1.

Настоящото заключение се отнася до молбите за международна закрила на K и L — две тийнейджърки от Ирак ( 2 ), които са живели в Нидерландия в продължение на пет години, докато са разглеждани първоначалните молби за международна закрила на тяхното семейство. През това време те са били част от общество, което цени равенството между половете и са възприели ценностите, стандартите и поведението на своите връстници. В последващите си молби за международна закрила ( 3 ), които Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Държавен секретар по правосъдие и сигурност, Нидерландия) отхвърля като явно неоснователни ( 4 ), жалбоподателките твърдят, че ако се върнат в Ирак, няма да могат да се придържат към ценности, стандарти и поведение, които не предоставят на жените и момичетата свободите, с които са се ползвали в Нидерландия и чието изразяване би ги изложило на опасност от преследване. Преюдициалните запитвания се отнасят до въпроса дали лица, намиращи се в положение като това на жалбоподателките, могат да се ползват от международна закрила, тъй като са членове на определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС ( 5 ), и как може да се вземе предвид висшият интерес на детето при преценката на молбите за международна закрила.

2.

Член 10 от Директива 2011/95 е озаглавен „Мотиви за преследване“ и предвижда:

„1.   При оценяването на мотивите за преследване държавите членки вземат под внимание следните елементи:

2.   Когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика“.

3.

Съгласно приложението към акта за преюдициално запитване, точка C7.2.8 ( 6 ) от Vreemdelingencirculaire 2000 (C) (Циркулярно писмо от 2000 г. относно чужденците (C), наричано по-нататък „Циркулярното писмо от 2000 г. относно чужденците (C)“) предвижда:

„Основното правило е, че само западният начин на живот, развит в Нидерландия, не може да доведе до получаване на статут на бежанец или на субсидиарна закрила. Изисква се адаптиране към обичаите на Афганистан. Възможни са две изключения:

4.

Точка B8.10 от Vreemdelingencirculaire 2000 (B) (Циркулярно писмо от 2000 г. относно чужденците (B) е озаглавена „Ученички, възприели западния начин на живот“ и предвижда:

„IND (Immigratie- en Naturalisatiedienst (Служба по имиграция и натурализация, Нидерландия, наричана по-нататък „IND“) издава разрешение за пребиваване за определен период от време […] на момичета, възприели западния начин на живот, ако момичето е представило надлежни доказателства, че при завръщането си в Афганистан ще бъде подложено на непропорционален психосоциален натиск. IND […] преценява дали е налице непропорционален психосоциален натиск въз основа на обстоятелства, които трябва да включват следното:

Що се отнася до буква а), IND оценява степента на възприемане на западния начин на живот въз основа на следните обстоятелства:

Ако момичето не отговаря на едно или повече от тези обстоятелства, то носи по-голяма тежест на доказване, за да установи надлежно, че следва да ѝ бъде предоставено обикновено разрешение за пребиваване за определен период от време съгласно тази политика. […]“.

5.

На 29 септември 2015 г. жалбоподателките напускат Ирак заедно с баща си, майка си и леля си. На 7 ноември 2015 г. те подават молби за международна закрила до нидерландските власти. По това време жалбоподателките са на 10 и 12 години. На 31 юли 2018 г. Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) окончателно отхвърля молбите им. На 4 април 2019 г. жалбоподателките подават последващи молби за международна закрила, които са отхвърлени на 21 декември 2020 г. като явно неоснователни. На 28 декември 2020 г. жалбоподателките обжалват тези решения пред запитващата юрисдикция, която разглежда жалбите на 17 юни 2021 г. Към датата на това съдебно заседание жалбоподателките са на 15 и 17 години и са пребивавали непрекъснато в Нидерландия от пет години и седем месеца и половина.

6.

Жалбоподателките твърдят, че поради дългосрочното си пребиваване в Нидерландия през жизнения период, в който се формира идентичността им, те са възприели ценностите, стандартите и поведението на нидерландските си връстници. В Нидерландия те осъзнали свободата, с която разполагат като момичета да правят собствени житейски избори. Те посочват, че желаят да продължат да определят сами, точно както са го правили в Нидерландия, дали да общуват с момчета, да спортуват, да учат, да сключат брак и ако това е така, с кого, и да работят извън дома. Те също така искат сами да определят политическите и религиозните си убеждения и да могат да ги изразяват публично. Тъй като те не биха могли да се откажат от тези ценности, стандарти и поведение при завръщането си в Ирак, те търсели международна закрила.

7.

Запитващата юрисдикция счита, че ценностите, стандартите и поведението, на които се позовават жалбоподателките, се състоят основно във вярването в равенството между половете ( 7 ). Запитващата юрисдикция трябва да се произнесе дали жалбоподателките могат да бъдат считани за членове на определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95, дали, кога и по какъв начин решаващият орган трябва да вземе предвид висшия интерес на детето при разглеждане на молба за международна закрила и дали трябва да се вземе предвид посегателството, което жалбоподателките твърдят, че са претърпели поради стреса да живеят в продължителната несигурност относно пребиваването си в Нидерландия, както и под заплахата от принудително връщане в държавата им на произход.

8.

Поради това запитващата юрисдикция спира производството и поставя следните преюдициални въпроси на Съда:

9.

Жалбоподателките, правителствата на Чешката република, Гърция, Франция, Унгария и Нидерландия, както и Европейската комисия подават писмени становища. Тези страни и испанското правителство отговарят на писмените и устните въпроси на Съда по време на съдебното заседание на 18 април 2023 г.

10.

Ще разгледам първия и втория въпрос заедно, тъй като и двата въпроса са свързани с тълкуването на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95.

11.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали гражданите на трети държави, които са живели в държава членка през значителна част от жизнения период, в който се формира идентичността им, могат да бъдат считани за членове на определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г), първо тире, тъй като споделят „обща история, която не подлежи на изменение“, или „характеристика, „до такава степен съществен[а] за идентичността […], че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже“ от тях. Изисква ли тази разпоредба придържането към определени ценности да може да обоснове предоставянето на международна закрила само когато то има религиозна или политическа основа? Как запитващата юрисдикция следва да прецени дали условието по член 10, параграф 1, буква г), второ тире — дали групата има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество — е изпълнено?

12.

Правителството на Нидерландия посочва, че съгласно насоките на IND, които се основават на решение на Raad van State (Държавен съвет) ( 8 ), жените, възприели западния начин на живот, не са членове на определена социална група. Въпреки това те могат да получат международна закрила, ако: i) този начин на живот се основава на религиозни или политически убеждения, които са съществени за тяхната идентичност или морална неприкосновеност, или ii) има голяма вероятност те да бъдат преследвани от субекти в своята държава на произход поради характеристики, които е практически невъзможно да бъдат променени, или iii) в своята държава на произход ще бъдат изложени на опасност от нечовешко отношение по смисъла на член 15, буква б) от Директива 2011/95. Понятието за политически убеждения, които са съществени за идентичността или моралната неприкосновеност — посочено в първото условие, по-горе — се тълкува широко и включва преследването на жени, които не се съобразяват със социални обичаи, религиозни правила или културни норми, които са дискриминационни на основание на пола ( 9 ).

13.

Правителствата на Чехия, Гърция, Унгария и Нидерландия споделят мнението, че доводите на жалбоподателките се основават на предпочитание към определен начин на живот. Това не можело да доведе до предоставяне на международна закрила по силата на националните разпоредби за транспониране на Директива 2011/95. След като са се адаптирали към начина на живот в дадена държава членка по време на дългосрочното си пребиваване на нейна територия, при завръщането си в своята държава на произход от жалбоподателките би могло да се очаква да се адаптират отново към начина на живот, като се придържат към стандартите и обичаите на държавата си на произход по същия начин както останалите жители. Желанието за определен начин на живот не било вярване, което да е до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от него. Жалбоподателките не споделяли никаква установима вродена характеристика или обща история, тъй като предполагаемата категория „жени и момичета, които са възприели западния начин на живот“, е твърде широка, хетерогенна и абстрактна, за да представлява ясно очертана социална група за целите на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95. Жалбоподателките също така не се опитали да докажат защо или как биха били подложени на преследване при завръщането си в своята държава на произход.

14.

Испанското и френското правителство, както и Комисията не са съгласни с това. Те смятат, че момичетата могат да бъдат членове на определена социална група въз основа по-специално на пола и възрастта, които представляват вродени характеристики.

15.

В устното си становище испанското правителство твърди, че от акта за преюдициално запитване е видно, че жалбоподателките не просто са придобили стремеж да подобрят положението си от финансова или културна гледна точка, те по-точно били описвани като жени или момичета, които са възприели начин на живот, който признава и им позволява да се ползват от основните си права. Следователно те отговаряли на първото условие на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95. Дали второто условие на тази разпоредба — дали групата да има собствена идентичност в съответната държава — е също изпълнено, зависело от обстоятелствата, които са налице в държавата им на произход.

16.

Френското правителство изтъква, че фактът, че някои лица са прекарали дълго време в дадена държава членка, означава, че те споделят обща история, която не подлежи на изменение, или споделят вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от него. Като продължават да се придържат към ценностите, стандартите и поведението, които преобладават в тази държава членка, заобикалящото ги общество в държавата им на произход щяло да възприема лицата, споделящи тези характеристики, като членове на отделна група. Като пример се посочва, че съпротивата срещу принудителния брак можело да изложи жалбоподателките на преследване, от което властите няма да ги защитят.

17.

Комисията твърди, че убеждението, че мъжете и жените имат равни права, може да се разглежда като споделено и съществено вярване. Съществуването на закони в държавата на произход, които дискриминират момичетата и жените и се стремят да ги наказват непропорционално, когато те престъпват определени стандарти и обичаи, показвало, че тези лица са изложени на опасност да бъдат разглеждани като отделна група в тази страна.

18.

Запитващата юрисдикция посочва, че настоящото дело не се отнася до „жените, възприели западния начин на живот“, като такива ( 10 ). В преюдициалното запитване обаче се съдържат позовавания на „западен начин на живот“ и „западно поведение“, което може да отразява употребата на тези понятия в Циркулярното писмо от 2000 г. относно чужденците (C). Страните, подали писмени становища, са предимно на мнение, че понятията „възприели западния начин на живот“ и „западен“ са твърде неясни, за да бъдат прилагани в контекста на молбите за международна закрила. Съгласен съм с тези забележки. „Изтокът“ и „Западът“ са обширни, разнообразни региони с множество религиозни традиции, морални норми и ценности. При липсата на точни дефиниции, които не са били предмет на разглеждане от Съда, понятия като „западен начин на живот“ и „жени, възприели западния начин на живот“, са до голяма степен безсмислени. Още по-вредно е, че използването на понятията „източен“ и „западен“ в контекста на моралните норми и ценности води до фалшива дихотомия, която е част от езика на разделението. Ето защо в настоящото заключение се избягва използването на тези понятия.

19.

Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. ( 11 ) (наричана по-нататък „Женевската конвенция“), влиза в сила на 22 април 1954 г. Тя е допълнена с Протокола за статута на бежанците, сключен в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., който влиза в сила на 4 октомври 1967 г. ( 12 ). Женевската конвенция е крайъгълният камък на международния правен режим за закрила на бежанците ( 13 ). Въпреки че всички държави членки са договарящи страни по Женевската конвенция, Европейският съюз не е страна по нея.

20.

Директива 2011/95 насочва компетентните органи на държавите членки чрез препращане към общи понятия, които трябва да се тълкуват в съответствие с Женевската конвенция. В преамбюла на тази конвенция се отбелязва, че Върховният комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (наричан по-нататък „ВКБООН“) е натоварен със задачата да наблюдава изпълнението на международните конвенции за закрила на бежанците. Предвид ролята, която е поверена на ВКБООН от Женевската конвенция, Съдът е постановил, че документите на ВКБООН имат особено значение за тълкуването на Директива 2011/95 ( 14 ). Освен това тази директива трябва да се тълкува в съответствие с Хартата ( 15 ).

21.

Международната закрила, за която се отнася Директива 2011/95, по принцип трябва да бъде предоставена на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, което изпитва основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (бежанец), или би било изложено на реална опасност от тежки посегателства (лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила), ако бъде изпратено обратно в своята държава на произход ( 16 ).

22.

В член 10 от Директива 2011/95 се посочват мотивите за преследване ( 17 ). Всички елементи, изброени в член 10, параграф 1 от Директива 2011/95, са от значение за оценката дали са налице мотиви за преследване, като тези категории не са взаимно изключващи се ( 18 ). Използването на думата „по-специално“ в подточките на тази разпоредба показва, че изложените в тях съображения не са изчерпателни. И накрая, съгласно постоянната съдебна практика всяко решение относно предоставянето или отказа на статут на бежанец или на статут на субсидиарна закрила трябва да се основава на индивидуална оценка ( 19 ).

23.

ВКБООН е отбелязал, че понятието „принадлежност към определена социална група“ в член 1, раздел А, параграф 2 от Женевската конвенция трябва да се тълкува по еволюционен начин, отворен за разнообразното и променящо се естество на групите в различните общества и за развитието на международните норми за правата на човека. Държавите са признали жените, семействата, племената, професионалните групи и хомосексуалистите за съставляващи определена социална група за целите на тази конвенция. В зависимост от конкретните обстоятелства в дадено общество една жена може да бъде в състояние да подаде молба въз основа на политическо мнение (ако държавата разглежда нейното поведение като политическо изявление, което се стреми да потисне), религия (ако поведението ѝ се основава на религиозно убеждение, на което държавата се противопоставя) или принадлежност към определена социална група ( 20 ).

24.

За да е налице „определена социална група“ за целите на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95, трябва да са изпълнени две кумулативни условия. От една страна, членовете на групата трябва да споделят една „вродена характеристика“ или „обща история, която не подлежи на изменение“, или да споделят характеристика или вярване, „до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях“. Тези условия се отнасят до това, което може да се опише като вътрешни аспекти на групата. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната държава, защото заобикалящото я общество я разглежда като различна ( 21 ). Това включва елемент на социално възприемане или това, което може да се опише като външни аспекти на групата. За целите на настоящото заключение „съответната държава“ е държавата на произход, в случая Ирак, а „заобикалящото общество“ е обществото в тази държава на произход.

25.

От текста на член 10, параграф 1, буква г), втора алинея от Директива 2011/95 става ясно, че полът ( 22 ) и свързаните с пола аспекти могат да бъдат от значение за констатиране на наличието на определена социална група. В определени хипотези полът може да бъде достатъчен критерий за определяне на такава група ( 23 ). Според ВКБООН жените са ясен пример за социална подгрупа, определена от вродени характеристики, която често е третирана по различен начин от мъжете. В някои общества жените като цяло могат да представляват определена социална група, тъй като са изправени пред системна дискриминация при упражняването на основните си права в сравнение с мъжете ( 24 ).

26.

В настоящия случай жалбоподателките не твърдят, че имат право на международна закрила единствено поради пола си. Те твърдят, че не могат да се откажат от ценностите, стандартите и поведението, основани на вярването им в равенството между половете, които са възприели в Нидерландия. Следователно възниква въпросът дали такова вярване може да представлява или споделена характеристика, или споделено вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от него. Най-напред ще разгледам значението на понятията „характеристика“ и „вярване“, преди да разгледам изискването да е налице споделено вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от него.

27.

В контекста на ценностите, стандартите и поведението, които жалбоподателките твърдят, че са възприели по време на престоя си в Нидерландия, запитващата юрисдикция посочва, че възприемането на ценностите, стандартите и поведението може да е „характеристика“, която е до такава степен съществена за идентичността, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея.

28.

В Директива 2011/95 не се дава определение на понятията „вродена характеристика“ и „характеристика […], до такава степен съществен[а] за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от [нея]“, които са използвани в член 10, параграф 1, буква г) от нея. Определенията в речниците на думата „характеристика“ на дадено лице включват „черта или качество, което принадлежи типично на това лице и служи за идентифицирането му“. „Вроден“ означава „придобит по рождение“ или „определен от фактори, присъщи на лицето от раждането му“. Примери за вродени характеристики са ръстът на човека, цветът на очите му и генетичното му наследство. В Директива 2011/95 се дава един-единствен пример за „обща характеристика“, а именно сексуалната ориентация ( 25 ).

29.

Тези определения ме водят до заключението, че приемането на определени ценности, стандарти и поведение не може да бъде описано като „характеристика“ ( 26 ). Думата „вярване“, която означава „приемането или усещането, че нещо е вярно“, се явява по-подходяща за обстоятелствата, свързани с жалбоподателките.

30.

С оглед на становището на нидерландското правителство следва да се провери по-нататък дали споделеното вярване, което се споменава в член 10, параграф 1, буква г), първо тире от Директива 2011/95, трябва да се тълкува като имплицитно позоваване на религиозно вярване или политическо убеждение. Комисията изтъква, че използването на думата „Glaubensüberzeugung“ в текста на немски език може да породи известно съмнение относно това дали въпросното вярване трябва да бъде от религиозно естество.

31.

В член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95, в който се разглежда преследването на религиозна основа, се говори за „теистични, нетеистични или атеистични убеждения“. Например в текста на немски, английски, френски и нидерландски език на Директива 2011/95 се използват понятията „religiöse Überzeugung“, „religious belief“, „croyances religieuses“ и „godsdienstige overtuiging“. За разлика от това думата, използвана в буква г) от този член в съответните текстове на тези езици, е „Glaubensüberzeugung“, „belief“, „croyance“ и „geloof“.

32.

В член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95, който се отнася до политическото преследване, се посочва мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6 от тази директива, както и с техните политики или методи.

33.

Така член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 се отнася за теистични, нетеистични и атеистични религиозни убеждения, член 10, параграф 1, буква д) се отнася за политически мнения, идеи или убеждения, а член 10, параграф 1, буква г) се отнася за вярвания, които са до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях ( 27 ). Въз основа на това става ясно, че няма текстови или контекстуални индикации в подкрепа на идеята, че основата на вярването по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) трябва да има религиозен или политически характер ( 28 ). Тълкуването в обратния смисъл освен това не признава, че в рамките на определена религия могат да съществуват различни възгледи по основни въпроси и че дадено лице може да промени възгледите си по тези въпроси, без да преминава към друга религия ( 29 ).

34.

Вярването в равенството между половете определя редица избори, свързани с образованието и избора на професия, обхвата и естеството на дейностите в публичната сфера, възможността за постигане на икономическа независимост чрез работа извън дома, решенията за самостоятелно живеене или със семейството и свободния избор на партньор. Тези въпроси са съществени за идентичността на даден човек ( 30 ).

35.

Член 2 и член 3, параграф 3 ДЕС утвърждават равенството между половете като една от основните ценности и цели на Европейския съюз, а практиката на Съда го признава за основен принцип на правото на Съюза. Член 8 ДФЕС предвижда, че във всички свои дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. Член 19 ДФЕС дава възможност на Европейския съюз да приема законодателство за борба с дискриминацията, основана на пола. Член 157 ДФЕС установява принципа за равно заплащане за труд с равна стойност и предоставя правно основание за приемане на законодателство за равенство между половете в областта на заетостта. В член 157, параграф 4 ДФЕС се признават положителните действия като средство за постигане на равенство между половете.

36.

След приемането на първите директиви в тази област през 70‑те години на миналия век Европейският съюз е разработил обширно законодателство в областта на равенството между половете, предимно в сферата на заетостта, включващо въпроси като равно заплащане, социална сигурност, заетост, условия на труд и тормоз на работното място ( 31 ). Това законодателство забранява пряката и непряката дискриминация, основана на пола, и създава изпълними права за лицата в правните системи на държавите членки ( 32 ).

37.

Ценностите, стандартите и поведението, които жалбоподателките твърдят, че са възприели по време на престоя си в Нидерландия, отразяват и редица основни права, които понастоящем са закрепени в Хартата: член 21, параграф 1 включва правото на лицата да не бъдат дискриминирани въз основа на пола; в член 23 се признава правото на равенство между мъжете и жените във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението ( 33 ); член 9 се отнася до правото на свободно встъпване в брак; в член 11 се предвижда свобода на изразяване на мнение; в член 14 е закрепено правото на образование и достъп до професионално и продължаващо обучение; член 15 предвижда правото на труд и избор на професия ( 34 ). Държавите членки са страни и по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, която има за цел да насърчава равното признаване, упражняване и ползване на всички човешки права на жените в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската и вътрешната сфера ( 35 ).

38.

Не се съмнявам, че много хора, които са прекарали живота си в Нидерландия, са били повлияни от ценността на равенството между половете толкова много, че тя е станала неизменна част от тяхната идентичност.

39.

С оглед на гореизложеното считам, че от момичетата и жените, които са възприели ценности, стандарти и поведение, отразяващи вярването в равенството между половете, не може да се очаква да се откажат от това вярване, както и не може да се очаква от едно лице да се откаже от своите религиозни вярвания или политически убеждения или да се отрече от своята сексуална ориентация. От това следва, че държавите членки не могат да очакват от момичетата и жените да адаптират поведението си, като действат дискретно, за да останат в безопасност, още повече че по своята същност аспектите на идентичността, формирани от вярването в равенството между половете, често се проявяват публично ( 36 ). Съдът вече е постановил, че в контекста на хомосексуалистите член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 не предвижда ограничения спрямо отношението, което членовете на специфичната социална група биха могли да имат към своята идентичност или към своето поведение ( 37 ).

40.

Въпросът, който възниква, е дали жалбоподателките са приели и поели вярването в равенството между половете толкова много, че то е станало част от тяхната идентичност ( 38 ). Предвид възрастта на жалбоподателките и продължителността на престоя им в Нидерландия запитващата юрисдикция основателно отбелязва, че те са прекарали в тази държава членка значителна част от жизнения период, в който се формира идентичността им ( 39 ). Не се съмнявам, че потапянето на жалбоподателките в културата на тази държава членка е било дълбоко преживяване, което им е дало възможности и е отворило перспективи за тяхното бъдеще, за които иначе може би не биха знаели. Ето защо е вероятно, за разлика от техните връстници в Ирак, които не са имали този опит, те да са възприели начин на живот, който отразява признаването и упражняването на основните им права, по-специално вярването им в равенството между половете, доколкото са приели и поели това вярване до степен, че то е станало част от техния характер. Компетентните органи и в крайна сметка националните съдилища трябва да преценят доколко това е така с оглед на индивидуалните обстоятелства на жалбоподателките, като вземат предвид, когато е уместно, съображенията, посочени в член 10, параграф 2 от Директива 2011/95 ( 40 ).

41.

Въпреки наличието на известна неяснота е видно, че запитващата юрисдикция по същество иска да разбере как компетентните органи и националните съдилища следва да определят дали е изпълнено изискването по член 10, параграф 1, буква г), второ тире от Директива 2011/95, а именно дали определена социална група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Това обстоятелство повдига въпроси, свързани с доказателствената тежест и с преценката по същество на твърденията на жалбоподателките.

42.

В член 4, параграф 3 от Директива 2011/95 се предвижда, че оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание по-специално: а) всички относими факти, свързани с държавата на произход, включително нейните закони и подзаконови актове, както и начинът на тяхното прилагане, б) относими декларации и документи, представени от молителя, и в) индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. По силата на член 4, параграф 1 от Директива 2011/95 държавите членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила, включително причините, които са в подкрепа на тази молба ( 41 ). Следователно молителите трябва да изложат и обосноват причините, поради които се опасяват от преследване в своята държава на произход.

43.

Обхваща ли това изискване задължението да се докаже, че определената социална група, към която молителят твърди, че принадлежи, има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество — позиция, която, изглежда, поддържа нидерландското правителство? Мисля, че не. Декларациите, които молителят трябва да представи съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2011/95, за да обоснове молбата за международна закрила, са само отправна точка за оценката на компетентните органи на фактите и обстоятелствата, които са довели до тази молба. Тази разпоредба изисква също така държавата членка да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата му ( 42 ).

44.

Съдът е приел, че изискването за сътрудничество в тежест на държавата членка при оценката означава конкретно, че ако по каквато и да било причина доказателствата, представени от молителя за международна закрила, са непълни, неактуални или ирелевантни, тази държава членка трябва да съдейства на молителя, за да може да се съберат всички доказателства в подкрепа на тази молба. Освен това една държава членка може да има по-голям достъп от молителя до определен вид документи ( 43 ). По този начин тежестта да се докаже, че определена социална група има собствена идентичност в съответната държава, изглежда, се носи поравно от молителя и държавата членка, а не изключително от първия. В този контекст е уместно също така да се припомни, че съгласно член 4, параграф 5 от Директива 2011/95 аспектите на декларациите на молителя, които не са подкрепени с документи или други доказателства, не изискват потвърждение, когато по-специално тези декларации са преценени за непротиворечиви и достоверни и не влизат в разрез с наличната и относима към неговия случай обща и конкретна информация.

45.

В член 10, параграф 2 от Директива 2011/95 се предвижда, че когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика ( 44 ). От текста на тази разпоредба става ясно, че тя се прилага, след като е установено наличието на определена социална група. Противно на посоченото от запитващата юрисдикция, преценката за възприятията на субекта на преследването не замества или не прави по-малко важно определянето дали дадена група има собствена идентичност в държавата на произход. Тя засяга само степента, в която трябва да се докаже, че молителят е член на тази социална група, тъй като за целите на молбата за международна закрила може да е достатъчно да се докаже, че молителят просто се възприема като такъв ( 45 ).

46.

Съдът е признал, че съществуването на наказателни закони, насочени конкретно срещу хомосексуалистите, може да обоснове извод, че тези лица представляват отделна група, която заобикалящото общество разглежда като различна. Аналогично, фактът, че обществото приема определено поведение на мъжете, докато същото поведение на жените се наказва, е индикация, че заобикалящото общество разглежда жените или определени категории жени като различни. Поради това компетентните органи трябва да вземат предвид правните норми и социалните и културните обичаи в държавата на произход на молителя ( 46 ).

47.

В неотдавнашните указания за Ирак на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (наричана по-нататък „EUAA“) ( 47 ) се посочват групи лица, които заобикалящото общество разглежда като различни. Според тези указания за държавата лицата, по-специално жените, които нарушават обществените норми, могат да бъдат разглеждани като аморални, биват заклеймявани и са изложени на опасност от тежки посегателства ( 48 ). Твърди се, че такива нарушения включват извънбрачни сексуални отношения, лицето е било жертва на изнасилване или други форми на сексуално насилие, отказът да се омъжи за мъж, когото семейството е избрало ( 49 ), сключване на брак против волята на семейството, неподходящ външен вид или облекло и неприемливи контакти или срещи. Твърди се, че приемливите работни места за жените са ограничени до секторите, свързани с дома и с държавните служби. Обществото не одобрява жени и момичета, които работят в магазини, кафенета, развлекателни заведения, като медицински сестри или в транспортния сектор. Публичната дейност на жените, включително присъствието им и дейност в интернет, може да доведе до тормоз. Жените могат да бъдат ограничавани да участват в протести, тъй като семействата им се страхуват да не бъдат възприети негативно. Сексуалното оклеветяване може да ги изложи на заклеймяване от страна на обществото или да бъдат възприемани като накърнили семейната чест ( 50 ).

48.

От гореизложеното става ясно, че момичетата и жените, които вярват в равенството между половете, може да бъдат разглеждани като нарушаващи социалните нрави в Ирак поради проявите на това вярване, например чрез изявления или поведение, свързани с избора по въпроси като образование, кариера и работа извън дома, обхвата и естеството на дейностите в публичната сфера, дали да живеят сами, или със семейството, и свободния избор на партньор. Компетентните органи и националните съдилища следва да преценят дали това действително е така за жалбоподателките с оглед на техните индивидуални обстоятелства.

49.

Някои от страните, подали становища, твърдят, че жалбоподателките не са представили доказателства, че ще бъдат преследвани при завръщането си в държавата си на произход. Това е различен — макар и свързан ( 51 ) — въпрос от този за определянето дали те са членове на определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95. Запитващата юрисдикция не иска насоки относно тълкуването на разпоредбите на тази директива, които се отнасят конкретно до преценката на основателните опасения от преследване. Достатъчно е да се посочи, че съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2011/95 при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателни опасения от преследване, държавите членки вземат под внимание по-специално общите условия в съответната част на държавата на произход. За тази цел те трябва да получат точна и актуална информация от съответните източници, като например ВКБООН и EUAA.

50.

В неотдавнашните указания за отделни държави относно Ирак се посочва, че момичетата и жените, които нарушават обществените нрави, могат да бъдат подложени на действия, които са толкова тежки, че се равняват на преследване ( 52 ). Поради това е възможно — в резултат на разглеждането им като различни в това отношение ( 53 ) — жалбоподателките и/или техните най-близки членове на семейството да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, представляващи преследване по смисъла на член 9 от Директива 2011/95. Вероятността и сериозността на тези опасности отново са въпроси, които компетентните органи и националните съдилища трябва да преценят с оглед на обстоятелствата, свързани с жалбоподателките.

51.

Третият въпрос се състои от две части. Първо, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали при молба за международна закрила правото на Съюза изисква от решаващия орган да определи и да вземе предвид висшия интерес на детето, както това понятие е посочено в член 24, параграф 2 от Хартата. Второ, тя иска да се установи дали отговорът на първата част от въпроса би бил различен, ако висшият интерес на детето трябва да бъде взет предвид при издаване на така нареченото „разрешение за пребиваване на общо основание“.

52.

В този контекст от значение е фактът, че висящото пред запитващата юрисдикция производство се отнася до последващи, а не до първоначални молби за международна закрила ( 54 ).

53.

Член 2, буква к) от Директива 2011/95 определя непълнолетното лице, тоест детето, като „гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст под 18 години“.

54.

Член 24, параграф 2 и член 51, параграф 1 от Хартата потвърждават основния характер на правата на детето и изискването държавите членки да зачитат тези права при прилагането на правото на Съюза. Следователно Директива 2011/95 трябва да се тълкува и прилага в светлината на член 24, параграф 2 от Хартата ( 55 ). Това е отразено в съображение 16 от Директива 2011/95, в което се посочва, че тази директива има за цел да насърчи прилагането по-специално на член 24 от Хартата и в съображение 18 от същата директива, в което се посочва, че висшият интерес на детето следва да има първостепенно значение за държавите членки при изпълнението на тази директива в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. ( 56 ) При определяне на висшия интерес на детето държавите членки по-конкретно следва да надлежно да вземат предвид принципа за целостта на семейството, неговото благосъстоянието и социално развитие, съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и неговото мнение в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост.

55.

Член 4, параграф 3, буква в) от Директива 2011/95 изисква оценяването на молбата за международна закрила да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание положението и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства. В член 9, параграф 2, буква е) от Директивата се уточнява, че действията на преследване могат по-специално да бъдат под формата на действия, насочени срещу деца ( 57 ).

56.

В светлината на горните съображения и както е посочено в практиката на Съда ( 58 ), считам, че висшият интерес на детето трябва да се определя за всеки отделен случай и да се взима предвид при оценката на молбите за международна закрила, включително на последващите молби.

57.

Правителството на Нидерландия твърди, че компетентните органи на Нидерландия отчитат в достатъчна степен висшия интерес на детето, тъй като той е отразен по подходящ начин във всички процесуални аспекти на вземането на решение по молба за международна закрила, свързана с деца или включваща деца, например чрез използването на процедури за провеждане на интервюта, подходящи за деца ( 59 ).

58.

Прибягването до процесуални гаранции, съобразени с интересите на децата, е от голямо практическо значение. Въпреки това няма нищо в член 24 от Хартата, в членове 3, 9, 12 и 13 от Конвенцията за правата на детето, на която се основава тази разпоредба от Хартата, в Директива 2011/95 или в практиката на Съда, което да показва, че висшият интерес на детето не следва да се взима предвид при преценката по същество на молби, свързани с деца. Самият член 24, параграф 2 от Хартата гласи, че висшият интерес на детето „трябва“ да се отчита при „всички“ действия по отношение на децата ( 60 ). Съгласно практиката на Съда определянето на висшия интерес на детето е възможно само чрез извършване на цялостна и задълбочена преценка на положението на детето ( 61 ). В този контекст експертният съвет може да бъде полезен или дори необходим. Комисията правилно припомня, че съгласно член 10, параграф 3 от Директива 2013/32 държавите членки трябва да гарантират, че решенията по молбите за международна закрила се вземат след извършване на подходящо разглеждане и че служителите, които разглеждат молбите и вземат решение по тях, имат възможност, когато това е необходимо, да потърсят съвет от експерти по-специално по въпроси, свързани с децата ( 62 ).

59.

Мога да добавя, че когато между датата на разглеждане на първоначалната молба за международна закрила и всяка последваща молба е настъпила значителна и съществена промяна в обстоятелствата или здравословното състояние на детето, може да е уместно да се направи нова оценка на висшия интерес на детето, за да бъде той определен ( 63 ).

60.

Решенията за това кога и как точно трябва да се определят и вземат предвид тези обстоятелства, са въпроси, които попадат в обхвата на упражняването на процесуалната автономия на държавите членки, като се има предвид необходимостта от спазване на принципите на равностойност и ефективност ( 64 ).

61.

Следователно, за да се вземе решение по молба за международна закрила на непълнолетно лице или решение, което се отнася до непълнолетно лице или има значителни последици за него ( 65 ), е необходима оценка на висшия интерес на детето и това е в съответствие с изискванията на Директива 2011/95, разглеждана в светлината на член 24, параграф 2 и член 51, параграф 1 от Хартата. Такава подходяща оценка може да вземе предвид фактори като хронологичната възраст на детето, равнището на развитие, пола, особената уязвимост, семейното положение, образованието и физическото и психическото му здраве ( 66 ).

62.

В този контекст съм съгласен със становищата на правителствата на Чехия, Унгария и Нидерландия, че висшият интерес на детето е само едно от съображенията при оценката на молбата за международна закрила, макар и от първостепенно значение. Важно е да се припомни, че целта на Директива 2011/95 е да се определят лицата, които, принудени от обстоятелствата, действително и законно се нуждаят от международна закрила в Европейския съюз. Международна закрила се предоставя само на бежанци и на лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както са определени съответно в член 2, букви г) и е) от тази директива. В този правен контекст компетентните органи трябва да разглеждат висшия интерес на детето като съображение от първостепенно значение ( 67 ) и би било в противоречие с общата структура и целите на Директива 2011/95 да се предостави статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила на гражданите на трети страни, намиращи се в положения, които нямат никаква връзка с логиката на международната закрила ( 68 ).

63.

Като пример за молба за международна закрила, при която висшият интерес на детето е от особено значение, имам предвид обстоятелства, при които специфичната психическа или физическа уязвимост на детето показва, че действия, които не биха се считали за действия на преследване, ако засягат друго дете, което не страда от тази уязвимост, или възрастен, биха имали по-тежко въздействие върху това дете с оглед на други релевантни обстоятелства, като например наличието на семейна подкрепа в държавата на произход, до степен, че биха представлявали действия на преследване по смисъла на член 9 от Директива 2011/95. Висшият интерес на детето е от особено значение и в контекста на специфичните форми на преследване за децата ( 69 ).

64.

Това положение е ясно разграничимо от обстоятелствата, довели до постановяване на решение M'Bodj ( 70 ), в което Съдът постановява, че липсата на подходящи здравни грижи в държавата на произход на молителя не представлява нечовешко или унизително отнасяне, освен ако молител, страдащ от сериозно заболяване, не е умишлено лишен от здравни грижи, и че държава членка не може да въвежда или запазва в сила разпоредби, с които се предоставя статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета държава, страдащ от тежко заболяване, на основание, че съществува риск от влошаване на здравословното състояние на това лице в резултат на липсата на подходящо лечение в държавата му на произход.

65.

Още веднъж, всички тези въпроси се преценяват от компетентните органи и в крайна сметка от националните съдилища в контекста на индивидуалните молби за международна закрила.

66.

От начина, по който запитващата юрисдикция е формулирала втората част от третия въпрос, разбирам, че тя не изисква отговор, ако отговорът на първата част е, че правото на Съюза изисква от решаващият орган да определи и да вземе предвид висшия интерес на детето при произнасянето по молба за международна закрила.

67.

Във всеки случай от акта за преюдициално запитване е трудно да се разбере каква е фактическата или логическата връзка между това, което става в производството по „молба за издаване на разрешение за пребиваване на общо основание“, което според нидерландското правителство не се урежда от правото на Съюза ( 71 ), и молбите за международна закрила по националното право, с което Директива 2011/95 е транспонирана, по делото, висящо пред запитващата юрисдикция. Правителствата на Франция и Унгария, както и Комисията, считат, че актът за преюдициално запитване не съдържа достатъчно информация, по-специално по отношение на това какво се разбира под „молба за издаване на разрешение за пребиваване на общо основание“, за да може Съдът да даде полезен отговор на втората част от третия въпрос. Освен това в отговор на въпрос на Съда в съдебното заседание представителят на жалбоподателките потвърждава, че настоящото производство се отнася само до молби за международна закрила, а не до „молби за издаване на разрешение за пребиваване на общо основание“. Това потвърждава тезата на нидерландското правителство, че втората част от третия въпрос е без значение за решаването на въпросите, които са висящи пред запитващата юрисдикция. Поради гореизложеното съветвам Съда да постанови, че втората част от третия въпрос е недопустима, и предлагам да не я разглеждам по-нататък ( 72 ).

68.

Четвъртият въпрос е свързан конкретно с посегателствата, които ненавършилото пълнолетие лице би могло да е понесло в резултат на дългосрочното си пребиваване в държава членка, и кога трябва да се вземат предвид при оценката по същество на последваща молба за международна закрила, ако изобщо следва да се вземат предвид. Запитващата юрисдикция изказва предположение, че може да е от значение да се вземе предвид дали първоначалната молба е била разгледана в предвидените от правото на Съюза срокове, дали пребиваването на молителя в държавата членка е било законно и дали преди това наложено задължение за връщане е било спазено, или е било изпълнено принудително.

69.

Според акта за преюдициално запитване жалбоподателките твърдят, че са претърпели забавяне в развитието или увреждане на развитието поради стреса да живеят в несигурност относно резултата от първоначалните молби на семейството им за международна закрила и заплахата от принудително връщане в държавата им на произход, и подкрепят тези твърдения с писмени доказателства. С изключение на представителя на жалбоподателките, всички страни, отговорили на четвъртия въпрос, твърдят, че резултатът от последваща молба за международна закрила не следва да се определя с оглед на такъв вид посегателство.

70.

Няма съмнение, че животът в условията на продължителна несигурност и заплаха води до стрес, който може да доведе до забавяне в развитието или увреждане на развитието на децата ( 73 ). Това само по себе си не е обстоятелство, което може да обоснове правото на международна закрила съгласно Директива 2011/95 или да оправдае по-снизходителен подход към оценката на молбата за тази цел, както, изглежда, предполага запитващата юрисдикция. Родителите на жалбоподателките са решили, че е във висш интерес на децата им да изчерпят наличните правни средства за защита в контекста на първоначалната молба на семейството за международна закрила и да подадат последващи молби от името на децата си. Нищо не сочи, че разглеждането на тези молби и произнасянето по тези жалби е отнело повече време, отколкото е могло разумно да се очаква. Решенията на родителите на жалбоподателките са имали за неизбежна последица удължаване на пребиваването на семейството в Нидерландия. Следва да се приеме, че родителите са преценили последиците от своите решения за благосъстоянието на децата си в светлината на тези обстоятелства. Може да се приеме, че те са взели решенията си с убеждението, че за децата им е по-добре да останат в Нидерландия, отколкото да се върнат в Ирак. Това може и да не е бил идеалният избор, но въз основа на собствената теза на жалбоподателките е трудно да се приеме, че те са понесли по-големи посегателства, отколкото ако родителите им бяха решили да се върнат с тях в Ирак.

71.

И накрая, при вземането на решения по молби за международна закрила, свързани с непълнолетно лице, трябва да се вземат предвид неговото равнище на развитие и състоянието на физическото и психическото му здраве към момента на извършване на оценката. В този контекст обстоятелствата, които може да са имали вредно въздействие върху развитието или здравето на детето, са без значение.

72.

С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали национална практика, която провежда разграничение между първата и последващите молби за международна закрила, съгласно което при последващи молби вече не се вземат предвид общите основания, е в съответствие с правото на Съюза, в светлината на член 7 във връзка с член 24, параграф 2 от Хартата.

73.

Трудно е да се установи връзката с правото на Съюза и релевантността на този въпрос в рамките на висящото пред запитващата юрисдикция производство, което се отнася до последващи молби за международна закрила, а не до молби за издаване на разрешения за пребиваване на общо основание, които според нидерландското правителство не се уреждат от правото на Съюза. Ето защо предлагам на Съда да постанови, че този въпрос е недопустим по същите съображения като тези, посочени в точка 67 от настоящото заключение.

74.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в 's-Hertogenbosch, Нидерландия), както следва: