1.

Съгласно член 194, параграф 1, буква в) ДФЕС политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката има за цел, в дух на солидарност между държавите членки, разработването на възобновяеми енергийни източници ( 2 ). Предизвикателствата пред това развитие, което е от голямо значение, особено в настоящия геополитически контекст, са изложени в първото съображение от Директива 2009/28/ЕО ( 3 ), в което се посочват намаляването на емисиите на парникови газове в контекста на борбата с климатичното затопляне, подобряването на сигурността на енергийните доставки, насърчаването на технологичното развитие и иновациите, както и създаването на възможности за заетост и регионалното развитие ( 4 ).

2.

В разглеждания случай преюдициалното запитване се отнася до понятието „електрогенерираща инсталация, която използва възобновяеми източници на енергия“, по смисъла на член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28 и до обхвата на приоритетното диспечиране, от което се ползва такава инсталация, при захранването на електроенергийната мрежа. По-конкретно Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) иска да се установи дали и до каква степен инсталация, която произвежда електроенергия чрез термична обработка на смесени отпадъци, част от които са биоразградими промишлени и битови отпадъци, трябва да се ползва с този приоритет за достъп.

3.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между EEW Energy from Waste Großräschen GmbH (наричано по-нататък „EEW“), което експлоатира инсталация за термична обработка на отпадъци, и MNG Mitteldeutsche Netzgesellschaft Strom GmbH (наричано по-нататък „MNG Strom“), което е оператор на електропреносна мрежа, във връзка с правото на обезщетение на EEW вследствие на намаляването на захранването на мрежата поради претоварвания. 50 Hertz Transmission GmbH (наричано по-нататък „50 Hertz“), което е операторът на електропреносната мрежа нагоре по веригата спрямо MNG Strom, участва в главното производство като встъпила страна в негова подкрепа.

4.

Член 2 от Директива 2001/77/ЕО ( 5 ), озаглавен „Определения“, гласи:

„По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]“.

5.

Съгласно съображения 1, 11, 25, 60 и 61 от Директива 2009/28:

[…]

[…]

[…]

6.

Член 1 от Директива 2009/28, озаглавен „Предмет и приложно поле“, гласи:

„Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. Тя установява правила относно статистическите прехвърляния между държави членки, съвместните проекти между държави членки и с трети държави, гаранциите за произход, административните процедури, информацията и обучението и достъпа до електроенергийната мрежа за енергията от възобновяеми източници. […]“.

7.

В член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, се предвижда следното:

„За целите на настоящата директива се прилагат определенията в Директива [2003/54].

Прилагат се и следните определения:

[…]

[…]“.

8.

Член 5 от Директива 2009/28, озаглавен „Изчисляване на дела на енергия от възобновяеми източници“, гласи в параграфи 1 и 3:

„1.   Брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници във всяка държава членка се изчислява като сбор от:

[…]

3.   За целите на параграф 1, буква а) брутното крайно потребление на електроенергия от възобновяеми източници се изчислява като количеството електроенергия, произведено в държава членка от възобновяеми източници на енергия, с изключение на електроенергията в помпеноакумулиращи водноелектрически централи, произведена от предварително изпомпана на горното ниво вода.

По отношение на централите с няколко вида горива, които използват както възобновяеми, така и конвенционални източници на енергия, се взема предвид само електроенергията, произведена от възобновяеми източници. За целите на този вид изчисление приносът на всеки източник на енергия се изчислява въз основа на неговото енергийно съдържание.

[…]“.

9.

Член 15 от тази директива, озаглавен „Гаранции за произход на електроенергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от възобновяеми източници на енергия“, предвижда следното в параграф 1:

„За да се докаже на крайните потребители делът или количеството енергия от възобновяеми източници в енергийния състав на доставчик на енергия, в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива [2003/54], държавите членки гарантират, че произходът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, може да се гарантира като такъв по смисъла на настоящата директива в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии“.

10.

Член 16 от Директива 2009/28, озаглавен „Достъп до и експлоатация на мрежите“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Държавите членки предприемат подходящите стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура за пренос и разпределение, на интелигентни мрежи, складови съоръжения и на електроенергийната система с цел да се позволи сигурното функциониране на електроенергийната система, тъй като това включва по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници на енергия, включително междусистемни връзки между отделните държави членки и между държавите членки и трети държави. Държавите членки предприемат подходящи стъпки и за ускоряване на разрешителните процедури за мрежова инфраструктура и за координиране на одобрението на мрежова инфраструктура с административни процедури и процедури по планиране.

2.   При спазване на изискванията, свързани с поддържането на надеждността и безопасността на електроенергийната мрежа, въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии, определени от компетентните национални органи:

11.

В член 3, озаглавен „Определения“, от Erneuerbare-Energien-Gesetz (германския Закон за възобновяемата енергия, наричан по-нататък „EEG“) от 25 октомври 2008 г., в действащата му редакция от 1 януари 2012 г. до 31 юли 2014 г. (наричан по-нататък „EEG от 2012 г.“) ( 7 ), се предвижда следното:

„По смисъла на този закон:

[…]

[…]“.

12.

Член 8 от този закон, озаглавен „Закупуване, пренос и разпределение“, предвижда следното в параграф 1:

„При съблюдаване на член 11 операторите на мрежи са длъжни без забавяне и с приоритет да закупуват, пренасят и разпределят цялата предлагана електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници […]“.

13.

Член 11 от посочения закон, озаглавен „Управление на захранването на мрежата с електроенергия“, гласи в параграф 1:

„[П]о изключение операторите на мрежи имат право да регулират инсталациите, […] пряко или непряко присъединени към тяхната мрежа […]:

[…]“.

14.

Член 12 от същия закон, озаглавен „Разпоредби, приложими при извънредни обстоятелства“, гласи следното в параграф 1:

„Когато захранването на мрежата с електроенергия от инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници […] е намалено поради претоварване, както се предвижда в член 11, параграф 1, засегнатите от мярката оператори получават обезщетение […] в размер на 95 % от пропуснатите приходи плюс допълнителните разходи, които е трябвало да направят, минус разходите, които съответно са избегнали. […]“.

15.

Член 16 от EEG от 2012 г., озаглавен „Право на възнаграждение“, предвижда в параграф 1:

„Операторите на мрежи изплащат възнаграждение на операторите на инсталации за електроенергията от инсталации, използващи само възобновяеми енергийни източници […], поне в границите по членове 18—33. […]“.

16.

Тези разпоредби от EEG от 2012 г. съответстват по същество на разпоредбите от EEG в действащата му редакцията от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г. ( 8 ) и на тези в действащата му редакция от 1 август 2014 г. до 31 декември 2016 г. ( 9 )

17.

EEW експлоатира инсталация за термична обработка на отпадъци, чрез която произвежда електрическа и топлинна енергия (наричана по-нататък „разглежданата инсталация“). Тя използва почти изключително промишлени и битови отпадъци, които се смесват, преди да бъдат изгорени, и съдържат биоразградима част, чието количество варира и според представените от EEW данни достига до 50 % от отпадъците. Разглежданата инсталация захранва с част от произведената електроенергия електроразпределителната мрежа на MNG Strom, към която е свързана по силата на споразумение за присъединяване и закупуване.

18.

В периода 2011—2016 г. в рамките на своето управление на безопасността на електрическата мрежа MNG Strom многократно иска от EEW да ограничи временно захранването на мрежата поради претоварвания. Поради това EEW иска от MNG Strom да му заплати обезщетение в размер на 2,24 милиона евро въз основа по-специално на разпоредбите, които са приложими при извънредни обстоятелства и са предвидени в редакциите на EEG, действащи в периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2016 г., сред които е член 12, параграф 1 от EEG от 2012 г.

19.

Сезираният въззивен съд отхвърля искането за обезщетение на EEW с довода, че електроенергията, произведена в разглежданата инсталация, не е получена единствено от възобновяеми енергийни източници.

20.

EEW подава ревизионна жалба срещу решението на въззивния съд до запитващата юрисдикция —Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд). Последната посочва, че изходът на висящото пред нея дело зависи от отговора на въпроса дали разглежданата инсталация трябва да се квалифицира като „инсталация за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници“ по смисъла на член 12, параграф 1 от EEG от 2012 г. Според тази юрисдикция прилагането на посочената разпоредба не се изключва, поради факта че произведената в разглежданата инсталация електроенергия не се получава единствено от възобновяеми енергийни източници.

21.

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че първата редакция на EEG, влязла в сила през 2000 г., се отнася за електроенергията, произвеждана от инсталации, използващи само възобновяеми енергийни източници. При транспонирането в германското право на Директива 2001/77, и по-специално на член 2, буква в) от нея, приложното поле на EEG обаче било разширено през 2004 г., за да обхване дела от електроенергията, произвеждан от възобновяеми енергийни източници в хибридни централи, използващи конвенционални източници на енергия.

22.

От текста на разпоредбите, приложими при извънредни обстоятелства и предвидени в член 12 от EEG от 2012 г., и от структурата на същия закон следвало, че тези разпоредби, въведени в EEG за първи път през 2009 г., се прилагат и за инсталациите, които не използват само възобновяеми енергийни източници. Ето защо, след като инсталация произвежда електроенергия от възобновяеми енергийни източници и съответно трябва да се ползва с приоритет при захранването на мрежата с електроенергия, съгласно EEG всяко намаляване или прекъсване на закупуването на електроенергия при управлението на захранването на мрежата пораждало задължението за обезщетяване, предвидено в посочените разпоредби, приложими при извънредни обстоятелства.

23.

Според запитващата юрисдикция, въпреки че германският законодател е решил да следва правото на Съюза и да се отклони от правилото, според което предвид се взема само електроенергията, получена от възобновяеми енергийни източници, не е сигурно, че в германското право като „инсталация“ по смисъла на член 3, точка 1 от EEG от 2012 г. трябва да се квалифицира всяка инсталация за производство на електроенергия, обработваща в някаква част възобновяеми източници, колкото и малка да е тя, така че инсталацията да се ползва от приоритета при присъединяването и захранването на мрежата с електроенергия. В това отношение релевантните разпоредби от германското право следвало да се тълкуват в съответствие с понятието „електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2001/77. Тази разпоредба препращала към понятието „хибридна централа“, което не било определено в посочената директива и не било еднозначно. Всъщност с израза „хибридна централа“ според техническата терминология обикновено се обозначавала инсталация, която използва няколко различни технологии за производство на енергия, например слънчева енергия и газ. При такова разбиране инсталациите, които използват само смес от различни — възобновяеми и конвенционални — енергийни източници в един и същ процес на производство на електроенергия, нямало да бъдат обхванати от посоченото понятие „хибридна централа“. Такъв бил случаят, когато различните енергийни източници се смесват точно преди да бъдат използвани за производството на енергия, но също и когато за производство на електроенергия инсталацията използва възобновяеми и изкопаеми енергийни източници под формата на вече съществуваща, променлива и неповлияваща се смес, като при разглежданата инсталация.

24.

Запитващата юрисдикция обаче посочва, че в член 2, буква a) от Директива 2001/77 „биомасата“ е определена като възобновяем енергиен източник и че в член 2, буква б) от тази директива се предвижда, че биомасата включва „биологично разлагаемата част от промишлените и общински отпадъци“. Тези разпоредби следвало да се разбират в смисъл, че електроенергията, произведена от изгарянето на тази биоразградима част, трябва да се счита за енергия от възобновяеми енергийни източници, и в такъв случай произвеждащите такава електроенергия инсталации трябвало да се квалифицират по германското право като „инсталации“ по смисъла на EEG и да се ползват от приоритета за достъп до електроенергийната мрежа.

25.

Според запитващата юрисдикция, тъй като Директива 2001/77 е заменена с Директива 2009/28, която е приложима към спора в главното производство ( 10 ), германското право трябва да се тълкува в съответствие с последната директива. Същата юрисдикция отбелязва, че отчитайки правото на Съюза, е склонна да тълкува разпоредбите от EEG, посветени на приоритета при захранването на мрежата с електроенергия, в смисъл, че те се прилагат за инсталациите, които не използват единствено възобновяеми енергийни източници, само ако възобновяемите и конвенционалните енергийни източници се използват в разделени системи. При всяко положение инсталациите, които използват вече съществуваща, променлива и неповлияваща се смес от възобновяеми и конвенционални енергийни източници, както при производството на електроенергия чрез изгаряне на отпадъци, трябвало да се ползват от разпоредбите, приложими при извънредни обстоятелства и предвидени в член 12, параграф 1 от EEG от 2012 г., само ако средната стойност на дела на възобновяемите енергийни източници надхвърля дела на конвенционалните енергийни източници. По делото в главното производство това тълкуване щяло да означава, че EEW не може да претендира за никакво обезщетение въз основа на тези разпоредби, приложими при извънредни обстоятелства, тъй като разглежданата инсталация използва предварително смесени енергийни източници в променливи пропорции и тъй като според предоставената от EEW информация делът на възобновяемите енергийни източници не е преобладаващ.

26.

Запитващата юрисдикция добавя, че ако член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28 трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася за инсталации, в които делът на възобновяемите енергийни източници не е преобладаващ, възниква въпросът дали съществува праг, под който инсталация, произвеждаща електроенергия от такива енергийни източници, вече не може да се счита за инсталация, която използва възобновяеми енергийни източници, по смисъла на тази разпоредба.

27.

На последно място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали, ако за електроенергията, от която само част е произведена от биоразградими отпадъци, се прилага приоритетът за достъп до електроенергийната мрежа, е възможно позоваване на ratio legis на член 5, параграф 3, втора алинея от Директива 2009/28, където се посочва, че в инсталациите с няколко вида горива, използващи както възобновяеми, така и конвенционални източници на енергия, се взема предвид само делът от електроенергията, произведен от възобновяеми източници. Този въпрос бил от значение, за да се определи дали искането за обезщетение, основаващо се на разпоредбите, приложими при извънредни обстоятелства и предвидени в член 12, параграф 1 от EEG от 2012 г., се отнася за пропуснатите приходи във връзка с цялата електроенергия, произведена в разглежданата инсталация, или само за дела от електроенергията, произведен от биологично разградимата част от сместа от отпадъци.

28.

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29.

Писмени становища представят EEW, MNG Strom, 50 Hertz и Европейската комисия. Тези страни представят и устни становища в проведеното на 8 септември 2022 г. съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

30.

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28 трябва да се тълкува в смисъл, че приоритетът за достъп до електроенергийната мрежа, с който се ползват инсталациите за производство на електроенергия, използващи възобновяеми енергийни източници, трябва да се предоставя не само на инсталациите, които произвеждат електроенергия единствено от възобновяеми енергийни източници, но и на онези, чиято електроенергия се получава чрез термична обработка на смесени отпадъци, част от които са биоразградими промишлени и битови отпадъци.

31.

Съгласно член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28 държавите членки гарантират, че при диспечиране на инсталации за производство на електроенергия операторите на преносни мрежи дават приоритет на инсталациите, които използват възобновяеми енергийни източници, доколкото го позволява напълно безопасната експлоатация на националната електроенергийна система и въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии.

32.

Ще отбележа, че целта на тази разпоредба е да се съобрази обстоятелството, че от техническа гледна точка електропреносните и електроразпределителните мрежи разполагат с капацитет за пренос, който неизбежно e ограничен, и че тези мрежи не могат непременно да пренасят цялата електроенергия, която е или може да бъде произведена от свързаните с тях инсталации, с оглед на потреблението ( 11 ). При това положение законодателят на Съюза е избрал да даде предимство на инсталациите за производство на електроенергия, които използват възобновяеми енергийни източници. В това отношение, както постановява Съдът, макар в член 32, параграф 2 от Директива 2009/72/ЕО ( 12 ) да се предвижда, че операторът на разпределителна мрежа може да откаже достъп до нея, когато липсва необходимият капацитет, при условие че изложи надлежно обосновани причини за този отказ, тази възможност да се откаже достъп до системата, се преценява във всеки конкретен случай и не позволява на държавите членки да предвиждат споменатите дерогации общо, без конкретна преценка за всеки оператор на липсата на технически капацитет на системата да задоволи искането за достъп от трети страни ( 13 ).

33.

В контекста на първия поставен въпрос следва да се определи смисълът на понятието „електрогенерираща инсталация, която използва възобновяеми източници на енергия“, съдържащо се в член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28, за да се провери дали това понятие обхваща инсталация, чиято електроенергия се получава чрез термична обработка на смесени отпадъци, част от които са биоразградими промишлени и битови отпадъци. Ако това е така, тази инсталация трябва да се ползва от предвидения в посочената разпоредба приоритет за достъп до електроенергийната мрежа, а когато операторът на разпределителната мрежа ѝ откаже този достъп, тя ще може да получи финансова компенсация, както се посочва в съображение 61 от тази директива.

34.

На понятието „електрогенерираща инсталация, която използва възобновяеми източници на енергия“ не е дадено определение в Директива 2009/28. Съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа на равенство следва, че съдържанието на разпоредба от правото на Съюза, в която няма никаква изрична препратка към правото на държавите членки с цел да се определят нейният смисъл и обхватът ѝ, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което следва да се отчетат не само съдържанието, но също контекстът на разпоредбата и целта, преследвана от съответната правна уредба ( 14 ).

35.

В този аспект следва да се констатира, на първо място, че текстът на член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28 — където се посочват само инсталациите, които използват възобновяеми източници на енергия — сам по себе си не позволява да се определи дали тази разпоредба се отнася за инсталациите, чиято електроенергия се получава чрез термична обработка на смесени отпадъци, част от които са биоразградими промишлени и битови отпадъци.

36.

На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва посочената разпоредба, както подчертава запитващата юрисдикция, в член 2, буква в) от Директива 2001/77 „електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници“ се определя като „електроенергията, произведена от централи, използващи само възобновяеми енергийни източници, както и частта от електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в хибридни централи, използващи и конвенционални енергийни източници“ ( 15 ). Тази директива обаче вече не е била в сила към момента на настъпване на фактите по делото в главното производство. Що се отнася до член 2, буква a) от Директива 2009/28, в него „енергията от възобновяеми източници“ е определена като „енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове“. Поради това, както посочва 50 Hertz в писменото си становище по спора в главното производство, квалификацията „възобновяема електрическа енергия“ вече не зависи от инсталацията, в която е произведена електроенергията, а само от използваните енергийни източници.

37.

В член 2, буква a) от Директива 2009/28 се посочва, че енергията, произведена от биомаса, ( 16 ) се счита за енергия, получена от възобновяеми източници. Според определението в член 2, буква д) от тази директива биомасата обхваща „биоразградимата част на промишлени и битови отпадъци“. От съвместния прочит на тези разпоредби следва, че енергията, произведена чрез термична обработка на смесени отпадъци, част от които са биоразградими промишлени и битови отпадъци, трябва да се счита в тази си част за енергия, произведена от възобновяеми източници.

38.

В случая от акта за преюдициално запитване се установява, че разглежданата инсталация обработва смесени отпадъци, част от които са биоразградими битови и промишлени отпадъци, които следователно са биомаса по смисъла на член 2, буква д) от посочената директива ( 17 ).

39.

Освен това в член 5, параграф 3 от Директива 2009/28 се посочва, че в инсталациите с няколко вида горива, в които се използват както възобновяеми, така и конвенционални източници на енергия, се взема предвид само електроенергията, произведена от възобновяеми източници. Следователно тази директива по принцип не изключва от приложното си поле инсталациите, които използват частично възобновяеми енергийни източници.

40.

На трето място, що се отнася до целите, преследвани с Директива 2009/28, съгласно член 1 от нея стремежът е с нея да се очертае обща рамка за насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници, като по-специално се определят задължителни национални цели относно дела на енергията от такива източници в брутното крайно потребление на енергия ( 18 ). В този смисъл в член 16, параграф 2, буква в) от тази директива се посочва, че държавите членки гарантират предприемането на подходящи експлоатационни мерки по отношение на мрежите и пазара с цел да се ограничи до минимум намаляването на електроенергията, произвеждана от възобновяеми източници. Освен това съгласно съображение 60 от посочената директива, в случай че електроенергията от възобновяеми източници се интегрира в „спот“ пазара, гарантираният достъп осигурява достъп до мрежата на цялата електроенергия, която е продадена и е била обект на подпомагане, а това позволява използването на максимално количество електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници от инсталации, свързани с мрежата. Що се отнася до съображение 61 от същата директива, в него се уточнява, че с нея се цели устойчиво нарастване на преноса и разпределението на електроенергия, произвеждана от възобновяеми източници, без да се засяга надеждността или сигурността на мрежата.

41.

Освен това бих искал да посоча, че съгласно практиката на Съда, що се отнася до гарантирания достъп до мрежата, предвиден в член 16, параграф 2, буква б) от Директива 2009/28, с него се цели възобновяемите енергийни източници да се интегрират във вътрешния електроенергиен пазар, като се гарантира, че цялата електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, има достъп до мрежите, което пък позволява използването на максимално количество електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници ( 19 ).

42.

Следователно целта на Директива 2009/28 е във възможно най-голяма степен да се използват възобновяеми енергийни източници. Отказът да се даде приоритет на инсталациите, в които електроенергията се получава от термичната обработка на смесени отпадъци, част от които са биоразградими отпадъци, впрочем би довел до загубата на тази част възобновяеми енергийни източници, когато операторът на разпределителната мрежа отказва да предостави достъп до мрежата си на съответния производител на електроенергия поради претоварвания.

43.

Ето защо предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28 трябва да се тълкува в смисъл, че приоритетът за достъп до електроенергийната мрежа, с който се ползват инсталациите за производство на електроенергия, използващи възобновяеми енергийни източници, трябва да се предоставя не само на инсталациите, които произвеждат електроенергия единствено от възобновяеми енергийни източници, но и на онези, чиято електроенергия се получава чрез термична обработка на смесени отпадъци, част от които са биоразградими промишлени и битови отпадъци.

44.

Със своите втори, трети, четвърти и пети преюдициален въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска се да установи дали член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28 трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация за производство на електроенергия се ползва с приоритет за достъп до електроенергийната мрежа само за електроенергията, произвеждана от биоразградимата част на използваните промишлени и битови отпадъци, и ако това е така — какви са правилата за прилагане на този приоритет за достъп.

45.

Както бе уточнено при отговора на първия преюдициален въпрос, от член 2, букви a) и д) от Директива 2009/28 се установява, че енергията, получена от биомаса, представлява енергия, произведена от възобновяеми източници, но що се отнася до промишлените и битовите отпадъци, предвид се взема само биоразградимата им част. Следователно инсталация за производство на електроенергия се ползва с приоритет за достъп до електроенергийната мрежа на основание член 16, параграф 2, буква в) от тази директива само за електроенергията, произведена от тази биоразградима част, но не за частта, състояща се от обикновени отпадъци.

46.

В същия смисъл Съдът отбелязва относно член 16, параграф 2, буква б) от посочената директива, че макар в тази разпоредба да се споменава възможността за въвеждане на „гарантиран достъп“ до мрежата за електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници, това се отнася единствено за „зелената“ електроенергия, поради което посочената разпоредба не може да служи като правно основание за национални разпоредби, в които се предвижда гарантиран достъп за инсталации за производство на енергия от невъзобновяем източник ( 20 ). Такова тълкуване може да се приложи по аналогия към приоритета за достъп до мрежата по член 16, параграф 2, буква в) от същата директива.

47.

Видно от текста ѝ, в тази разпоредба се предвижда такъв приоритет за достъп за инсталациите за производство на електроенергия, получавана от възобновяеми енергийни източници, без да се определя минимален дял на възобновяемите енергийни източници, когато тези инсталации използват едновременно възобновяеми и конвенционални енергийни източници. С други думи, предвиденият в посочената разпоредба приоритет при захранването на мрежата с електроенергия не зависи от големината на дела на биоразградимите отпадъци, използвани за производството на електроенергия, тъй като делът на обикновените отпадъци няма никакво значение за този приоритет. Следователно няма праг, под който електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, да не се ползва от приоритета за достъп до мрежата ( 21 ).

48.

След като инсталация за производство на електроенергия се ползва с приоритет за достъп до мрежата само за електроенергията, произвеждана от тази биоразградима част, запитващата юрисдикция иска да разбере как да се приложи този приоритет за достъп, като се позовава на член 5, параграф 3, втора алинея от Директива 2009/28.

49.

В това отношение бих искал да посоча, че от правна гледна точка съгласно практиката на Съда, без изобщо да възнамерява да извършва изчерпателна хармонизация на националните схеми за подпомагане на производството на зелена енергия, законодателят на Съюза изхожда, от една страна, от констатацията, че държавите членки прилагат различни схеми за подпомагане, и от друга страна, от принципа, че е важно да се гарантира правилното функциониране на тези схеми, за да се запази доверието на инвеститорите и да се даде възможност на тези държави да разработят ефективни национални мерки за постигане на задължителните общи национални цели, които им отрежда посочената директива ( 22 ). Според мен същите съображения е възможно да се отнесат към прилагането на член 16, параграф 2, буква в) от тази директива. Ето защо следва да се приеме, че държавите членки разполагат със значителна свобода на действие при прилагането на приоритета за достъп до електроенергийната мрежа на инсталациите, които използват възобновяеми енергийни източници.

50.

Освен това от техническа гледна точка MNG Strom посочва, че операторът на електропреносната мрежа не знае в реално време какъв е делът на биоразградимите отпадъци, използвани от инсталация за производство на електроенергия, когато трябва да избере поредността, в която инсталациите трябва да се изключат, тъй като впрочем самите оператори на тези инсталации не знаят във всеки момент какъв е делът на енергията, произведена от възобновяеми източници. 50 Hertz от своя страна подчертава, че решението да се даде приоритет, е спешна мярка, която се взема почти на момента, и че тя поражда последици за операторите надолу по веригата, което означава, че критериите за предоставяне на приоритет трябва да позволяват даването на конкретни насоки на оператора на мрежата. Освен това Комисията отбелязва, че в някои случаи от техническа гледна точка може да се окаже невъзможно приоритетът за достъп до мрежата да се приложи само за част от електроенергията, произведена от дадена инсталация — в случая частта, получена от възобновяеми енергийни източници.

51.

В този правен и технически контекст считам, че Съдът не следва да указва подробно как трябва да се приложи приоритетът за достъп до електроенергийната система, тъй като съгласно текста на член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28 това е задача на държавите членки, които най-добре могат да знаят какви са специфичните особености на националната електропреносна мрежа ( 23 ). В съдебното заседание MNG Strom съответно посочва, че в Германия има насоки за управлението на електропреносната мрежа, чиято цел е да се осигури надеждността и безопасността на тази мрежа и в които се определя редът за изключване на инсталациите, за да се позволи намаляването на физическото претоварване на посочената мрежа.

52.

Същевременно, предвид също писмените становища на заинтересованите страни и разискванията в съдебното заседание, Съдът продължава да е компетентен за даването на указания, изведени от разпоредбите на Директива 2009/28, относно елементите, които държавите членки трябва да вземат предвид с оглед на прилагането на приоритета за достъп до електроенергийната мрежа.

53.

В това отношение, първо, от текста на член 16, параграф 2, буква в) от тази директива следва, че приоритетът за достъп трябва да се прилага, доколкото го позволява напълно безопасната експлоатация на националната електроенергийна система. В това отношение, както се посочва в съображение 60 от посочената директива, изискванията, свързани с поддръжката на надеждността и безопасността на мрежата, както и с диспечирането, е възможно да се различават в зависимост от характеристиките на националната мрежа и нейното правилно функциониране.

54.

Второ, отново от член 16, параграф 2, буква в) от същата директива следва, че даването на приоритета за достъп до електроенергийната мрежа трябва да се извършва въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии, а това означава те да са ясни, оповестени предварително от държавите членки и прилагането им да е предвидимо за всички заинтересовани страни.

55.

Трето, от целите на Директива 2009/28 следва, че държавите членки трябва да дават максимален приоритет за достъп до електроенергийната мрежа на инсталациите, които произвеждат само енергия от възобновяеми източници, а това означава, че на тях достъпът до тази мрежа трябва да се отказва на последно място.

56.

Четвърто, що се отнася до инсталациите, в които електроенергията се получава чрез обработка на смесени отпадъци, част от които са биоразградими, считам, че тези инсталации трябва да се вземат предвид, когато тази част е стабилна във времето, изчислима и значителна. В противен случай съществува риск от злоупотреба, по-специално когато от техническа гледна точка прилагането на приоритета за достъп до мрежата само за част от електроенергията, произведена от дадена инсталация, е невъзможно и същата инсталация се ползва с такъв приоритет, въпреки че на практика електроенергията е произведена предимно от конвенционални енергийни източници. Такъв например би бил случаят, ако делът на електроенергията, извличана от възобновяеми източници, се променя значително според периодите, в резултат на което през някои от тях този дял е равен на нула или незначителен.

57.

Пето, EEW изтъква, че през разглеждания в главното производство период редовно е получавало от Umweltbundesamt (Федерална служба за защита на околната среда, Германия) гаранциите за произход по член 15 от Директива 2009/28, които са му позволявали да докаже, че около 50 % от производството му на електроенергия се формира от възобновяеми енергийни източници. Както обаче е видно от член 2, буква й) от тази директива, „гаранцията за произход“ се определя като електронен документ, който служи единствено като доказателство пред краен потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници. Следователно тази гаранция се дава за минало време и не позволява да се узнае в реално време какъв е делът на тези енергийни източници, тоест към момента, в който операторът на мрежата трябва да вземе решението за временно намаляване на захранването поради претоварвания ( 24 ). Ето защо според мен „гаранция за произход“ сама по себе си не може да служи за референция при определянето на критериите за приоритета за достъп до електроенергийната мрежа.

58.

Шесто, запитващата юрисдикция иска да установи дали ratio legis на член 5, параграф 3, втора алинея от Директива 2009/28 може да се вземе предвид за електроенергията, само част от която е произведена от биоразградими отпадъци. Припомням, че съгласно тази разпоредба в инсталациите с няколко вида горива, които използват както възобновяеми, така и конвенционални източници на енергия, се взема предвид само делът от електроенергията, произведен от възобновяеми източници, и за извършването на това изчисление приносът на всеки източник на енергия се изчислява въз основа на неговото енергийно съдържание. Като се има предвид голямата свобода на действие, предоставена на държавите членки, при липсата в тази директива на указание в противен смисъл, считам, че те могат да използват като референция посочения член 5, параграф 3, втора алинея, за да приложат приоритета за достъп до електроенергийната мрежа ( 25 ). При това положение евентуалното искане за обезщетение, направено от оператора на инсталация за производство на електроенергия, тъй като му е бил отказан достъп до мрежата поради претоварвания, би се отнасяло само за дела от електроенергията, произведен от биоразградимата част на смесените отпадъци.

59.

С оглед на всичко изложено по-горе предлагам на втория, третия, четвъртия и петия преюдициален въпрос да се отговори, че член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28 трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация за производство на електроенергия се ползва с приоритет за достъп до мрежата само за електроенергията, произвеждана от биоразградимата част на използваните промишлени и битови отпадъци. Държавите членки следва да въведат прозрачни и недискриминационни критерии, за да се определят правилата за прилагане на посочения приоритет за достъп към такава инсталация, доколкото го позволява напълно безопасната експлоатация на националната електроенергийна система.

60.

Предвид изложените по-горе съображения, предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициални въпроси по следния начин: