–

за XS, HD, JW, от J.‑C. Woicke, Rechtsanwalt,

–

за LOT Polish Airlines, от C. Hess, Rechtsanwältin,

–

за Европейската комисия, от M. Heller и S. Noë,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между трима пътници — JW, HD и XS — от една страна, и авиокомпания LOT Polish Airlines, от друга страна, във връзка с плащането на обезщетение за закъснение на полет.

3

Съображения 15 и 16 от Регламент № 1215/2012 гласят:

4

Раздел 1 от глава II от този регламент е озаглавен „Общи разпоредби“ и съдържа член 4, параграф 1, който гласи следното:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

5

Член 7 от посочения регламент, който се съдържа в глава II, раздел 2 (озаглавен „Специална компетентност“), предвижда:

„Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

[…]“.

6

Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218) гласи:

„При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:

При определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание“.

7

Жалбоподателите в главното производство правят единна резервация при авиокомпания Lufthansa AG за полет, планиран на 27 април 2019 г., от Варшава (Полша) за Мале (Малдивски острови) с прекачване във Франкфурт на Майн (Германия).

8

Първият етап от този полет — от Варшава до Франкфурт на Майн — е изпълнен от LOT Polish Airlines. Поради късното излитане жалбоподателите в главното производство кацат със закъснение във Франкфурт на Майн и изпускат свързващия полет за Мале, осъществен от Lufthansa. Те достигат крайната точка на пътуването си със закъснение от повече от 4 часа.

9

На основание Регламент № 261/2004 жалбоподателите в главното производство искат от Amtsgericht Frankfurt (Районен съд Франкфурт, Германия) да осъди LOT Polish Airlines да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на 600 EUR, тъй като разстоянието между Варшава и Мале е по-голямо от 3500 km, и да им възстанови разноските за адвокат.

10

С решение от 29 април 2020 г. посоченият съд отхвърля иска като недопустим, с мотива че с оглед на разпоредбите на Регламент № 1215/2012, както са тълкувани от Съда, той не е компетентен да разгледа спора, тъй като нито мястото на излитане, нито мястото на пристигане на полета, предвидени в съответния договор за превоз, се намират в неговия район.

11

Жалбоподателите в главното производство обжалват това решение пред запитващата юрисдикция — Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия). Според тях съдът в първоинстанционното производство може да основе международната си компетентност на член 7, точка 1, буква б) от Регламент № 1215/2012. Обстоятелството, че Варшава и Мале са места на изпълнение на задължението, произтичащо от въпросния договор за превоз, не изключвало възможността да съществуват други места, които също могат да се квалифицират като места на изпълнение на това задължение по смисъла на посочената разпоредба.

12

Запитващата юрисдикция счита, че Amtsgericht Frankfurt (Районен съд Франкфурт) има международна компетентност да реши спора, с който е сезиран, на основание член 7, точка 1, буква б) от Регламент № 1215/2012 само ако мястото на пристигане на първия етап от съответния полет, а именно Франкфурт на Майн, може да се квалифицира като „място на изпълнение“ на задължението, произтичащо от разглеждания договор за превоз.

13

При тези обстоятелства Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че при полет, който e закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на два или повече етапа, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба може да бъде и мястото на пристигане на първия етап от полета, когато транспортът в тези етапи от полета е осъществен от два различни въздушни превозвача и в основата на иска за обезщетение, предявен на основание Регламент [№ 1215/2012], е закъснението на първия етап от полета и този иск е насочен срещу опериращия въздушен превозвач на първия етап от полета?“.

14

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че при полет, който e закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на два или повече етапа от полета, транспортът в които е осъществен от различни въздушни превозвачи, когато в основата на иск за обезщетение, предявен на основание Регламент № 261/2004, е настъпило поради късно излитане закъснение на първия етап от полета, и този иск е насочен срещу въздушния превозвач, който следва да осъществи първия етап от полета, мястото на неговото пристигане може да се квалифицира като „място на изпълнение“ по смисъла на посочената разпоредба.

15

В самото начало е важно да се уточни, че искът в главното производство попада в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012. Всъщност, що се отнася до тълкуването на член 5, точка 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), което важи и за еквивалентните разпоредби, съдържащи се в член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, Съдът е постановил, че понятието „дела, свързани с договор“ обхваща иск за обезщетение поради голямо закъснение на свързващ полет, предявен от пътниците във въздушния транспорт на основание Регламент № 261/2004 срещу опериращия въздушен превозвач, с който засегнатият пътник няма сключен договор (решение от 7 март 2018 г., flightright и др., C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, EU:C:2018:160, т. 65), каквото е положението на LOT Polish Airlines в настоящия случай.

16

Съгласно член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 по дела, свързани с договор, срещу лице, което има местоживеене в държава членка, искове в друга държава членка могат да бъдат предявявани в съдилищата по мястото на изпълнение на съответното задължение. За целите на прилагането на тази разпоредба член 7, точка 1, буква б), второ тире от този регламент уточнява, че освен ако не е договорено друго, в случая на предоставяне на услуги, това е мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

17

От практиката на Съда следва, че в случай на множество места на предоставяне на услуги в различни държави членки е необходимо по принцип за място на изпълнение да се приеме мястото, което гарантира най-тясна връзка между договора и компетентния съд, като по общо правило в най-тясна връзка се намира мястото на основната доставка. Това място следва да се изведе, доколкото е възможно, от разпоредбите на самия договор (решение от 7 март 2018 г., flightright и др., C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, EU:C:2018:160, т. 67 и цитираната съдебна практика).

18

В това отношение, що се отнася до пряк полет, извършен между две държави членки от авиокомпанията, с която съответният пътник е сключил договор, Съдът е постановил, че мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета трябва да се считат на същото основание за основно място за предоставяне на услугите, предмет на договор за въздушен транспорт, поради което компетентен на основание член 7, параграф 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 да разгледа искане за обезщетение на основание на посочения договор и Регламент № 261/2004 е съдът — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2009 г., Rehder, C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 43 и 47).

19

В продължение на тази съдебна практика, когато става въпрос за полет, който е закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на няколко етапа, транспортът в които е осъществен от два различни въздушни превозвача, Съдът също така приема, че място на изпълнение по смисъла на посочената разпоредба може да бъде както мястото на излитане на първия етап от полета (определение от 13 февруари 2020 г., flightright, C‑606/19, EU:C:2020:101, т. 36), така и мястото на пристигане на последния етап от полета (решение от 7 март 2018 г., flightright и др., C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, EU:C:2018:160, т. 73), независимо дали искът за обезщетение, предявен на основание Регламент № 261/2004, е насочен срещу въздушния превозвач, който следва да осъществи въпросния етап от полета, или срещу сключилия договор със съответния пътник въздушен превозвач, който не е превозвачът, осъществяващ въпросния етап от полета.

20

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че искът за обезщетение е предявен само поради късното излитане от мястото на излитане на първия етап от полета, за който се отнася разглежданият в главното производство договор за въздушен транспорт. Това място е едно от местата, на които основно се предоставят услугите, предмет на договора, и следователно то гарантира изискваната съгласно правилата за специална компетентност, установени в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, тясна връзка между посочения договор и съда, в чийто район се намира това място.

21

Запитващата юрисдикция обаче иска да установи дали мястото на кацане на този първи етап от полета би могло да обоснове нейната компетентност на основание член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012.

22

В това отношение следва да се отбележи, че както бе припомнено в точка 17 от настоящото решение, в случай на множество места на предоставяне на услуги в различни държави членки мястото, което гарантира най-тясна връзка между разглеждания договор и компетентната юрисдикция, е по-специално мястото, където по силата на договора следва основно да се предоставят услугите (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2009 г., Rehder, C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 38).

23

От тази съдебна практика, и по-специално от използването на думата „по-специално“, следва, че местата, в които основно се предоставят услугите, т.е. както първоначалният пункт на излитане, така и крайният пункт на пристигане на полет, са само неизчерпателни примери за местата, с които може да е налице такава връзка. Всъщност не може поначало да се изключи възможността с оглед на конкретните условия на договора за въздушен транспорт, че други услуги освен предоставяните в първоначалния пункт на излитане и в крайния пункт на пристигане на полета могат евентуално да обосноват компетентността на други съдилища, различни от съдилищата, в чийто район се намират тези места, и по-специално на съдилищата по мястото на междинно кацане, да разгледат иск за обезщетение, предявен на основание Регламент № 261/2004.

24

В случая запитващата юрисдикция не посочва елементите на договора, които с оглед на надлежната организация на производството биха могли да обосноват наличието на достатъчно близка връзка между фактите по спора в главното производство и нейната компетентност. При липсата на такива данни мястото на изпълнение на полета по смисъла на член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 следователно може да е мястото на излитане на първия етап от полета като едно от местата, на които основно се предоставят услугите, които са предмет на разглеждания в главното производство договор за въздушен транспорт.

25

Този извод е в съответствие с целите за близост и за добро правораздаване, посочени в съображение 16 от Регламент № 1215/2012, тъй като Съдът вече е постановил, че в случай на свързващ полет, закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и включващ няколко етапа, мястото на излитане на първия етап от полета гарантира изискваната съгласно правилата за специална компетентност, установени в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, тясна връзка между договора за въздушен транспорт и компетентния съд (вж. в този смисъл определение от 13 февруари 2020 г., flightright, C‑606/19, EU:C:2020:101, т. 31).

26

Този извод е в съответствие и с принципа на предвидимост на правилата за компетентност, предвидени в Регламент № 1215/2012, тъй като позволява както на ищеца, така и на ответника да определят съдилищата по мястото на излитане на първия етап, както е посочено в договора за въздушен превоз, като съдилища, които могат да бъдат сезирани с иск за обезщетение на основание Регламент № 261/2004.

27

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че при полет, който e закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на два или повече етапа, транспортът в които е осъществен от различни въздушни превозвачи, когато в основата на иск за обезщетение, предявен на основание на Регламент № 261/2004, е само настъпило поради късно излитане закъснение на първия етап от полета и този иск е насочен срещу въздушния превозвач, който следва да осъществи първия етап от полета, мястото на неговото пристигане не може да се квалифицира като „място на изпълнение“ по смисъла на посочената разпоредба.

28

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при полет, който e закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на два или повече етапа, транспортът в които е осъществен от различни въздушни превозвачи, когато в основата на иск за обезщетение, предявен на основание на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е само настъпило поради късно излитане закъснение на първия етап от полета и този иск е насочен срещу въздушния превозвач, който следва да осъществи първия етап от полета, мястото на неговото пристигане не може да се квалифицира като „място на изпълнение“ по смисъла на посочената разпоредба.