1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Deutsche Bank AG, иска отмяна на Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. в Единния фонд за преструктуриране (наричано по-нататък „обжалваното решение“) в частта, в която се отнася до него.

[…]

19

Жалбоподателят моли Общия съд:

20

ЕСП моли Общия съд:

21

Европейският парламент моли Общия съд:

22

Съветът на Европейския съюз моли Общия съд:

23

Европейската комисия моли Общия съд:

27

Посоченото от жалбоподателя четвърто основание по същество се състои от три части. Първата се отнася до нарушение с обжалваното решение на член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81, тълкуван във връзка с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, и ще бъде разгледана при проверката на законосъобразността на това решение. От своя страна втората и третата част се отнасят до незаконосъобразността на член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, доколкото тази разпоредба била в противоречие, първо, с „принципа на изчисляване на вноските в съответствие с риска“ и второ, с член 114 ДФЕС.

28

Жалбоподателят е формулирал твърденията във втората и третата част, в случай че член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че основава определянето на крайното целево равнище, което трябва да бъде достигнато от сбора от предварителните вноски, събрани преди 31 декември 2023 г. (наричано по-нататък „крайното целево равнище“), върху размера на гарантираните депозити в края на първоначалния осемгодишен срок, считано от 1 януари 2016 г. (наричан по-нататък „първоначалният срок“). Ето защо, преди да бъдат разгледани въпросните твърдения, най-напред следва да се изясни обхватът на член 69, параграф 1 от посочения регламент.

29

Жалбоподателят поддържа, че член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че крайното целево равнище трябва да се определя „статично“, а именно с оглед на размера на гарантираните депозити към момента на влизането в сила на този регламент. Така съгласно посочената разпоредба това целево равнище не следвало да се определя с оглед на равнището на гарантираните депозити в края на първоначалния срок.

30

Най-напред, текстът на член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 всъщност препращал единствено към срока за натрупване на финансовите средства на ЕФП. От него обаче не следвало, че крайното целево равнище трябва да се определя с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок.

31

По-нататък, подготвителните документи във връзка с Регламент № 806/2014 показвали, че при създаването на ЕФП било предвидено „статично“ крайно целево равнище от около 55 милиарда евро, което съответствало на 1 % от гарантираните депозити, предвидени за всички институции [в този текст „институции“ са кредитните институции и инвестиционните посредници] към момента на влизането в сила на този регламент.

32

Накрая, с оглед на телеологичното и систематическото тълкуване на член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 покриваният от ЕФП риск не трябвало да се измерва спрямо развитието на гарантираните депозити, тъй като увеличаването на тези депозити не водело до увеличаване на риска ЕФП да бъде използван.

33

ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

34

Член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 гласи, че „след изтичането на първоначал[ния] […] срок“„наличните финансови средства на [ЕФП] трябва да достигнат най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки кредитни институции“.

35

Най-напред, от текста на тази разпоредба следва, че крайната дата на първоначалния срок е решаваща не само за определянето на датата, на която наличните финансови средства на ЕФП трябва да достигнат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани институции във всички участващи в ЕМП държави членки, тоест крайното целево равнище, но и за уточняването на размера на тези депозити, който да се вземе предвид за целите на определянето на това целево равнище.

36

По-нататък, от подготвителните документи във връзка с Регламент № 806/2014 е видно, че противно на твърдяното от жалбоподателя, член 69, параграф 1 от този регламент се основава на динамичен подход към крайното целево равнище, в смисъл че последното трябва да се определя с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок. Всъщност в точка 4.3.2 от обяснителния меморандум към своето предложение COM(2013) 520 окончателен от 10 юли 2013 г., довело до приемането на посочения регламент, Комисията е обяснила, че крайното целево равнище ще остане динамична величина и ще нараства при развитие на банковия сектор.

37

Накрая, необходимостта да се вземе предвид промяната в размера на гарантираните депозити, се обяснява с целта на събирането на предварителните вноски, която е да се гарантира, като се следва характерната за осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му, както личи от съображение 41 от Регламент № 806/2014 (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113). Съгласно съображение 12 от този регламент целта на ЕМП пък е да повиши стабилността на институциите в участващите държави членки и да предотврати разпростирането на евентуални кризи към неучастващите държави членки.

38

В това отношение от точка 4.3.2 от обяснителния меморандум към предложение COM(2013) 520 окончателен е видно, че колкото повече нараства във времето размерът на банковия сектор, толкова повече финансови ресурси следва да бъдат предоставени на разположение на ЕФП. В този смисъл определянето на въпросния размер позволява да се предвиди размерът на финансовите средства, които трябва да бъдат осигурени на ЕФП, за да може в случай на криза, засягаща банковия сектор, този фонд да бъде използван за финансиране на инструментите за преструктуриране и съответно за обезпечаване на ефективното им прилагане в съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент № 806/2014, тълкуван във връзка със съображение 101 от същия регламент.

39

Що се отнася до член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, законодателят на Съюза е избрал подход, при който размерът на гарантираните депозити се използва, за да се определи размерът на банковия сектор и така да се изчислят финансовите ресурси, които трябва да бъдат предоставени на разположение на ЕФП. От тази гледна точка евентуалното увеличение на размера на гарантираните депозити между началото и края на първоначалния срок отразява нарастването на размера на банковия сектор, което предполага увеличаване на необходимите за ЕФП в края на този срок финансови средства

40

От гореизложеното следва, че член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тази разпоредба размер на крайното целево равнище трябва да се определя с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок.

41

Жалбоподателят поддържа, че ако член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 се тълкува в смисъл, че крайното целево равнище се определя с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок, тази разпоредба е в разрез с „принципа на изчисляване на вноските в съответствие с риска“, който бил израз на принципа на пропорционалност и произтичал от членове 16, 17 и 52 от Хартата, от член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 и от член 103, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/59.

42

Всъщност с оглед на значителното нарастване на размера на гарантираните депозити през последните години член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 налагал на институциите необосновани и непропорционални тежести. Предварителните вноски на всички тези институции съответно се увеличили от около 6,9 милиарда евро през 2016 г. на около 11,3 милиарда евро през 2021 г., което представлявало нарастване с 64 %.

43

Рискът, покриван от ЕМП и ЕФП, обаче не се увеличил значително през този период.

44

ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

45

Както бе отбелязано в точки 35—40 по-горе, съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 крайното целево равнище се определя спрямо размера на гарантираните депозити на всички съответни институции в края на първоначалния срок.

46

За да оспори този начин на определяне на крайното целево равнище, жалбоподателят поддържа, че член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 е в разрез с „принципа на изчисляване на вноските в съответствие с риска“, но от писмените му изявления, и по-специално от репликата и становището му по писмените изявления на Парламента и на Съвета, личи, че според него този „принцип“ произтича от принципа на пропорционалност, така както е закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС.

47

При това положение не е необходимо произнасяне по въпроса дали в правото на Съюза съществува самостоятелен „принцип“, наричан „принцип на изчисляване на предварителните вноски в съответствие с риска“. В съответствие с доводите на жалбоподателя е достатъчно да се прецени дали член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 е в разрез с принципа на пропорционалност.

48

Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите и органите на Съюза да са годни да осъществят легитимните цели, преследвани със съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 165, и от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 142).

49

Що се отнася до съдебната проверка на условията, посочени в точка 48 по-горе, следва да се припомни, че при определянето на начина на изчисляване на предварителните вноски законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка, тъй като трябва да се намеси в област, която предполага той да взема политически, икономически и социални решения и да извършва комплексни преценки (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 117 и 118).

50

При това положение и съгласно съдебната практика контролът на Общия съд за спазването на принципа на пропорционалност трябва да се свежда до проверка дали приетите от законодателя на Съюза мерки са явно неподходящи с оглед на преследваната цел, дали явно не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел или дали не пораждат неудобства, които са явно непропорционални спрямо посочената цел (вж. в този смисъл решение от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 79, 96 и 97).

51

Що се отнася, първо, до това дали предвиденото в член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 правило е подходящо, от точка 37 по-горе следва, че то има за цел да осигури на ЕМП достатъчно ресурси, за да може той да изпълнява функциите си, сред които в частност и тази да осъществява преструктурирането на проблемни институции.

52

В това отношение, за да докаже, че начинът на определяне на крайното целево равнище за постигането на посочената в точка 51 по-горе цел е явно неподходящ, жалбоподателят излага по същество две категории доводи: първата — относно релевантността на гарантираните депозити като параметър при определянето на това целево равнище, а втората — относно отчитането на размера на тези депозити в края на първоначалния срок.

53

Така, на първо място, жалбоподателят поддържа по същество, че гарантираните депозити не са подходящ критерий за определянето на крайното целево равнище, тъй като не създават непременно риск ЕФП да бъде използван в рамките на процедура по преструктуриране.

54

В това отношение следва да се отбележи, че за да постигне посочената в точка 51 по-горе цел и както следва от съображения 101, 104 и 105 от Регламент № 806/2014, законодателят на Съюза е трябвало да осигури на ЕФП достатъчно финансови ресурси, за да може същият, в рамките на задачите, възложени му с член 76, параграф 1 от същия регламент, да се намесва в случай на криза в банковия сектор и да финансира евентуална процедура по преструктуриране на институции.

55

Тези финансови ресурси, които съответстват на крайното целево равнище, трябва да бъдат определени с оглед на размера на банковия сектор, като се има предвид, че рискът, който ЕФП покрива, е този, който целият този сектор поражда за стабилността на финансовата система (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 71 и 72).

56

В това отношение ЕСП обяснява в писмените си изявления, без да е сериозно опроверган от жалбоподателя, че гарантираните депозити позволяват да се определи приблизително размерът на банковия сектор и съответно да се изчислят финансовите ресурси, необходими на ЕФП за целите на прилагането на инструментите за преструктуриране в случай на криза в този сектор.

57

Всъщност тези депозити представляват поети от институциите задължения, като следва да се уточни, че както поддържа Комисията в писменото си изявление при встъпване, без да е опровергана от жалбоподателя, тези депозити са дори по-голямата част от задълженията, поне що се отнася до големите институции.

58

При това положение не се доказва, че като специфична категория поети от тези институции задължения гарантираните депозити са явно неподходящи за определянето на размера на банковия сектор и съответно за изчисляването на ресурсите, необходими на ЕФП.

59

Доводът на жалбоподателя, че в случай на преструктуриране гарантираните депозити са защитени от СГД, така че нарастването им не води до увеличаване на покривания от ЕФП риск, не поставя под въпрос горния извод.

60

Всъщност, без да е необходимо да се проверява до каква степен гарантираните депозити представляват риск за използването на финансовите средства на ЕФП, следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателя в действителност се основава на схващането, че евентуалното увеличение на тези депозити би било изолирано, тоест няма да е съпътствано от увеличение на други задължения на институциите, което може да създаде риск за ЕФП.

61

Нищо обаче не сочи това.

62

Във връзка с това, както по същество твърдят ЕСП и Парламентът в писмените си изявления, без жалбоподателят да сочи нещо конкретно, за да оспори тези твърдения, размерът на гарантираните депозити на всички институции може да отразява цялостното развитие на банковия сектор. По-специално, нищо не сочи, че евентуалното нарастване на този размер не може да бъде съпътствано от увеличение на други задължения, поети от тези институции, като например негарантираните депозити, които не са защитени от СГД и които от своя страна предполагат увеличаване на риска, покриван от ЕФП.

63

В този контекст жалбоподателят не може да твърди, че гарантираните депозити представляват явно неподходяща мярка за определянето на крайното целево равнище, позовавайки се на съображение — 105 от Регламент № 806/2014, съгласно което:

„Целевото равнище на [ЕФП] следва да се определи като процент от общия размер на гарантираните депозити на всички лицензирани в участващите държави членки кредитни институции. Същевременно, тъй като предвид функциите на [ЕФП] общите задължения на тези институции ще са по-подходящ показател, Комисията следва да прецени коя е по-подходящата основа — гарантираните депозити или общите задължения — и дали в бъдеще следва да бъде въведена минимална абсолютна сума за [ЕФП], като се запазват равнопоставените условия на конкуренция съгласно Директива [2014/59]“.

64

Всъщност това, че друг критерий може да бъде също толкова подходящ като възприетия в съответната правна уредба и че законодателят на Съюза посочва, че Комисията трябва в бъдеще наново да прецени прилагането на този критерий, само по себе си не означава, че възприетият от този законодател при пълно познаване на фактите критерий е явно неподходящ за постигането на преследваната легитимна цел. В това отношение от съдебната практика следва, че в рамките на контрола за спазване на принципа на пропорционалност Общият съд не следва да определя дали приетата от законодателя мярка е била единствената или най-добрата възможна, а дали е била явно неподходяща (решение от 12 юли 2001 г., Jippes и др., C‑189/01, EU:C:2001:420, т. 83).

65

На второ място, жалбоподателят поддържа, че вземането предвид на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок за целите на определянето на крайното целево равнище представлява явно неподходяща мярка за постигането на целта, посочена в точка 51 по-горе, а именно да се осигурят на ЕМП достатъчно ресурси, за да може да изпълнява функциите си.

66

В това отношение от точки 38 и 40 по-горе следва, че за да може ЕМП да изпълнява ефективно функциите си, законодателят на Съюза е предвидил финансирането на ЕФП при отчитане на развитието на банковия сектор, при което евентуалното нарастване на размера на този сектор във времето би довело и до увеличаване на финансовите ресурси, които трябва да бъдат предоставени на разположение на ЕФП, а следователно и на крайното целево равнище. Като се има предвид направената в точка 58 по-горе констатация, размерът на гарантираните депозити в края на първоначалния срок не е явно неподходящ да отрази бъдещия размер на посочения сектор и съответно да гарантира достатъчно финансиране на ЕФП съобразно предвидимото състояние на същия този сектор.

67

Освен това, както бе отбелязано в точка 62 по-горе, не е явно неудачно да се изхожда от развитието на гарантираните депозити, за да се презумира увеличение на други поети от институциите задължения и съответно да се прогнозира евентуалното увеличение на риска, покриван от ЕФП.

68

В този контекст жалбоподателят не може по-специално да се позове на членове 428м и 428н от Регламент № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1), претендирайки, че съгласно тези разпоредби гарантираните депозити намаляват ликвидния риск на тези институции, така че нарастването им не предполага никакъв риск от прибягване до ЕФП и съответно не би трябвало да води до увеличаване на крайното целево равнище.

69

В това отношение от съображение 32 от Регламент № 575/2013, тълкувано във връзка със съображение 12 от Регламент № 806/2014, следва, че правната уредба относно пруденциалните изисквания преследва цел, различна от тази на правната уредба относно преструктурирането на институции. При това положение от членове 428м и 428н от Регламент № 575/2013 не може да се направи извод за явно неподходящия характер на начина на определяне на крайното целево равнище, след като този начин е въпрос на правната уредба относно преструктурирането на институции.

70

Освен това жалбоподателят няма основание да твърди, че нарастването на тези депозити не би трябвало да води до увеличаване на крайното целево равнище, позовавайки се на обстоятелството, че отчитането на висок дял ликвидни средства във връзка с гарантираните депозити при изчисляването на показателя за риск „коефициент на ликвидно покритие“ съгласно член 6, параграф 3, буква б) от Делегиран регламент 2015/63 би довело до намаляване на корекционния множител за съответната институция.

71

Всъщност само по себе си това обстоятелство не може да докаже, че промяната в размера на гарантираните депозити е явно неподходяща да отразява промяната в размера на банковия сектор и съответно да служи за определянето на финансовите нужди на ЕФП, и в частност за прогнозирането на рисковото за ЕФП увеличение на задълженията и съответно за измерването на риска, който ЕФП би трябвало да покрие в рамките на процедурите по преструктуриране.

72

От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е доказал, че предвиденият в член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 начин на определяне на крайното целево равнище е явно неподходящ за постигането на посочената в точка 51 по-горе цел.

73

Второ, жалбоподателят не обяснява по какъв начин методиката за определяне на крайното целево равнище, произтичаща от член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, явно надхвърля необходимото за постигането на посочената в точка 51 по-горе цел. По-специално, той не сочи нищо конкретно, от което да е видно, че тази цел би могла да бъде постигната с мерки, които са също толкова ефикасни, колкото предвидените в тази разпоредба, но са по-малко ограничителни за съответните институции, отколкото определянето на това целево равнище с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок.

74

В това отношение, дори да се предположи, че жалбоподателят смята за такава по-малко ограничителна мярка определянето на крайното целево равнище съобразно размера на гарантираните депозити към момента на влизането в сила на Регламент № 806/2014, той не доказва по какъв начин тази мярка би позволила на ЕФП да разполага с достатъчно финансови ресурси, за да гарантира ефективното функциониране на ЕМП.

75

Освен това жалбоподателят не може да твърди, че за целите на определянето на крайното целево равнище законодателят на Съюза е трябвало да вземе предвид намаляването на риска от прибягване до ЕФП поради приемливите задължения на институциите, в съответствие с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (наричано по-нататък „МИПЗ“) и с изискването за капацитет за поемане на загуби. В това отношение жалбоподателят по-специално не обяснява по какъв начин вземането предвид на тези задължения за целите на установяването на методиката за определяне на крайното целево равнище би довело до по-малко разходи за съответните институции и същевременно би позволило на ЕФП да разполага с достатъчно финансови ресурси.

76

Накрая, дори да се предположи, че определянето на крайното целево равнище с оглед на всички задължения на институциите представлява подходяща мярка, жалбоподателят не е доказал, че определянето му по този начин би довело до по-малко разходи за съответните институции, отколкото определянето му с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок.

77

Трето, жалбоподателят не сочи пред Общия съд нищо конкретно, от което да е видно, че с определянето на крайното целево равнище спрямо съществуващите в края на първоначалния срок гарантирани депозити член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 е причинил неудобства за институциите, които са явно несъразмерни с оглед на преследваните от законодателя на Съюза цели.

78

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в настоящата си част четвъртото основание не е налице.

79

Жалбоподателят поддържа, че член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 не попада в приложното поле на член 114, параграф 1 ДФЕС. По-специално, като определя крайното целево равнище съобразно динамиката на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок, тази разпоредба не допринасяла за постигането на целта за хармонизиране на условията за финансиране на преструктурирането предвид създавания от банковия сектор риск. Всъщност увеличаването на предварителните вноски вследствие на нарастването на гарантираните депозити, въпреки намаляването на риска от преструктуриране, би довело до натрупване на средства, което не е необходимо за постигането на тази хармонизационна цел. Поради липсата на връзка между размера на гарантираните депозити и риска за ЕСП едно динамично определяне на крайното целево равнище би довело до непропорционалност на последното.

80

Освен това предварителната вноска се превръщала в данък, който не попадал в обхвата на хармонизиращата компетентност на законодателя на Съюза съгласно член 114, параграф 2 ДФЕС.

81

ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

82

Като начало следва да се припомни, че изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които да подлежат на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта (вж. Становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС — Канада) от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 76 и цитираната съдебна практика; решение от 4 септември 2018 г., Комисия/Съвет (Споразумение с Казахстан), C‑244/17, EU:C:2018:662, т. 36).

83

Законодателните актове, приети на основание член 114, параграф 1 ДФЕС, трябва, от една страна, да съдържат мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки и от друга страна, да имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар (решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 100).

84

На първо място, важно е да се припомни, че член 114 ДФЕС може да се използва като правно основание само когато от правния акт обективно и действително е видно, че неговата цел е да подобри условията за създаването и функционирането на вътрешния пазар (вж. решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 113 и цитираната съдебна практика).

85

В случая следва по-конкретно от съображения 1 и 3 от Регламент № 806/2014, както и от съображение 1 от Директива 2014/59, че този регламент е приет в контекста на икономическа и финансова криза, която показва, що се отнася до Съюза, липса на инструменти за ефективно справяне с риска, създаван от институциите с финансови затруднения, което принуждава държавите членки да използват публични финансови средства за подпомагането на такива институции.

86

От съображение 1 от Регламент № 806/2014 следва също, че тази криза показва, че функционирането на вътрешния пазар на банкови услуги е застрашено и че съществува все по-голям риск от разпокъсаност във финансовата област. Това е истински повод за безпокойство на вътрешния пазар, на който банките следва да са в състояние да извършват значителна трансгранична дейност, а всъщност се отчита намаляване на тази дейност поради опасения за разпростиране на проблемите в транснационален план.

87

Освен това в съображения 2—4 и 12 от Регламент № 806/2014 законодателят на Съюза е подчертал, че различията в националните правила за преструктуриране и в съответните административни практики, както и липсата на уеднаквен процес за вземане на решения за преструктуриране в банковия съюз допринасят за липсата на доверие на националните банкови системи спрямо тези на другите държави членки, включително на държавите членки, които не участват в ЕМП, и за пазарната нестабилност, тъй като не гарантират никаква предвидимост на възможните последици от неизпълнението на задълженията от страна на дадена банка. Тези различия могат да доведат до по-високи разходи по заеми за някои банки и клиентите им единствено поради мястото им на установяване, а не поради реалната им кредитоспособност.

88

Накрая, в съображения 9 и 19 от Регламент № 806/2014 законодателят на Съюза е подчертал факта, че докато правилата за преструктуриране и практиките и подходите за споделяне на тежестта остават на национално равнище, както и докато необходимите за процеса на преструктуриране финансови ресурси се набират и изразходват на национално равнище, връзката между държавите членки и банковия сектор няма да бъде изцяло прекъсната и вътрешният пазар ще продължава да бъде разпокъсан. Това ограничава трансграничната банкова дейност и така възпрепятства упражняването на основни свободи и нарушава конкуренцията на вътрешния пазар.

89

Именно поради тези причини Регламент № 806/2014 цели да се ограничи зависимостта между предполагаемото финансово състояние на отделната държава членка и разходите за финансиране на банките и предприятията в нея, както и да се възложи на финансовия сектор като цяло отговорността за финансиране на стабилизирането на финансовата система.

90

Съответно, както се посочва в член 1 от Регламент № 806/2014, той определя, по-конкретно, еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктуриране на институциите, които ЕСП следва да прилага, за да се преодолеят заплахите, споменати в точки 85—88 по-горе.

91

Съществен елемент на тези правила и на тази процедура е ЕФП, който позволява, както следва от членове 67 и 76 от Регламент № 806/2014 и от съображение 107 от него, да се гарантира ефективно упражняване на правомощията за преструктуриране и да се допринася за финансиране на инструментите за преструктуриране, като се обезпечава ефективното им прилагане.

92

За да се гарантира наличие на достатъчно финансови средства в ЕФП, с оглед на изложените в точки 85—88 по-горе съображения ЕФП се финансира по-специално чрез предварителни вноски, които се плащат от институциите и чийто размер зависи от крайното целево равнище, определено в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014.

93

Ето защо плащането на тези вноски, което се определя в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, гарантира ефективното прилагане на еднообразните правила и еднообразната процедура за преструктуриране на институциите. Както следва от съображения 12 и 19 от същия регламент, правилата, по които се определят посочените вноски, на свой ред позволяват да се избегне положение, при което поради различията в националните практики се възпрепятства упражняването на основните свободи или се нарушава конкуренцията на вътрешния пазар.

94

Този извод не е поставен под съмнение с довода на жалбоподателя, че член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 се отклонява от хармонизационната цел, щом като предвиденият в тази разпоредба размер на крайното целево равнище се определя с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок.

95

Всъщност, от една страна, изчисляването на предварителните вноски с оглед на крайното целево равнище има за цел да осигури на ЕФП финансови ресурси въз основа на единна референтна стойност, и то за целите на ефективното прилагане на преструктуриращите мерки в рамките на единна процедура. Така подобно изчисляване може да прекъсне връзката между институцията и държавата членка, в която се намира седалището ѝ, като същевременно допринесе за създаването и функционирането на вътрешния пазар по смисъла на член 114, параграф 1 ДФЕС. От друга страна, предвид съображенията, изложени в точки 66 и 67 по-горе, това, че крайното целево равнище се определя с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок, не може да се счита за отклонение от хармонизационната цел.

96

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че Регламент № 806/2014, и по-специално член 69, параграф 1 от него, има за цел да подобри условията за създаването и функционирането на вътрешния пазар.

97

На второ място, следва да се припомни, че с израза „мерки за сближаване“ в член 114 ДФЕС създателите на Договора за функционирането на ЕС са искали да предоставят на законодателя на Съюза свобода на преценка относно техниката на сближаване, която в зависимост от общия контекст и конкретните обстоятелства по материята, обект на хармонизиране, е най-подходяща за постигане на желания резултат, особено в области, характеризиращи се със сложни технически особености (решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 102 и цитираната съдебна практика).

98

Поради това законодателят на Съюза при избора си на техниката на сближаване и предвид свободата на преценка, която има относно мерките, посочени в член 114 ДФЕС, може да делегира на орган, служба или агенция на Съюза правомощия за осъществяването на целената хармонизация. Такъв е именно случаят, когато мерките, които следва да се вземат, трябва да се основават на особена професионална и техническа компетентност, както и на способността за реакция на съответния субект (решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 105).

99

В този контекст трябва да се отбележи, че както е видно от точки 85—88 по-горе, мерките, които следва да се вземат в областта на преструктурирането, трябва да се основават на особена професионална и техническа компетентност. При това положение законодателят на Съюза е можел да възложи на ЕСП правомощията да определя с оглед на член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 размера на предварителните вноски и да управлява финансовите средства на ЕФП в съответствие с член 67, параграфи 2 и 3 от този регламент.

100

Освен това, както е видно от точки 92 и 93 по-горе, член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 е съществен елемент на правилата и на процедурата за преструктуриране на институциите, който спомага да се избегне положение, при което поради различията в националните практики се възпрепятства упражняването на основните свободи или се нарушава конкуренцията на вътрешния пазар.

101

При това положение член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 може да се счита за разпоредба за сближаване на разпоредбите на държавите членки в областта на преструктурирането на институциите в банковия съюз.

102

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 отговаря на условията по член 114, параграф 1 ДФЕС.

103

На трето място, следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че поради определянето на крайното целево равнище с оглед на размера на гарантираните депозити предварителната вноска по същество представлява данък и следователно не попада в обхвата на хармонизиращата компетентност на законодателя на Съюза съгласно член 114, параграф 2 ДФЕС.

104

Член 114, параграф 2 ДФЕС предвижда, че параграф 1 от този член не се прилага, по-специално, за „данъчни разпоредби“.

105

Що се отнася до тълкуването на израза „данъчни разпоредби“, следва да се констатира, че Договорът за функционирането на ЕС не съдържа определение на този израз (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Комисия/Съвет, C‑338/01, EU:C:2004:253, т. 63).

106

При все това от практиката на Съда произтича, че таксата, плащана от икономически оператори от определен сектор, не е с данъчен характер, по-конкретно когато пряко служи само за финансиране на разходите в сектора и когато тези разходи са необходими за функционирането на последния, по-специално за да го стабилизират (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 11 юли 1989 г., Schräder HS Kraftfutter, 265/87, EU:C:1989:303, т. 9 и 10).

107

Тези съображения важат обаче и за предварителните вноски, които следват характерната за осигуряването логика и се плащат от икономическите оператори от определен сектор с оглед единствено на финансирането на разходите в него.

108

Съответно, що се отнася до естеството на предварителните вноски, в точка 85 по-горе вече бе посочено, че Регламент № 806/2014 е приет в контекста на икономическа и финансова криза, която показва, що се отнася до Съюза, липса на инструменти за ефективно справяне с риска, създаван от институциите с финансови затруднения, което принуждава държавите членки да използват публични финансови средства за подпомагането на такива институции. Целта на ЕМП е да се избегнат вредоносните последици от неизпълнението на задължения от страна на институциите при такива кризи, тъй като неизпълнението на задълженията от страна на институциите в отделна държава членка може да засегне стабилността на финансовите пазари като цяло, както става ясно от съображения 8 и 12 от този регламент.

109

В този контекст законодателят на Съюза е преценил, че средствата за стабилизиране на финансовата система следва да се осигурят от финансовия сектор като цяло, както е видно по-специално от съображение 100 от Регламент № 806/2014.

110

От тази гледна точка, както се потвърждава в съображения 105—107 от Директива 2014/59 и в съображение 41 от Регламент № 806/2014, специфичното за предварителните вноски е, че с тях се цели да се гарантира, като се следва характерната за осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

111

Съгласно член 67, параграфи 2 и 4 и съображение 61 от Регламент № 806/2014 съответно предварителните вноски се плащат от икономическите оператори във финансовия сектор, за да се попълва ЕФП, който може да се използва само с цел да се гарантира ефективното прилагане на инструментите и правомощията за преструктуриране, когато такива мерки са необходими, за да бъде постигната целта за финансова стабилност на сектора.

112

В това отношение следва да се отбележи, че както е видно от член 1 от Регламент № 806/2014, посочените в точка 111 по-горе мерки се прилагат само в полза на институциите, които са длъжни да плащат предварителните вноски.

113

Несъмнено Регламент № 806/2014 не установява никаква автоматична връзка между плащането на предварителната вноска и преструктурирането на съответната институция. По тази причина предварителните вноски не могат да се разглеждат като застрахователни премии, при които са възможни месечни плащания и възстановяване (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 70 и 73).

114

Това не променя факта, че институциите извличат двойна полза от ЕФП, който се финансира именно от предварителните им вноски.

115

От една страна, когато институции са проблемни или има вероятност да станат проблемни, финансовото им състояние може да бъде оздравено в процедура за преструктуриране, която може да започне за тях, ако са изпълнени и другите условия по член 18 от Регламент № 806/2014. Съответно такава процедура дава възможност да се използват финансови средства на ЕФП в полза на такива институции, като тези средства се попълват от предварителните им вноски.

116

От друга страна, всички институции се ползват от предварителните си вноски посредством осигуряваната от ЕФП стабилност на финансовата система.

117

Всъщност рискът, който ЕФП покрива, е този, който целият финансов сектор поражда за стабилността на финансовата система (решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 72).

118

От това следва, че ЕФП се стреми, от осигурителна, а не от данъчна гледна точка, да гарантира стабилността на финансовия сектор като цяло, и има за цел да осигури в полза на всички институции защита срещу криза в този сектор.

119

Впрочем тази характерна за осигуряването цел се отразява и при изчисляването на предварителните вноски, предвид това, че те не се основават на прилагането на определена ставка към дадена основа, а — в приложение на членове 102 и 103 от Директива 2014/59 и на членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 — на определянето на крайно целево равнище, а впоследствие и на годишно целево равнище, което след това се разпределя между институциите (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113). Разпределянето на годишното целево равнище се основава по-специално, както следва и от съображение 109 от Регламент № 806/2014, на риска, който всяка институция представлява за стабилността на финансовата система, което насърчава институциите да възприемат по-малко рисков модел на функциониране.

120

От гореизложеното следва, че институциите плащат предварителните вноски, следвайки характерната за осигуряването логика, като се има предвид, че тези вноски пряко служат само за финансиране на разходите във финансовия сектор, към който принадлежат тези институции, и че въпросните разходи са необходими за функционирането на сектора, по-специално за да го стабилизират и за да се ограничи верижният ефект при неизпълнение на задълженията от страна на някои институции.

121

Следователно разпоредбите на Регламент № 806/2014, по-специално член 69, параграф 1 от него, с които се задължават институциите да плащат предварителни вноски, и се уточнява методиката за тяхното изчисляване, не представляват „данъчни разпоредби“ по смисъла на член 114, параграф 2 ДФЕС.

122

Този извод не е поставен под съмнение с довода на жалбоподателя, че член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 се отклонява от хармонизационната цел, щом като предвиденият в тази разпоредба размер на крайното целево равнище се определя с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок, което превръщало предварителната вноска в данък.

123

Всъщност, от една страна, поради изложените в точка 95 по-горе съображения такъв начин на определяне на крайното целево равнище не може да се счита за отклонение от хармонизационната цел. От друга страна, методиката за изчисляване на този размер няма отношение към факта, че постъпленията от предварителните вноски са специално и пряко предназначени единствено за финансирането на разходите на финансовия сектор и че тези вноски могат да се считат за необходими за функционирането на същия, за да го стабилизират.

124

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 114 ДФЕС е подходящо правно основание за приемането на член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014.

125

С оглед на гореизложеното в третата си част четвъртото основание не е налице.

126

От гореизложеното следва, че четвъртото основание не е налице, доколкото почива на възражение за незаконосъобразност на член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014.

[…]

338

Според жалбоподателя определеното годишно целево равнище не е надлежно мотивирано в обжалваното решение. По-специално, ЕСП трябвало да обясни в каква степен е взел предвид евентуалното въздействие на процикличните вноски върху финансовото състояние на съответните институции. Освен това ЕСП не съобщил прогнозираното крайно целево равнище, нито възприетото от него тълкуване на горната граница, посочена в член 70, параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014. Както било видно от решението за определяне на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г., ЕСП се смятал за овластен да увеличава свободно годишното целево равнище, прилагайки коефициент, който не е предвиден в приложимата правна уредба, и по този начин да налага на институциите непропорционална тежест.

339

ЕСП отвръща, че от съображения 35—48 от обжалваното решение личи, че е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г.

340

По-специално, от съображения 43—48 от обжалваното решение следвало, че ЕСП е взел предвид пандемията от COVID-19 при анализа на фазата на конюнктурния цикъл, както и потенциалните проциклични последици от вноските върху финансовото състояние на институциите, плащащи вноски. В това отношение ЕСП обяснил, че очаква икономическо възстановяване през 2021 г., въпреки че то оставало трудно предвидимо.

341

Освен това ЕСП публикувал на уебсайта си прогнозираното крайно целево равнище и това било известно на жалбоподателя. Твърдяното неоповестяване на възприетото от ЕСП тълкуване на горната граница от 12,5 %, предвидена в член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014, не можело да засегне законосъобразността на мотивите на обжалваното решение.

342

Като начало следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства в ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства на най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

343

Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния срок предварителните вноски се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, посочено в точка 342 по-горе, но като се отчитат надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.

344

В член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 се уточнява, че ежегодно вноските, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище.

345

Що се отнася до начина на определяне на предварителните вноски, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, вземайки предвид крайното целево равнище, и въз основа на изчисления на тримесечна база среден размер на гарантираните депозити за предходната година на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

346

В случая, както следва от съображение 48 от обжалваното решение, за периода на плащане на вноски за 2021 г. ЕСП е определил размера на годишното целево равнище на 11287677212,56 евро.

347

В съображения 36 и 37 от обжалваното решение ЕСП обяснява по същество, че годишното целево равнище трябва да се определи въз основа на анализ на развитието на гарантираните депозити през предходните години и на всяка релевантна промяна на икономическото състояние, а също и въз основа на анализ на свързаните с фазата на икономическия цикъл показатели и на въздействието, което процикличните вноски оказвали върху финансовото състояние на институциите. Впоследствие ЕСП намира за уместно да определи коефициент, който се основава на този анализ и на наличните в ЕФП финансови средства (наричан по-нататък „коефициентът“). ЕСП прилага този коефициент към една осма от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., за да получи годишното целево равнище.

348

ЕСП описва следвания подход за определяне на коефициента в съображения 38—47 от обжалваното решение.

349

В съображение 38 от обжалваното решение ЕСП констатира постоянна тенденция към увеличаване на гарантираните депозити за всички институции на участващите държави членки. По-специално, средният размер на тези депозити, изчислен на тримесечна база, възлиза на 6,689 трилиона евро за 2020 г.

350

В съображения 40 и 41 от обжалваното решение ЕСП представя прогнозираното развитие на гарантираните депозити за оставащите три години от първоначалния срок, а именно от 2021 г. до 2023 г. Той приема, че годишните проценти на нарастване на гарантираните депозити до края на първоначалния срок са между 4 % и 7 %.

351

В съображения 42—45 от обжалваното решение ЕСП представя оценка на фазата на икономическия цикъл и на потенциалния процикличен ефект, който предварителните вноски биха могли да имат за финансовото състояние на институциите. За тази цел той посочва, че е взел предвид редица показатели, като прогнозата на Комисията за растеж на брутния вътрешен продукт и прогнозите на ЕЦБ в това отношение или кредитния поток на частния сектор като процент от брутния вътрешен продукт.

352

В съображение 46 от обжалваното решение ЕСП заключава, че макар да е разумно да се очаква, че нарастването на гарантираните депозити в банковия съюз ще продължи, темповете на това нарастване ще са по-ниски от тези през 2020 г. В това отношение ЕСП посочва в съображение 47 от обжалваното решение, че е възприел „предпазлив подход“ по отношение на процента на нарастване на гарантираните депозити за следващите години до 2023 г.

353

С оглед на тези съображения ЕСП определя в съображение 48 от обжалваното решение стойността на коефициента на 1,35 %. След това той изчислява размера на годишното целево равнище, като умножава средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. по този коефициент и разделя резултата от това изчисление на осем, в съответствие със следната математическа формула, съдържаща се в съображение 48 от посоченото решение:

„Цел0 [размер на годишното целево равнище] = Общ размер на гарантираните депозити2020 * 0,0135 * ⅛ = 11287677212,56 евро“.

354

В съдебното заседание обаче ЕСП посочва, че е определил годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. по следния начин.

355

Първо, въз основа на прогнозен анализ ЕСП определя прогнозирания за края на първоначалния срок размер на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, на около 7,5 трилиона евро. За да стигне до този размер, ЕСП взема предвид средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., а именно 6,689 трилиона евро, годишен процент на нарастване на гарантираните депозити от 4 % и броя на оставащите периоди на плащане на вноски до края на първоначалния срок, а именно три периода.

356

Второ, в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 ЕСП изчислява 1 % от тези 7,5 трилиона евро, за да получи прогнозния размер на крайното целево равнище, който трябва да бъде достигнат до 31 декември 2023 г., а именно около 75 милиарда евро.

357

Трето, ЕСП приспада от последния размер вече наличните финансови ресурси в ЕФП през 2021 г., тоест около 42 милиарда евро, за да получи размера, който остава да бъде събран през оставащите периоди на плащане на вноски преди края на първоначалния срок, а именно от 2021 г. до 2023 г. Този размер възлиза на около 33 милиарда евро.

358

Четвърто, ЕСП разделя последния размер на три, за да го разпредели равномерно между посочените оставащи три периода на плащане на вноски. Съответно годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. е определено в размера, посочен в точка 346 по-горе, а именно около 11,287 милиарда евро.

359

В съдебното заседание ЕСП потвърждава също, че е оповестил публично информация, на която се е основавала описаната в точки 355—358 по-горе методика и която е позволила на жалбоподателя да се запознае с методиката, по която е определено годишното целево равнище. По-специално, той уточнява, че през май 2021 г., тоест след приемането на обжалваното решение, но преди подаването на жалбата по настоящото дело, е публикувал на уебсайта си описателен документ, наречен „Fact Sheet 2021“ (наричан по-нататък „описателният документ“), в който е посочен прогнозният размер на крайното целево равнище. Освен това ЕСП твърди, че размерът на наличните финансови средства в ЕФП също е можел да бъде проверен на уебсайта му или чрез други публични източници, при това много преди приемането на обжалваното решение.

360

За да се прецени дали ЕСП е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище, следва най-напред да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите представлява абсолютно основание за отмяна, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика). Следователно Общият съд може и дори трябва да вземе предвид и други пороци в мотивите освен посочените от жалбоподателя, и то по-специално когато те се разкриват в хода на производството.

361

За тази цел в устната фаза на производството страните са изслушани във връзка с всеки евентуален порок в мотивите на обжалваното решение, що се отнася до определянето на годишното целево равнище. По-конкретно, ЕСП, на който изрично и неколкократно са поставени въпроси в това отношение, описва стъпка по стъпка изложената в точки 355—358 по-горе методика, която реално е следвал, за да определи годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г.

362

Що се отнася, по-нататък, до съдържанието на задължението за мотивиране, от съдебната практика следва, че мотивите на решение, прието от институция или орган на Съюза, трябва по-специално да не са противоречиви, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с действителните съображения за това решение с цел да защитят правата си пред компетентния съд, а последният да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика, от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 20 и 45—47, и от 16 декември 2015 г., Гърция/Комисия, T‑241/13, EU:T:2015:982, т. 56).

363

Също така, когато в хода на производството пред съда на Съюза издалият обжалваното решение дава някои обяснения относно изложените в него мотиви, тези обяснения трябва да съответстват на съображенията, изложени в това решение (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 45—47, и от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 54 и 55).

364

Всъщност, ако посочените в обжалваното решение съображения не съответстват на дадените в хода на съдебното производство обяснения, мотивите на съответното решение не изпълняват функциите, припомнени в точки 299 и 300 по-горе. По-конкретно, подобно несъответствие не позволява, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви на обжалваното решение преди подаването на жалбата и да подготвят защитата си по отношение на тях, и от друга страна, на съда на Съюза — да установи мотивите, послужили за истинска правна база на това решение, и да провери съвместимостта им с приложимите правила.

365

На последно място, следва да се припомни, че когато приема решение за определяне на предварителните вноски, ЕСП трябва да съобщи на съответните институции методиката за изчисляване на тези вноски (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

366

Същото трябва да важи и за методиката за определяне на годишното целево равнище, тъй като този размер има съществено значение в системата на такова решение. Всъщност, както следва от точка 15 по-горе, начинът на изчисляване на предварителните вноски се състои в разпределянето на посочения размер между всички съответни институции, така че увеличението или намалението на този размер води до съответно увеличение или намаление на предварителната вноска на всяка от тези институции.

367

От гореизложеното следва, че ЕСП наистина е длъжен посредством обжалваното решение да предостави на институциите обяснения относно методиката за определяне на годишното целево равнище, но тези обяснения трябва да съответстват на обясненията, дадени от ЕСП в хода на съдебното производство и отнасящи се до действително приложената методика.

368

В настоящото дело обаче това не е така.

369

Всъщност следва, най-напред, да се отбележи, че в съображение 48 от обжалваното решение е посочена математическа формула, която е представена като основа за определянето на годишното целево равнище. Оказва се обаче, че в тази формула не са включени елементите на действително приложената от ЕСП методика, така както същата е изяснена в съдебното заседание. Всъщност, както следва от точки 355—358 по-горе, по тази методика ЕСП е получил размера на годишното целево равнище, приспадайки от крайното целево равнище наличните финансови средства в ЕФП, за да изчисли размера, който остава да бъде събран до края на първоначалния срок, и разделяйки последния размер на три. Тези два изчислителни етапа обаче не намират никакъв израз в посочената математическа формула.

370

Действително от доводите на жалбоподателя във връзка с настоящото основание е видно, че той е бил запознат с описателния документ и следователно с евентуалните размери на крайното целево равнище, посочени във включения в този документ диапазон. При все това, дори да се предположи, че е бил запознат и с размера на наличните финансови средства в ЕФП, тези обстоятелства не са достатъчни, за да разбере, че ЕСП действително е извършил двете операции, посочени в точка 369 по-горе, като освен това следва да се уточни, че математическата формула, предвидена в съображение 48 от обжалваното решение, дори не ги споменава.

371

Подобни несъответствия има и по отношение на начина, по който е определен коефициентът от 1,35 %, който обаче има първостепенна роля в математическата формула, посочена в точка 370 по-горе. Всъщност този коефициент би могъл да се разбира в смисъл, че се основава, наред с други параметри, на прогнозираното нарастване на гарантираните депозити през останалите години от първоначалния срок. Както обаче ЕСП признава в съдебното заседание, този коефициент е определен така, че да може да обоснове резултата от изчисляването на размера на годишното целево равнище, тоест след като ЕСП е изчислил този размер, следвайки четирите стъпки, изложени в точки 355—358 по-горе, и по-специално разделяйки на три размера, получен след приспадането на наличните финансови средства в ЕФП от крайното целево равнище. Този подход обаче по никакъв начин не личи от обжалваното решение.

372

Освен това следва да се припомни, че съгласно описателния документ размерът на прогнозното крайно целево равнище е в диапазона между 70 и 75 милиарда евро. Оказва се обаче, че този диапазон не съответства на споменатия в съображение 41 от обжалваното решение и вариращ от 4 % до 7 % диапазон на нарастване на гарантираните депозити. Всъщност ЕСП посочва в съдебното заседание, че при определянето на годишното целево равнище е взел предвид нарастване на гарантираните депозити от 4 % — най-ниския процент във втория диапазон — и че по този начин е получил прогнозното крайно целево равнище от 75 милиарда евро, което е най-високата стойност от първия диапазон. Съответно се оказва, че е налице разминаване между тези два диапазона. Всъщност, от една страна, диапазонът, отнасящ се до процента на промяна на гарантираните депозити, включва и стойности, по-високи от ставката от 4 %, чието прилагане обаче би довело до по-висок прогнозен размер на крайното целево равнище от включените в свързания с това целево равнище диапазон. От друга страна, за жалбоподателя е невъзможно да разбере причината, поради която ЕСП е включил в диапазона, отнасящ се до посоченото целево равнище, размери под 75 милиарда евро. Всъщност, за да се стигне до това, е било необходимо да се приложи ставка под 4 %, която обаче не е включена в диапазона, отнасящ се до процента на нарастване на гарантираните депозити. При това положение жалбоподателят не е бил в състояние да определи начина, по който ЕСП е използвал диапазона по отношение на процента на промяна на тези депозити, за да изчисли прогнозното крайно целево равнище.

373

От това следва, че що се отнася до определянето на годишното целево равнище, действително приложената от ЕСП методика, така както е изяснена в съдебното заседание, не съответства на описаната в обжалваното решение, така че действителните съображения, с оглед на които е било определено това целево равнище, не са могли да бъдат установени въз основа на обжалваното решение нито от съответните институции, нито от Общия съд.

374

С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че обжалваното решение страда от пороци в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

375

Съответно във втората си част първото основание е налице. Като се има предвид значението на настоящото дело в правен и икономически аспект, все пак е в интерес на доброто правораздаване да бъдат разгледани и останалите основания на жалбата.

[…]

487

Във връзка с първата част на четвъртото основание жалбоподателят поддържа, че ЕСП е нарушил член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 във връзка с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, тъй като при определянето на крайното целево равнище е взел предвид предвидения размер на гарантираните депозити на институциите в края на първоначалния срок. С оглед на член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 обаче ЕСП е трябвало да определи това целево равнище „статично“, като вземе предвид размера на гарантираните депозити на институциите към момента на влизането в сила на този регламент.

488

ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

489

В това отношение от точки 35—40 по-горе следва, че член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че крайното целево равнище трябва да се определя с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния срок. Следователно в съображения 38—41 от обжалваното решение ЕСП правилно е взел предвид развитието на гарантираните депозити до края на първоначалния срок, за да определи крайното целево равнище и след това да изведе от него годишното целево равнище.

490

Съответно в първата си част четвъртото основание не е налице.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши: