–

за OZ, от самия него,

–

за Lyoness Europe AG, от R. Boanţă, M. Doibani, I. Palenciuc, I. Postolachi и I. Stănciulescu, avocați,

–

за румънското правителство, от E. Gane и L. Liţu, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Greco, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от A. Boitos и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между OZ и Lyoness Europe AG относно някои клаузи, съдържащи се в общите условия на договор за включване в система за лоялни клиенти, позволяваща получаването на определени финансови предимства при закупуването на стоки и услуги от трети лица търговци.

3

Пето, шесто и десето съображение от Директива 93/13 гласят:

„като има предвид, че, най-общо казано, потребителите не познават законовите разпоредби, различни от тези в страната им, които уреждат договорите за продажба на стоки и предоставянето на услуги в държавите членки; като има предвид, че непознаването им може да възпира потребителите от извършване на неопосредени сделки за покупки на стоки или услуги в друга държава членка;

като има предвид, че, за да улесни изграждането на вътрешния пазар и да се защити гражданина в качеството му на потребител при придобиване на стоки или ползване на услуги по договори, уредени от законодателството на държавите членки, което е различно от законодателството в неговата страна, е съществено важно да се отстранят неравноправните клаузи от тези договори;

[…]

като има предвид, че по-ефективна защита на потребителите може да се осъществи чрез приемане на еднакви правила относно неравноправните клаузи; като има предвид, че тези правила следва да се прилагат за всички договори, сключени между продавачи и предоставящи услуги лица от една страна, и потребители; като има предвид, че в резултат на това от сферата на действие на настоящата директива трябва да се изключат трудовите договори, договорите във връзка с наследствени права, договорите в областта на семейното право и дружествени договори и устави на дружества“.

4

Съгласно член 1, параграф 1 от тази директива:

„Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител“.

5

Член 2 от посочената директива гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

6

Член 3, параграф 1 от същата директива предвижда, че „[в] случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.

7

Член 6 от Директива 93/13 гласи:

„1.   Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.

2.   Държавите членки предприемат необходимите мерки с цел потребителите да не бъдат лишени от защитата, предоставена им от настоящата директива, поради избор на правото на трета страна, като приложимо право по договора, ако последният е непосредствено свързан с територията на държавите членки“.

8

Съображения 7 и 25 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (OВ L 177, 2008 г., стр. 6, наричан по-нататък „Регламент „Рим I“) гласят:

9

Член 3 от този регламент е озаглавен „Свобода на избор“ и предвижда в параграф 1:

„Договорът се урежда от избраното от страните право. […]“.

10

Съгласно член 6 от посочения регламент, озаглавен „Потребителски договори“:

„1.   Без да се засягат членове 5 и 7, договор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия („потребителят“), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия („професионалистът“), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:

и договорът попада в обхвата на тази дейност.

2.   Независимо от параграф 1 страните могат, в съответствие с член 3, да изберат приложимото право за договор, който отговаря на изискванията на параграф 1. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на параграф 1.

[…]“.

11

Директива 93/13 е транспонирана в румънското право с Legea nr. 193/2000 privind clauzele abuzive din contractele încheiate între profesioniști și consumatori (Закон № 193/2000 за неравноправните клаузи в договорите, сключени между продавачи или доставчици и потребители) от 6 ноември 2000 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 560 от 10 ноември 2000 г.) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „Закон № 193/2000“).

12

Съгласно член 1 от Закон № 193/2000:

„1.   Всеки договор, сключван между продавач или доставчик и потребител за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, включва ясни и недвусмислени договорни клаузи, за разбирането на които не са необходими специализирани познания.

2.   При съмнение относно тълкуването на някои договорни клаузи те се тълкуват в полза на потребителя.

3.   На продавачите или доставчиците се забранява включването на неравноправни клаузи в сключваните с потребителите договори“.

13

Член 2 от Закон № 193/2000 предвижда:

„1.   „потребител“ означава всяко физическо лице или група физически лица, обединени в сдружения, които въз основа на договор, попадащ в обхвата на този закон, действат за цели, които са извън рамките на тяхната търговска, промишлена, производствена или занаятчийска дейност или дейност на свободна практика“.

2.   „търговец“ означава всяко физическо или юридическо лице, което въз основа на договор, попадащ в обхвата на този закон, действа в рамките на своята търговска, промишлена, производствена дейност или занаятчийска дейност или свободна практика, както и всяко лице, което участва за същата цел от негово име и за негова сметка“.

14

Жалбоподателят в главното производство, OZ, е физическо лице, което е машинен инженер. Той не извършва търговска дейност по занятие.

15

OZ сключва с ответника в главното производство, Lyoness Europe, договор за включване в системата Lyoness (наричан по-нататък „договорът за включване“). Системата Lyoness позволява по-специално да се ползват благоприятни условия за покупки под формата възстановяване на разходи за покупки, комисиони и други промоционални предимства. В рамките на тази система „лоялните клиенти“ имат право да закупуват стоки и услуги от търговци, които имат договорни отношения с ответника в главното производство. Членовете на посочената система могат също така да играят ролята на посредници при включването на други лица в системата. Съгласно договора за включване договорното правоотношение между страните в главното производство се урежда от швейцарското право.

16

Тъй като счита, че редица клаузи от договора за включване, който е озаглавен „Общи условия за продажба за клиентите на Lyoness“ (в редакцията му от ноември 2009 г.), както и от приложението към този договор, озаглавено „Възстановявания Lyoness и условия на плащане“, са „неравноправни“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Закон № 193/2000, жалбоподателят по главното производство сезира Judecătoria Slatina (Първоинстанционен съд Слатина, Румъния) с иск за установяване на тези клаузи за противозаконни по силата на последната разпоредба.

17

С решение от 9 декември 2020 г. Judecătoria Slatina (Първоинстанционен съд Слатина) отхвърля иска на жалбоподателя в главното производство, с мотива че договорът за включване не попада в приложното поле на Закон № 193/2000, и в частност че посоченият жалбоподател не отговаря на условията, за да се счита за „потребител“ по смисъла на този закон.

18

Посоченият съд приема, че съгласно договора за включване ответникът в главното производство и неговите партньори представляват „международна общност за пазаруване“, в рамките на която участниците могат да се ползват от благоприятни условия за закупуване под формата на възстановяване на разходи, комисиони и други предимства, а доставката на стоки и предоставянето на услуги се осигуряват директно от търговските партньори, които имат договорни отношения с ответника в главното производство. Освен това той приема, че услугите на ответника в главното производство се свеждат до посредничество и отчасти до изчисляване на услугите на всеки търговски партньор, както и до поръчка на „ваучери за покупка Lyoness“, които правят възможно закупуването на стоки и услуги от тези търговски партньори. Накрая, според Judecătoria Slatina (Първоинстанционен съд Слатина) в рамките на договора за включване страните в главното производство си предоставят взаимно финансови предимства.

19

Жалбоподателят в главното производство обжалва решението от 9 декември 2020 г. пред запитващата юрисдикция. Той поддържа, че договорът за включване попада в приложното поле на Закон № 193/2000 и на Директива 93/13. Той уточнява, че в рамките на този договор не е преследвал цел, свързана с осъществяване на „търговска, промишлена или производствена, занаятчийска или професионална дейност“ по смисъла на този закон, и че в нито един момент не е упражнявал такава дейност по занятие. Той добавя, че съществува само „международна общност за пазаруване“ по смисъла на посочения договор и че участници в тази общност са само търговски дружества, а именно ответникът в главното производство, дружествата участници и търговските партньори на ответника. „Лоялните клиенти“ имали право да участват в тази общност само във връзка със закупуването на стоки и услуги от тези търговски партньори. Жалбоподателят в главното производство поддържа също, че от договора за включване не следва, че същият предвижда комисиони, отстъпки и други финансови предимства в полза на ответника в главното производство и че в качеството си на физическо лице, което не е преследвало цел, свързана с осъществяване на търговската и професионалната му дейност, той не може да му предлага финансови предимства. Освен това за упражняването на такава дейност се изисквало получаването на разрешение и извършването на предвидените за целта регистрации.

20

В производството пред запитващата юрисдикция ответникът в главното производство поддържа, че жалбоподателят в главното производство няма качеството „потребител“ по смисъла на Закон № 193/2000. Той счита, че съгласно принципа на функциониране на системата Lyoness жалбоподателят в главното производство осъществява икономическата си дейност независимо и систематично със свои собствени социални и финансови ресурси. Така според него жалбоподателят в главното производство извършва търговска дейност с цел получаване на печалба под формата на „пасивен доход“, а няма за цел само да получава отстъпки. Освен това ответникът в главното производство твърди, че включването в системата Lyoness е безплатно и че последващата дейност на член в рамките на тази система не е обусловена от каквото и да било плащане. Той уточнява, че депозираните от членовете на тази система парични суми представляват авансови плащания за бъдещите им покупки и че единственото им задължение е да използват тези суми в рамките на програмата за лоялни клиенти и да пазаруват от търговските партньори. Системата Lyoness и нейните членове представлявали общност от купувачи с цел извличане на взаимни облаги. Според ответника в главното производство жалбоподателят в главното производство се е възползвал от предимствата, които му дава участието му в системата Lyoness, а именно възстановяване на суми върху извършените от него покупки, допълнителни предимства при покупки на привлечените членове („бонус за приятелство“) и предимствата, които му предоставя статутът на член.

21

Запитващата юрисдикция не споделя възприетия в решението от 9 декември 2020 г. подход по въпроса за качеството на „потребител“ по смисъла на Закон № 193/2000 на жалбоподателя в главното производство.

22

При тези обстоятелства Tribunalul Cluj (Висш областен съд Олт, Румъния) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

Румънското правителство изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване. Всъщност фактите по спора в главното производство били изложени от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване много накратко в нарушение на член 94 от Процедурния правилник на Съда. Освен това запитването не съдържало информацията, необходима за правилното разбиране на тези факти, за да може Съдът да даде полезни отговори на поставените въпроси, а страните и заинтересованите лица — да представят съответните становища.

24

Съгласно постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz et Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44 и цитираната съдебна практика).

25

В рамките на това производство, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд може да установи и прецени фактите по спора в главното производство и да определи точния обхват на националните законови, подзаконови или административни разпоредби. Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на правото на Съюза с оглед на фактическата и правна обстановка, така както е описана от запитващата юрисдикция, за да ѝ предостави полезната информация за разрешаването на спора, с който е сезирана (решение от 13 януари 2022 г., Benedetti Pietro e Angelo и др., C‑377/19, EU:C:2022:4, т. 37 и цитираната съдебна практика).

26

След като актът за преюдициално запитване е основание за посоченото производство, в този акт националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство (в този смисъл вж. по-специално решение от 4 юни 2020 г., C.F. (Данъчна ревизия),C‑430/19, EU:C:2020:429, т. 23 и цитираната съдебна практика).

27

Тези кумулативни изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда и запитващата юрисдикция следва добросъвестно да се съобразява с тях (определение от 3 юли 2014 г., Talasca, C‑19/14, EU:C:2014:2049, т. 21, и решение от 9 септември 2021 г., Топлофикация София и др., C‑208/20 и C‑256/20, EU:C:2021:719, т. 20 и цитираната съдебна практика). Освен това те са припомнени в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C 380, 2019 г., стр. 1).

28

В случая с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 2, буква б) от Директива 93/13, и по-специално иска да се установи дали физическо лице, което е сключило договор за включване в система, създадена от търговско дружество и позволяваща по-специално ползването на определени финансови предимства при закупуването на стоки и услуги от търговските партньори на това дружество, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба в контекста на спор, в рамките на който жалбоподателят в главното производство се позовава на неравноправния характер по смисъла на тази директива на няколко клаузи от този договор за включване, и по-специално на клаузата, която определя за приложимо швейцарското право.

29

Така първият въпрос по същество се отнася до приложното поле на Директива 93/13. Следователно този въпрос е от значение за решаването на спора по главното производство.

30

В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва, макар и накратко, достатъчно фактически обстоятелства, за да се даде полезен отговор на първия въпрос в конкретния контекст на договор за включване в система като разглежданата в главното производство.

31

При това положение преюдициалното запитване е допустимо в частта, която се отнася до първия въпрос.

32

Актът за преюдициалното запитване обаче не съдържа достатъчно информация и мотиви, които да позволят на Съда да даде полезен отговор на втория и третия въпрос.

33

Всъщност тези два въпроса се отнасят до „договор с двойна цел“, сключен между физическо лице и продавач или доставчик, който отчасти се използва за целите търговската или професионалната дейност на това физическо лице и само отчасти за цел, която няма връзка тази търговска или професионална дейност, но в акта за преюдициално запитване не се съдържа информация, която да показва, че е налице такъв договор. Освен това следва да се отбележи, че самата запитваща юрисдикция, изглежда, счита, че жалбоподателят в главното производство е страна по договор, в рамките на който преследва цели, които не попадат в рамките на търговската или професионалната му дейност. Освен това в акта за преюдициално запитване не се излагат причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на член 2, буква б) от Директива 93/13 в контекста на „договор с двойна цел“.

34

При тези обстоятелства преюдициалното запитване не отговаря на изискванията на член 94, букви а) и в) от Процедурния правилник в частта, която се отнася до втория и третия въпрос.

35

От това следва, че преюдициалното запитване трябва да се счете за недопустимо в частта, в която се отнася до втория и третия въпрос.

36

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква б) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба попада физическо лице, което е сключило договор за включване в система, създадена от търговско дружество и позволяваща по-специално да се ползват някои финансови предимства при закупуването на стоки и услуги от търговските партньори на това дружество.

37

В самото начало следва да се отбележи, че в случая в договора за включване се съдържа клауза, която определя швейцарското право за приложимо.

38

В това отношение следва да се припомни, че член 6, параграф 1 от Регламент „Рим I“ предвижда, че по принцип потребителските договори „се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя“. Член 6, параграф 2 от този регламент обаче по принцип допуска използването на клауза за избор на приложимото право, стига този избор да не лишава потребителя от закрилата, която му предоставят разпоредбите, които според правото, което би било приложимо, ако не бе направен такъв избор, не могат да се дерогират със споразумение между страните.

39

Следователно клауза, която определя правото на трета държава като приложимо към договора право, не може да лиши потребителя от осигурената му от Директива 93/13 защита. Така при наличието на такава клауза националният съд трябва да следи за гарантирането на защитата, предвидена в член 6, параграф 2 от Регламент „Рим I“ и в член 6, параграф 2 от Директива 93/13.

40

В това отношение Съдът многократно е постановявал, че идеята, на която се основава установената с тази директива система на защита, е, че потребителят е в положението на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (решение от 3 септември 2015 г., Costea, C‑110/14, EU:C:2015:538, т. 18 и цитираната съдебна практика).

41

С оглед на това положение на по-слаба страна член 6, параграф 1 от тази директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях (решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 36 и цитираната съдебна практика).

42

Освен това съгласно член 6, параграф 2 от посочената директива държавите членки предприемат необходимите мерки с цел потребителите да не бъдат лишени от защитата, предоставена им от тази директива, „поради избор на правото на трета страна, като приложимо право по договора, ако последният е непосредствено свързан с територията на държавите членки“.

43

От друга страна, както се посочва в десето съображение от Директива 93/13, извън изключенията, изброени в това съображение, еднаквите правила относно неравноправните клаузи следва да се прилагат за „всички договори“, сключени между продавачи или доставчици и потребители, така както са дефинирани в член 2, букви б) и в) от тази директива (решение от 27 октомври 2022 г., S. V. (Сгради в режим на етажна собственост), C‑485/21, EU:C:2022:839, т. 22 и цитираната съдебна практика).

44

Следователно Директива 93/13 дефинира договорите, към които се прилага, според качеството на страните по тях — в зависимост от обстоятелството дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност (решение от 21 март 2019 г., Pouvin et Dijoux, C‑590/17, EU:C:2019:232, т. 23 и цитираната съдебна практика).

45

От това следва, че когато в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, който попада в материалното приложно поле на Директива 93/13, се съдържа клауза, която определя правото на трета държава като приложимо право, и потребителят има обичайно местопребиваване в държава членка, националният съд трябва да приложи разпоредбите за транспониране на тази директива в правния ред на тази държава членка.

46

Следователно независимо от наличието на такава клауза този съд трябва да определи дали съдоговорителят на съответния продавач или доставчик може да се счита за „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13. Това е контекстът, в който следва да се даде отговор на първия въпрос.

47

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 2, буква б) от Директива 93/13 „потребител“ е всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на тази директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

48

Така качеството „потребител“ на съответното лице трябва да се определи по функционален критерий, който се състои в това да се прецени дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия (решение от 27 октомври 2022 г., S. V. (Сгради в режим на етажна собственост), C‑485/21, EU:C:2022:839, т. 25 и цитираната съдебна практика). Освен това Съдът е имал повод да уточни, че понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 е обективно понятие и не зависи от познанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага (решение от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, C‑590/17, EU:C:2019:232, т. 24 и цитираната съдебна практика).

49

От съдебната практика следва, че когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да попада в приложното поле на посочената директива, националният съд трябва с оглед на всички обстоятелства по делото, и по-специално с оглед на клаузите по договора, да провери дали съответното лице може да бъде квалифицирано като „потребител“ по смисъла на посочената директива. За тази цел националният съд трябва да вземе предвид всички обстоятелства по делото, и в частност естеството на представляващата предмет на разглеждания договор стока или услуга, за да установи целта на придобиването или съответно на получаването ѝ (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2015 г., Costea, EU:C:2015:538, т. 22 и 23, и от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, C‑590/17, EU:C:2019:232, т. 26).

50

От изложените по-горе съображения следва, че в случай на физическо лице, което се включва в система като разглежданата в главното производство, националният съд следва да установи, като вземе предвид и естеството на предлаганите от съответния продавач или доставчик услуги, дали това физическо лице е действало в рамките на професионалната си дейност, или е преследвало цели, които не са свързани с тази дейност.

51

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че по силата на договора за включване жалбоподателят в главното производство, който не извършва търговска дейност по занятие, има право да участва в „общност за пазаруване“, създадена от ответника в главното производство, да закупува стоки и услуги от търговци, които имат договорни отношения с последния, и да играе ролята на посредник на други лица в рамките на разглежданата в главното производство система. Според запитващата юрисдикция тази система „обещава“ доходи под формата на възстановяване на разходи за покупки, комисиони и други промоционални предимства.

52

В това отношение следва да се уточни, че физическо лице, което не извършва търговска дейност по занятие и което чрез участието си в система като разглежданата в главното производство цели главно да се ползва от изгодни условия за закупуването на стоки и услуги с нетърговска цел от търговските партньори на оператора на тази система, не може да загуби качеството „потребител“ в договорното правоотношение с този оператор само поради това, че може да се възползва от някои предимства, като например възстановяване на разходи за покупки, комисиони или други промоционални предимства, вследствие на собствените си покупки или на тези на други лица, които участват в посочената система благодарение на неговата препоръка.

53

Всъщност тълкуване на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13, което изключва от това понятие физическо лице, което преследва цели, които не са свързани с търговска или професионална дейност, поради това че то извлича определени финансови предимства от участието си във въпросната система, би означавало да се осуети възможността да се осигури защитата, предоставена от тази директива на всички физически лица, които се намират в положение на по-слаба страна спрямо продавач или доставчик и използват за непрофесионални цели предлаганите от него услуги.

54

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, буква б) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба попада физическо лице, което се включва в система, която е създадена от търговско дружество и му позволява по-специално да се ползва от някои финансови предимства при закупуването от него или от други лица, участващи в тази система благодарение на неговата препоръка, на стоки и услуги от търговските партньори на това дружество, когато посоченото физическо лице преследва цели, които не попадат в рамките на неговата търговска или професионална дейност.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори

трябва да се тълкува в смисъл, че

в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба попада физическо лице, което се включва в система, която е създадена от търговско дружество и му позволява по-специално да се ползва от някои финансови предимства при закупуването от него или от други лица, участващи в тази система благодарение на неговата препоръка, на стоки и услуги от търговските партньори на това дружество, когато посоченото физическо лице преследва цели, които не попадат в рамките на неговата търговска или професионална дейност.