РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

17 юли 2024 година(*)

„ Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП относно изчисляването на предварителните вноски за 2021 г. — Задължение за мотивиране — Равно третиране — Пропорционалност — Свобода на преценка на ЕСП — Явна грешка в преценката — Възражение за незаконосъобразност — Свобода на преценка на Комисията — Ограничаване във времето на действието на решението “

По дело T‑403/21,

Norddeutsche Landesbank — Girozentrale, установено в Hanovre (Германия), представлявано от J. Seitz и C. Marx, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от J. Kerlin, T. Wittenberg и C. De Falco, подпомагани от G. Coppo, S. Reinart и K. Bongs, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, представлявана от D. Triantafyllou и A. Steiblytė,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: А. Корнезов, председател, G. De Baere, D. Petrlík (докладчик), K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 8 март 2023 г.,

постанови настоящото

Решение(1)

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Norddeutsche Landesbank — Girozentrale иска отмяната на Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. в Единния фонд за преструктуриране (наричано по-нататък „обжалваното решение“) в частта, която се отнася до него в качеството му на правоприемник на Deutsche Hypothekenbank AG (наричан по-нататък „Deutsche Hypo“).

[…]

III. Искания на страните

20      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, включително приложенията към него, в частта, която се отнася до него в качеството му на правоприемник на Deutsche Hypo,

–        да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

21      ЕСП моли Общия съд по същество:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност, в случай на отмяна на обжалваното решение, да запази правните му последици до замяната му или най-малко за срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

22      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

IV.    От правна страна

[…]

А.      По възраженията за незаконосъобразност на член 7 от приложение I към Делегиран регламент 2015/63

[…]

3.      По единадесетото основание, изведено от незаконосъобразност на раздел „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63, доколкото предвиденият в него метод на разпределяне в клетки нарушавал нормите от по-висок ранг

101    Жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на раздел „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63, доколкото предвиденият в него метод на разпределяне в клетки нарушава „принципа на съобразяване с рисковия профил“, произтичащ от член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.

102    По-специално методът на разпределяне в клетки предвиждал, че клетките трябва да съдържат, по възможност, един и същ брой институции, разпределени според стойността на риска на всяка от тях. Подобен метод обаче отразявал погрешно индивидуалния рисков профил на съответните институции. Всъщност този метод можел да доведе до обединяване в една и съща клетка на институции със стойности за разглеждания показател за риска, свидетелстващи за различни рискови профили. Например в случая на Deutsche Hypo това щяло да доведе, що се отнася до показателя за риска [поверително](2), до поставянето му в [поверително] клетка, въпреки декларираната по този показател по-ниска стойност от средната на всички институции.

103    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

104    Както бе констатирано в точка 66 по-горе, не е необходимо произнасяне по въпроса дали в правото на Съюза съществува „принцип на съобразяване с рисковия профил“. Всъщност с това основание жалбоподателят изтъква, както бе уточнено в съдебното заседание, че Комисията е допуснала грешка в преценката, когато е предвидила метода на разпределяне в клетки, тъй като този метод възпрепятствал ЕСП да адаптира по подходящ начин основните годишни вноски към действителния рисков профил на институциите.

105    В това отношение от точки 47—53 по-горе следва, че Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на прилагането на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, така че жалбоподателят трябва да докаже, че като предвижда метода на разпределяне в клетки, Делегиран регламент 2015/63 е опорочен от явна грешка в преценката.

106    При прилагане на този метод ЕСП следва първо да изчисли определен брой клетки, за да сравни институциите с оглед на различните показатели и подпоказатели за риска. На второ място, ЕСП по принцип трябва да придаде един и същ брой институции за всяка клетка, като в началото придаде в първата клетка институциите с най-ниски стойности на брутния показател. На трето място, ЕСП следва да придаде на всички институции в дадена клетка един и същ резултат, наречен „дискретизиран индикатор“, който трябва да вземе предвид за останалата част от изчислението на техния множител за корекции.

107    Несъмнено не е изключено, както следва от приложение II към обжалваното решение, прилагането на този метод да може на практика да доведе до положения, при които институции, които имат за даден показател за риск стойности, свидетелстващи, че имат по-малко рискови профили за този показател в сравнение със средната стойност на съответните институции, все пак са придадени за разглеждания показател в една от клетките, съставени от относително по-рискови институции. Тази последица произтича по-специално от факта, че както обяснява ЕСП, някои институции имат т.нар. „крайни“ стойности, тоест стойности с голямо отклонение от средната стойност.

108    Също така поради наличието на тези крайни стойности не е изключено прилагането на метода на разпределяне в клетки — и по-специално прилагането на правилото, предвидено в точка 3 от раздел „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63, съгласно което ЕСП придава по принцип един и същ брой институции за всяка клетка — да може на практика да доведе до положения, при които институциите със стойности за определен показател за риска, близки до тези на определените в предходната клетка институции, все пак да са придадени в следващата клетка, съдържаща институции със стойности за същия показател за риска, които понякога биха могли да бъдат значително по-високи.

109    Настъпването на описаните в точки 107 и 108 по-горе явления обаче не означава, че методът на разпределяне в клетки е опорочен от явна грешка в преценката.

110    В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че Делегиран регламент 2015/63 предвижда в съответствие с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 метод за корекция на предварителните вноски в рисковия профил на институциите, който се основава на сравнение на рисковите им профили. Безспорно е, от една страна, че подобен метод предполага сравняване на значителен брой данни от съответните институции въз основа на стойностите, които те получават за поредица от показатели за риска, и от друга страна, че тези данни могат да включват крайни стойности за някои институции.

111    Както обаче е видно от емпиричното проучване, проведено преди приемането на Делегиран регламент 2015/63, чиито резултати са обобщени в техническото проучване на JRC, методът на разпределяне в клетки е един от методите, които могат да позволят да се направи такова сравнение, и дори се счита за най-подходящия за тази цел метод.

112    Всъщност методът на разпределяне в клетки е статистически метод, признат за целите на третирането на крайните стойности, тъй като избягва, доколкото е възможно, наличието на тези стойности да доведе до сравнения, които биха били изопачени. В случая, както е видно от техническото проучване на JRC, посоченият метод позволява да се избегне възможността институции с високи стойности за някои показатели за риск все пак да получат резултат, който показва нисък рисков профил за тези показатели, тъй като съществуват някои институции с крайни стойности.

113    На второ място, методът на разпределяне в клетки е лесен метод за сравняване на голям брой данни, декларирани от институциите, чиято предварителна вноска е коригирана спрямо техния рисков профил.

114    В това отношение следва да се уточни, че точка 2 от раздел „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63 предвижда правилото, че броят на клетките се изчислява по посочена в него формула. По-нататък, точка 3 от раздел „Стъпка 2“ от приложение I към този делегиран регламент предвижда правилото, че ЕСП по принцип придава един и същ брой институции за всяка клетка, като започва с придаване на първата клетка на институциите, за които стойностите на брутния показател са най-ниски.

115    От това следва, че методът на разпределяне в клетки предвижда обективни правила, които могат лесно да бъдат приложени от ЕСП, което впрочем представлява цел, която може законосъобразно да бъде преследвана от правната уредба на Съюза (вж. например решения от 24 февруари 2015 г., Sopora, C‑512/13, EU:C:2015:108, т. 33, и от 7 март 2017 г., RPO, C‑390/15, EU:C:2017:174, т. 60).

116    На трето място, последиците от настъпването на описаните в точки 107 и 108 по-горе явления са относителни поради следните четири обстоятелства. Първо, корекцията на предварителните вноски може да бъде осъществена единствено в диапазона на коефициент от 0,8 до 1,5 съгласно член 9, параграф 3 от Делегиран регламент 2015/63. Така основната годишна вноска остава решаващ елемент при определянето на предварителната вноска с оглед на рисковия профил на институциите.

117    Второ, както по същество следва от техническото проучване на JRC, тези явления са ограничени, тъй като имат тенденция да се появяват предимно в последните клетки, а не в по-голямата част от клетките.

118    Трето, безспорно е, че институциите, намиращи се в последните клетки, имат по-високи стойности за съответния показател за риск в сравнение с институциите, придадени на по-долните клетки.

119    Четвърто, методът на корекция на предварителните вноски спрямо рисковия профил отчита множество показатели за риска, както следва от член 6 от Делегиран регламент 2015/63. Следователно дадена институция е придадена като цяло на множество клетки в зависимост от нейните стойности и стойностите на другите институции за всеки показател за риска.

120    Както обаче е видно от техническото проучване на JRC, налице е тенденция институциите да се намират в различни клетки за различни показатели за риска. Поради това, макар дадена институция да се намира в последната клетка за даден показател за риска и по този начин да бъде поставена в равностойно положение с институции със значително по-високи стойности, по принцип положението е различно за други показатели за риск, което позволява да се направи общо сравнение между съответните институции.

121    Впрочем явлението, описано в точки 119 и 120 по-горе, е илюстрирано от изчислението на предварителната вноска на Deutsche Hypo за периода на вноската за 2021 г., както е видно от индивидуалния му формуляр. Всъщност, що се отнася до частта от предварителната му вноска, изчислена на национална основа, Deutsche Hypo се намира в [поверително] клетка за [поверително]. За сметка на това за нито един от показателите [поверително] дружеството не се намира в [поверително] клетка, докато [поверително]. Освен това то се намира в [поверително] клетка за [поверително].

122    При тези условия жалбоподателят не може да твърди, че с въвеждането на метода на разпределяне в клетки Делегиран регламент 2015/63 е опорочен от явна грешка в преценката.

123    Този извод не се поставя под съмнение от доводите на жалбоподателя, че Делегиран регламент 2015/63 е трябвало да предвиди три корекции на метода на разпределяне в клетки. Първо, той трябвало да остави на ЕСП възможността да установява допълнителни и следователно по-ограничени клетки или да му позволи да придаде различен брой институции за всяка клетка. Второ, в рамките на метода на разпределяне в клетки за групата на показателите за риск III е трябвало да се вземат предвид и други показатели за риска, като размера на институцията, общия ѝ баланс или индивидуалния ѝ бизнес модел. Трето, тъй като търговският модел на институциите е повлиян по решаващ начин от националната правна рамка, е трябвало да се направи разграничение по държави членки в рамките на предвидения в член 6, параграф 1, буква б) от Делегиран регламент 2015/63 стълб на риска „стабилност и разнообразие на източниците на финансиране“ (наричан по-нататък „групата на показателите за риск II“) и на рисков стълб IV.

124    Така с доводите, посочени в точка 123 по-горе, жалбоподателят поддържа в действителност, че съществуват алтернативни методи на метода на разпределяне в клетки, предвиден в Делегиран регламент 2015/63, които били по-подходящи от последния, вместо да докаже, че последният е опорочен от явни грешки в преценката. Дори да се предположи обаче, че съществуват такива алтернативни методи, от съдебната практика следва, че Общият съд не следва да определя дали методът на разпределяне в клетки, предвиден в Делегиран регламент 2015/63, е единственият или най-добрият възможен, а дали е опорочен от явна грешка в преценката (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 юли 2001 г., Jippes и др., C‑189/01, EU:C:2001:420, т. 83).

125    Освен това и във всички случаи жалбоподателят не е доказал, че посочените в точка 123 по-горе данни са позволили по-добре да се отчете действителният рисков профил на предприятията в рамките на метода на разпределяне в клетки.

126    Що се отнася, на първо място, до довода, изведен от установяването на допълнителни клетки, достатъчно е да се отбележи, че точка 2 от раздел „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63 определя броя на клетките въз основа на математическа формула, която се прилага обективно и недиференцирано и която, както следва от техническото проучване на JRC, се основава на научни статистически данни, целящи предварително определяне на подходящия брой клетки. Жалбоподателят обаче не е формулирал конкретна критика по отношение на тази формулировка. Той също така не е доказал, че установяването на допълнителни клетки във всеки отделен случай би било явно по-подходящо от възприетия метод.

127    Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя относно твърдяната необходимост да се вземат предвид някои допълнителни показатели за риск, в точка 116 по-горе вече бе посочено, че методът за изчисляване на предварителните вноски придава голямо значение на основната годишна вноска, като се има предвид, че тя отразява и размера на институциите.

128    Освен това жалбоподателят неправилно поддържа, че Комисията е трябвало в по-голяма степен да вземе предвид индивидуалния бизнес модел на институциите. В това отношение от член 6, параграф 6 от Делегиран регламент 2015/63 следва, че ЕСП е длъжен да го вземе предвид чрез показателя за риска „търговска дейност, задбалансови експозиции, сложност и възможност за преструктуриране“. Жалбоподателят обаче не представя никакво конкретно доказателство, което да се отнася до индивидуалния бизнес модел на институциите, който Комисията е трябвало да вземе предвид.

129    Що се отнася, трето, до довода, изведен от твърдяната необходимост да се направи разграничение между всяка държава членка в рамките на рисковите групи II и IV, от съдебната практика следва, че приемането на правна уредба в определена област на действие може да има различни последици за някои икономически оператори с оглед на индивидуалното им положение или на националните правила, на които те са подчинени, стига тази правна уредба да се основава на обективни критерии, приспособени към преследваните с нея цели (вж. в този смисъл и по аналогия, решение от 19 септември 2013 г., Panellinios Syndesmos Viomichanion Metapoiisis Kapnou, C‑373/11, EU:C:2013:567, т. 34 и цитираната съдебна практика).

130    В случая жалбоподателят не е представил на Общия съд каквото и да било обстоятелство, което би позволило да се констатира, че показателите за риска, включени в обхвата на рисковите групи II и IV не се основават на такива обективни критерии или че не са подходящи спрямо целите, преследвани с Делегиран регламент 2015/63. При тези условия тя не може да се основава на твърдените разлики между държавите членки, за да докаже явна грешка в преценката относно посочените рискови групи.

131    С оглед на гореизложеното единадесетото основание трябва да се отхвърли.

Б.      По основанията, отнасящи се до законосъобразността на обжалваното решение

1.      По мотивите на годишното целево равнище

132    В самото начало следва да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите спада към съществените процесуални нарушения и представлява основание, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика).

133    С процесуално-организационно действие и в съдебното заседание Общият съд служебно поставя на страните въпрос относно евентуалната липса на мотиви, която опорочава обжалваното решение, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

134    За да се провери дали обжалваното решение е опорочено от такъв недостатък, следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 в края на първоначалния осемгодишен период, считано от 1 януари 2016 г. (наричан по-нататък „първоначалният период“), наличните в ЕФП финансови средства трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства най-малко на 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки (наричано по-нататък „крайното целево равнище“).

135    Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния период предварителните вноски трябва да бъдат разпределени възможно най-равномерно във времето, докато достигнат крайното целево равнище, посочено в точка 134 по-горе, но като се вземе надлежно предвид фазата на активния цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.

136    Член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 уточнява, че всяка година вноските, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, не надвишават 12,5 % от крайното целево равнище.

137    Що се отнася до начина на изчисляване на предварителните вноски, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, като взема предвид крайното целево равнище и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечие, за всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки.

138    В случая, както следва от съображение 48 от обжалваното решение, за периода на плащане на вноски за 2021 г. ЕСП е определил годишното целево равнище в размер на 11 287 677 212,56 евро.

139    В съображения 36 и 37 от обжалваното решение ЕСП по същество обяснява, че годишното целево равнище трябва да се определи въз основа на анализ на развитието на гарантираните депозити през предходните години, на всяко релевантно развитие на икономическото положение, както и на анализ на показателите, отнасящи се до етапа от цикъла на дейност, и до въздействието, което проциклични вноски оказват върху финансовото положение на институциите. Впоследствие ЕСП приема за уместно да определи коефициент, който се основава на този анализ и на наличните финансови средства в ЕФП (наричан по-нататък „коефициентът“). ЕСП прилага този коефициент към една осма от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., за да получи годишното целево равнище.

140    ЕСП излага подхода за определяне на коефициента в съображения 38—47 от обжалваното решение.

141    В съображение 38 от обжалваното решение ЕСП констатира постоянна тенденция към увеличаване на гарантираните депозити за всички институции на участващите държави членки. По-специално средният размер на тези депозити, изчислен на тримесечие, за 2020 г. възлиза на 6,689 трилиона евро.

142    В съображения 40 и 41 от обжалваното решение ЕСП представя прогнозираното развитие на гарантираните депозити за останалите три години от първоначалния период — от 2021 г. до 2023 г. Той приема, че годишните проценти на нарастване на гарантираните депозити до края на първоначалния период са между 4 % и 7 %.

143    В съображения 42—45 от обжалваното решение ЕСП представя оценка на фазата на активния цикъл и на потенциалния процикличен ефект, който биха могли да имат предварителните вноски върху финансовото състояние на институциите. За тази цел той посочва, че е взел предвид редица показатели като прогнозния растеж на брутния вътрешен продукт на Комисията и прогнозите на ЕЦБ в това отношение или кредитния поток на частния сектор като процент от брутния вътрешен продукт.

144    В съображение 46 от обжалваното решение ЕСП заключава, че ако е разумно да се очаква продължаването на растежа на гарантираните депозити в банковия съюз, ритъмът на този растеж би бил по-нисък от този през 2020 г. В това отношение ЕСП посочва в съображение 47 от обжалваното решение, че е възприел „предпазлив подход“ по отношение на процента на нарастване на гарантираните депозити за следващите години до 2023 г.

145    С оглед на тези съображения в съображение 48 от обжалваното решение ЕСП определя стойността на коефициента на 1,35 %. След това той изчислява размера на годишното целево равнище, като умножава средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. по този коефициент и разделя резултата от това изчисление на осем в съответствие със следната математическа формула, съдържаща се в съображение 48 от посоченото решение:

„Цел0 [размер на годишното целево равнище] = Общо гарантирани депозити2020 * 0,0135 * ⅛ = EUR 11 287 677 212,56“.

146    В съдебното заседание ЕСП обаче посочва, че е определил годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. по следния начин.

147    Първо, въз основа на прогнозен анализ ЕСП определя размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, прогнозиран за края на първоначалния период на около 7,5 трилиона евро. За да достигне до тази сума, ЕСП взема предвид средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., а именно 6,689 трилиона евро, годишен процент на растеж на гарантираните депозити от 4 %, както и броя на оставащите периоди на плащане на вноски преди края на първоначалния период, а именно три.

148    Второ, в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 ЕСП изчислява 1 % от тези 7,5 трилиона евро, за да получи прогнозния размер на крайното целево равнище, който трябва да бъде достигнат към 31 декември 2023 г., а именно около 75 милиарда евро.

149    Трето, ЕСП приспада от последната сума финансовите средства, които вече са били налични в ЕФП през 2021 г., а именно около 42 милиарда евро, за да получи останалата за получаване сума за оставащите периоди на плащане на вноски преди края на първоначалния период — от 2021 г. до 2023 г. Тази сума възлиза на около 33 милиарда евро.

150    Четвърто, ЕСП разделя последната сума на три, за да я разпредели по еднакъв начин между посочените оставащи три периода на плащане на вноски. Така годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. е определено в размера, посочен в точка 138 по-горе, а именно около 11,287 милиарда евро.

151    В съдебното заседание ЕСП потвърждава също, че е оповестил публично информацията, на която се основава описаният в точки 147—150 по-горе метод и която би позволила на жалбоподателя да разбере метода, по който е било определено годишното целево равнище. По-специално той уточнява, че през май 2021 г., тоест след приемането на обжалваното решение, но преди подаването на настоящата жалба, е публикувал на своя уебсайт описателен фиш с наименование „Fact Sheet 2021“ (наричан по-нататък „описателният фиш“), в който е посочен прогнозният размер на крайното целево равнище. Освен това ЕСП твърди, че размерът на наличните в ЕФП финансови средства е бил на разположение и на уебсайта му, както и чрез други публични източници, и то много преди приемането на обжалваното решение.

152    За да се провери дали ЕСП е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище, най-напред следва да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите спадат към съществените процесуални нарушения и представлява основание, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната в него съдебна практика). Следователно Общият съд може и дори е длъжен да вземе предвид и други нередовности в мотивите освен посочените от жалбоподателя, и то по-специално когато те се проявят в хода на производството.

153    За тази цел в устната фаза на производството страните са изслушани относно всички евентуални нередовности в мотивите на обжалваното решение във връзка с определянето на годишното целево равнище. По-специално, запитан изрично и многократно по този въпрос, ЕСП е описал метода, който действително е следвал, за да определи годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г., изложен в точки 147—150 по-горе.

154    На следващо място, следва да се припомни, че мотивите на решението на институция, орган, служба или агенция на Съюза са от особено значение, тъй като позволяват на заинтересованото лице да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали да подаде жалба срещу това решение, както и на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол, и следователно представляват едно от условията за ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т.103 и цитираната съдебна практика).

155    Такива мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. В тази насока не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който засегнатите от акта лица могат да имат от получаване на разяснения. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т.104 и цитираната съдебна практика).

156    Освен това, наред с другото, тези мотиви не трябва да са противоречиви, за да се позволи на заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви за това решение, за да защитят правата си пред компетентния съд, а на последния — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика, от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 20 и 45—47, и от 16 декември 2015 г., Гърция/Комисия, T‑241/13, EU:T:2015:982, т. 56).

157    Също така, когато авторът на обжалваното решение дава някои обяснения относно мотивите му в хода на производството пред съда на Съюза, тези обяснения трябва да са в съответствие със съображенията, изложени в това решение (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 45—47, и от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 54 и 55).

158    Всъщност, макар изложените в обжалваното решение съображения да не съответстват на обясненията, дадени в хода на съдебното производство, мотивите на съответното решение не изпълняват функциите, припомнени в точки 154 и 155 по-горе. По-конкретно, подобна непоследователност не позволява, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви на обжалваното решение преди подаването на жалбата и да подготвят защитата си срещу тях, а от друга страна, съдът на Съюза да установи мотивите, послужили за истинско правно основание на това решение, и да провери съответствието им с приложимите правила.

159    Накрая, следва да се припомни, че когато приема решение за определяне на предварителните вноски, ЕСП трябва да доведе до знанието на съответните институции метода за изчисляване на тези вноски (вж. решение от 15 юли 2021 г., Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

160    Същото трябва да важи и за метода за определяне на годишното целево равнище, тъй като този размер е от съществено значение в структурата на такова решение. Всъщност, както следва от точка 16 по-горе, методът за изчисляване на предварителните вноски се състои в разпределянето на посочената сума между всички съответни институции, така че увеличаването или намаляването на тази сума води до съответно увеличаване или намаляване на предварителната вноска на всяка от тези институции.

161    От гореизложеното следва, че макар ЕСП да е длъжен да предостави на институциите посредством обжалваното решение обяснения относно метода за определяне на годишното целево равнище, тези обяснения трябва да са в съответствие с обясненията, представени от ЕСП в хода на съдебното производство и отнасящи се до действително приложения метод.

162    По настоящото дело обаче това не е направено.

163    Всъщност най-напред следва да се отбележи, че в съображение 48 от обжалваното решение е изложена математическа формула, която ЕСП представя като основа за определянето на годишното целево равнище. Оказва се обаче, че тази формула не включва елементите на действително приложения от ЕСП метод, разяснен в съдебното заседание. Всъщност, както следва от точки 147—150 по-горе, ЕСП е получил размера на годишното целево равнище в рамките на този метод, като е приспаднал от крайното целево равнище наличните в ЕФП финансови средства, за да изчисли останалата за получаване сума до края на първоначалния период и я раздели на три. Тези два етапа на изчисляване обаче не намират никакъв израз в посочената математическа формула.

164    Освен това тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от твърдението на ЕСП, че през май 2021 г. е публикувал описателния фиш, който съдържа диапазон, посочващ евентуалните суми на крайното целево равнище, а на своя уебсайт — размера на наличните в ЕФП финансови средства. Всъщност, независимо от въпроса дали жалбоподателят действително е знаел за тези суми, сами по себе си последните не му позволяват да разбере, че посочените в точка 163 по-горе две операции действително са били приложени от ЕСП, като освен това се уточнява, че математическата формула, предвидена в съображение 48 от обжалваното решение, дори не ги споменава.

165    Подобни несъответствия засягат и начина на определяне на коефициента от 1,35 %, който при това има първостепенна роля в посочената в точка 164 по-горе математическа формула. Всъщност този коефициент би могъл да се разбира в смисъл, че се основава, наред с други параметри, на прогнозния растеж на гарантираните депозити през останалите години от първоначалния период. Това обаче е в противоречие с обясненията, дадени от ЕСП в съдебното заседание, от които следва, че този коефициент е определен така, че да може да обоснове резултата от изчисляването на размера на годишното целево равнище, тоест след като ЕСП е изчислил този размер в приложение на четирите етапа, изложени в точки 147—150 по-горе, и по-специално чрез разделянето на три от сумата, получена от приспадането на наличните в ЕФП финансови средства на крайното целево равнище. Този подход обаче по никакъв начин не следва от обжалваното решение.

166    Освен това следва да се припомни, че според описателния фиш размерът на прогнозното крайно целево равнище е в диапазона между 70 и 75 милиарда евро. Този диапазон обаче се оказва непоследователен спрямо посочения в съображение 41 от обжалваното решение диапазон на процента на нарастване на гарантираните депозити между 4 % и 7 %. Всъщност ЕСП посочва в съдебното заседание, че при определянето на годишното целево равнище е взел предвид процента на нарастване на гарантираните депозити от 4 % — който е най-ниският процент във втория диапазон — и че по този начин е получил крайното целево равнище от 75 милиарда евро, което представлява най-високата стойност от първия диапазон. Следователно се оказва, че между тези два диапазона е налице несъответствие. Всъщност, от една страна, диапазонът, отнасящ се до процента на развитие на гарантираните депозити, включва и стойности, по-високи от 4 %, чието прилагане обаче би довело до прогнозен размер на крайното целево равнище, по-висок от включените в свързания с това целево равнище диапазон. От друга страна, за жалбоподателя е невъзможно да разбере причината, поради която ЕСП е включил в диапазона, съответстващ на посоченото целево равнище, суми под 75 милиарда евро. Всъщност, за да се стигне до това, е било необходимо да се приложи ставка под 4 %, която обаче не е включена в диапазона, свързан с процента на нарастване на гарантираните депозити. При тези условия жалбоподателят не е бил в състояние да определи начина, по който ЕСП е използвал диапазона относно процента на развитие на тези депозити, за да достигне до изчисляване на прогнозното крайно целево равнище.

167    От това следва, че що се отнася до определянето на годишното целево равнище, действително приложеният от ЕСП метод, разяснен в съдебното заседание, не съответства на описания в обжалваното решение, поради което действителните мотиви, с оглед на които е било определено това целево равнище, не са могли да бъдат установени въз основа на обжалваното решение нито от институциите, нито от Общия съд.

168    С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че обжалваното решение е неправилно поради порок в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

169    Като се имат предвид правните и икономическите интереси по настоящото дело, все пак в интерес на доброто правораздаване е да продължи разглеждането на останалите основания на жалбата.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. в Единния фонд за преструктуриране в частта, която се отнася до Norddeutsche Landesbank — Girozentrale в качеството му на правоприемник на Deutsche Hypothekenbank AG.

2)      Запазва последиците на Решение SRB/ES/2021/22 в частта, която се отнася до Norddeutsche Landesbank — Girozentrale в качеството му на правоприемник на Deutsche Hypothekenbank AG до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение, на ново решение на ЕСП за определяне на предварителната вноска на тази институция в Единния фонд за преструктуриране за 2021 г.

3)      ЕСП понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Norddeutsche Landesbank — Girozentrale.

4)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 юли 2024 година.

Подписи

*      Език на производството: немски.

1      Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.

2      Заличени поверителни данни.