–

за „ДЕЛИД“ ЕООД, от Т. Златева, адвокат,

–

за изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, от Г. Събев, адвокат,

–

за българското правителство, от M. Георгиева и Л. Захариева, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от Г. Колева и A. Sauka, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 487 и поправка в ОВ L 130, 2016 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. (ОВ L 350, 2017 г., стр. 15) (наричан по-нататък „Регламент № 1305/2013“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „ДЕЛИД“ ЕООД, еднолично дружество с ограничена отговорност по българското право (наричано по-нататък „Делид“) и изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (България) (наричан по-нататък „изпълнителният директор на ДФЗ“) относно отказа на последния да предостави на Делид финансиране на инвестиция с цел закупуване на оборудване за птицеферма.

3

Член 65 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320 и поправка в OB L 200, 2016 г., стр. 140) е озаглавен „Допустимост“ и предвижда в параграф 1:

„Допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила във или въз основа на настоящия регламент или в правилата за отделните фондове“.

4

Член 5 от Регламент № 1305/2013, озаглавен „Приоритети на Съюза за развитие на селските райони“, гласи:

„Постигането на целите за развитие на селските райони, допринасящи за стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, следва да се осъществява чрез следните шест приоритета на Съюза за развитие на селските райони, в които са отразени съответните тематични цели на ОСР:

[…]

Всички тези приоритети допринасят за междусекторните цели в областта на иновациите, околната среда и смекчаването и адаптирането към последиците от изменението на климата. Програмите може да обхващат и по-малко от шест приоритета, ако са обосновани въз основа на анализ на положението по отношение на силните и слабите страни, възможностите и заплахите („SWOT анализ)“ и на предварителна оценка. Всяка програма обхваща най-малко четири приоритета. Когато държавата членка представя национална програма и пакет от регионални програми, националната програма може да обхваща по-малко от четири приоритета.

[…]“.

5

Член 17 от този регламент, озаглавен „Инвестиции в материални активи“, предвижда:

„1.   Подпомагането по тази мярка обхваща инвестиции в материални и/или нематериални активи, които:

2.   Подпомагане по параграф 1, буква а) се предоставя за земеделски стопани или групи от земеделски стопани.

В случай на инвестиции за подкрепа на преструктурирането на земеделски стопанства, държавите членки насочват помощта към стопанствата в съответствие с извършения SWOT анализ по отношение на приоритета на Съюза за развитие на селските райони „повишаване на жизнеспособността на стопанствата и конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност във всички региони, както и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите“.

3.   Подпомагането по параграф 1, букви a) и б) е ограничено до максималните ставки на помощта, установени в приложение II. Тези максимални ставки могат да се увеличат за млади земеделски стопани, за колективни инвестиции, включително свързаните със сливания на организации на производители, и за интегрирани проекти, които включват подпомагане в рамките на повече от една мярка, за инвестиции в райони с природни и други специфични ограничения съгласно член 32, за инвестиции, свързани с операции по член 28 и 29 и за операции, подпомагани по линия на [Европейското партньорство за иновации (ЕПИ)] за селскостопанска производителност и устойчивост в съответствие със ставките на помощта, определени в приложение II. Максималната ставка на комбинираната помощ обаче не може да превишава 90 %.

4.   Подпомагането по параграф 1, букви в) и г) подлежи на ставките на помощта, установени в приложение II.

5.   На млади земеделски стопани, които за пръв път установяват земеделско стопанство, на което са ръководители, може да бъде предоставено подпомагане във връзка с инвестиции, направени с цел спазване на стандартите на Съюза, приложими по отношение на селскостопанското производство, включително безопасността на труда. Такова подпомагане може да бъде предоставено за не повече от 24 месеца от датата на установяване, определена в програмата за развитие на селските райони, или до приключването на дейностите, определени в бизнес плана, посочен в член 19, параграф 4.

6.   Ако в правото на Съюза бъдат наложени нови изисквания за земеделските стопани, може да бъде предоставено подпомагане за инвестиции с цел съобразяване с тези изисквания, като това подпомагане се предоставя за не повече от 12 месеца от датата, на която изискванията стават задължителни за земеделските стопанства“.

6

Член 19 от посочения регламент, озаглавен „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, гласи следното:

„[…]

2.   Подпомагането по параграф 1, буква а), подточка i) се предоставя на млади земеделски стопани.

Подпомагането по параграф 1, буква a), подточка ii) се предоставя на земеделски стопани или членове на земеделското домакинство, които го разнообразяват с неселскостопански дейности, както и на микро- и малки предприятия и на физически лица в селските райони.

Подпомагането по параграф 1, буква a), подточка iii) се предоставя на малки стопанства, определени от държавите членки.

Подпомагането по параграф 1, буква б) се предоставя на микро- и малки предприятия и на физически лица в селските райони, както и на земеделски стопани или членове на земеделско домакинство.

Подпомагането по параграф 1, буква в) се предоставя на земеделски стопани, които към момента на внасянето на заявленията им за подпомагане отговарят от поне една година на условията за участие в схемата за дребни земеделски стопани и които са се задължили да прехвърлят трайно цялото си стопанство и съответните права за получаване на плащане на друг земеделски стопанин. Подпомагането се изплаща от датата на прехвърлянето до 31 декември 2020 г. или се изчислява за този период и се изплаща като еднократна сума.

[…]

6.   Максималната сума на подпомагането по параграф 1, буква а) е установена в приложение II. Държавите членки определят сумата на подпомагането по параграф 1, буква a), подточки i) и ii), като отчитат и социално-икономическата ситуация в програмния район.

[…]“.

7

Член 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (OB L 347, 2013 г., стр. 608 и поправка в OB L 130, 2016 г., стр. 8) е озаглавен „Определения и свързани разпоредби“ и в параграф 1 гласи:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

8

Член 48 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 2014 г., стр. 69), озаглавен „Административни проверки“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Административните проверки се извършват за всички заявления за подпомагане, искания за плащане и други декларации, които трябва да се подават от бенефициера или от трета страна, и обхващат всички елементи, които е възможно и целесъобразно да бъдат проверени чрез административни проверки. Процедурите изискват документиране на извършените контролни дейности, на резултатите от проверките и предприетите мерки в случай на нередности.

2.   Административните проверки на заявленията за подпомагане гарантират съответствието на операцията с приложимите задължения, установени от правото на Съюза или националното право или от програмата за развитие на селските райони, включително тези в областта на обществените поръчки, държавните помощи и другите задължителни стандарти и изисквания. […]“.

9

Член 63 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1) е озаглавен „Споделено управление с държавите членки“, и параграф 2 от него предвижда:

„При извършването на задачи по изпълнението на бюджета държавите членки вземат всички необходими мерки, включително законодателни, регулаторни и административни мерки, за да защитят финансовите интереси на Съюза, а именно като:

[…]“.

10

Съгласно член 8 от Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г. (ДВ, бр. 22 от 24 март 2015 г.) в редакцията му, приложима към фактите по делото (наричана по-нататък „Наредба № 9/2015“):

„(1)   Земеделските стопани по чл. 7, ал. 1, т. 1 [от тази наредба № 9/2015] към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия:

[…]

(2)   Минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство по ал. 1, т. 2 се доказва със:

[…]“.

11

Съгласно член 26 от тази наредба:

„Дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията“.

12

След като на 17 април 2015 г. е регистрирано като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив (България), на 28 май 2015 г. Делид подава заявление за подпомагане на инвестиции с предмет „закупуване на оборудване за птицеферма“ на стойност от 2933745 BGN (около 1500000 EUR) по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г.

13

В подкрепа на заявлението си Делид посочва, че отглежда патици в животновъден обект в Манолe (България), ползван на основание сключен договор за наем с „Бизнес парк Маноле“ ООД от 15 май 2014 г., и че цели да установи стандартен производствен обем с равностойност 20451,68 EUR.

14

След проверка, извършена през април и май 2016 г. от Дирекция „Противодействие на измамите“ към ДФЗ-Разплащателна агенция в животновъдния обект, е установено, че към момента на проверката този животновъден обект нито е експлоатиран от Делид, нито е регистриран на негово име и в него няма налични птици, тъй като последните са продадени на 7 март 2016 г. При проверката се установява по-специално, че освен Делид две други дружества, кандидати за подпомагане, са посочили в подадените заявления, че отглеждат патици в същия животновъден обект по силата на договори за наем.

15

При тези обстоятелства с решение от 10 юли 2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ отхвърля подаденото от Делид заявление за подпомагане, с мотива че то не отговаря на критериите за допустимост по член 8 от Наредба № 9/2015.

16

Делид обжалва това решение пред Административен съд Пловдив (България).

17

С решение от 10 март 2020 г. този съд отхвърля тази жалба.

18

Делид обжалва това съдебно решение по касационен ред пред запитващата юрисдикция — Върховен административен съд (България).

19

Тъй като счита, че за разрешаването на спора, с който е сезиран, е необходимо тълкуване на разпоредбите на Регламент № 1305/2013, Върховният административен съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

20

Изпълнителният директор на ДФЗ и българското правителство оспорват допустимостта на настоящото преюдициално запитване, първо, тъй като според тях то не съдържа нито изложение на причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на разпоредбите на правото на Съюза, нито данни за установената от нея връзка между тези разпоредби и разглежданото в главното производство национално законодателство, второ, тъй като актът за преюдициално запитване се основава на нови фактически твърдения, които не са могли да бъдат разгледани от компетентния административен орган, и трето, тъй като запитващата юрисдикция би трябвало да следва вече възприетия от нея подход по други сходни дела, по които е разгледала спора по същество, вместо да сезира Съда с преюдициално запитване.

21

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда, които се ползват с презумпция за релевантност. Следователно, след като поставеният въпрос се отнася до тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, освен ако е очевидно, че исканото тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, ако проблемът е от хипотетично естество или още ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на посочения въпрос (решение от 5 май 2022 г., Zagrebačka banka, C‑567/20, EU:C:2022:352, т. 43 и цитираната съдебна практика).

22

В конкретния случай следва да се констатира, че доколкото преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на разпоредби от правото на Съюза, и по-специално на Регламент № 1305/2013, не е очевидно, че исканото тълкуване на въпросите, разгледани в тяхната цялост, няма никаква връзка със спора по главното производство или че поставеният проблем е хипотетичен.

23

Поради това настоящото преюдициално запитване е допустимо.

24

С първия поставен въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 17 от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане с изпълнението на условието кандидатът да представи удостоверение за регистрация на животновъден обект на негово име.

25

В това отношение следва да се припомни, че държавите членки прилагат Регламент № 1305/2013 чрез програмите си за подпомагане на развитието на селските райони (решение от 6 октомври 2021 г., Lauku atbalsta dienests (Помощи при стартиране на земеделски стопанства), C‑119/20, EU:C:2021:817, т. 54) и че този регламент им предоставя възможността да приемат съвкупност от мерки, имащи за цел да отговорят на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Piltenes meži, C‑251/21, EU:C:2022:311, т. 63).

26

В този смисъл всяка държава членка следва да изготви или национална програма за развитие на селските райони за цялата си територия, или пакет от регионални програми, или и двете — национална програма и пакет от регионални програми, като тези програми осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони (решение от 6 октомври 2021 г., Lauku atbalsta dienests (Помощи при стартиране на земеделски стопанства), C‑119/20, EU:C:2021:817, т. 55).

27

От това следва, че Регламент № 1305/2013 оставя на държавите членки свобода на преценка относно реда и условията за прилагане на предвидените в него помощи (решение от 6 октомври 2021 г., Lauku atbalsta dienests (Помощи при стартиране на земеделски стопанства), C‑119/20, EU:C:2021:817, т. 56).

28

Тази свобода на преценка може да се отнася по-специално до критериите за подбор на проекти с цел да се гарантира, че финансовите ресурси за развитие на селските райони се използват по възможно най-добрия начин и за насочване на мерките в програмите за развитие на селските райони в съответствие с приоритетите на Съюза за развитие на селските райони, както и с цел да се гарантира и еднакво третиране на кандидатите (решение от 6 октомври 2021 г., Lauku atbalsta dienests (Помощи при стартиране на земеделски стопанства), C‑119/20, EU:C:2021:817, т. 58).

29

Посочената свобода на преценка може да се отнася и до организацията на националните програми за развитие на селските райони, както и до прилагането на изискванията на Регламент № 1305/2013, по-специално що се отнася до размера на стопанствата, които отговарят на изискванията, така както е посочен в член 19, параграф 2, трета алинея от този регламент, или до размера на помощите, както е видно от параграф 6 от посочения член (решение от 6 октомври 2021 г., Lauku atbalsta dienests (Помощи при стартиране на земеделски стопанства), C‑119/20, EU:C:2021:817, т. 59).

30

В конкретния случай следва да се приеме, че предвиденото в националната правна уредба изискване, съгласно което предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане се обвързва с изпълнението на условието кандидатът да представи удостоверение за регистрация на животновъден обект на негово име, попада в обхвата на свободата на преценка, с която разполагат държавите членки съгласно съдебната практика, цитирана в точки 27—29 от настоящото решение. В допълнение, посоченото изискване благоприятства провеждането на административни проверки в съответствие с член 48 от Регламент за изпълнение № 809/2014 и позволява да се гарантира, в съответствие с член 63, параграф 2, буква а) от Регламент 2018/1046, че дейностите, финансирани от бюджета на Съюза, се изпълняват правилно и ефективно.

31

С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 17 от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане с изпълнението на условието кандидатът да представи удостоверение за регистрация на животновъден обект на негово име.

32

С втория поставен въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 17 от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане с изпълнението на условието кандидатът да докаже, че към датата на подаване на неговото заявление производственият обем на земеделското му стопанство е не по-малко от равностойността на 8000 EUR.

33

За да се отговори на този въпрос, в самото начало следва да се припомни, че както следва от съдебната практика, посочена в точки 27 и 28 от настоящото решение, Регламент № 1305/2013 оставя на държавите членки свобода на преценка по отношение на реда и условията за прилагане на предвидените в него помощи, като тази свобода може да се отнася по-специално до критериите за подбор на проекти с цел да се гарантира, че финансовите ресурси, предназначени за развитие на селските райони, се използват по възможно най-добрия начин.

34

Условие като разглежданото в главното производство обаче, съгласно което кандидатът трябва да докаже, че към датата на подаване на заявлението производственият обем на земеделското му стопанство е не по-малко от равностойността на 8000 EUR, като се вземат предвид материалите, с които разполага Съдът по настоящото дело, попада в обхвата на свободата на преценка, с която разполагат държавите членки при прилагането на член 17 от Регламент № 1305/2013.

35

Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 17 от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане с изпълнението на условието кандидатът да докаже, че към датата на подаване на неговото заявление производственият обем на земеделското му стопанство е не по-малко от равностойността на 8000 EUR.

36

С третия поставен въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 17 от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска новорегистрираните към датата на подаване на заявлението земеделски стопани да бъдат изключени от възможността да се ползват от предвидените в тази разпоредба помощи.

37

В това отношение следва да се припомни, че основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на спор, свързан с правото на Съюза (решение от 7 април 2022 г., Autonome Provinz Bozen, C‑102/21 и C‑103/21, EU:C:2022:272, т. 57 и цитираната съдебна практика).

38

В конкретния случай от акта за преюдициално запитване обаче не следва, че разглежданото в главното производство подпомагане е отказано на Делид, тъй като към датата на подаване на неговото заявление това дружество било новорегистриран земеделски стопанин.

39

При тези условия следва да се приеме, че третият въпрос има хипотетичен характер и поради това е недопустим.

40

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: