1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят — Citizens’Committee of the European Citizens’ Initiative „Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe“, иска отмяна на Съобщение C(2021) 171 final на Комисията от 14 януари 2021 година относно европейската гражданска инициатива „Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe“ (наричано по-нататък „обжалваното съобщение“).

2

Жалбоподателят подава в Европейската комисия искане за регистрация на предложената европейска гражданска инициатива „Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe“ (наричана по-нататък „предложената ЕГИ“) на основание член 11, параграф 4 ДЕС и Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно гражданската инициатива (ОВ L 65, 2011 г., стр. 1).

3

Предмет на предложената ЕГИ е да прикани Европейския съюз да приеме пакет от актове, за да подобри защитата на лицата, които принадлежат към национални и езикови малцинства, и да укрепи културното и езиковото многообразие в Съюза.

4

На 29 март 2017 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2017/652 относно предложената ЕГИ (ОВ L 92, 2017 г., стр. 100). В член 1, параграф 1 от посоченото решение тя обявява регистрацията на предложената ЕГИ, а в параграф 2 изброява деветте предложения, за които могат да се събират изявления за подкрепа, а именно:

5

На 1 януари 2020 г. Регламент № 211/2011 е отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно европейската гражданска инициатива (ОВ L 130, 2019 г., стр. 55 и поправки в ОВ L 334, 2019 г., стр. 168 и ОВ L 424, 2020 г., стр. 60), изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2019/1673 на Комисията от 23 юли 2019 година за замяна на приложение I към Регламент 2019/788 (ОВ L 257, 2019 г., стр. 1).

6

На 10 януари 2020 г., след като събира в определения срок повече от 1300000 изявления за подкрепа — сред които съгласно обжалваното съобщение 1128422 изявления, потвърдени от компетентните органи на единадесет държави членки — жалбоподателят внася в Комисията ЕГИ с наслов „Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe“ (наричана по-нататък „ЕГИ“).

7

На 5 февруари 2020 г. по време на среща с Комисията на основание член 15, параграф 1 от Регламент 2019/788 жалбоподателят представя устно предложенията на ЕГИ и предава обяснителен документ за свързаните с нея законодателни предложения.

8

На 15 октомври 2020 г. е проведено публично изслушване пред Парламента на основание член 14, параграф 2 от Регламент 2019/788. Първоначално същото е предвидено за 23 март 2020 г., но е отложено поради пандемията от COVID‑19. Жалбоподателят е участвал в това изслушване чрез видеоконферентна връзка.

9

След дебат в пленарно заседание на 14 декември 2020 г., на 17 декември 2020 г. Парламентът приема Резолюция (2020) 2846 (RSP), P9_TA-PROV (2020) 0370 относно ЕГИ. В точка 20 от резолюцията Парламентът призовава Комисията да предприеме действия по нея и да предложи законодателни актове въз основа на Договорите и на Регламент 2019/788 в съответствие с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, посочва, че ЕГИ призовава за законодателни предложения в девет различни области и припомня искането на ЕГИ всяко отделно предложение да бъде проверявано и оценявано самостоятелно.

10

На 14 януари 2021 г. Комисията приема обжалваното съобщение, с което взема отношение по резолюцията на Парламента и отговаря на деветте предложения на ЕГИ. След оценка на тези предложения тя уведомява жалбоподателя за мотивите за отказа си да предприеме исканите в ЕГИ действия.

11

Жалбоподателят, подкрепян от Унгария, моли Общият съд:

12

Комисията, подкрепяна от Република Гърция и Словашката република, моли Общия съд:

13

Словашката република моли също Общия съд да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

14

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата си. Като първо основание се изтъква нарушение на задължението за мотивиране, като второ основание се изтъква наличието на грешка при прилагане на правото и няколко явни грешки в преценката и като трето основание, повдигнато на етапа на писмената реплика, се изтъква нарушение на принципа на равно третиране.

15

В подкрепа на първото основание жалбоподателят, подкрепян от Унгария, твърди по същество, че приемайки обжалваното съобщение, Комисията е нарушила задължението за мотивиране. От една страна, Комисията не взела предвид устните и писмените обяснения, които изложил, нито в предадените на Комисията писмени документи, нито по време на срещата с Комисията, както и по време на изслушването пред Парламента. От друга страна, някои от мотивите на обжалваното съобщение се свеждали до обикновено препращане към други актове на Съюза. Следователно изложените в обжалваното съобщение мотиви били недостатъчни, с изключение на тези относно предложение 5.

16

Комисията, подкрепяна от Република Гърция и Словашката република, оспорва тези доводи.

17

В това отношение според постоянната съдебна практика закрепеното в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране на индивидуално решение има за цел на заинтересованото лице да се предостави достатъчно информация, за да прецени дали решението е обосновано, или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва, и позволява на съда на Съюза да упражни своя контрол за законосъобразността му (вж. решение от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 142 и цитираната съдебна практика).

18

Задължението на Комисията да изложи в приетото на основание член 15, параграф 2 от Регламент 2019/788 съобщение своите както правни, така и политически заключения във връзка с разглежданата ЕГИ, евентуалните действия, които възнамерява да предприеме, вследствие на тази ЕГИ, както и мотивите си да предприеме или да не предприеме действия, представлява специфичен израз на задължението за мотивиране съгласно посочената разпоредба (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия, C‑418/18 P, EU:C:2019:1113, т. 91 и от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 143).

19

Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен, разбираем и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други пряко и лично засегнати от акта лица могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия, C‑418/18 P, EU:C:2019:1113, т. 92 и 94 и цитираната съдебна практика, и от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 144 и цитираната съдебна практика).

20

Освен това е важно да се отбележи, че спазването на задължението за мотивиране и на другите формални и процесуални изисквания, на които е подчинено приемането на разглеждания акт, е от още по-фундаментално значение в случаите, в които институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка. Единствено по този начин съдът на Съюза може да провери дали са налице всички фактически и правни обстоятелства, от които зависи упражняването на правото на преценка (вж. решение от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 145 и цитираната съдебна практика).

21

Във връзка с последната точка вече е постановено, че в рамките на упражняването на правото си на законодателна инициатива Комисията трябва да се ползва с широка свобода на преценка, доколкото при упражняването му тя трябва, съгласно член 17, параграф 1 ДЕС, да насърчава общия интерес на Съюза, като извършва, когато е необходимо, труден арбитраж между противоречиви интереси. От това следва, че Комисията трябва да се ползва с широко право на преценка, за да реши дали да предприеме или не действия вследствие на ЕГИ, така че разглежданото съобщение подлежи на ограничен контрол от страна на съдилищата на Съюза, чиято цел е да се провери по-специално дали мотивите ѝ са достатъчни (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия, C‑418/18 P, EU:C:2019:1113, точки 88, 89 и 96 и от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 169 и 170).

22

В случая обжалваното съобщение е прието вследствие на ЕГИ, която според жалбоподателя има за цел да мобилизира Съюза, за да подобри защитата на лицата, които принадлежат към национални и езикови малцинства, както и да укрепи културното и езиковото многообразие в Съюза. За тази цел ЕГИ съдържа девет предложения за приемане на нови актове или за изменение на съществуващи актове от правото на Съюза. Чрез обжалваното съобщение Комисията по същество отказва да предприеме исканите от ЕГИ действия.

23

В това отношение от обжалваното съобщение е видно, че в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент 2019/788 Комисията е изложила своите правни и политически заключения, поради които приема, че не следва да предприема действия вследствие на ЕГИ. По-точно, след анализ по-специално на правната уредба, в която се очертават нейните правомощия за действие, както и тези на Съюза в тази област, Комисията стига до извода, че „в редица области могат да бъдат осъществени последващи действия“. Като има предвид обаче вече предприетите от институциите на Съюза действия в обхванатите от ЕГИ области и своя мониторинг за изпълнението на посочените действия, Комисията приема, че на този етап „не е необходим допълнителен правен акт“ за постигане на преследваните с ЕГИ цели. По този начин Комисията е изложила по разбираем начин и в достатъчна степен правното и политическо естество на мотивите за отказа си да предприеме предвидените в ЕГИ действия.

24

Освен това мотивите на обжалваното съобщение идват в допълнение към обстоятелствата, които са посочени по-специално в Решение 2017/652, и следват също от обмена на информация между жалбоподателя и Комисията на 5 февруари 2020 г. Следователно мотивите на обжалваното съобщение се подсилват от добре познатия на жалбоподателя контекст, в който то се вписва.

25

Затова Комисията излага основните мотиви, поради които предвид широкото ѝ право на преценка отказва да предприеме всяко едно от предложените от ЕГИ действия.

26

Този извод не се опровергава от факта, че в обжалваното съобщение Комисията не е взела изрично становище по всяко от писмените и устните обяснения, които са изложени от жалбоподателя във връзка с всички предложения. Всъщност, както бе припомнено в точка 19 по-горе, съдебната практика не изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства и следователно не може да се изисква Комисията да вземе становище по всяко от писмените и устните обяснения, които са изложени във връзка с всички предложения в дадена ЕГИ. Впрочем, както бе посочено в точка 25 по-горе, Комисията е изложила основните мотиви — както политически, така и правни — поради които отказва да предприеме предложените от ЕГИ действия.

27

Също така трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, че Комисията е нарушила многократно задължението за мотивиране, като се е ограничила до обикновено препращане към други актове на Съюза, без да обясни релевантността на тези актове за ЕГИ. Всъщност, противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията не препраща само без обяснение към други актове на Съюза, а напротив, уточнява, че тези актове засягат някои аспекти, които са посочени в ЕГИ.

28

С оглед на всички изложени по-горе съображения Общият съд счита, че изложените в обжалваното съобщение мотиви позволяват на жалбоподателя да определи дали отказът на Комисията да представи предложения, които се съдържат в ЕГИ, е основателен, или има пороци. Освен това тези мотиви позволяват и на съда на Съюза да упражни контрола си за законосъобразност на обжалваното съобщение. Ето защо следва да се направи извод, че обжалваното съобщение е надлежно мотивирано.

29

Този извод не означава, че Комисията не е допуснала евентуални грешки при прилагане на правото или грешки в преценката. Всъщност задължението за мотивиране като съществено формално изискване, което може да бъде повдигнато в рамките на основание, поставящо под въпрос недостатъчните, дори липсата на мотиви в дадено решение, трябва да се разграничи от контрола върху обосноваността на мотивите, който представлява контрол за законосъобразност по същество на акта и предполага съдът да провери дали съображенията, на които почива актът, са опорочени от грешки или не. Всъщност става въпрос за два вида контрол от различно естество, които водят до различни преценки на Общия съд (вж. решение от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 146 и цитираната съдебна практика). Затова и основателността на мотивите за предложения 1, 3, 6 и 8, които единствено са посочени от жалбоподателя в рамките на второто основание, ще бъде разгледана в точки 42—146 по-долу.

30

Ето защо първото основание трябва да се отхвърли по същество.

31

По същите причини изтъкнатото от Унгария твърдение за нарушение на принципа на добра администрация, доколкото Комисията не отговорила изрично на всяко от изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, също трябва да се отхвърли.

32

В рамките на третото основание, повдигнато за първи път в писмената реплика, жалбоподателят по същество упреква Комисията, че е нарушила принципа на равно третиране, тъй като тази институция не му предоставила същите възможности да обсъди ЕГИ и да я убеди в опасенията си като тези, от които се ползвали организаторите на ЕГИ„End the Cage Age“, в отговор на която Комисията е обявила намерението си да представи законодателно предложение. По този начин жалбоподателят бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо организаторите на ЕГИ „End the Cage Age“.

33

Освен срещата на 5 февруари 2020 г. на основание член 15, параграф 1 от Регламент 2019/788 Комисията никога не е организирала, нито е предлагала допълнителни срещи с жалбоподателя, за да обсъди преследваните с ЕГИ цели. От различни документи — оповестени на жалбоподателя вследствие на заявление за достъп до протоколите от всички срещи, проведени между Комисията и организаторите на три ЕГИ, сред които по-специално ЕГИ „End the Cage Age“, формулирано съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43), след подаването на жалбата в настоящото производство по обжалване — било видно обаче, че в рамките на ЕГИ „End the Cage Age“ Комисията се е срещала с организаторите на посочената инициатива или е обменила информация с тях по телефона поне четири пъти в допълнение към срещата, предвидена в член 15, параграф 1 от Регламент 2019/788. Три пъти посочената допълнителна обмяна на информация била осъществена преди внасянето на ЕГИ „End the Cage Age“.

34

Освен това след приключване на писмената фаза на производството жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд „допълнително писмено становище“ с четири приложения към него. В това „допълнително писмено становище“ той посочва по-специално че от отговора на Комисията на ново заявление за достъп до документи, подадено на 4 октомври 2021 г., е видно, че представители на кабинетите на членове на Комисията са провели преди публичното изслушване две срещи чрез видеоконферентна връзка с представители на организаторите на ЕГИ „End the Cage Age“, в допълнение към споменатите в точка 33 по-горе срещи. Всички ЕГИ обаче трябвало да се ползват от еднакви възможности да бъдат представени на вниманието на Комисията, тъй като целта на член 9 ДЕС е да се гарантират еднакви условия на конкуренция за всички тях. В становището си по това „допълнително писмено становище“ Унгария подкрепя доводите на жалбоподателя и допълва, че подходът на Комисията нарушава не само принципа на равно третиране, но и принципа на добра и безпристрастна администрация.

35

Комисията не приема тези доводи, като оспорва настоящото основание по същество и твърди, че „допълнителното писмено становище“ и приложенията към него са недопустими.

36

В случая, без да е необходимо да се разглежда допустимостта на третото основание с оглед на член 84 от Процедурния правилник на Общия съд и на представените след приключването на писмената фаза на производството доказателства с оглед на член 85, параграф 3 от същия правилник, следва да се отбележи, че въз основа на изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства не може да се установи нарушение на принципа на равно третиране.

37

От една страна, жалбоподателят не твърди, че в хода на процедурата, която е предшествала приемането на обжалваното съобщение, Комисията не е спазила напълно задълженията си, които произтичат от членове 14 и 15 от Регламент 2019/788.

38

От друга страна, освен факта, че става въпрос за две регистрирани ЕГИ, достигнали изисквания праг на подкрепа, жалбоподателят изобщо не е посочил по какъв начин ЕГИ е сравнима с ЕГИ „End the Cage Age“, по-специално с оглед на съответните им цели и на политическите или правните затруднения, които те представят.

39

При условие обаче че са спазени изискванията на членове 14 и 15 от Регламент 2019/788, броят на срещите, които са организирани от Комисията с организаторите на дадена ЕГИ, може да варира в зависимост по-специално от естеството или сложността на ЕГИ, така че Комисията не е длъжна да организира еднакъв брой срещи с организаторите на всяка ЕГИ. Освен това, както се припомня в съображение 28 от Регламент 2019/788, Комисията следва да разгледа ЕГИ в съответствие с принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

40

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се заключи, че Комисията не е нарушила принципа на равно третиране в рамките на разглеждането на ЕГИ, довело до обжалваното съобщение, като е счела, че е достатъчно осведомена от писмената и устна информация, с която разполага, и е приела, че не са необходими допълнителни срещи.

41

Поради същите причини изтъкнатото от Унгария твърдение за нарушение на принципа на добра администрация, тъй като Комисията обърнала повече внимание на ЕГИ „End the Cage Age“, отколкото на ЕГИ, също трябва да се отхвърли.

42

Най-напред Общият съд припомня, че предложение 1 има за цел приемането на препоръка на Съвета за определяне на средства за защита и насърчаване на културното и езиковото многообразие, по-специално за защитата на използването на регионалните или малцинствените езици в областите на държавната администрация, обществените услуги, образованието, културата, в съдебната власт, медиите, здравеопазването, търговията и защитата на потребителите (включително етикетирането).

43

В предложената ЕГИ обаче жалбоподателят се позовава само на член 165, параграф 4, второ тире и на член 167, параграф 5, второ тире ДФЕС като правни основания на предвидената в предложение 1 препоръка (съображение 4, буква а) от Решение 2017/652). Очевидно е обаче, че тези правни основания се отнасят само до областите на образованието и културата.

44

Освен това от съвместния прочит на член 2, параграф 5, член 6, букви в) и д), член 165, параграф 1 и член 167, параграф 2 ДФЕС следва, че държавите членки разполагат с разширена компетентност в областта на културата и образованието (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование), C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 74), като в тази област Съюзът е компетентен „да провежда действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки“, без обаче тази негова компетентност да замества компетентността на държавите членки.

45

Следователно с оглед на преследваната с предложение 1 цел и на посочените от жалбоподателя във връзка с това предложение правни основания в случая следва да се прецени дали обжалваното съобщение е опорочено от грешка при прилагане на правото и от явни грешки в преценката.

46

С първото твърдение за нарушение жалбоподателят, подкрепян от Унгария, по същество упреква Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че Съюзът не е компетентен да приема препоръки относно насърчаването и защитата на регионалните или малцинствените езици.

47

Комисията, подкрепяна от Република Гърция и Словашката република, оспорва тези доводи.

48

В това отношение следва да се отбележи, че в рамките на оценката на предложение 1 Комисията посочва, че в случая Съюзът не разполага със „законодателна компетентност“, а не че не разполага с никаква компетентност в тази област. Макар това основание несъмнено да не позволява да се обоснове отказът да се приеме предложение за препоръка на Съвета, която не е законодателен акт, следва все пак да се отбележи, че това е без значение за обосноваността на обжалваното съобщение, що се отнася до предложение 1, тъй като — както е видно от точка 3.1 от обжалваното съобщение — отказът на Комисията да предложи приемането на препоръка на Съвета произтича от констатацията, че преследваната с това предложение цел може да бъде постигната с други съществуващи инструменти и текущи инициативи. Тази констатация, която според жалбоподателя е опорочена от няколко явни грешки в преценката, ще бъде разгледана в рамките на второто твърдение за нарушение в точки 50—89 по-долу.

49

Следователно първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли като неотносимо.

50

С второто твърдение за нарушение жалбоподателят, подкрепян от Унгария, по същество упреква Комисията, че е допуснала няколко явни грешки в преценката, като е отказала да предприеме действия по предложение 1.

51

Комисията, подкрепяна от Република Гърция и Словашката република, оспорва тези доводи.

52

В това отношение, когато институциите на Съюза разполагат, както в случая Комисията, с широко право на преценка, и по-конкретно когато трябва да направят избор по-специално от политическо естество и да извършат комплексни преценки, съдебният контрол, по същността си ограничен, по отношение на преценките, въз основа на които е упражнено това право, трябва да се състои в проверка за липсата на явни грешки (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия, C‑418/18 P, EU:C:2019:1113, т. 95 и 96 и цитираната съдебна практика, и от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 169 и 170 и цитираната съдебна практика).

53

Освен това дадена грешка може да се квалифицира като явна само когато може да бъде установена по очевиден начин. Да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, която може да доведе до отмяна на обжалваното съобщение, следователно предполага, че доказателствата, които жалбоподателят следва да представи, са достатъчни, за да лишат от достоверност възприетата от Комисията преценка. С други думи, основанието, изведено от явна грешка в преценката, трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства оспорената преценка все още може да се приеме за обоснована и последователна (вж. в този смисъл решение от 2 април 2019 г., Fleig/SEAE, T‑492/17, EU:T:2019:211, т. 55 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

54

На първо място, жалбоподателят поддържа по същество, че съществуването на Европейска харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа от 5 ноември 1992 година (Серия от европейски договори — № 148, наричана по-нататък „Хартата на Съвета на Европа“) не може — както прави Комисията в обжалваното съобщение — да обоснове отказа на тази институция да предприеме действия по предложение 1. Всъщност, от една страна, Съюзът не бил страна по Хартата на Съвета на Европа. От друга страна, няколко държави — членки на Съюза, не я били подписали или ратифицирали.

55

В това отношение в обжалваното съобщение Комисията твърди, че Съюзът насърчава своите държави членки да подпишат Хартата на Съвета на Европа и че редовно се позовава на нея като правен инструмент, който определя насоките за насърчаването и защитата на регионалните или малцинствените езици.

56

Обстоятелството, че Съюзът не е страна по Хартата на Съвета на Европа, не доказва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като жалбоподателят не оспорва, че Съюзът редовно се позовава на този текст като правен инструмент, който определя насоките за насърчаването и защитата на регионалните и малцинствените езици. Освен това обстоятелството, че някои държави членки все още не са я подписали или ратифицирали, е без значение за преценката на действията на Съюза в тази област.

57

Освен това е без значение изтъкнатото от Унгария твърдение, че някои държави членки, които са ратифицирали посочената харта, запазват предоставената с този текст защита за ограничен брой езици, докато предложение 1 цели да подкрепи всички малцинствени езици във всички държави членки.

58

Всъщност не може да се изисква от Комисията, а и никоя разпоредба на Регламент 2019/788 не го предвижда, в настоящия случай тя да вземе предвид само актовете, които засягат всички държави членки и всички регионални или малцинствени езици, за които се отнася предложение 1. Така даден акт може с основание да се вземе предвид от Комисията, дори ако позволява да се постигнат само частично преследваните с разглежданото предложение цели. С други думи, не е от особено значение обстоятелството, че даден акт сам по себе си не позволява да се постигне напълно преследваната с предложение 1 цел, ако всички посочени в обжалваното съобщение актове могат заедно да осъществят посочената цел.

59

Накрая, жалбоподателят неправилно твърди, че Комисията не може да откаже да предприеме действия, като се позовава на други актове на международното право и че Съюзът е длъжен да упражнява компетентността си, която му е предоставена от държавите членки.

60

По този въпрос е достатъчно да се припомни, че от самия текст на член 11, параграф 4 ДЕС следва, че целта на ЕГИ е да „прикани“ Комисията да представи подходящо предложение за целите на прилагането на Договорите, а не — както твърди жалбоподателят — да задължи тази институция да предприеме предвидените в разглежданата ЕГИ действия или действие (решение от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия, C‑418/18 P, EU:C:2019:1113, т. 57). Освен това от дадените от Комисията в обжалваното съобщение обяснения е видно, че Съюзът ефективно упражнява признатата му с Договорите ограничена компетентност. Всъщност, като насърчава държавите членки да подпишат Хартата на Съвета на Европа и като се позовава на нея, Съюзът подкрепя и допълва действията на държавите членки в тази област.

61

На второ място, жалбоподателят твърди по същество, че приетите от Комисията мерки на основание член 7 от Конвенцията за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване, приета на проведената Генерална конференция на ЮНЕСКО в Париж на 20 октомври 2005 г. и одобрена от името на Европейските общности с Решение 2006/515ЕО на Съвета от 18 май 2006 г. (ОВ L 201, 2006 г., стр. 15, наричана по-нататък „Конвенцията на ЮНЕСКО“), не могат да обосноват — както е направила тази институция в обжалваното съобщение — отказа да предприеме действия по предложение 1. Нямало никаква връзка между споменатите в обжалваното съобщение мерки за изпълнение, които са съсредоточени върху социалното приобщаване и преследваната с приложение 1 цел, а именно закрилата и насърчаването на регионалните или малцинствените езици.

62

Тази теза не може да се приеме. Както се уточнява в обжалваното съобщение, член 7 от Конвенцията на ЮНЕСКО цели да насърчи отделните личности, „включително и […] лицата, принадлежащи към малцинствата“, и социалните групи да създават, произвеждат, разпространяват, популяризират и имат достъп до своите собствени форми на културно изразяване. Освен това, както се уточнява и в обжалваното съобщение, същата Конвенция на ЮНЕСКО припомня, че езиковото многообразие е основен елемент от културното многообразие и потвърждава основната роля на образованието за опазване и развитие на формите на културно изразяване.

63

Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя, Конвенцията на ЮНЕСКО очевидно има връзка с преследваната с предложение 1 цел.

64

Освен това, приетите от Комисията на основание член 7 от Конвенцията на ЮНЕСКО мерки за изпълнение, а именно организирането на диалози на държавите членки и сектора на културата по свързани с културата теми с цел социално приобщаване и междукултурен диалог, очевидно имат връзка с преследваните с предложение 1 цели.

65

Несъмнено предложение 1 не се съсредоточава върху социалното приобщаване. Въпреки това, както изтъква Комисията, с оглед на преследваните с Конвенцията на ЮНЕСКО цели организацията на тези диалози може да насърчава и защитава регионалните или малцинствените езици, макар и само в областта на културата. Следователно обстоятелството, че разглежданите мерки за изпълнение благоприятстват социалното приобщаване, не изключва възможността същите тези мерки едновременно да участват в насърчаването и защитата на регионалните или малцинствените езици.

66

Освен това, противно на твърдяното от жалбоподателя в писмената реплика, приемането на тези мерки за изпълнение свидетелства за ефективното упражняване от Съюза на призната му с Договорите ограничена компетентност. Всъщност, като организира диалози на държавите членки и сектора на културата съгласно член 7 от Конвенцията на ЮНЕСКО, Съюзът подкрепя и допълва действията на държавите членки в тази област.

67

На трето място, жалбоподателят поддържа по същество, че работният план за културата за периода 2019—2022 г. на Съвета и конкретните мерки, които създадената в рамките на посочения работен план експертна група „Многоезичие и превод“ трябвало да препоръча, нямат връзка с преследваната с предложение 1 цел, тъй като в тях изобщо не се споменават регионалните или малцинствените езици. Следователно този работен план и тези конкретни мерки не могат да обосноват — както прави Комисията в обжалваното съобщение — отказа на тази институция да предприеме действия по това предложение.

68

Тази теза трябва да се отхвърли. Всъщност приложение I към Заключения на Съвета относно работния план за културата за периода 2019—2022 г. (ОВ C 460, 2018 г., стр. 12) предвижда, че работният план за културата се основава на осем ръководни принципи. В третия от тези ръководни принципи обаче изрично се уточнява, че културното и езиковото многообразие е основна ценност на Съюза и неговата защита и утвърждаване е от основно значение за културната политика на европейско равнище (приложение I, дял I, трето тире). Освен това в описанието на третия приоритет, отнасящ се до „[е]косистема, подкрепяща творците, специалистите в областта на културата и творчеството и европейското съдържание“ от същото приложение, Съветът констатира, че секторът на културата в Европа се характеризира по-специално с културно и езиково многообразие (приложение I, дял II, точка В).

69

Освен това същото приложение I предвижда, че членовете на експертната група „Многоезичие и превод“ ще обменят добри практики за подпомагане на превода в книжния и издателския сектор, както и в други сектори на културата и творчеството, и ще препоръчат конкретни мерки по линия на програмата „Творческа Европа“ за популяризиране на езиковото многообразие и разпространението на творби (приложение I, дял IV, точка В).

70

По този начин разглежданият работен план и действията, които трябва да предприеме експертната група „Многоезичие и превод“, явно не са чужди на преследваната с предложение 1 цел, а именно насърчаването и защитата на регионалните или малцинствените езици, макар и само в областта на културата.

71

Този извод не се обезсилва от факта, че нито в разглеждания работен план, нито в описанието на действията на експертната група „Многоезичие и превод“ има изрично позоваване на регионалните или малцинствените езици. В това отношение е достатъчно да се констатира, че в Заключенията на Съвета относно работния план за културата за периода 2019—2022 г. не се съдържа никакво изрично изключване на регионалните или малцинствените езици. Освен това никъде в тези заключения на Съвета не се посочва, че разглежданият работен план и действията на експертната група „Многоезичие и превод“ се ограничават до официалните езици на Съюза.

72

На четвърто място, жалбоподателят поддържа по същество, че Препоръка на Съвета от 22 май 2018 година относно утвърждаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването (ОВ C 195, 2018 г., стр. 1) няма връзка с преследваната в предложение 1 цел, тъй като не предлага конкретни решения за защитата и насърчаването на културното и езиковото многообразие. Следователно тази препоръка не можела да обоснове — както прави Комисията в обжалваното съобщение — отказа на тази институция да предприеме действия по това предложение.

73

Тази теза трябва да се отхвърли. От тази препоръка, чието конкретно изпълнение спада основно към компетентността на държавите членки, изрично следва, че тя има за цел по-специално утвърждаването на общите ценности, на които се основава Съюзът, при това от възможно най-ранна възраст и на всички нива на образование. Зачитането обаче на правата на малцинствата, което е предвидено в член 2 ДЕС — във връзка с целта да се зачита богатството на културното и езиковото многообразие, закрепена в член 3, параграф 3, четвърта алинея ДЕС и в член 165, параграф 1 ДФЕС — е сред тези ценности на Съюза (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2022 г., Румъния/Комисия, C‑899/19 P, EU:C:2022:41, т. 54 и от 24 септември 2019 г., Румъния/Комисия, T‑391/17, EU:T:2019:672, т. 56).

74

Ето защо Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че доколкото има за цел да утвърди ценностите на Съюза в областта на образованието, разглежданата препоръка може да допринесе, макар и само частично, за постигането на преследвана с предложение 1 цел.

75

На пето място, жалбоподателят поддържа по същество, че Препоръка на Съвета от 22 май 2019 година относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици (ОВ C 189, 2019 г., стр. 15) няма връзка с преследваната с предложение 1 цел, тъй като поставя акцент единствено върху изучаването на официалните езици на Съюза с цел засилване на икономическата конкурентоспособност и професионална мобилност. Следователно тази препоръка не можела да обоснове — както прави Комисията в обжалваното съобщение — отказа на тази институция да предприеме действия по това предложение.

76

Тази теза трябва да се отхвърли. Всъщност тази препоръка, която има за цел подобряването на преподаването и изучаването на езици, не съдържа никакво изрично ограничение само до официалните езици на Съюза.

77

Също така, противно на твърденията на жалбоподателя, приложението към разглежданата препоръка относно езиковата осъзнатост в училищата не се ограничава до изучаването само на официалните езици на Съюза.

78

Тези обстоятелства са достатъчни, за да се заключи, че нито разглежданата препоръка, нито приложението към нея се ограничават до изучаването и преподаването само на официалните езици на Съюза.

79

Накрая, жалбоподателят неправилно поддържа, че във всички случаи предложение 1 не се отнася до преподаването и изучаването на езици, а до възможността говорещите този език да използват майчиния си език, когато този език е регионален или малцинствен език, „във всички области на живота“.

80

Както бе посочено в точка 43 по-горе, предложение 1 се отнася единствено до областта на културата и на образованието. Следователно използването на регионални или малцинствени езици в други „области на живота“ не попада в обхвата на разглеждане на Комисията. Освен това, във всички случаи жалбоподателят посочва, че предвидената в предложение 1 препоръка е трябвало по-специално да представи и предложи най-добрите решения, за да „спре изчезването“ на регионалните или малцинствените езици в Съюза. В предложената ЕГИ жалбоподателят уточнява също, че в тази препоръка трябвало да се вземе предвид намаляването на езиковото многообразие и на „изучаването на езици“ в Съюза. Следователно самият жалбоподател установява ясна и пряка връзка между предложение 1 и „изучаването на езици“.

81

С оглед на изложените по-горе съображения жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че разглежданата препоръка, доколкото има за цел да насърчава преподаването и изучаването на езици, може да допринесе за постигането на преследваната с предложение 1 цел.

82

На шесто място, жалбоподателят поддържа по същество, че мерките в съобщението на Комисията до Парламента и Съвета, което е озаглавено „Съюз на равенство: Стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите“ (COM(2020) 620 final), и в предложението за Препоръка на Съвета относно равенството, приобщаването и участието на ромите (COM(2020) 621 final) не се отнасят до преследваната с предложение 1 цел и имат ограничено приложно поле, тъй като се отнасят до специфична група лица, а именно ромите. Следователно нито това съобщение, нито това предложение за препоръка можели да обосноват — както прави Комисията в обжалваното съобщение — отказа на тази институция да предприеме действия по това предложение.

83

Тази теза трябва да се отхвърли. Макар разглежданото съобщение и предложение за препоръка да се съсредоточават върху ромите, това по никакъв начин не променя релевантността им към случая. Всъщност самият жалбоподател е посочил тази общност от лица в предложената ЕГИ, като по-специално отбелязва, че става въпрос „[за] най-голямата и [за] най-изключената от малцинствените групи в Европа“. Следователно персоналният обхват на това съобщение и на това предложение за препоръка съвпада частично с този на предложение 1. Във всички случаи не може да се изисква от Комисията, а и никоя разпоредба на Регламент 2019/788 не го предвижда, при разглеждането на дадена ЕГИ тя да вземе предвид единствено тези актове на Съюза, които се отнасят до всички обхванати от тази ЕГИ лица. Както бе посочено в точка 58 по-горе, не е от особено значение обстоятелството, че даден акт сам по себе си не позволява да се постигне напълно преследваната с предложение 1 цел, ако всички посочени в обжалваното съобщение актове могат заедно да осъществят посочената цел.

84

Освен това не е вярно твърдението на жалбоподателя, че въпросното съобщение и предложение за препоръка нямат връзка с преследваната от предложение 1 цел. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че жалбоподателят никъде не е оспорил нито в жалбата, нито в писмената реплика твърдението на Комисията в обжалваното съобщение, че въпросното предложение за препоръка приканва по-конкретно „държавите членки […] да включат ромския език […] в учебните програми на училищата и в учебниците — както за учащите от ромски произход, така и за останалите“. Това твърдение впрочем се потвърждава от точка 2, буква ж) от това предложение за препоръка, която приканва държавите членки да насърчат опознаването на ромския език „inter alia чрез действия за осигуряване на подходящо обучение на учителите и подходящи учебни програми“.

85

На седмо място, жалбоподателят по същество поддържа, че включването на свързаните с малцинствата въпроси в годишните доклади на Комисията относно прилагането на Хартата не прибавя никаква допълнителна стойност по отношение на предложение 1. Всъщност възможността за прилагане на Хартата била намалена, тъй като използването на езиците е главно от компетентността на държавите членки. Следователно включването на свързаните с малцинствата въпроси в годишните доклади относно прилагането на Хартата не можело да обоснове — както прави Комисията в обжалваното съобщение — отказа на тази институция да предприеме действия по това предложение.

86

По този въпрос, макар да е вярно, че използването на езиците в голяма степен е от компетентността на държавите членки, Съюзът все пак не е без компетентност в това отношение в областта на образованието и културата (вж. т. 44 по-горе). Освен това от точки 54—84 по-горе следва, че Съюзът е упражнил именно своята компетентност в обхванатите от предложение 1 области, по-специално като е одобрил Конвенцията на ЮНЕСКО и я е приложил, както бе посочено в точки 64—66 по-горе. По този начин не може да се изключи, че Хартата се прилага за обхванатите от предложение 1 положения и че ако е необходимо, Комисията се позовава на тези положения в своите годишни тематични доклади.

87

Освен това трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че включването на въпроса за насърчаването на регионалните и малцинствените езици в годишните тематични доклади не позволява да се допринесе съществено за постигането на целта на предложение 1. Всъщност мотивите на обжалваното съобщение, които обосновават непредприемането на действия по предложение 1, не се основават единствено на включването на този въпрос в годишните тематични доклади. Както посочва обжалваното съобщение, но и жалбоподателят в точка 52 от писмената реплика, Комисията обосновава отказа си, като се основава на набор от мерки. Следователно, както вече бе посочено в точки 58 и 83 по-горе, е без значение, че взети поотделно, посочените годишни тематични доклади имат евентуално по-малка добавена стойност от посочената в предложение 1 препоръка.

88

С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката, като е приела въз основа на правните и фактическите обстоятелства, които съществуват към датата на приемане на обжалваното съобщение и на мотивите, изложени в точки 2.1 и 3.1 от това съобщение, че не е необходим никакъв допълнителен правен акт за постигане на преследваната с предложение 1 цел, тъй като тази цел може да бъде постигната с всички посочени в обжалваното съобщение актове, взети заедно. Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала да предприеме действия по предложение 1.

89

Поради това второто твърдение за нарушение трябва да се отхвърли, а следователно и първата част на второто основание в нейната цялост.

90

В рамките на втората част жалбоподателят, подкрепян от Унгария, по същество упреква Комисията, че е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала да предприеме действия по предложение 3, което се отнася до създаването на финансиран от Съюза център за езиково многообразие в областта на регионалните и малцинствените езици, който да повишава осведомеността за значението на регионалните и малцинствените езици и да поощрява многообразието на всички равнища, и чиито задачи са знанията и уменията да станат достъпни за всички релевантни участници в областта на споменатите езици, и да се даде предимство по-конкретно на най-малките и най-уязвимите общности в Европа. Според жалбоподателя другите предпочетени в случая от Комисията мерки, по-специално поддържането и развиването на сътрудничеството ѝ с Европейския център за съвременни езици на Съвета на Европа (наричан по-нататък „ECML“), не са подходящи за постигане на преследваните с това предложение цели.

91

Комисията, подкрепяна от Република Гърция и Словашката република, оспорва тези доводи, като изтъква, че настоящата част е неоснователна.

92

В самото начало Общият съд припомня, че предложение 3, така както е регистрирано, приканва Комисията да приеме предложение за решение или за регламент на Парламента и на Съвета, чиято цел е да се създаде център за езиково многообразие, който ще повиши осведомеността за значението на регионалните и малцинствените езици, ще поощрява многообразието на всички равнища и ще се финансира предимно от Съюза.

93

Oт една страна, в точки 2.3 и 3.3 от обжалваното съобщение Комисията посочва, че усилията на Съюза за повишаване на осведомеността за значението на езиковото многообразие, включително изучаването на езици, са насочени към работа в тясна връзка със Съвета на Европа, чиито действия в тази област се основават на Хартата на Съвета на Европа, посочена в точка 54 по-горе, и на ECML, който служи като център за знания за преподаването и изучаването на езици и подкрепя преподаването на майчиния език на учениците, по-специално що се отнася до малцинствените езици. Тя пояснява, че подкрепя ECML и си сътрудничи с него в рамките на конкретни общи споразумения, които имат за цел подобряване на качеството, ефективността и привлекателността на езиковото обучение, както и по-нататъшно разработване на изпитването и оценяването на резултатите от ученето, за да се установява постепенно обща основа на системите за оценка на базата на Общата европейска референтна рамка за езиците (наричана по-нататък „CEFR“). От друга страна, Комисията подчертава, че оказва подкрепа на държавите — членки на Съюза, при изпълнението на посочената в точка 75 по-горе препоръка относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици. Тя счита по същество, че е ефикасно и важно да се поддържа и развива сътрудничество чрез ECML и да подкрепи държавите членки при изпълнението тази препоръка, за да се осигури насоченост на усилията на Съюза и да се избегне рискът от дублиране на усилията и ресурсите, както и че не е необходим никакъв допълнителен правен акт.

94

На първо място, жалбоподателят, подкрепян по същество от Унгария, твърди, че ECML не е в състояние да изпълнява възложените задачи и да постигне целите, преследвани с център за езиково многообразие в областта на регионалните или малцинствените езици. От една страна, компетентността на ECML не обхващала посочените задачи и цели, което се доказвало от обстоятелството, че в неговия устав нямало никакво позоваване на споменатите езици или на другите посочени в предложение 3 задачи. От друга страна, дейностите на ECML не обхващали насърчаването на същите тези регионални или малцинствени езици, нито преследваните с предложение 3 цели, което се доказвало от обстоятелството, че тези езици не били изрично споменати в нито един от проектите на програмата на ECML за периода 2020—2023 г. и че дейностите по обучение и консултиране на споменатата програма не включвали никаква значима дейност, свързана с тях. Освен това съгласно институционалната структура на Съвета на Европа именно неговият секретариат бил натоварен с насърчаването на регионалните или малцинствените езици въз основа на посочената в точка 54 по-горе Харта на Съвета на Европа. Няколко страни обаче, които са отказали да подпишат или ратифицират Хартата на Съвета на Европа, са се присъединили към Споразумението за ECML. От своя страна Унгария посочва, че ECML и компетентният отдел на Съвета на Европа за малцинствените езици са отделни организационни структури, между които не съществувала никаква връзка или сътрудничество.

95

Този довод трябва да бъде отхвърлен.

96

Първо, обстоятелството, че уставът на ECML не съдържа никакво конкретно позоваване на регионалните и малцинствените езици, по никакъв начин не означава, че тези езици са изключени от възложените задачи и от преследваните от него цели.

97

Второ, както се посочва в точка 2.3 от обжалваното съобщение и в писмените изявления на Комисията, сред възложените задачи и преследваните от ECML стратегически и оперативни цели, описани в член 1 от устава му, са прилагането на езикови политики, насърчаването на иновативни подходи в изучаването и преподаването на „съвременни“ езици, практики за изучаване и преподаване на посочените езици, насърчаването на диалога и обмена, подпомагане на научноизследователски проекти и събирането и разпространението на добри практики в областта на изучаването и преподаването на тези езици. Нищо обаче не сочи, че тези задачи и тези цели не биха могли да спомогнат, поне в определена степен, да се повиши осведомеността за значението на всички „съвременни“ езици на съответните страни, включително на регионалните или малцинствените езици, и да се насърчи многообразието, макар и само езиково и културно, тъй като тези цели са преследваните с предложение 3 цели, така както то е регистрирано.

98

Трето, що се отнася до дейността на ECML, от една страна, от преписката е видно, че в програмата за периода 2020—2023 г. на този център се споменава по-специално проект, който е озаглавен „Насърчаване на преподаването на езици в трансграничното професионално обучение“, чийто предмет напомня особено важната роля на насърчаването на изучаването на езици в трансграничните райони. Този проект обаче очевидно не е чужд на постигането на преследваните с предложение 3 цели — да се повиши осведомеността за значението на многоезичието, по-специално що се отнася до регионалните или малцинствените езици, и да се поощрява многообразието, по-специално в образователните и професионалните среди.

99

От друга страна, що се отнася до дейностите по обучение и консултиране на ECML, от преписката е видно, че този център предлага обучение, което е озаглавено „Многоезични и междукултурни подходи“ относно „референтната рамка за плуралистични подходи към езиците и културите“ и чието приложно поле обхваща както често преподаваните така и малцинствените езици. Освен това той предлага обучение, което е озаглавено „Качествено образование по ромски език за Европа (QualiRom)“. То се позовава на целта на инициатива, която се нарича „QualiRom“ и се състои по-специално в насърчаване на приобщаването на ромския език към образователните системи и в улесняване на интегрирането на ромските деца. Това обучение се позовава също на педагогическите материали „QualiRom“, които са разработени на шестте разновидности на ромския език и обхващат началното, средното и висшето образование, и които представляват най-големия ресурс от този вид в областта на преподаването и изучаването на този език. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се установи, че регионалните и малцинствените езици са неразделна част от програма на ECML за периода 2020—2023 г., както е посочено в точка 2.3 от обжалваното съобщение.

100

От това следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела по същество, че дейностите на ECML могат да допринесат за постигането на преследваните с предложение 3 цели — така както то е регистрирано — да се повишава осведомеността за значението на регионалните и малцинствените езици, и да се поощрява многообразието на всички равнища.

101

Четвърто, жалбоподателят и Унгария не са представили никакви конкретни доказателства, които да поставят под съмнение наличието на тесни връзки между Съвета на Европа и ECML, които са посочени в обжалваното съобщение и в писмените изявления на Комисията.

102

На второ място, жалбоподателят, подкрепян по същество от Унгария, изтъква, че Комисията няма възможност нито да упражнява влияние върху дейностите на ECML, нито да сключва с него споразумения за сътрудничество в релевантните области на предложение 3, тъй като Съюзът не е страна по споразумението за създаване на този център и насърчаването на регионалните или малцинствените езици не е от неговата компетентност. Освен това той посочва по същество, че посоченото в обжалваното съобщение Споразумение за принос за периода 2020—2021 г. показвало, че насърчаването на регионалните или малцинствените езици нямало никакво значение за Комисията в рамките на сътрудничеството ѝ с ECML, тъй като посочените в споменатото споразумение семинар на тема „Цялостни подходи към изучаването на езици, грамотността и преподаването на езици, включително езици на преподаване, чужди езици, регионални и малцинствени езици и езици, които се говорят вкъщи“, както и уебинар за „положението на регионалните и малцинствените езици по време на пандемията от COVID‑19“, очевидно не представлявали подходяща алтернатива на центъра на езиковото многообразие, предложен в рамките на предложение 3. Освен това сътрудничеството между Комисията и ECML имало за цел основно да установи обща основа за национални системи за оценка на базата на CEFR. Накрая, позоваването в обжалваното съобщение на следващото споразумение за сътрудничество било ирелевантно, тъй като никакви преговори не били в ход и хипотетични промени не можели да се вземат предвид при преценката на законосъобразността на обжалваното съобщение.

103

Този довод трябва да се отхвърли.

104

Най-напред, както бе отбелязано в точки 96 и 97 по-горе, уставът на ECML не съдържа никакво изрично ограничаване на „съвременните“ езици, обхванати от възложените му задачи и преследваните от него цели, а някои от неговите дейности изрично обхващат регионалните или малцинствените езици. Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че възложените задачи, преследваните цели и дейностите, които са поети от ECML, могат да допринесат за постигането на преследваните с предложение 3 цели — така както то е регистрирано — да се повишава осведомеността за значението по-специално на регионалните или малцинствените езици и да се поощрява многообразието на различни равнища.

105

Накрая, противно на твърдяното от жалбоподателя, макар действително Съюзът да не участва в „разширеното частично споразумение“ на Съвета на Европа, с което се създава ECML, посоченото в обжалваното съобщение Споразумение за принос за периода 2020—2021 г. удостоверява възможността на Комисията да влияе върху дейностите на ECML и да сключва споразумения за сътрудничество в областите, които спадат към предложение 3. Както е посочено в обжалваното съобщение, това Споразумение за принос потвърждава също, че регионалните или малцинствените езици са включени в набора от дейности, в които участва ECML.

106

Всъщност от преписката е видно, че Споразумението за принос за периода 2020—2021 г., което се отнася до действия във връзка с „[и]новативни методологии и оценяване при изучаването на езици“, се вписва в рамките на дългосрочно сътрудничество между Комисията и ECML, а именно седем години и е част от съвместно определени области на действие. Както посочва Комисията, инициативата „Подкрепа за многоезичните класове“, която е част от горепосочените действия, предлага поредица от модули, които по-специално се отнасят до езиковата осъзнатост в цялото училище и подкрепата за езиците на обучение, използващи подходи, които оценяват езиците на произход на учащите, по-специално що се отнася до регионалните или малцинствените езици. Освен това споменатите действия имат за цел да включат не само посочените от жалбоподателя семинар и уебинар, но и „лятна академия“, поредица от дискусионни групи, чиито теми включват „оценяване на езиковия репертоар на учащите се“, както и предизвикателствата, пред които са изправени по-специално регионалните или малцинствените езици, изготвянето на научни изследвания и симпозиум.

107

Накрая, изложените в точка 106 по-горе обстоятелства подкрепят извода, че — противно на твърдяното от жалбоподателя и както е посочено в обжалваното съобщение — сътрудничеството между Комисията и ECML не се ограничава до установяване на обща основа за национални системи за оценка на базата на CEFR и че нуждите в областта на езиковото многообразие се вземат предвид в рамките на посоченото сътрудничество.

108

На трето място, жалбоподателят, подкрепян по същество от Унгария, твърди, че е явно неподходящо Комисията да откаже да предприеме действия по предложение 3, като се позове на международно споразумение, по което Съюзът не е страна и което не е неразделна част от правния ред на Съюза.

109

Тази теза трябва да се отхвърли. От една страна, както бе припомнено в точка 60 по-горе, не съществува никакво задължение за Комисията да предприеме действията, предложени от регистрирана ЕГИ, която се ползва от необходимата подкрепа. От друга страна, както по същество припомня Комисията, както член 165, параграф 3 ДФЕС, така и член 167, параграф 3 ДФЕС, които представляват правните основания на предложение 3, приканват Съюза да подкрепя сътрудничеството, по-специално с компетентните международни организации, и по-конкретно със Съвета на Европа в областта на образованието и културата. Ето защо Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела по същество в обжалваното съобщение, че поддържането и развиването на сътрудничество с друга международна организация — в области, които съответстват на тези, които жалбоподателят е искал да предостави на центъра за езиково многообразие — а именно с ECML, към който са се присъединили по-голямата част от държавите — членки на Съюза, и който е тясно свързан със Съвета на Европа, може да допринесе за постигането на преследваните с предложение 3 цели, така както то е регистрирано и да се избегне дублирането на усилията и ресурсите.

110

С оглед на изложените по-горе съображения жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, която опорочава изложените в точки 2.3 и 3.3 от обжалваното съобщение мотиви.

111

Ето защо втората част от второто основание трябва да се отхвърли.

112

В рамките на третата част жалбоподателят, подкрепян от Унгария, по същество твърди, че Комисията неправилно не е предприела действия по предложение 6, с което се цели да се гарантира почти равно третиране на лицата без гражданство, които принадлежат към национални малцинства и гражданите на Съюза, като се приравни положението на тези лица без гражданство на това на мигрантите и на гражданите на Съюза, които имат мигрантски произход.

113

Комисията, подкрепяна от Република Гърция и Словашката република, оспорва тези доводи.

114

В самото начало Общият съд припомня, че целта на предложение 6 е да се изменят Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164), Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225), Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (ОВ L 375, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 94), Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 година относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност (ОВ L 289, 2005 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 199) и Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (ОВ L 155, 2009 г., стр. 17), за да се доближи статутът на лицата без гражданство до този на гражданите на Съюза, като им се позволи по-лесен достъп до статута на дългосрочно пребиваващи и им се гарантира, че те се ползват с повече права от тези, предоставени на гражданите на трети държави.

115

Жалбоподателят обаче признава, че предложение 6 „поставя[ло] акцента по-специално върху Директива 2003/109/ЕО“. Освен това жалбоподателят изобщо не се позовава на другите посочени в точка 114 по-горе директиви нито в жалбата, нито в писмената реплика.

116

В точки 2.6 и 3.6 от обжалваното съобщение Комисията приема, че не е необходимо да се изменя Директива 2003/109 с цел по-нататъшно сближаване на правата на гражданите на трети държави с правата, предоставени на гражданите на Съюза. За сметка на това тя твърди, че е възможно да се приемат други мерки в рамките на политиката на Съюза в областта на интеграцията на мигрантите, за да се вземе предвид положението на лицата без гражданство. По този въпрос Комисията има предвид по-специално своето съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, което е озаглавено „План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г.“ (COM(2020) 758 final, наричано по-нататък „планът за действие“).

117

Жалбоподателят обаче оспорва, че планът за действие се прилага за лица без гражданство, които принадлежат към национални малцинства. Планът за действие се отнасял до мигрантите и гражданите на Съюза, които имат мигрантски произход, но не се отнасял до лицата без гражданство. Освен това съдържанието на плана за действие не можело да отговори на нуждите на лицата без гражданство, които принадлежат към националните малцинства. Всъщност планът за действие бил насочен към интеграцията и приобщаването на мигрантите и на гражданите на Съюза, които имат мигрантски произход, но той не отчитал специфичното положение на посочените лица без гражданство. За разлика от лицата, пристигнали неотдавна в Съюза от трети държави, посочените в предложение 6 лица без гражданство принадлежали към национални малцинства, които живеят отдавна на европейската територия и са част от местното население. Освен това тези лица без гражданство се сблъсквали с проблеми, свързани с липсата на официални документи и произволно лишаване от гражданство, което им пречело да участват в икономическия, социалния и политическия живот в държавата членка на тяхното раждане или в приемащата държава членка. Така според жалбоподателя Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приравнила положението на лицата без гражданство, които принадлежат към национални малцинства, на това на мигрантите и на гражданите на Съюза, които имат мигрантски произход, въпреки че съответното им положение е различно.

118

Тази теза трябва да се отхвърли. Несъмнено терминът „лица без гражданство“ не се използва изрично в плана за действие и приложното му поле „обхваща както мигрантите, така и гражданите на [Съюза] с мигрантски произход“. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се приеме, че посочените лица без гражданство са изключени от приложното поле на плана за действие.

119

Всъщност съгласно член 67, параграф 2 ДФЕС „апатридите се считат за граждани на трети страни“ за целите на дял V относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

120

Следователно лицата без гражданство, които принадлежат към национални малцинства, са включени в приложното поле на плана за действие, тъй като, първо, този план за действие се прилага за всички граждани на трети държави, които пребивават законно в Съюза, и второ, лицата без гражданство трябва да бъдат приравнени на гражданите на трети държави.

121

Освен това, както отбелязва Комисията, от плана за действие не се ползват само новопристигналите мигранти в Съюза. Така той включва няколко действия, насочени към дългосрочната интеграция и социалното сближаване. По-специално планът за действие цели по-конкретно да подобри достъпа на гражданите на трети държави, а следователно и на лицата без гражданство, до образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. Също така той има за цел да се бори срещу изолацията, сегрегацията и дискриминацията. Накрая, неговата цел е да насърчи участието на гражданите на трети държави, а следователно и на лицата без гражданство, в консултативни и свързани с вземане на решения процеси на местно, регионално, национално и европейско равнище.

122

Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че планът за действие може да отговори на положенията, свързани със социалното изключване, както и на трудностите, свързани с достъпа до здравеопазване, образование и социални грижи, които срещат както гражданите на трети държави, така и лицата без гражданство, които принадлежат към националните малцинства, и то независимо от обстоятелството, че тези две категории лица могат да произхождат от различен географски, исторически, личен, културен и религиозен контекст.

123

Накрая, при всички положения, доколкото целта на жалбоподателя, така както е формулирана в предложената ЕГИ, е да се постигне „разширяване на правата, свързани с гражданите, към лицата без гражданство и техните семейства, които са живели в своята държава на произход през целия си живот“, следва да се припомни, че авторите на Договорите са установили неразривна и изключителна връзка между притежаването на гражданството на държава членка и придобиването, но също и запазването, на статута на гражданин на Съюза. Поради това притежаването на гражданство на държава членка е задължително условие, за да може дадено лице да придобие и запази статута на гражданин на Съюза, и да се ползва от всички свързани с него права. При тези обстоятелства правата, свързани със статута на гражданин на Съюза, не могат да бъдат разширени по отношение на лица, които не са граждани на държава членка (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2022 г., Préfet du Gers и Institut national de la statistique et des études économiques, C‑673/20, EU:C:2022:449, т. 48 и 57).

124

С оглед на изложените по-горе съображения жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че планът за действие може да вземе предвид нуждата на лицата без гражданство да бъдат по-добре интегрирани в обществото благодарение на по-добри възможности за заетост, образование и социални възможности.

125

Жалбоподателят също така не е доказал, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че не е необходимо да се преразглежда Директива 2003/109, за да се признаят повече права на лицата без гражданство, които принадлежат към национални малцинства.

126

Следователно третата част от второто основание трябва да се отхвърли.

127

В рамките на четвъртата част жалбоподателят, подкрепян от Унгария, по същество упреква Комисията, че е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала да предприеме действия по предложение 8, което цели да подобри трансграничния достъп на националните малцинства до аудио-визуалното съдържание на другите държави членки, в които се говори същият език. По същество той посочва, че достъпът до посоченото съдържание бил важен, тъй като броят на лицата, които принадлежат към националните малцинства в дадена държава членка, бил твърде малък за установяването в същата държава членка на техни собствени медии. Освен това този достъп допринасял за запазването и насърчаването на различните регионални или малцинствени езици, както и на езиковото и културното многообразие. Според жалбоподателя предпочетената от Комисията мярка в случая, а именно прилагането без допълнително преразглеждане на Директива 2010/13, изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. (ОВ L 303, 2018 г., стр. 69), не е подходяща за постигане на преследваните с това предложение цели.

128

Комисията, подкрепена от Република Гърция и Словашката република, оспорва тези доводи, като изтъква, че настоящата част е неоснователна.

129

Най-напред Общият съд припомня, че предложение 8, така както е регистрирано, има за цел да се измени Директива 2010/13, за да се гарантира свободата на предоставяне на услуги и приемането на аудио-визуално съдържание в региони на държавите членки, в които живеят национални малцинства.

130

В точки 2.8 и 3.8 от обжалваното съобщение Комисията заключава, че съществуващата законодателна рамка предоставя съществена подкрепа за постигането на целите, които жалбоподателят преследва с предложение 8 и че тъй като тази законодателна рамка е достатъчна, не е необходимо никакво допълнително изменение на Директива 2010/13. В това отношение, от една страна, Комисията посочва, че с Директива 2010/13 се улеснява трансграничното разпространение на аудио‑визуални услуги, като същевременно се гарантира, че са налице минимални хармонизирани правила от общ интерес за обществото, а именно по-специално в областта на защитата на малолетни и непълнолетни лица, рекламата и насърчаването на европейските произведения. Всъщност тази директива се основава на принципа на държавата на произход, така че държавите членки не могат да ограничават аудио‑визуалните медийни услуги с произход от друга държава членка, ако тези услуги са в съответствие с правилата на Директива 2010/13 в държавата членка на произход. Тя подчертава обаче, че Директива 2010/13 не обхваща въпросите за препредаването, свързани с авторските права и че трансграничното наличие на аудио‑визуално съдържание може да бъде намалено по причини, които не попадат в приложното поле на Директива 2010/13, като правата върху интелектуална собственост, наличието на технически ресурси или търговски или финансови съображения. От друга страна, тя посочва, че внесените в тази директива изменения с Директива 2018/1808 засилват насърчаването на европейските произведения и културното многообразие в Съюза. Всъщност съгласно член 13, параграф 1 от Директива 2010/13 вече доставчиците на аудио‑визуални медийни услуги по заявка (наричани по-нататък „услуги видео по заявка“) трябва да осигуряват най-малко 30 % дял на европейските произведения в каталозите си, както и видимо присъствие на тези произведения. Освен това Комисията посочва, че целта за насърчаване на културното многообразие може да се постигне ефективно само ако е гарантиран дял от 30 % на европейските произведения във всеки национален каталог, предлаган от многонационалните доставчици на услугите видео по заявка. Този подход щял да гарантира, че на зрителите във всяка държава членка, в която доставчикът предлага национални каталози, се предлага необходимият дял от европейски произведения. Този подход също можел да насърчи разпространението и наличието на европейски произведения в Съюза. Накрая, Комисията посочва, че редовно ще извършва мониторинг на прилагането на посочените правила въз основа на доклади от държавите членки и независимо проучване.

131

На първо място, жалбоподателят оспорва, че предвиденият в член 13, параграф 1 от Директива 2010/13 дял от 30 % на европейските произведения, които доставчиците на услуги видео по заявка трябва да предлагат в каталозите си, както и да осигурят видимото им присъствие, може да допринесе за постигането на целта на предложение 8. Предвид обстоятелството, че този дял не е придружен с никакво изискване относно произхода или езика на европейските произведения и че определението на „европейски произведения“ в член 1, параграф 1, буква н) от посочената директива не засяга този въпрос, делът от 30 % можел да бъде достигнат, ако доставчикът на услуги видео по заявка предлага съдържание от други държави членки, с изключение на съседните държави членки, или ако доставчикът предлагал само съдържание на езика, който преобладаващо се говори в съответната държава членка, без да се вземат предвид националните малцинства, които живеят там. Освен това доставчиците на услуги видео по заявка нямали икономически интерес да придобиват правата на съдържание, което може да представлява интерес за лицата, които принадлежат към национални малцинства.

132

В това отношение следва да се припомни, че към момента на подаване на искането за регистрация на предложенaта ЕГИ предложение 8 предвижда изменение на Директива 2010/13, в редакцията ѝ в сила към съответния момент, за да се гарантират свободното предоставяне на услуги и свободата на приемане на аудио‑визуално съдържание (а именно аналогово и цифрово излъчване, както и услуги по заявка, наземни и сателитни) в райони, в които живеят национални малцинства. Това предложение е регистрирано, като е формулирано по сходен начин (вж. т. 129 по-горе).

133

Както обаче се посочва в обжалваното съобщение и без това да се оспорва от жалбоподателя, член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 от Директива 2010/13 вече улесняват приемането и препредаването на аудио‑визуални медийни услуги в целия Съюз, по-специално аудио‑визуално съдържание от съседни държави членки на дадена държава членка, и то на езици, които могат да представляват интерес за лицата, които принадлежат към национални малцинства и живеят в последната държава членка.

134

Всъщност, както по същество посочва Комисията в обжалваното съобщение и в писмените си изявления, Директива 2010/13 конкретизира в областта на аудио‑визуалните медийни услуги гарантираното в член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги, като въвежда „създаването на пространство без вътрешни граници“ за тези услуги, както следва от съображение 104 от тази директива (решение от 4 юли 2019 г., Baltic Media Alliance, C‑622/17, EU:C:2019:566, т. 65).

135

Съгласно принципа на държавата членка на произход, закрепен в член 2, параграф 1 от Директива 2010/13, доставчиците на аудио‑визуални медийни услуги по принцип се подчиняват единствено на правилата и юрисдикцията на държавата членка, в която са установени.

136

Като спазват тези правила, доставчиците на аудио‑визуални медийни услуги впоследствие могат да разпространяват свободно своите услуги в целия Съюз, тъй като съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2010/13 държавите членки трябва да гарантират свобода на приемането и да не ограничават на своята територия препредаването на услуги от други държави членки на основания, които попадат в областите, координирани от настоящата директива.

137

От това следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като в обжалваното съобщение по същество е заключила, че целта на предложение 8, така както е регистрирано, а именно да се гарантира свободното предоставяне на услуги и приемането на аудио‑визуално съдържание, вече е постигната в целия Съюз, а следователно и в районите на Съюза, в които живеят национални малцинства.

138

Несъмнено някои както присъщи, така и чужди на Директива 2010/13 обстоятелства могат да намалят трансграничната наличност на аудио‑визуално съдържание, по-специално обстоятелството, че посочената директива не налага на доставчиците на медийни услуги задължението да препредават извън границите и че приложното ѝ поле не обхваща правата върху интелектуална собственост, и по-конкретно авторските права, както и търговските съображения. При това положение жалбоподателят не представя никакво конкретно доказателство, поставящо под съмнение преценката на Комисията, че наложеното на доставчиците на услуги видео по заявка задължение да осигуряват дял от най-малко 30 % на европейските произведения в каталозите си, както и видимо присъствие на тези произведения — което е предвидено в член 13, параграф 1 от Директива 2010/13 и посочено в обжалваното съобщение — може да допринесе за подобряване на културното многообразие и за предоставяне на достъп до по-широк трансграничен диапазон на аудио‑визуално съдържание, дори при липсата на по-специфично изискване относно произхода или езика на въпросните европейски произведения.

139

На второ място, жалбоподателят оспорва релевантността на посочения в обжалваното съобщение мониторинг от страна на Комисията на прилагането на Директива 2010/13 с мотива, че подходящият характер на предложените мерки може да се разгледа само в светлината на наличната информация в деня на приемане на обжалваното съобщение.

140

Този довод трябва да се отхвърли.

141

Всъщност описаният в обжалваното съобщение мониторинг на прилагането на Директива 2010/13 отразява задълженията, които са наложени на държавите членки и на Комисията съгласно член 13, параграфи 4 и 5 и член 33 от тази директива. Предвид императивния начин на формулиране на посочените разпоредби Комисията с основание може да се позове на бъдещи задължения към деня на приемане на обжалваното съобщение. Този извод се налага в още по-голяма степен, тъй като посочените задължения се отнасят до оценката на съществуващи към датата на приемане на обжалваното съобщение правила, на които Комисията се основава, за да стигне до извода, че не е необходимо никакво изменение на Директива 2010/13 за постигането на преследваната с предложение 8 цел.

142

Освен това съгласно член 13, параграф 5 от Директива 2010/13 докладът, който Комисията трябва да представи на Парламента и Съвета, по-специално относно прилагането на член 13, параграф 1 от тази директива, въз основа на предоставената от държавите членки информация и на независимо проучване, трябва да отчита, наред с други обстоятелства, целта за културно многообразие. Ето защо Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че мониторингът на прилагането на посочената директива може да допринесе за постигането на една от преследваните с предложение 8 цели, така както е посочена в писмената реплика, а именно да се подобри достъпът до аудио‑визуално съдържание от различен произход и на различни езици.

143

Накрая Унгария оспорва, че съществуващата правна уредба е адаптирана за постигането на преследваната с предложение 8 цел. От една страна, проблемът, на който предложение 8 има за цел да отговори, е в териториалните ограничения относно съдържанието от голямо значение за обществото — по-специално международните спортни събития — което е предмет на лицензионните споразумения между носителите на права и доставчиците на аудио‑визуални медийни услуги. Тези ограничения, които възпрепятствали онлайн препредаването на спортни събития или други събития от голямо значение за обществото, поставяли в по-неблагоприятно положение и националните или езиковите малцинства. Според тази държава членка е необходимо изменение на член 14 от Директива 2010/13. От друга страна, що се отнася до услугите видео по заявка, проблемът не бил, че нямало достатъчно съдържание на всеки език, а по-скоро че достъпът до определено съдържание от голямо значение за обществото бил възпрепятстван.

144

Този довод трябва да се отхвърли. От една страна, както бе посочено в точка 129 по-горе, в предложение 8 — така както е регистрирано — изобщо не се споменават териториални ограничения относно събития от голямо значение за обществото. От друга страна, както бе посочено в точка 138 по-горе, приложното поле на Директива 2010/13 не обхваща правата върху интелектуална собственост.

145

С оглед на изложените по-горе съображения жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела поради изложените в точки 2.8 и 3.8 от обжалваното съобщение мотиви, че съществуващите правила на Директива 2010/13 могат да предоставят съществена подкрепа за постигането на преследваните от жалбоподателя цели и да насърчат разпространението и наличието на европейски произведения в целия Съюз, така че не е необходимо никакво допълнително изменение на посочената директива, що се отнася до предложение 8.

146

Следователно четвъртата част от второто основание трябва да се отхвърли, а следователно и второто основание в неговата цялост.

147

Тъй като всички основания са отхвърлени, жалбата следва да се отхвърли.

148

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на Комисията в съответствие с нейните искания.

149

Словашката република също е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски. В съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник обаче държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Република Гърция, Унгария и Словашката република следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши: