1

Жалбата на DI е за отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 юни 2021 г., DI/ЕЦБ (T‑514/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:332), с което се отхвърля жалбата на DI по член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз с искания, от една страна, за отмяна на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 7 май 2019 г. за уволняването му без предизвестие на дисциплинарно основание (наричано по-нататък „спорното решение за уволнение“) и за отмяна на решението на ЕЦБ от 25 юни 2019 г. за отказа да се възобнови дисциплинарното производство (наричани по-нататък заедно със спорното решение за уволнение „спорните решения“), второ, за възстановяването му на длъжност, считано от 11 май 2019 г., и трето, за поправяне на неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял поради тези решения и поради продължителността на дисциплинарното производство.

2

Член 12.3 от Протокол (№ 4) за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ОВ C 202, 2016, стр. 230), приложен към ДЕС и ДФЕС (наричан по-нататък „Уставът на ЕСЦБ“), гласи:

„Управителният съвет приема процедурен правилник, който определя вътрешната организация на ЕЦБ и на нейните органи за вземане на решения“.

3

Член 36.1 от този протокол предвижда:

„Управителният съвет по предложение на Изпълнителния съвет приема условията за работа на персонала на ЕЦБ“.

4

На основание член 12.3. от Устава на ЕСЦБ Управителният съвет е приел Процедурен правилник на Европейската централна банка, изменен 22 април 1999 г. (ОВ L 125, 1999 г., стр. 34 и изменение в ОВ L 273, 2000 г., стр. 40, наричан по-нататък „Процедурният правилник“). Член 21 от този правилник е озаглавен „Условия на работа“ и гласи:

„21.1.   Условията за работа и Правилата за персонала уреждат трудовоправните отношения между ЕЦБ и нейния персонал.

21.2.   Управителният съвет, по предложение на Изпълнителния съвет, приема Условията за работа. Консултациите с Генералния съвет се провеждат в съответствие с процедурата, установена в настоящия процедурен правилник.

21.3.   Изпълнителният съвет приема Правилата на персонала, с които се прилагат Условията за работа.

21.4.   Преди приемането на нови Условия за работа или Правила за персонала се провеждат консултации с Комитета на персонала. Становището му се предоставя съответно на Управителния съвет или на Изпълнителния съвет“ [неофициален превод].

5

На основание член 36.1. от Устава на ЕСЦБ Управителният съвет приема Решение от 9 юни 1998 година относно условията за работа на персонала на Европейската централна банка, изменено на 31 март 1999 г. (ОВ L 125, 1999 г., стр. 32, наричанo по-нататък „Условията за работа“).

6

Член 9, буква а) от Условията за работа гласи:

„Трудовите отношения между ЕЦБ и нейните служители се уреждат с трудови договори, сключени в съответствие с настоящите условия за работа. Приложимите за персонала правила, приети от изпълнителния съвет, уточняват реда за прилагане на тези условия за работа“ [неофициален превод].

7

Член 44 от Условията за работа предвижда:

„По отношение на членове на персонала или на бивши членове на персонала, за които са приложими настоящите условия за работа, които умишлено или поради небрежност не изпълняват служебните си задължения, може да бъдат налагани, според случая, следните дисциплинарни санкции:

[…]“ [неофициален превод].

8

На основание член 21.3 от Процедурния правилник и на член 9, буква а) от Условията за работа Изпълнителният съвет на ЕЦБ приема „European Central Bank Staff Rules“ (наричани по-нататък „Правилата за персонала“), член 8.3.2 от които предвижда:

„Въз основа на доклад, излагащ фактите и обстоятелствата, представляващи нарушение на служебните задължения […], Изпълнителният съвет или съответно главният директор по услугите, действащ от името на Изпълнителния съвет:

[…]

9

Съгласно член 8.3.7 от Правилата за персонала членовете на Дисциплинарния комитет трябва „да действат в лично качество и да изпълняват своите задължения напълно независимо“ [неофициален превод].

10

Член 8.3.17 от Правилата за персонала предвижда:

„Главният директор по услугите, действащ от името на Изпълнителния съвет, решава коя е най-подходящата дисциплинарна санкция за членовете на персонала, включени в категория възнаграждение I или по-ниска […]“ [неофициален превод].

11

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 1—26 от обжалваното съдебно решение, както следва:

12

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 юли 2019 г., жалбоподателят иска отмяната на спорните решения, възстановяването му на длъжност и поправянето на неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял поради тези решения и поради продължителността на дисциплинарното производство.

13

В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят формално изтъква девет основания, но с оглед на съдържанието на жалбата Общият съд счита, че става въпрос за десет основания, а именно: първо, липса на компетентност на автора на спорните решения, второ, нарушение на член 8.3.2 от Правилата за персонала и нарушение на принципа на правна сигурност, трето, нарушение на принципа, че дисциплинарното производство изчаква наказателното, нарушение на принципа на добра администрация и нарушение на задължението за полагане на грижа, четвърто, нарушение на член 8.3.7 от Правилника за персонала и нарушение на принципа на безпристрастност, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), пето, нарушение на правото на защита, шесто, явни грешки в преценката, седмо, нарушение на правото на презумпция за невиновност и нарушение на член 48 от Хартата, осмо, нарушение на разумния срок и нарушение на задължението за полагане на грижа, девето, нарушение на задължението за мотивиране, и десето, изложено при условията на евентуалност, нарушение на принципа на пропорционалност.

14

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля десетте основания и съответно искането за отмяна, както и второто и третото искане, а следователно и жалбата в нейната цялост.

15

Жалбоподателят иска от Съда:

16

EЦБ иска от Съда:

17

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания, а именно: първо, грешка при прилагане на правото, свързана с компетентността на автора на спорните решения, второ, разделено на две части, грешка при прилагане на правото, свързана с член 8.3.2 от Правилата за персонала и с принципа на правна сигурност, трето, нарушение на правото на презумпция за невиновност и нарушение на член 48 от Хартата, четвърто, нарушение на член 8.3.7 от Правилата за персонала и нарушение на принципа на безпристрастност, и пето, неизпълнение на задължението за съдебен контрол.

18

С първото основание, което се отнася до точки 45—53 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е отхвърлил първото основание в първоинстанционното производство за липсата на компетентност на Изпълнителния съвет да приеме спорните решения.

19

На първо място, жалбоподателят твърди, че решението от 10 юли 2018 г., макар да може да се счита за индивидуален акт, изменя, оттегляйки делегирането на компетентност на главния директор по услугите, акт от общ характер, а именно член 8.3.17 от Правилата за персонала. Двойственият характер на това решение налагало консултирането му с Комитета по персонала.

20

На второ място, жалбоподателят твърди, че тълкуването на Съда, според което Изпълнителният съвет може индивидуално да измени правилото, предвидено в този член, като оттегли делегирането, означава, че разпределението на компетентностите в ЕЦБ не е ясно определено, което противоречи на изискванията, установени с решение от 9 юли 2008 г., Kuchta/ЕЦБ (F‑89/07, EU:F:2008:97, т. 62). Следователно принципът на правна сигурност и правилата за добра администрация не били спазени, а уведомяването на жалбоподателя за решението от 10 юли 2018 г. не било достатъчно, за да се поправи това положение.

21

На трето място, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е установил лишаването му от гаранции, имайки предвид, че приемането на решение от колегиален орган, макар да представлява гаранция за безпристрастност, не предоставя всички правни гаранции.

22

Според ЕЦБ първото основание трябва да се отхвърли като недопустимо и във всички случаи като неоснователно.

23

В това отношение жалбоподателят не посочил достатъчно точно кои точки от обжалваното решение оспорва, а само преповторил изразеното от него в първоинстанционното производство становище, в което оспорвал фактическата констатация на Общия съд, че решението от 10 юли 2018 г. не води до промяна на Правилата за персонала.

24

По същество ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя, като по-конкретно твърди, че решението от 10 юли 2018 г. на Изпълнителния съвет не изменя член 8.3.17 от Правилата за персонала, а само прилага предвиденото в тази разпоредба.

25

Най-напред, от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва критикуваните точки от съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или твърденията по съответното основание ще бъдат недопустими (решение от 15 декември 2022 г., Picard/Комисия, C‑366/21 P, EU:C:2022:984, т. 52 и цитираната съдебна практика).

26

В случая, противно на поддържаното от ЕЦБ, жалбата посочва точно критикуваните точки от обжалваното съдебно решение в рамките на първото основание, и излага мотивите, поради които според жалбоподателя в тези точки е допусната грешка при прилагане на правото, като това дава на Съда възможност да упражни своя контрол за законосъобразност.

27

Освен това, доколкото ЕЦБ критикува жалбоподателя, че само повтаря доводите, които е изтъкнал пред Общия съд, и по този начин иска само повторно разглеждане на тези доводи, следва да се отбележи, че с това основание жалбоподателят оспорва тълкуването и прилагането на правото на Съюза от Общия съд.

28

Когато обаче съответният жалбоподател оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени при обжалването пред Съда. Всъщност, ако жалбоподателят не може да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решение от 15 юли 2021 г., DK/ЕСВД, C‑851/19 P, EU:C:2021:607, т. 33 и цитираната съдебна практика).

29

И накрая, както отбелязва генералният адвокат в точка 27 от заключението си, противно на това, което ЕЦБ счита, определянето на правното естество на акта, приет от администрацията въз основа на приложимата правна уредба на Съюза и на действието ѝ, са правни въпроси, които подлежат на контрол от Съда.

30

От това следва, че първото основание на жалбата е допустимо.

31

Що се отнася до обосноваността на това основание, на първо място, доводите на жалбоподателя, че приемането на решението от 10 юли 2018 г. изисква предварително консултиране с Комитета по персонала, изхождат от разбирането, че с член 8.3.17 от Правилата за персонала Изпълнителният съвет сам е решил да се откаже от правомощието, предвидено в член 44, подточка ii) от Условията за работа, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на членове на персонала на ЕЦБ, включени в категория възнаграждение I или по-ниска. Ето защо следва да се установи дали при действието на тези правила, които са приети от самия Изпълнителен съвет и които, както е видно от член 21.3 от Процедурния правилник, прилагат Условията за работа, Изпълнителният съвет все пак е компетентен да налага санкцията уволнение.

32

В това отношение, от една страна, текстът на член 8.3.17 от посочените правила, и по-специално съдържащият се в него израз „от името на Изпълнителния съвет“ ясно показва, че решенията, които главният директор по услугите приема в областта на дисциплинарната отговорност, са всъщност решения на Изпълнителния съвет, който поема изцяло отговорността за тях и на когото те могат да се припишат от правна гледна точка, както правилно приема Общият съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение, като в жалбата си до Съда жалбоподателят не оспорва това. В този смисъл решенията, които главният директор по услугите приема на основание на тази разпоредба, остават решения, изразяващи волята на Изпълнителния съвет.

33

От буквалното тълкуване на член 8.3.17 следва, че противно на разбирането, на което се основава доводът на жалбоподателя, с приемането на тази разпоредба Изпълнителният съвет не е прехвърлил на главния директор по услугите свое правомощие за вземане на решения, така че да не може да взема сам решение в конкретен случай относно най-подходящата санкция, която да наложи на член на персонала.

34

От друга страна, по отношение на контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 8.3.17 от Правилата за персонала следва да се отбележи, че съгласно член 8.3.2 от същия акт за членове на персонала, включени в категория възнаграждение L или по-висока, дисциплинарното производство се образува от Изпълнителния съвет, а за членовете на персонала, включени в категория на възнаграждение L или по-ниска — от главния директор по услугите, действащ от името на Изпълнителния съвет. Важно е да се отбележи, че съгласно тази разпоредба, когато производството е образувано от главния директор по услугите, Изпълнителният съвет трябва да бъде незабавно уведомен.

35

Както посочва генералният адвокат в точки 60 и 62 от заключението си, целта на задължението за уведомяване е да се даде възможност на Изпълнителния съвет при необходимост да вземе участие в производството и сам да наложи дисциплинарно наказание. Установената с член 8.3.17 от Правилата за персонала система за оправомощаване включва следователно и възможността Изпълнителният съвет да вземе участие в производство, образувано от главния директор по услугите.

36

Всъщност член 44, подточка ii) от Условията за работа запазва за Изпълнителния съвет като колегиален орган налагането на най-тежките санкции, като само две по-леки санкции, а именно писмено предупреждение и писмено порицание, могат да бъдат наложени еднолично от генералния директор за човешките ресурси или от член на Изпълнителния съвет в зависимост от степента на съответния член на персонала, което следва и от посочения член 8.3.2.

37

Както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, не може да се счита, че с приемането на член 8.3.17 Изпълнителният съвет се е отказал от правомощието си да взема индивидуални решения за налагане на дисциплинарни наказания (вж. в този смисъл решение от 26 май 2005 г., Tralli/ЕЦБ, C‑301/02 P, EU:C:2005:306, т. 60 и 61).

38

В това отношение, както правилно припомня Общият съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение, институциите и службите на Съюза разполагат с широко право на преценка във вътрешно отношение, за да се организират според задачите и нуждите си. Необходимостта да се създадат условия, които позволяват на органите за вземане на решения да изпълняват функциите си, представлява освен това принцип, присъщ на всички институционални системи (вж. в този смисъл решение от 26 май 2005 г., Tralli/ЕЦБ, C‑301/02 P, EU:C:2005:306, т. 58 и 59, и цитираната съдебна практика).

39

От изложените съображения следва, че действащите Правила за персонала предоставят на Изпълнителния съвет възможност сам да осъществява дисциплинарна власт по отношение на членове на персонала като жалбоподателя, които са включени в категория възнаграждение I или по-ниска, каквото е и направил по отношение на последния с решението си от 10 юли 2018 г.

40

Това решение няма следователно двойствен характер и приемането му не налага консултиране с Комитета по персонала.

41

На второ място, по въпроса дали, както твърди жалбоподателят, посоченото тълкуване не означава липса на ясно определено разпределение на правомощията по дисциплинарни въпроси в ЕЦБ и дали това не води до нарушение на принципа на правната сигурност и на правилата за добра администрация, следва да се припомни, че посоченият принцип изисква правната уредба на Съюза да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, тъй като правните субекти трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 41).

42

Този принцип и необходимостта от прозрачност на административните решения изискват поначало публикуване на разпределението на правомощията и решенията за делегиране на правомощия в рамките на институциите (вж. в този смисъл решение от 23 септември 1986 г., AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия, 5/85, EU:C:1986:328, т. 39).

43

Както обаче припомня Общият съд в точка 50 от обжалваното съдебно решение, член 8.3.17 от Правилата за персонала е публикуван, а ЕЦБ обосновава избора да не оповести публично решението от 10 юли 2018 г. с интересите на жалбоподателя и последният не оспорва този ѝ избор в жалбата си.

44

Освен това по отношение на текста и контекста си, разгледани в точки 31—37 от настоящото решение, член 8.3.17 е достатъчно ясен, както отбелязва генералният адвокат в точка 73 от заключението си, за да се позволи на членовете на персонала да разберат, че дисциплинарните наказания винаги се налагат от името на Изпълнителния съвет, който носи отговорност за тях, и че при необходимост Изпълнителният съвет може да участва в дисциплинарно производство, за да наложи такова наказание.

45

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 45 и 51 от обжалваното съдебно решение, че съгласно действащите Правила за персонала Изпълнителният съвет не е бил длъжен да се консултира с Комитета по персонала относно приемането на решението от 10 юли 2018 г. и спорното решение за уволнение, тъй като тези решения не изменят Правилата за персонала.

46

На трето място, доводът на жалбоподателя, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е установил в точка 52 от обжалваното съдебно решение, че приемането на спорните решения от Изпълнителния съвет не лишава жалбоподателя от каквито и да било гаранции, трябва да се отхвърли като неотносим. Всъщност преценката на Общия съд в тази точка е изложена за изчерпателност.

47

Съгласно постоянната практика на Съда в производство по обжалване оплакванията, насочени срещу изложени за изчерпателност мотиви на решение на Общия съд, не могат да доведат до отмяната на това решение и трябва следователно да се отхвърлят като неотносими (решение от 21 октомври 2021 г., Парламент/UZ, C‑894/19 P, EU:C:2021:863, т. 80, и цитираната съдебна практика).

48

С оглед на изложеното първото основание следва да се отхвърли.

49

С първата част от второто си основание жалбоподателят твърди, че в точки 93—96 от обжалваното съдебно решение Общият съд е дал неправилна правна квалификация на фактите с оглед на съдържащото се в член 8.3.2 от Правилата за персонала понятие „разкриване на деянията“ и че поради това неправилно е отхвърлил изтъкнатото в първоинстанционното производство второ основание за нарушение на посочената разпоредба и на принципа на правна сигурност. Същата грешка при прилагане на правото била допусната и в точки 132 и 241 от това решение.

50

В това отношение жалбоподателят твърди, че в личното му досие не се съдържат „плащания“ и „доказателства за плащания“, че най-късно през октомври 2014 г. е имало пълен достъп до всички материали в досието му и че следователно от този момент ЕЦБ е имала възможност да извърши prima facie преценката, изисквана от понятието „разкриване на деянията“, което обаче тя не направила. От това следвало, че противно на приетото от Общия съд в посочените точки, твърдените нарушения, свързани с фактурите за училищно подпомагане, били погасени по давност към датата на образуване на отнасящото се до тях дисциплинарно производство, а именно към 19 септември 2017 г. Освен това жалбоподателят оспорва преценката на Общия съд, че чувствителният характер на данните в личното му досие е от значение в това отношение, и поддържа, че Дисциплинарният комитет не е имал реален мотив да извърши задълбочена проверка на досието.

51

В писмената си реплика жалбоподателят добавя, че като се е позовал на фактурите за училищно подпомагане при преценката на твърдението, че е платил в брой на В, за да квалифицира понятието „разкриване на деянията“, Общият съд не само е тълкувал неправилно посочения член 8.3.2, но и е изопачил доказателствата по делото.

52

ЕЦБ поддържа, че тази част трябва да се отхвърли като недопустима и при условията на евентуалност като несъстоятелна.

53

Най-напред следва да се припомни, че в рамките на производството по обжалване Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, освен ако не са били изопачени, тези доказателства — ако са били редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането им са били спазени — могат да бъдат преценени само от Общият съд (решения от 26 май 2005 г., Tralli/ЕЦБ, C‑301/02 P, EU:C:2005:306, т. 78, и от 30 юни 2022 г., Camerin/Комисия, C‑63/21 P, непубликувано, EU:C:2022:516, т. 32 и цитираната съдебна практика). Когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях (решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 93 и цитираната съдебна практика).

54

В случая е важно да се отбележи, че макар да се позовава на неправилна квалификация на деянията, попадащи в обхвата на понятието „разкриване на деянията“, считано от което започва да тече давностният срок, жалбоподателят не оспорва следното тълкуване на това понятие от Общият съд в точка 64 от обжалваното съдебно решение: „трябва да се признае, […] че разкриването на деянията по смисъла на член 8.3.2 от Правилата за персонала става в момента, в който известните деяния са достатъчни, за да може да се извърши преценка prima facie дали е налице неизпълнение на служебните задължения“.

55

Всъщност с доводите си жалбоподателят иска само да докаже, че най-късно до октомври 2014 г. са били известни достатъчно факти, които да позволят такава преценка, като твърди, че фактурите за училищно подпомагане са били в личното му досие и че това досие не съдържа никакви доказателства за плащане.

56

С тези си доводи обаче жалбоподателят иска просто да се преразгледа жалбата му пред Общия съд, а това е извън компетентността на Съда (решение от 15 юли 2021 г., DK/ЕСВД, C‑851/19 P, EU:C:2021:607, т. 32 и цитираната съдебна практика).

57

Освен това, тъй като имат за цел да оспорят установените и преценените от Общия съд факти, тези доводи са недопустими и по силата на цитираната в точка 53 от настоящото решение съдебна практика.

58

Накрая, доколкото в писмената си реплика жалбоподателят поддържа, че Общият съд „е изопачил фактите по делото“, достатъчно е да се припомни, че съгласно член 127, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд по силата на член 190, параграф 1 от същия правилник, в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Тъй като обаче жалбоподателят е можел да се позове на такова изопачаване в жалбата си, подобен довод е недопустим.

59

С оглед на изложеното първата част от второто основание трябва да се отхвърли.

60

С втората част от второто си основание, изложена при условията на евентуалност, жалбоподателят твърди, че в точки 98—100 и 203 от обжалваното съдебно решение, доколкото последната точка се позовава на точка 99 от това решение, Общият съд, на първо място, е добавил елементи към спорното решение за уволнение и е превишил правомощията си, като е приел, че погасяването по давност на първата и втората част от случая не е достатъчно, за да се уважи второто му основание в първоинстанционното производство в неговата цялост и да се отмени това решение. Всъщност жалбоподателят твърди, че в това решение липсват каквито и да било обяснения, по-специално що се отнася до принципа на пропорционалност, защо всяка от трите групи факти накърнява непоправимо отношенията им на доверие и е достатъчна, за да обоснове уволнението.

61

На второ място, Общият съд не отговорил на оплакванията на жалбоподателя в точка 158 от жалбата във връзка с десетото основание в първоинстанционното производство, съгласно които ЕЦБ не пояснила защо всяка от тези три групи факти нанесла непоправимо увреждане на посочените отношения от гледна точка на този принцип.

62

В писмената си реплика жалбоподателят уточнява, че оспорва незачитането на принципа на пропорционалност в процеса на вземане на решения и че Общият съд се е произнесъл ultra petita, като е добавил мотиви, каквито обжалваното решение за уволнение не съдържало, и като е определил загубата на доверие като утежняващо обстоятелство в точки 212—241 от обжалваното съдебно решение.

63

ЕЦБ иска тази част да се отхвърли.

64

От една страна, доводите на жалбоподателя, изведени от пропуска на Общия съд да отговори на оплакванията, изложени във връзка с десетото основание в точка 158 от жалбата в първоинстанционното производство, трябва да се отхвърлят като неоснователни. Всъщност в точки 208—214 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отговорил на оплакването, че утежняващо обстоятелство за неоправдано доверие в спорното решение за уволнение не било отделено от самите случаи на неизпълнение на задължения, за което бил упрекнат жалбоподателят, като е констатирал, че това оплакване е явно неправилно. В точки 98 и 99 от това решение Общият съд разглежда и оплакването, че ЕЦБ не е обяснила защо всяка от трите поредици от деяния, разгледана самостоятелно, „е довела до непоправима загуба на доверие“, както самият жалбоподател признава в точка 38 от жалбата си. Освен това Общият съд е проверил пропорционалността на спорното решение за уволнение с оглед на нарушенията, свързани с фактурите за училищно подпомагане, в рамките на десетото правно основание, което е отхвърлено в точка 244 от обжалваното съдебно решение, като освен това е проверил и достатъчността на мотивите на това решение в точки 182—193 от същото решение, което не се оспорва с разглежданата жалба.

65

От друга страна, по отношение на оплакването срещу точка 99 от обжалваното съдебно решение трябва да се констатира, че твърденията на жалбоподателя се основават на изолирания ѝ прочит. Всъщност в точка 98 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага приетите от него като основателни мотиви на ЕЦБ в спорното решение за уволнение защо всяка една от трите части на случая трябва да се счита за необратимо увреждаща доверието, на което се основават отношенията между ЕЦБ и служителите ѝ.

66

В останалата си част доводът на жалбоподателя, че Общият съд е добавил доказателства към спорното решение за уволнение, превишил е правомощията си и се е произнесъл ultra petita, трябва да се отхвърли като недопустим в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 25 от настоящото решение. Всъщност последният не посочва с изискваната от тази съдебна практика точност доказателствата, които според него Общият съд е добавил към това решение, нито причините, поради които е превишил правомощията си или се е произнесъл ultra petita.

67

Ето защо втората част от второто основание следва да се отхвърли, както и следователно цялото второ основание.

68

С третото си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 119—121, 124, 125 и 132 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил изложеното в първоинстанционното производство седмо основание за нарушение на правото на презумпция за невиновност и за нарушение на член 48 от Хартата, като същата грешка при прилагане на правото е допусната и в точки 163 и 164 от това решение. Макар формално да не приемало жалбоподателя за отговорен за това, че фактурите за училищно подпомагане не са истински и верни, спорното решение за уволнение квалифицирало тези фактури като неистински и спорните решения неизбежно се основавали на този факт, докато наказателното преследване срещу жалбоподателя за същите деяния било прекратено поради липса на съмнения за вина.

69

Така Общият съд очевидно изопачил материалите по делото и спорните решения, като не приел, че неистинността на посочените фактури е съществено условие за уволнението на жалбоподателя и като ги квалифицирал като „неподходящи“, без да вземе предвид факта, че ЕЦБ е била уведомена за липсата на каквото и да било подозрение за измама и за неистинност на фактурите. Общият съд неправилно заключил, че с приемането на спорните решения не е нарушено правото на жалбоподателя да се ползва от право на презумпция за невиновност.

70

В писмената си реплика жалбоподателят добавя, че като е решила да приключи разследването, прокуратурата без съмнение е приела, че фактурите за училищно подпомагане не могат да се считат за фалшифицирани, а ЕЦБ неправилно твърди, че прокуратурата е потвърдила липсата на регистрация и на данъчен номер на възпитателката C.

71

ЕЦБ иска това основание да се отхвърли.

72

Най-напред, с доводите, развити в подкрепа на третото основание, жалбоподателят всъщност иска от Съда да разгледа отново вече разгледани от Общия съд факти и доказателства, и по-специално спорните решения и констатациите на прокуратурата, което, както следва от цитираната в точка 53 от настоящото решение съдебна практика, не е от неговата компетентност в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване.

73

По-нататък, по отношение на евентуалното наличие на изопачаване постоянната съдебна практика приема, че жалбоподателят трябва да уточни кои доказателства са изопачени и да посочи грешките в анализа, довели до това изопачаване в преценката на Общия съд. Освен това изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 1 август 2022 г., Kerstens/Комисия, C‑447/21 P, непубликувано, EU:C:2022:612, т. 48 и цитираната съдебна практика).

74

От постоянната съдебна практика следва също, че упражняваният от Съда контрол за преценка на основание, с което се твърди изопачаване на доказателство, се свежда до проверка дали Общият съд не е надхвърлил очевидно границите на разумната преценка на това основание (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 2019 г., LS Cable & System/Комисия, C‑596/18 P, непубликувано, EU:C:2019:1025, т. 25, и от 23 март 2023 г., PV/Комисия, C‑640/20 P, EU:C:2023:232, т. 134 и цитираната съдебна практика).

75

В случая жалбоподателят по същество твърди, че Общият съд е изопачил материалите по делото и спорните решения, тъй като в точка 120 от обжалваното съдебно решение е квалифицирал фактурите за училищно подпомагане като „неподходящи“. Според жалбоподателя Общият съд е трябвало да установи, че неистинността е съществена предпоставка за уволнението му и че след прекратяване на воденото срещу него наказателно производство за измама и след констатациите на прокуратурата ЕЦБ вече не може да счита тези фактури за неистински.

76

В точки 119 и 120 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:

77

Цитираните две точки представляват обаче точно обобщение на съдържанието на точки 29—32 от спорното решение за уволнение и по никакъв начин не го изопачават.

78

Освен това от цитираните точки следва, че противно на твърдяното от жалбоподателя, неистинността на фактурите за училищно подпомагане не е съществено условие за неговото уволнение, тъй като, както отбелязва Общият съд в посочената точка 120, ЕЦБ основава спорното решение не на тази неистинност, а според нея на особено тежка небрежност от страна на жалбоподателя.

79

Освен това, макар в точка 124 от обжалваното съдебно решение Общият съд да констатира, че отказът на Изпълнителния съвет да възобнови производството, след като се е запознал с прекратяването на разследването по фактурите за училищно подпомагане, се основава по-специално на факта, че прокуратурата е потвърдила, че C няма официална регистрация и че фигуриращият във фактурите ѝ данъчен номер не е истински, от тази констатация, изведена явно от писмото на прокуратурата, изпратено до ЕЦБ на 30 април 2019 г. и регистрирано на 15 май същата година, не произтича очевидно каквото и да било изопачаване или неправилно тълкуване на това писмо от страна на Общия съд.

80

Накрая, съгласно постоянната съдебна практика презумпцията за невиновност е общ принцип на правото на Съюза, закрепен в член 48, параграф 1 от Хартата. Този принцип е нарушен, когато съдебно решение или изявление на длъжностно лице, отнасящо се до лице, обвинено в извършване на престъпление, съдържа ясно изявление, направено при липса на влязла в сила присъда, че съответното лице е извършило въпросното престъпление. В този контекст, както правилно припомня Общият съд в точка 118 от обжалваното съдебно решение, следва да се подчертае значението на подбора на изразите, употребени от публичните органи, както и на конкретните обстоятелства, при които са били употребени, и на естеството и контекста на въпросното производство (вж. в този смисъл решение от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 62 и цитираната съдебна практика).

81

Както отбелязва и Общият съд в точка 123 от обжалваното съдебно решение, целта на презумпцията за невиновност по-специално е да възпрепятства третирането от публичните органи на лица, за които наказателните преследвания са прекратени, като виновни за престъплението, за което им е била потърсена отговорност (ЕСПЧ, 28 юни 2018 г., G.I.E.M. S.R.L. и др. с/у Италия, CE:ECHR:2018:0628JUD000182806, § 314).

82

Впрочем от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че презумпцията за невиновност не се счита за автоматично нарушена, ако съответното лице е обявено за виновно за дисциплинарно нарушение поради деяния, идентични на тези, за които по-рано му е било предявено обвинение в наказателно производство и за които то не е било осъдено. Всъщност ако не се твърди наказателна отговорност на съответното лице, дисциплинарните органи имат правомощието и възможността да установят по независим начин фактите по разглеждания от тях случай (ЕСПЧ, 13 април 2021 г., Istrate с/у Румъния, CE:ECHR:2021:0413JUD004454613, § 59).

83

Както обаче се констатира в точки 120 и 125 от обжалваното съдебно решение, в спорните решения не се установява вина за престъплението измама, за което се е водило наказателното разследване, така че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 121 и 125 от това решение, че приемането на спорните решения не е нарушило правото на жалбоподателя да се ползва от презумпцията за невиновност.

84

Предвид тези обстоятелства третото основание следва да се отхвърли.

85

С четвъртото си основание, което се отнася до точки 139—146 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е отхвърлил изложеното в първоинстанционното производство четвърто основание за нарушение на член 8.3.7 от Правилата за персонала и на принципа на безпристрастност. Най-напред, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Дисциплинарният комитет не действал неразумно и не бил пристрастен при проверката на твърдението на жалбоподателя, че е имал навика да плаща фактурите си в брой, докато правният въпрос, който Общият съд трябвало да разгледа, бил дали предвидената процедура разрешава на този комитет да извърши тези проверки. Общият съд обаче трябвало да констатира, че това не е така, тъй като посоченият комитет бил упълномощен да провери само фактурите за физиотерапия и разписките от аптеки.

86

Жалбоподателят освен това твърди, че Дисциплинарният комитет е проявил пристрастност, че личното му досие не може да разкрие информация и че цитираната от Общия съд съдебна практика не подкрепя съображенията му. Накрая, Общият съд изопачил материалите по делото, тъй като посоченият в точка 141 от обжалваното съдебно решение факт, че предишният му защитник се е усъмнил, че на всяко плащане към В съответства теглене, не се съдържал в спорните решения и тъй като така иззел компетентността на Дисциплинарния комитет, като изтъкнал мотиви, различни от тези, които са го ръководили. От това следвало, че фактурите за училищно подпомагане били събрани в нарушение на съществените процесуални правила и представлявали незаконосъобразни доказателства.

87

Според ЕЦБ това основание следва да се отхвърли като несъстоятелно.

88

Четвъртото основание на жалбоподателя по същество е, че процедурата на Дисциплинарния комитет за събиране като доказателства на фактурите за училищно подпомагане е незаконосъобразна и че тези фактури не са получени редовно, като съгласно цитираната в точка 53 от настоящото решение съдебна практика това основание е допустимо за разглеждане в производството по обжалване.

89

При все това обаче доводите на жалбоподателя, че Общият съд не е разгледал повдигнатия с това основание правен въпрос, не биха могли да бъдат приети.

90

Всъщност в точка 145 от обжалваното съдебно решение Общият съд безспорно приема, че Дисциплинарният комитет е имал право да се запознае с личното досие на жалбоподателя и да извърши съответните издирвания в него, както и че приложената за целта процедура е законосъобразна.

91

В това отношение, от една страна, следва да се припомни, че мотивите на Общия съд могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които доводите им не са уважени, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол, какъвто е настоящият случай (вж. в този смисъл решение от 9 март 2017 г., Ellinikos Chrysos/Комисия, C‑100/16 P, EU:C:2017:194, т. 32 и цитираната съдебна практика).

92

От друга страна, противно на поддържаното от жалбоподателя, разглежданите мотиви не са опорочени от грешка при прилагане на правото.

93

Всъщност, макар задачата на Дисциплинарния комитет несъмнено да се отнася до фактурите за физиотерапия и разписките от аптеки, както поддържа жалбоподателят в първоинстанционното производство, Общият съд правилно е приел, по-специално в точки 136 и 145 от обжалваното съдебно решение, че съгласно Правилата за персонала този комитет трябва възможно най-старателно да издирва и установява фактите, да дава становище относно извършените деяния, да преценява тяхната тежест и да предлага евентуална санкция. За да изпълни тази задача обаче, Дисциплинарният комитет може да се нуждае от достъп до личното досие на съответното лице.

94

Противно на твърдяното от жалбоподателя, с тези си констатации Общият съд по никакъв начин не се произнася по въпроси от компетентността на Дисциплинарния комитет.

95

При това жалбоподателят просто повтаря доводи, които вече е изложил пред Общия съд, без да поясни как точно с отхвърлянето им последният е допуснал грешка при прилагането на правото, и иска Съдът също да се произнесе по фактите и доказателствата, за което обаче, както следва от цитираната в точка 53 от настоящото решение съдебна практика, той няма компетентност в производство по обжалване, освен ако евентуално не е налице изопачаване.

96

Накрая, жалбоподателят твърди и наличие на такова изопачаване, но противно на изискванията на съдебната практика, посочена в точка 73 от настоящото решение, не посочва точно кои са изопачените спорен него от Общия съд факти и доказателства, както и a fortiori не доказва, че последният е допуснал грешки в анализа си.

97

С оглед на това четвъртото основание трябва да се отхвърли.

98

С петото си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил изтъкнатото в първоинстанционното производство шесто основание за явни грешки в преценката. Освен че точки 163 и 164 от обжалваното съдебно решение били погрешни поради съображенията, изтъкнати в подкрепа на третото му основание, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и в точки 165, 166 и 173 от това решение, тъй като жалбоподателят е доказал, че ЕЦБ не е взела предвид редица доказателства, и по-специално изявленията на съпругата и дъщерите му. Жалбоподателят добавя, че противно на посоченото в точка 160 от обжалваното съдебно решение, Общият съд не е осигурил ефективността на съдебния контрол, гарантиран в член 47 от Хартата, тъй като не е упражнил цялостен контрол по отношение на истинността на фактите и доказателствената стойност на доказателствата, не е проверил дали те са точно установени, надеждни и съгласувани и не е разгледал задълбочено тези доказателства.

99

Според ЕЦБ това основание е недопустимо и във всички случаи следва да се отхвърли като несъстоятелно.

100

Както следва от точки 158—162 от обжалваното съдебно решение, които не са оспорени в рамките на настоящото производство по обжалване, Общият съд преквалифицира шестото основание в първоинстанционното производство като изведено не от явни грешки в преценката на ЕЦБ, опорочаващи мотивите на спорното решение за уволнение, а от непълен преглед от страна на ЕЦБ на обстоятелствата по случая, грешки в преценката на доказателствата и грешка при прилагане на правото. Всъщност Общият съд приема, че такова преквалифициране е необходимо, тъй като в съответствие с изискването за ефективност на съдебния контрол, гарантиран с член 47 от Хартата, той трябва по-специално, както следва от точка 60 от обжалваното съдебно решение, да упражни пълен контрол върху истинността на фактите, да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, както и да упражни цялостен контрол върху преценката на доказателствената стойност на даден документ и задълбочен анализ на доказателствата.

101

Общият съд разглежда това основание в точки 163 и 164 от обжалваното съдебно решение и отхвърля оплакването на жалбоподателя, че ЕЦБ не е взела предвид прекратяването на наказателното производство във връзка с фактурите за училищно подпомагане без предприемане на последващи действия, тъй като съвпада с третото и седмото основание в първоинстанционното производство и е неоснователно. В точки 165 и 166 от това решение Общият съд посочва, че макар жалбоподателят да твърди, че ЕЦБ не е взела предвид направените от него и от семейството му изявления, приемайки, че фактурите на възпитателката C не са истински и верни, той само възпроизвежда направените от него и от съпругата му изявления в хода на административното производство, без да обясни защо ЕЦБ е допуснала грешка в преценката, като не ги е приела за убедителни и като е посочила, че не е представил подкрепящи ги доказателства. Освен това в точка 173 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че жалбоподателят напразно твърди, че ЕЦБ е пренебрегнала факта, че състоянието на едно от децата му не налага да се знаят координатите на C, за да се организират уроците.

102

Най-напред обаче, доколкото в жалбата си жалбоподателят препраща към доводите, изложени в подкрепа на третото основание на жалбата, за да оспори точки 163 и 164 от обжалваното съдебно решение, тези доводи трябва да се отхвърлят по съображения, аналогични на изложените в точки 72—84 от настоящото решение.

103

Освен това, доколкото жалбоподателят критикува точки 165, 166 и 173 от обжалваното съдебно решение с мотива, че ЕЦБ не е взела предвид редица доказателства, сред които по-специално негови изявления и изявления на семейството му, следва да се отбележи, че жалбоподателят се позовава съвсем общо на тези изявления и не уточнява за кои доказателства твърди, че е представил на ЕЦБ или на Общия съд и че не са били взети предвид от последния. Освен това изглежда, че с тези доводи жалбоподателят само повтаря доводите, които е изложил пред Общия съд, и в действителност иска от Съда да извърши нова преценка на фактите и доказателствата, както и на придаденото им от Общия съд значение, каквато преценка, както следва от цитираната в точка 53 от настоящото решение съдебна практика, не е от компетентността на Съда, освен в случай на изопачаване. Жалбоподателят обаче не твърди такова изопачаване в рамките на това основание.

104

Накрая, макар жалбоподателят да поддържа, че Общият съд не е осъществил пълния контрол, който му е възложен в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 160 от обжалваното съдебно решение, в жалбата си той се ограничава до общо твърдение, без да уточнява кои точки от това решение визира, нито да развива правни доводи в това отношение. Съгласно съдебната практика, посочена в точка 25 от настоящото решение, жалбата трябва точно да указва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане, тъй като в противен случай съответното правно основание ще бъде недопустимо.

105

По тези съображения петото основание следва да се отхвърли.

106

Тъй като не е уважено нито едно от изложените основания, жалбата следва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

107

В съответствие с член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

108

Тъй като ЕЦБ е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски и той е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на ЕЦБ.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: