—

да отмени член 1 от Решение C(2021) 4600 final на Комисията от 28 юни 2021 г., нотифицирано на 29 юни 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което се изменя Решение C(2016) 8530 final на Комисията от 7 декември 2016 г. (наричано по-нататък „решението от 2016 г.“) (AT.39914 — Лихвени деривати в евро („EIRD“), и член 2, буква б) от решението от 2016 г.,

—

при условията на евентуалност, да намали съществено наложената на жалбоподателите глоба до размер, който намира за подходящ, и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите или, при условията на евентуалност, подходяща част от тези разноски.

1.

Първо основание: обжалваното решение било прието след изтичане на 10-годишния давностен срок, който започнал да тече от момента на прекратяване на нарушението на 27 март 2007 г. Следователно правото на ответника да наложи отново глоба на жалбоподателите било погасено по давност.

2.

Второ основание: ответникът допуснал грешка при прилагане на правото и/или в преценката, като изчислил стойността на продажбите на жалбоподателите въз основа на индексирани парични приходи. Жалбоподателите твърдят, че индексираните парични приходи са произволна и неподходяща мярка за стойността на продажбите в сектора на лихвените деривати в евро. По-конкретно индексираните парични приходи не отразявали нито икономическото значение на нарушението, нито тежестта на HSBC в него.

3.

Трето основание: ответникът допуснал грешка в преценката и/или не мотивирал надлежно ставката на коефициента на намаление, който приложил, за да изчисли индексираните парични приходи на жалбоподателите.

4.

Четвърто основание: ответникът допуснал грешка в преценката, що се отнася до тежестта на нарушението на жалбоподателите и до задължението за плащане и размера на допълнителната сума.

5.

Пето основание: размерът на наложената на жалбоподателите глоба бил несъразмерно висок. Жалбоподателите твърдят по-специално че ответникът преценил неправилно смекчаващите обстоятелства във връзка с извършеното от тях нарушение. Те поддържат също така, че ответникът не придал достатъчно тежест на факта, че участието им в единното продължено нарушение не било толкова мащабно и значимо, колкото се приемало за установено в решението от 2016 г., както заключил Общият съд по дело T-105/17, HSBC/Комисия (1). Съответно жалбоподателите молят Общия съд да определи глоба в много по-нисък размер, който справедливо да отразява деянията им.