1.

Настоящото преюдициално запитване е отправено от Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych Sąd Nawyższego (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси, наричана по-нататък „Колегия за извънреден контрол“) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) по жалба, подадена от L.G. (наричан по-нататък „жалбоподателят“), съдия в Sąd Okręgowy w K. (Окръжен съд К., Полша), срещу решението на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша, наричан по-нататък „KRS“) да прекрати производството по даването на разрешение за по-нататъшно заемане на съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, поради пропускане на срока за деклариране на воля в този смисъл.

2.

Преюдициалното запитване повдига деликатния въпрос дали Колегията за извънреден контрол притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС. По същество преюдициалното запитване се отнася основно до тълкуването на принципа на несменяемост и независимост на съдиите, като следствие от принципа на ефективна съдебна защита, залегнал в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, във връзка с национална правна уредба, която, от една страна, обвързва последиците от декларацията за волята на съдия да продължи да изпълнява функциите си след навършване на пенсионна възраст с разрешението на KRS, а от друга страна, предвижда за тази декларация абсолютен преклузивен срок.

3.

Настоящото дело е част от неотдавнашните реформи на полската съдебна система ( 2 ) и богатата практика на Съда, свързана с нея, по-специално вследствие на искове за установяване на неизпълнение на задължения, предявени от Европейската комисия ( 3 ), или преюдициални запитвания, отправени от полските съдилища ( 4 ).

4.

Член 26, параграф 1 от Ustawa o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 8 декември 2017 г. ( 5 ), с който по-специално се създава Колегията за извънреден контрол, гласи:

„[Колегията за извънреден контрол] е компетентна по отношение на извънредните жалби, жалбите във връзка с изборите, оспорванията на валидността на национален или конституционен референдум, установяването на валидността на избори и референдуми, останалите публичноправни спорове, включително споровете във връзка със защитата на конкуренцията, регулирането на енергийната промишленост, далекосъобщенията и железопътния транспорт, както и жалбите срещу решенията на Przewodniczący Krajowej Rady Radiofonii i Telewizji [(председател на Националния съвет за радио и телевизия, Полша)] или жалбите за оспорване на прекомерната продължителност на производствата пред общите съдилища, военните съдилища и [Sąd Najwyższy (Върховен съд)]“.

5.

Член 69, параграфи 1 и 1b от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища) от 27 юли 2001 г., изменен ( 6 ), предвижда:

„1.   Съдията се пенсионира при навършване на 65‑годишна възраст, освен ако не по-късно от шест месеца и по-рано от дванадесет месеца преди достигането на тази възраст подаде декларация до [KRS], в която посочи, че желае да продължи да изпълнява длъжността си, и представи удостоверение, издадено в съответствие с правилата за лицата, кандидатстващи за съдебна длъжност, което потвърждава, че неговото здравословно състояние не възпрепятства изпълнението на задълженията на съдия.

[…]

1b.   [KRS] може да разреши даден съдия да продължи да изпълнява длъжността си, ако това отговаря на обоснован интерес на правосъдието или на значим обществен интерес, като има предвид рационалното използване на кадрите на общите съдилища или нуждите, произтичащи от натовареността на отделните съдилища. Решението на [KRS] е окончателно. В случай че производството, свързано с продължаване на изпълнението на длъжността на съдията, все още не е приключило след навършване на възрастта, посочена в параграф 1, съдията остава на длъжност до изтичането на необходимия за приключване на производството срок.

[…]“.

6.

Съгласно член 42 от Ustawa o Krajowej Radzie Sądownictwa (Закон за KRS) от 12 май 2011 г., изменен ( 7 ):

„1.   Решенията на Съвета по конкретни въпроси се мотивират.

2.   Мотивите за решението се изготвят в едномесечен срок от приемането му.

3.   Решенията, постановени по конкретни въпроси, се връчват на участниците в производството заедно с мотивите и указанията за начина на оспорването им пред Върховния съд“.

7.

Член 44, параграф 1 от Закона за KRS гласи:

„Всеки участник в производството може да обжалва решението на [KRS] пред [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], като се позове на незаконосъобразността на решението, освен ако не е предвидено друго в специалните разпоредби. […]“.

8.

В съответствие с член 69 от Закона за устройството на общите съдилища с писмо от 30 декември 2020 г. жалбоподателят декларира пред KRS волята си да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на определената за пенсиониране 65‑годишна възраст, която навършва на 12 юни 2021 г. ( 8 ). С писмо от 31 декември 2020 г. жалбоподателят подава също молба до KRS за възстановяване на срока за подаване на декларацията, като посочва, че е пропуснал предвидения в тази разпоредба шестмесечен срок преди навършване на пенсионна възраст за подаването ѝ ( 9 ).

9.

С решение от 18 февруари 2022 г. KRS обявява посочената декларация за недопустима поради това, че е подадена след изтичане на предвидения в посочената разпоредба шестмесечен срок преди навършване на пенсионна възраст, и приема решение за липса на основание за произнасяне по същество, като по този начин прекратява производството за даване на разрешение за по-нататъшно заемане на съдийска длъжност ( 10 ).

10.

Сезиран от жалбоподателя с жалба срещу това решение ( 11 ), Sąd Najwyższy (Върховен съд), заседаващ в качеството си на колегия за извънреден контрол, която е запитващата юрисдикция, иска да се установи дали член 69 от Закона за устройството на общите съдилища нарушава принципа на несменяемост и независимост на съдиите, залегнал в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, доколкото, от една страна, тази разпоредба обвързва изпълняването на функциите на съдия след навършване на пенсионна възраст с разрешението на друг орган, което би могло да се отрази на съдържанието на решенията, постановени от въпросния съдия, и от друга страна, тази разпоредба предвижда, че правото да се подаде молба за упражняване на функциите на съдия след навършване на пенсионна възраст, се преклудира при пропускане на срока за подаването ѝ, независимо от последиците от пенсионирането при конкретните обстоятелства, по-специално във връзка с наличието на обоснован интерес на правосъдието или евентуално на значим обществен интерес.

11.

При тези обстоятелства Колегията за извънреден контрол на Sąd Najwyższy (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

12.

Писмени становища са представили KRS, полското, датското и нидерландското правителство и Комисията. KRS, полското, белгийското и нидерландското правителство и Комисията представят устни становища в проведеното на 8 ноември 2022 г. съдебно заседание за изслушване на устните състезания. Жалбоподателят, KRS, белгийското и нидерландското правителство и Комисията представят и писмени становища по определението на запитващата юрисдикция от 3 ноември 2022 г., с което последната представя на Съда допълнително становище към преюдициалното запитване, по-специално по отношение на качеството ѝ на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

13.

Комисията и белгийското и нидерландското правителство изразяват съмнения дали запитващата юрисдикция е „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

14.

Всъщност членовете на Колегията за извънреден контрол, създадена със Закона за Върховния съд, са назначени на длъжността съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд) по предложение на KRS с Решение № 331/2018 от 28 август 2018 г. (наричано по-нататък „Решение № 331/2018“) при следните обстоятелства:

15.

При тези обстоятелства ми се струва уместно, преди да се отговори на преюдициалните въпроси, да се провери дали Колегията за извънреден контрол, заседаваща в състав от трима съдии, представлява „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС и следователно дали Съдът е компетентен да отговори на преюдициалните ѝ въпроси.

16.

Съгласно постоянната практика на Съда, за да прецени дали запитващият орган притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза — Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим ( 15 ). В случая се оспорва само последният аспект, тоест независимостта на Колегията за извънреден контрол, тъй като се счита за prima facie очевидно — и във всеки случай не се оспорва — че този орган отговаря на другите критерии, посочени по-горе.

17.

Съгласно постоянната практика на Съда изискването за независимост на съдилищата, чието спазване — по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 16 ) — държавите членки трябва да гарантират по отношение на националните съдилища, които трябва да се произнасят по въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на правото на Съюза, има два аспекта: първият, от външно естество, се отнася до автономията на съда ( 17 ), а вторият, от вътрешно естество, се отнася до неговата безпристрастност ( 18 ). Тези гаранции за автономия и безпристрастност, които съставляват двата аспекта на понятието „независимост“, изискват наличието на правила, по-конкретно за състава на органа, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, които да позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производствата относно неподатливостта на органа на външни фактори и неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси ( 19 ).

18.

Що се отнася по-конкретно до изискването за независимост, присъщо на понятието „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, в решение Getin Noble Bank Съдът установява по същество презумпция, че национален съд, по-специално като Sąd Najwyższy (Върховен съд), отговаря на изискванията, на които трябва да отговаря даден орган, за да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, независимо от конкретния му състав ( 20 ), като уточнява, че в преюдициалното производство по член 267 ДФЕС Съдът не е компетентен да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен в съответствие с националните правила за съдебната организация и съдопроизводството ( 21 ). Същевременно Съдът е уточнил, че тази презумпция може да бъде оборена, от една страна, когато от влязло в сила съдебно решение на национална или международна юрисдикция може да се направи изводът, че съдията или съдиите, от които се състои запитващата юрисдикция, нямат качеството на независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата ( 22 ), или от друга страна, когато други фактори, независещи от личното положение на съдията или съдиите, които формално отправят искане по член 267 ДФЕС, биха оказали влияние върху функционирането на запитващата юрисдикция, към която принадлежат тези съдии, и които по този начин биха допринесли за накърняването на независимостта и безпристрастността на тази юрисдикция ( 23 ).

19.

При това положение считам, че е важно да се подчертае, че според мен тълкуването на принципа на независимост в контекста на член 267 ДФЕС изисква различно разглеждане от това, което се изисква съответно в контекста на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата, като се имат предвид различните цели и функции на тези норми. Доколкото ми е известно, по същество този подход, развит от някои генерални адвокати ( 24 ), не е потвърден изцяло от Съда, който в решенията си относно изискването за независимост, присъщо на понятието „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, продължава да се позовава на необходимостта въпросната юрисдикция да има характеристиките на независим, безпристрастен съд, създаден със закон „по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкуван във връзка с член 47 от Хартата“ ( 25 ).

20.

По същество този подход разграничава условията за прилагане на въпросните три разпоредби, както следва:

21.

Освен това не е без значение да се отбележи, че преценката на много специфичното понятие за независимост в контекста на член 267 ДФЕС е последното от цяла поредица обстоятелства, които, строго погледнато, не са кумулативни, а са част от цялостно разглеждане и които, взети в своята съвкупност, водят до извода за наличие на „юрисдикция“ по смисъла на тази разпоредба ( 32 ). По този начин независимостта на юрисдикцията се разглежда във връзка с другите обстоятелства, поради което според мен нейната преценка е още по-строга, когато наличието на някои други обстоятелства е съмнително, и обратното ( 33 ). Освен това ми се струва, че Съдът е склонен да извършва такава „проверка за независимост“ най-често по отношение на органи, които действат извън традиционната национална съдебна система — или които не се считат за „юрисдикция“ съгласно националното право ( 34 ), като се има предвид, че невинаги Съдът е бил склонен да поставя под съмнение независимия характер на орган, който формално е интегриран в съдебната система на съответната държава членка ( 35 ), както впрочем потвърждава установената в решение Getin Noble Bank презумпция ( 36 ).

22.

Според мен това „минималистично“ тълкуване на понятието за независимост в контекста на член 267 ДФЕС има предимството, че от една страна, не накърнява прекомерно принципа на сътрудничество между националните юрисдикции и Съда в рамките на преюдициалното производство поради значението на този механизъм да гарантира еднаквото и последователно тълкуване на правото на Съюза ( 37 ), и от друга страна, дава възможност да се запази решаващата роля на преюдициалните запитвания за защитата на правата на правните субекти. Всъщност само компетентността на Съда да се произнася по преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, дава възможност на правните субекти в определени ситуации да се възползват от ефективната съдебна защита, гарантирана от правото на Съюза ( 38 ). Това важи на още по-голямо основание при обстоятелствата по настоящото дело с оглед на многобройните инициативи, предприети от полския законодател, целящи по-специално да възпрепятстват отправянето на преюдициални запитвания до Съда по въпроси, свързани с независимостта на съдилищата в Полша ( 39 ).

23.

От това следва, че с оглед на специфичната си функция тълкуването на понятието за независимост на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС не засяга тълкуването на това понятие в контекста на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС или на член 47 от Хартата. С други думи, не е изключено даден орган по принцип да може да представлява „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, независимо че обстоятелства по случая от системно или ad hoc естество могат да доведат до извода, че тази юрисдикция не представлява независим, безпристрастен и предварително създаден съд по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС или на член 47 от Хартата ( 40 ).

24.

Наясно съм, че по принцип основната система на правораздаване не допуска „степенуване“, докато посоченият подход, който се основава на презумпцията, установена в решение Getin Noble Bank, като се уточнява прилагането ѝ, има за цел, чрез по-гъвкаво тълкуване на понятието за независимост в контекста на член 267 ДФЕС, да даде възможност на националната юрисдикция, дори при наличието на съмнения относно нейната независимост, да изпълнява основните си функции, като се гарантира възможността, от една страна, да проверява със съдействието на Съда своята собствена независимост, а от друга страна, да гарантира на гражданите на Съюза основното право на ефективна съдебна защита при нарушаване на правата, гарантирани с правото на Съюза.

25.

Напротив, не е ли по-уместно да се възприеме различен подход, който в случая да наложи ограничения на толерираните досега злоупотреби на законодателната и изпълнителната власт по отношение на съдебната власт в Полша и по този начин да поддържа полските съдии, назначени по старата система, в опита им, в името на принципа на независимост на съдебната власт, да отстранят от съдебната система на Съюза „новите съдии“, назначени в резултат на неотдавнашните реформи, в нарушение на този принцип? Отговорът не е лесен. Във всеки случай този по-строг подход не остава без последствия: както стана ясно в съдебното заседание, приблизително един от всеки четирима съдии в общите и административните съдилища в Полша вече е назначен по новата система. Този подход значително би ограничил достъпа до механизма за преюдициално запитване за повечето полски съдилища, оставяйки го отворен само за тези, които се състоят единствено от съдии, назначени по старата система. Това би означавало, че полското правосъдие де факто е изключено от съдебната система на Съюза — резултат, при който според мен дори би съществувал риск да се засегне процедурата по член 7 ДЕС ( 41 ).

26.

В заключение, ако по принцип, според известната поговорка, „дрехата не прави човека“, считам, че с известна степен на приближение, във формалния и ограничен контекст на оценката на понятието „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, „тогата прави съдията ( 42 )“.

27.

След като се разгледа и изясни съдебната практика относно тълкуването на понятието „независим съд“ в контекста на член 267 ДФЕС, следва да се припомни, че в случая съмненията относно независимостта на запитващата юрисдикция са свързани с правилата за назначаване на съдиите, които са част от нея. Следователно изложените в предходния раздел принципи следва да се прилагат в конкретния контекст на правилата за назначаване на съдии, и по-специално на правилата за участие на органи извън съдебната власт в контекста на това назначаване, в случая KRS.

28.

В това отношение Съдът уточнява, че фактът, че при упражняване на правомощията си, свързани с организацията на правораздаването, държавите членки включват орган, различен от съдебната власт, като например административен орган, във вземането на решения, свързани по-специално с назначаването или оставането на длъжност на съдиите, сам по себе си не е достатъчен, за да се направи изводът, че е налице нарушение на принципа на независимост на така назначените съдии ( 43 ). Всъщност според Съда сам по себе си фактът, че законодателната или изпълнителната власт участват в процеса по назначаването на съдии, не е от естество да породи зависимост от тях, нито да породи съмнения в тяхната безпристрастност, ако от момента на назначаването им нататък заинтересованите лица не са изложени на натиск и не получават инструкции при упражняването на функциите си ( 44 ).

29.

От това според мен следва, че евентуални нередовности при назначаването на членовете на съдебен състав могат да лишат даден орган от качеството на „независим съд“ в контекста на член 267 ДФЕС само ако засягат самата способност на този орган да бъде независим при приемането на решения ( 45 ). Следователно, ако членовете на съдебен състав, след като бъдат назначени, са компетентни да изпълняват функциите си, и от тях се очаква (съгласно приложимите правила) да бъдат изцяло независими при постановяване на решения, това следва да е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като „независим съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

30.

Колегията за извънреден контрол е един от особените съдебни състави на Sąd Najwyższy (Върховен съд). Макар Съдът да е постановил, че последният по принцип отговаря на изискванията на член 267 ДФЕС ( 46 ), неговият състав като колегия за извънреден контрол е създаден в контекста на неотдавнашните реформи на полската съдебна система, а съдиите в него са назначени на длъжност съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд) при изключително противоречиви условия, припомнени в точка 14 от настоящото заключение.

31.

По същество съмненията относно условието за независимост на запитващата юрисдикция са свързани с непрякото участие на изпълнителната власт при назначаването на съдиите в нейния състав, което се осъществява чрез намесата на KRS, който след неотдавнашните реформи на полската съдебна система се бил превърнал в „институция в плен“, контролирана от изпълнителната власт.

32.

Без изобщо да искам да оправдавам подобно законодателно развитие, което е част от достойната за съжаление регресия в полската съдебна система, следва да отбележа, че съгласно постоянната практика на Съда, цитирана в точка 28 от настоящото заключение, участието на орган извън съдебната власт при назначаването на съдиите само по себе си не е достатъчно, за да се направи изводът, че е налице нарушение на принципа на независимост на съдиите. Освен това нищо в преписката по делото не сочи, че следва да се приеме, че съдиите, назначени в запитващата юрисдикция след реформата, не са годни да изпълняват функциите си, нито че приложимата правна уредба или техният статут им пречат да бъдат независими при изпълнението на функциите си ( 47 ).

33.

Следва също така да се отбележи, че съгласно критериите за преценка, установени от Съда в решение Getin Noble Bank, Sąd Najwyższy (Върховен съд) се ползва с „презумпция за независимост“, която може да бъде оборена или с влязло в сила съдебно решение, с което се установява, че съдията, съставляващ запитващата юрисдикция, няма качеството на независим и безпристрастен съд, установен предварително със закон, или чрез други обстоятелства, засягащи независимостта и безпристрастността на посочената юрисдикция ( 48 ).

34.

Без да е необходимо обаче да се връщам към моето предложение за нюансиране на този принцип ( 49 ), струва ми се, че в този случай не сме в такава хипотеза.

35.

Вярно е, че в решението си от 8 ноември 2021 г., Dolińska-Ficek и Ozimek с/у Полша ( 50 ), на което неколкократно е направено позоваване в хода на производството, ЕСПЧ постановява, че съдебен състав от съдии на същата колегия за извънреден контрол ( 51 ) не отговаря на изискването за предварително създаден в съответствие със закона съд по смисъла на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. При това положение обаче се съмнявам, че може да става въпрос за влязло в сила съдебно решение, съгласно което запитващата юрисдикция по същество не е независим съд по смисъла на член 267 ДФЕС, с оглед на решение Getin Noble Bank ( 52 ). Струва ми се, че това решение се отнася по-скоро до проверката на зачитането на правото на ефективна съдебна защита, което попада в приложното поле на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и което следователно би могло да играе роля при прилагането на член 47 от Хартата, но не непременно при прилагането на член 267 ДФЕС ( 53 ).

36.

Ето защо считам, че въз основа на наличната в преписката информация запитващата юрисдикция може да бъде квалифицирана като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, доколкото — независимо от противоречията, свързани с назначаването на нейните членове — по принцип тя е призвана да се произнесе по делото в главното производство при пълна независимост от изпълнителната власт, която (косвено) участва в това назначаване ( 54 ), и при пълна безпристрастност по отношение на интересите на страните.

37.

Предвид изложените по-горе съображения считам, че за целите на настоящото производство Sąd Najwyższy (Върховен съд), заседаващ в състав от трима съдии, съставляващи колегията за извънреден контрол, може да се приеме за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС и следователно Съдът е компетентен да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от тази юрисдикция.

38.

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не допуска национална правна уредба като член 69 от Закона за устройството на общите съдилища, съгласно който по-нататъшното заемане на съдийска длъжност от действащ съдия след навършване на пенсионна възраст, зависи от разрешението на друг орган, в случая KRS.

39.

В самото начало следва да се отбележи, че Съдът неколкократно се е произнасял по приложимостта и обхвата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС по отношение на национални (по-специално полски) правни уредби, уреждащи съдебната система, включително по отношение на норми относно продължаване на изпълнението на функциите на съдия след навършване на пенсионна възраст ( 55 ).

40.

В следващите точки ще разгледам, доколкото това е от значение за настоящия случай, обхвата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (т. 1) и прецедентите от съдебната практика относно по-нататъшното заемане на съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст (т. 2), преди да предложа отговор на първия преюдициален въпрос (т. 3).

41.

В член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС се предвижда, че държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, и следователно държавите членки са длъжни да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективен съдебен контрол в тези области ( 56 ). Освен това, доколкото тази разпоредба се отнася до изискването за ефективна съдебна защита, тя трябва да се тълкува в светлината на член 47 от Хартата, независимо дали тази разпоредба сама по себе си е приложима в случая ( 57 ).

42.

Тъй като тази разпоредба възлага на националните юрисдикции и на Съда задачата да гарантират пълното прилагане на правото на Съюза във всички държави членки, както и съдебната защита на правата, които правните субекти черпят от това право ( 58 ), следва, че тя се отнася до „областите, обхванати от правото на Съюза“, независимо от случаите, в които държавите членки прилагат това право по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата ( 59 ).

43.

В случая е безспорно, че полските общи съдилища могат в това качество да се произнасят по въпроси относно прилагането или тълкуването на правото на Съюза и че са част от полската система от правни средства за защита в „областите, обхванати от правото на Съюза“, по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, така че тези съдилища трябва да отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита ( 60 ).

44.

Съгласно постоянната практика на Съда, за да се гарантира ефективна съдебна защита в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, запазването на независимостта на такъв орган е от първостепенно значение, както се потвърждава от член 47, втора алинея от Хартата, съгласно който достъпът до „независим“ съд е едно от изискванията, свързани с основното право на ефективни правни средства за защита ( 61 ).

45.

Както бе посочено в точки 17 и 18 от настоящото заключение, Съдът постановява, че изискването за независимост на националните съдилища има първи, външен, аспект, свързан с автономията на органа, и втори, вътрешен, аспект, свързан с неговата безпристрастност, и че тези гаранции за автономия и безпристрастност изискват наличието на правила, по-конкретно за състава на органа, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производствата относно неподатливостта и неутралността на посочения орган ( 62 ).

46.

Що се отнася по-конкретно до „външната“ независимост (автономия) на съдилищата, Съдът е изяснил, че свободата на съдиите от всякаква външна намеса или натиск изисква установяването на някои гаранции, като несменяемостта, чието предназначение е да защитят лицата, изпълняващи правораздавателна функция ( 63 ).

47.

Принципът на несменяемост изисква по-специално съдиите да могат да останат на длъжност, докато не достигнат задължителната пенсионна възраст или до края на своя мандат, когато той е за определен срок. Без да е абсолютен по своя характер, този принцип може да се дерогира само по легитимни и императивни съображения и при спазване на принципа на пропорционалност. Ето защо е общопризнато, че съдиите могат да бъдат освободени от длъжност, ако не са в състояние да продължат да изпълняват функциите си поради неспособност или сериозно нарушение на задълженията си, и при спазване на съответните процедури ( 64 ).

48.

Според мен същото важи и за правилата относно възможността съдиите да продължат да изпълняват функциите си след навършване на пенсионна възраст, които следователно следва да отговарят на изискванията, наложени от принципа на несменяемост на съдиите.

49.

В самото начало следва да се припомни, че две неотдавнашни решения на Съда се отнасят до полското законодателство относно по-нататъшното заемане на съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст:

50.

В тези решения Съдът уточнява, че единствено държавите членки могат да решават дали да разрешат или не удължаване на изпълнението на съдийски функции след навършване на обичайната пенсионна възраст, и че обстоятелството, че орган като президента на Републиката [за случаите на удължаване на активната служба на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд)] и министъра на правосъдието (в случаите на удължаване на активната служба на съдиите от общите съдилища) е овластен да реши дали да разреши или не такова удължаване на изпълнението на съдийски функции, само по себе си не е достатъчно, за да се направи изводът, че е налице нарушение на принципа на независимост на съдиите ( 69 ). Съдът обаче е приел, че когато държавите членки са избрали такъв механизъм, те са длъжни да гарантират, че условията и процедурата за подобно удължаване не нарушават принципа на независимост на съдиите ( 70 ).

51.

Що се отнася по-конкретно до тези условия и процедура, Съдът приема, че дискреционното правомощие, което е предоставено съответно на президента на Републиката и на министъра на правосъдието, да разреши или не продължаването на изпълнението на функциите на съдия, може да породи основателни съмнения, по-специално в съзнанието на страните в производствата, относно неподатливостта на засегнатите съдии към външни фактори и неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси ( 71 ).

52.

Съдът обосновава по същество този извод с обстоятелството, че решенията да се разреши или не евентуално продължаване на изпълнението на функциите на съдия, се основават на твърде общи и непроверими критерии, които освен това не са мотивирани и не подлежат на съдебен контрол ( 72 ), а що се отнася до правомощията за вземане на решения на министъра на правосъдието, не е предвиден никакъв срок за приемане на решение по молбата за удължаване на срока ( 73 ). Съдът е приел също така, че правомощието, с което разполага министърът на правосъдието, да разрешава или не продължаване на изпълнението на функциите на съдиите от общите съдилища, нарушава по-конкретно принципа на несменяемост, предоставен в по-общия контекст на реформа, довела до намаляване на обичайната пенсионна възраст на въпросните съдии ( 74 ).

53.

В настоящия случай се налага преценка, почти идентична с тази в решението за независимостта на общите съдилища, като се има предвид, че след постановяването на това решение Република Полша е изменила законодателството си относно оставането на длъжност на съдиите от общите съдилища след навършване на пенсионна възраст, по-специално като е възстановила възрастта, която преди това е била в сила за съдиите, и е предоставила на KRS, а не на министъра на правосъдието, правомощието да разрешава при определени условия оставането на съдийска длъжност след навършване на тази възраст.

54.

В случая следва да се припомни, че член 69, параграф 1b от Закона за устройството на общите съдилища предвижда, доколкото е от значение за настоящия случай, че KRS може да разреши даден съдия, който желае това, да продължи да изпълнява длъжността си след навършване на пенсионна възраст, ако по-нататъшното му заемане на съдийска длъжност отговаря на обоснован интерес на правосъдието или на значим обществен интерес, като се имат предвид рационалното използване на кадрите на общите съдилища и нуждите, произтичащи от натовареността на отделните съдилища ( 75 ).

55.

В следващите точки, като се има предвид съдебната практика, цитирана в точка 50 от настоящото заключение, ще дам насоки за тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС при обстоятелствата по настоящото дело, като вземам предвид, от една страна, характера на КRS (а) и от друга страна, материалноправните условия и процесуалните правила, уреждащи приемането на неговите решения относно оставането на съдийска длъжност (б).

56.

Що се отнася до характера на KRS, в самото начало следва да се припомни, че в неотдавнашната практика на Съда многократно се установява, че след неотдавнашните реформи на полската съдебна система този орган не е независим от законодателната и изпълнителната власт ( 76 ).

57.

Този извод се потвърждава и от практиката на ЕСПЧ по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. Всъщност в решението си от 8 ноември 2021 г., Dolińska-Ficek и Ozimek с/у Полша ( 77 ), ЕСПЧ стига до извода, че Колегията за извънреден контрол не е „съд, създаден в съответствие със закона“, и че поради това Република Полша е нарушила член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, тъй като членовете на тази колегия са назначени по предложение на KRS, който не е независим от законодателната и изпълнителната власт ( 78 ).

58.

Впрочем този извод неколкократно се е споделял от най-висшите полски съдилища. Всъщност, от една страна, с решения от 6 и 13 май 2021 г. Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) констатира, че KRS не предлага достатъчни гаранции за независимост и че степента му на зависимост от законодателната и изпълнителната власт е толкова висока, че не може да бъде без значение при преценката дали избраните от него съдии отговарят на обективните изисквания за независимост и безпристрастност съгласно член 47 от Хартата. От друга страна, в решението си от 23 януари 2020 г. Sąd Najwyższy (Върховен съд) също констатира, че тъй като KRS е пряко подчинен на политическата власт, той не е независим орган ( 79 ).

59.

При това положение ми се струва, че в съответствие с практиката на Съда фактът, колкото и да е достойно за съжаление, че орган като KRS е оправомощен да решава дали да разреши или не евентуално удължаване на срока на упражняване на правораздавателни функции след навършване на обичайната пенсионна възраст, сам по себе си не е достатъчен, за да се направи изводът, че е налице нарушение на принципа на независимост на съдиите ( 80 ). Всъщност Съдът, като признава принципната компетентност на държавите членки по отношение на организацията на съдебната власт, приема, че при упражняването на тази компетентност те могат да възложат на орган извън съдебната власт (независим или под ръководството на законодателната или изпълнителната власт) да взема решения, свързани по-специално с назначаването или оставането на длъжност на съдиите ( 81 ).

60.

Въпреки това, в съответствие с практиката на Съда, е необходимо да се гарантира, че материалноправните условия и процесуалните правила за приемането на такива решения са такива, че да не пораждат основателни съмнения у страните в производството относно неподатливостта на съответните съдии към външни фактори и неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси ( 82 ), които ще разгледам по-долу.

61.

Що се отнася до материалноправните условия и процесуалните правила, ръководещи за приемането на решения относно по-нататъшното заемане на съдийска длъжност след настъпване на пенсионна възраст, припомням, че съгласно редакцията на член 69, параграф 1b от Закона за устройството на общите съдилища, който е предмет на решението за независимостта на общите съдилища ( 83 ), министърът на правосъдието „може да разреши даден съдия да продължи да изпълнява длъжността си, като има предвид рационалното използване на персонала на общите съдилища и нуждите, произтичащи от натовареността на отделните съдилища“. Съдът, от една страна, намира тези критерии за твърде общи и непроверими и критикува липсата на задължение за мотивиране и липсата на съдебна защита срещу такова решение, а от друга страна, липсата на срок, в който министърът на правосъдието трябва да вземе своето решение ( 84 ).

62.

На първо място, по материалноправните условия бих искал да отбележа, че редакцията на член 69, параграф 1b от Закона за устройството на общите съдилища, който е предмет на главното производство, предвижда, че KRS може да разреши даден съдия да продължи да изпълнява длъжността си, „ако това отговаря на обоснован интерес на правосъдието или на значим обществен интерес, като има предвид рационалното използване на кадрите на общите съдилища или нуждите, произтичащи от натовареността на отделните съдилища“. Следователно в сравнение с предишната си редакция въпросната разпоредба добавя условието, че оставането на съдийска длъжност трябва да „отговаря на обоснован интерес на правосъдието или на значим обществен интерес“.

63.

Съмнявам се обаче, че това ново разяснение добавя към критериите, на които се основава решението на KRS, разяснение, което би ограничило свободата на преценка, която е критикувана от Съда ( 85 ).

64.

На второ място, що се отнася до процесуалните правила, струва ми се най-напред, че подобно на предишната правна уредба, която е критикувана от Съда, новата правна уредба не определя срок, в който KRS трябва да приеме решение, като полското правителство се ограничава да посочи в писменото си становище и в съдебното заседание, че по смисъла на последното изречение на член 69, параграф 1b от Закона за устройството на общите съдилища, когато съдия навърши пенсионна възраст, преди да приключи производството по удължаване на мандата му, той остава на длъжност до приключване на производството.

65.

По-нататък, струва ми се, че доколкото член 42, параграфи 1 и 2 от Закона за КRS се прилага към тези решения, което запитващата юрисдикция трябва да провери, те се мотивират в едномесечен срок от приемането си, което по принцип би трябвало да позволи да се отговори на критиките, изразени в това отношение от Съда при действието на предходната уредба.

66.

И накрая, както показва делото в главното производство, решението на КRS, за разлика от предишната уредба, може да се обжалва пред Колегията за извънреден контрол ( 86 ), чиято независимост въпреки това е обект на много критики ( 87 ).

67.

В заключение, без да се засягат проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши въз основа на горепосочените данни, съмнявам се дали механизмът, включващ разрешението на КRS за оставане на съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, предоставя достатъчни гаранции за независимост от законодателната и изпълнителната власт, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, както от фактическа, така и от правна страна, които имат отношение към условията, при които са били назначени членовете на този орган, и към начина, по който той изпълнява задачата си на практика.

68.

Поради това предлагам на първия поставен въпрос да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която настъпването на правни последици от декларацията на съдия за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, зависи от разрешението на орган, за който е доказано, че не е независим от законодателната или изпълнителната власт, и който постановява решенията си въз основа на неясни и трудни за проверка критерии.

69.

С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не допуска национална правна уредба като член 69 от Закона за устройството на общите съдилища, който се тълкува в смисъл, че предвижда преклудиране след изтичане на съответния срок на правото да се декларира волята да се продължи да се заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, независимо от обстоятелствата и последиците от неспазването на въпросния срок.

70.

Припомням, че въпросните национални разпоредби, доколкото засягат продължителността на мандата на съдиите от общите съдилища, попадат в обхвата на принципа на несменяемост на съдиите, който е присъщ на принципа на независимост на съдебната власт по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 88 ).

71.

Освен това, при липсата на подробни правила на равнището на Съюза, съвместимостта на тази разпоредба с принципа на независимост трябва да бъде разгледана с оглед на принципите на процесуална автономия и ефективност ( 89 ).

72.

В настоящия случай в самото начало следва да се отбележи, че разпоредба, подобна на въпросната, не е била критикувана от Комисията в делата, по които са постановени решенията за независимостта на Върховния съд ( 90 ) и за независимостта на общите съдилища ( 91 ).

73.

Както обаче посочва Комисията в писменото си становище, ясните и предвидими срокове за деклариране от страна на съответния съдия на волята му да продължи да изпълнява длъжността си след навършване на пенсионна възраст, представляват обективни процесуални изисквания, които могат да допринесат за правната сигурност и обективността на цялото производство за даване на разрешение да се продължи упражняването на правораздавателните функции. В настоящия случай следва да се отбележи, че въпросният срок, който започва да тече от момента, в който съдията навърши 64 години, и изтича шест месеца преди навършването му на 65 години, от една страна, се определя във връзка с добре известно на съответния съдия събитие, а именно датата на 65-ия му рожден ден, а от друга страна, е достатъчно дълъг, за да даде на съдията възможност да вземе обосновано решение дали желае да продължи да изпълнява длъжността си.

74.

Ето защо, от една страна, считам, че преклудиращото действие на този срок е ясно процесуално изискване, което може да допринесе за обективността на производството и за правната сигурност в полза на правилната организация на съдебната система.

75.

От друга страна, що се отнася до невъзможността за възстановяване на срока, което води до недопустимост на всяка декларация, направена след изтичането на срока, бих искал да отбележа, че по принцип това не подлага съдиите на външен натиск или влияние и освен това лишава KRS от възможността да упражнява дискреционни правомощия.

76.

Единственото съмнение, което според мен би могло да възникне във връзка с член 69 от Закона за устройството на общите съдилища, се отнася до пропорционалността на абсолютен преклузивен срок, който не отчита по-специално принципите на необходимост или на непреодолима сила, при условие че това се потвърди от запитващата юрисдикция.

77.

Струва ми се обаче, че от една страна, при обстоятелствата по настоящото дело тази ситуация остава хипотетична, тъй като в акта за запитване не се споменава нито случай на непреодолима сила, нито каквото и да било извънредно обстоятелство, което би могло да попречи на съответния съдия да подаде своевременно декларацията си ( 92 ), и от друга страна, че евентуалното възникване на ситуация, която е извън контрола на въпросния съдия и която би му попречила да спази срока, следва във всички случаи да се прецени с оглед на изискванията на организацията на правораздаването ( 93 ).

78.

Ето защо, при условие че бъдат извършени горепосочените проверки, които са от компетентността на запитващата юрисдикция, според мен при обстоятелствата по настоящото дело въпросната национална разпоредба не нарушава принципа на независимост на съдиите.

79.

В заключение предлагам на втория преюдициален въпрос да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска тълкуване на национална правна уредба, съгласно което късно подадената декларация от съдия за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, не поражда правни последици, независимо от обстоятелствата във връзка с неспазването на срока и от значението на неспазването му за производството по даване на разрешение за по-нататъшното заемане на съдийска длъжност, при условие че тази правна уредба е в съответствие с принципа на пропорционалност.

80.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) преюдициални въпроси по следния начин: