–

за X, от B. Burns, solicitor, H. Hofmann, Rechtsanwalt, и P. O’Shea, BL,

–

за International Protection Appeals Tribunal, Minister for Justice and Equality, Ирландия и Attorney General, от M. Browne, C. Aherne и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от C. Donnelly, SC, и E. Doyle и A. McMahon, BL,

–

за германското правителство, от J. Möller и A. Hoesch, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от M. К. Bulterman и J.M. Hoogveld, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Azéma и L. Grønfeldt, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1 и параграф 5, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (OB L 304, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52), както и на член 8, параграфи 2 и 3, член 23, параграф 2 и член 39, параграф 4 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (OB L 326, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Х и, първо, International Protection Appeals Tribunal (Съд за разглеждане на жалби във връзка с международна закрила, Ирландия) (наричан по- нататък „IPAT“), второ, Minister for Justice and Equality (министър на правосъдието и равенството, Ирландия), трето, Ирландия и четвърто, Attorney General (Главен прокурор, Ирландия) (наричани по-нататък заедно „IPAT и др.“) относно отхвърлянето от IPAT на молбите му за убежище и за субсидиарна закрила.

3

Директива 2004/83 е отменена и заменена от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9). Тъй като обаче Ирландия не е участвала в приемането на последната директива и не е обвързана от нея, Директива 2004/83 продължава да се прилага за тази държава членка.

4

Член 2, букви a), г), д), е), ж) и к) от Директива 2004/83 съдържат следните определения:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

5

Съгласно член 4 от тази директива:

„1.   Държавите членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Държавата членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата.

2.   Елементите, посочени в параграф 1, се състоят от информациите на молителя и от всички документи, с които разполага молителят за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за убежище, за своя маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила.

3.   Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено на лично основание, като се вземат под внимание следните елементи:

[…]

4.   Фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили.

5.   Когато държавите членки прилагат принципа, съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба, и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документи или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия:

6

Член 15, буква в) от посочената директива има следния текст:

„Тежките посегателства са:

[…]

7

Директива 2005/85 е отменена и заменена от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (OB L 180, 2013 г., стр. 60). Тъй като обаче Ирландия не е участвала в приемането на последната директива и не е обвързана от нея, Директива 2005/85 продължава да се прилага за тази държава членка.

8

Съображение 11 от Директива 2005/85 гласи:

„В интерес едновременно и на държавите членки, и на търсещите убежище е молбите за убежище да получават възможно най-бързо решение. Организацията по разглеждането на молбите за убежище следва да се остави на преценката на държавите членки, така че те да имат възможност, с оглед на националните си нужди, да предоставят приоритет на определени молби или да ускоряват разглеждането им при спазване на предвидените с настоящата директива норми“.

9

Член 2, букви б)—д) от тази директива съдържа следните определения:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

10

Член 8, параграфи 2 и 3 от посочената директива предвижда:

„2.   Държавите членки гарантират решенията по молбите за убежище да се вземат от решаващия орган след извършване на подходящо разглеждане. За тази цел те гарантират, че:

3.   Органите по глава V получават достъп чрез решаващия орган, чрез кандидата или по друг начин, до общата информация по параграф 2, буква б), която е необходима за осъществяването на техните задачи“.

11

Член 23, параграфи 1 и 2 от същата директива гласи:

„1.   В процедурата по разглеждане държавите членки обработват молбите за убежище в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II.

2.   Държавите членки гарантират, че тази процедура приключва в най-кратки срокове, без да се накърняват точността и пълнотата на разглеждането.

Когато не може да се вземе решение в срок от шест месеца, държавите членки гарантират, че кандидатът:

12

Член 28, параграф 1 от Директива 2005/85 уточнява:

„Без да се засягат членове 19 и 20, държавите членки могат да счетат определена молба за убежище за неоснователна, ако решаващият орган установи, че кандидатът не отговаря на условията за статут на бежанец съгласно Директива 2004/83/ЕО“.

13

Съгласно член 39, параграф 1, буква а) и параграф 4 от Директива 2005/85:

„1.   Държавите членки гарантират, че кандидатите за убежище разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

[…]

4.   Държавите членки могат да определят срокове за разглеждане от съда по параграф 1 на решението, което е взето от решаващия орган“.

14

X е пакистански гражданин, който е влязъл в Ирландия на 1 юли 2015 г., след като през периода от 2011 г. до 2015 г. е пребивавал в Обединеното кралство, където не е подал молба за международна закрила.

15

На 2 юли 2015 г. Х подава молба за предоставяне на статут на бежанец в Ирландия. Първоначално молбата се основава на елемент с невярно съдържание, който X оттегля в хода на първото си интервю, като се позовава на факта, че е бил в непосредствена близост до избухване на бомба при терористично нападение, което е извършено на погребение в Пакистан и при което са загинали около 40 души, включително двама негови познати. Той твърди, че това събитие го е засегнало дълбоко, поради което се страхува да живее в Пакистан и има опасения, че ще претърпи тежки посегателства, ако бъде върнат обратно. Заявява, че страда от тревожност, депресия и нарушения на съня. Посочената молба е отхвърлена от Refugee Applications Commissioner (Служба на комисаря по молбите на бежанци, Ирландия) с решение от 14 ноември 2016 г.

16

На 2 декември 2016 г. Х подава жалба срещу това решение пред Refugee Appeals Tribunal (Съд за разглеждане на жалби във връзка с бежански статут, Ирландия). Производството по тази жалба е спряно поради законодателни изменения от 31 декември 2016 г. в резултат на влизането в сила на International Protection Act 2015 (Закон за международната закрила от 2015 г.), който обединява различните процедури за международна закрила, предвидени преди това, и се създават по-специално International Protection Office (Служба за международна закрила, наричана по-нататък „IPO“) и IPAT.

17

На 13 март 2017 г. X подава молба за субсидиарна закрила. Отхвърлянето на тази молба от IPO също е обжалвано пред IPAT.

18

С решение от 7 февруари 2019 г. IPAT отхвърля двете жалби.

19

На 7 април 2019 г. Х подава жалба пред High Court (Висш съд, Ирландия) с искане за отмяната на решението на IPAT.

20

В подкрепа на тази жалба Х изтъква, първо, че датиращата от 2015—2017 г. информация за страната на произход, с която се е запознал IPAT, е непълна и остаряла, поради което IPAT не е взел предвид обстановката, преобладаваща в Пакистан към момента на приемане на решението от 7 февруари 2019 г. Освен това той твърди, че IPAT не е разгледал надлежно информацията, с която е разполагал.

21

Второ, срокът за произнасяне по молбата от 2 юли 2015 г. явно не бил разумен и нарушавал принципа на ефективност, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и минималните процесуални стандарти, установени от Директива 2005/85.

22

Трето, IPAT е бил информиран за психичното състояние на Х, но не направил нищо, за да се увери, че разполага с всички необходими доказателства, за да може да се произнесе правилно по молбите. По-специално, IPAT трябвало да назначи съдебно-медицинска експертиза, която обикновено се използва в подкрепа на молбата за убежище на лице, което е било подложено на изтезания, или дори друга експертиза за установяване на психичното му състояние.

23

Четвърто, що се отнася до други релевантни за молбата му аспекти, на Х не е дадена възможност породилото се съмнение да бъде тълкувано в негова полза, въпреки че психичното му здравословно състояние не е било надлежно установено и взето предвид. Така някои релевантни елементи от доводите му не са били проверени или са били пренебрегнати и не е имало сътрудничество между него и компетентните институции, по-конкретно по отношение на посочената съдебно-медицинска експертиза.

24

Пето, при обстоятелствата по делото, характеризиращи се с факта, че кандидатът е признал, че предишна версия на предполагаемите събития е невярна и че има поне вероятност да страда от психични проблеми, би било необосновано да се направи извод, че твърденията на Х не са достоверни по отношение на ключови аспекти на доводите му.

25

В това отношение High Court (Висш съд) отбелязва най-напред, че IPAT не се е снабдил с актуализирана информация за страната на произход и със съдебно-медицинска експертиза. Той обаче иска да се установи дали IPAT е бил длъжен по силата на правото на Съюза да се снабди с такава експертиза и дали е съвместимо с правото на Съюза да се изисква в съответствие с националното право Х да докаже и наличието на вреди, произтичащи от това неизпълнение, за да иска отмяна на решението на IPAT.

26

По-нататък, запитващата юрисдикция иска да се установи какви последици трябва да се изведат от факта, че между подаването на молбата на 2 юли 2015 г. и приемането на решението на IPAT на 7 февруари 2019 г. са изминали повече от три години и половина — срок за решение, който тя може да счита, че не е разумен.

27

Накрая, тази юрисдикция изразява съмнения относно факта, че само една декларация с невярно съдържание, за която Х е дал обяснение, преди да се откаже от нея веднага щом му се удава случай, може да е достатъчна, за да обоснове поставянето под въпрос на общата достоверност на твърденията на X.

28

При тези условия High Court (Висш съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29

Запитващата юрисдикция е поискала делото да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и член 107 от Процедурния правилник на Съда.

30

На 17 декември 2021 г. по предложение на съдията докладчик, след изслушване на генералния адвокат, Съдът решава, че няма основания за уважаване на искането, тъй като тази юрисдикция не е представила нито едно обстоятелство, което да установява спешност при произнасянето по настоящото дело. В частност, посочената юрисдикция не посочва X да е задържан, нито, a fortiori, излага мотивите, поради които отговорите на Съда биха могли да бъдат определящи за евентуалното освобождаване на същия.

31

На първо място, IPAT и др. отбелязват, че обратно на това, което се подразбира от формулировката на първия въпрос, запитващата юрисдикция нито е установила пълно неизпълнение на задължението за сътрудничество, което имат компетентните органи, нито би могла да направи такава констатация въз основа на фактите по висящото пред нея дело. При това положение този въпрос бил хипотетичен и с него се искало Съдът да се произнесе с решение по фактите в главното производство, което не е от неговата компетентност. Тези съображения обаче се отнасяли и за втория и третия въпрос поради тясната им връзка им с първия въпрос.

32

На второ място, четвъртият и петият въпрос също били от хипотетично естество, тъй като High Court (Висш съд) не е установил неизпълнение на задължението за постановяване на решение в разумен срок.

33

На трето място, отговор на шестия въпрос не бил необходим, тъй като IPAT е взел предвид медицинските доказателства, представени от X, без да ги поставя под съмнение.

34

На четвърто място, седмият въпрос бил хипотетичен, като се има предвид, че X е уточнил, че не оспорва изводите на IPAT относно достоверността на неговите твърдения и че приетата лъжа не била — обратно на внушаваното в този въпрос — единственият елемент, мотивирал IPAT да приеме, че достоверността на твърденията на X не е установена. Всъщност Х споменал основни елементи, свързани с минали събития, едва на много късен етап и не е поискал международна закрила в първоначалната си молба.

35

Според постоянната съдебна практика в рамките на производството, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 20 септември 2022 г., VD и SR, C‑339/20 и C‑397/20, EU:C:2022:703, т. 56).

36

Съдът може да откаже да се произнесе по поставен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 20 септември 2022 г., VD и SR, C‑339/20 и C‑397/20, EU:C:2022:703, т. 57).

37

Впрочем при разпределянето на правомощията между националните юрисдикции и съдилищата на Европейския съюз Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, така както той е очертан в акта за преюдициално запитване (решение от 20 октомври 2022 г., Centre public d’action sociale de Liège (Оттегляне на решение за връщане или спиране на изпълнението му), C‑825/21, EU:C:2022:810, т. 35).

38

Следователно, при положение че запитващата юрисдикция е определила фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от нея въпроси, проверката на тяхната точност не е задача на Съда (решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 50).

39

В настоящия случай, на първо място, от първия, втория и третия въпрос следва, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали изложените фактически елементи съставляват нарушение на задължението за сътрудничество и какви последици тя трябва, ако е необходимо, да изведе от тази констатация, предвид ограниченията, които националното право налага на тази юрисдикция. Обратно на твърдяното от IPAT и др., тези въпроси изобщо не са хипотетични, тъй като са централни за спора по главното производство. По-нататък, от Съда се иска да отговори на тези въпроси, като изтълкува правото на Съюза и следователно може да направи това, без да постановява решение по фактите в главното производство.

40

На второ място, тъй като от акта за преюдициално запитване недвусмислено следва, че High Court (Висш съд) възнамерява да констатира неизпълнение на задължението за постановяване на решение в разумен срок, четвъртият и петият въпрос не могат да бъдат хипотетични само поради факта, че тази юрисдикция все още не е направила такава констатация.

41

На трето място, фактът, че IPAT е взел предвид представените от Х медицински доказателства, без да ги поставя под съмнение, по никакъв начин не обезсилва релевантността на шестия въпрос, който се отнася до евентуалното задължение за извършване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза.

42

На четвърто място, с възраженията си за недопустимост на седмия въпрос IPAT и др. оспорват фактическите констатации, направени от запитващата юрисдикция, както и нейната преценка относно релевантността на този въпрос за решаването на спора по главното производство. Съдът обаче не може да замести запитващата юрисдикция нито по отношение на установяването на фактите, нито по отношение на тази преценка.

43

От гореизложените съображения следва, че възраженията на IPAT и др. за недопустимост на преюдициалното запитване трябва да се отхвърлят като неоснователни.

44

С първия и шестия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество налага на решаващия орган да се снабди, от една страна, с актуализирана информация за всички релевантни факти относно общата обстановка в страната на произход на кандидат за убежище и за международна закрила и от друга страна, със съдебно-медицинска експертиза за психичното му здраве, когато са налице данни за психични проблеми, които могат да възникнат вследствие на травмиращо събитие, настъпило в тази страна на произход.

45

В самото начало следва да се отбележи, че видно от заглавието му, член 4 от Директива 2004/83 се отнася до „оценяването на фактите и обстоятелствата“.

46

Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 държавите членки могат да приемат, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. От друга страна, държавата членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата.

47

Както Съдът вече е постановил, оценяването на фактите и обстоятелствата се извършва на два отделни етапа. Първият етап се отнася до установяването на фактическите обстоятелства, които могат да представляват доказателства в подкрепа на молбата, а вторият етап се отнася до правната преценка на тези доказателства и се състои в това да се прецени дали предвид фактите по конкретния случай са налице предвидените в членове 9 и 10 или 15 от Директива 2004/83 материалноправни условия за предоставяне на международна закрила (решение от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 64).

48

Същевременно, въпреки че по силата на член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 молителят трябва да представи във възможно най-кратък срок всички необходими доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила, Съдът вече е изяснил, че органите на държавите членки трябва при необходимост да съдействат активно на молителя, за да се определят и съберат елементите, свързани с молбата, а тези органи впрочем често имат по-голям достъп от молителя до определен вид документи (решение от 22 ноември 2012 г., M. (C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 65 и 66).

49

Що се отнася до обхвата на това сътрудничество, от контекста, в който се вписва тази разпоредба, и по-конкретно, от една страна, от член 4, параграф 1 и от член 8, параграф 2 от Директива 2005/85, следва, че решаващият орган отговаря за подходящото разглеждане на молбите, в резултат на което той постановява решението си по тях (решение от 25 януари 2018 г., F, C‑473/16, EU:C:2018:36, т. 40).

50

В частност, както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от своето заключение, преценката дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване, трябва във всички случаи да се прави бдително и предпазливо, тъй като става въпрос за телесната неприкосновеност на човека и индивидуалните свободи, които са основни ценности на Съюза (решение от 2 март 2010 г., Salahadin Abdulla и др., C‑175/08, C‑176/08, C‑178/08 и C‑179/08, EU:C:2010:105, т. 89 и 90).

51

От друга страна, от член 4, параграф 3, букви а)—в) и параграф 5 от Директива 2004/83 е видно, че разглеждането на молбата за международна закрила трябва да обхваща индивидуална оценка на тази молба, като се вземат предвид по-специално всички относими факти, свързани с държавата на произход на заинтересованото лице в момента на вземането на решение по молбата, относимата информация и документи, представени от него, както и личният статут и индивидуалното положение на лицето. При необходимост компетентният орган трябва да вземе предвид и предоставените обяснения относно липсата на доказателства и общата достоверност на твърденията на молителя (вж. по аналогия решение от 25 януари 2018 г., F, C‑473/16, EU:C:2018:36, т. 41).

52

Трябва да се припомни също така, че както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, съгласно член 28, параграф 1 от Директива 2005/85 държавите членки могат да приемат дадена молба за убежище за неоснователна само ако решаващият орган е установил, че кандидатът не отговаря на условията, за да кандидатства за статут на бежанец по силата на Директива 2004/83.

53

Следователно, когато едно лице отговаря на материалноправните изисквания, предвидени в членове 9 и 10 или член 15 от Директива 2004/83, за да се ползва от международна закрила, държавите членки са длъжни, освен ако не е налице някое от предвидените в тази директива основания за изключване, да предоставят исканата международна закрила, като не разполагат с право на преценка в това отношение (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Торубаров, C‑556/17, EU:C:2019:626, т. 50 и цитираната съдебна практика).

54

От припомнената в точки 48—53 от настоящото решение съдебна практика следва, че задължението за сътрудничество, предвидено в член 4, параграф 1 от Директива 2004/83, предполага, че решаващият орган, в случая IPO, не може да извърши подходящо разглеждане на молбите, нито следователно да обяви дадена молба за неоснователна, без да вземе предвид, към момента на произнасяне по молбата, от една страна, всички относими факти, свързани с общата обстановка в страната на произход, и от друга страна, всички релевантни елементи, свързани с личния статут и личното положение на молителя.

55

Що се отнася до относимите факти, свързани с общата обстановка в страната на произход, от съвместния прочит на член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 и член 8, параграф 2, буква б) от Директива 2005/85 следва, че държавите членки гарантират, че е набавена точна и актуализирана информация по отношение на общата обстановка в страната на произход на кандидатите за убежище и при необходимост — в страните, през които те преминават транзитно (решение от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 67).

56

Що се отнася до релевантните елементи, свързани с личния статут и личното положение на молителя, важно е да се припомни, че разпоредбите на Директива 2005/85 не ограничават средствата, с които могат да разполагат компетентните органи, и по-конкретно не изключват прибягването до експертизи при оценяването на фактите и обстоятелствата, за да се определи с по-голяма точност действителната нужда на молителя от международна закрила, стига редът и условията за евентуално прибягване до експертиза в този контекст да са съобразени с другите релевантни разпоредби на правото на Съюза, в частност с основните права, гарантирани с Хартата (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2018 г., F, C‑473/16, EU:C:2018:36, т. 34 и 35).

57

Следователно така изискваното индивидуално оценяване може да включва по-конкретно назначаването на съдебно-медицинска експертиза, ако такава експертиза се окаже необходима или относима, за да се преценят с необходимата бдителност и предпазливост реалните нужди на кандидата от международна закрила, стига редът и условията за извършването ѝ да са съобразени в частност с гарантираните от Хартата основни права.

58

От това следва, че решаващият орган разполага със свобода на преценка относно необходимостта от такава експертиза и нейната относимост и че когато установи такава необходимост или такава относимост, той трябва да сътрудничи на кандидата, за да се снабди с нея, в посочените в предходната точка граници.

59

Накрая, доколкото от акта за преюдициално запитване е видно, че High Court (Висш съд) иска по-специално да се установи дали констатациите, направени в точки 54—58 от настоящото решение, се прилагат и за IPAT, следва да се отбележи, че в отговор на поставен от Съда въпрос тази юрисдикция уточнява, че от приложимото ирландско законодателство произтича, че IPAT трябва да упражнява пълен контрол ex nunc на решенията на IPO, че той има в частност правомощието да изисква от министъра на правосъдието и равенството да провежда разследвания или да му предоставя информация, и че IPAT може, в зависимост по-конкретно от тези елементи, да потвърди решение на IPO или да го отмени и да укаже по обвързващ начин, че трябва да бъде предоставен статут на бежанец или на субсидиарна закрила.

60

При тези условия трябва да се констатира, че посочените констатации се прилагат и за IPAT. Всъщност такъв контрол за обоснованост на мотивите на решението на IPO предполага получаване и разглеждане на точна и актуализирана информация за обстановката в страната на произход на кандидата, която по-конкретно е в основата на това решение, както и възможността да бъдат разпоредени действия за събиране на доказателства, за да е възможно произнасяне ex nunc. Следователно IPAT може да бъде длъжен да получи и разгледа такава точна и актуализирана информация, включително съдебно-медицинска експертиза, счетена за относима или необходима.

61

С оглед на гореизложените съображения на първия и шестия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество налага на решаващия орган да се снабди, от една страна, с точна и актуализирана информация за всички релевантни факти относно общата обстановка в страната на произход на кандидата за убежище и за международна закрила и от друга страна, със съдебно-медицинска експертиза за психичното здраве на същия, когато са налице данни за психични проблеми, които могат да възникнат вследствие на травмиращо събитие, настъпило в тази страна на произход, и когато прибягването до такава експертиза се окаже необходимо или относимо, за да се преценят реалните нужди на посочения кандидат от международна закрила, стига редът и условията за извършване на такава експертиза да са съобразени в частност с гарантираните от Хартата основни права.

62

С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че констатацията — в рамките на упражняването на съдебен контрол на втора инстанция, предвиден в националното право — за нарушение на предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество трябва да доведе само по себе си до отмяната на решението, с което се отхвърля жалбата срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, или в смисъл, че може да се изисква от кандидата за международна закрила да докаже, че решението за отхвърляне на жалбата е можело да бъде различно при липсата на такова нарушение.

63

Като предварителна бележка следва да се изтъкне, че според индикациите на запитващата юрисдикция в преюдициално ѝ запитване и в отговора ѝ на поставения от Съда въпрос IPAT трябва да се счита за първоинстанционен съд, на който е възложен съдебният контрол, предвиден в член 39 от Директива 2005/85. На това основание той има задачата да упражнява пълния контрол, посочен в точка 59 от настоящото решение, който предполага, че той е компетентен да постанови решение ex nunc в зависимост от представените пред него или съответно по негово искане елементи и че има правомощието да потвърди или да отмени решение на IPO в зависимост от тези елементи и при необходимост, да укаже по обвързващ начин, че трябва да бъде предоставен статут на бежанец или на субсидиарна закрила. Следва да се добави, че пред Съда не се твърди и че от никой елемент от преписката, с която той разполага, не следва, че съдебният контрол, който IPAT трябва по този начин да упражни върху решенията на IPO, с които се отхвърля молба за международна закрила, не отговаря на изискванията на този член 39.

64

От това запитване и от този отговор следва, че запитващата юрисдикция трябва от своя страна да се счита за второинстанционен съд, на който е възложен — както самата тя уточнява — контролът върху решенията на IPAT, ограничен, от една страна, до превишаването на власт, правните грешки или съществените фактически грешки, ирационалния или непропорционалния характер на такова решение и нарушаването на принципа на справедливост на производствата или на принципа на защита на оправданите правни очаквания, както и от друга страна, в случай на установяване на такава незаконосъобразност — до отмяната на тези решения и връщането на делата пред него.

65

Също така, както уточнява тази юрисдикция, тя трябва обаче да се въздържа от постановяване на такава отмяна и такова връщане, ако се окаже, че дори при липсата на установена незаконосъобразност решението на IPAT нямаше да е различно. Всъщност ирландското право възлагало на страната, която иска отмяната на това решение, тежестта да докаже, че посоченото решение е можело да бъде различно, ако не беше допусната тази незаконосъобразност.

66

Същевременно, щом като Директива 2005/85 не съдържа правило относно възможността за обжалване на решението по жалбата, подадена срещу решение, с което е отхвърлена молба за международна закрила, или което урежда изрично режима на евентуално въззивно обжалване пред съд, следва да се приеме, че закрилата, предоставена с посочения член 39, в светлината на членове 18 и 47 от Хартата, не изисква въвеждането на многоинстанционен съдебен контрол (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2018 г., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Суспензивно действие на въззивната жалба), C‑180/17, EU:C:2018:775, т. 33).

67

Следователно при липсата на правна уредба на Съюза в тази материя, по силата на принципа на процесуалната автономия, във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се вземе решение за евентуалното въвеждане на обжалване пред втора съдебна инстанция на решенията за отхвърляне на молба за международна закрила и да се уредят, ако е необходимо, процесуалните правила за тази втора съдебна инстанция, при условие обаче, че тези процесуални правила, в положения, обхванати от правото на Съюза, не са по-неблагоприятни, отколкото в аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решения от 26 септември 2018 г., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Суспензивно действие на въззивната жалба), C‑180/17, EU:C:2018:775, т. 34 и 35, и от 15 април 2021 г., État belge (Обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне), C‑194/19, EU:C:2021:270, т. 42).

68

По отношение на принципа на равностойност, от отговора на запитващата юрисдикция на поставения ѝ от Съда въпрос е видно, че процесуалните правила, посочени в точки 64 и 65 от настоящото решение, се прилагат винаги в рамките на второинстанционния съдебен контрол, който тази юрисдикция упражнява, както когато положението попада в обхвата на правото на Съюза, така и когато то е от обхвата на вътрешното право.

69

Що се отнася до принципа на ефективност, не изглежда, че тежестта да се докаже, че при липсата на установено нарушение на задължението за сътрудничество решението на IPO и/или това на IPAT са можели да бъдат различни, би направила практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, което обаче запитващата юрисдикция трябва да провери.

70

Действително, от една страна, такава тежест, изглежда, предполага не че кандидат за международна закрила трябва да докаже, че решението е можело да бъде различно при липсата на това нарушение, а само, че не може да се изключи, че решението е можело да бъде различно.

71

От друга страна, ако от самото начало се окаже или ако компетентният орган успее да докаже пред запитващата юрисдикция — при необходимост, в отговор на твърденията на кандидата за международна закрила — че дори при липсата на посоченото нарушение решението в никакъв случай не е можело да бъде различно, не изглежда да е имало предоставени от правния ред на Съюза права, чието упражняване да е направено практически невъзможно или прекомерно трудно. Всъщност запитващата юрисдикция се представя по този начин като упражняваща контрол за обоснованост на посоченото решение, така че в такъв случай отмяната и връщането на делото пред IPAT има опасност да доведат до това контролът да се удвои и продължителността на производството да се удължи ненужно.

72

С оглед на гореизложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че констатирането — при упражняването на предвиден в националното право второинстанционен съдебен контрол — на нарушение на предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество не трябва само по себе си непременно да води до отмяна на решението, с което се отхвърля жалбата, подадена срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, при положение че от кандидата за международна закрила може да се изисква да докаже, че решението за отхвърляне на жалбата е можело да бъде различно при липсата на такова нарушение.

73

С четвъртия и петия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза, и по-конкретно член 23, параграф 2 и член 39, параграф 4 от Директива 2005/85, трябва да се тълкува в смисъл, че сроковете, които са изтекли между, от една страна, подаването на молбата за убежище и от друга страна, приемането на решенията на решаващия орган и на компетентния първоинстанционен съд, могат да бъдат обосновани със законодателни изменения, направени в държавата членка в хода на тези срокове, и ако това не е така, в случай че съответно единият или другият срок не е разумен, този факт може сам по себе си да доведе до отмяна на решението на компетентния първоинстанционен съд.

74

Както отбелязва генералният адвокат в точки 89—93 от своето заключение, от структурата, логиката и целите на Директива 2005/85 става ясно, най-напред, че трябва да се разграничават сроковете, предвидени съответно в член 23, параграф 2 и член 39, параграф 2 от нея, като първият се прилага в административната процедура, докато вторият се отнася до съдебното производство.

75

По-нататък, както е видно и от текста на тези разпоредби, посочените срокове не са задължителни за вземането на решение.

76

Накрая, като се има предвид, че първата от тези разпоредби предвижда, че държавите членки гарантират, че административната процедура приключва в най-кратки срокове, че втората от тях изрично позволява на държавите членки да определят срокове за разглеждане от първоинстанционния съд на решението, постановено от решаващия орган, и че в съображение 11 от Директива 2005/85 се посочва, че възможно най-бързото получаване на решение по молбите за убежище е в интерес както на държавите членки, така и на лицата, търсещи убежище, тази директива изисква бързо разглеждане както на молбите за международна закрила, така и на жалбите, подадени по-конкретно срещу решенията за отхвърляне на такива молби.

77

Всъщност за ефективен достъп до статута, предоставен със субсидиарната закрила, е необходимо разглеждането на молбата да се извършва в разумен срок (вж. в този смисъл решение от 8 май 2014 г., N., C‑604/12, EU:C:2014:302, т. 45). Освен това от самия текст на член 47 от Хартата произтича, че правото на ефективна съдебна защита изисква делото на лицето да бъде гледано, по-конкретно, от съд в разумен срок.

78

Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали решенията, взети съответно в административната фаза от IPO и в първоинстанционното съдебно производство от IPAT, са били взети в разумен срок с оглед на обстоятелствата по случая.

79

Що се отнася до тези обстоятелства, според съдебната практика, когато продължителността на производството не е определена в разпоредба на правото на Съюза, „разумният“ характер на срока, в който е приет съответният акт, трябва да се преценява в зависимост от съвкупността от обстоятелства, присъщи на всяко дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованата страна, от сложността на делото и от поведението на присъстващите страни (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 122 и цитираната съдебна практика).

80

Сред присъщите на всяко дело обстоятелства обаче не фигурират законодателни изменения, направени в държава членка в хода на административната или на съдебната фаза от разглеждането на дадено дело. Всъщност от съображенията в точки 76 и 77 от настоящото решение следва, че държавите членки са длъжни да гарантират, че тези процедури приключват в най-кратки срокове и във всички случаи — в разумен срок. При това положение те не могат да се позовават на обстоятелства, които са в тяхната област на действие, като например законодателни изменения, за да обосноват евентуално неизпълнение на това изискване.

81

При това, както отбелязва генералният адвокат в точки 103—105 от заключението си, евентуалното неизпълнение на изискването за разглеждане на дела за международна закрила в разумен срок, както в административната, така и в съдебната фаза, не може само по себе си да има за последица отмяната на решение, отхвърлящо жалба за отмяната на решение, което не е уважило молба за международна закрила, освен ако превишаването на разумния срок е имало за последица нарушаване на правото на защита.

82

Всъщност понеже решенията по основателността на молбите за международна закрила трябва да се вземат при съобразяване на материалноправните критерии за предоставяне на такава закрила, предвидени в Директива 2004/83, неспазването на изискването за разумен срок не може да води — при липсата на индиции, че прекомерната продължителност на административно или съдебно производство би имала въздействие върху решаването на спора — до отмяната на административното решение или на обжалваното съдебно решение (вж. в този смисъл решение от 8 май 2014 г., Bolloré/Комисия, C‑414/12 P, непубликувано, EU:C:2014:301, т. 84).

83

Обратно, когато са налице индиции, че прекомерната продължителност на административно или съдебно производство би имала въздействие върху решаването на спора, неспазването на изискването за разумен срок може да доведе до отмяна на административното решение или на обжалваното съдебно решение, в частност когато това неспазване има за последица накърняване на правото на защита — основно право, което е неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи Съдът (вж. по аналогия решение от 25 октомври 2011 г., Solvay/Комисия, C‑110/10 P, EU:C:2011:687, т. 47—52).

84

Следователно, макар предоставената на Съда преписка да не съдържа елементи, които да установяват, че липсата на разумен характер на един от двата разглеждани по делото в главното производство срока е имала за последица нарушаване на правото на защита на X, запитващата юрисдикция трябва да провери това обстоятелство.

85

С оглед на гореизложените съображения на четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза, и по-конкретно член 23, параграф 2 и член 39, параграф 4 от Директива 2005/85, трябва да се тълкува в смисъл, че:

86

Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 5, буква д) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че декларация с невярно съдържание в първоначалната молба за международна закрила, която е оттеглена от кандидата за убежище при първата възникнала възможност за това, след като в това отношение той е дал обяснения, е от естество сама по себе си да попречи на установяването на общата достоверност на твърденията на същия по смисъла на тази разпоредба.

87

В съответствие с член 4, параграф 5 от Директива 2004/83, когато държавите членки прилагат принципа, съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба, и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документни или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени изброените в букви а)—д) от тази разпоредба условия.

88

Тези кумулативни условия се основават на факта, че кандидатът е подал молбата си за международна закрила във възможно най-кратък срок, че реално е положил усилия да обоснове своята молба, че е представил всички относими елементи, с които разполага, и е дал задоволително обяснение за липсата на останалите доказателствени елементи, че декларациите на молителя са преценени за логически последователни и достоверни, че те не противоречат на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации и че общата достоверност на твърденията на молителя е могла да бъде установена.

89

Следователно съгласно член 4, параграф 5 от Директива 2004/83, когато не са изпълнени изброените в букви a)—д) от тази разпоредба кумулативни условия, изявленията на търсещите убежище лица, които не са подкрепени с доказателства, може да изискват потвърждение (вж. в този смисъл решение от 2 декември 2014 г., A и др., C‑148/13—C‑150/13, EU:C:2014:2406, т. 51).

90

От това следва, че общата достоверност на твърденията на кандидата за убежище е един елемент наред с други, който трябва да бъде взет предвид, за да се провери на първия етап на оценяване, предвиден в член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 — който се отнася до установяването на фактическите обстоятелства, които могат да представляват доказателствени елементи в подкрепа на молбата — дали изявленията на търсещите убежище лица изискват потвърждение.

91

Следва обаче да се приеме, че направените в конкретен случай констатации относно условията по член 4, параграф 5, букви а)—г) от Директива 2004/83 могат да повлияят на преценката на общата достоверност на твърденията на молителя, посочена в буква д) от тази разпоредба.

92

При това положение, както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 109 от своето заключение, преценката на общата достоверност на твърденията на кандидата за убежище не може да се ограничи до вземането предвид на посочените условия по член 4, параграф 5, букви а)—г) от Директива 2004/83, а трябва да се извърши, както изтъква германското правителство, като се вземе предвид, в рамките на обща и индивидуална преценка, всеки друг относим елемент в конкретния случай.

93

При този анализ, несъмнено, декларация с невярно съдържание в първоначалната молба за международна закрила съставлява относим елемент, който трябва да се вземе предвид. Той обаче не може сам по себе си да възпрепятства установяването на общата достоверност на твърденията на кандидата. Всъщност също толкова относими са и фактът, че кандидатът за убежище е дал обяснения по тази декларация с невярно съдържание и че е оттеглил същата при първата възникнала възможност за това, заместилите тази декларация с невярно съдържание искания и последващото поведение на търсещото убежище лице.

94

Накрая, ако преценката на всички релевантни елементи по делото в главното производство доведе до невъзможност да се установи общата достоверност на твърденията на търсещото убежище лице, изявленията му, които не са подкрепени с доказателства, може следователно да изискват потвърждение, като в този случай съответната държава членка може да е длъжна да сътрудничи на това лице, както бе припомнено по-конкретно в точки 47 и 48 от настоящото решение, за да бъдат събрани всички елементи в подкрепа на молбата за убежище.

95

С оглед на гореизложените съображения на седмия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 5, буква д) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че декларация с невярно съдържание в първоначалната молба за международна закрила, която е оттеглена от кандидата за убежище при първата възникнала възможност за това, след като в това отношение той е дал обяснения, не е от естество сама по себе си да попречи на установяването на общата достоверност на твърденията на същия по смисъла на тази разпоредба.

96

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: