–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Haasbeek и R. Lindenthal, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества (ОВ L 47, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 183), изменен с Регламент (ЕС) № 1258/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ L 330, 2013 г., стр. 21) (наричан по-нататък „Регламент № 273/2004“).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано в Нидерландия срещу TF по обвинение в транспортиране на включени в списък вещества, използвани за незаконно производство на упойващи или психотропни вещества.

3

Член 3 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, сключена във Виена на 20 декември 1988 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1582, стр. 95) и одобрена от Европейската икономическа общност с Решение 90/611/ЕИО на Съвета от 22 октомври 1990 г. (ОВ L 326, 1990 г., стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 6, стр. 115, наричана по-нататък „Виенската конвенция срещу незаконния трафик“), е озаглавен „Нарушения и санкции“ и точка 1 от него предвижда:

„Всяка страна взема такива мерки, които могат да бъдат необходими, за да признае за престъпление в съответствие с националното си законодателство следните действия, когато те са извършени умишлено:

[…]

[…]“.

4

Член 12 от Конвенцията е озаглавен „Вещества, често използвани при незаконната фабрикация на упойващи или психотропни вещества“ и гласи:

„1.   Страните предприемат мерките, които те считат за подходящи с оглед предотвратяване отклоняването на вещества, включени в Списък I и II, с цел незаконна фабрикация на упойващи и психотропни вещества, и си сътрудничат в тази област.

[…]

8.   

[…]

9.   По отношение на веществата, включени в Списък I и II, всяка страна предприема следните мерки:

[…]

[…]“.

5

Съображения 1—3 от Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25 октомври 2004 година за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици (ОВ L 335, 2004 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 66) гласят:

6

Член 1 от Рамковото решение е озаглавен „Определения“ и предвижда:

„По смисъла на настоящото рамково решение

[…]

[…]“.

7

Член 2 от Рамковото решение е озаглавен „Престъпления, свързани с трафика на наркотици и прекурсори“, и параграф 1 от него гласи:

„Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че следните видове умишлени деяния, когато са извършени неправомерно, са наказуеми:

[…]

8

Съображения 2—6, 8, 11—13 и 17 от Регламент № 273/2004 гласят:

[…]

[…]

[…]

9

Член 1 от Регламент № 273/2004 предвижда:

„С настоящия регламент се установяват хармонизирани мерки за вътрешен контрол и мониторинг в Съюза на определени вещества, използвани често за незаконно производство на наркотични или психотропни вещества с цел предотвратяване на отклоняването на такива вещества“.

10

Член 2 от Регламента гласи:

„За целите на настоящия регламент се използват следните определения:

[…]

[…]“.

11

Член 8 от Регламента е озаглавен „Нотифициране на компетентните органи“ и параграф 1 от него гласи:

„Операторите уведомяват незабавно компетентните органи за всякакви обстоятелства, като необичайни поръчки или сделки с включени в списък вещества, предназначени за пускане на пазара, за които има съмнение, че такива вещества могат да бъдат отклонени за незаконно производство на упойващи или психотропни вещества. За тази цел операторите предоставят цялата налична информация, която би позволила на компетентните органи да проверят законността на съответната поръчка или сделка“.

12

Член 10, параграф 1 от Регламента гласи:

„За да гарантира правилното прилагане на членове 3—8, всяка държава членка приема необходимите мерки, за да могат компетентните власти да осъществят задълженията си по контрол и наблюдение, и по-специално:

13

Приложение I към Регламент № 273/2004 съдържа описа на включените в списък вещества по смисъла на член 2, буква а) от Регламента. Хлороводородната и сярната киселина са посочени в приложението като включени в списък вещества от категория 3.

14

Член 1 от Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година за определяне на правила за мониторинг на търговията между Съюза и трети страни в областта на прекурсорите (ОВ L 22, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 13, стр. 114), изменен с Регламент (ЕС) № 1259/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ L 330, 2013 г., стр. 30) (наричан по-нататък „Регламент № 111/2005“), гласи:

„Настоящият регламент определя правила за мониторинг на търговията между Съюза и трети страни с някои субстанции, често използвани за незаконно производство на наркотични вещества и психотропни субстанции (оттук нататък определени като наркотични прекурсори) с цел предотвратяване на [отклоняването] на такива субстанции. Той се прилага към внос[,] износ и посреднически дейности“.

15

Член 2, буква a) от Wet voorkoming misbruik chemicaliën (Закон за предотвратяване на отклоняването на химикали) в приложимата му в главното производство редакция (Stb. 2008, бр. 112) предвижда:

„Забраняват се всички действия в нарушение на правилата, предвидени във или на основание на:

[…]“.

16

Член 1, точка 1° от Wet op de economische delicten (Закон за икономическите нарушения), изменен на 14 октомври 2015 г. (Stb. 2015, бр. 399), гласи:

„Икономически нарушения са:

17

Член 2, параграф 1 от Закона за икономическите нарушения, изменен на 14 октомври 2015 г., предвижда:

„Икономическите нарушения по член 1, точки 1° и 2° и по член 1а, точки 1° и 2° са престъпления, когато са извършени умишлено; ако не са престъпления, те са административни нарушения“.

18

Член 6, параграф 1, точка 1° от посочения закон гласи:

„1.   Който извърши икономическо нарушение, се наказва:

19

Член 2 от Opiumwet (Закон за опиума) от 12 май 1928 г. в приложимата му в главното производство редакция (Stb. 2015, бр. 429) (наричан по-нататък „Законът за опиума“) предвижда:

„По отношение на веществата или препаратите, посочени в списък I към този закон или определени по реда на член 3a, параграф 5, се забранява:

20

Член 10 от този закон гласи:

„1.   Който наруши:

[…]

се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или глоба от четвърта категория.

[…]

3.   Който умишлено наруши забраната по член 2, буква C, се наказва с лишаване от свобода за не по-малко от шест години или глоба от пета категория.

4.   Който умишлено наруши забраната по член 2, буква B или D, се наказва с лишаване от свобода до осем години или глоба от пета категория.

5.   Който умишлено наруши забраната по член 2, буква А, се наказва с лишаване от свобода до 12 години или глоба от пета категория.

[…]“.

21

Член 10а, параграф 1 от посочения закон гласи:

„Който с цел да подготви или да способства за извършването на престъпление по член 10, параграф 4 или 5:

се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба от пета категория“.

22

TF е обвинен в това, че е наел превозно средство, с което след това, на или около 12 януари 2016 г., е отишъл до химическо предприятие в Лиеж (Белгия), от което няколко пъти е получил доставки на големи количества химикали, включително сярна киселина, хлороводородна киселина, мравчена киселина и сода каустик. Впоследствие е транспортирал тези химикали до гараж и паркинг в Нидерландия, за да ги достави. По пътя към Валре (Нидерландия), където отива да извърши допълнителна доставка, TF е задържан от полицията заедно с придружаващото го лице, пътуващо с друго превозно средство.

23

По-голямата част от химикалите не са били етикетирани и TF не е разполагал с изискваните транспортни документи.

24

Хлороводородната и сярната киселина, които е транспортирал и доставял TF (наричани по-нататък „процесните продукти“), са вписани в категория 3 от приложение I към Регламент № 273/2004 и следователно са „включени в списък вещества“ по смисъла на член 2, буква а) от Регламента. Затова Openbaar Ministerie (прокуратура, Нидерландия) образува наказателно производство срещу TF, от една страна, за това, че е подготвял или способствал за приготвянето, обработването, преработването, продажбата, доставката, предоставянето, транспортирането, производството, вноса и износа на MDMA и/или амфетамин — престъпления по член 10a, параграф 1, точки 1° и 3° от Закона за опиума, и от друга страна, за това, че не е изпълнил уведомителното задължение по член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004.

25

С присъда от 11 юни 2020 г. Gerechtshof ’s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос, Нидерландия) признава TF за виновен по първото от тези обвинения. TF твърди, че е знаел какви са процесните продукти, но ги е транспортирал като приятелска услуга. Посоченият съд обаче приема, че тъй като е всеизвестно, че тези продукти могат да се използват за широкомащабно производство на синтетични наркотици, и конкретно на амфетамин и MDMA, а TF ги е транспортирал и доставял до необичайни места, не може да не е знаел, че продуктите имат незаконно или престъпно предназначение. Според въпросния съд със съществения си принос за транспортирането и доставянето на процесните продукти TF е приел риска те да бъдат използвани за производството на синтетични наркотици. За сметка на това посоченият съд оправдава TF по второто обвинение, като приема, че наистина той може да се окачестви като „оператор“ по смисъла на член 2, буква г) от Регламент № 273/2004, но деянията, в които е обвинен, а именно транспортирането, получаването, съхраняването и държането на включени в списък вещества, не съставляват „обстоятелства“, за които трябва да се изпраща уведомление съгласно член 8, параграф 1 от Регламента.

26

Прокуратурата подава касационен протест срещу присъдата пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия).

27

Тази юрисдикция не е сигурна как трябва да се тълкуват тези разпоредби. По-конкретно, тя отбелязва, че член 10a, параграф 1, точка 3° от Закона за опиума прилага член 2, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2004/757, който задължава всяка държава членка да следи за наказуемостта на производството, транспортирането, дистрибуцията на прекурсори, при които този, който се занимава с това, е наясно, че те трябва да се използват при или за незаконното получаване или производство на наркотици. Ето защо тя се пита дали лице, което произвежда, транспортира или разпространява прекурсори, като знае, че те ще бъдат използвани при или за получаването или производството на наркотици, може да се признае за виновно едновременно в нарушаване на националното законодателство, с което се прилага Рамково решение 2004/757, и в нарушаване на уведомителното задължение по член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004.

28

Запитващата юрисдикция иска по-конкретно да установи дали подобен режим на съвкупност е съвместим с принципа nemo tenetur se ipsum accusare, закрепен в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Всъщност в такъв случай с изпращането на уведомление по член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004 за собствените си престъпни действия съответното лице неминуемо би се изложило на наказателно преследване и евентуално наказване за нарушаването на националното законодателство, с което се прилага Рамково решение 2004/757.

29

За да определи дали е възможен такъв режим на съвкупност, запитващата юрисдикция намира за необходимо, от една страна, да определи дали понятието „оператор“, дефинирано в член 2, буква г) от Регламент № 273/2004, трябва да се тълкува широко, така че „оператор“ да е всяко лице, което пуска на пазара включени в списък вещества, или трябва да се тълкува стриктно, в смисъл че се отнася единствено до лицата, които се занимават със законна търговия с такива вещества. От друга страна, според нея следва и да се определи дали понятието „обстоятелство“, което се съдържа в член 8, параграф 1 от посочения регламент, трябва да се тълкува широко, в смисъл че се отнася до всякакви действия, включително тези на самия оператор, или трябва да се тълкува стриктно, така че да обозначава само действията на трети лица, а действията на оператора да се уреждат от Рамково решение 2004/757.

30

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

С акт от 2 декември 2022 г. на основание член 53, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда председателят на Съда реши делото да се разгледа с предимство.

32

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, което в рамките на незаконна дейност участва в пускането на пазара на включени в списък вещества в Съюза, е „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.

33

За целта следва по-конкретно да се определи дали „пускането на пазара“ по смисъла на посочената разпоредба обозначава всяка доставка на включени в списък вещества в Съюза, независимо дали се извършва в рамките на законна или незаконна дейност, или се отнася само до извършваните в рамките на законна дейност доставки на такива вещества.

34

В съответствие с постоянната практика на Съда, при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само текстът на тази разпоредба, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 18 октомври 2022 г., IG Metall и ver.di, C‑677/20, EU:C:2022:800, т. 31 и цитираната съдебна практика).

35

Член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 определя „оператора“ като „всяко физическо или юридическо лице, участващо в пускането на пазара на включените в списъка вещества“. Така както е формулирана, тази разпоредба не изяснява дали пускането на такива вещества на пазара обхваща и търговията с тях в рамките на незаконна дейност.

36

Член 8, параграф 1 от този регламент предвижда, че „[о]ператорите уведомяват незабавно компетентните органи за всякакви обстоятелства, като необичайни поръчки или сделки с включени в списък вещества, предназначени за пускане на пазара, за които има съмнение, че такива вещества могат да бъдат отклонени за незаконно производство на упойващи или психотропни вещества“, и че „[з]а тази цел операторите предоставят цялата налична информация, която би позволила на компетентните органи да проверят законността на съответната поръчка или сделка“.

37

От тази разпоредба следва, че предвиденото от законодателя на Съюза уведомително задължение се отнася до поръчките и сделките, които изглеждат необичайни, а именно биха могли да са извършени с цел незаконно отклоняване на тези включени в списък вещества от нормалното им предназначение.

38

Оттук следва, че член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004 задължава „операторите“ по смисъла на член 2, буква г) да изпращат уведомление за всички обстоятелства, при които има съмнение, че включени в списъка вещества могат да бъдат неправомерно отклонени от законния търговски оборот с цел незаконно да се произведат упойващи или психотропни вещества.

39

Ето защо за „оператори“ по смисъла на последно посочената разпоредба може да се смятат единствено лицата, които в законови рамки участват в пускането на пазара на включени в списък вещества.

40

Това езиково тълкуване намира потвърждение, на първо място, в контекста на разглежданата разпоредба.

41

Най-напред, Регламент № 273/2004 отменя и заменя, наред с други, Директива 92/109 и Регламент (ЕО) № 1485/96 на Комисията от 26 юли 1996 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Директива 92/109 по отношение на декларациите на клиенти за специфична употреба на някои вещества, използвани при незаконно производство на наркотични и психотропни вещества (ОВ L 188, 1996 г., стр. 28). Тези актове обаче уреждат законната търговия с прекурсори на наркотични вещества. Всъщност в първо съображение от Директива 92/109 изрично се споменава необходимостта да се установят „общи правила на общностно равнище с оглед на завършването на вътрешния пазар, за да се избегне нарушаването на конкуренцията при законната търговия и да се осигури еднакво прилагане на приетите правила“ [неофициален превод]. Във второ съображение от Регламент № 1485/96 пък се посочва, че „установяването на разпоредби за декларациите на клиентите ще способства да се гарантира, че при всяка сделка ще е ясно определена употребата, за която клиентът трябва да предназначи включените в списъка вещества; това ще позволи да се избегне отклоняването на включените в списъка вещества за незаконно производство на упойващи вещества“ [неофициален превод].

42

По-нататък, в съображения 3, 6 и 17 от Регламент № 273/2004 се говори за система за наблюдение на „търговията“ с прекурсори на наркотични вещества, а в съображения 5 и 11 се споменава съответно за необходимостта „да се откри[ва]т възможни случаи на незаконно отклонение на прекурсори на наркотични вещества в Общността“ и „да бъдат приети мерки, които да гарантират по-добър контрол на търговията в Общността с веществата, изброени в списъка“. Същевременно в съображения 6, 8 и 13 от Регламента е прокарано разграничение между законната търговия с тези вещества и незаконното им производство.

43

Накрая, член 3 от Регламент № 273/2004, който урежда изискванията за пускане на пазара на включени в списък вещества, предвижда в параграф 1, че „[о]ператори[те], желаещи да пуснат на пазара включени в списъка вещества от категории 1 и 2 от приложение I, са задължени да назначат служител, отговорен за търговията с включените в списъка вещества“, който да „гарантира, че търговията с включени в списъка вещества, осъществявана от оператора, е в съответствие с настоящия регламент“. В член 3, параграфи 2 и 3 се посочва и че „[о]ператорите […] трябва да получат лицензия от компетентните органи на държавата членка, в която са установени, преди да могат да държат или да пускат на пазара включени в списъка съставки от категория 1 от приложение I“, и съответно, че „[в]секи оператор, притежаващ лицензията, доставя включени в списък вещества от категория 1 от приложение I само на оператори […], които също притежават лицензия и са подписали декларация на клиента съгласно предвиденото в член 4, параграф 1“. Освен това член 3, параграф 6 задължава операторите да получат регистрация от компетентните органи на държавата членка, в която са установени. От предвидените в член 3 от Регламента изисквания във връзка с пускането на пазара на включени в списък вещества личи, че по своя предмет те създават законова рамка за търговията с включени в списък вещества.

44

Същото тълкуване се налага с оглед на членове 4—7 от Регламент № 273/2004, които предвиждат формалните правила за търговията с включени в списък вещества, например необходимостта клиентът да декларира употребата на веществата, задължението на оператора да прилага при сделките документация за някои вещества, или пък изискването за надлежно етикетиране на някои вещества.

45

Същият извод се налага и с оглед на член 10 от Регламента, който предвижда, че „[з]а да гарантира правилното прилагане на членове 3—8, всяка държава членка приема необходимите мерки, за да могат компетентните власти да осъществят задълженията си по контрол и наблюдение, и по-специално […] да влизат в търговските помещения на операторите и потребителите, за да получат доказателства за нередностите“.

46

От всички тези разпоредби личи, че по своя предмет те създават законова рамка за търговията с включени в списък вещества.

47

На второ място, даденото в точка 39 от настоящото решение езиково тълкуване на понятието „оператор“ по смисъла на член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 намира потвърждение в целите на правната уредба, от която е част тази разпоредба.

48

Всъщност, както следва от член 1, с Регламент № 273/2004 се установяват хармонизирани мерки за вътрешен контрол и мониторинг в Съюза на определени вещества, използвани често за незаконно производство на наркотични или психотропни вещества, с цел предотвратяване на отклоняването на такива вещества. Както вече е посочвал Съдът, този регламент е приет с цел да се противодейства на отклоняването на вещества, които обикновено се използват при незаконното производство на наркотични и психотропни вещества, като се създаде механизъм за мониторинг на търговията с тези вещества, съпътстван от ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции (решения от 5 февруари 2015 г., M. и др., C‑627/13 и C‑2/14, EU:C:2015:59, т. 53, и от 12 февруари 2015 г., Gielen и др., C‑369/13, EU:C:2015:85, т. 36).

49

От съображения 1—6 от Регламент № 273/2004 следва, че този регламент въвежда в правния ред на Съюза член 12 от Виенската конвенция срещу незаконния трафик (решение от 5 февруари 2015 г., M. и др., C‑627/13 и C‑2/14, EU:C:2015:59, т. 47), който предвижда, че държавите членки, които са страни по Конвенцията, предприемат мерките, които считат за подходящи с оглед предотвратяване на отклоняването на включените в списъка вещества с цел незаконна фабрикация на упойващи и психотропни вещества, и си сътрудничат в тази област. Тези държави трябва в частност да предприемат необходимите мерки, за да създадат и поддържат система за наблюдение на международната търговия със съответните вещества, с цел да се улесни разкриването на съмнителни сделки.

50

Освен това следва да се добави, че съгласно практиката на Съда, с Регламенти № 273/2004 и № 111/2005, които имат една и съща цел, законодателят на Съюза създава подробна уредба на режима, приложим към прекурсорите на наркотични вещества (решение от 5 февруари 2015 г., M. и др., C‑627/13 и C‑2/14, EU:C:2015:59, т. 52). В този смисъл, от една страна, с Регламент № 273/2004 се установяват хармонизирани мерки за вътрешен контрол и мониторинг в Съюза на прекурсорите на наркотични вещества с цел предотвратяване на отклоняването на такива вещества, а от друга страна, Регламент № 111/2005 определя правила за мониторинг на търговията с наркотични прекурсори между Съюза и трети страни, както следва от член 1 от този регламент.

51

Следователно Регламент № 273/2004 се вписва в рамките на по-широка правна уредба, част от която е и Рамково решение 2004/757.

52

Следва обаче да се подчертае, че Рамково решение 2004/757 установява минимални разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици, което дава възможност за определяне на общ подход на равнището на Съюза в борбата с трафика на наркотици. За тази цел член 2 от Рамковото решение предвижда, че всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира наказуемост на изброените в него умишлени деяния, когато са извършени неправомерно, и конкретно на производството, транспортирането, дистрибуцията на прекурсори, при които този, който се занимава с това, е наясно, че те трябва да се използват при или за незаконното получаване или производство на наркотици. Освен това член 1, точка 2 от Рамковото решение определя термина „прекурсор“ като всяко вещество, което е класифицирано в законодателството на Общността и за което са в сила задълженията по член 12 от Виенската конвенция срещу незаконния трафик.

53

Оттук следва, че макар Рамково решение 2004/757, Регламент № 273/2004 и Регламент № 111/2005 да имат една и съща цел, обхватът на тези иначе допълващи се актове е различен. Рамково решение 2004/757 определя съставните елементи на наказуемите деяния в областта на трафика на наркотици, която поради това обхваща прекурсорите на наркотични вещества и съответно включените в списък вещества, докато приложното поле на Регламенти № 273/2004 и № 111/2005 е ограничено до въпросите на законната търговия с такива вещества.

54

Това разграничение впрочем следва от правните основания на тези различни актове. Всъщност Рамково решение 2004/757 е прието на основание член 31, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) ДЕС, заменени с членове 82, 83 и 85 ДФЕС, които са част от дял V от този договор, „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, и по-конкретно от глава 4 за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. За разлика от това правното основание на Регламент № 273/2004 е член 95 ЕО, заменен с член 114 ДФЕС, който е част от дял VII от този договор, „Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата“. Аналогично Регламент № 111/2005 е приет на основание член 133 ЕО, заменен с член 207 ДФЕС. Последно посоченият член обаче се намира в част пета от Договора за функционирането на ЕС, озаглавена „Външна дейност на Съюза“, и по-конкретно в дял II, „Обща търговска политика“.

55

По изложените съображения следва да се констатира, че случаите, при които дадено лице участва в пускането на пазара на включени в списък вещества в Съюза в рамките на незаконна дейност, не попадат в приложното поле на Регламент № 273/2004.

56

Затова на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, което в рамките на незаконна дейност участва в пускането на пазара на включени в списък вещества в Съюза, не е „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.

57

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория.

58

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества, изменен с Регламент (ЕС) № 1258/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

лицето, което в рамките на незаконна дейност участва в пускането на пазара на включени в списък вещества в Европейския съюз, не е „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.