1

С жалбата си, подадена на основание член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), жалбоподателят SY по същество иска, първо, отмяна на допълнението към обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/374/19 (ОВ C 374 A, 2020 г., стр. 3), с което се изменят условията и редът за провеждане на конкурса поради възникването на пандемията на COVID‑19, на поканата на Европейската комисия от 20 ноември 2020 г. за явяване на изпит, на списъка с одобрените кандидати, съставен след въпросния конкурс в областта на конкурентното право, на решенията относно назначаването на кандидати въз основа на този списък с одобрени кандидати и на решението за преразглеждане на конкурсната комисия, с което се потвърждава решението да не бъде вписано името му в списъка с одобрените кандидати. На второ място, при условията на евентуалност той иска в решението, което ще бъде постановено, да бъдат уточнени конкретните изисквания, които Комисията трябва да изпълни, за да възстанови правното положение, в което жалбоподателят се е намирал преди допуснатата от конкурсната комисия незаконосъобразност, така че да ѝ се позволи да включи името му в списъка с одобрените кандидати. Трето, той иска от Общия съд да установи, че Комисията е нарушила член 265 ДФЕС, тъй като не е постановила решение по жалбата, подадена по административен ред на 17 януари 2021 г.

2

На 6 юни 2019 г. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за конкурс на общо основание по документи и изпити EPSO/AD/374/19 за назначаване на администратори (функционална група AD) в областта на конкурентното право, финансовото право, правото в областта на икономическия и паричен съюз, финансовите правила, приложими за бюджета на ЕС, и защитата на евромонетите срещу фалшифициране (ОВ C 191 A, 2019 г., стр. 1, наричано по-нататък „обявлението за конкурса“) с цел съставяне на пет списъка с одобрените кандидати, от които Комисията да назначава нови членове на публичната служба на длъжности администратори. Обявлението за конкурса и приложенията към него, и по-специално приложение III, представляват правната уредба, приложима към свързаните с него процедури за подбор.

3

Обявлението за конкурса предвижда процедура в шест етапа. Първо, кандидатите подават предварителен формуляр за кандидатстване по електронен път. Второ, те са поканени да преминат поредица от тестове под формата на въпросници с избор между няколко отговора на компютър в един от одобрените центрове на EPSO. В случай че тази покана не е отправена преди тестовете за проверка на компетенциите, организирани в център за оценяване, се предвижда, че посочените тестове се провеждат едновременно с тези изпити. Трето, досиетата на кандидатите са разгледани, за да се провери дали те отговарят на условията за допускане до конкурса. Четвърто, кандидатите, които отговарят на тези условия за допускане, подлежат на подбор по документи въз основа на квалификациите, посочени във формуляра им за кандидатстване. Пето, кандидатите, получили една от най-високите общи оценки след подбора по квалификации, се поканват да положат четири изпита за проверка на компетенциите, организирани в център за оценяване. Шесто, конкурсната комисия установява за всяка от петте области на конкурса на общо основание списък с одобрените кандидати, в който фигурират имената на допустимите кандидати, получили всички необходими минимални оценки от изпитите в центъра за оценяване, до запълване на броя на издържалите конкурса, определен за всяка от областите.

4

По-специално, под заглавие „Как ще протече подборът?“ от обявлението за конкурса, в точка 5, озаглавена „Център за оценяване“, се посочва следното:

„При тестовете в центъра за оценяване ще бъдат оценени осем общи компетенции и свързаните с областта компетенции, изисквани за всяка област, като за целта ще бъдат използвани четири теста (интервю относно общите компетенции, свързано с областта интервю, упражнение в група и работа по казус) […]“.

5

От една страна, от таблицата, възпроизведена в точка 5, съдържаща се в раздела „Как ще протече подборът?“ от обявлението за конкурса, следва, че оценката на общите компетенции и компетенциите, свързани с областта, се разпределя между изпитите, организирани в центъра за оценяване по следния начин:

Изискван минимум: 3 от 10 точки за всяка компетенция и 40 от 80 точки общо

6

От друга страна, в съответствие с разглежданите таблици всяка обща компетенция се оценява върху 10 точки при изискван минимум 3/10 за компетенция и изискван общ минимум за всички компетенции 40/80, докато свързаните с областта компетенции се оценяват върху 100 точки при изискван минимум 50/100.

7

На 26 юни 2019 г. жалбоподателят подава кандидатурата си за конкурса.

8

Във формуляра за кандидатурата си съгласно точка 1.3 от общите разпоредби, приложими към общите конкурси, приложени към приложение III от обявлението за конкурса, озаглавени „Равни възможности и специални мерки“, жалбоподателят декларира, че се нуждае от специални мерки, за да участва в изпитите, [поверително].

9

С електронно писмо от 9 декември 2019 г. отговарящият за достъпността екип на EPSO уведомява жалбоподателя, че му е разрешено [поверително] за провеждането на изпита работа по казус.

10

В хода на процедурата за подбор жалбоподателят е поканен да участва в четири изпита за проверка на компетенциите, организирани в центъра за оценяване, и едновременно с това в тестове под формата на въпросници с избор между няколко отговора на компютър.

11

На 10 януари 2020 г. жалбоподателят участва в първия изпит за оценяване на общите компетенции, а именно работа по казус, в център за външно оценяване в [поверително]. С електронно писмо от 18 януари 2020 г. той уведомява екипа на EPSO, отговарящ за достъпността, за проблем, възникнал по време на този изпит, а именно че доставчикът на услугата, натоварен от EPSO с организацията на изпита, не му е разрешил [поверително]. С електронно писмо от 22 януари 2020 г. екипът на EPSO, отговарящ за достъпността, признава пред жалбоподателя наличието на грешка в комуникацията с този доставчик.

12

На 3 март 2020 г. жалбоподателят участва в тестовете под формата на въпросници с избор между няколко отговора на компютър и в другите три изпита за проверка на компетенциите, а именно интервю относно общите компетенции, упражнение в група и свързано с областта интервю, в център за оценяване в Брюксел (Белгия).

13

На 6 март 2020 г. процедурата за подбор е спряна поради появата на пандемията от COVID‑19 и последвалата санитарна криза. Към тази дата все още не всички кандидати са положили изпитите, организирани в центъра за оценяване.

14

С писмо от 1 юли 2020 г., подписано от началник на отдел в EPSO от името на председателя на конкурсната комисия, жалбоподателят е уведомен, че е „решено да се възобновят изпитите в центъра за оценяване през втората половина на септември“, и че „кандидатите, които вече са положили изпитите, няма да бъдат поканени отново“.

15

С електронно писмо от 28 август 2020 г. службата за контакт с кандидатите на EPSO ги уведомява, че се предвижда получените оценки от проведените изпити за проверка на компетенциите, организирани присъствено в центъра за оценяване, да останат валидни, с изключение на оценката, получена на „Упражнението в група“, тъй като това упражнение е заменено с онлайн тест, в който всички кандидати трябва да участват, включително тези, които са положили изпитите от конкурса през март 2020 г.

16

С две жалби, от 28 август и 15 октомври 2020 г., заведени съответно под референтни номера EPSOCRS-50590 и EPSOCRS-52914, жалбоподателят оспорва тези нови начини на провеждане на предвидените изпити, като подчертава по-специално неблагоприятното положение, в което биха поставили кандидатите, които вече са положили изпитите през март 2020 г., и потенциалните рискове за здравето на кандидатите при провеждането на тези нови изпити. Той набляга и на задължението на EPSO да спазва обявлението за конкурс. Въпреки това той изразява желание да участва в новия изпит, заменил „Упражнението в група“, без да се засягат жалбите му в това отношение.

17

С писмо от 26 октомври 2020 г., подписано от началник на отдел на EPSO от името на председателя на конкурсната комисия, кандидатите са уведомени за възобновяването на процедурата за подбор след публикуването на допълнение към обявлението за конкурса в Официален вестник.

18

На 5 ноември 2020 г. допълнението към обявлението за конкурса е публикувано в Официален вестник (ОВ C 374 A, 2020 г., стр. 3, наричано по-нататък „допълнението към обявлението за конкурса“).

19

Допълнението към обявлението за конкурса предвижда най-напред, че кандидатите, които не са положили присъствено изпитите в центъра за оценяване преди 6 март 2020 г., трябва да положат всички тези изпити от разстояние. По-нататък, „Упражнението в група“ се заменя със ситуационно интервю относно компетенциите, организирано от разстояние чрез видеоконферентна връзка (situational competency-based interview, наричано по-нататък „интервюто SCBI“). На последно място, кандидатите, положили всички изпити, организирани в центъра за оценяване преди 6 март 2020 г., също трябва да преминат посоченото интервю, като получената от него оценка заменя оценката, получена от „Упражнението в група“.

20

С писмо от 20 ноември 2020 г. жалбоподателят получава покана, подписана от началник на отдел в EPSO от името на председателя на конкурсната комисия, да се яви на интервюто SCBI на 14 декември 2020 г. В нея се уточнява, че като приема тази покана, жалбоподателят приема и условията на конкурса и допълнението към обявлението за конкурса.

21

Жалбоподателят се явява на интервюто SCBI на 14 декември 2020 г.

22

С писмо от 14 януари 2021 г., подписано от началник на отдел в EPSO от името на председателя на конкурсната комисия, жалбоподателят е уведомен за решението на конкурсната комисия да не впише името му в списъка с одобрените кандидати, с мотива, че не е сред кандидатите, получили най-високите общи оценки в центъра за оценяване, а именно най-малко 119,5 точки (наричано по-нататък „решението за невписване в списъка с одобрените кандидати“).

23

С електронно писмо от 17 януари 2021 г. жалбоподателят иска преразглеждане на решението за невписване в списъка с одобрените кандидати и на основание член 90, параграф 2 от Правилника подава жалба по административен ред срещу това решение, позовавайки се по-специално на неравно третиране поради неспазването от страна на EPSO на специалните мерки, предвидени в негова полза, липса на съответствие на допълнението с обявлението за конкурс на общо основание и неравно третиране спрямо другите кандидати поради организацията от разстояние на изпитите, които първоначално са предвидени в център за оценяване.

24

С писмо от 21 април 2021 г., подписано от началник на отдел в EPSO от името на председателя на конкурсната комисия, жалбоподателят е уведомен за решението на конкурсната комисия да потвърди решението за невписване в списъка с одобрените кандидати (наричано по-нататък „решението за преразглеждане“).

25

На 22 март 2021 г. жалбоподателят подава по електронен път жалба до службата на EPSO за контакт с кандидатите, заведена под номер EPSOCRS-61721, с която иска да получи уточнения относно последиците от жалбата му, подадена по административен ред на 17 януари 2021 г.

26

С нова жалба, заведена под номер EPSOCRS-65320 от 8 май 2021 г., той подава заявление за достъп до информация относно документацията на EPSO по конкурса във връзка с броя на кандидатите, вписани в списъка с одобрените кандидати, работещи или работили като договорно наети служители по срочни или безсрочни договори, като срочно наети служители или като командировани национални експерти в генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“, в екипа на правната служба, отговарящ за дела в областта на конкуренцията, или в която и да е друга служба или генерална дирекция на Комисията от най-малко една година преди началото на конкурсната процедура.

27

Жалбоподателят моли Общия съд:

28

Комисията моли Общия съд:

32

С първото си искане жалбоподателят иска отмяна на списъка с одобрените кандидати, на решенията за назначаване на кандидати, вписани в този списък, на решението за невписване в списъка с одобрените кандидати, на решението за преразглеждане, както и на допълнението към обявлението за конкурса и на поканата от 20 ноември 2020 г. за явяване на интервюто SCBI.

[…]

36

В подкрепа на първото си искане жалбоподателят изтъква четири основания: първо — незаконосъобразност на изменението на условията и реда на процедурата за подбор; второ — неравно третиране поради наличие на предходно заболяване и несъобразяване с предвидените за това специални мерки за участието в конкурсните изпити; трето — неравно третиране спрямо кандидатите, участвали във всички изпити от разстояние, и четвърто — неравно третиране в сравнение с кандидатите, които са били назначени в служба в Комисията преди конкурса и чиито имена са вписани с списъка с одобрените кандидати.

37

Жалбоподателят счита, че изменението на условията и реда на процедурата за подбор с допълнението към обявлението за конкурса е незаконосъобразно, тъй като това допълнение заменя изпита упражнение в група с интервюто SCBI. Той счита, че това изменение на естеството на изпитите, при положение че част от кандидатите, сред които самият той, вече са положили изпитите, предвидени в обявлението за конкурса, е лишено от правно основание поради последващия си характер и обратното си действие.

38

В това отношение, първо, жалбоподателят изтъква, че доводът на Комисията, изведен от непреодолима сила, свързана с настъпването на пандемията от COVID‑19, не може да опровергае това твърдение. Според него, ако Комисията неправомерно не беше пропуснала да продължи процедурата за подбор през пролетта и лятото на 2020 г., период, в който летните санитарни условия са били по-благоприятни, тя не би била изправена пред невъзможността да организира провеждането на присъствени изпити през периода на действителното възобновяване на процедурата, считано от ноември 2020 г. Той добавя, че решението на Комисията да проведе изпитите от разстояние, считано от зимния период, е оправдано от неравностойното желание да се привилегироват кандидатите, които същевременно са на служба в Комисията и чиито договори евентуално изтичали в краткосрочен и средносрочен план.

39

Второ, изменението на реда и условията на процедурата за подбор с допълнението към обявлението за конкурса противоречало на член 1, параграфи 1 и 2 от приложение III към Правилника, който предоставял на кандидатите право на запазване на начина на провеждане на изпитите, като предвиждал, от една страна, че естеството на изпитите и съответното им оценяване трябва да бъдат уточнени в обявлението за конкурса, и от друга страна, че публикуването на това обявление в Официален вестник трябва да бъде направено един месец преди крайния срок за получаване на кандидатурите и два месеца преди датата на изпитите. Освен това въпросното изменение би противоречало на изискването за прозрачност, което произтичало от член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника във връзка с член 1г, член 28, буква г) и член 29, параграф 1 от Правилника, гарантиращи на кандидатите в конкурс правото на постоянна и предвидима процедура за подбор преди началото ѝ.

40

Трето, интервюто SCBI не представлявало друг подходящ изпит към „Упражнението в група“ с цел да се гарантира обективен подбор. Според жалбоподателя представените от Комисията документи, за да докаже еквивалентността на изпитите, не могат да опровергаят това твърдение.

41

Четвърто, жалбоподателят счита, че EPSO не е изпълнила задължението си за полагане на грижа и правото на добра администрация, защитено с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. По последния въпрос той се позовава на уверението, което е имал, че няма да полага нови изпити, породено от писмото от 1 юли 2020 г., с което началник на отдел на EPSO го е уведомил за възобновяването на изпитите в центъра за оценяване през септември, и че кандидатите, които вече са положили изпитите, няма да бъдат поканени отново.

42

Пето, жалбоподателят поддържа, че без да изтъкне правно основание и по едностранен и неравнопоставен начин, като допуснала злоупотреба с власт, EPSO разпоредила на всички кандидати да се явят на интервюто SCBI, и приела, че това явяване означава приемане на допълнението към обявлението за конкурса. В това отношение той подчертава, че съгласието му да участва в изпитите при новите условия, не може да се презумира, като се имат предвид по-специално неговите жалби и фактът, че участието му наподобявало задължение поради заплахата за изключване от процедурата, до което би довело неучастието.

43

Шесто, при условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че EPSO е нарушила задължението за мотивиране, тъй като не е посочила правното основание и конкретните мотиви на решението за изменение на обявлението за конкурса.

44

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

[…]

50

Следва да се припомни, че член 7, параграфи 1—3 от приложение III към Правилника гласи:

„1.   След консултации с Комитета по Правилника за персонала институциите възлагат на [EPSO] да предприеме необходимите мерки за осигуряване прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица на Съюза […]

2.   Задачата на [EPSO] е:

[…]

3.   По искане на отделна институция [EPSO] може да осъществява други задачи, свързани с подбора на персонала“.

51

Така съгласно член 7, параграфи 1—3 от приложение III към Правилника EPSO оказва съдействие на различни институции, като определя и организира процедурите за подбор на длъжностни лица при спазване на общите правила, приети от посочените институции (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2009 г., Aparicio и др./Комисия, F‑20/08, F‑34/08 и F‑75/08, EU:F:2009:132, т. 57).

52

Следователно в рамките на правомощието за определяне и организиране на конкурсните изпити, изведено от член 7, параграфи 1—3 от приложение III към Правилника, EPSO е можела да реши да приеме допълнението към обявлението за конкурса. Следователно това правно основание позволява на EPSO да измени с посоченото допълнение правилата на процедурата за подбор.

53

Следва да се припомни, че принципът на пропорционалност е признат в постоянната съдебна практика като част от общите принципи на правото на Съюза. Съгласно този принцип, за да бъде законосъобразна дадена мярка, взета от институция на Съюза, трябва, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваната цел (вж. решение от 21 октомври 2004 г., Schumann/Комисия (T‑49/03, EU:T:2004:314, т. 52 и цитираната съдебна практика).

54

Институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка относно реда за провеждане на конкурса, а съдът на Съюза следва да упражнява контрол в това отношение само доколкото е необходимо, за да се осигурят равното третиране на кандидатите и обективният им подбор (решение от 13 януари 2021 г., Helbert/EUIPO, T‑548/18, EU:T:2021:4, т. 30). Освен това съдебната практика признава широко право на преценка в същите граници на конкурсната комисия, когато тя е изправена пред нередности или грешки, допуснати при провеждането на конкурс на общо основание с голям брой участници, които съгласно принципите на пропорционалност и добра администрация не могат да бъдат поправени чрез повторно провеждане на конкурсните изпити (вж. в този смисъл решение от 2 май 2001 г., Giulietti и др./Комисия, T‑167/99 и T‑174/99, EU:T:2001:126, т. 58). На конкурсната комисия следва да се признае такова широко право на преценка и когато тя е изправена пред случаи на непреодолима сила.

55

Съдът не следва да упражнява контрол върху подробното съдържание на изпита, освен ако то надхвърля рамките на посоченото в обявлението за конкурса или не е съотносимо с целите на изпита или конкурса (вж. решение от 7 февруари 2002 г., Felix/Комисия, T‑193/00, EU:T:2002:29, т. 45 и цитираната съдебна практика).

56

В случая, макар EPSO да не е конкурсна комисия, припомнените в точки 53 и 54 по-горе принципи могат да бъдат приложени и по отношение на нея, тъй като тя разполага с голяма свобода на действие при организирането на тестовете за подбор, по-специално с цел да се гарантира прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица на Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2009 г., Aparicio и др./Комисия, F‑20/08, F‑34/08 и F‑75/08, EU:F:2009:132, т. 77 и 78). Тази свобода на действие трябва да се преценява в контекста на възникването на пандемията от COVID‑19, която нарушава организацията на въпросните конкурсни изпити с много участници.

57

В това отношение настъпването на пандемията от COVID‑19, външната, необичайната и непредвидимата за EPSO епидемиологична обстановка, представляваща случай на непреодолима сила, кара държавите членки да приемат по отношение на своите граждани мерки за ограничаване на пътуванията и събиранията, придружени от санитарни мерки. EPSO е била длъжна да спазва тези мерки в рамките на организирането на конкурсните изпити, без да може да упражнява контрол върху тях. Следователно тази пандемия представлява за EPSO случай на непреодолима сила, нарушил организацията на посочените изпити, тоест, съгласно постоянната съдебна практика, чуждо, извънредно и непредвидимо обстоятелство, чиито последици не са могли да бъдат избегнати от нея въпреки положената дължима грижа (вж. по аналогия решение от 28 април 2022 г., C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване) (C‑804/21 PPU, EU:C:2022:307, т. 44 и цитираната съдебна практика).

58

В този контекст, в точки 1 и 2 от допълнението към обявлението за конкурса, посочени в точка 47 по-горе, най-напред се припомня, че поради настъпването на пандемията от COVID‑19 EPSO е била принудена да прекъсне и да спре в хода им всички свои дейности, свързани с центъра за оценяване, считано от 6 март 2020 г., за да гарантира прилагането на всички подходящи предпазни мерки. По-нататък в тях се припомня, че при възобновяването на процедурата за подбор въпреки посочената пандемия, по съображения, свързани с общественото здраве, не е било възможно да се организират в кратък срок присъствени изпити в помещенията на EPSO, и на последно място, за да може конкурсът да приключи в разумен срок, EPSO решава да организира онлайн (от разстояние) провеждането на изпитите, първоначално предвидени в центъра за оценяване.

59

Ето защо EPSO е била изправена пред случай на непреодолима сила, който прави невъзможно надеждното планиране на изпитите поради непредвидимото развитие на пандемията, считано от 6 март 2020 г., и пред малката вероятност от възобновяване на процедурата за подбор през есента на 2020 г. при условия, подобни на действащите преди възникването на пандемията от COVID‑19. При упражняване на значителната си свобода на действие и правомощията си съгласно член 7, параграфи 1—3 от приложение III от Правилника, от една страна, EPSO следователно е можела да приеме, че се налага адаптиране на условията и реда на провеждане на конкурсните изпити, за да се гарантира продължаването на тази процедура при опазване на здравето на кандидатите и за да се ограничат евентуални вредоносни последици от спирането или възобновяването на посочената процедура както за кандидатите, така и за засегнатата институция. От друга страна, тя е можела да реши, че адаптирането трябва да се извърши само доколкото това е строго необходимо за тази цел.

60

По последния въпрос, най-напред, от преписката е видно, че към 13 март 2020 г. от 385 кандидати, поканени за изпитите, организирани в центъра за оценяване за двете висящи към този момент, но спрени процедури за подбор, по-голямата част от кандидатите, а именно 289 кандидати, вече са положили изпитите присъствено.

61

Следва да се отбележи, че при тези условия EPSO се е погрижила да вземе предвид интереса на тези кандидати, които вече са положили изпитите и които представляват мнозинството от регистрираните кандидати, да не бъдат задължени да ги положат отново, като този интерес изисква запазването на изпитите в тяхната същност, както и свързаните с тях резултати, получени преди спирането на процедурата за подбор. Тогава тя правилно приема, че решението всички кандидати да положат отново всички изпити от разстояние, би било непропорционално и би нарушило принципите на пропорционалност и добра администрация с оглед на интереса на посочените кандидати.

62

На следващо място, от предварителните общи проучвания, представени от EPSO, следва, че полагането на изпити от разстояние вече е било проведено и изпитано на практика при предходни процедури за подбор и е можело да бъде преценено от администрацията и кандидатите като технически надеждно и неводещо до значителни разлики по отношение на справедливостта на оценяването и резултатите на кандидатите, както и че се одобрява от тях. При тези условия, като се вземат предвид тези предварителни проучвания, EPSO разумно е можела, от една страна, да предпочете разновидност на провеждането на изпитите от разстояние, за да запази здравето на кандидатите, и от друга страна, да приеме, че полагането от разстояние от страна на кандидатите, които все още не са положили изпитите към датата на спиране на процедурата, на изпитите, състоящи се в интервю относно общите компетенции, свързано с областта интервю и работа по казус, не предполага прекомерно усилие за адаптиране, противоречащо на принципа на пропорционалност.

63

Накрая, що се отнася до изпита упражнение в група, следва да се отбележи, че въз основа на консултации със специалисти и научни публикации EPSO е взела предвид техническата сложност и неподходящия характер на организирането на този изпит в разновидност от разстояние, тъй като това предполага специфична динамика, свързана с присъствието на място на кандидатите, и служи за оценяване на специфични компетенции в тази рамка. Така в пределите на значителната свобода на действие, с която разполага, EPSO е можела да прецени, че тези трудности предполагат предефиниране на изпита упражнение в група.

64

В това отношение следва да се припомни, че точка 5, озаглавена „Център за оценяване“, съдържаща се в разделa „Как ще протече подборът?“ от обявлението за конкурса, предвижда разпределение между изпитите за оценка на осемте компетенции, посочени в конкурса, и че следователно изпит, подобен на изпита упражнение в група, задължително се изисква, за да се гарантира достоверността на получените резултати в съответствие с двойно допълнително oценяване на следните шест компетенции: „анализ и разрешаване на проблеми“, „учене и развитие“, „определяне на приоритети и организиране“, „устойчивост“, „работа с други хора“ и „ръководни умения“ (вж. т. 5 по-горе).

65

Следователно EPSO не е можела просто да премахне изпита упражнение в група, тъй като в противен случай конкурсната комисия би била поставена в положение да извърши непълна оценка на оценяваните компетенции на кандидатите. При това положение, все така в рамките на своята широка свобода на действие, EPSO е можела да приеме, че организирането на изпит, чиято цел е да се оценят тези шест компетенции, остава необходимо, за да се гарантира валидността на всички резултати на кандидатите.

66

При тези условия интервюто SCBI е замислено от EPSO като изпит за оценка на умения, подобни на оценяваните в рамките на упражнението в група, като същевременно има предимството, че е много по-лесно за организиране и с по-голяма техническа надеждност при оценяването в сравнение с упражнението в група, когато тези изпити се организират от разстояние.

67

Ето защо следва да се заключи, че приемането от EPSO на допълнението към обявлението за конкурса, с което въвежда интервюто SCBI, е резултат от избора на EPSO да използва най-малко обременителен за всички кандидати начин за изпитване с оглед на извънредното обстоятелство, съставляващо пандемията от COVID‑19.

68

Следователно разглежданото изменение не противоречи на принципа на пропорционалност.

69

Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране е обективно обосновано (решения от 11 септември 2007 г., Lindorfer/Съвет, C‑227/04 P, EU:C:2007:490, т. 63, и от 20 март 2012 г., Kurrer и др./Комисия, T‑441/10 P—T‑443/10 P, EU:T:2012:133, т. 53). Освен това в област, която попада в обхвата на оперативната самостоятелност, принципът на равенство е нарушен, когато съответната институция прокарва разграничения, които са произволни или явно неподходящи с оглед на целта, преследвана от разглежданата правна уредба (вж. решение от 20 март 2012 г., Kurrer и др./Комисия, T‑441/10—T‑443/10 P, EU:T:2012:133, т. 54 и цитираната съдебна практика).

70

Нарушението на принципа на равенство предполага спорното третиране да поставя някои лица в по-неблагоприятно положение по отношение на други (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 39 и цитираната съдебна практика).

71

При провеждането на конкурс съответната конкурсна комисия трябва строго да следи за спазването на принципа на равно третиране на кандидатите. Макар че конкурсната комисия разполага с широко право на преценка по отношение на правилата и конкретното съдържание на изпитите, съдът на Съюза следва все пак да упражни контрол в рамките на необходимото, за да се осигурят равното третиране на кандидатите и обективността при подбора им от страна на конкурсната комисия (решение от 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 132). В този контекст ОН, като организатор на конкурса, както и конкурсната комисия следва също да предприемат действия, за да могат всички кандидати в един и същ конкурс да положат един и същ изпит при еднакви условия. Следователно конкурсната комисия трябва да следи изпитите на всички кандидати да бъдат по същество с еднаква степен на трудност (вж. в този смисъл решения от 24 март 1988 г., Goossens и др./Комисия, 228/86, EU:C:1988:172, т. 15, и от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 44 и цитираната съдебна практика).

72

Освен това, за да се осигури равенството между кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването, конкурсната комисия е длъжна да гарантира еднакво прилагане на критериите за оценяване спрямо всички кандидати (решение от 13 януари 2021 г., Helbert/EUIPO, T‑548/18, EU:T:2021:4, т. 32). Това изискване се налага особено при устните изпити, тъй като тези изпити по естеството си са унифицирани в по-малка степен, отколкото писмените изпити (решение от 13 януари 2021 г., Helbert/EUIPO, T‑548/18, EU:T:2021:4, т. 33).

73

От член 1г, параграф 6, първо изречение от Правилника обаче следва, че са възможни ограничения на принципа на недопускане на дискриминация, при условие че те са „обоснован[и] с обективни и разумни съображения“ и са подчинени на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала (решение от 6 юли 2022 г., MZ/Комисия, T‑631/20, EU:T:2022:426, т. 62).

74

Така широкото право на преценка, с което разполагат институциите на Съюза при организирането на своите служби, и по-специално при определянето на критериите за уменията, изисквани за свободните длъжности, и в зависимост от тези критерии и в интерес на службата, на условията и реда за организиране на конкурса, е императивно очертано от член 1г от Правилника, така че различия в третирането се допускат само ако са обективно обосновани и пропорционални на реалните нужди на службата (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2022 г., MZ/Комисия, T‑631/20, EU:T:2022:426, т. 63 и цитираната съдебна практика).

75

В случая следва да се отбележи, че EPSO организира устния изпит интервю SCBI за всички кандидати, тоест независимо от тяхното положение към датата на възобновяване на процедурата за подбор, като заменя изпита упражнение в група, за да оцени същите компетенции като специфичните за изпита упражнение в група.

76

С оглед на особената организация на новия изпит – интервюто SCBI, от една страна, следва да се заключи, че EPSO се е погрижила с този изпит конкурсната комисия да позволи на всички кандидати да бъдат оценени последователно и равнопоставено по отношение на шестте компетенции, посочени в обявлението за конкурса, в съответствие със съдебната практика, посочена в точки 71 и 72 по-горе. Ето защо следва да се заключи, че EPSO е третирала еднакво всички кандидати.

77

От друга страна, вярно е, че с оглед на общата организация на конкурса EPSO е третирала еднакво кандидати, които се намират в различно положение, а именно кандидати, които вече са положили изпитите, предвидени първоначално в обявлението за конкурса, и кандидати, които все още не са ги положили.

78

Ето защо следва да се провери дали това неспазване на принципа на равно третиране е било обективно и обосновано от законосъобразна цел от общ интерес в рамките на политиката за персонала.

79

От точка 4 от допълнението към обявлението за конкурса е видно, че тази еднаквост на третирането е мотивирана от задължението на EPSO да осигури равно третиране на всички кандидати, що се отнася до полагането на изпита интервю SCBI. Следователно подобна еднаквост в третирането е в съответствие с целта на EPSO за намеса в процедурата за подбор, посочена в член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника, изразяваща се във вземане на необходимите мерки, за да се гарантира прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностните лица на Съюза. Следователно тя изглежда обективно обоснована по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 69 и 73 по-горе.

80

При тези условия следва да се заключи, че EPSO не е нарушила принципа на равно третиране по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 70 по-горе, когато е поканила жалбоподателя да положи изпита интервю SCBI.

81

Следва да се припомни, че член 1, параграфи 1 и 2 от приложение III към Правилника гласи следното:

„1.   Обявленията за конкурси се изготвят от органа по назначаването след консултации със съвместната комисия. В обявлението се посочва[т]:

[…]

[…]

Обявлението за конкурс на общо основание, общ за две или повече институции, се съставя от органа по назначаването, посочен в член 2, параграф 2 от Правилника, след консултации с обща съвместна комисия.

2.   Обявлението за конкурс на общо основание се публикува в [Официален вестник] най-късно един месец преди датата на крайния срок за кандидатстване и[…] когато е приложимо — най-късно два месеца преди датата на изпита“.

82

Ето защо, по силата на член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника, обявлението за конкурса, когато става въпрос за конкурси чрез изпит, трябва да посочва естеството на изпитите и съответното им оценяване (решение от 21 март 2013 г., Taghani/Комисия, F‑93/11, EU:F:2013:40, т. 65, вж. също в този смисъл решение от 14 юли 1983 г., Detti/Съд, 144/82, EU:C:1983:211, т. 27).

83

Освен това, макар конкурсната комисия да разполага с широко право на преценка при определяне на условията на даден конкурс, тя е обвързана от текста на обявлението за конкурса, така както е публикуван. Условията на обявлението за конкурса представляват както рамката за законосъобразност, така и рамката за преценка на конкурсната комисия (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2004 г., Schumann/Комисия, T‑49/03, EU:T:2004:314, т. 63 и цитираната съдебна практика).

84

В конкретния случай е безспорно, че след приключването на изпитите за допускане за част от кандидатите, допълнението към обявлението за конкурса променя реда и условията за оценяване на компетенциите, предмет на изпита упражнение в група, като променя естеството на този изпит, определен предварително в съответствие с член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника, като го заменя с индивидуално упражнение от разстояние под формата на интервю SCBI.

85

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика принципът на защита на оправданите правни очаквания е следствие от принципа на правна сигурност, изискващ правните норми да бъдат ясни и точни, и целящ да гарантира предвидимост на правните положения и отношения, попадащи в обхвата на правото на Съюза (решения от 15 февруари 1996 г., Duff и др., C‑63/93, EU:C:1996:51, т. 20, и от 5 септември 2014 г., Éditions Odile Jacob/Комисия, T‑471/11, EU:T:2014:739, т. 90). Тези принципи не допускат началото на срока на действие на акт на Съюза да се определя към момент отпреди публикуването му, освен по изключение, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени (вж. решение от 10 ноември 2010 г., OHMI/Simões Dos Santos, T‑260/09 P, EU:T:2010:461, т. 48 и цитираната съдебна практика).

86

Следователно трябва да се провери дали, както счита жалбоподателят, непредвидимата промяна на естеството на изпита след частичното му провеждане нарушава принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност по смисъла на посочената в точка 85 по-горе съдебна практика.

87

В случая, от една страна, що се отнася до условието, свързано с поставената цел, следва да се припомни, че извънредно обстоятелство като пандемията от COVID‑19 обосновава приемането на допълнението към обявлението за конкурса, за да се позволи на кандидатите и институцията да продължат процедурата по подбор при възможни, пропорционални и приемливи от здравна гледна точка условия (вж. т. 58—67 по-горе). По този начин това условие се отнася in fine до ефективността на назначаването с конкурс. След като разглежданото изменение на процедурата за подбор е било необходимо по изключение поради целта да се гарантира, въпреки трудностите в санитарната обстановка, назначаването, целено с тази процедура, следва да се приеме, че първото условие за изключение, поставено от съдебната практика, посочена в точка 85 по-горе, е изпълнено.

88

От друга страна, що се отнася до второто условие за изключение, свързано със зачитането на оправданите правни очаквания на жалбоподателя, вярно е, че съгласно постоянната съдебна практика право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания, има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни очаквания. Правото на позоваване на оправдани правни очаквания предполага наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да са съобразени с приложимите норми (вж. решение от 5 септември 2014 г., Éditions Odile Jacob/Комисия, T‑471/11, EU:T:2014:739, т. 91 и цитираната съдебна практика).

89

Налага се обаче изводът, че в настоящия случай, както следва от точка 57 по-горе, в хода на процедурата EPSO е била изправена пред непреодолима сила, свързана с настъпването на пандемията от COVID‑19, което при тези обстоятелства прави невъзможно запазването на реда и условията на процедурата за подбор, първоначално определени в обявлението за конкурса. Следователно при извънредните обстоятелства по настоящото дело жалбоподателят не може да се позовава на твърдяно неспазване на принципа на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на тези правила спрямо него.

90

От друга страна, следва да се добави, че макар да е променила естеството на изпита упражнение в група, все пак EPSO се е погрижила да предвиди тази промяна по начин, който позволява спазването на целта на този изпит, определена в точка 5 в раздела „Как ще протече подборът?“ от обявлението за конкурса, а именно оценяване на шестте компетенции, определени в тази точка. Освен това следва да се отбележи, че изменението на правилата относно естеството на този изпит не засяга възможността на жалбоподателя действително да бъде оценен относно тези шест компетенции, тъй като е бил поканен да участва в новия изпит – интервюто SCBI, по същия начин, както всички останали кандидати.

91

При тези условия и след като EPSO извежда от член 7, параграфи 1 и 2 от приложение III към Правилника компетентност да организира конкурсите на общо основание и да вземе необходимите мерки, за да гарантира прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор, като в това отношение разполага с широко право на преценка, тя не е била длъжна да получи предварително съгласието на кандидатите, сред които и жалбоподателя, що се отнася до промяна на начините на провеждане на изпитите. Следователно твърдението на жалбоподателя, че съгласието му да участва в изпитите, не е можело да се предполага (вж. т. 42 по-горе) е ирелевантно и трябва да се отхвърли.

92

Освен това, що се отнася до писмото от 1 юли 2020 г. (вж. т. 14 и 41 по-горе), в него EPSO уточнява, че „в светлината на последните промени и на политиките, приети от държавите членки по отношение на ситуацията с COVID‑19, [тя] е решила да планира възобновяване [на процедурата] в центровете за оценяване приблизително през втората половина на месец септември“. Така, макар в това писмо действително да се уточнява, че „[к]андидатите, които вече са преминали [изпитите] в центъра за оценяване, няма [да бъдат] поканени отново“, остава фактът, че тази информация е изрично обусловена от подобряването на описаната преди това епидемиологична обстановка, и се споменава възобновяването в присъствена форма на процедурата в центровете за оценяване, тоест съгласно правилата, предвидени в обявлението за конкурса. Това обуславяне не би могло да породи в полза на жалбоподателя оправдани правни очаквания относно запазването на присъствената процедура, в случай че епидемиологичната обстановка евентуално се влоши и форсмажорни обстоятелства биха наложили по необходимост адаптирането ѝ, за да се позволи нейно продължаване.

93

С оглед на гореизложеното първото основание следва да бъде отхвърлено.

[…]

115

Жалбоподателят подчертава, че е положил присъствено изпитите интервю относно общите компетенции и свързано с областта интервю в центъра за оценяване на 3 март 2020 г., докато кандидатите, които не са положили тези изпити към посочената дата, впоследствие са ги положили от разстояние чрез видеоконферентна връзка при възобновяването на процедурата от есента на 2020 г. Поради тази разлика между начините на полагане на изпитите EPSO, от една страна, го третирала неравнопоставено в сравнение с другите кандидати, и от друга страна, допуснала грешки в процедурата.

116

От една страна, жалбоподателят твърди, че ако представените упражнения и зададените на кандидатите въпроси по време на изпитите, организирани от разстояние, са били същите като тези, поставени на кандидатите, положили присъствено изпитите, организирани в центъра за оценяване, първите биха били поставени в по-благоприятно положение в сравнение с вторите поради предоставеното допълнително време за отговор на въпросите, като това време е присъщо на електронното препредаване, предвидено съгласно новите правила за полагане на изпити от разстояние. Благодарение на това допълнително време тези кандидати биха имали достъп до по-добри условия на интервю, които могат да имат положителни последици върху оценяването им. Той отбелязва, че EPSO не се е опитала да поправи или да компенсира това неблагоприятно положение, въпреки че подобни мерки били правно допустими в рамките на процедура за подбор по квалификации.

117

От друга страна, жалбоподателят изтъква, че въвеждането от EPSO на обективно неравнопоставени условия на провеждане на изпита между кандидатите води до това, че службата е допуснала грешка в процедурата, като е приела допълнението към обявлението за конкурса, без да вземе предвид нито интереса на жалбоподателя, нито този на другите кандидати, положили присъствено изпити. Според него фактът, че решението за преразглеждане не съдържа каквато и да било обосновка в това отношение, при положение че искането за преразглеждане все пак имало такъв предмет, водело до нарушение от страна на EPSO на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС.

118

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

[…]

124

На второ място, що се отнася до твърдяното неравно третиране, свързано с организирането на изпитите по електронен път, следва да се припомни, че в рамките на съдебния контрол на решението, с което конкурсната комисия отказва да впише кандидат в списъка с одобрените кандидати, Общият съд проверява спазването на приложимите правила, т.е. по-конкретно процесуалните правила, съдържащи се в правилника и в обявлението за конкурса, както и тези, от които се ръководи в работата си конкурсната комисия, в частност задължението ѝ за безпристрастност и за равно третиране на кандидатите, както и липсата на злоупотреба с власт (решение от 6 юли 2022 г., JP/Комисия, T‑179/20, непубликувано, EU:T:2022:423, т. 67).

125

Съгласно припомнената в точки 69—74 по-горе съдебна практика принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако такова третиране е обективно обосновано и отговаря на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала Освен това конкурсната комисия, която е длъжна да гарантира последователното прилагане на критериите за оценяване спрямо всички кандидати, трябва да предприеме действия, за да могат всички кандидати в един и същ конкурс да положат един и същ изпит при едни и същи условия и по този начин да се увери, че изпитите имат една и съща степен на трудност за всички кандидати. Това изискване се налага особено при устните изпити.

126

Освен това от съдебната практика следва, че всеки конкурс по принцип включва присъщ риск от неравно третиране. Затова нарушение на принципа на равно третиране може да се констатира само когато при избора на тестове конкурсната комисия не е ограничила риска от неравенство на шансовете до присъщия на всеки изпит риск (вж. в този смисъл решение от 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 133). Следователно решението кандидатът да не бъде вписан в списъка с одобрените кандидати, трябва да бъде отменено, ако се окаже, че конкурсът е бил организиран по начин, който поражда риск от неравно третиране, по-висок от присъщия на всеки конкурс, без да е необходимо съответният кандидат да доказва факта, че някои кандидати действително са били поставени в по-благоприятно положение (решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 46).

127

В случая следва да се припомни, че промяната в начина на провеждане на изпитите е резултат от необходимостта за EPSO, изправена пред пандемията от COVID‑19, представляваща случай на непреодолима сила, да осигури провеждането на процедурата за подбор при еднакви условия за всички кандидати, като същевременно приспособява по пропорционален начин условията на изпитите, за да ограничи евентуалните вредоносни последици, породени от спирането или възобновяването на процедурата, както за кандидатите, така и за институцията, която ги назначава (вж. т. 5 по-горе). Следователно, ако кандидатите в сходни положения от гледна точка на конкурса са третирани различно при полагането от изпитите поради няколко начина на провеждане, такова третиране все пак е било обективно обосновано и отговаря на легитимна цел от общ интерес в рамките на политиката за персонала.

128

Освен това в предварителните проучвания, на които EPSO се основава, за да измени реда и условията на провеждане на изпитите, се посочва, че полагането на изпити от разстояние в контекста на пандемията от COVID‑19 е било изпитано при предходни изпити и ex post е можело да се счита за технически надеждно и несъдържащо съществени различия, що се отнася до точността на оценките и резултатите на кандидатите, освен че е предпочитано от тях (вж. т. 62 по-горе). Освен това от точки 2 и 4 от допълнението към обявлението за конкурса по същество следва, че кандидатите са положили едни и същи изпити по същество, с особения случай на упражнението в група, заменено с интервюто SCBI, което всички са преминали, и че следователно само формата и средата на полагането на изпитите са се променили, докато изпитите са останали идентични по съдържание, методология и трудност.

129

Освен това следва да се припомни, че ако при изпитването на всеки кандидат критериите за оценяване са едни и същи за всички кандидати независимо от начина на изпитване, проверяващите все пак разполагат с широко право на преценка по отношение на провеждането на интервютата, темите и областите, разгледани в обхвата на обявлението за конкурса, както и поставените въпроси. В действителност преценките, които прави конкурсната комисия, когато оценява познанията и уменията на кандидатите, са израз на ценностна оценка по отношение на представянето на всеки кандидат на изпита и попадат в обхвата на широкото право на преценка на конкурсната комисия. Те подлежат на контрол от съда само в случаите на очевидно нарушение на правилата, които ръководят работата на конкурсната комисия. Всъщност Общият съд не следва да замества преценката на конкурсната комисия със собствената си преценка (решение от 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 275).

130

Ето защо следва да се приеме, че различното третиране на кандидатите, дължащо се на факта, че не всички изпити, първоначално предвидени в центъра за оценяване, са проведени присъствено, не може в конкретния случай да постави някои от тях в по-благоприятно положение в сравнение с други, нито е създало риск от неравно третиране, по-висок от присъщия на всеки конкурс. Тъй като прилагането на това различно третиране впрочем отговаря на случай на непреодолима сила, следва да се заключи, че поради всички тези съображения тази разлика в третирането, която е обективно и разумно обоснована, не е довела до нарушение на принципа на равно третиране.

131

От това следва, че третото основание трябва да се отхвърли.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши: