a)

да осъди (на основание член 266, втора алинея, член 268 и член 340, втора алинея ДФЕС) Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, да заплати 1 096 814,68 EUR (или, при условията на евентуалност, друга определена от Общия съд сума, ако следва да се приложи различен от посочения по-долу процент) — която сума следва от приложимия лихвен процент (1 %) за рефинансиране на Европейската централна банка (ЕЦБ), в сила към 9 март 2010 г., увеличен с 3,5 процентни пункта, за периода 9 март 2010 г. — 25 октомври 2017 г. (като се приспаднат 129 847,10 EUR, вече възстановени като „начислени“ лихви) — като обезщетение за вредите, понесени от Ferriere Nord S.p.A. поради невъзстановяването (в нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС) на мораторните лихви, които са били дължими заедно с глобата (наложена с решения на Европейската комисия C(2009) 7492 окончателен от 30 септември 2009 г и C(2009) 9912 окончателен от 8 декември 2009 г.), която то е заплатило предварително на 9 март 2010 г. и която е възстановена от Европейската комисия на 25 октомври 2017 г. в изпълнение на решението на Съда от 21 септември 2017 г. по дело C-88/15 P,

с оглед на това,

b)

да осъди Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, да заплати допълнителна сума като капитализация на обезщетението по буква a) по-горе, считано от 25 октомври 2017 г. (или, при условията на евентуалност, от друга определена от Общия съд дата) до пълното и ефективно изплащане, изчислена съгласно лихвения процент, определен от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с 3,5 процентни пункта (или, при условията на евентуалност, съгласно различен процент, определен от Общия съд),

—

В това отношение ищецът твърди, че за пълното изпълнение (по смисъла на член 266, първа алинея ДФЕС) на решението на Съда от 21 септември 2017 г. по дело C-88/15 P (което отменя решение от 2009 г. за проверка съгласно член 101 ДФЕС), Комисията трябвало да възстанови на Ferriere Nord не само предварително платената през 2010 г. глоба, но и мораторните лихви, изчислени съгласно ставката, установена в член 83, параграф 2, буква б) от Регламент № 1268/2012, а именно тази, прилагана от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, която е в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличена с 3,5 процентни пункта. На 25 октомври 2017 г. Комисията обаче била възстановила само „начислените“ лихви по смисъла на член 90, параграф 4 от Регламент № 1268/2012, получени като приход от банковата сметка, по която първоначално е вложила сумата на глобата. Невъзстановяването на мораторните лихви представлявало нарушение на първичното право на Съюза (член 266, първа алинея ДФЕС), което ангажира извъндоговорната отговорност на Комисията. Сумата на обезщетението, дължимо на горепосоченото основание, впоследствие трябвало да се капитализира, считано от датата, на която са били възстановени само „начислените“ лихви, до окончателното плащане.

—

В това отношение ищецът твърди, че с писмото от 30 април 2021 г. Комисията е обявила, че не може/не желае да уважи искането за обезщетение, представено преди образуването на съдебното производство от Ferriere Nord на основание член 46 от Статута на Съда, тъй като бил изтекъл предвидения в този член петгодишен давностен срок, предвид че — съгласно институцията — събитието, което ангажира извъндоговорната ѝ отговорност (и следователно началния момент на давностния срок) било предварителното плащане на глобата през 2010 г. Ferriere Nord обаче счита, че отговорността е ангажирана поради факта, че на 25 октомври 2017 г. — когато глобата е възстановена в изпълнение на съдебното решение от 2017 г. — Комисията не е възстановила мораторните лихви, предвидени в член 83 от Регламент № 1268/2012, а само „начислените“ лихви по член 90 от посочения регламент. Това нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС водело до незаконосъобразност на действията на Комисията и определяло извъндоговорната ѝ отговорност и следователно именно от момента на посоченото нарушение тече петгодишният давностен срок, предвиден в член 46 от Статута.