Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62021CJ0658

    Решение на Съда (осми състав) от 24 ноември 2022 г.
    VZW Belgisch-Luxemburgse vereniging van de industrie van plantenbescherming (Belplant), по-рано VZW Belgische Vereniging van de Industrie van Plantenbeschermingsmiddelen (PHYTOFAR) срещу Vlaams Gewest.
    Преюдициално запитване, отправено от Raad van State.
    Преюдициално запитване — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правилата относно услугите на информационното общество — Директива (ЕС) 2015/1535 — Понятието „технически регламент“ — Член 1, параграф 1 — Национална правна уредба, която забранява употребата на съдържащи глифозат пестициди от частни лица върху използвани за лични цели площи — Член 5, параграф 1 — Задължение на държавите членки да съобщават на Европейската комисия всеки проект на технически регламент.
    Дело C-658/21.

    Court reports – general – 'Information on unpublished decisions' section

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2022:925

     РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)

    24 ноември 2022 година ( *1 )

    „Преюдициално запитване — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правилата относно услугите на информационното общество — Директива (ЕС) 2015/1535 — Понятието „технически регламент“ — Член 1, параграф 1 — Национална правна уредба, която забранява употребата на съдържащи глифозат пестициди от частни лица върху използвани за лични цели площи — Член 5, параграф 1 — Задължение на държавите членки да съобщават на Европейската комисия всеки проект на технически регламент“

    По дело C‑658/21

    с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Белгия) с акт от 21 октомври 2021 г., постъпил в Съда на 29 октомври 2021 г., в рамките на производство по дело

    Belgisch-Luxemburgse vereniging van de industrie van de sétenbescherming VZW (Belplant), по-рано Belgische Vereniging van de Industrie van Plantenbeschermingsmiddelen VZW (Phytofar),

    срещу

    Vlaams Gewest

    СЪДЪТ (осми състав),

    състоящ се от: N. Piçarra, изпълняващ функцията на председател на състава, N. Jääskinen и M. Gavalec (докладчик), съдии,

    генерален адвокат: A. M. Collins,

    секретар: A. Calot Escobar,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството,

    като има предвид становищата, представени:

    за Belgisch-Luxemburgse vereniging van de industrie van plantenbescherming VZW (Belplant), по-рано Belgische Vereniging van de Industrie van Plantenbeschermingsmiddelen VZW (Phytophar), от B. Deltour, advocaat,

    за Vlaams Gewest, от E. Cloots, T. Roes и J. Roets, advocaat,

    за Европейската комисия, от F. Castilla Contreras, M. Escobar Gómez и M. ter Haar, в качеството на представители,

    предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

    постанови настоящото

    Решение

    1

    Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1).

    2

    Запитването е отправено във връзка със спор между Belgisch-Luxemburgse vereniging van de industrie van plantenbescherming VZW (Belplant) (белгийско-люксембургско сдружение на производителите на продукти за растителна защита ASBL), по-рано Belgische Vereniging van de Industrie van de Industrie van Plantenbeschermingsmiddelen VZW (Phytofar) (Белгийско сдружение на производителите на продукти за растителна защита ASBL) (наричано по-нататък „Belplant“), от една страна, и Vlaams Gewest (Регион Фландрия, Белгия), от друга страна, относно действителността на постановление на фламандското правителство, с което се забранява употребата на съдържащи глифозат пестициди от частни лица върху използвани за лични цели площи на територията на регион Фландрия.

    Правна уредба

    Правото на Съюза

    3

    Съображения 2, 3, 7 и 11 от Директива 2015/1535 гласят:

    „(2)

    Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, където се гарантира свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Следователно забраната за количествени ограничения на движението на стоки и на мерките, които имат същия ефект, е един от основните принципи на Съюза.

    (3)

    За да се насърчи гладкото функциониране на вътрешния пазар, следва да бъде осигурена възможно най-голяма прозрачност по отношение на националните инициативи за създаване на технически регламенти.

    […]

    (7)

    Целта на вътрешния пазар е да създава среда, която допринася за конкурентноспособността на предприятията. Предоставянето на повече информация е един от начините за подпомагане на предприятията да се възползват от предимствата, присъщи на този пазар. Следователно е необходимо да се даде възможност на стопанските субекти да дадат своята оценка за влиянието на националните технически регламенти, предлагани от други държави членки, като се осигури редовното публикуване на заглавия на нотифицирани проекти и посредством разпоредбите относно поверителността на тези проекти.

    […]

    (11)

    Изискванията, които са различни от техническите спецификации, отнасящи се до жизнения цикъл на даден продукт след като е бил пуснат на пазара, могат да повлияят върху свободното движение на този продукт или да създават пречки за гладкото функциониране на вътрешния пазар“.

    4

    Член 1, параграф 1, букви б)—е) от тази директива гласи:

    „За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

    […]

    б)

    „услуга“ означава каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите.

    […]

    в)

    „техническа спецификация“ означава спецификацията, която се съдържа в документа, в който са изложени характеристиките, изисквани за продукта, като например ниво на качество, функционални характеристики, безопасност или размери, включително изискванията, които се прилагат към продукта по отношение на името, с което продуктът се продава, терминология, символи, изпитване и методи за изпитване, опаковка, маркиране или етикетиране и процедури за оценяване на съответствието.

    Терминът „техническа спецификация“ също така включва производствените методи и процеси, използвани по отношение на селскостопански[те] продукти, както са посочени в член 38, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), продуктите, предназначени за консумация от човека и от животните, и лекарствените продукти, както са определени в член 1 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3)], както и производствените методи и процеси, които се отнасят за други продукти, върху чиито характеристики те оказват влияние;

    г)

    „други изисквания“ означава изискване, различно от техническа спецификация, наложено на продукт най-вече с цел защита на потребителя или околната среда, и което засяга неговия цикъл на съществуването след пускането му на пазара, като например, условията на употреба, рециклиране, повторна употреба или изхвърляне, когато такива условия могат значително да повлияят върху състава или естеството на продукта или върху неговата продажба;

    д)

    „правило за услуги“ означава изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги според значението на буква б), и по-специално разпоредби относно доставчиците на услуги, услугите и получателите на услугите, като се изключат всякакви правила, които не са специално насочени към услугите, определени в тази точка.

    […]

    е)

    „технически регламент“ означава техническа специфи[кация] и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на [продажба], предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както и законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 7, забраняващи производството, вноса, [продажбата] или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването [като] доставчик на услуги.

    […]“.

    5

    Член 5, параграф 1 от посочената директива предвижда:

    „[Извън случаите по] член 7 държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти на технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията изявление за причините, които налагат приемането на такъв технически регламент, когато това не е разяснено в проекта.

    Когато е необходимо, и освен ако вече не е бил изпратен с предишно съобщение, държавите членки едновременно предоставят текста на съществените и с пряко значение основни законови или подзаконови разпоредби на Комисията, ако запознаването с такива текстове е необходимо за оценяване значението на проекта на техническия регламент.

    […]

    Когато, по-специално, проектът на техническия регламент конкретно цели да ограничи търговията или употребата на химично вещество, препарат или продукт, на основания[,] отнасящи се до общественото здраве или защитата на потребителите или околната среда, държавите членки също така изпращат резюме или [справка за] всички съответни данни, имащи отношение към въпросното вещество, препарат или продукт и към известните и налични заместители, когато такава информация е налице, и представят очакваните резултати от мярката върху общественото здраве и защитата на потребителя и околната среда, заедно с анализ на риска, извършен, както е необходимо, в съответствие с принципите, предвидени в съответната част на раздел II.3 от приложение ХV на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета [от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3)].

    […]“.

    Белгийското право

    Декретът от 8 февруари 2013 г.

    6

    Член 6 от Decreet houdende Duurzaam gebruik van pesticiden in het Vlaamse Gewest (Декрет за устойчивата употреба на пестициди в регион Фландрия) от 8 февруари 2013 г. (Belgisch Staatsblad, 22 март 2013 г., стр. 11685), в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите по спора в главното производство, предвижда:

    „Използването на пестициди може да се регламентира чрез забрана или ограничаване на употребата. За целта е възможно разграничаване според вида активно вещество, площите в конкретни райони, дейността или целевата група.

    Фламандското правителство съответно приема по-подробни правила“.

    Постановлението от 15 март 2013 г.

    7

    За целите на прилагането на Декрета от 8 февруари 2013 г. за устойчивата употреба на пестициди в регион Фландрия Фламандското правителство приема Besluit houdende nadere regels inzake Duurzaam gebruik in het Vlaamse Gewest voor niet-land- en tuinbouwacteiten en de opmaak van het Vlaams Actieplan Duurzaam Pesticidenbruik (Постановление за условията и реда за устойчивата употреба на пестициди при неземеделски и неградинарски дейности в регион Фландрия и за изготвянето на фламандски план за действие за устойчивата употреба на пестициди) от 15 март 2013 г. (Belgisch Staatsblad, 18 април 2013 г., стр. 23751, наричано по-нататък „постановлението от 15 март 2013 г.“).

    Постановлението от 14 юли 2017 г.

    8

    В преамбюла на Besluit van de Vlaamse Regering tot wijziging van het besluit van de Vlaamse Regering van 15 maart 2013 houdende nadere regels inzake Duurzaam van pesticiden in het Vlaamse Gewest voor niet-land- en tuinbouwactiviteiten en de opmaak van het Vlaams Actieplan Duurzaam di Pesticigebruk (Постановление на фламандското правителство за изменение на Постановление от 15 март 2013 г. за условията и реда за устойчивата употреба на пестициди при неземеделски и неградинарски дейности в регион Фландрия и за изготвянето на фламандски план за действие за устойчивата употреба на пестициди) от 14 юли 2017 г. (Belgisch Staatsblad, 18 юли 2017 г., стр. 73320, наричано по-нататък „постановлението от 14 юли 2017 г.“) се посочва:

    „[…]

    Предвид това, че научните изследвания не дават окончателен отговор дали употребата на съдържащи глифозат пестициди има вредно въздействие както върху общественото здраве, така и върху околната среда; че изследването на канцерогенните или токсичните ефекти от употребата на съдържащи глифозат пестициди се оказва повлияно от заинтересованите предприятия; че съответно въз основа на принципа на предпазните мерки следва незабавно да се забрани на потребители, които не разполагат със сертификат за работа с продукти за растителна защита, употребата на съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи; че липсва правно основание за такава забрана; че на 28 юни 2017 г. Vlaams Parlement (Фламандският парламент) е одобрил спешно проект на постановление, съдържащо различни разпоредби във връзка с околната среда, природата и селското стопанство, за да се предвиди изрично правното основание на тази забрана; че фламандското правителство е утвърдило и обнародвало на 30 юни 2017 г. [Decreet houdende diverse bepalingen inzake Omgeving, Natuur en landbouw (Декрет за приемане на различни разпоредби във връзка с околната среда, природата и селското стопанство)]; че при липса на спешни действия подобна забрана може да влезе в сила едва след като въпросните потребители вече са използвали съдържащите глифозат пестициди върху посочените площи;

    […]

    Предвид това че при липсата на научен консенсус по въпроса за въздействието на глифозата и хербицидите на основата на глифозат върху човешкото здраве, околната среда и природата трябва да се спазва принципът на предпазните мерки;

    […]“.

    9

    С член 2 от постановлението от 14 юли 2017 г. в постановлението от 15 март 2013 г. се въвежда член 3/1 със следното съдържание:

    „Глава 4/1 се прилага за районите, използвани от частни лица“.

    10

    Тази глава 4/1, озаглавена „Употреба на съдържащи глифозат пестициди“, е добавена в постановлението от 15 март 2013 г. с член 5 от постановлението от 14 юли 2017 г. Посочената глава се състои само от член 8/1, който гласи следното:

    „Единствено професионалните потребители, притежаващи сертификат за работа с продукти за растителна защита P1, P2 или P3, имат право да използват пестициди на основата на глифозат.

    По смисъла на първа алинея „професионален потребител“ е всеки, който използва продукти във връзка с професионалната си дейност в селското стопанство или друг отрасъл, включително лица, боравещи с машини за прилагане на пестициди, техници, работодатели и самостоятелно заети лица.

    […]“.

    Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

    11

    Belplant сезира запитващата юрисдикция, Raad van State (Държавен съвет, Белгия), с жалба за отмяна на постановлението от 14 юли 2017 г.

    12

    Тази юрисдикция посочва, че като основание за обжалване Belplant изтъква по-специално нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535, тълкуван във връзка с принципа на лоялност, прогласен в член 4, параграф 3 ДФЕС.

    13

    Посочената юрисдикция отбелязва, че във връзка с това основание Belplant твърди, че Комисията е трябвало да бъде уведомена за постановлението от 14 юли 2017 г. в съответствие с член 5, параграф 1 от тази директива, тъй като същото забранява на потребители, които не притежават издадено от компетентния регионален орган разрешение, наречено „сертификат за работа с продукти за растителна защита“, да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи.

    14

    Всъщност според Belplant тази забрана представлява технически регламент, и по-точно „друго изискване“ по смисъла на член 1, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2015/1535. За такива регламенти важало предвиденото в член 5, параграф 1 от тази директива задължение за предварително уведомяване на Комисията и след като фламандското правителство не изпълнило това задължение, разпоредбата от постановлението от 14 юли 2017 г., съдържаща въпросния технически регламент, била недействителна и съответно неприложима.

    15

    В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че съдържащият глифозат пестицид не се различава според това дали се прилага от обикновен, или от притежаващ сертификат за работа с продукти за растителна защита професионален потребител. Поради това тя счита, че въведената с постановлението от 14 юли 2017 г. мярка се състои в забрана за потребителите, които не притежават сертификат за работа с продукти за растителна защита, да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи.

    16

    Ето защо тази юрисдикция си задава въпроса дали в качеството си на технически регламент тази мярка действително е трябвало да бъде съобщена на Комисията, както поддържа Belplant.

    17

    При тези обстоятелства Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

    „Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива [2015/1535] да се тълкува в смисъл, че забраната за потребителите без сертификат за работа с продукти за растителна защита да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи, следва да се счита за технически регламент, за който Европейската комисия трябва да бъде уведомена съгласно тази разпоредба?“.

    По преюдициалния въпрос

    18

    С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 1, параграф 1 във връзка с член 5 от Директива 2015/1535 трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, забраняваща на лицата, които не притежават издаваното на професионалните потребители национално разрешение, да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи, представлява „технически регламент“ по смисъла на първата от тези разпоредби, който трябва да бъде съобщен на Комисията съгласно втората разпоредба.

    19

    В самото начало, що се отнася до довода, изтъкнат от Регион Фландрия в писменото му становище, че въведената с постановлението от 14 юли 2017 г. мярка не попада в приложното поле на Директива 2015/1535, доколкото това постановление урежда дейността на икономическите оператори, а не характеристиките на определен продукт, следва да се припомни, че несъмнено националните разпоредби, които предвиждат само условия за установяването на предприятията или за предоставянето на услуги от тях, каквито са разпоредбите, обвързващи упражняването на дадена професионална дейност с предварителното издаване на разрешение, не представляват технически регламенти по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2015/1535 (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 30 и цитираната съдебна практика)

    20

    При все това въведената с постановлението от 14 юли 2017 г. мярка трябва да се разглежда от гледна точка не на изискването професионалните потребители да притежават сертификат за работа с продукти за растителна защита, а на установената с тази мярка забрана за непритежаващите такъв сертификат потребители да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи.

    21

    Такава предвидена в национална правна уредба забрана може да попадне в приложното поле на Директива 2015/1535.

    22

    Член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535 разграничава четири категории мерки, които могат да се считат за „технически регламенти“ по смисъла на тази директива, а именно, първо, „техническа[та] спецификация“, второ, „други[те] изисквания“, трето, „правила[та] за услуги“ и четвърто, „законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки […], забраняващи производството, вноса, [продажбата] или използването на един продукт“. Първите три категории мерки са определени съответно в букви в)—д) от този член 1, параграф 1.

    23

    За да се отговори на поставения въпрос, следва да се провери дали попада в обхвата на една от тези четири категории технически регламенти установената с национална правна уредба като постановлението от 14 юли 2017 г. забрана лица, които не притежават издаваното на професионалните потребители национално разрешение, в случая сертификат за работа с продукти за растителна защита, да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи.

    24

    Важно e да се уточни, че за да попадне в първата категория технически регламенти, посочена в член 1, точка 1, буква в) от Директива 2015/1535, тоест в обхвата на понятието „техническа спецификация“, националната мярка трябва задължително да се отнася до продукта или до опаковката му като такива и съответно да определя една от изискуемите продуктови характеристики (решение от 12 септември 2019 г., Admiral Sportwetten и др., C‑711/19, EU:C:2020:812, т. 26 и цитираната съдебна практика).

    25

    В случая обаче е безспорно, че мярката, въведена с постановлението от 14 юли 2017 г., не се отнася до съдържащите глифозат пестициди или до опаковката им като такива, така че не определя някоя от изискуемите характеристики на тези продукти.

    26

    Следователно посочената мярка не представлява технически регламент под формата на „техническа спецификация“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква в) от Директива 2015/1535.

    27

    На второ място, що се отнася до категорията технически регламенти, състояща се от „правила за услуги“, достатъчно е да се отбележи, че въведената с постановлението от 14 юли 2017 г. мярка не може да попада в тази категория, тъй като от определенията в член 1, параграф 1, букви б) и д) от Директива 2015/1535 е видно, че понятието „правило за услуги“ обозначава изискване, отнасящо се до услугите на информационното общество, тоест до услугите, предоставяни от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя.

    28

    Тази мярка не се отнася до такива услуги на информационното общество, а до конкретни продукти и тяхната употреба.

    29

    На трето място, следва да се провери дали въведената с постановлението от 14 юли 2017 г. мярка може да попадне в категорията технически регламенти, състояща се от „законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки […], забраняващи производството, вноса, [продажбата] или използването на един продукт“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535.

    30

    В това отношение е важно да се отбележи, от една страна, че е безспорно, че въведена с постановлението от 14 юли 2017 г. мярка не забранява нито производството, нито вноса, нито продажбата на съдържащи глифозат пестициди.

    31

    От друга страна, що се отнася до забраните за използване, следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че тези забрани включват мерки, които по обхвата си явно са нещо повече от определяне на възможните употреби на разглеждания продукт и следователно не се изчерпват с това да ограничат неговото използване (решение от 8 октомври 2020 г., Admiral Sportwetten и др., C‑711/19, EU:C:2020:812, т. 36 и цитираната съдебна практика).

    32

    Всъщност тази категория технически регламенти се отнася по-конкретно до национални мерки, които не оставят възможност за никакво, освен съвсем изолирано, използване на разглеждания продукт по разумно очаквания за него начин (решение от 28 май 2020 г., ECO-WIND Construction, C‑727/17, EU:C:2020:393, т. 46 и цитираната съдебна практика).

    33

    Следователно, както подчертава Регион Фландрия в писменото си становище, само почти абсолютната забрана на нормалната употреба на даден продукт може да попада в посочената категория, което изключва хипотезата, в която се налагат просто условия или ограничения на употребата на този продукт, както в случая забраната за частните потребители не да купуват съдържащите глифозат пестициди, а самите те да използват такива продукти, което ги принуждава за целта да прибягват до услугите на професионални потребители, притежаващи сертификат за работа с продукти за растителна защита.

    34

    Въведената с постановлението от 14 юли 2017 г. мярка съответно няма как да спада към категорията на „законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки […], забраняващи производството, вноса, [продажбата] или използването на един продукт“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535.

    35

    На четвърто и последно място, що се отнася до категорията технически регламенти, състояща се от „други изисквания“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква г) от Директива 2015/1535, тя се отнася до различни от техническата спецификация изисквания, наложени на даден продукт най-вече с цел защита на потребителите или околната среда и засягащи неговия цикъл на съществуване след пускането му на пазара, като например условията на употреба, рециклиране, повторна употреба или изхвърляне, когато такива условия могат значително да повлияят върху състава или естеството на продукта или върху неговата продажба.

    36

    В случая, най-напред, от преамбюла на постановлението от 14 юли 2017 г. е видно, че установената с него забрана е наложена с цел опазване на човешкото здраве и на околната среда.

    37

    По-нататък следва да се отбележи, че тази забрана се отнася до цикъла на съществуване на съдържащите глифозат пестициди след пускането им на пазара, като определя условие, свързано с употребата на тези продукти, а именно върху използвани за лични цели площи въпросните пестициди да се употребяват само от професионални потребители, притежаващи сертификат за работа с продукти за растителна защита.

    38

    Накрая, следва да се констатира, че подобна забранителна мярка може значително да повлияе върху продажбата на съответните продукти.

    39

    Всъщност тази мярка води до изчезването на една категория потенциални купувачи на съдържащи глифозат пестициди, а именно частните лица, които желаят сами да използват такива пестициди, без да прибягват до услугите на професионални потребители, притежаващи нужния сертификат за работа с продукти за растителна защита. Следователно подобно ограничаване на възможността за употреба на съдържащи глифозат пестициди засяга продажбата им (вж. по аналогия решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 26 и цитираната съдебна практика).

    40

    Както обаче посочва Комисията в писменото си становище, за да може въведената с постановлението от 14 юли 2017 г. мярка да се квалифицира като „технически регламент“ от категорията „други изисквания“ по смисъла на член 1, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2015/1535, е необходимо продажбата на съдържащи глифозат пестициди да е „значително“ повлияна от тази мярка.

    41

    Запитващата юрисдикция следва да провери дали настоящият случай е именно такъв.

    42

    При тази преценка запитващата юрисдикция може да вземе предвид по-специално общия обем продажби на съдържащи глифозат пестициди на територията на регион Фландрия и промяната в покупателните навици на всяка категория купувачи въз основа на честотата на покупките им и количеството закупен продукт, както и промяната в местата на продажба и каналите на разпространение. В този контекст посочената юрисдикция може да вземе предвид степента, в която, от една страна, търсенето от страна на професионалните потребители замества това на частните лица, които прибягват до техните услуги, и от друга страна, частните потребители вече се снабдяват с пестициди без глифозат вместо с пестициди, съдържащи това вещество.

    43

    Ако запитващата юрисдикция установи, че въведената с постановлението от 14 юли 2017 г. мярка значително влияе върху продажбата на съответните продукти, от това би следвало, че преди да приеме това постановление, фламандското правителство е било длъжно да изпълни предвиденото в член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535 задължение за съобщаване.

    44

    Следва да се добави, че член 5, параграф 1, четвърта алинея от тази директива предвижда, че когато проектът на техническия регламент конкретно цели да ограничи продажбата или употребата на химично вещество, препарат или продукт на основания, отнасящи се до общественото здраве или защитата на потребителите или околната среда, държавите членки също така изпращат на Комисията резюме или справка за всички съответни данни, имащи отношение към въпросното вещество, препарат или продукт и към известните и налични заместители, когато такава информация е налице, и представят очакваните резултати от мярката върху общественото здраве и защитата на потребителя и околната среда, заедно с анализ на риска, извършен, както е необходимо, в съответствие с принципите, предвидени в съответната част на раздел II.3 от приложение ХV към Регламент № 1907/2006.

    45

    С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 във връзка с член 5 от Директива 2015/1535 трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, забраняваща на лицата, които не притежават издаваното на професионалните потребители национално разрешение, да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи, може да представлява „технически регламент“ по смисъла на член 1, параграф 1, букви г) и е) от тази директива, който трябва да бъде съобщен на Комисията съгласно член 5 от посочената директива, ако прилагането на тази национална правна уредба може значително да повлияе върху продажбата на съответните продукти — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

    По съдебните разноски

    46

    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

     

    По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

     

    Член 1, параграф 1 във връзка с член 5 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество,

     

    трябва да се тълкува в смисъл, че:

     

    национална правна уредба, забраняваща на лицата, които не притежават издаваното на професионалните потребители национално разрешение, да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи, може да представлява „технически регламент“ по смисъла на член 1, параграф 1, букви г) и е) от тази директива, който трябва да бъде съобщен на Европейската комисия съгласно член 5 от посочената директива, ако прилагането на тази национална правна уредба може значително да повлияе върху продажбата на съответните продукти — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

     

    Подписи


    ( *1 ) Език на производството: нидерландски.

    Top