торба за прах, е необходимо изменение на основната правна уредба ( 41 ). В съдебното заседание обаче Комисията обяснява, че да се предложи законодателно изменение на член 10 от Директива 2010/30, щяло да бъде нелогично и трудно действие. Изготвянето на такова изменение не само щяло да отнеме много време, но и щяло да остави Делегиран регламент 665/2013 извън синхрон с правилата за екопроектиране, тъй като правните рамки на ЕС за енергийно етикетиране и екопроектиране обикновено функционират съвместно и взаимно се подсилват по отношение на продукти, свързани с енергопотребление.

56.

Доколкото това би могло да е вярно, то не може да оправдае избора на метод за изпитване, който не е възможен съгласно правото на Съюза, какъвто е тестът с празната торба за прах.

57.

Поради това считам, че първото основание за обжалване, с което се твърди, че Общият съд неправилно е квалифицирал основанието на Dyson, е обосновано.

58.

С второто си основание Dyson по същество твърди, че в точки 37 и 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че нарушението на императивно изискване само по себе си не е достатъчно съществено предвид контекста на конкретния случай. Според Dyson изискването „при употреба“ е съществен елемент от Директива 2010/30, с което законодателят на Съюза е искал да ограничи правото на преценка на Комисията. Въз основа на собствения си експертен доклад и на отговорите при консултацията със заинтересованите страни, Комисията е била наясно със заблуждаващия характер на теста с празната торба за прах, както и че този тест крие риск от вреди за околната среда и не позволява на производителите да информират потребителите за такива рискове. Както подчертава Dyson в съдебното заседание, Общият съд е констатирал, че Комисията не е разполагала с право на преценка и с това въпросът е трябвало да бъде приключен ( 42 ).

59.

Според Комисията Общият съд правилно е приложил правния критерий за достатъчно съществено нарушение във връзка с правото ѝ на преценка ( 43 ). Както Комисията изтъква в съдебното заседание, Съдът следва да потвърди практиката на Общия съд, съгласно която не съществува автоматична връзка между липсата на право на преценка и квалификацията на нарушението като достатъчно съществено нарушение, като трябва да се вземат предвид и другите посочени в съдебната практика фактори. Освен това в съдебното заседание Комисията посочва, че макар ограниченото право на преценка или липсата на такова да води до констатиране на наличието на достатъчно съществено нарушение, когато е налице ясно и точно задължение съгласно правото на Съюза, настоящият случай не е такъв.

60.

Достатъчно ли е самото нарушение на норма от правото на Съюза, която не предоставя никакво право на преценка на съответната институция на Съюза, за да може нарушението на тази норма да се счита за достатъчно съществено, или Съдът трябва все пак да вземе предвид и други фактори, които могат да оправдаят това нарушение?

61.

Според мен съдебната практика не дава ясен отговор на този въпрос. Не по-малко важно е, че съдебната практика не дава никакви насоки как да се определи кога дадена институция разполага с право на преценка. През годините някои генерални адвокати ( 44 ) и научната литература ( 45 ) са изтъквали неубедителния характер на съдебната практика и са поставяли под въпрос релевантността на правото на преценка като критерий, доколкото оценката дали дадено нарушение е достатъчно съществено, във всички случаи зависи от други обстоятелства.

62.

Анализът ми на съществуващата съдебна практика показва, че правото на преценка е от значение, за да се определи дали дадено нарушение на правото на Съюза може да се квалифицира като достатъчно съществено, но това значение не е решаващо. С оглед на това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 37 и 38 от обжалваното съдебно решение, че липсата на право на преценка не е достатъчно, за да се обоснове заключението, че е налице достатъчно съществено нарушение, и че все пак е необходимо да се провери дали евентуално съществуват фактори, които могат да извинят нарушението.

63.

В следващото изложение ще разгледам накратко релевантната съдебна практика относно отговорността на Европейския съюз и отговорността на държавите членки ( 46 ).

64.

Както е добре известно, след решение Bergaderm ( 47 ) съдебната практика относно отговорността на Европейския съюз и отговорността на държавите членки за вреди, произтичащи от нарушение на правото на Съюза, се развива хармонизирано. Позовавайки се на предходното си решение относно отговорността на държавата по дело Brasserie ( 48 ), в решение Bergaderm Съдът припомня, че изискванията за прилагане на отговорността на Европейския съюз и на държавите членки за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушение на правото на Съюза, не трябва да се различават. Това е така, защото защитата на правата, които частноправните субекти извличат от правото на Съюза, не може да се променя в зависимост от това дали Европейският съюз или национален орган е отговорен за вредата ( 49 ).

65.

Това означава, че съдебната практика относно условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, включително относно наличието на достатъчно съществено нарушение, се е развила в съответствие с практиката относно отговорността на държавата. Така в решение Bergaderm Съдът възпроизвежда формулировката, която изглежда ясно установена в по-ранната съдебна практика относно отговорността на държавата, съгласно която оценката за тежестта на нарушението зависи от това дали държавата членка или институцията на Съюза е разполагала с право на преценка, когато евентуално е действала в нарушение на правото на Съюза. Когато съответната институция няма право на преценка или има само значително ограничено право на преценка, самото нарушаване на правото на Съюза се счита за достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение ( 50 ).

66.

Това разграничение между наличието и липсата на право на преценка следва от решенията по две дела, които са основополагащи в областта на отговорността на държавата. В решението по първото дело, в което Съдът установява принципа на отговорност на държавата, а именно решение Francovich ( 51 ), Съдът дори не споменава наличието на достатъчно съществено нарушение като условие за отговорност ( 52 ). Обстоятелствата по това дело обаче са свързани с хипотеза, при която държава членка е предприела действия в област от правото на Съюза, в която тя не е разполагала с никакво право на преценка. В този случай нарушението се състои в липсата на своевременно транспониране на директива от държава членка. Въпреки че държавите членки обикновено могат да избират мерките, чрез които да транспонират дадена директива в националното си право, те нямат право на избор дали да транспонират или не дадена директива. В такъв случай е ясно, че самото нарушение на правото на Съюза (нетранспонирането на директива) поражда отговорност на държава членка по отношение на частноправен субект, който е претърпял вреди в резултат на такава липса на транспониране.

67.

Положението би било различно, ако държавата членка е транспонирала дадена директива, но го е направила неправилно. Държавите членки разполагат с избор относно начина на транспониране на дадена директива, така че при определени обстоятелства тази грешка може да бъде извинима и да не води до отговорност. Първото дело, по което Съдът е имал възможност да се произнесе по въпроса за възникването на отговорността в хипотеза, при която държава членка е разполагала с избор, обаче не се отнася до транспонирането на директива, а до нарушение на разпоредба от Договора. По дело Brasserie ( 53 ) съответните две държави членки са нарушили правото на Съюза, като са избрали да приемат национални законодателни мерки (съответно във връзка с определението за бира и корабните регистри), които обаче нарушават правилата на вътрешния пазар, както са установени в Договора. Държавите членки са били в положение, при което са разполагали с право на преценка относно начина на регламентиране. Въпреки това тяхното право на преценка при избора на подходящи мерки е било ограничено от тези правила на Договора. Тези обстоятелства водят до констатацията на Съда, че когато държава членка действа в област, в която разполага с широко право на преценка, отговорността ѝ може да възникне само ако нарушението е достатъчно съществено.

68.

Причината, поради която отговорността на институциите на Съюза или на държавите членки не може просто да бъде ангажирана за всяко нарушение на правото на Съюза, а само за това, което е достатъчно съществено, произтича от необходимостта от претегляне, от една страна, на защитата на интересите на частноправните субекти срещу незаконосъобразните действия от страна на институциите (на Съюза или на държавите членки) и от друга страна, на свободата на действие, която трябва да се признае на последните, за да не се парализира дейността им ( 54 ).

69.

В решение Brasserie ( 55 ) Съдът постановява, че решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение е достатъчно съществено, когато държава членка се ползва със свобода на преценка, е този на явно и значително неспазване от държавата членка на границите, които са наложени на нейната свобода на преценка. Същият критерий се използва и след решение Bergaderm, за да се определи тежестта на нарушение, извършено от институции на Съюза ( 56 ).

70.

Именно във връзка с преценката дали дадена държава членка явно и значително е нарушила границите, наложени на нейното право на преценка, в решение Brasserie ( 57 ) Съдът изброява някои фактори, които могат да бъдат взети предвид ( 58 ). Така например, от една страна, неясният или непрецизен характер на нарушената норма или обстоятелството, че поведението на институция на Съюза може да е допринесло за бездействието, биха могли да извинят нарушението. От друга страна, фактът, че нарушението е било умишлено или е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, или трайно установена практика на Съда в конкретната област, са фактори, които биха довели до заключението, че нарушението е достатъчно съществено. Във всеки случай, фактори като тези, изброени в решение Brasserie, не са изчерпателно посочени, както, изглежда, допуска съдебната практика ( 59 ).

71.

Важно е да се отбележи, че в решение Brasserie факторите, които могат да извинят нарушението, се отнасят до положение, при което съответните държави членки разполагат с широко право на преценка.

72.

Така по времето, когато в решение Bergaderm Съдът решава да хармонизира отговорността на Съюза и на държавата, изглежда, е имало ясни правила за определяне на тежестта на нарушението. Ако институция на Съюза не е разполагала с право на преценка или е разполагала с много ограничено право на преценка, самото нарушаване на правото на Съюза само по себе си би представлявало достатъчно съществено нарушение. Обратно, ако институцията на Съюза е разполагала с право на преценка, нарушението би било достатъчно съществено само при явно и значително неспазване от страна на тази институция на границите, наложени на нейното право на преценка. В зависимост от обстоятелствата по конкретния случай съдилищата на Съюза е трябвало да вземат предвид различни фактори, за да определят дали нарушението може или не да бъде извинено.

73.

Що се отнася до настоящото дело, ако установените в съдебната практика правила относно преценката за наличие на достатъчно съществено нарушение действително бяха толкова ясни, това би довело до извода, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като, макар да е установил, че Комисията не е разполагала с право на преценка при избора на теста с празната торба за прах, той е взел предвид още няколко фактора.

74.

Все пак развитието на съдебната практика след решение Bergaderm не позволява да се направи заключение, че разграничението между съществуването и липсата на право на преценка и връзката между правото на преценка и тежестта на нарушението са толкова явни.

75.

В следващата част от настоящото заключение ще предложа класификация и кратък анализ на тази съдебна практика.

76.

За целите на настоящото дело съдебната практика, постановена след решение Bergaderm, може да бъде класифицирана в четири групи: първо, дела, по които съдилищата на Съюза са приели, че липсва право на преценка, и поради това са установили наличие на достатъчно съществено нарушение; второ, дела, по които съдилищата на Съюза са приели, че не е налице право на преценка или е налице само ограничено право на преценка, но след като са разгледали различни фактори, са счели, че нарушението не е достатъчно съществено; трето, дела, по които съдилищата на Съюза са приели, че е налице право на преценка, но след като са разгледали различни фактори, са направили заключение, че нарушението е достатъчно съществено, и четвърто, дела, по които съдилищата на Съюза са приели, че е налице право на преценка, и след като са разгледали различни фактори, са стигнали до извода, че нарушението не е достатъчно съществено.

77.

Първо, съществува съдебна практика, при която съдилищата на Съюза са приели, че институцията, извършила нарушението, не разполага с никакво право на преценка, от което следва автоматично ангажиране на отговорността ѝ. Такива дела има както във връзка с отговорността на Съюза ( 60 ), така и във връзка с отговорността на държавата ( 61 ).

78.

Интересно е, че някои от тези дела, свързани с отговорността на държавата, не са дела, при които държавите членки не са транспонирали своевременно директива, а по-скоро са дела относно неправилно транспониране на директива — положение, при което държавите членки обикновено имат избор. Въпреки това Съдът е приел, че в тези случаи държавите членки не са разполагали с никакво право на преценка. От значение за Съда е била степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, която не оставя никакво съмнение относно резултата, който държавите членки е трябвало да постигнат.

79.

Като се приложат подобни съображения към разглеждания случай, би могло да се заключи, както е направил Общият съд, че Комисията не е имала право на преценка да възприеме теста с празната торба за прах, поради ясния характер на правилото от основната правна уредба, което изисква изпитването на прахосмукачките да се извършва „при употреба“. Съдебната практика относно първата група обаче предполага, противно на заключението на Общия съд, че отговорността следва да се ангажира автоматично.

80.

Съществува съдебна практика, която насочва в различна посока. Втората група дела се отнася до положения, при които съдилищата на Съюза са приели, че не е налице право на преценка или е налице само ограничено право на преценка във връзка с нарушената норма от правото на Съюза, но въпреки това след преценка на другите фактори са стигнали до заключението, че нарушението може да бъде извинено. Следователно не е възникнала отговорност. Макар трудно да се намират подобни примери по отношение на отговорността на държавата ( 62 ), те не са толкова редки в съдебната практика относно отговорността на Съюза ( 63 ).

81.

Например решение Holcim (Deutschland)/Комисия ( 64 ) се отнася до възстановяването на разноските за банкови гаранции, които жалбоподателят е платил вместо глоби, наложени с решение на Комисията в областта на конкурентното право, което впоследствие е отменено. Общият съд приема, че при тези обстоятелства правото на преценка на Комисията е ограничено, така че нарушението, а именно недостатъчните доказателства, представени в подкрепа на практиките, в които е упрекван жалбоподателят, може да установи наличието на достатъчно съществено нарушение. Въпреки това, предвид сложността на делото и трудностите при прилагането на разпоредбите на Договора в областта на картелите, Общият съд приема, че нарушението не е достатъчно съществено. В производството по обжалване ( 65 ) Съдът потвърждава подхода на Общия съд ( 66 ).

82.

Като се приложат тези съображения към настоящия случай, може да се направи извод, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е счел, че може да оцени допълнителни фактори дори след като е приел, че Комисията не е имала право на преценка да възприеме теста с празната торба за прах. Тези допълнителни фактори биха могли да извинят нарушението на Комисията, като в такъв случай то няма да се счита за достатъчно съществено, за да ангажира нейната отговорност.

83.

Третата група дела включва тези, по които съдилищата на Съюза приемат, че институцията е имала право на преценка във връзка с нарушената норма от правото на Съюза, и след като са взели предвид различни фактори, стигат до извода, че нарушението е достатъчно съществено. Примери могат да бъдат намерени както в контекста на отговорността на Съюза ( 67 ), така и в контекста на отговорността на държавата ( 68 ).

84.

Например решение Омбудсман/Staelen ( 69 ) се отнася до твърдени нарушения на Европейския омбудсман на задължението за полагане на грижа при разглеждането на жалба. Съдът приема, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил общо, че самото нарушение на задължението за полагане на грижа представлява достатъчно съществено нарушение; както е видно от практиката на Съда, Омбудсманът разполага с широко право на преценка. Съдът констатира обаче, че Омбудсманът е допуснал неизвинима грешка и явно и грубо е нарушил границите на своето право на преценка при извършването на разследване, като по този начин е допуснал три достатъчно съществени нарушения на правото на Съюза ( 70 ).

85.

При четвъртата група дела наличието на право на преценка и оценката на различните фактори са довели до заключението на съдилищата на Съюза, че нарушението не е достатъчно съществено. И тук съдебната практика съдържа примери, свързани с отговорността на Съюза ( 71 ) и с отговорността на държавата ( 72 ).

86.

Например решение SGL Carbon и др./Комисия ( 73 ), посочено по-горе, се отнася до твърдяното незаконосъобразно класифициране на определено вещество от страна на Комисията съгласно съответния регламент на Съюза. Съдът потвърждава преценката на Общия съд за извинимия характер на поведението на Комисията предвид сложността на операцията по класифициране на дадено вещество и трудността да се тълкува правилото относно метода на сумиране.

87.

Като се приложат тези съображения към настоящия случай, може да се направи извод, че ако Комисията е разполагала с право на преценка, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид допълнителни фактори.

88.

Разполагала ли е Комисията с право на преценка?

89.

При съпоставка на разглеждания случай с дело Brasserie отговорът на този въпрос изглежда утвърдителен. Това дело се отнася до област от правото на Съюза, в която съответните държави членки могат да направят нормативен избор, но норма от правото на Съюза, която е от по-висок ранг, налага ограничения на този избор. По-конкретно, правото на Съюза изключва дискриминационните правила от избора, с който разполага националният законодател на тези държави членки. В настоящия случай Комисията е приела регламент относно енергийната ефективност на прахосмукачките като делегиран акт, и то в област от правото на Съюза, в която законодателят на Съюза е оставил на Комисията възможността да направи нормативен избор. Този избор обаче е ограничен от невъзможността да се възприемат методи за изпитване, различни от тези „при употреба“. Следователно това би могло да доведе до извода, че Комисията е надхвърлила границите, наложени на правото ѝ на преценка, и че Общият съд правилно е разгледал други фактори, за да определи дали нарушението на тези граници е явно и тежко.

90.

Същото положение обаче би могло да се разглежда и като такова, при което липсва право на преценка. От тази гледна точка Комисията всъщност е изпълнявала мандат, възложен от основното законодателство (подобно на хипотезата, в която държавите членки транспонират директивите), и впоследствие е нарушила ясно правило, което не ѝ предоставя никакво право на преценка.

91.

Като се има предвид, че едно и също положение може да се характеризира или с наличието, или с липсата на право на преценка, струва ми се за предпочитане да се възприеме предложеният от някои генерални адвокати подход (посочен в точка 61 от настоящото заключение), съгласно който това право на преценка е важен елемент, за да се определи дали нарушението е достатъчно съществено, но няма решаващо значение. Във всеки случай, е необходимо да се установи дали съответната институция е имала право на преценка. Ако обаче такова е липсвало, от това все още не следва автоматично, че нарушението е било достатъчно съществено. В зависимост от обстоятелствата на всеки конкретен случай могат да се вземат предвид и други фактори, които биха могли да доведат до изключване на отговорността. Въз основа на тези съображения, независимо дали положението в настоящия случай се характеризира като такова, при което е налице право на преценка, но границите, наложени на това право на преценка, са били превишени, или като такова, при което изобщо липсва право на преценка, допълнителните фактори могат да се вземат предвид, за да се определи дали нарушението е достатъчно съществено.

92.

Ето защо считам, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 37 и 38 от обжалваното съдебно решение, че е необходимо да се вземат предвид допълнителни фактори. Следователно второто основание за обжалване трябва да се отхвърли.

93.

Според мен обаче Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на тези допълнителни фактори. Така стигам до третото и четвъртото основание.

94.

Както посочих по-горе (вж. точки 41 и 42 от настоящото заключение), Общият съд приема, че нарушението от страна на Комисията на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30 е извинимо. Общият съд отчита сложността на подлежащото на уреждане положение, както и затрудненията при тълкуването и прилагането на релевантните текстове. Той приема, че Комисията не е нарушила явно и значително границите, наложени на правото ѝ на преценка, като е избрала теста с празната торба за прах вместо теста с пълен събирателен съд за прах по точка 5.9.

95.

С третото и четвъртото основание Dyson по същество твърди, че Общият съд не би могъл законосъобразно да направи извод, че нарушението от страна на Комисията на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30 може да бъде извинено поради затруднения при тълкуването и нормативна сложност. Ясно било, че тестът, който трябва да се прилага, следва да покаже енергийната ефективност „при употреба“ и че целта на това правило е да се гарантира, че потребителите получават достоверна информация за енергийната ефективност на прахосмукачките. Въпреки че изборът на подходящ научен тест за изпитване може да бъде технически сложен, такъв не е случаят във връзка с правилото, че Комисията не може да използва тест, който не измерва ефективността на прахосмукачките „при употреба“.

96.

Комисията изтъква по същество, че възприемайки теста с празната торба за прах, тя е приела, че използва метод за изпитване, който е възможно най-близък до действителната употреба, като същевременно е надежден, точен и възпроизводим, за да даде възможност на крайните ползватели да направят по-добре информиран избор. Според Комисията било напълно разумно тя да прояви известна предпазливост при определянето на методите за изпитване и да избере да претегли научната валидност на тези методи като определящ фактор при вземането на политически решения. Следователно, въпреки че впоследствие, в производството за отмяна, Съдът и Общият съд са констатирали, че Комисията е допуснала грешка при възприемането на този подход (вж. точки 27—33 от настоящото заключение), нарушението ѝ било извинимо и поради това не било достатъчно съществено.

97.

В съдебното заседание Комисията изтъква, че третото и четвъртото основание са недопустими, тъй като с тях се поставя под въпрос направената от Общия съд преценка на фактите.

98.

Не съм съгласна с Комисията.

99.

Съгласно съдебната практика, макар преценката на разглежданата в рамките на иск за извъндоговорна отговорност на Съюза фактическа обстановка, както и преценката за степента на нейната сложност по принцип да се извършват от Общия съд ( 74 ), Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на фактите и изведените от тях правни последици, за да определи дали е налице достатъчно съществено нарушение ( 75 ).

100.

В случая, както Dyson изтъква в съдебното заседание, с третото и четвъртото основание не се цели преразглеждане на направените от Общия съд фактически констатации, а по същество се оспорва правната квалификация, възприета от Общия съд, въз основа на която той е постановил, че Комисията не е допуснала достатъчно съществено нарушение. Dyson по-конкретно иска да оспори правните съображения на Общия съд, че допуснатото от Комисията нарушение е свързано с тълкувателни затруднения и нормативна сложност, въз основа на което Общият съд е приел, че Комисията не е нарушила явно и значително границите, които са наложени на нейното право на преценка. Това е правен въпрос, който подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване.

101.

Поради това считам, че третото и четвъртото основание за обжалване са допустими.

102.

Според мен Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че нарушението на Комисията на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30 може да бъде извинено поради тълкувателни затруднения или нормативна сложност.

103.

Въпросът дали нарушение на норма от правото на Съюза може да бъде извинено, трябва да се преценява, като се вземат предвид обстоятелствата, както са съществували към момента на приемане на решението, с което е извършено нарушението ( 76 ). Ето защо следва да се прецени дали Общият съд неправилно е приел, че тълкувателни затруднения и нормативна сложност биха могли да извинят Комисията към момента, в който тя е приела Делегиран регламент 665/2013.

104.

Според мен при обстоятелствата в настоящия случай не може да се приеме, че като „добър“ администратор, действащ разумно и с дължимата грижа ( 77 ), Комисията може да приеме, че е оправдано да възприеме метод за изпитване, който заблуждава потребителите относно енергийната ефективност на прахосмукачките, само защото е бил единственият наличен по това време метод за изпитване.

105.

Първо, Комисията не е твърдяла, че не е било ясно, че методът за изпитване, който следва да се възприеме, трябва да измерва ефективността на прахосмукачките „при употреба“. Според нея обаче проблемът бил, че към релевантния момент не е съществувал научно валиден метод за изпитване с пълен събирателен съд за прах ( 78 ). Затова Комисията решила да използва теста с празната торба за прах.

106.

В съдебното заседание Комисията твърди, че поне към релевантния момент все още е било възможно да се смята, че изпитването на прахосмукачките в началото на използването им (с празни торби за прах) представлява изпитване „при употреба“. Едва по-късно, в отменителното решение на Съда, последният пояснявал, че „при употреба“ означава измерване на енергийната ефективност на прахосмукачките при условия, възможно най-близки до нормалната употреба, което предполага събирателният съд за прах на прахосмукачката да е пълен до определено равнище ( 79 ).

107.

Може ли да се приеме подобно извинение?

108.

Действително при чисто буквално тълкуване и съсредоточаване само върху тези две думи може да се направи извод, че началото на използването също е „при употреба“.

109.

Към релевантния момент обаче Комисията е била наясно, както самата тя посочва в съдебното заседание, че при прахосмукачките с торба за прах се наблюдава влошаване на енергийната ефективност. По-специално, както посочва Dyson, това се доказва от експертния доклад на Комисията ( 80 ), както и от информацията, предоставена от организациите на потребителите ( 81 ) и от самото Dyson ( 82 ) по време на консултациите със заинтересованите страни, които са довели до приемането на Делегиран регламент 665/2013.

110.

Следователно към релевантния момент Комисията е била наясно, че тестът с празната торба за прах не може да постигне целта на Директива 2010/30 да се информират потребителите за енергийната ефективност на прахосмукачките и да им се даде възможност да купуват такива с по-висока енергийна ефективност. Дори напротив, Комисията няма как да не е била наясно, че такъв тест е подвеждащ за потребителите.

111.

На нито един добър администратор не може да се позволи да пренебрегва целта на правните разпоредби, които прилага. Ако се тълкува в контекста на целите на Директива 2010/30, изразът „при употреба“, според информацията, с която е разполагала Комисията, не би могъл да се разбира в смисъл, че допуска тест за изпитване с празна торба за прах.

112.

Според мен фактът, че към релевантния момент Парламентът или Съветът не са възразили срещу Делегиран регламент 665/2013, което са могли да направят съгласно член 12 от Директива 2010/30, не може да се използва като доказателство за липсата на ясен мандат.

113.

Ето защо не считам, че извършеното от Комисията нарушение може да бъде извинено с наличие на тълкувателни затруднения.

114.

Що се отнася до нормативната сложност, Комисията обяснява, че е трябвало да претегли, от една страна, необходимостта от прилагане на метод за изпитване, който отразява нормалните условия на употреба, и от друга страна, изискването този метод да бъде научно надежден и точен. Комисията обаче не би могла да включи в претеглянето критерий, който дава заблуждаващи резултати на потребителите. Липсва нормативна сложност, свързана със заключението, че тестът с празната торба за прах не е сред възможните методи за изпитване.

115.

Това е достатъчно, за да се направи извод, че независимо от евентуалните технически трудности при намирането на подходящия метод за изпитване, към релевантния момент е било ясно, че този метод, който Комисията е избрала да прилага, не би могъл да се използва. Ето защо е трудно да се разбере как Комисията, действайки като добър администратор, може да бъде извинена за това, че не го признава.

116.

Накрая, Комисията изтъква, че съгласно член 11, параграф 1 от Директива 2010/30 се изисквало да приеме делегиран регламент в срок от пет години. Следователно Комисията правилно приела, че е по-добре да възприеме теста с празната торба за прах, отколкото изобщо никакъв тест за изпитване.

117.

В отговор на този довод следва най-напред да се отбележи, че Комисията неправилно разбира петгодишния срок, посочен в член 11, параграф 1 от Директива 2010/30. Тази разпоредба не определя краен срок, до който Комисията трябва на всяка цена да приеме метод за изпитване. Тя определя само първоначалния срок на делегиране, след изтичането на който от Комисията се изисква да изготви доклад. Този срок се подновява автоматично за още пет години, ако Парламентът или Съветът не оттеглят делегирането. Освен това, дори ако петгодишният срок се явяваше като краен срок за Комисията, това не може да я извини за избора на тест, който не съответства на делегирането, тъй като заблуждава потребителите.

118.

В обобщение, ако основанието на Dyson се квалифицира правилно (вж. моя анализ на първото основание за обжалване) — като твърдение, че Комисията е допуснала достатъчно съществено нарушение, като е възприела теста с празната торба за прах — е съвсем ясно, че нито тълкувателни затруднения, нито нормативна сложност биха могли да оправдаят Комисията за възприемането на този тест.

119.

Ето защо считам, че третото и четвъртото основание са основателни и че Комисията е допуснала достатъчно съществено нарушение на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30.

120.

С останалите три основания Dyson твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че допуснатото от Комисията нарушение не е достатъчно съществено във връзка с твърдените нарушения на принципа на равно третиране (петото основание), на принципа на добра администрация и задължението за полагане на дължимата грижа (шестото основание) и на правото да се извършва стопанска или търговска дейност (седмото основание).

121.

Както е видно от точка 43 от настоящото заключение, Общият съд се позовава на мотивите си във връзка с твърдяното нарушение на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30, като приема, че не е налице достатъчно съществено нарушение по отношение на тези други твърдени нарушения на правото на Съюза. Както вече разгледах при анализа си на първото, третото и четвъртото основание за обжалване, че Общият съд неправилно е квалифицирал правното основание на Dyson и е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че нарушението на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30 от страна на Комисията не е достатъчно съществено, констатациите на Общия съд дали тези други твърдени нарушения на правото на Съюза са достатъчно съществени, също са опорочени от същите грешки при прилагане на правото.

122.

Поради това считам, че петото, шестото и седмото основание са основателни.

123.

Предвид гореизложеното предлагам на Съда: