94

Следва да се припомни, че класификацията на стоките и услугите по Ницската спогодба цели главно да отрази нуждите на пазара, а не изкуствено разделяне на стоките. Така заглавията на класовете включват „общи термини“, отнасящи се до сектора, към който „по принцип“ се отнасят стоките или услугите. Също така следва да се припомни, че класифицирането на стоките и услугите на основание на Ницската спогодба се извършва само с административни цели. Всъщност тя има за цел единствено да улесни изготвянето и разглеждането на заявките за марка, предлагайки определени класове и категории стоки и услуги. Впрочем самата Ницска класификация не може да определя естеството и характеристиките на разглежданите стоки (вж. решение от 28 май 2020 г., Korporaciya Masternet/EUIPO — STAYER Ibérica (STAYER), T‑681/18, непубликувано, EU:T:2020:222, т. 40 и цитираната съдебна практика).

95

Освен това класификацията на дадена стока в приложение на други норми от правото на Съюза по принцип не е определяща за класифицирането ѝ за целите на регистрацията на марка на Европейския съюз. Това е така, защото, от една страна, от член 33, параграф 1 от Регламент 2017/1001 по същество следва, че за целите на регистрацията на марка на Европейския съюз стоките и услугите са класирани в съответствие с Ницската класификация. От друга страна, макар законодателните актове на Съюза, цитирани от жалбоподателя, да са от първостепенно значение за разглеждания сектор, тъй като служат за защитата на процеса по производство, етикетиране и разпространение на лекарствени продукти, те все пак не оказват непременно влияние върху начина, по който стоките и услугите са класирани в Ницската класификация. В това отношение е важно основната функция на марката да не се смесва с другите функции, които, в зависимост от конкретния случай, марката може да изпълнява, като например функцията да гарантира качеството на разглежданата стока. Следователно класификацията на дадени стоки в приложение на други норми от правото на Съюза, като например Директива 2001/83, по принцип не е определяща за класифицирането им за целите на регистрацията на марка на Европейския съюз (вж. решение от 6 октомври 2021 г., Dermavita Company/EUIPO — Allergan Holdings France (JUVEDERM), T‑372/20, непубликувано, EU:T:2021:652, т. 38 и цитираната съдебна практика).

96

В това отношение Съдът уточнява, че от използвания от Общия съд израз „по принцип“ следва, че той не извършва общо изключване, а допуска възможността при преценката на реалното използване на дадена марка по смисъла на член 18 от Регламент 2017/1001 да се вземат предвид разпоредби от правото на Съюза и те да са с определящо значение предвид особените обстоятелства на разглеждания случай за класирането на разглежданите стоки (вж. в този смисъл определения от 3 декември 2020 г., Dermavita/EUIPO, C‑400/20 P, непубликувано, EU:C:2020:997, т. 17 и от 4 май 2021 г., Dermavita/EUIPO, C‑26/21 P, непубликувано, EU:C:2021:355, т. 17).

97

При все това само по себе си твърдението, че разглежданите стоки са „лекарствени продукти“ от клас 5, не е достатъчно (вж. по аналогия решение от 14 февруари 2017 г., Pandalis/EUIPO — LR Health Holdings Beauty Systems (Cystus), T‑15/16, непубликувано, EU:T:2017:75, т. 57).

98

Релевантният в случая въпрос за целите на преценката на реалното използване с оглед на правната уредба в областта на марките е дали стоките, за които се използва марката, а именно разглежданите в настоящия случай продукти, са същите като стоките, за които марката е регистрирана в клас 5. (вж. по аналогия решение от 18 ноември 2020 г., Dermavita/EUIPO — Allergan Holdings France (JUVEDERM ULTRA), T‑643/19, непубликувано, EU:T:2020:549, т. 29).

99

Що се отнася до категорията стоки съгласно правната уредба в областта на марките, визуалният външен вид на разглежданите стоки, например чрез опаковката или етикетирането, наистина има значение. Всъщност именно този визуален външен вид определя към коя категория стоки се свързва потребителят (заключение на генерален адвокат Kokott по дело Pandalis/EUIPO, C‑194/17 P, EU:C:2018:725, т. 33).

100

От това следва, че от определящо значение при преценката на реалното използване на посочената марка е начинът, по който съответните потребители възприемат стоките, за които е регистрирана спорната марка.

101

Освен това Съдът вече е постановил, що се отнася по-специално до възприятието на съответните потребители на лекарствените продукти, към които се прилага Директива 2001/83, че трябва да се вземе предвид отношението на нормално осведомения потребител, на когото формата на дадена стока би могла да вдъхва особено доверие, каквото обикновено вдъхват лекарствените продукти, предвид гаранциите, съпътстващи тяхното производство и разпространение. Макар външната форма на продукта да може да представлява сериозен показател в полза на квалифицирането му като лекарствен продукт от гледна точка на представянето му, тази форма трябва да се разбира не само като форма на самия продукт, но и като такава на опаковането му, което по съображения за търговска политика може да цели уподобяването на продукта на лекарствен продукт (вж. решение от 15 ноември 2007 г., Комисия/Германия, C‑319/05, EU:С:2007:678, т. 47 и цитираната съдебна практика).

102

В това отношение следва да се отбележи, че в писмените си изявления и в съдебното заседание страните единодушно посочват, че преценката за реалното използване на стоките, за които е регистрирана спорната марка, трябва да се основава на възприемането от съответните потребители, което в случая е възприятието както на крайните потребители, така и на специалистите.

103

Именно в светлината на тези съображения следва да се определи дали в случая съответните потребители ще възприемат разглежданите стоки като „лекарствени продукти“ от клас 5, за които спорната марка е била използвана.

104

Действително Общият съд вече е постановил, че дори и продажбата на стоките да се извършва изключително в аптеките, това все пак не означава, че става непременно въпрос за продажба на лекарствени продукти (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2017 г., Endoceutics/EUIPO — Merck (FEMIBION), T‑802/16, непубликувано, EU:T:2017:818, т. 38). Все пак неоспореното от жалбоподателя обстоятелство, че дадена стока може да бъде получена само в аптека при представяне на рецепта от лекар, е относим фактор, който следва да се вземе предвид за целите на определянето на стоките като лекарствени продукти.

105

Освен това, за да стигне до заключението, че спорната марка е използвана за лекарствени продукти от клас 5, апелативният състав се основава на съдебни решения и административни актове, съдържащи се в приложения AG 11, AG 13, AG 1 , AG 23 и AG 24, в които по същество се посочва, че разглежданите стоки представляват „лекарствени продукти, които не са вредни“ и че спорната марка се счита за използвана за лекарствени продукти от посочения клас. В това отношение, и по-специално от решенията на Oberlandsgericht München (Върховен областен съд Мюнхен) от 24 февруари 2011 г. и от 16 май 2013 г. (приложения AG 11 и AG 14), следва, че разглежданите стоки трябва да бъдат класирани като лекарствени продукти от гледна точка на представянето им по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 2001/83, тъй като, от една страна, върху опаковките е изписано означението „ayurvedic medicine“ и са посочени възпалителните заболявания, за лечението на които са предназначени стоките, а от друга страна, тъй като вследствие на изискването за представяне на рецепта от лекар потребителите оставали с впечатлението, че ставало въпрос за лекарство, чието предназначение е да лекува заболявания при хората, тоест за лекарствен продукт.

106

От това следва, че предвид значението на визуалния външен вид с оглед на възприемането на разглежданите стоки от съответните потребители, както е посочено в точка 99 по-горе, като се основава на решенията на Oberlandsgericht München (Върховен областен съд Мюнхен), посочени в точка 105 по-горе, и като взема предвид в тяхната взаимовръзка, от една страна, факта, че тези стоки се продават единствено в аптеките при представяне на рецепта от лекар, а от друга страна, означенията и посочената информация върху опаковките, които позволяват на съответните потребители лесно да ги възприемат като лекарствени продукти, апелативният състав е можел основателно да приеме, че посочените стоки следва да се класират като лекарствени продукти по смисъла на клас 5 от Ницската класификация.

107

Изложените от жалбоподателя доводи не са в състояние да опровергаят този извод.

108

Следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, според който единствено проявяващите фармакологично действие лекарствени продукти според тяхната функция могат да бъдат считани за лекарствени продукти по смисъла на клас 5. Това е така, защото, както беше припомнено в точка 101 по-горе, що се отнася до лекарствените продукти, към които се прилага Директива 2001/83, от съществено значение е възприятието на съответните потребители. От това следва, че стока, която вследствие на представянето си може да бъде възприета от потребителя като лекарствен продукт, също може да бъде квалифицирана като лекарствен продукт по смисъла на клас 5.

109

Следователно трябва да се отхвърлят и останалите доводи на жалбоподателя, че за разглежданите продукти не е налице разрешение за търговия както в държавата членка на вноса (Германия), така и в държавата на произход (Индия). Всъщност липсата на разрешение за търговия, тоест обстоятелство, което не е непременно известно на потребителя, не може да опровергае извода, че с оглед на посочените в точка 106 по-горе обстоятелства съответните потребители лесно биха могли да възприемат тези стоки като лекарствени продукти.

110

С оглед на изложеното жалбоподателят не е доказал, че апелативният състав е допуснал грешка в преценката, тъй като е взел предвид в тяхната цялост доказателствата, представени от встъпилата страна, за да може да стигне до изводите в точка 76 от оспорваното решение, че с оглед на възприятието на съответните потребители спорната марка е била използвана за „лекарствени продукти“ от клас 5, и в точка 78 от същото решене, че правонарушението по никакъв начин не е относимо с оглед на проверката дали е налице реално използване на посочената марка. Поради това третото твърдение за нарушение следва да се отхвърли по същество.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши: