–

за Beverage City & Lifestyle GmbH и MJ, от M. C. Greisner, Rechtsanwalt,

–

за Beverage City Polska Sp. z o.o. и FE, от M. Gil и M. Irmiński, adwokaci, и M. Oleksyn, radca prawny,

–

за Advance Magazine Publishers Inc., от V. Ahmann, T. Raab и C. Tenkhoff, Rechtsanwälte,

–

за полското правителство, от B. Majczyna и S. Żyrek, в качеството на представители,

–

за португалското правителство, от P. Barros da Costa и S. Duarte Afonso, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. Němečková, S. Noë и C. Vollrath, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Beverage City & Lifestyle GmbH, MJ, Beverage City Polska sp. z o.o. и FE, от една страна, и Advance Magazine Publishers Inc., от друга, относно иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз, предявен от последното дружество.

3

Съображения 15, 16 и 21 от Регламент № 1215/2012 гласят:

[…]

4

Съгласно член 4, параграф 1 от този регламент:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

5

Член 8 от посочения регламент предвижда:

„Срещу лице с местоживеене в държава членка може също така да бъде предявен иск:

[…]“.

6

Член 1 („Марка на Европейския съюз“) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1) предвижда в параграф 2:

„Марка на ЕС има единен характер. Тя има едно и също действие в целия [Европейски с]ъюз: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за целия Съюз. Настоящият принцип се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго“.

7

Член 9 („Права, предоставени от марка на ЕС“) от този регламент гласи:

„1.   Регистрацията на марка на ЕС предоставя на притежателя ѝ изключителни права.

2.   Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на подаване на заявката или датата на приоритета на марката на ЕС, притежателят на тази марка на ЕС има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак за стоки или услуги, когато:

[…]

4.   Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на подаване или датата на приоритет на марката на ЕС, притежателят на тази марка на ЕС също така има право да възпрепятства внасянето в Съюза на стоки от всички трети лица в хода на търговията, без да бъдат пуснати в свободно обращение там, когато такива стоки, включително опаковките, идват от трети държави и върху тях е поставена без разрешение марка, която е идентична с марката на ЕС, регистрирана по отношение на такива стоки, или която не може да бъде отличена в основните си аспекти от тази марка.

Правото на притежателя на марка на ЕС съгласно първа алинея изтича, ако по време на производство с цел да се установи дали марката на ЕС е била нарушена, започнато в съответствие с Регламент (ЕС) № 608/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (ОВ L 181, 2013 г., стр. 15], деклараторът или държателят на стоките представи доказателства, че притежателят на марката на ЕС няма право да забрани пускането на стоките на пазара в държавата на крайно местоназначение“.

8

Глава X („Компетентност и процедура относно исковете, свързани с марките на ЕС“) от Регламент 2017/1001 включва членове 122—135.

9

Член 122 („Прилагане на правилата на Съюза относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела“) от този регламент предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, разпоредбите на правилата на Съюза относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се прилагат по отношение на производствата относно марката на ЕС и заявките за марки на ЕС, както и по отношение на производствата относно едновременно или последователно предявени искове, във връзка с марките на ЕС или с националните марки.

2.   В случай на производства, които са резултат от исковете, посочени в член 124:

10

Член 124 („Компетентност при нарушение и валидност“) от Регламент 2017/1001 гласи:

„Съдилищата за марките на ЕС имат изключителна компетентност:

[…]“.

11

Член 125 („Международна компетентност“) от този регламент предвижда:

„1.   При спазване на разпоредбите на настоящия регламент, както и на разпоредбите на Регламент [№ 1215/2012], приложими по силата на член 122, производствата въз основа на исковете, посочени в член 124, се разглеждат от съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, или, ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие.

[…]

5.   Производствата във връзка с исковете, посочени в член 124, с изключение на исковете за констатиране на ненарушение на марка на ЕС, могат също да бъдат образувани пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е било извършено нарушение или има опасност такова да бъде извършено, или на територията на която е било извършено едно от действията, посочени в член 11, параграф 2“.

12

Advance Magazine Publishers Inc., установено в Ню Йорк (Съединени американски щати), е притежател на няколко марки на Европейския съюз, съдържащи словния елемент „Vogue“, за които твърди, че са марки с репутация.

13

Beverage City Polska е дружество по полското право, установено в Краков (Полша). То произвежда, рекламира и предлага на пазара енергийна напитка с наименованието „Diamant Vogue“. Неговият управител, FE, също е с местоживеене в Краков.

14

Beverage City & Lifestyle е дружество по германското право, установено в Шорфхайде, провинция Бранденбург (Германия). Управителят му, MJ, е с местоживеене в Нидеркасел, провинция Северен Рейн—Вестфалия (Германия). Между това дружество и Beverage City Polska има договор за изключителна дистрибуция за Германия, съгласно който то купува от него енергийната напитка, посочена в предходната точка. Въпреки сходството на имената им, двете дружества не са част от една и съща група.

15

Тъй като счита, че правата върху марките му са нарушени, Advance Magazine Publishers предявява срещу тези дружества и техните управители пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) — като компетентен за федерална провинция Северен Рейн—Вестфалия съд за марките на Европейския съюз — иск за преустановяване на нарушението на цялата територия на Съюза, както и за предоставяне на информация и счетоводни документи и за установяване на задължението за изплащане на обезщетение. Впоследствие тези допълнителни искове са ограничени до действията в Германия.

16

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) уважава иска, предявен от Advance Magazine Publishers, като обосновава международната си компетентност по отношение на Beverage City Polska и FE с член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Той приема, че в случая по главното производство са приложими принципите, изведени от Съда в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724).

17

Beverage City Polska и FE обжалват решението на Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия).

18

Те твърдят липса на международна компетентност на германските съдилища да разгледат предявения срещу тях иск, като подчертават, че са извършвали дейност и са доставяли стоките на своите клиенти само в Полша. Освен това решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724), не било приложимо за тяхното положение, тъй като между тях, от една страна, и Beverage City & Lifestyle и MJ, от друга, нямало релевантна връзка.

19

Според запитващата юрисдикция, за да имат германските съдилища международна компетентност да разгледат иска срещу Beverage City Polska и FE, е необходимо съгласно член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 връзката между този иск и предявения иск срещу MJ, когото тя квалифицира като „привързващ ответник“, да е толкова тясна, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

20

Тя обаче счита, че в случая за разлика от делото, по което е постановено решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724), съществуващото между Beverage City Polska и Beverage City & Lifestyle отношение между клиент и доставчик не се отнася до т.нар. привързващ ответник, защото той бил привлечен под отговорност само в качеството си на представител на последното дружество. Освен това тя посочва, че тези две дружества не са част от една и съща група дружества и действат на своя отговорност и независимо едно от друго.

21

Запитващата юрисдикция все пак иска да се установи дали наличието на договор за изключителна дистрибуция между Beverage City Polska и Beverage City & Lifestyle е достатъчно, за да е изпълнено условието по член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, като се има предвид, че делото по главното производство се отнася до едни и същи марки и едни и същи стоки.

22

При това положение Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос:

„Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: [Република] Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: [Федерална република] Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?“.

23

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че срещу множество ответници с местоживеене в различни държави членки може да бъде предявен иск пред съда по местоживеене на един от тях, сезиран в рамките на иск за установяване на нарушение с претенции срещу тях от притежателя на марка на Европейския съюз, когато ответниците са упрекнати в това, че са извършили по същество идентични нарушения на правата върху тази марка, и тези ответници са обвързани от договор за изключителна дистрибуция.

24

Като начало следва да се припомни, че съгласно член 125, параграф 1 от Регламент 2017/1001 исковете за нарушение на права като този по главното производство се разглеждат от съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, или, ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие, „[п]ри спазване на разпоредбите на [този] регламент, както и на разпоредбите на Регламент [№ 1215/2012], приложими по силата на член 122“ от първия регламент.

25

Член 122 от Регламент 2017/1001 уточнява в параграф 1, че „[о]свен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, разпоредбите на правилата на Съюза относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се прилагат по отношение на производствата относно марката на ЕС и заявките за марки на ЕС, както и по отношение на производствата относно едновременно или последователно предявени искове, във връзка с марките на ЕС или с националните марки“. Освен това член 122 установява в параграф 2 списък на разпоредбите на Регламент № 1215/2012, които не са приложими или се прилагат само при определени условия спрямо производствата, резултат по-специално от искове за нарушение на права.

26

Ето защо, след като член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 не е сред тези разпоредби, той се прилага спрямо исковете за нарушение на права върху марки на Европейския съюз.

27

Тази разпоредба в частност прогласява, че срещу лице с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск — когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

28

За да се разглеждат решенията като противоречащи си, не е достатъчно да съществува различие в разрешаването на споровете, а е необходимо и това различие да е при едни и същи фактически и правни обстоятелства (вж. по аналогия решение от 27 септември 2017 г., Nintendo,C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724, т. 45 и цитираната съдебна практика).

29

На първо място, що се отнася до условието за наличие на едни и същи правни обстоятелства, по дело, предмет на което е твърдяно нарушение на предоставени от промишлени дизайни на Общността права, Съдът е постановил, че това условие е изпълнено, когато ищецът се стреми да защити изключително право на използване на такива промишлени дизайни на Общността, което е предвидено от правото на Съюза и произвежда едни и същи последици на цялата територия на Съюза, като разликата в правните основания по националното право за исковете с оглед на тази защита е ирелевантна за преценката на риска от противоречащи си решения (вж. по аналогия решение от 27 септември 2017 г., Nintendo,C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724, т. 46—49 и цитираната съдебна практика).

30

В областта на марката на Европейския съюз следва да се припомни, от една страна, че съгласно член 9 от Регламент 2017/1001 на притежателя на такава марка се предоставя изключително право с регистрацията ѝ, и от друга, че съгласно член 1, параграф 2 от този регламент марката на Европейския съюз има едно и също действие в целия Съюз. Така от изключителното право, предоставено на притежателя на марка на Европейския съюз, следва, че той може да забрани на всяко трето лице да я използва без негово съгласие, и да защити това право с иска за установяване на нарушение.

31

В случая от преюдициалното запитване е видно, че целта на предявения от Advance Magazine Publishers иск за нарушение е да се защити изключителното право, което това дружество има върху марки на Европейския съюз, така че условието за наличие на едни и същи правни обстоятелства изглежда изпълнено, което запитващата юрисдикция следва да провери.

32

На второ място, колкото до условието за наличие на едни и същи фактически обстоятелства, от преюдициалното запитване личи, че Beverage City & Lifestyle и Beverage City Polska не са част от една и съща група, независимо от сходството на имената им и подписания между тях договор за изключителна дистрибуция. Освен това запитващата юрисдикция подчертава липсата на отношение между, от една страна, Beverage City Polska и FE и от друга, т.нар. „привързващ ответник“, а именно управителя на Beverage City & Lifestyle, с местоживеене в Германия, макар от този управител да се търси отговорност и като нарушител.

33

Следователно запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали при тези условия съществуването на договор за изключителна дистрибуция е достатъчно, за да се установи наличието на едни и същи фактически обстоятелства за целите на прилагането на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012.

34

В тази насока съгласно съображения 16 и 21 от Регламент № 1215/2012 целта на посоченото в член 8, точка 1 от този регламент правило за компетентност отговаря на стремежа да се улесни доброто правораздаване, да се намали до минимум възможността от успоредни производства и така да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012 г., Solvay,C‑616/10, EU:C:2012:445, т. 19).

35

Това правило за специална компетентност, тъй като дерогира посочения в член 4 от Регламент № 1215/2012 принцип, че компетентността се основава на местоживеенето на ответника, подлежи на стриктно тълкуване, което не излиза извън хипотезите, изрично предвидени в този регламент (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2012 г., Solvay,C‑616/10, EU:C:2012:445, т. 21).

36

В тази насока Съдът е постановил, че за да прецени дали е налице връзка между различните предявени пред него искове, националният съд би следвало да вземе предвид по-специално факта, че няколко установени в различни държави членки дружества са обвинени, всяко поотделно, за едни и същи нарушения по отношение на едни и същи стоки (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2012 г., Solvay,C‑616/10, EU:C:2012:445, т. 29).

37

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 48 и 60—65 от заключението си, наличието на връзка между съответните искове е следствие главно от отношението между всички извършени нарушения на права, а не от организационните или капиталовите връзки между съответните дружества. Също така, за да се установи дали са налице едни и същи фактически обстоятелства, следва да се обърне специално внимание и на естеството на договорните отношения между клиента и доставчика.

38

В случая запитващата юрисдикция отбелязва, че Beverage City & Lifestyle има сключен с Beverage City Polska договор за изключителна дистрибуция на енергийната напитка „Diamant Vogue“ в Германия. Такова договорно отношение на изключителност между тези две дружества може да направи по-предвидима вероятността твърдените по отношение на тях нарушения да се считат за извършени при едни и същи фактически обстоятелства, което може да обоснове компетентността на само една юрисдикция да се произнесе по претенциите, предявени срещу всички лица, извършили тези нарушения.

39

Освен това с оглед както на материалите по преписката, с която разполага Съдът, така и на отговорите на страните по главното производство на въпросите, отправени в съдебното заседание, тясното сътрудничество между дружествата се е проявило и в използването на два интернет сайта, чиито домейни принадлежат само на един от съответниците и чрез препратки между които са търгувани процесните стоки по главното производство.

40

Такова обстоятелство може да подсили презумпцията за наличието на връзка между исковете на Advance Magazine Publishers за нарушение на права, а и да разкрие предвидимостта на задължението да се носи отговорност за твърдени нарушения на права със същия произход.

41

Ето защо констатацията на дадена национална юрисдикция, че адресат на предявените пред нея искове са различни лица, всяко от които в рамките на верига от нарушения на права е допринесло за едно и също нарушение на марка на Европейския съюз, може да бъде основание да се приеме, че условието да са налице едни и същи фактически обстоятелства, изглежда, е изпълнено, що се отнася до компетентността на основание член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 за произнасяне по искове срещу различни съответници с предмет едни и същи нарушения на права във връзка с една и съща марка на Европейския съюз.

42

Следователно запитващата юрисдикция трябва да прецени дали по отношение на исковете, предявени срещу различните ответници, са налице едни и същи правни и фактически обстоятелства, като отчете всички релевантни обстоятелства по делото, поставено за разглеждане пред нея.

43

Във всеки случай правилото, залегнало в член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, няма как да се тълкува в смисъл, че може да позволи на даден ищец да предяви иск срещу множество ответници само с цел по отношение на някой от тях да бъде изключена компетентността на съдилищата на държавата, в която този ответник има местоживеене, и така ищецът да заобиколи правилото за компетентност, съдържащо се в тази разпоредба, като създаде или изкуствено поддържа условията за прилагане на споменатата разпоредба (вж. в този смисъл решение от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide,C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 27—29 и цитираната съдебна практика).

44

Както вече е постановил Съдът, обаче хипотезата, че даден ищец е предявил иск срещу множество ответници само с цел по отношение на някой от тях да бъде изключена компетентността на съдилищата на държавата, в която той има местоживеене, е изключена, когато към момента на предявяване на исковете срещу всеки от съответниците съществува тясна връзка между тези искове, т.е. когато е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства (вж. в този смисъл решение от 11 октомври 2007 г., Freeport,C‑98/06, EU:C:2007:595, т. 52—54).

45

Ето защо сезираният съд трябва да се увери, че целта на претенциите, предявени срещу единствения съответник, местоживеенето на когото поражда компетентността на сезирания съд, нямат за цел изкуствено да отговорят на условията за прилагане на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012.

46

С оглед на изложеното дотук на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че срещу множество ответници с местоживеене в различни държави членки може да бъде предявен иск пред съда по местоживеене на един от тях, сезиран в рамките на иск за установяване на нарушение с претенции срещу тях от притежателя на марка на Европейския съюз, когато ответниците са упрекнати в това, че са извършили по същество идентични нарушения на правата върху тази марка, и тези ответници са обвързани от договор за изключителна дистрибуция.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 8, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че

срещу множество ответници с местоживеене в различни държави членки може да бъде предявен иск пред съда по местоживеене на един от тях, сезиран в рамките на иск за установяване на нарушение с претенции срещу тях от притежателя на марка на Европейския съюз, когато ответниците са упрекнати в това, че са извършили по същество идентични нарушения на правата върху тази марка, и тези ответници са обвързани от договор за изключителна дистрибуция.