Правна уредба

Международното право

ГАТТ (1994)

Антидъмпинговото споразумение

Протокол за присъединяването на Китай към СТО

Правото на Съюза

Обстоятелствата по спора

По процедурите преди приемането на спорния регламент

По спорния регламент и по процедурата по приемането му

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

Искания на страните пред Съда

По жалбата

По първото основание

По първата част от първото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По втората част от първото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По второто основание

Доводи на страните

Съображения на Съда

По третото основание

Доводи на страните

Съображения на Съда

По четвъртото основание

По първата част от четвъртото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По втората част от четвъртото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По съдебните разноски

—

Съвета на Европейския съюз, представляван от B. Driessen и P. Mahnič, подпомагани от N. Tuominen, avocată,

—

Европейския парламент, представляван от P. Musquar, A. Neergaard и A. Pospisilova Padowska, в качеството на представители,

1

С жалбата си Changmao Biochemical Engineering Co. Ltd (наричано по-нататък „Changmao“) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия (T‑541/18, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, EU:T:2020:605), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/921 на Комисията от 28 юни 2018 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република след преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 164, 2018 г., стр. 14, наричан по-нататък „спорният регламент“) в частта, която се отнася до жалбоподателя, или изцяло.

2

С Решение 94/800/ЕО от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), Съветът на Европейския съюз одобрява Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г., както и споразуменията от приложения 1—3 към това споразумение (наричани по-нататък заедно „Споразуменията на СТО“), сред които са Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 14, наричано по-нататък „ГАТТ (1994)“) и Споразумението за прилагането на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение“).

3

Член VI, параграф 1 от ГАТТ (1994) гласи:

„Договарящите страни признават, че дъмпингът, чрез който продукти от една държава се въвеждат в търговията на друга държава на по-ниска от нормалната им стойност, следва да бъде порицаван, ако причинява или създава опасност да причини съществена вреда на едно изградено на територията на договаряща се страна производство, или съществено забавя изграждането на такова местно производство. По смисъла на този член продуктът, изнасян от една страна в друга, следва да се счита за внесен на територията на страната вносител с цена, по-ниска от нормалната му стойност, ако цената на този продукт e:

a) по-ниска от сравнимата с нея цена, прилагана при обичайни търговски условия за сходен продукт, предназначен за потребление в държавата износител;

[…]“.

4

Член 2 от Антидъмпинговото споразумение е озаглавен „Определяне на дъмпинга“ и гласи:

„2.1.   За целите на това споразумение една стока се счита за „дъмпингова“, т.е. въведена в търговията на друга държава на по-ниска от нормалната ѝ стойност, ако експортната цена на стоката, която се изнася от една държава в друга, е по-ниска от сравнимата с нея цена в обичайния ход на търговия за подобна стока, когато е предназначена за потребление в страната износител.

2.2   Когато няма продажби на подобна стока при обичайния ход на търговията на вътрешния пазар на страната износител или когато в резултат на специфични пазарни условия или на малкия обем продажби на вътрешния пазар на страната износител […] такива продажби не позволяват да бъде направено точно сравнение, дъмпинговият марж трябва да се определя чрез съпоставяне със сравнима цена на подобната стока, когато е изнасяна в подходяща трета страна, при условие че тази цена е представителна, или чрез съпоставяне с производствената цена в страната на произход плюс разумна добавка за административни, продажни и други разходи и за печалба.

[…]“.

5

На 11 декември 2001 г. с Протокола за присъединяване на Китайската народна република към СТО (наричан по-нататък „Протоколът за присъединяване на Китай към СТО“) последната става страна по СТО.

6

Съгласно член 15, букви а) и d) от Протокола за присъединяване на Китай към СТО:

„Член VI от ГАТТ (1994)“)], [Антидъмпинговото споразумение] и [Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (ОВ L 336, 1994 г., стр. 156; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 166)] се прилагат при процедурите относно вноса с произход от Китай на територията на член на СТО в съответствие със следното:

[…]

7

Действащите към момента на приемането на спорния регламент разпоредби относно приемането на антидъмпингови мерки от Европейския съюз се съдържат в Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „основният регламент“). Основният регламент отменя и заменя Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51).

8

Съображение 9 от основния регламент гласи:

„Желателно е да се приемат ясни и подробни насоки кои фактори следва да бъдат релевантни при определяне доколко дъмпинговият внос е причинил съществена вреда или създава опасност от причиняване на вреда. При доказване, че обемът и ценовите нива на разглеждания внос са в основата на вреда, нанесена на промишлеността на Съюза, внимание следва да се обърне и на отражението на други фактори, и по-специално на преобладаващите пазарни условия в Съюза“.

9

Член 2 от този регламент е озаглавен „Определяне на дъмпинг“ и в параграф 7 предвижда:

[…]“.

10

Член 3 от същия регламент е озаглавен „Установяване на вреда“ и гласи:

„1.   По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен ако не е установено друго, означава причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза, опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза или съществено забавяне на процеса на създаване на такава промишленост и се тълкува в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.   Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на:

3.   По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Съюза. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос е налице цена, значително по-ниска в сравнение с цената за сходен продукт на промишлеността на Съюза или дали в резултат на този внос е налице значителен натиск върху цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на цените, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение.

[…]

5.   Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответната промишленост на Съюза включва оценка на всички релевантни фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на тази промишленост, включително факта, че определена промишленост е още в процес на възстановяване от въздействието на минал дъмпинг или субсидиране; значението на действителния дъмпингов марж; действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите и натоварването на мощностите; от фактори, отразяващи се върху цените в Съюза; действително или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции. Този списък не е изчерпателен и един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение.

6.   От всички представени във връзка с параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно, това изисква демонстриране, че обемът и/или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 3 са довели до въздействие върху промишлеността на Съюза, както е предвидено в параграф 5, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като съществено.

7.   Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на промишлеността на Съюза, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. […].

8.   Въздействието на дъмпинговия внос се оценява във връзка с производството на Съюза на сходен продукт, когато наличните данни правят възможно отделното идентифициране на това производство на основата на критерии като производствени процеси, продажби и печалби на производителите. […].

9.   Установяването на опасност от причиняване на съществена вреда се основава на факти, а не само на твърдения, предположения или далечни възможности. Промяната в обстоятелствата, която може да доведе до ситуация, при която дъмпингът да причини вреда, трябва да е била предвидима и трябва да е непосредствена.

При установяване на опасност от съществена вреда следва да бъдат разгледани фактори като:

Нито един от посочените по-горе фактори няма решаващо значение, но всички те, взети заедно, са такива, че да водят до заключението, че допълнителен дъмпингов внос е предстоящ и ако не се предприеме защитно действие, ще настъпи съществена вреда“.

11

Член 4 от основния регламент е озаглавен „Определение на „промишленост на Съюза“ и в параграф 1 предвижда:

„По смисъла на настоящия регламент „промишленост на Съюза“ означава общо производителите от Съюза на сходни продукти или тези от тях, чието съвкупно производство на сходни продукти съставлява голяма част, съгласно член 5, параграф 4, от общото производство на Съюза на такива продукти […]

[…]“.

12

Член 5 от този регламент е озаглавен „Започване на процедура“ и в параграф 4 предвижда:

„Разследване не се започва съгласно параграф 1, освен ако се установи, след проверка в каква степен жалбата, подадена от производителите от Съюза на сходния продукт, се поддържа или се отхвърля, […], че жалбата е подадена от или от името на промишлеността на Съюза. Жалбата се счита за подадена от или от името на промишлеността на Съюза, ако тя се поддържа от производители от Съюза, чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство на сходен продукт, произвеждан от онази част от промишлеността на Съюза, която поддържа или се противопоставя на жалбата. […]“.

13

Член 6, параграф 7 от посочения регламент гласи:

„Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на купувачите и потребителите, които са изразили интерес в съответствие с член 5, параграф 10, както и представителите на страната на износа имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от нейните държави членки, ако тази информация е от съществено значение за формулирането на защитата, не е поверителна по смисъла на член 19 и която се използва в разследването.

Тези страни могат да представят отговор във връзка с такава информация и становищата им се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства в отговора“.

14

Съгласно член 11, параграфи 2 и 9 от същия регламент:

„2.   Срокът на действие на окончателните антидъмпингови мита изтича пет години от датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последния по ред преглед на дъмпинга и вредата от него, освен ако по време на някой преглед не е установено, че изтичането на този срок вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него. Прегледи при изтичането на срока на действие на митата се предприемат по инициатива на Комисията или по искане на или от името на производителите на Съюза, като мярката остава в сила до приключване на посочения преглед.

[…]

9.   При провеждането на всеки преглед или разследване за възстановяване на мита съгласно настоящия член Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него, и на член 17“.

15

Член 18 от посочения регламент е озаглавен „Неоказване на съдействие“ и в параграф 1 предвижда:

„В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или значително възпрепятства разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти.

Ако се установи, че заинтересовано лице предостави невярна или подвеждаща информация, тази информация се изключва и се използват наличните факти.

Заинтересованите лица биват уведомявани за последиците от неоказване на съдействие“.

16

Член 19, параграфи 2 и 4 от този регламент гласи:

„2.   От заинтересованите страни, които предоставят информация на поверителна основа, се изисква да представят обобщения с неповерителен характер. Обобщенията с неповерителен характер са достатъчно подробни, за да позволят разбирането на смисъла на предоставената при поверителност информация. В изключителни случаи заинтересованите страни може да посочат, че информацията не подлежи на обобщаване. В тези изключителни случаи се декларират причините, поради които информацията не подлежи на такова обобщаване.

[…]

4.   Настоящият член не изключва разгласяване на обща информация от органите на Съюза и по-специално на основанията, въз основа на които се вземат решения по силата на настоящия регламент, и на доказателствата, използвани от органите на Съюза, ако съответните основания е необходимо да се разясняват в рамките на съдебно производство. При такова разгласяване се държи сметка за законния интерес на съответните лица да не се накърнява търговската им тайна“.

17

Член 20 от посочения регламент е озаглавен „Разгласяване“ и гласи:

„1.   Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

2.   Страните, посочени в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без налагане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.

[…]

4.   Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се извършва с оглед надлежно зачитане на изискването за защита на поверителната информация възможно най-бързо и обикновено не по-късно от един месец преди започването на процедурите, посочени в член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти или съображения към този момент, те се разгласяват във възможно най-кратък срок след това.

Разгласяването не предопределя решенията, които могат да бъдат взети от Комисията впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, те се разгласяват във възможно най-кратък срок.

[…]“.

18

Винената киселина се използва по-конкретно при производството на вино и други напитки, като хранителна добавка и като стабилизатор при мазилки. В Европейския съюз и Аржентина винената киселина L+ се произвежда от т. нар. винени утайки — вторични продукти, получавани при производството на вино (наричана по-нататък „естествена винена киселина“). В Китай винената киселина L+ и винената киселина DL се произвеждат чрез химичен синтез от бензена (наричана по-нататък „синтетична винена киселина“). Синтетичната винена киселина и естествената винена киселина са с еднакви основни физични и химични характеристики и с еднакви основни приложения.

19

Changmao е китайски производител — износител на синтетична винена киселина. Distillerie Bonollo SpA, Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA и Caviro Extra SpA, по-рано Caviro Distillerie Srl (наричано по-нататък „Caviro Distillerie“) (наричани по-нататък заедно „Distillerie Bonollo и др.“) са производители на естествена винена киселина, установени в Съюза.

20

На 24 септември 2004 г. няколко производители от Съюза подават до Европейската комисия жалба за дъмпингови практики в сектора на винената киселина.

21

На 23 януари 2006 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 130/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (ОВ L 23, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 170).

22

С този регламент Съветът по-конкретно потвърждава, че на трима китайски производители износители, а именно на Changmao, на Ninghai Organic Chemical Factory и на Hangzhou Bioking Biochemical Engineering Co. Ltd (наричано по-нататък „Hangzhou“), следва да се предостави третиране като дружества, работещи в условията на пазарна икономика (ТДПИ). За продуктите на тези трима производители са наложени антидъмпингови мита в размер съответно на 10,1 %, 4,7 % и 0 %. Освен това с този регламент се налага и антидъмпингово мито от 34,9 % върху винената киселина, произведена от всички останали китайски производители износители.

23

На 13 април 2012 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 332/2012 за изменение на Регламент № 130/2006 и за изключване на дружеството Hangzhou Bioking Biochemical Engineering Co. Ltd от обхвата на окончателните мерки (ОВ L 108, 2012 г., стр. 1).

24

Този регламент за изпълнение е приет след доклада на Апелативния орган на СТО от 29 ноември 2005 г. по случая „Мексико — окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на говеждо и ориз“ (WT/DS 295/AB/R, т. 305 и 306), от който по същество следва, че производител износител, за когото при първоначалното разследване не се установи, че е извършвал дъмпинг, трябва да се изключи от обхвата на наложените в резултат на това разследване окончателни мерки, като не може да бъде предмет на административно преразглеждане или на преразглеждане с оглед на промяна в обстоятелствата. В случая Съветът е установил, че първоначалното разследване не разкрива извършване на дъмпинг от страна на Hangzhou и изключва износа на този производител от приложното поле на Регламент № 130/2006.

25

На 16 април 2012 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 349/2012 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (ОВ L 110, 2012 г., стр. 3) и с него оставя в сила въведените с Регламент № 130/2006 антидъмпингови мита за продуктите на всички производители износители, освен за тези на Hangzhou.

26

На 26 юни 2012 г. след процедура по частично междинно преразглеждане, открита по отношение на Changmao и Ninghai Organic Chemical Factory, Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 626/2012 за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 349/2012 (ОВ L 182, 2012 г., стр. 1).

27

С този регламент Съветът отказва да предостави на посочените две дружества ползваното дотогава от тях ТДПИ и — след като определя нормалната стойност въз основа на получената информация от съдействащ производител от държава аналог, а именно от Аржентина — налага за продуктите, произведени от тези двама китайски производители износители, антидъмпингови мита със ставка съответно от 13,1 % и 8,3 %.

28

На 4 декември 2014 г. в отговор на жалба срещу Hangzhou от няколко установени в Съюза производители, сред които Distillerie Bonollo и др., Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република, ограничена до един китайски производител износител — Hangzhou Bioking Biochemical Engineering Co. Ltd (ОВ C 434, 2014 г., стр. 9).

29

На 9 февруари 2016 г. Комисията приема Решение за изпълнение (ЕС) 2016/176 за прекратяване на антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република и произведена от Hangzhou Bioking Biochemical Engineering Co. Ltd (ОВ L 33, 2016 г., стр. 14). В това решение за изпълнение Комисията приема, че промишлеността на Съюза не е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3 от Регламент № 1225/2009 вследствие на вноса в Съюза на винена киселина, произведена от Hangzhou. С оглед на това Комисията прекратява антидъмпинговата процедура по отношение на този производител износител, без да му наложи антидъмпингови мита.

30

След приемането на Регламент за изпълнение № 626/2012 и на Решение за изпълнение 2016/176 са образувани няколко съдебни производства.

31

От една страна, жалбата, подадена от няколко производители на винена киселина от Съюза, сред които Distillerie Bonollo и др., срещу това решение за изпълнение, е отхвърлена от Общия съд с решение от 15 март 2018 г., Caviro Distillerie/Комисия (T‑211/16, EU:T:2018:148). Жалбата, подадена от същите производители от Съюза срещу последното решение, е отхвърлена от Съда с решение от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie/Комисия (C‑345/18 P, EU:C:2019:589).

32

От друга страна, по отношение на Регламент за изпълнение № 626/2012 се водят две отделни съдебни производства.

33

На първо място, Changmao подава пред Общия съд жалба за отмяна на посочения регламент, тъй като счита, че наложените с него антидъмпингови мита са твърде високи. С решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет (T‑442/12, EU:T:2017:372), Общият съд отменя този регламент в частта, която се отнася до Changmao, с мотива, че правото на защита на това дружество е било нарушено. Това решение на Общия съд не е обжалвано.

34

На 7 септември 2017 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие относно съдебното решение от 1 юни 2017 г. по дело Т‑442/12 във връзка с Регламент за изпълнение (ЕС) № 626/2012 (ОВ C 296, 2017 г., стр. 16). В това известие се уточнява, че Комисията е решила да възобнови антидъмпинговото разследване за вноса на винена киселина с произход от Китай, довело до приемането на Регламент за изпълнение № 626/2012, по отношение на Changmao и от момента на установяване на незаконосъобразността. Уточнява се също, че разследването се възобновява само за този производител износител и се ограничава само до изпълнението на решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет (T‑442/12, EU:T:2017:372). По този начин последният е поставен в положението, в което се е намирал преди влизането в сила на споменатия регламент за изпълнение, а именно в положението, при което за продуктите му има антидъмпингово мито от 10,1 %, наложено с Регламент за изпълнение № 349/2012.

35

На второ място, няколко производители на винена киселина от Съюза, сред които Distillerie Bonollo и др., подават пред Общия съд жалба за отмяна на Регламент за изпълнение № 626/2012, тъй като считат, че антидъмпинговите мита, които този регламент налага, не са достатъчно високи, за да коригират нивата на извършвания от Changmao и Ninghai Organic Chemical Factory дъмпинг и за да отстранят така вредата за европейската промишленост. С решение от 3 май 2018 г., Distillerie Bonollo и др./Съвет (T‑431/12, EU:T:2018:251), Общият съд отменя посочения регламент поради промяна на методологията за изчисляване на нормалната стойност при разследването в рамките на прегледа, без да се докаже промяна в обстоятелствата в сравнение с първоначалното разследване.

36

Подадената от Changmao жалба срещу това решение е почти изцяло отхвърлена от Съда с решение от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др. (C‑461/18 P, EU:C:2020:979).

37

На 19 април 2017 г. на основание член 11, параграф 2 от основния регламент и в отговор на искане за преглед поради изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, въведени с Регламент за изпълнение № 349/2012, подадено от няколко производители на винена киселина в Съюза, сред които Distillerie Bonollo и др., представляващи повече от 52 % от общото производство на Съюза, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (ОВ C 122, 2017 г., стр. 8).

38

С писмо от 20 април 2017 г. Комисията иска от заинтересованите страни да изразят становище по временната представителна извадка от производители от Съюза, подбрани от нея в съответствие с член 17 от основния регламент. Временната представителна извадка се състои от шестима производители, представляващи 86 % от общото производство на винена киселина в Съюза, сред които по-специално Caviro Distillerie, Industria Chimica Valenzana и Distillerie Mazzari.

39

На 13 юни 2017 г. с оглед, от една страна, на писмото от сдружението на производителите на винена киселина в Италия Assodistil, в което се посочва, че Distillerie Mazzari отказва да съдейства на разследването в рамките на прегледа, и от друга страна, на искането на Distillerie Bonollo да бъде включено в представителната извадка, Комисията решава, че изготвянето на представителна извадка от производители на винена киселина от Съюза вече не е целесъобразно, и изпраща въпросници на всички производители от Съюза.

40

Седем производители от Съюза, с изключение по-специално на Distillerie Mazzari, отговарят на тези въпросници.

41

Китайските производители износители, с които Комисията се свързва, включително Changmao, не оказват съдействие на разследването в рамките на прегледа.

42

С писмо от 30 април 2018 г. Комисията изпраща на Changmao документ за общо разгласяване, в който анализира основните факти и съображения в подкрепа на удължаването на действието на антидъмпинговите мерки за допълнителен период от пет години.

43

На 14 май 2018 г. Changmao изразява становище по документа за общо разгласяване на Комисията. След това с електронно писмо от 12 юни 2018 г. я пита дали с оглед на предоставеното ѝ становище възнамерява да преразгледа документа за общо разгласяване.

44

С електронно писмо от 15 юни 2018 г. Комисията потвърждава, че становището на Changmao е надлежно анализирано и ще му бъде даден отговор в бъдещия регламент.

45

На 28 юни 2018 г. Комисията приема спорния регламент.

46

От този регламент се установява, първо, по отношение на съществуването на дъмпинг, че Комисията е изчислила нормалната стойност, като се е ръководила от член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент — разпоредба, приложима за внос от страни без пазарна икономика. След като е разгледана възможността за държава аналог да се приеме Аржентина и след като двамата производители от Аржентина са поканени да окажат съдействие, се е установило, че единият от тях е преустановил производството на продукта, предмет на прегледа, а другият е отказал да окаже съдействие. При липсата на необходимото съдействие от страна на производител от евентуална държава аналог Комисията определя нормалната стойност „на всяка друга разумна основа“, както предвижда член 2, параграф 7, буква а), първа алинея от основния регламент. По-конкретно Комисията изчислява нормалната стойност въз основа на информацията, предоставена ѝ в искането за преглед, относно цените, фактурирани от един производител от Аржентина в рамките на продажби на вътрешния пазар на разглеждания продукт. Тъй като произвежданият в Аржентина продукт е естествена винена киселина, а произвежданият от китайските производители износители продукт е по-евтината от нея синтетична винена киселина, Комисията прави някои корекции за отчитане на разликите в разходите за методологиите за производство на двата вида продукт.

47

Поради липсата на съдействие от китайските производители износители, с които установява контакт, в това число и от Changmao, Комисията прави заключенията си съгласно член 18 от основния регламент „въз основа на наличните факти“ и определя експортната цена въз основа на базата данни по член 14, параграф 6 от този регламент. От тези данни Комисията по-специално установява, че среднопретегленият дъмпингов марж за Changmao и Ninghai Organic Chemical Factory надвишава 70 %.

48

С оглед на това Комисията заключава, от една страна, че през периода на разследване в рамките на прегледа дъмпингът е продължил, и от друга страна, че има голяма вероятност от продължаване на дъмпинга от производителите износители, спрямо които се прилагат мерките. По-конкретно, изтичането на срока на действие на мерките най-вероятно би довел до значително увеличение на износа за Съюза на цени, които са в значителна степен дъмпингови.

49

Второ, що се отнася до вредата, от спорния регламент следва, от една страна, че според Комисията седемте производители от Съюза, оказали съдействие на разследването, съставляват основната част от общото производство на сходния продукт в Съюза, а именно в този случай повече от 60 % от това производство. С оглед на това тези седем производители следва да се считат за представящи „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент. След като разглежда показателите за вредата на промишлеността на Съюза по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент въз основа на проверена информация, събрана от производителите, които са оказали съдействие, Комисията заключава, че приетите антидъмпингови мерки не са постигнали напълно очакваните ефекти и че промишлеността на Съюза остава уязвима за вредоносния ефект на дъмпинговия внос на пазара на Съюза.

50

От друга страна, Комисията разглежда въпроса дали съществува вероятност от повторно възникване на вредата, ако се допусне срокът на мерките да изтече. При липсата на съдействие от страна на китайските производители износители, с които е осъществила контакт, тази институция се основава на достъпната информация в съответствие с член 18 от основния регламент. С оглед на това Комисията приема, че отмяната на мерките по всяка вероятност би довела до увеличаване на дъмпинговия внос, което би довело до намаляване на цените на промишлеността на Съюза и до допълнително влошаване на вече застрашеното ѝ икономическо състояние. Поради това Комисията стига до заключението, че отмяната на мерките срещу Китай по всяка вероятност би довела до повторно възникване на вреда за промишлеността на Съюза.

51

Трето, Комисията проверява дали продължаването на действието на съществуващите антидъмпингови мерки би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло и стига до извода, че това не е така.

52

С оглед на изложеното Комисията решава със спорния регламент да запази окончателните антидъмпингови мита от 8,3 % върху вноса на продукти, произведени от Ninghai Organic Chemical Factory, от 10,1 % върху вноса на продукти, произведени от Changmao, и от 34,9 % върху вноса на продукти, произведени от всеки друг китайски производител износител, с изключение на Hangzhou.

53

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 септември 2018 г., Changmao иска отмяна на спорния регламент.

54

В подкрепа на жалбата си Changmao изтъква пет основания, първото от които е, че Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като използвала метода на държавата аналог, за да изчисли нормалната стойност, второ, грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, допуснати при определянето на уязвимостта на промишлеността на Съюза, трето, явни грешки в преценката относно вероятността от повторно възникване на вредата, четвърто, нарушение на правото на защита и на принципа на добра администрация, и накрая, пето, липса на мотиви.

55

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля тези основания, а следователно и жалбата като цяло.

56

Changmao иска от Съда:

57

Комисията иска от Съда:

58

Distillerie Bonollo и др. искат от Съда:

59

На 13 юни 2022 г. на основание член 24, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът приканва Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент да вземат участие в съдебното заседание, за да отговорят на въпроси, свързани с първото основание за обжалване.

60

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва четири основания: първо — Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че проверката за законосъобразност на актовете на Съюза, приети на основание член 2, параграф 7 от основния регламент, не би могла да се извърши с оглед на Протокола за присъединяване на Китай към СТО, второ и трето — грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, допуснати при определянето както на уязвимостта на промишлеността на Съюза, така и на вероятността от повторно възникване на причинената ѝ вреда в нарушение по-специално на принципа на добра администрация, и накрая, четвърто — нарушение на правото на защита.

61

Първото основание се състои от две части. С първата част от това основание жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение приел за неприложимо в случая изключението от принципа, че съдът на Съюза не може да извършва проверка за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза с оглед на съответствието им с правилата на споразуменията на СТО, което изключение било признато от Съда в решение от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет (C‑69/89, EU:C:1991:186). С втората част от това основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 74 от обжалваното съдебно решение неправилно отхвърлил наличието на трето изключение от посочения принцип.

62

С първата част от първото основание Changmao по същество твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение приел, че законосъобразността на актовете на Съюза по член 2, параграф 7 от основния регламент не можела да се проверява с оглед на Протокола за присъединяване на Китай към СТО. По-специално Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, позовавайки се на точка 48 от решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal (C‑21/14 P, EU:C:2015:494), че член 2, параграф 7 представлява израз на волята на законодателя на Съюза да възприеме самостоятелен подход в правото на Съюза в тази област, дори и след присъединяването на Китайската народна република към СТО.

63

В това отношение Changmao твърди, от една страна, че тази разпоредба, напротив, отразява волята на законодателя на Съюза да изпълни конкретно задължение, поето в рамките на Протокола за присъединяване на Китай към СТО, по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет (C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 29—32), а именно по същество да се ангажира да използва представляващата изключение от общото правило методология на „държавата аналог“ по отношение на китайските производители износители само до изтичането на преходния период по член 15 от този протокол.

64

Посоченото тълкуване се потвърждава и от генезиса на член 2, параграф 7 от основния регламент, и по-специално от съображения 54 и 55 от предложението за решение на Съвета относно позицията на Общността на предвидената в Споразумението за създаване на Световната търговска организация Министерска конференция за присъединяване на Китайската народна република към Световната търговска организация (COM/2001/0517 final) (ОВ C 51 E, 2002 г., стр. 314), както и от последвалото решение на Съвета от 19 октомври 2001 г. (2001/0218 (CNS) и 2001/0216 (CNS). В обжалваното решение обаче Общият съд не отговорил на довода на жалбоподателя относно генезиса на член 2, параграф 7.

65

От друга страна, според Changmao съдебната практика, установена с решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal (C‑21/14 P, EU:C:2015:494), не била приложима в случая, тъй като това решение не само се отнасяло до конкретното положение на Република Армения, но и уреждало положенията, предхождащи датата на изтичане на преходния период, предвиден в Протокола за присъединяване на Китай към СТО. Освен това то се отнасяло само до хипотезата на страни без пазарна икономика, които не са членове на СТО.

66

Що се отнася до контрола върху актовете на Съюза от гледна точка на правото на СТО, Changmao счита, че първото изключение, посочено в решение от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет (C‑69/89, EU:C:1991:186), и изложено в точка 60 от обжалваното съдебно решение, чрез позоваването на съдебната практика, установена с решения от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal (C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 40 и 41), и от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma (C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 87), е изпълнено по настоящото дело. В това отношение Changmao твърди, че член 2, параграф 7 от основния регламент представлява изключение от основните правила за определяне на дъмпинга и че дори и да не препраща към Протокола за присъединяване на Китай към СТО, тази разпоредба би трябвало да се тълкува в съответствие с правото на Съюза. Освен това посоченото изключение не можело да се прилага за вноса от Китай след изтичането на преходния период, предвиден в член 15 от този протокол, така че след изтичането на този период основните правила, предвидени в член 2, параграфи 1—6 от основния регламент, би трябвало да се прилагат за този внос.

67

В този смисъл Changmao твърди, че член 15, букви а) и г) от споменатия протокол е прекратил действието си, считано от 11 декември 2016 г., и че от тази дата следователно Китайската народна република вече не е обвързана от правилата за „държавата аналог“, както и че това се потвърждава също и от доклада на Апелативния орган на СТО от 15 юли 2001 г. по случая „Европейски общности — Окончателни антидъмпингови мерки по отношение на някои скрепителни елементи от желязо или стомана от Китай“ (WT/DS/397). Следователно, тъй като в настоящия случай известието на Комисията за започване на процедурата е влязло в сила на 19 април 2017 г., следва да се приеме, че след изтичането на преходния период, предвиден в Протокола за присъединяване на Китай към СТО, Съюзът по принцип трябва да използва производствените разходи и цените на вътрешния китайски пазар, за да определи нормалната стойност за китайските производители износители.

68

Distillerie Bonollo и др., Парламентът, Съветът и Комисията оспорват основателността на първата част от първото основание за обжалване.

69

Разпоредбите на международно споразумение, по което Съюзът е страна, могат да се изтъкват в подкрепа на жалба за отмяна на акт на вторичното право на Съюза или в подкрепа на възражение за незаконосъобразност на такъв акт само ако, от една страна, естеството и системата на въпросното споразумение допускат това, и от друга, ако тези разпоредби са предвид съдържанието си безусловни и достатъчно точни. Единствено когато тези две условия са кумулативно изпълнени, подобни разпоредби биха могли да бъдат изтъкнати пред съда на Съюза, за да послужат като критерий за преценка на законосъобразността на акт на Съюза (решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal,C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 37 и цитираната съдебна практика).

70

Що се отнася обаче до споразуменията на СТО, неразделна част от които е Протоколът за присъединяване, Съдът вече е уточнил, от една страна, че тези споразумения не могат да създадат за частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко пред съда по силата на правото на Съюза (вж. по аналогия решения от 14 декември 2000 г., Dior и др., C‑300/98 и C‑392/98, EU:C:2000:688, т. 43 и 44, и от 15 март 2012 г., SCF,C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 46).

71

От друга страна, от постоянната съдебна практика следва, че предвид естеството и структурата си Споразумението за създаване на СТО, както и споразуменията в приложения 1—4 към това споразумение по принцип не са сред нормите, от гледна точка на които може да се осъществява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза (решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия,C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 83 и цитираната съдебна практика).

72

В това отношение Съдът по-конкретно е отбелязал, че да се приеме, че задачата за осигуряване на съответствието на правото на Съюза с нормите на СТО е пряко задължение на съда на Съюза, означава да се лишат законодателните или изпълнителните органи на Съюза от свободата на действие, с която разполагат подобни органи на търговските партньори на Съюза. Всъщност е безспорно, че определени договарящи страни, между които са най-важните партньори на Съюза от търговска гледна точка, са стигнали именно до заключението в светлината на предмета и целта на посочените в предходната точка споразумения, че последните не са сред нормите, по отношение на които техните съдебни органи контролират законосъобразността на вътрешните им правни норми. Ако такава липса на реципрочност бъде приета, има опасност тя да доведе до нарушение на равновесието при прилагането на нормите на СТО (решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия,C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 84 и цитираната съдебна практика).

73

Съдът също е приел, че в установената със споразуменията на СТО уредба преговорите между страните заемат важно място. По отношение по-конкретно на прилагането на тези споразумения в правния ред на Съюза Съдът припомня, че както се предвижда в преамбюла на Споразумението за СТО, това споразумение, включително и приложенията към него, е основано на принципа на сключването на „взаимноизгодни спогодби на реципрочна основа“, а това го отличава от споразуменията, които Съюзът сключва с трети страни и които предвиждат в известна степен асиметрични задължения или създават специални интеграционни отношения със Съюза (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 1999 г., Португалия/Съвет, C‑149/96, EU:C:1999:574, т. 36 и 42 и цитираната съдебна практика).

74

Само в две изключителни хипотези, които са свързани с волята на законодателя на Съюза сам да ограничи свободата си на действие при прилагането на нормите на СТО, Съдът приема, че съдът на Съюза е компетентен евентуално да упражнява контрол за законосъобразност на акт на Съюза и на актовете по прилагането му от гледна точка на посочените споразумения, или на решение на Органа на СТО за уреждане на спорове, установяващо неспазването на същите тези споразумения (решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 85 и цитираната съдебна практика).

75

Става дума, от една страна, за хипотезата, в която волята на Съюза е да изпълни определено задължение, поето в рамките на посочените в точка 71 от настоящото решение споразумения, и от друга страна, за случая, при който съответният акт на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби от тези споразумения (вж. в този смисъл по-специално решения от 22 юни 1989 г., Fediol/Комисия, 70/87, EU:C:1989:254, т. 19—22, от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет, C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 29—32, и от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 86 и цитираната съдебна практика).

76

Що се отнася до член 2, параграф 7 от основния регламент за определянето на нормалната стойност на вноса от държава — членка на СТО, която няма пазарна икономика, следва да се отбележи, че както припомня Общият съд в точка 65 от обжалваното съдебно решение, Съдът вече е постановил, че тази разпоредба представлява израз на волята на законодателя на Съюза да възприеме самостоятелен подход в правото на Съюза в тази област (решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 88 и цитираната съдебна практика).

77

В това отношение следва да се отбележи, че поради съображенията, изложени от в точки 89—91 от заключението на генералния адвокат, доводите на жалбоподателя относно неприложимостта в случая на цитираната в предходната точка от настоящото решение практика на Съда не могат да бъдат приети.

78

Освен това Съдът е уточнил, че съображенията, изведени от цитираната в точка 76 от настоящото решение съдебна практика, не намират опровержение в обстоятелството, че съгласно съображение 3 от основния регламент нормите на Антидъмпинговото споразумение следва да намерят „възможно най-добро отражение“ в законодателството на Съюза. Всъщност този израз трябва да се разбира в смисъл, че дори при приемането на този регламент да е възнамерявал да вземе предвид нормите на Антидъмпинговото споразумение, законодателят на Съюза все пак не е изявил воля за транспониране на всяка от тези норми в посочения регламент. Ето защо изводът, че член 2, параграф 7 от основния регламент има за цел да осигури изпълнението на особените задължения по член 2 от Антидъмпинговото споразумение, не може в никакъв случай да бъде основан единствено на текста на това съображение (вж. в този смисъл по-специално решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 89 и цитираната съдебна практика).

79

В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече е постановил по същество, че за да се установи волята на законодателя на Съюза да въведе в правото на Съюза определено задължение, поето в рамките на споразуменията на СТО, не е достатъчно от съображенията на съответния акт на Съюза като цяло да следва, че при приемането му се вземат предвид международните задължения на Съюза. За сметка на това е необходимо от конкретната оспорвана разпоредба на правото на Съюза да може да се заключи, че целта ѝ е да осигури изпълнението в правото на Съюза на определено задължение, произтичащо от споразуменията на СТО (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 44—46 и цитираната съдебна практика).

80

Освен това, както отбелязва и генералният адвокат в точки 70 и 85 от заключението си, следва да се констатира, че от една страна, в съображенията на основния регламент не се споменава Протоколът за присъединяване на Китай към СТО. От друга страна, от подготвителните работи за този регламент не би могло да се направи изводът, че с него законодателят на Съюза е имал намерение да изпълни някое от поетите с посочения протокол задължения.

81

Освен това, противно на твърденията на Changmao, при тълкуването на член 2, параграф 7 от основния регламент Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид подготвителните работи, довели до приемането на Протокола за присъединяване на Китай към СТО.

82

Накрая, относно доводите на жалбоподателя във връзка с доклада на Апелативния орган на СТО от 15 юли 2001 г. е важно да се отбележи, че в точка 77 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля тези доводи, като приема, от една страна, че възможността икономически оператор да се позове пред съда на Съюза на факта, че правна уредба на Съюза е несъвместима с доклад на Органа за уреждане на спорове на СТО, не може да се приеме извън посочените в точка 60 от обжалваното съдебно решение хипотези на материалноправни норми на СТО, като се позовава в това отношение на решения от 10 ноември 2011 г., X и X BV (C‑319/10 и C‑320/10, EU:C:2011:720, т. 37), и от 18 октомври 2018 г., Rotho Blaas (C‑207/17, EU:C:2018:840, т. 46), и от друга страна, че жалбоподателят не е изложил каквито и да било доводи за това, че с приемането на член 2, параграф 7 от основния регламент Съюзът е възнамерявал да изпълни конкретно задължение от доклада на Органа за уреждане на спорове на СТО или че е препратил изрично към този доклад в основния регламент. Пред Съда обаче жалбоподателят не уточнява защо според него посочената позиция на Общия съд е опорочена от грешка.

83

При това положение Общият съд не може да бъде упрекнат, че в точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, като е установил неприложимост в случая на изключението, установено от Съда в решение от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет (C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 29—32). Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал, че чрез позоваване на Протокола за присъединяване на Китай към СТО не може да се оспори валидността на член 2, параграф 7 от основния регламент, а следователно и законосъобразността на приетия на основание на тази разпоредба спорен регламент.

84

От това следва, че първата част от първото основание трябва да се отхвърли като несъстоятелна.

85

С втората част от първото основание Changmao твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 74 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил довода му за наличие на „трето изключение“ от принципа, че съдът на Съюза не може да осъществява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза с оглед на съответствието им със споразуменията на СТО, и за възможността следователно пряко да се позове на разпоредбите на международно споразумение като Протокола за присъединяване на Китай към СТО, когато „въпросното международно споразумение допуска дерогация от общото правило и правото на Съюза използва тази възможност, какъвто е настоящият случай“.

86

Distillerie Bonollo и др., Парламентът, Съветът и Комисията считат, че втората част от първото основание за обжалване трябва да се отхвърли като несъстоятелна. Според Distillerie Bonollo и др. тази част трябва да се отхвърли като недопустима.

87

Съгласно член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда с изтъкнатите основания и доводи следва ясно да се указват оспорените части от мотивите на съдебния акт на Общия съд. Затова съгласно постоянната съдебна практика в жалбата трябва точно да се посочват пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане, като в противен случай жалбата или твърденията по съответното основание са недопустими (решение от 28 април 2022 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑666/19 P, EU:C:2022:323, т. 186 и цитираната съдебна практика).

88

В частност, не отговаря на тези изисквания и трябва да се обяви за недопустимо твърдението за наличие на съответното основание, ако е подкрепено с доводи, които не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрол за законосъобразност, в частност понеже съществените обстоятелства, на които почива това основание, не следват достатъчно последователно и разбираемо от текста на жалбата, който в това отношение е неясен и двусмислен (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑666/19 P, EU:C:2022:323, т. 187 и цитираната съдебна практика).

89

Макар Changmao да посочва с точност коя точка от обжалваното съдебно решение оспорва във втората част от първото си основание, налага се изводът, че съображенията, които излага в подкрепа на тази част от твърденията си, не съдържат никакви ясни и разбираеми правни доводи по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 87 и 88 от настоящото решение, позволяващи да се докаже в какво се състои предлаганото от него „трето изключение“.

90

Следователно втората част от първото основание трябва да се отхвърли като недопустима.

91

С оглед на това първото основание за обжалване трябва да се отхвърли изцяло.

92

Второто основание се отнася до точки 103, 106, 109—112, 114, 116, 117, 120 и 121 от обжалваното съдебно решение и с него се твърди явна грешка в преценката на Общия съд, който не установил нарушение на член 3, параграфи 1, 2 и 5, на член 11, параграфи 2 и 9 от основния регламент и на принципа на добра администрация поради пропуска на Комисията при преценката на състоянието на промишлеността на Съюза в сектора на винената киселина да вземе предвид, от една страна, резултатите от търговската дейност на основния производител на винена киселина в Съюза, а именно Distillerie Mazzari, и от друга страна, факта, че лошите резултати на някои производители от Съюза се дължали на необмислените им инвестиционни решения.

93

Главният упрек на Changmao е, че при преценката на уязвимостта на промишлеността на Съюза Общият съд не установил, че Комисията е трябвало да вземе предвид данните за Distillerie Mazzari в качеството му на най-голям производител на естествена винена киселина в Съюза.

94

В това отношение Changmao твърди, на първо място, че Общият съд допуснал явна грешка в преценката, като в точки 103, 106 и 109—112 от обжалваното съдебно решение приел за достатъчно при определянето на уязвимостта на промишлеността на Съюза Комисията да вземе предвид само информацията, предоставена от седемте производители от Съюза, решили да окажат съдействие при разследването в рамките на довелия до приемането на спорния регламент преглед, и да не вземе предвид данните за Distillerie Mazzari с мотива, че същото е отказало да окаже съдействие на разследването. Така Общият съд пропуснал да констатира нарушение на член 3, параграфи 1, 2 и 5 от основния регламент. Тази методология предполагала извършване на самоподбор в промишлеността и съответно значителен риск от опорочаване на разследването и на резултатите от него.

95

Жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 106 от обжалваното съдебно решение е установил невъзможност за Комисията да разполага с надеждни данни за Distillerie Mazzari поради неоказването на съдействие от страна на този производител. По-конкретно жалбоподателят упреква Общия съд, че не приел за наложително при определянето на уязвимостта на промишлеността на Съюза Комисията да вземе предвид и данните за Distillerie Mazzari, след като вече е разполагала с тях в хода на довелия до приемането на Решение за изпълнение 2016/176 преглед, имайки предвид, че посоченото решение за изпълнение и спорният регламент се отнасят по-специално до 2013 г. и 2014 г. и че следователно съответните им периоди на разследване по същество се припокриват.

96

Освен това за периода, който не съответства на периода на разследване в рамките на довелия до приемането на Решение за изпълнение 2016/176 преглед, а именно за 2015 г. и 2016 г., Комисията лесно можела да получи информация за споменатия производител чрез публично достъпните му финансови отчети, в които много ясно се посочвала рентабилност преди данъчно облагане от 8,4 % през 2015 г. и 8,1 % през 2016 г., в явно противоречие със заключенията на спорния регламент относно рентабилността на оказалите съдействие производители от Съюза — 4 % през 2015 г. и 0,8 % през 2016 г.

97

В този смисъл в точки 109 и 112 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че Комисията не е можела да разполага с информация относно Distillerie Mazzari за целия период на разследване в рамките на довелия до приемането на спорния регламент преглед, и че следователно не е било възможно да се установи със сигурност какви биха били изводите ѝ, ако разполагаше с тази информация. Освен това в точки 110 и 111 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че не можело да се иска от Комисията да включи в подбора на производителите на винена киселина, за които се счита, че представляват промишлеността на Съюза в този сектор, производители, които са решили да не съдействат на разследването.

98

На второ място, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 114 от обжалваното съдебно решение, че обстоятелствата са се променили между разследването, довело до приемането на Решение за изпълнение 2016/176, и разследването, довело до приемането на спорния регламент, тъй като Distillerie Mazzari е решило да не оказва повече съдействие при разследването, и че следователно използването на различна методология за преценка на уязвимостта на промишлеността на Съюза е обосновано. Всъщност според Changmao неоказването на съдействие от страна на Distillerie Mazzari не представлява промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент, която може да обоснове използването на различна методология за изчисляване спрямо първоначалното разследване, довело до налагането на антидъмпинговото мито. Комисията не установила такава промяна в обстоятелствата и в спорния регламент.

99

На трето място, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 116 и 117 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е пропуснала да разгледа всички относими доказателства, за да установи уязвимостта на промишлеността на Съюза, и че следователно е действала с дължимата грижа и при спазване на принципа на добра администрация. Всъщност от спорния регламент недвусмислено следвало, че при това установяване Комисията се основала само на данните, предоставени ѝ от решилите да окажат съдействие на разследването производители от Съюза, и че не взела предвид данните за Distillerie Mazzari, с които вече разполагала от разследването, довело до приемането на Решение за изпълнение 2016/176, или пък данните, посочени в точка 96 от настоящото решение, с които можела лесно да се сдобие, ако била положила цялата дължима грижа за събиране на всички относими доказателства.

100

С оглед на изложените съображения Changmao твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е отхвърлил второто основание на жалбата в първоинстанционното производство, а именно че при установяване на уязвимостта на промишлеността на Съюза Комисията не извършила обективна проверка въз основа на цялата налична информация, нарушавайки така член 3, параграфи 1, 2 и 5, член 11, параграфи 2 и 9 от основния регламент, задължението си за полагане на грижа и принципа на добра администрация.

101

При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че във всички случаи, дори и Съдът да приеме, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид данните за Distillerie Mazzari, промишлеността на Съюза в сектора на винената киселина не е уязвима. В това отношение жалбоподателят първо твърди: „[д]ори да се вземат предвид само данните, свързани с показателите на Комисията за вредата, потреблението е спаднало с 11 % (правилната цифра е 25 %), производството в Съюза се е увеличило с 22 %, продажбите на деветте производители на винена киселина от Съюза са се увеличили с 15—25 % (съображение 118 от спорния регламент), техният пазарен дял се е увеличил с 32 % (съображение 121 от спорния регламент), продажбите на седемте производители от Съюза, които оказват съдействие, са се увеличили с 33 % (съображение 117 от спорния регламент), техният пазарен дял се е увеличил с 46 % (съображение 120 от спорния регламент); докато вносът на винена киселина от Съюза с произход от [Китай] е спаднал с 47 % (съображение 101 от спорния регламент), а съответният пазарен дял — с 40 %, вносът на винена киселина от [Китай], предмет на мерките, е спаднал с 49 %, а съответният пазарен дял — с 42 % (съображение 102 от спорния регламент). Що се отнася до средните единични цени, цените на винената киселина с произход от [Китай], предмет на мерките, са спаднали с 33 %. Цените в Съюза обаче са спаднали с повече от 47 %, докато производствените разходи в рамките на Съюза са спаднали с 44 %. Ето защо, дори и без да се вземат предвид резултатите на Distillerie Mazzari, промишлеността на Съюза в областта на винената киселина не е в уязвимо положение и със сигурност не е в такова положение поради спада във вноса на винена киселина с произход от [Китай] в Съюза“.

102

Според Changmao, дори да се предположи, че уязвимостта на промишлеността на Съюза е доказана, Комисията при всички положения е трябвало да заключи, че тази уязвимост е „самопричинена“ поради инвестициите, които някои производители от Съюза направили, за да увеличат производствения си капацитет, при положение че потреблението на този пазар намалявало и това водело до известен ценови натиск, а рентабилността на промишлеността, възвръщаемостта на инвестициите и паричните потоци намалявали. Освен това Changmao отбелязва, че в Решение за изпълнение 2016/176 Комисията е заключила, че промишлеността на Съюза е имала положителни резултати по отношение на рентабилността, възвръщаемостта на инвестициите и паричните потоци, при все че периодът на разследване, предхождащ това решение за изпълнение, и периодът, предхождащ приемането на спорния регламент, в голяма степен съвпадали.

103

Освен това в жалбата си жалбоподателят твърди, че при съвместен прочит на Решение за изпълнение 2016/176 и на спорния регламент се установява, че за съвпадащия период на съответните отнасящи се до тези актове разследвания Комисията е стигнала до различни изводи за някои икономически показатели на промишлеността на Съюза, и по-конкретно за „потреблението“ на винена киселина в Съюза и за отнасящия се до този продукт „производствен капацитет“ на пазара на Съюза. В това отношение жалбоподателят посочва, от една страна, че данните от таблица 1 от спорния регламент, указващи общото потребление на винена киселина в Съюза за 2013 г. и 2014 г., се различават от тези, посочени в таблица 1 от Решение за изпълнение 2016/176. От друга страна, данните в таблица 8 от спорния регламент относно производството на винена киселина в Съюза през периода 2013/2014 г. са различни от данните за производството на винена киселина на Съюза за същия период, посочени в таблица 4 от Решение за изпълнение 2016/176. От отчетените за тези два макроикономически показателя данни обаче несъмнено зависели както всички останали основани на данните за потреблението и производството данни за показателите за вредата, като например посочените в таблица 11 и в съображение 98 от спорния регламент пазарни дялове и продажби, така и показателят за рентабилността на промишлеността на Съюза.

104

С оглед на изложеното Changmao твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 120 и 121 от обжалваното съдебно решение е приел, че при преценката на въздействието върху уязвимостта на промишлеността на Съюза на посочените в точки 102 и 103 от настоящото решение обстоятелства Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

105

Distillerie Bonollo и др. и Комисията считат, че второто основание за обжалване следва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти като несъстоятелно.

106

Най-напред следва да се отбележи, че за да могат институциите да установят дали е налице опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза в съответния икономически сектор, е необходимо да се прецени настоящото състояние на тази промишленост. Всъщност само от гледна точка на това състояние институциите биха могли да определят дали непосредственото увеличаване на бъдещия дъмпингов внос ще причини съществена вреда за тази промишленост, ако не се предприемат никакви мерки за защита на търговията. В този смисъл преценката на уязвимостта на промишлеността е първият етап на анализа за установяване на евентуално на опасност от причиняване на вреда (вж. в този смисъл решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel, C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209, т. 31).

107

Съгласно член 3, параграф 2 от основния регламент установяването на вреда за промишленост на Съюза се основава на достоверни доказателства и включва обективно изследване, от една страна, на обема на дъмпинговия внос и ефекта на този внос върху цените на сходни продукти на пазара на Съюза, и от друга страна, на последвалото от този внос въздействие върху промишлеността на Съюза.

108

Член 4, параграф 1 от основния регламент определя понятието „промишленост на Съюза“ като „общо производителите от Съюза на сходни продукти“ или „тези от [посочените производители], чието съвкупно производство на сходни продукти съставлява голяма част, съгласно член 5, параграф 4, от общото производство на Съюза на такива продукти“. Последната разпоредба по-специално означава, че разследване няма да започне, ако производителите в Съюза, които изрично са подкрепила жалбата, съставляват по-малко от 25 % от общото производство на Съюза на сходния продукт.

109

В това отношение Съдът вече е приел, че прагът от 25 % се отнася до „общото производство на Съюза на сходен продукт“ и означава процентът на поддържащите жалбата производители от Съюза в това общо производство. Следователно единствено посоченият праг от 25 % е от значение при определяне дали тези производители съставляват „голяма част“ от общото производство на сходния продукт от промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2018 г., Baby Dan, C‑592/17, EU:C:2018:913, т. 79 и цитираната съдебна практика).

110

В този смисъл с посочването на споменатия праг в член 4, параграф 1 от основния регламент само се уточнява, че ако не достига 25 % от общото производство на Съюза на сходния продукт, съвместното производство на подкрепящите жалбата производители от Съюза при всички положения не би могло да се счита за достатъчно представително за производството на Съюза. В случай че съвместното производство на посочените производители надвишава посочения праг, антидъмпингови мита биха могли да се наложат или оставят в действие, ако с оглед на всички относими доказателства по случая съответните институции на Съюза успеят да установят, че вредата от вноса на дъмпинговия продукт засяга голяма част от общото производството на Съюза на сходни продукти (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2018 г., Baby Dan, C‑592/17, EU:C:2018:913, т. 80 и цитираната съдебна практика).

111

Следователно определението на промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент може да се ограничи единствено до производителите от Съюза, подкрепили жалбата в основата на антидъмпинговото разследване (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2018 г., Baby Dan, C‑592/17, EU:C:2018:913, т. 81 и цитираната съдебна практика).

112

В случая следва да се отбележи, първо, че производството на посочените в точка 13 от обжалваното съдебно решение производители от Съюза, което е в основата на жалбата, довела до разследването в рамките на прегледа, представлява 52 % от общото производство на съответния продукт и поради това надхвърля прага от 25 %, предвиден в член 4, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 4 от основния регламент. Освен това от точка 30 от обжалваното съдебно решение следва, че седемте производители, които са оказали съдействие при разследването и които Комисията е взела предвид при определянето на положението на уязвимост на промишлеността на Съюза и на опасността от причиняване на вреда, представляват 60 % от общото производство на Съюза.

113

Второ, трябва да се отхвърлят доводите на Changmao, с които по същество се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 103, 106 и 109—112 от обжалваното съдебно решение е приел, че е достатъчно при определянето на положението на уязвимост на промишлеността на Съюза Комисията да вземе предвид само информацията, предоставена от седемте решили да окажат съдействие производители от Съюза, и да не вземе предвид данните за Distillerie Mazzari като най-голям производител на естествена винена киселина в Съюза. Всъщност, доколкото съгласно цитираната в точки 109—111 от настоящото решение съдебна практика определението за промишлеността на Съюза може да се ограничи само до производителите от Съюза, които са подкрепили жалбата в основата на антидъмпинговото разследване, това обстоятелство само по себе си не може да означава невалидност на методологията, следвана при приемането на спорния регламент, по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент. Посоченото обстоятелство не позволява и да се констатира, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел, че Комисията е пропуснала да разгледа всички относими обстоятелства при установяване на положението на уязвимост на промишлеността на Съюза и че следователно не е действала с дължимата грижа и при спазване на принципа на добра администрация.

114

Трето, Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е констатирал, че Комисията е нарушила член 3, параграф 2 от основния регламент. Всъщност ограничаването на определението за промишленост на Съюза само до производителите от Съюза, които са подкрепили жалбата в основата на антидъмпинговото разследване и които са оказали съдействие на разследването, само по себе си и при липсата на каквото и да било друго доказателство, което може да постави под въпрос представителността на тези производители, не позволява да се приеме, че установеното в спорния регламент положение на уязвимост на промишлеността на Съюза не се основава на достоверни доказателства и не включва обективно изследване по смисъла на посочения член 3, параграф 2 от основния регламент.

115

От това следва, че като е приел в точки 103, 106 и 109—112 от обжалваното съдебно решение, че при определянето на положението на уязвимост на промишлеността на Съюза е достатъчно Комисията да вземе предвид само информацията, предоставена от седемте производители на Съюза, решили да окажат съдействие на разследването в рамките на прегледа, довел до приемането на спорния регламент, но не и данните за Distillerie Mazzari, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото.

116

При това положение следва да се приеме, че останалите доводи на Changmao, изложени в точки 95—97 от настоящото решение — с които по същество се твърди, че Общият съд, от една страна, не е констатирал, че Комисията е можела да разполага с информация относно Distillerie Mazzari за целия период на довелото до приемането на спорния регламент разследване, и от друга страна, е констатирала, че не се предполага тази институция да включи в подбора на производителите на винена киселина, за които се счита, че представляват промишлеността на Съюза в този сектор, производители, решили да не окажат съдействие на разследването — трябва да се отхвърлят като неотносими, тъй като тези доводи не могат да доведат до отмяна на обжалваното съдебно решение.

117

Що се отнася до доводите на Changmao, посочени в точка 98 от настоящото решение, следва да се констатира, че те се основават на неправилно тълкуване на точка 114 от обжалваното съдебно решение. Всъщност в тази точка Общият съд не приема, че неоказването на съдействие от страна на Distillerie Mazzari представлява промяна в методологията по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент в сравнение с методологията, приложена в хода на процедурата, довела до налагането на антидъмпинговото мито, а само констатира в отговор на направеното пред него от Changmao твърдение в този смисъл, че това обстоятелство не може да се счита за необоснована промяна в методологията за преценка на състоянието на промишлеността на Съюза с оглед на Решение за изпълнение 2016/176.

118

Освен това следва да се уточни, че член 11, параграф 9 от основния регламент се отнася само до методологията(ите) за изчисляване на „нормалната стойност“ (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 142—153 и цитираната съдебна практика), тъй като не урежда определянето на положението на уязвимост на промишлеността на Съюза, поради което доводите на жалбоподателя във всички случаи трябва да се отхвърлят като несъстоятелни.

119

Що се отнася до доводите на Changmao, посочени в точка 101 от настоящото решение, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда жалбоподателят не може да изтъква за първи път пред Съда основания и доводи, които не е изтъкнал пред Общия съд. Всъщност да се позволи на страна да изтъква за първи път пред Съда такива основания и доводи, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиито правомощия при обжалването на съдебни актове на Общия съд са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд. В рамките на обжалването компетентността на Съда се свежда до преценка на правните изводи по обсъдените пред първата инстанция основания и доводи (вж. в този смисъл решение от 16 март 2023 г., Комисия/Jiangsu Seraphim Solar System и Съвет/Jiangsu Seraphim Solar System и Комисия, C‑439/20 P и C‑441/20 P, EU:C:2023:211, т. 83 и цитираната съдебна практика).

120

Ето защо, след като са изтъкнати едва на етапа на обжалването пред Съда, тези доводи трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

121

Накрая, що се отнася до доводите, посочени в точки 102 и 103 от настоящото решение, следва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на фактите и на доказателствата освен в случай на тяхното изопачаване не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване на актове на Общия съд (решение от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie и др./Комисия, C‑345/18 P, EU:C:2019:589, т. 66 и цитираната съдебна практика).

122

Когато твърди, че Общият съд е изопачил фактите, жалбоподателят трябва — съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда — да посочи точно фактите, които Общият съд е изопачил, и да докаже грешките в анализа, които според него са довели Общия съд до изопачаването им. Освен това има постоянна практика на Съда, че изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 28 април 2022 г.Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑666/19 P, EU:C:2022:323, т. 74 и цитираната съдебна практика).

123

С доводите, посочени в точки 102 и 103 от настоящото решение, жалбоподателят в действителност оспорва направената от Общия съд преценка на фактите, както и на доказателствата, и по този начин иска от Съда да направи нова преценка на тези факти и доказателства, без обаче да твърди изопачаване в това отношение, в разрез със съдебната практика, цитирана в точки 121 и 122 от настоящото решение.

124

От изложеното следва, че посоченият в точка 104 от настоящото решение довод, представляващ по същество продължение на посочените в точки 102 и 103 от настоящото решение доводи, също трябва да се отхвърли като недопустим.

125

С оглед на изложеното второто основание на жалбата трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти като несъстоятелно.

126

По третото основание, което се отнася до точки 138, 139, 145—147, 150 и 152 от обжалваното съдебно решение, Changmao упреква Общия съд, че при анализа на опасността от причиняване на вреда е допуснал явни грешки при тълкуването и прилагането на член 3, параграфи 1, 2 и 5 и на член 11, параграф 2 от основния регламент, както и на принципа на добра администрация. По-специално жалбоподателят упреква Общия съд, че не е констатирал, че като е отказала при установяването на опасност от причиняване на вреда, от една страна, да вземе предвид вредоносните последици за промишлеността на Съюза от вноса от най-големия производител на винена киселина от Китай и основния износител на този продукт за Съюза, а именно Hangzhou, и от друга страна, на въздействието на изменението на климата и на разликите в крайната употреба между синтетичната и естествената винена киселина, Комисията е нарушила посочените по-горе разпоредби от основния регламент и общ правен принцип. Освен това Общият съд неправилно не констатирал нарушение на член 11, параграф 2 от основния регламент, доколкото в спорния регламент Комисията заключила, че е налице опасност от причиняване на вреда, докато в Решение за изпълнение 2016/176 приела, че износът на Hangzhou — което осъществява дейност в Китай при условия, сходни и дори идентични с тези на Changmao — не причинява съществена вреда на промишлеността на Съюза.

127

По-конкретно Changmao твърди, на първо място, че Общият съд е допуснал явна грешка в преценката, като в точки 138 и 139 от обжалваното съдебно решение по същество е приел, че в рамките на изискваната от член 3, параграф 5 от основния регламент цялостна оценка на релевантните фактори и показатели Комисията надлежно е взела предвид всички достоверни доказателства и показатели, които имат отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза, а оттам и върху наличието на опасност от причиняване на вреда.

128

В подкрепа на това съображение Changmao най-напред уточнява, че не оспорва факта, че Hangzhou не е обложено с антидъмпингови мита, тъй като институциите на Съюза са счели, че този производител износител не причинява вреда на промишлеността на Съюза и че това е потвърдено от Общия съд в решение от 15 март 2018 г., Caviro Distillerie и др./Комисия (T‑211/16, EU:T:2018:148).

129

При това положение в рамките на анализа на опасността от причиняване на вреда, доколкото същият трябвало да се основава на всички съществуващи достоверни доказателства, Комисията следвало да вземе предвид последиците за промишлеността на Съюза от осъществяваните от Hangzhou дейности по износ, още повече че последното е най-големият производител износител на винена киселина на пазара на Съюза. Ако обаче била констатирала в спорния регламент, както трябвало да направи, че за четирите години, обхващащи периода на разследване в рамките на прегледа, износът на Changmao за Съюза следвал същата тенденция като осъществения от Hangzhou износ от гледна точка както на цените, така и на изнасяните обеми, Комисията щяла да стигне до извода, че не е налице опасност от причиняване на вреда.

130

С оглед на тези обстоятелства Общият съд неправилно приел в точка 145 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не допуснала грешка, като не взела предвид последиците от износа на Hangzhou за Съюза. Освен това според жалбоподателя в точка 145 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил довода му, че Комисията неправилно не взела предвид последиците от износа на Hangzhou за промишлеността на Съюза, като го възприела като упрек към Комисията, че не включила Hangzhou в разследването в рамките на прегледа, довел до спорния регламент, докато всъщност Комисията изрично била уточнила, че дейността на този производител износител не попада в приложното поле на Регламента.

131

На второ място, Changmao твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 150 от обжалваното съдебно решение само е посочил разликите между първоначалното разследване по член 5 от основния регламент и разследването в рамките на прегледа по член 11, параграф 2 от същия регламент в смисъл, че в първото разследване Комисията е трябвало да установи вредата, причинена на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос, докато във второто тя е трябвало да анализира наличието на опасност от причиняване на вреда, ако не се продължи срокът на действие на антидъмпинговите мерки, но не е констатирал, че съответните анализи на Комисията, на които се основават тези две разследвания, е трябвало да почиват на едни и същи микро- и макроикономически критерии и показатели по член 3, параграфи 1, 2 и 5 от основния регламент. Освен това в точка 150 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил доводите му, от една страна, относно идентичния характер на неговата дейност по износ с тези, извършвани от Hangzhou, и от друга страна, относно факта, че тези двама производители износители се намирали в напълно сходно положение. От това следва, че почти всички съображения, изложени от Комисията в спорния регламент по отношение на Changmao, е трябвало да се отнасят mutatis mutandis и за дейностите на Hangzhou, с изключение на тези, свързани с разрастването на производствения капацитет, тъй като за разлика от последния производител износител жалбоподателят не е имал намерение да увеличава производствения си капацитет.

132

На трето и последно място, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като в точки 146 и 147 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил доводите му, първо, относно твърдяната релевантност на данните на Евростат за 2017 г. и 2018 г., представени от жалбоподателя в първоинстанционното производство в подкрепа на доводите му, изведени от въздействието на изменението на климата върху предлагането на калциев тартрат, който е една от основните суровини за производството на естествена винена киселина, и второ, относно въздействието на изменението на климата и на разликите в крайната употреба между синтетичната и естествената винена киселина върху анализа на цените на пазара на винена киселина в Съюза, а оттам и върху наличието на опасност от причиняване на вреда.

133

В това отношение жалбоподателят отбелязва, на първо място, че безспорно методите на производство на винена киселина в Китай и в Съюза се различават, тъй като китайските производители износители произвеждат синтетична винена киселина, докато производителите от Съюза произвеждат естествена винена киселина. Поради това тези производители не се конкурирали, поне що се отнася до използването на продукта в промишлеността на Съюза в лозаро-винарския и във фармацевтичния сектор, в които можела да се използва само естествена винена киселина. Ето защо прилаганите от Changmao цени не можели да се отразят на цените на производителите от Съюза, поне що се отнася до тези два специфични вида употреба на продукта.

134

На второ място, Changmao твърди, че в точка 41 от решение от 4 февруари 2021 г., eurocylinder systems (C‑324/19, EU:C:2021:94), Съдът приема, че данни от времето след периода на разследване, каквито са посочените в точка 132 от настоящото решение данни на Евростат, могат да се използват за целите на установяването на опасност от причиняване на вреда, като се има предвид прогностичният анализ, на който се основават.

135

Distillerie Bonollo и др. и Комисията считат, че третото основание за обжалване следва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти като несъстоятелно.

136

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 35 и цитираната съдебна практика).

137

Също съгласно постоянната съдебна практика в рамките на антидъмпингова процедура това широко право на преценка се отнася по-специално до установяването на наличието на вреда, причинена на промишлеността на Съюза, и на факторите, които са в основата на тази вреда. Поради това съдебният контрол върху такава преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите са точно установени и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 36 и цитираната съдебна практика).

138

Съдът многократно е постановявал също и че упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от тях изводи. Общият съд съответно трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените изводи (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 37 и цитираната съдебна практика).

139

Освен това в рамките на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС съдът на Съюза не може по никакъв повод да замества със свои мотивите на автора на обжалвания акт (решение от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie и др./Комисия, C‑345/18 P, EU:C:2019:589, т. 15 и цитираната съдебна практика).

140

На второ място, следва да се припомни, че предвиденото в член 3, параграф 2 от основния регламент обективно изследване на установяването на вреда, причинена на промишлеността на Съюза, трябва да се отнася, от една страна, до обема на дъмпинговия внос и ефекта на този внос върху цените на сходни продукти на пазара на Съюза, и от друга страна, до последвалото от този внос въздействие върху промишлеността на Съюза (решение от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie и др./Комисия, C‑345/18 P, EU:C:2019:589, т. 19 и цитираната съдебна практика).

141

В този смисъл по отношение на установяването на посочените обем или цени член 3, параграф 3 от основния регламент предвижда факторите, които трябва да се вземат предвид при посоченото изследване, като същевременно уточнява, че един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение сами по себе си (решение от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie и др./Комисия, C‑345/18 P, EU:C:2019:589, т. 20 и цитираната съдебна практика).

142

Същото се отнася и за въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза. Всъщност съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент институциите на Съюза следва да извършат оценка на всички релевантни икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на тази промишленост, като един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение. Посочената разпоредба предоставя следователно право на преценка на тези институции при изследването и оценката на различните показатели (решение от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie и др./Комисия, C‑345/18 P, EU:C:2019:589, т. 21 и цитираната съдебна практика).

143

Следва впрочем да се добави, че съгласно член 3, параграф 7 от основния регламент се изследват всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на промишлеността на Съюза, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос.

144

Институциите на Съюза следователно са длъжни да изследват дали установената от тях вреда действително произтича от дъмпинговия внос и да изключат вредата, настъпила в резултат от други фактори (вж. в този смисъл решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel, C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209, т. 55 и цитираната съдебна практика).

145

В случая най-напред следва да се констатира, че доводите на Changmao, които се отнасят до точки 138 и 139 от обжалваното съдебно решение, се основават на неправилен прочит на тези точки. Всъщност в първата от тези точки Общият съд само припомня посочената и в точка 142 от настоящото решение постоянна практика на Съда, съгласно която, от една страна, при общата оценка на всички релевантни показатели и фактори, която член 3, параграф 5 от основния регламент изисква, един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение, и от друга страна, споменатият член 3, параграф 5 предоставя на институциите на Съюза широко право на преценка при изследването и оценката на цялата тази съвкупност от фактори и показатели. Във втората от тези точки Общият съд само припомня съдебната практика, установена с решение от 15 декември 2016 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (T‑199/04 RENV, EU:T:2016:740, т. 139), от която по същество следва, че установяването на съществена вреда не е непременно несъвместимо с факта, че някои или дори няколко от факторите, посочени в член 3, параграф 5 от основния регламент, разкриват положителна тенденция, при условие обаче, че в такъв случай съответната институция на Съюза представи убедителен анализ, доказващ, че положителното развитие на някои фактори е компенсирано от отрицателното развитие на други.

146

По-нататък, следва да се констатира, че с доводите, изложени в точки 129 и 130 от настоящото решение, Changmao по същество упреква Общия съд за липсата на извод в смисъл, че щом като е установила опасност от причиняване на вреда, без да вземе предвид евентуалните вредоносни последици от износа на Hangzhou върху промишлеността на Съюза, Комисията не е изследвала всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, по смисъла на член 3, параграф 7 от основния регламент и така не се е съобразила с цитираната в точка 144 от настоящото решение съдебна практика.

147

В това отношение следва да се припомни, че видно от точки 23, 24 и 29 от настоящото решение, Съветът, като се основава на съображения, изведени от точки 305 и 306 от доклада на Апелативния орган на СТО от 29 ноември 2005 г. по преписка „Мексико — окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на говеждо и ориз“ (WT/DS 295/AB/R), приема, че в Регламент за изпълнение № 332/2012 износът на Hangzhou за пазара на Съюза следва да се изключи от приложното поле на наложените с Регламент № 130/2006 мерки. В резултат на това изключване с Решение за изпълнение 2016/176 Комисията прекратява антидъмпинговата процедура по отношение на този производител износител.

148

Както бе посочено в точка 31 от настоящото решение, жалбата, подадена от няколко производители на винена киселина в Съюза срещу това решение за изпълнение, е отхвърлена от Общия съд с решение от 15 март 2018 г., Caviro Distillerie и др./Комисия (T‑211/16, EU:T:2018:148). Жалбата, подадена от посочените производители срещу това съдебно решение, е отхвърлена от Съда с решение от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie и др./Комисия (C‑345/18 P, EU:C:2019:589).

149

Освен това, както следва от доводите му, посочени в точка 128 от настоящото решение, Changmao не оспорва факта, че антидъмпингово мито не е било наложено на Hangzhou, тъй като износът му според институциите на Съюза не е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза.

150

С оглед на това Changmao счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че по тази причина при преценката си за наличие на опасност от причиняване на вреда Комисията не е трябвало да взема предвид отрицателните последици за промишлеността на Съюза от износа на Hanghzou за пазара на Съюза.

151

Тези доводи не биха могли да се приемат, тъй като от член 3, параграф 7 от основния регламент недвусмислено следва, че с тази разпоредба законодателят на Съюза е искал да наложи задължение на институциите на Съюза да разгледат известните фактори, различни от дъмпинговия внос, само доколкото те „причиняват вреда“ на промишлеността на Съюза. От изложеното по-специално в точка 154 от обжалваното съдебно решение и неоспорено от Changmao обстоятелство обаче ясно личи, че институциите на Съюза са приели, че осъщественият от Hangzhou износ не причинява вреда на промишлеността на Съюза.

152

Не би могла да се приеме и първата група доводи на жалбоподателя, изложени в точка 131 от настоящото решение, с която той по същество упреква Общия съд, че не е приел, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е пропуснала да разгледа първоначалното разследване, с което е наложено антидъмпинговото мито, и разследването в рамките на довелия до приемането на спорния регламент преглед с оглед на едни и същи микро- и макроикономически критерии и фактори по член 3, параграфи 1, 2 и 5 от основния регламент. Всъщност следва да се констатира, че Changmao не излага никакви правни съображения в подкрепа на тази група доводи. То по-специално не дава никакво уточнение относно критериите и факторите, които не са били анализирани от Комисията в разследването, довело до приемането на спорния регламент, въпреки че са били анализирани в първоначалното разследване. Следователно в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 87 от настоящото решение, посочената група доводи трябва да се отхвърли като недопустима.

153

Що се отнася до втората група доводи, изложени в точка 131 от настоящото решение, с която жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 150 от обжалваното съдебно решение е изопачил обхвата на неговия довод относно твърдяното сходство между положенията на жалбоподателя и на Hangzhou, достатъчно е да се констатира, от една страна, че в тази точка 150 Общият съд само припомня релевантната практика на Съда, и от друга страна, че жалбоподателят не развива никакви правни доводи, позволяващи да се установи по какъв начин, цитирайки тази съдебна практика, Общият съд е изопачил доводите му. Ето защо втората група доводи е следствие от неправилен прочит на споменатата точка и не отговаря на посочените в точка 87 от настоящото решение изисквания за допустимост.

154

Освен това третата група доводи на Changmao, посочени в точка 131 от настоящото решение, също не може да се приеме, тъй като с оглед на широкото правомощие, с което разполага Комисията в тази област, икономическият оператор не може да има оправдани правни очаквания за запазване на съществуващото положение. Жалбоподателят не може и да очаква, че изводите от спорния регламент ще са същите като тези, приети от Комисията в Решение за изпълнение 2016/176 по отношение на Hangzhou.

155

Накрая, по отношение на доводите на жалбоподателя, представени накратко в точки 132—134 от настоящото решение, с които той по същество твърди, че Общият съд неправилно е отхвърлил релевантността на данните на Евростат за 2017 г. и 2018 г., които ѝ е предоставил в първоинстанционното производство в подкрепа на твърдението си за влиянието на климатичните условия върху цените на естествената винена киселина в Съюза, следва да се отбележи, че тези доводи изхождат от разбирането, че производителите на естествена винена киселина и тези на синтетична винена киселина не се намират в положение на конкуренция, по-специално защото само естествената винена киселина може да се използва в лозаро-винарската и фармацевтичната промишленост на Съюза. Както обаче беше установено в точка 18 от настоящото решение, синтетичната винена киселина има същите физични и химични характеристики като естествената винена киселина и по принцип е предназначена за същите основни приложения като последната. Освен това, както следва от точка 147 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се припомни, че съгласно съображения 30 и 31 от спорния регламент два вида продукти се считат за сходни за целите на прегледа, ако са с еднакви основни физични и химични характеристики и с еднакви основни приложения. Ето защо, след като изхождат от грешното разбиране, че естествената винена киселина и синтетичната винена киселина не са в положение конкуренция, доводите на Changmao следва да се отхвърлят като несъстоятелни.

156

От това следва, че второто основание на жалбата трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти като несъстоятелно.

157

Четвъртото основание, което се отнася до точки 172—177 и 187—189 от обжалваното съдебно решение, по същество се състои от две части, първата от които е изведена от нарушение на правото на защита и на принципа на добра администрация, а втората — от грешка при тълкуването на член 296 ДФЕС.

158

С първата част от четвъртото си основание Changmao твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 172—177 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е съобщила на Changmao своевременно всички съществени съображения, свързани със зачитането на правото му на защита.

159

Всъщност, противно на приетото от Общия съд в точка 172 от обжалваното съдебно решение, в точки 109—139 от документа за общо разгласяване, посочен в точка 42 от настоящото решение, Комисията не изложила подробно всички основни факти и съображения, на които впоследствие основала в спорния регламент анализите си относно състоянието на промишлеността на Съюза и наличието на опасност от причиняване на вреда. Впрочем Комисията отказала да му предостави съществена информация относно това как е извършила тези анализи, както и съображенията, поради които не е взела предвид данните за Distillerie Mazzari като по-значим и по-проспериращ производител от Съюза. Според жалбоподателя, като е приел в тази точка от обжалваното съдебно решение, че изразеното от него несъгласие с посочените анализи на Комисията не може да се изтъква в подкрепа на основание, изведено от нарушение на правото на защита, Общият съд изопачил доводите му.

160

В точка 173 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил и доводите му относно изключването на данните за Distillerie Mazzari от оценките относно уязвимостта на промишлеността на Съюза и наличието на опасност от причиняване на вреда. В това отношение Changmao уточнява, от една страна, че противно на посоченото от Общия съд в тази точка от обжалваното съдебно решение, то е разполагало с възможност в качеството си на „заинтересована страна“ по довелото до приемането на спорния регламент разследване да се запознае с неповерителните преписки на Комисията, което впрочем се потвърждавало от официалния протокол от консултациите. При това положение по-голямата част от неповерителните документи били „ограничени“ документи, които не му позволили да изрази информирано становище.

161

От друга страна, жалбоподателят отбелязва, че е узнал за решението на Комисията да не вземе предвид данните за Distillerie Mazzari едва от предоставения му на 30 април 2018 г. документ за общо разгласяване. Всъщност нито посоченото в точка 39 от настоящото решение писмо на сдружението на италианските производители на винена киселина, нито решението на Комисията да не изготвя представителна извадка от производителите от Съюза оставяли впечатлението, че тази институция въобще няма да вземе предвид тези данни.

162

Освен това Changmao упреква Общия съд, че в точка 174 от обжалваното съдебно решение е изопачил и доводите му, които се отнасят, от една страна, до последиците от износа на Hangzhou за уязвимостта на промишлеността на Съюза, и от друга страна, до установяването на опасност от причиняване на вреда. В това отношение Changmao уточнява, че макар всъщност да е знаело за съществуването на Решение за изпълнение 2016/176, по никакъв начин не е можело да предвиди, че данните за Hangzhou няма да бъдат взети предвид от Комисията като достоверни доказателства от решаващо значение в рамките на прогнозния ѝ анализ на вероятността от повтаряне на вредата. Освен това Комисията отказала да му съобщи съображенията, поради които не използвала в спорния регламент отнасящите се до Hangzhou достоверни доказателства, с които вече разполагала в рамките на довелото до приемането на това решение за изпълнение разследване.

163

Общият съд неправилно не констатирал, че в хода на административното производство Комисията отказала да предостави на Changmao доказателства или каквото и да било обяснение в отговор на опасенията, които то изразило в становището си по документа за общо разгласяване. Освен това, противно на приетото от Общия съд в точка 175 от обжалваното съдебно решение, Комисията не дала каквото и да било обяснение за установеното от Changmao сериозно разминаване между Решение за изпълнение 2016/176 и спорния регламент, що се отнася до показателите, свързани с потреблението и общото производство на винена киселина на Съюза за 2013 г. и 2014 г., въпреки че тези обстоятелства били от решаващо значение за преценката на уязвимостта на промишлеността на Съюза и наличието на опасност от причиняване на вреда.

164

Changmao твърди, че Комисията е трябвало да изпълни задълженията си за действие, произтичащи от принципа на добра администрация, от член 3, параграф 2, член 11, параграф 2, член 6, параграф 7, член 19, параграфи 2 и 4 и член 20, параграфи 2 и 4 от основния регламент, както и от член 6, параграфи 2 и 4 от Антидъмпинговото споразумение, а именно задължението на тази институция, първо, да изследва всички налични доказателства, второ, да съобщи на заинтересованите страни съображенията, въз основа на които възнамерява да извърши своя прогнозен анализ относно наличието на опасност от причиняване на вреда, и трето, да отговори на становищата, предоставени от заинтересованите страни в хода на административното производство. Ако Комисията била изпълнила тези си задължения, Changmao щяло да може надлежно да предостави становище, поради което и Комисията щяла да стигне до различни изводи, както относно уязвимостта на промишлеността на Съюза, така и относно наличието на опасност от причиняване на вреда.

165

Distillerie Bonollo и др. и Комисията считат, че тази първа част от четвъртото основание следва да се отхвърли отчасти като недопустима и отчасти като несъстоятелна.

166

В самото начало следва да се подчертае, че зачитането на правото на защита е от съществено значение в процедурите по антидъмпингово разследване (решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 77 и цитираната съдебна практика).

167

Съгласно постоянната практика на Съда при изпълнението на задължението им за информиране институциите на Съюза трябва да действат с цялата дължима грижа, като се стремят — доколкото опазването на търговската тайна е осигурено — да предоставят на съответните предприятия полезна информация за защитата на техните интереси и като избират, ако е необходимо по собствена инициатива, подходящите средства за предоставяне на такава информация. При всяко положение заинтересованите страни трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно възприетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 48 и цитираната съдебна практика).

168

Макар в областта на антидъмпинговите мерки задължението на институциите на Съюза за информиране да трябва да бъде съобразено със задължението за опазване на поверителната информация, последното все пак не би могло да лиши от основно съдържание правото на защита (вж. в този смисъл решение от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 29).

169

Освен това в практиката си Съдът приема, че наличието на нередовност, свързана с правото на защита, би могло да доведе до отмяна на спорния регламент само доколкото съществува възможност административното производство да е довело поради тази нередовност до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 79 и цитираната съдебна практика).

170

В това отношение, макар лицето, което се позовава на такава нередовност, да не може да бъде задължавано да докаже, че в нейно отсъствие разглежданият регламент би имал по-благоприятно с оглед на интересите му съдържание, то трябва все пак да установи конкретно, че такава хипотеза не е напълно изключена (вж. в този смисъл по аналогия решение от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 140 и цитираната съдебна практика).

171

В случая следва да се отбележи, на първо място, че в точки 163—170 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня релевантните разпоредби от правото на Съюза, както и постоянната съдебна практика относно, първо, зачитането на правото на защита, второ, задължението на институциите на Съюза за полагане на грижа, произтичащо от правото на добра администрация, и трето, равновесието, което следва да се постигне между тези права и защитата на поверителните данни.

172

На второ място, в точки 172—175 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира отделните доводи на Changmao за нарушение на правото му на защита, като приема, че тези доводи не позволяват да се приеме, че Комисията е нарушила задължението за своевременно съобщаване на всички съществени доказателства и съображения. В посочените точки 172—175 от обжалваното съдебно решение той е мотивирал надлежно причините, поради които споменатите доводи трябва да бъдат отхвърлени.

173

На трето място, като се позовава на съдебната практика, припомнена в точка 78 от обжалваното съдебно решение, в точка 176 от същото Общият съд отхвърля като недопустими доводите на Changmao, изведени по-специално от нарушение на принципа на добра администрация.

174

Следва да се констатира, че с доводите, които е изложил в подкрепа на първата част от четвъртото основание, жалбоподателят само възразява срещу извода, до който е стигнал Общият съд, без обаче да докаже, че той е нарушил припомнената в точка 167 от настоящото решение съдебна практика, съгласно която институциите на Съюза трябва да действат с цялата дължима грижа, като се стремят — доколкото опазването на търговската тайна е осигурено — да предоставят на съответните предприятия полезна информация за защитата на техните интереси и като избират, ако е необходимо по собствена инициатива, подходящите средства за предоставяне на такава информация.

175

По този начин обаче Changmao всъщност иска от Съда да замени направената от Общия съд преценка на фактите и доказателствата със своята собствена преценка, така че съгласно постоянната съдебна практика тези доводи са недопустими (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 56 и цитираната съдебна практика).

176

Освен това жалбоподателят не е успял да докаже, както изисква припомнената в точки 169 и 170 от настоящото решение съдебна практика, че Общият съд е пропуснал да констатира процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство, което би могло да доведе до това посоченото производство да има различен резултат, който по този начин да доведе до конкретно засягане на правото му на защита.

177

Освен това, макар с доводите, изложени в точки 159, 160 и 162 от настоящото решение, Changmao да твърди, че Общият съд е изопачил фактите, достатъчно е да се констатира, че Changmao не е посочило точно кои от доказателствата, които е изложило в подкрепа на доводите си, са били изопачени от Общия съд, и не е доказало грешките в анализа, които според него са довели до това изопачаване, противно на изискванията на съдебната практика, припомнена в точка 122 от настоящото решение. В действителност то само иска нова преценка на фактите и доказателствата, което е извън компетентността на Съда на етапа на обжалването. Ето защо тези доводи трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

178

Накрая, що се отнася до доводите, изложени в точка 164 от настоящото решение, достатъчно е да се посочи, че с тях жалбоподателят само указва твърдените от него грешки на Комисията, без обаче да изложи правни съображения за това защо според него Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Ето защо в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 87 от настоящото решение, тези доводи следва да се отхвърлят като недопустими.

179

С оглед на изложените съображения първата част от четвъртото основание за обжалване следва да се отхвърли отчасти като несъстоятелна и отчасти като недопустима.

180

С втората част от четвъртото си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал явна грешка в тълкуването, като в точки 187—189 от обжалваното съдебно решение е анализирал от гледна точка на член 296 ДФЕС доводите му относно, първо, липсата на правно основание в спорния регламент да се приложи член 2, параграф 7 от основния регламент, второ, въздействието на данните за Distillerie Mazzari, що се отнася до уязвимостта на промишлеността на Съюза, и трето, последиците от износа на Hangzhou за пазара на Съюза, що се отнася до установяването на опасност от причиняване на вреда.

181

В това отношение жалбоподателят уточнява, че с четвъртото си основание за обжалване в първоинстанционното производство не твърди липса на мотиви и неспазване на член 296 ДФЕС, а съществено процесуално нарушение. Всъщност с това основание Changmao искало от Общия съд да констатира не нарушение на посочената разпоредба, а пропуска на Комисията в хода на административното производство да му съобщи основните си съображения и доказателства, на които впоследствие се основала в спорния регламент, за да обоснове изводите си за уязвимостта на промишлеността на Съюза и за наличието на опасност от причиняване на вреда.

182

Ето защо в точки 187—189 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че с доводите си Changmao упреква Комисията, че не е изпълнила задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС. По този начин Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.

183

Distillerie Bonollo и др. и Комисията оспорват допустимостта и състоятелността на втората част от четвъртото основание.

184

Следва да се отбележи, че втората част от четвъртото основание е представена неясно. Всъщност, макар да не упреква Общия съд, че е нарушил задължението си за мотивиране, жалбоподателят все пак, изглежда, го упреква, че не е отговорил на всички доводи, изложени във връзка с четвъртото основание за обжалване в първоинстанционното производство, и по-специално на трите довода, посочени в точка 180 от настоящото решение.

185

На първо място, доколкото втората част от четвъртото основание би могла да се разбира като твърдение за нарушение на задължението на Общия съд за мотивиране, следва да се припомни, от една страна, че контролът на Съда при обжалване има за предмет по-конкретно да провери дали Общият съд е отговорил в достатъчна степен на съвкупността от доводи, на които се позовава жалбоподателят, и от друга страна, че основанието, изведено от липса на отговор от страна на Общия съд на доводи, на които е направено позоваване в първоинстанционното производство, означава по същество да се твърди нарушение на задължението за излагане на мотиви, което произтича от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложимо за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут и от член 117 от Процедурния правилник на Общия съд (решение от 9 март 2017 г., Ellinikos Chrysos/Комисия, C‑100/16 P, EU:C:2017:194, т. 31 и цитираната съдебна практика).

186

Освен това задължението за излагане на мотиви не налага на Общия съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора, и следователно мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (решение от 9 март 2017 г., Ellinikos Chrysos/Комисия, C‑100/16 P, EU:C:2017:194, т. 32 и цитираната съдебна практика).

187

Следва да се констатира, че трите довода, посочени в точка 180 от настоящото решение, просто повтарят доводите, които Changmao вече е изложило във връзка с различните основания за обжалване в първоинстанционното производство и по които Общият съд се е произнесъл при разглеждането на тези основания. Освен това мотивите на обжалваното съдебно решение в отговор на посочените основания са ясни и недвусмислени и позволяват да се разберат обстоятелствата, на които се основава решението на Общия съд. Обстоятелството, че по същество последният е стигнал до резултат, различен от този на Changmao, не може само по себе си да опорочи обжалваното съдебно решение поради липса на мотиви (вж. по аналогия определение от 13 декември 2012 г., Alliance One International/Комисия, C‑593/11 P, EU:C:2012:804, т. 29 и цитираната съдебна практика).

188

С оглед на това следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя в подкрепа на твърдението за неизпълнение от Общия съд на задължението за мотивиране са несъстоятелни.

189

На второ място, ако се приеме, че с втората част от четвъртото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е определил обхвата на изложените доводи, тъй като с тях упреквал Комисията не за това, че не изпълнила задължението си за мотивиране, а за това, че нарушила редица разпоредби на основния регламент, то тогава с втората част от четвъртото основание се твърди изопачаване от страна на Общия съд на писмените изявления на Changmao.

190

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че жалбоподателят не уточнява каква грешка при прилагане на правото е допуснал Общият съд, като е анализирал доводите му с оглед на член 296 ДФЕС. Жалбоподателят не посочва и конкретни правни съображения в подкрепа на исканията си.

191

Ето защо в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 87 от настоящото решение, следва да се отхвърлят като недопустими доводите на Changmao за изопачаване от страна на Общия съд на писмените изявления на Changmao.

192

По изложените съображения втората част от четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърли отчасти като несъстоятелна и отчасти като недопустима.

193

Следователно четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърли изцяло.

194

От всички изложени съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

195

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

196

В случая, след като Distillerie Bonollo и др. и Комисията са поискали Changmao да бъде осъдено да заплати съдебните разноски и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Distillerie Bonollo и др. и на Комисията.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: