—

във връзка с наличието на достатъчно съществено нарушение, тъй като при приемането на Решението Комисията: не е разполагала с никаква свобода на преценка, доколкото член 107, параграф 1 ДФЕС е разпоредба с директен ефект, която е точна и безусловна, и е допуснала явна грешка в преценката. Освен това Комисията се е основала на недостатъчно доказателства и е изопачила практиката на съдилищата на Съюза, както това е установено най-напред от Общия съд (дела Италия и др./Комисия, T-98/16, T-196/16 и T-198/16), а впоследствие и от Съда (дело Комисия/Италия и др., C-425/19 P).

—

чрез нарушаването с Решението на норми, които предоставят права на частноправните субекти, в противоречие със свободата на предприемачество и основното право на добра администрация.

—

като Решението на Комисията, поради липсата на други възможни конкуриращи фактори, е решаващият фактор за влошаването на доверието на клиентите към банката и последвалите за нея загуби; Решението е възпрепятствало проекта за обединение на Tercas и Caripe и предвижданата намеса на Fondo Interbancario di Tutela dei Depositi [Междубанков фонд за защита на депозитите] (FITD).