1

С жалбата си, основана на член 270 ДФЕС, жалбоподателката, г‑жа Ana Carla Mendes de Almeida, иска отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1117 на Съвета от 27 юли 2020 година за назначаване на европейските прокурори в Европейската прокуратура (ОВ L 244, 2020 г., стр. 18), доколкото с него се назначава г‑н José Eduardo Moreira Alves d’Oliveira Guerra за европейски прокурор в Европейската прокуратура (наричано по-нататък „обжалваното решение“), както и отмяна на решението на Съвета на Европейския съюз от 8 март 2021 г., с което се отхвърля жалбата по административен ред срещу обжалваното решение, подадена от нея на 10 февруари 2021 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба“).

2

На 12 октомври 2017 г. Съветът приема Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 2017 г., стр. 1). Съгласно членове 1 и 8 от този регламент с него се създава Европейска прокуратура като орган на Европейския съюз и се установяват правилата, уреждащи нейната дейност.

3

Съгласно член 8, параграф 2 от посочения регламент, който се отнася до структурата на Европейската прокуратура, последната е организирана на централно и на децентрализирано ниво.

4

Съгласно член 2, точка 4 от Регламент 2017/1939 служители на Европейската прокуратура означава персоналът на централно ниво, който подпомага колегията, постоянните камари, европейския главен прокурор, европейските прокурори, европейските делегирани прокурори и административния директор в текущите им дейности в изпълнение на задачите на Европейската прокуратура съгласно този регламент.

5

Европейските прокурори изпълняват задачите и функциите, определени в член 12 от посочения регламент.

6

Що се отнася до назначаването им, съгласно член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939 всяка държава членка, която участва в засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, трябва да посочи трима кандидати за позицията на европейски прокурор измежду кандидати, които са действащи членове на прокуратурата или съдебната система в съответната държава членка, чиято независимост е извън съмнение и които притежават необходимата квалификация за заемане на висши длъжности в прокуратурата или съдебната система на съответните си държави членки и имат съответен практически опит в националните правни системи, финансовите разследвания и в международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

7

Член 16, параграф 2 от Регламент 2017/1939 предвижда, че след като получи обоснованото становище на комитета по подбора, посочен в член 14, параграф 3 от същия регламент, Съветът избира и назначава един от кандидатите за европейски прокурор на въпросната държава членка. В тази разпоредба се уточнява, че ако комитетът по подбора констатира, че даден кандидат не отговаря на условията, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор, неговото становище е обвързващо за Съвета. Съгласно член 16, параграф 3 от Регламент 2017/1939 Съветът, като действа с обикновено мнозинство, избира и назначава европейските прокурори с мандат от шест години, който не се подновява, и в края на шестгодишния срок може да реши да удължи мандата най-много с три години. Член 16, параграф 4 от същия регламент предвижда, че на всеки три години се осъществява частична подмяна на една трета от европейските прокурори и че Съветът, като действа с обикновено мнозинство, приема преходни разпоредби за назначаването на европейски прокурори за и по време на първия мандат.

8

В съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент 2017/1939 Съветът определя правилата за работата на комитета по подбора.

9

Член 96 от Регламент 2017/1939, който се отнася до общите разпоредби относно персонала, предвижда в параграф 1, първа алинея, че Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“) и Условията за работа на другите служители на Съюза (наричани по-нататък „УРДС“), както и правилата, приети чрез споразумение между институциите на Съюза за прилагането на Правилника за длъжностните лица и УРДС, се прилагат по отношение на европейския главен прокурор и европейските прокурори, европейските делегирани прокурори, административния директор и персонала на Европейската прокуратура, освен когато в този регламент е предвидено друго. Съгласно втората алинея от тази разпоредба европейският главен прокурор и европейските прокурори се назначават като срочно наети служители на Европейската прокуратура съгласно член 2, буква а) от УРДС.

10

Що се отнася до персонала на Европейската прокуратура, член 96, параграф 2 предвижда, че този персонал се наема в съответствие с правилата и разпоредбите, приложими за длъжностните лица и другите служители на Съюза.

11

На 13 юли 2018 г. Съветът приема Решение за изпълнение (EС) 2018/1696 относно правилата за работата на комитета по подбор, предвиден в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939 (ОВ L 282, 2018 г., стр. 8).

12

На 23 април 2019 г., след приключване на националната процедура за подбор, тримата кандидати за позицията на европейски прокурор, които е трябвало да бъдат посочени от Португалската република, са определени. Сред тях е и жалбоподателката. От 2012 г. последната упражнява функциите на прокурор на Португалската република в Departamento Central de Investigação e Ação Penal (Централно бюро за разследване и наказателно преследване), а през януари 2020 г. е назначена за координатор на отделението за разследване и превенция на злоупотребите със средства на Европейския съюз. Г‑н Moreira Alves d’Oliveira Guerra е единият от другите двама определени кандидати. Имената на тримата определени кандидати са съобщени на комитета по подбора, посочен в член 14, параграф 3 от Регламент 2017/1939. Кандидатите са подредени по азбучен ред.

13

На 24 октомври 2019 г. жалбоподателката е изслушана от комитета по подбора, а на 18 ноември 2019 г. последният изпраща на Съвета своето обосновано становище и указва следния ред на предпочитание за тримата кандидати, посочени от Португалската република: 1) жалбоподателката; 2) г‑н Moreira Alves d’Oliveira Guerra; 3) г‑н João Conde Correia dos Santos.

14

На 27 юли 2020 г. Съветът приема обжалваното решение.

15

Съгласно член 2 от това решение:

„Следните лица се назначават за европейски прокурори в Европейската прокуратура като срочно наети служители със степен AD 13 за неподлежащ на подновяване срок от три години, считано от 29 юли 2020 година:

[…]

Г‑н […] Moreira Alves d’Oliveira Guerra“.

16

На 22 октомври 2020 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред до Съвета срещу обжалваното решение на основание член 90 от Правилника за длъжностните лица.

17

На 5 февруари 2021 г. жалбоподателката подава в секретариата на Общия съд жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на обжалваното решение, по която е образувано дело с номер T‑75/21.

18

На 10 февруари 2021 г. жалбоподателката подава допълнителна жалба по административен ред, позовавайки се на настъпването на нови обстоятелства, които Съветът трябвало да вземе предвид в отговора си на жалбата ѝ по административен ред.

19

С решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) на Съвета обявява жалбата по административен ред за явно недопустима с мотива, че не е компетентен да я разгледа.

20

С определение от 8 юли 2021 г., Mendes de Almeida/Съвет (T‑75/21, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:424), Общият съд отхвърля подадената на 5 февруари 2021 г. жалба като недопустима поради късното ѝ подаване. Въззивната жалба срещу това определение е висяща пред Съда.

21

Жалбоподателката моли Общия съд:

22

Съветът моли Общия съд:

23

Съгласно член 126 от Процедурния правилник на Общия съд, когато разглеждането на иск или жалба явно не е от компетентността на Общия съд или когато искът или жалбата е явно недопустим(а) или явно лишен(а) от всякакво правно основание, Общият съд може по предложение на съдията докладчик във всеки един момент, без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

24

В случая Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, и в съответствие с член 126 от Процедурния правилник решава да се произнесе, без да провежда докрай производството.

25

В самото начало е важно да се припомни, че жалбоподателката подава настоящата жалба за отмяна на обжалваното решение и на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба на основание член 270 ДФЕС.

26

От текста на този член следва, че предвидената в него компетентност се отнася до всеки спор между Съюза и негови служители, в границите и при условията, определени в Правилника за длъжностните лица и УРДС.

27

В това отношение в жалбата си жалбоподателката обосновава подаването ѝ на основание посочения член с факта, че съгласно член 96, параграф 1 от Регламент 2017/1939 Правилникът за длъжностните лица и УРДС, както и правилата, приети чрез споразумение между институциите на Съюза за прилагането на Правилника за длъжностните лица и УРДС, се прилагат по-специално по отношение на европейските прокурори, освен когато е предвидено друго, и че последните се назначават като срочно наети служители на Европейската прокуратура съгласно член 2, буква а) от УРДС. Нито една разпоредба на Регламент 2017/1939 впрочем не изключвала прилагането на Правилника за длъжностните лица и на УРДС по отношение на тяхното назначаване.

28

Жалбоподателката уточнява, че ако назначаването на европейските прокурори се извършва на най-високо политическо равнище, същото важи и за европейския главен прокурор, който се назначава от Съвета и от Европейския парламент. Тя впрочем отбелязва, че параграф VII.1 от приложението към Решение за изпълнение 2018/1696 изрично предвижда прилагането на установените в Правилника за длъжностните лица средства за правна защита по отношение на изключените от комитета по подбора кандидати за поста европейски главен прокурор. По логиката за органична последователност това трябвало да доведе до тълкуване на решението за изпълнение в смисъл, че същите средства за правна защита са приложими и по отношение на кандидатите за позицията европейски прокурор. Намерението на законодателя било да изключи само онези правила на Правилника за длъжностните лица, които са несъвместими с естеството на процедурата за подбор на европейските прокурори, за да гарантира, че ще се избере европейски прокурор за всяка участваща в това засилено сътрудничество държава членка и че не се допускат кандидатури на граждани на другите държави членки.

29

Обстоятелството, че Решение за изпълнение 2018/1696 не предвижда изрично прилагането на разпоредбите на Правилника за длъжностните лица по отношение на европейските прокурори, не било пречка жалба срещу обжалваното решение да се подаде на основание член 270 ДФЕС. Подаването на жалба по административен ред на основание член 90 от Правилника за длъжностните лица било възможно, стига същата да отговаря на приложимите изисквания за форма и срок, и член 270 ДФЕС следвало да се разбира в смисъл, че не се прилага единствено и само по отношение на лицата, притежаващи качеството „длъжностно лице“ или „друг служител, различен от местен такъв“, но и на лицата, претендиращи за тези качества. Съгласно член 46 от УРДС разпоредбите на дял VII от Правилника за длъжностните лица, в които се уточнява, че членове 90 и 91 от Правилника се отнасят и за кандидатите за длъжност, попадаща в приложното поле на УРДС, се прилагали по аналогия. Освен това жалбоподателката се позовава на съдебната практика, съгласно която член 270 ДФЕС се прилага и по отношение на кандидатите за функцията длъжностно лице или друг служител, различен от местен такъв.

30

Жалбоподателката добавя, че обстоятелството, че на 5 февруари 2021 г. е подала и жалба срещу обжалваното решение на основание член 263 ДФЕС, по която е образувано дело с номер T‑75/21, е без значение, и оспорва довода за наличие на висящ процес по отношение на настоящата жалба.

31

Съветът иска жалбата да бъде отхвърлена както в частта относно обжалваното решение, така и в частта относно решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба. Той счита за явно недопустимо искането за отмяна на обжалваното решение поради наличие на висящ процес и във всички случаи поради това че Общият съд не е компетентен да го разгледа на основание член 270 ДФЕС. Той счита за явно неоснователно искането за отмяна на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба.

32

В случая е важно да се отбележи, че спорът се отнася до две решения на Съвета, едното за назначаване на едно вместо на друго лице за европейски прокурор за Португалската република, а другото — за отхвърляне на жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателката, която не е назначена на позицията европейски прокурор на тази държава членка, срещу взетото от Съвета решение за назначаване.

33

За да се определи дали жалбоподателката може правомерно да обжалва тези решения на основание член 270 ДФЕС, е важно да се провери дали спорът между нея и Съвета относно посочените решения спада към споровете между Съюза и негови служители в границите и при условията, определени в Правилника за длъжностните лица и УРДС.

34

В това отношение следва да се припомни, че понятието за спор между Съюза и негови служители е тълкувано разширително в съдебната практика, което води до възможността за разглеждане в този контекст на спорове, свързани с лица, които нямат нито качеството „длъжностно лице“, нито качеството „служител“, но които претендират за такова (вж. решение от 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, EU:T:2004:289, т. 45 и цитираната съдебна практика). Такива са лицата, кандидатстващи за позиция, условията за заемането на която са определени от Правилника за длъжностните лица или от УРДС.

35

Що се отнася до Европейската прокуратура, важно е да се отбележи, че не всички разпоредби на Правилника за длъжностните лица са приложими за нея от само себе си. Съгласно Регламент 2017/1939 степента, в която определени разпоредби на Правилника за длъжностните лица или на УРДС се прилагат по отношение на европейските прокурори, се определя от разпоредбите на този регламент.

36

Всъщност член 96, параграф 1 от Регламент 2017/1939 предвижда, че Правилникът за длъжностните лица и УРДС се прилагат по отношение на европейския главен прокурор, европейските прокурори, европейските делегирани прокурори, административния директор и персонала на Европейската прокуратура, „освен когато в настоящия регламент е предвидено друго“.

37

Полезно е да се подчертае, че съгласно разпоредбите на член 2, точка 4 и член 12 от Регламент 2017/1939, посочени в точки 4 и 5 по-горе, европейските прокурори не са част от персонала на Европейската прокуратура.

38

Що се отнася до назначаването им, което се разглежда в настоящото дело, член 16 от посочения регламент, припомнен в точки 6 и 7 по-горе, предвижда конкретна процедура със специфични условия и правила.

39

По-специално тази разпоредба гарантира само на държавите членки, които участват в засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, че в края на процедурата за назначаване ще имат назначен от Съвета европейски прокурор. Тя им дава възможност преди това назначаване да посочат трима кандидати, които с оглед на задължението им да бъдат действащи членове на прокуратурата или съдебната система в посочилата ги държава членка, по принцип са нейни граждани.

40

По този начин посочената разпоредба установява процедура sui generis, различна от процедурата, която се прилага при наемането на персонала на Европейската прокуратура, като следва да се уточни, че съгласно член 96, параграф 2 от Регламент 2017/1939 последният се наема в съответствие с правилата и разпоредбите, приложими за длъжностните лица и другите служители на Съюза.

41

Важно е да се отбележи, че процедурата за назначаване на европейските прокурори не изисква спазване на принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданството, предвиден в член 27 от Правилника за длъжностните лица в полза на гражданите на всички, дори на неучастващите в засиленото сътрудничество държави членки.

42

Освен това от член 16 от Регламент 2017/1939 следва, че европейските прокурори не се назначават нито от ОН, нито от органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа (наричан по-долу „ООСД“) на Европейската прокуратура, а от Съвета. Впрочем фактът, че в обжалваното решение се посочва, че избраните лица, сред които и г‑н Moreira Alves d’Oliveira Guerra, са назначени за европейски прокурори като срочно наети служители със степен AD 13, не е достатъчен, за да се заключи, че Съветът е действал в качеството на ОН или на ООСД при назначаването на европейските прокурори.

43

Характерът sui generis на процедурата за назначаване на европейските прокурори може да се обясни с това, че както Съветът по същество правилно посочва, тя се отнася до лица, от които в рамките на това сътрудничество се очаква да носят особена висока отговорност в институционалната система на Съюза.

44

Важно е да се уточни, че едва след като бъдат назначени за европейски прокурори по силата на член 16 от Регламент 2017/1939, същите се назначават, в съответствие с член 96, параграф 1, втора алинея от посочения регламент, като срочно наети служители на Европейската прокуратура съгласно член 2, буква а) от УРДС. От посочената алинея следва, че само условията за наемане на работа и заплащане на европейските прокурори попадат в обхвата на УРДС и са от компетентността на ООСД на Европейската прокуратура. Същото не се отнася за условията и процедурите за тяхното назначаване.

45

След като последните условия и процедури не се определят от Правилника за длъжностните лица или от УРДС, свързаните с тях спорове следователно не могат да се считат за спорове между Съюза и някой от неговите служители по смисъла на член 270 ДФЕС.

46

Останалите доводи на жалбоподателката не могат да оборят такъв извод.

47

От една страна, жалбоподателката не може валидно да се позовава на определение от 11 юли 1996 г., Gomes de Sá Pereira/Съвет (T‑30/96, EU:T:1996:107), за да поддържа, че правилно е подала жалбата си на основание член 270 ДФЕС.

48

Несъмнено в точки 22—25 от определение от 11 юли 1996 г., Gomes de Sá Pereira/Съвет (T‑30/96, EU:T:1996:107), се припомня по същество съдебната практика, съгласно която компетентността на съда на Съюза по всеки спор между Съюза и негови служители трябва да се разбира в смисъл, че се отнася не само до споровете, свързани с лицата, които притежават качеството „длъжностно лице“ или „друг служител, различен от местен такъв“, но и до тези, свързани с лица, претендиращи за това качество, и се приема, че назначаването на членовете на апелативните състави на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) трябва да се оспорва посредством предвидените в Правилника за длъжностните лица средства за правна защита.

49

При все това разрешението, възприето в определение от 11 юли 1996 г., Gomes de Sá Pereira/Съвет (T‑30/96, EU:T:1996:107), не е приложимо за настоящото дело, тъй като, както правилно отбелязва Съветът, правната уредба относно назначаването на членовете на апелативните състави на EUIPO е различна от приложимата за назначаването на европейските прокурори. Що се отнася до членовете на тези апелативни състави, в отнасящата се до тях правна уредба е предвидено прилагането на Правилника за длъжностните лица, на УРДС и на правилата за изпълнение на тези разпоредби по отношение на персонала, част от който са посочените членове (вж. в този смисъл определение от 11 юли 1996 г., Gomes de Sá Pereira/Съвет, T‑30/96, EU:T:1996:107, т. 22 и 23). Обратно, що се отнася до назначаването на европейските прокурори, както следва от точки 35—44 по-горе, в Регламент 2017/1939 законодателят е избрал да установи режим sui generis, съгласно който европейските прокурори не са част от персонала на Европейската прокуратура, както вече беше посочено в точка 37 по-горе.

50

От друга страна, приложението към Решение за изпълнение 2018/1696 в частта относно назначаването на европейския главен прокурор, на което впрочем се позовава жалбоподателката, не ѝ позволява да основе жалбата си на член 270 ДФЕС.

51

Всъщност от разпоредбите на това приложение във връзка с членове 14 и 16 от Регламент 2017/1939 следва, че механизмите за назначаване на европейския главен прокурор и на европейските прокурори са съобразени с индивидуалните им специфики, на всички етапи на процедурата.

52

В това отношение, с оглед по-специално на факта, че процедурата за подбор на европейския главен прокурор започва с открита покана за представяне на кандидатури, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, възможността за подаване на жалба по административен ред до Съвета в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица е предоставена единствено на кандидатите за поста европейски главен прокурор срещу увреждащите ги решения на комитета по подбора, както и срещу изготвения от този комитет списък, в който тези кандидати не са включени.

53

Обратно, в рамките на процедурата за назначаване на европейските прокурори, която започва с определянето на трима кандидати от всяка участваща в засиленото сътрудничество държава членка, възможността за обжалване по административен ред не може да се разшири до решенията на Съвета да не назначи определени кандидати на позицията европейски прокурор, предвид липсата на ясно изразена воля на законодателя в този смисъл.

54

От всичко изложено по-горе следва, че настоящият спор не може да се счита за спор между Съюза и един от неговите служители в границите и при условията, определени в Правилника за длъжностните лица и УРДС по смисъла на член 270 ДФЕС.

55

Следователно разглеждането на настоящата жалба срещу обжалваното решение явно не е от компетентността на Общия съд.

56

Освен това, доколкото последното не е решение, попадащо в приложното поле на Правилника за длъжностните лица и на УРДС, не може да се приеме, че жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателката срещу обжалваното решение, и решението на Съвета за отхвърляне на тази жалба попадат в приложното поле на Правилника за длъжностните лица и на УРДС. Следователно разглеждането на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба явно също не е от компетентността на Общия съд.

57

Съгласно съдебната практика жалбоподателят е този, който трябва да избере правното основание на жалбата си, а съдът на Съюза не следва сам да избира най-подходящото правно основание (вж. решение от 24 октомври 2014 г., Technische Universität Dresden/Комисия, T‑29/11, EU:T:2014:912, т. 24 и цитираната съдебна практика). Впрочем настоящата жалба срещу обжалваното решение не може да се счита за подадена на основание член 263 ДФЕС, тъй като жалбоподателката изрично се позовава на член 270 ДФЕС, независимо от факта, че вече е подала жалба срещу обжалваното решение на основание член 263 ДФЕС по дело T‑75/21, по което е постановено определение от 8 юли 2021 г., Mendes de Almeida/Съвет (T‑75/21, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:424).

58

Що се отнася до решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, във всички случаи и дори да се приеме, че по настоящото дело жалбоподателката е искала да подаде жалбата си срещу това решение на основание член 263 ДФЕС, и без да е необходимо произнасяне по въпроса дали такава жалба е допустима, достатъчно е да се констатира, че по същите причини като изложените в точки 35—54 по-горе ОН на Съвета не е компетентен да разгледа жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателката на основание член 90 от Правилника за длъжностните лица, и съответно правилно я е отхвърлил. Следователно жалбата във всички случаи е явно неоснователна в това отношение.

59

Ето защо жалбата трябва да се отхвърли.

60

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателката е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета, в съответствие с исканията на последния.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

определи: