1.

Преюдициалните запитвания по настоящите дела се отнасят до две решения за връщане, които белгийските власти са приели за жалбоподателите в главните производства (наричани по-нататък „жалбоподателите“), след като молбите на последните за международна закрила са били отхвърлени. Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия) ( 2 ) иска от Съда да се произнесе по съвместимостта на решенията за връщане с членове 4, 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и с член 5, член 6, параграф 6 и член 14 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни ( 3 ) (наричана по-нататък „Директивата за връщане“). В този контекст Conseil d’État (Държавен съвет) иска да се установи дали съдът, който упражнява контрол за законосъобразност на тези решения за връщане, може да вземе предвид промени в семейния живот и/или в здравословното състояние на жалбоподателите, настъпили след потвърждаване на валидността на решенията за отхвърляне на молбите им за международна закрила.

2.

XXX, гражданин на трета страна, пристига в Белгия на 16 март 2017 г. На 24 март 2017 г. той подава молба до компетентния белгийски орган да му бъде признат статут на бежанец. На 20 юли 2017 г. Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides (главен комисар за бежанците и лицата без гражданство, Белгия) (наричан по-нататък „главният комисар“) отхвърля молбата на XXX и отказва да му предостави субсидиарна закрила. Въз основа на този отказ, на 26 юли 2017 г. съответният орган нарежда на XXX да напусне територията на Белгия.

3.

На 21 август 2017 г. XXX обжалва отказа на главния комисар от 20 юли 2017 г да му предостави международна закрила, пред Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия) (наричан по-нататък „съветът по споровете“). На 11 януари 2018 г. съветът по споровете отхвърля тази жалба.

4.

На 24 август 2017 г. XXX обжалва пред съвета по споровете издадената за него на 26 юли 2017 г. заповед за напускане на територията на Белгия. В заседание XXX представя документи, доказващи промени в семейния му живот и здравословното му състояние. Съветът по споровете отхвърля жалбата му с решение от 22 октомври 2019 г. Той приема, че XXX вече не може да оспорва заповедта от 26 юли 2017 г. за напускане на Белгия, тъй като въпросът е решен окончателно със съдебното решение от 11 януари 2018 г., с което се отхвърля жалбата му срещу отказа на главния комисар да му предостави международна закрила. Смята, че при преценката на законосъобразността на заповед за напускане на територията на Белгия не може да вземе предвид събития, настъпили след постановяването на тази заповед ( 4 ). Съветът по споровете също така счита за несъстоятелен довода на XXX, че властите не могат да издадат за него заповед за напускане на страната, докато е висящо производството по обжалване на решението на главния комисар, с което му е отказана международна закрила, тъй като жалбата му срещу това решение е отхвърлена на 11 януари 2018 г.

5.

На 6 ноември 2019 г. жалбоподателят подава пред Conseil d’État (Държавен съвет) жалба срещу решението на съвета по споровете от 22 октомври 2019 г. На първо място, Conseil d’État (Държавен съвет) счита, че в контекста на жалба за отмяна на заповед за напускане на територията на Белгия съветът по споровете по принцип следва да разгледа заповедта ex tunc. На второ място, според него решение Gnandi не определя ясно момента, в който гражданинът на трета страна може да се позове на промяна в обстоятелствата за тази цел, и следователно не дава отговор на въпроса дали съдът може да взема предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решение за връщане ( 5 ). Този подход може да има съществени последици за прилагането на Директивата за връщане и по-специално на член 5 от нея, който предвижда, че при прилагането на тази директива държавите членки надлежно вземат предвид по-специално семейния живот и здравословното състояние на засегнатия гражданин на трета страна.

6.

На 29 февруари 2016 г. XXX подава до компетентния белгийски орган молба да му бъде признат статут на бежанец. На 30 септември 2016 г. главният комисар отхвърля молбата му и също така отказва да му предостави субсидиарна закрила. Въз основа на решението на главния комисар, на 6 октомври 2016 г. съответният орган разпорежда на XXX да напусне територията на Белгия.

7.

На 28 октомври 2016 г. XXX обжалва пред съвета по споровете решението на главния комисар от 30 септември 2016 г. Жалбата е отхвърлена на 19 януари 2017 г. На 7 ноември 2016 г. XXX подава пред съвета по споровете жалба срещу издадената за него на 6 октомври 2016 г. заповед да напусне територията на страната. След проведено заседание, в което XXX представя документи относно личния си живот, с решение от 22 октомври 2019 г. съветът по споровете отхвърля жалбата му срещу заповедта за напускане на територията на страната. Решението на тази юрисдикция се основава на същите мотиви като изложените в точка 4 от настоящото заключение.

8.

XXX обжалва пред Conseil d’État (Държавен съвет) решението на съвета по споровете от 22 октомври 2019 г. По същите съображения като посочените в точка 5 от настоящото заключение Conseil d’État (Държавен съвет) приема, че решение Gnandi не определя до кой момент органът, който преценява законосъобразността на решение за връщане, може да вземе предвид промяна в обстоятелствата, свързана със семейния живот на гражданин на трета страна.

9.

В главните производства по дело C‑711/21 и по дело C‑712/21 Conseil d’État (Държавен съвет) счита, че членове 4 ( 6 ), 7 и 47 от Хартата, както и член 5, член 6, параграф 6 и член 14 от Директивата за връщане може да изискват от съда, който проверява законосъобразността на заповед за напускане на територията на страната, издадена след отхвърлянето на молба за международна закрила, да вземе предвид промените в семейния живот или здравословното състояние на жалбоподателя, настъпили преди датата на тази проверка. Поради това Conseil d’État (Държавен съвет) спира производствата по двете дела и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

10.

С акт от 4 януари 2022 г. председателят на Съда съединява дела C‑711/21 и C‑712/21 за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

11.

Писмени становища представят жалбоподателите, белгийското и нидерландското правителство, както и Европейската комисия.

12.

В писменото си становище от 29 март 2022 г. белгийското правителство твърди, че запитванията и по двете дела са недопустими, тъй като исканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза вече не е необходимо, за да може тя да постанови решение. На 30 март 2020 г. компетентният орган издава на жалбоподателя по дело C‑711/21 разрешение за пребиваване ( 8 ). На 8 март 2021 г. компетентният орган издава за жалбоподателя по дело C‑712/21 разрешение за пребиваване със срок на действие до 18 февруари 2021 г., който впоследствие е подновен до 18 февруари 2023 г. ( 9 ). Белгийското правителство също така уведомява Съда, че на 24 февруари 2022 г. компетентният белгийски орган ( 10 ) е уведомил за тези промени Conseil d’État (Държавен съвет).

13.

На 17 юни 2022 г. председателят на Съда изпраща писмо до Conseil d’État (Държавен съвет) с молба да потвърди дали жалбоподателите имат право на пребиваване в Белгия, и ако това е така, дали поддържа преюдициалните си запитвания. На 27 юни 2022 г. Conseil d’État (Държавен съвет), след като изслушва адвоката на жалбоподателите, потвърждава, че на всеки от тях е предоставено право на пребиваване в Белгия. Въпреки това той поддържа преюдициалните си запитвания. Conseil d’État (Държавен съвет) посочва, че според адвоката на жалбоподателите правото им на пребиваване в Белгия е временно и белгийското правителство не е оттеглило решенията за връщане. Адвокатът на жалбоподателите заявява, че ако правото им на пребиваване в Белгия не бъде продължено, белгийското правителство може да поиска възобновяване на процедурата за връщане въз основа на приетите за жалбоподателите решения за връщане.

14.

Предвид отговора на Conseil d’État (Държавен съвет), на 6 юли 2022 г. съдията докладчик и генералният адвокат изискват ( 11 ) от белгийското правителство да уведоми Съда за актуалното състояние на приетите за жалбоподателите решения за връщане, както и за всички други евентуално постановени за тях решения за връщане. На 15 юли 2022 г. белгийското правителство отговаря, че „издаването на разрешение за пребиваване е несъвместимо с решение за връщане. С издаването на разрешение за пребиваване решението за връщане се счита за оттеглено по силата на закона, без да е необходимо компетентният орган да приема ново решение във връзка с връщането“. Белгийското правителство заключава, че с оглед на неотдавнашната практика на Conseil d’État (Държавен съвет) по същия този въпрос ( 12 ), жалбоподателите вече нямат интерес да поддържат жалбите си за отмяна на решенията за връщане.

15.

На 20 юли 2022 г. Съдът препраща отговора на белгийското правителство на Conseil d’État (Държавен съвет). Отново го пита дали поддържа преюдициалните си запитвания, и при утвърдителен отговор го моли да посочи основанията за това.

16.

На 3 август 2022 г. Conseil d’État (Държавен съвет) заявява, че предвид различните позиции на адвоката на жалбоподателите и на белгийското правителство не може да оттегли преюдициалните си запитвания, преди първо да изслуша страните и да се произнесе по интереса им да поддържат жалбите си за отмяна. Освен това посочва, че производствата пред него са спрени до произнасянето на Съда по преюдициалните му запитвания. Затова Conseil d’État (Държавен съвет) счита, че не е в състояние да се произнесе по статуса на решенията за връщане и интереса на жалбоподателите от продължаване на производството по жалбите им.

17.

Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от национален съд в съответствие с член 267 ДФЕС, се ползват с презумпция за релевантност. В рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с тази разпоредба, само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото в главното производство — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Въпреки това едновременно от текста и системата на член 267 ДФЕС следва, че преюдициалното производство предполага наличието на висящ пред националните юрисдикции действителен спор, по който те трябва да се произнесат с решение, което би взело предвид решението по преюдициалното производство. Съдът не може да формулира консултативно становище по общи или хипотетични въпроси. Преюдициалното запитване трябва да е необходимо за действителното решаване на висящ пред националната юрисдикция спор ( 13 ).

18.

От това следва, че при необходимост Съдът може да разгледа условията, при които е сезиран от национален съд, за да провери собствената си компетентност, и по-конкретно да прецени дали исканото тълкуване на правото на Съюза има връзка с действителността и с предмета на спора по главното производство, за да не му се налага да формулира консултативни становища по общи или хипотетични въпроси ( 14 ). Ако се окаже, че поставеният въпрос е явно ирелевантен за решаването на този спор, Съдът следва да приеме, че липсва основание за произнасяне по него ( 15 ).

19.

Производството за преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, което установява диалог между Съда и юрисдикциите на държавите членки, е ключов елемент в правораздавателната система на Съюза, установена с Договорите. То има за цел да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, което по този начин дава възможност да се осигурят неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му ( 16 ). Член 267 ДФЕС и установената с него система на съдебен диалог и сътрудничество е lex specialis, който изразява основния принцип, установен в член 4, параграф 3 ДЕС ( 17 ), съгласно който Европейският съюз и държавите членки са длъжни да си сътрудничат лоялно при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите ( 18 ). Националните съдилища, като еманация на държавата, са обвързани от този принцип в отношенията си с институциите на Съюза, включително със Съда ( 19 ). Задължението за лоялно сътрудничество е реципрочно по своя характер, както става ясно от текста на член 4, параграф 3 ДЕС, в който се говори за „пълно взаимно зачитане“ между Европейския съюз и държавите членки ( 20 ). При разпределянето на правораздавателните функции между националните юрисдикции и Съда, предвидено в член 267 ДФЕС, Съдът се произнася по преюдициални запитвания, без по принцип да разглежда обстоятелствата, при които националните юрисдикции го сезират и предлагат да се приложи въпросната/ите разпоредба/и на правото на Съюза. Различно е положението само в случаите, в които се оказва, че с производството по член 267 ДФЕС е било злоупотребено и то е използвано, за да се получи решение на Съда чрез фиктивен спор, или е очевидно, че разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска от Съда, не могат да се приложат при решаването на спора в главното производство ( 21 ).

20.

С оглед на възражението за недопустимост, повдигнато от белгийското правителство в писменото му становище, и кореспонденцията между Съда, Conseil d’État (Държавен съвет) и белгийското правителство съществува значителна несигурност по въпроса дали Conseil d’État (Държавен съвет) трябва да вземе предвид отговора на Съда на преюдициалните въпроси при разрешаването на висящите пред него спорове. В това отношение от практиката на Conseil d’État (Държавен съвет), която белгийското правителство цитира в отговора си до Съда от 15 юли 2022 г., ясно личи, че за ефективното произнасяне по жалбите, с които е сезиран Conseil d’État (Държавен съвет), не е необходимо решение на Съда, тъй като се оказва, че решенията за връщане, предмет на тези жалби, са били заличени от белгийския правен ред ( 22 ).

21.

Макар в крайна сметка решението да е от компетентността на Conseil d’État (Държавен съвет), когато на 20 юли 2022 г. отново е помолен от Съда да посочи дали още поддържа преюдициалните си запитвания, и ако да, защо, този съд не разглежда относимостта на собственото си неотдавнашно решение, а просто потвърждава волята си да поддържа тези запитвания, без да обяснява защо те имат някакво значение за изхода на споровете, с които е сезиран ( 23 ). Conseil d’État (Държавен съвет) единствено посочва необходимостта да изслуша страните, преди да се произнесе по въпроса, при положение че производствата пред него са спрени.

22.

Предвид неотдавнашната практика на Conseil d’État (Държавен съвет) ( 24 ), обстоятелството, че компетентният белгийски орган го е уведомил за издаването на разрешения за пребиваване на жалбоподателите и че тази юрисдикция многократно е запитвала адвоката на жалбоподателите по този въпрос ( 25 ), не е ясно защо Conseil d’État (Държавен съвет) очевидно не желае да отговори изцяло на поставения му от Съда въпрос и така да подпомогне Съда в изпълнението на задачата му да следи за спазването на правото при тълкуването на Договорите ( 26 ).

23.

В заключението си по дело Di Donna генерален адвокат Kokott посочва, че духът на сътрудничество, който ръководи развитието на производството по постановяване на преюдициално заключение, предполага, че запитващата юрисдикция трябва да отчита функцията на Съда „да подпомага правораздаването в държавите членки, а не да формулира консултативни становища по общи или хипотетични въпроси“ ( 27 ). В заключението си по дело Pohotovosť генерален адвокат Wahl посочва, че „националните юрисдикции трябва да обяснят, когато не става ясно от документите по делото, причините, поради които считат, че за разрешаването на спора им е необходим отговор на въпросите. Задължението на Съда да зачита отговорностите на националния съд[,] означава и националният съд да отчита ролята на Съда в преюдициалните производства. Наскоро Съдът е постановил, че няма основание да се произнася, в случай че въпреки отправената към нея покана, запитващата юрисдикция поддържа преюдициалното си запитване, без да заеме позиция по последиците от промени или събитие, за които Съдът е узнал, по отношение както на решението[, което следва да се вземе] в главното производство, така и на релевантността на преюдициалните въпроси за решаването на спора в главното производство“ ( 28 ).

24.

Струва ми се, че в рамките на това сътрудничество Conseil d’État (Държавен съвет) е могъл да възобнови спрените производства, да изслуша страните по този въпрос и да се произнесе по съществуването от гледна точка на белгийското право на решенията за връщане, постановени за жалбоподателите. В този контекст съгласно постоянната съдебна практика съответната национална юрисдикция следва да остави без приложение национална разпоредба, която препятства провеждането на производството по член 267 ДФЕС ( 29 ). Въз основа на данните, с които Съдът разполага, разглежданите преюдициални запитвания на пръв поглед са безпредметни, поради което отговорът на Съда може да не е необходим за решаването на споровете, с които е сезирана запитващата юрисдикция ( 30 ). Поради промени в положението на жалбоподателите, настъпили след отправянето на преюдициалните запитвания, е налице и очевиден риск Съдът да похаби ценни ресурси в отговор на тези запитвания. Тези съображения не засягат правото на Conseil d’État (Държавен съвет) да отправи нови преюдициални запитвания, след като се увери, че отговорите им са необходими за действителното решаване на спор, с който е сезиран ( 31 ).

25.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да приеме, че не е компетентен съгласно член 267 ДФЕС да отговори на въпросите, отправени на 4 ноември 2021 г. от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия).