а)

лихвите за забава, дължими върху сумата 10 250 000,00 EUR, представляваща временно изплатена от ищеца глоба, за периода от 4 март 2010 г. до 26 октомври 2017 г., изчислени въз основа на определената от Европейската централна банка (ЕЦБ) ставка за нейните основни операции по рефинансиране в сила от 1 март 2010 г. (а именно един процент), увеличена с три и половина процентни пункта, като се приспаднат вече получените банкови лихви в размер на 3 204 301,82 EUR или, при условията на евентуалност, изчислени по определена от Общия съд процентна ставка;

б)

лихвите за забава, дължими върху сумата по буква a) по-горе, за периода от 26 октомври 2017 г. до датата на действителното изплащане или, при условията на евентуалност, от 16 март 2021 г. до датата на действителното изплащане, изчислени въз основа на процентната ставка по буква a) по-горе, или алтернативно, съгласно определена от Общия съд друга процентна ставка;

—

Във връзка с това се твърди, че от мотивите в съобщението на генерална дирекция „Бюджет“ не стават ясни причините, поради които тя е счела, че искането на ищеца е погасено по давност.

—

Във връзка с това се твърди, че определянето на dies a quo, от който според генерална дирекция „Бюджет“ започва да тече давностния срок, се прави въз основа на погрешно тълкуване на член 266 ДФЕС и член 46 от Статута на Съда.

—

Във връзка с това се твърди, че генерална дирекция „Бюджет“ се е позовала на норма, която вече не е в сила, както и че относимите разпоредби от Регламент № 966/2012 и Регламент № 1268/2012 трябва при всички случаи да се прилагат съобразно член 266 ДФЕС, без да освобождават Комисията от произтичащата от него отговорност.