1.

Отправеното от Areios Pagos (Касационен съд, Гърция) преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 2 ).

2.

Запитването е отправено в рамките на спор относно признаването и изпълнението от съд на държава членка на решения, постановени от съд на друга държава членка, които възпират страните, сезирали друг съд на първата държава членка, да продължат висящото пред него производство.

3.

Съдът ще трябва да определи дали е възможно признаването и изпълнението на акт, с който тези ищци са осъдени да заплатят обезщетение за съдебните разноски в това производство поради неизпълнение на спогодба, слагаща край на предишен техен иск, и който е постановен от посочения в спогодбата съд, да бъдат отказани като противоречащи на обществения ред по смисъла на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001.

4.

Ще изложа причините, поради които считам, че в подобно положение трябва да се приложат и принципите, въз основа на които Съдът е приел, че „anti-suit injunction“ — а именно разпореждане, с което на дадено лице се забранява да започне или продължи производство пред съдилищата на друга държава членка — не е съвместимо с установената с Регламент № 44/2001 система.

5.

Член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 гласи следното:

„Съдебно решение не се признава:

6.

Съгласно член 45, параграф 1 от този регламент:

„Съдът, пред който е подадена жалбата съгласно член 43 или член 44, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35. Той произнася решението си незабавно“.

7.

На 3 май 2006 г. плавателният съд Alexandros T. потъва заедно с товара си край залива на Порт Елизабет (Южна Африка). Дружествата Starlight Shipping Company ( 3 ) и Overseas Marine Enterprises Inc. ( 4 ), съответно собственик и оператор на плавателния съд, искат от застрахователите му изплащане на обезщетение, основано на договорната отговорност на последните за настъпването на застрахователното събитие.

8.

Тъй като застрахователите отказват, Starlight предявява през същата година срещу тях иск пред компетентния съд в Обединеното кралство, а по отношение на един от застрахователите прибягва до арбитраж. Докато тези производства са висящи, Starlight, OME и застрахователите на плавателния съд сключват спогодби ( 5 ), с които се слага край на производствата между страните. Във връзка с настъпването на застрахователното събитие застрахователите изплащат в уговорен срок предвиденото в застрахователните полици застрахователно обезщетение за уреждане на всички вземания, свързани със загубата на плавателния съд Alexandros T.

9.

Тези спогодби са одобрени на 14 декември 2007 г. и 7 януари 2008 г. от английския съд, пред който е висящо производството по иска. Той разпорежда спирането на всякакво последващо производство, свързано с разглеждания случай и произтичащо от същия съдебен иск.

10.

След сключването на посочените спогодби Starlight и OME, както и останалите собственици и физическите лица, които са законните им представители, предявяват пред Polymeles Protodikeio Peiraios (Първоинстанционен съд Пирея, Гърция) няколко иска, сред които искове от 21 април 2011 г. и 13 януари 2012 г., насочени по-специално срещу Charles Taylor Adjusting Limited ( 6 ) — кантора за правни и технически консултации, осигурявала защитата на застрахователите на плавателния съд Alexandros T. срещу претенциите на Starlight пред английския съд — и срещу ръководителя на тази кантора, FD.

11.

С тези нови и по своя характер деликтни искове Starlight и OME искат да бъдат поправени както имуществени, така и неимуществени вреди, за които посочват, че са претърпени поради неверни и накърняващи доброто им име твърдения, за които отговорност носели застрахователите на плавателния съд и техните представители. Starlight и OME твърдят, че докато първоначалното производство за изплащане на дължимите от застрахователите обезщетения все още е било висящо и отказът за изплащане на застрахователно обезщетение все още е бил налице, служителите и представителите на тези застрахователи са разпространявали в присъствието на Ethniki Trapeza tis Ellados (Национална банка на Гърция) — която е ипотекарен кредитор на собственика на потъналия плавателен съд — и на застрахователния пазар по-специално неверния слух, че загубата на плавателния съд се дължала на сериозни негови недостатъци, които били известни на собствениците.

12.

През 2011 г., докато посочените искове са висящи, застрахователите на плавателния съд и техните представители, сред които по-специално Charles Taylor и FD, ответници в тези производства, предявяват пред английските съдилища искове срещу Starlight и OME, за да бъде установено, че със започнатите в Гърция производства се нарушават спогодбите, и да бъдат уважени техните искания за установяване на право на поправяне на вреди и за обезщетение.

13.

След производства пред всички инстанции на английските съдилища, на 26 септември 2014 г. по тези искове са постановени едно решение и две определения от съдия в High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Commercial Court) (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение (търговски състав), Обединеното кралство) (наричан по-нататък „High Court“) ( 7 ), които са основани на съдържанието на спогодбите и на клаузата за избор на компетентен съд, където се посочва този съд, и в които на ищците се присъжда обезщетение, свързано със започнатото в Гърция производство и със съдебни разноски, направени в Англия ( 8 ).

14.

Monomeles Protodikeio Peiraios, Naftiko Tmima (едноличен състав на Първоинстанционен съд Пирея, Морско отделение, Гърция) уважава молбата на Charles Taylor и FD от 7 януари 2015 г. тези актове да бъдат признати и обявени за частично изпълняеми в Гърция в съответствие с Регламент № 44/2001.

15.

На 11 септември 2015 г. Starlight и OME обжалват ( 9 ) това решение пред Monomeles Efeteio Peiraios Naftiko Tmima (едноличен състав на Апелативен съд Пирея, Морско отделение, Гърция).

16.

С решение от 1 юли 2019 г. този съд уважава жалбата им с мотива, че решенията, чието признаване и изпълнение се иска, съдържали „квази“ разпореждания да не се водят дела“, възпрепятстващи заинтересованите лица да сезират гръцките съдилища, в нарушение на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ( 10 ) и член 8, параграф 1 и член 20 от Syntagma (Конституция). Тези разпоредби впрочем били в същината на понятието „обществен ред“ в Гърция.

17.

Charles Taylor и FD подават касационна жалба срещу това решение до Areios Pagos (Касационен съд). Те считат, че решението и определенията на High Court не противоречат явно нито на обществения ред в страната на сезирания съд, нито на този на Европейския съюз и с тях не се нарушават съответните основни принципи. Те твърдят, че присъждането в тяхна полза на временно обезщетение за исковите производства, започнати в Гърция преди предявяването на съответните съдебни искове пред английските съдилища, не възпрепятства нито заинтересованите лица да продължат да сезират гръцките съдилища, нито тези съдилища да им осигуряват съдебна защита. Ето защо решението и определенията на High Court неправилно били разглеждани като „разпореждания да не се водят дела“.

18.

При това положение Areios Pagos (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19.

Charles Taylor и FD, Starlight и OME, гръцкото и испанското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища.

20.

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка може да откаже да признае и изпълни решение поради противоречие с обществения ред, дължащо се на факта, че това решение възпрепятства продължаването на висящо производство пред друг съд на тази държава членка, тъй като с него на една от страните се присъжда временно парично обезщетение за съдебните разноски, които тя понася поради започването на това производство, с довода, от една страна, че предметът на посоченото производство е обхванат от спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, постановил това решение, и от друга страна, че съдът на другата държава членка, пред който е започнато това производство, не е компетентен поради наличие на клауза за предоставяне на изключителна компетентност.

21.

В случая решението и определенията на High Court, чието признаване и изпълнение са поискани пред гръцки съд, са постановени на 26 септември 2014 г. Регламент № 44/2001 е приложим ratione temporis към делото по главното производство ( 11 ).

22.

Този регламент съдържа специфични правила относно признаването и изпълнението на съдебни решения, които следва да бъдат припомнени ( 12 ), като се отбележи, че не всички са възпроизведени в Регламент № 1215/2012.

23.

В Регламент № 44/2001 се предвижда, че „[с]ъдебно решение, което е постановено в държава членка, се признава в другата държава членка, без да се изисква каквато и да е специална процедура“ ( 13 ). Всяка заинтересована страна, която изисква признаването на съдебно решение като основен въпрос при един спор, може да поиска решение, с което да се признае съдебното решение ( 14 ). В член 38 от този регламент се предвижда, че за изпълнението на съдебното решение се образува производство по молба за обявяване на изпълняемостта му в държавата членка, в която се иска изпълнението ( 15 ).

24.

На този етап не се извършват никакви проверки по същество ( 16 ).

25.

Съгласно член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 само при обжалване на решението по молбата за декларация за изпълняемост по член 43, параграф 1 от този регламент ( 17 ) съдът може да откаже или да отмени такава декларация на някое от основанията за непризнаване, предвидени в членове 34 и 35 от регламента.

26.

В член 34 от Регламент № 44/2001 са посочени четири общи основания за непризнаване на съдебно решение ( 18 ). Точка 1 от този член се отнася до случая, в който „признаването явно противоречи на [обществения ред] в държавата членка, в която се иска признаване“. Съгласно член 35, параграф 3 от този регламент критерият за обществения ред не може да се прилага по отношение на правилата относно компетентността ( 19 ).

27.

Запитващата юрисдикция има колебания по прилагането на този критерий с оглед на особените обстоятелства по разглежданото от нея дело.

28.

Следва да се отбележат редица обстоятелства, свързани с процесуалния контекст и съдържанието на разглежданите съдебни актове.

29.

Предмет на акта за преюдициално запитване е тълкуването на основанието за отказ да се признае и изпълни съдебно решение, поради противоречие на това признаване с обществения ред в процесуален контекст със следните особености:

30.

Съмненията на запитващата юрисдикция произтичат от съдържанието на решението и определенията на High Court, което тя извежда от жалбата на Charles Taylor и FD.

31.

Първо, тези актове се основават на две констатации. От една страна, с решение се постановява, че предявените в Гърция искове нарушават спогодбите ( 20 ). Тези спогодби са сключени между страните, за които в съдебните процеси в Англия и в арбитражното производство се е твърдяло, че са участвали в колективен деликт. Последиците от посочените спогодби са, че всеки евентуален иск срещу тези страни на същото основание като това, което е в основата на започнатите срещу тях производства в Гърция, вече е уреден със същите спогодби по силата на правилото, приложимо към съизвършителите на деликти.

32.

От друга страна, с определения се установява също, че гръцките искове са предявени в нарушение на правилото за избор на изключителна компетентност.

33.

Второ, с две отделни определения Starlight и OME са осъдени да заплатят:

34.

Трето, определенията на High Court, чието признаване и деклариране на изпълняемост са поискани от гръцките съдилища, съдържат допълнителни елементи. Запитващата юрисдикция ги припомня по следния начин:

35.

При това положение се поставя въпросът за квалификацията на актовете, чието признаване и изпълнение се иска.

36.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че решението и определенията на High Court, чиято изключителна компетентност е избрана от страните в спогодбите, определят последиците им за висящото пред гръцките съдилища производство.

37.

Тези съдебни актове наистина не са адресирани пряко до гръцкия съд и формално не забраняват продължаването на производството, с което той е сезиран. Те обаче съдържат мотиви относно компетентността на гръцкия съд предвид сключените между страните спогодби и разпоредби за присъждане на суми, включително решение за авансово плащане на обезщетение, което има възпиращо действие, тъй като размерът в него не е окончателен и зависи от продължаването на това производство ( 25 ). Освен това те са придружени от неотделими санкции и разпореждания с цел да се осигури изпълнението им ( 26 ). Решенията са адресирани in personam до Starlight и ΟΜΕ с цел те да спрат да действат в нарушение на спогодбите, съдържащи клаузата за избор на компетентен съд ( 27 ).

38.

Въз основа на всички тези обстоятелства ми се струва, че запитващата юрисдикция основателно квалифицира решението и определенията на High Court като „квази“ разпореждания да не се водят дела“ ( 28 ), и посочва по-специално актовете, с които се присъжда обезщетение и чието признаване и изпълнение се иска.

39.

Ето защо считам, че запитващата юрисдикция с основание иска да се установи дали последиците от евентуалното признаване и изпълнение на тези актове са съвместими с Регламент № 44/2001, като се позовава на практиката на Съда относно постановяването на „anti-suit injunction“ ( 29 ), за да изведе от нея аргумент за противоречие с обществения ред.

40.

Съгласно постоянната практика на Съда ( 30 ) правото на Съюза в областта на съдебната компетентност не допуска съд да забрани на страна да предяви или да продължи воденето на иск пред съд на друга държава членка ( 31 ), щом като забраната засяга компетентността на този съд да разреши спора, с който е сезиран. Подобна намеса всъщност е несъвместима със системата на Брюкселската конвенция и на Регламент 44/2001, която се основава на принципа на взаимното доверие.

41.

Освен това Съдът отхвърля различни доводи в подкрепа на тази намеса:

42.

От тази съдебна практика съответно се извежда установеният понастоящем общ принцип, че всеки сезиран съд сам определя дали е компетентен да разреши отнесения до него спор въз основа на приложимите норми ( 34 ), и страна не може да бъде лишена — тъй като в противен случай може да се наложи санкция — от възможността да сезира съд на държава членка, който ще провери своята компетентност ( 35 ).

43.

В практиката на Съда се припомня, че изключения от този общ принцип са допуснати в ограничена степен с Регламент № 44/2001, че те се отнасят само до етапа на признаването или изпълнението на съдебни решения и че имат за цел да гарантират прилагането на някои правила за специална или изключителна компетентност, предвидени единствено в този регламент ( 36 ).

44.

Ето защо според мен от това следва, че законодателят на Съюза е счел, че за прилагането на принципа на неизвършване на проверка на компетентността нямат никакво значение споразуменията между страните, в които те се задължават да отнасят споровете си до арбитраж, или посочват съд, който да ги разглежда ( 37 ).

45.

Съдът все още не се е произнасял по последната хипотеза ( 38 ). Според мен, по аналогия с възприетото разрешение в областта на арбитража в решение Allianz и Generali Assicurazioni Generali ( 39 ), страна, която сезира съд на държава членка, считайки, че приетата от нея клауза за предоставяне на компетентност не е приложима, не може да бъде лишена от съдебната защита, на която има право ( 40 ).

46.

Всъщност основата на забраната на „anti-suit injunctions“ в рамките на Съюза, а именно взаимното доверие между съдилищата, и липсата на специална разпоредба в Регламент № 1215/2012, който заменя Регламент № 44/2001, обосновават разширяването на практиката на Съда към случаите, в които на съд е предоставена изключителна компетентност по силата на споразумение между страните ( 41 ). По този начин полезното действие на този регламент е гарантирано ( 42 ).

47.

Съгласно член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 ( 43 ) преценката на явното противоречие с обществения ред на държавата, в която се иска признаване, се отнася до последиците, пораждани от чуждестранното съдебно решение, ако то бъде признато и изпълнено ( 44 ), с оглед на европейското схващане за обществен ред ( 45 ).

48.

Съгласно практиката на Съда член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува стриктно, тъй като съставлява пречка за изпълнението на една от основните цели на посочения регламент. Следователно тази разпоредба трябва да се прилага само в изключителни случаи. Съдът осъществява контрол върху границите, в които съд на държава членка може да се позове на това понятие, за да не признае постановено в друга държава членка съдебно решение ( 46 ).

49.

Що се отнася до процесуалния обществен ред ( 47 ), Съдът възприема широко разбиране за понятието по член 34, точка 1, като приема, че то може да бъде противопоставено в случай на възпрепятстване на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 48 ).

50.

В разглеждания случай въпросът на запитващата юрисдикция се отнася до признаването и изпълнението на съдебни актове, основани по-специално на нарушение на съдържаща се в спогодби клауза за избор на съд и постановени от посочения от страните съд, който определя съответните произтичащи финансови последици ( 49 ). По-специално, тези актове задължават страните по спогодбите, които не са сезирали най-напред този съд, да заплатят предварително обезщетение за направените от другите страни разноски по заведените срещу тях дела в друга държава членка.

51.

Съпроводени с мерки за осигуряване на тяхното изпълнение, посочените съдебни актове, които не са постановени с цел обезпечение, предвиждат предоставянето на други обезщетения в случай на продължаване на производството пред гръцкия съд. Следователно по последиците си те значително надхвърлят пределите на тълкуването на спогодбите и на проверката на неговата компетентност от съда, определен от страните в тези спогодби ( 50 ).

52.

Така, поставени обратно в своя контекст, по-специално определенията на High Court безспорно принуждават засегнатите страни да оттеглят иска си. По този начин косвено се възпрепятства достъпът до единствения съд, сезиран със спора по същество, който по силата на Регламент № 44/2001 има правомощието да се произнесе по своята компетентност, да проведе производството до края и да се произнесе по разноските в започнатото пред него производство, както и по евентуалните искания за обезщетения, свързани с това производство.

53.

Като се има предвид, че този съд следва да извърши цялостна преценка на производството и на всички обстоятелства ( 51 ), според мен запитващата юрисдикция правилно посочва, че признаването и изпълнението на решението и определенията на High Court са явно несъвместими с обществения ред в страната на сезирания съд, като изтъква, че е нарушен основният принцип в европейското съдебно пространство, основан на взаимното доверие ( 52 ), според който всеки съд се произнася по собствената си компетентност. Припомням, че същият принцип е накарал Съда да приеме, че при всички обстоятелства този принцип не допуска постановяването на актове, с които пряко или непряко се забранява продължаването на производство, започнато в друга държава членка.

54.

С други думи, поради системната основа на тази забрана изключение от нея не може да се допусне, освен ако не се придаде действие на акт, чието постановяване би било забранено в пряко производство.

55.

Ето защо предлагам на Съда да отговори утвърдително на първия преюдициален въпрос и съответно да приеме, че не е необходимо да разглежда втория въпрос.

56.

Предвид всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Areios Pagos (Касационен съд, Гърция) преюдициални въпроси по следния начин:

„Член 34, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че

съд на държава членка може да откаже да признае и изпълни решение поради противоречие с обществения ред, дължащо се на факта, че това решение възпрепятства продължаването на висящо производство пред друг съд на тази държава членка, тъй като с него на една от страните се присъжда временно парично обезщетение за съдебните разноски, които тя понася поради започването на това производство, с довода, от една страна, че предметът на посоченото производство е обхванат от спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, постановил това решение, и от друга страна, че съдът на другата държава членка, пред който е започнато това производство, не е компетентен поради наличие на клауза за предоставяне на изключителна компетентност“.