1.

Отправените от Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) преюдициални запитвания, предмет на настоящото производство, са относно тълкуването на член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР ( 2 ), разглеждан в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и по-специално на условията, които позволяват на изпълняващия европейска заповед за арест (ЕЗА) съдебен орган да откаже предаването на издирваното лице поради наличието на риск от нарушаване на правото на това лице на справедлив съдебен процес пред независим съд в издаващата държава членка ( 3 ).

2.

Основното значение на настоящите дела е да се уточни в светлината на насоките, изведени от решения на Съда от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) ( 4 ), и от 17 декември 2020 г. Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган) ( 5 ), дали и доколко съществуването на системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт на издаващата държава членка, при обстоятелствата в конкретния случай може да подтикне изпълняващия съдебен орган да се противопостави на предаването на издирваното лице.

3.

Тези дела се вписват в контекста на промените и неотдавнашните реформи на полската съдебна система (наричани по-нататък „оспорваните реформи“) ( 6 ), поради които Съдът приема по същество, че много от въведените от полския законодател разпоредби са несъвместими с правото на Европейския съюз ( 7 ) и че Република Полша в много отношения не е изпълнила задълженията си, произтичащи от правото на Съюза ( 8 ) (наричани по-нататък, без да се прави разграничение, „съдебната практика относно независимостта на полската съдебна система“) ( 9 ). В този контекст неотдавнашното решение на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) от 7 октомври 2021 г. (K 3/21) (наричано по-нататък „решението на Конституционния съд“), постановено след акта за преюдициално запитване, поставя нови предизвикателства пред запитващата юрисдикция ( 10 ).

4.

В светлината на анализ на релевантната практика на Съда ще уточня условията, при които системни или общи недостатъци, засягащи независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, и по-специално опасността от намеса на изпълнителната власт при упражняването на правомощията на съдебната власт, що се отнася до назначаването на съдиите, създава опасност да се засегне индивидуалното положение на издирваните лица след предаването им и поради това може да мотивира изпълняващия съдебен орган да откаже предаването на тези лица.

5.

Съгласно член 2 ДЕС:

„Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“.

6.

Член 7 ДЕС гласи:

„1.   По мотивирано предложение на една трета от държавите членки, на Европейския парламент или на Европейската комисия Съветът, с мнозинство от четири пети от своите членове, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2. Преди да направи тази констатация, Съветът изслушва въпросната държава членка и може да отправи препоръки към нея, като действа съгласно същата процедура.

Съветът редовно проверява дали основанията за такава констатация продължават да са налице.

2.   Европейският съвет, като действа с единодушие, по предложение на една трета от държавите членки или на Европейската комисия, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да установи наличието на тежко и продължаващо нарушение на ценностите, посочени в член 2 от страна на дадена държава членка, след като покани тази държава членка да представи своята позиция.

3.   Когато е направена констатация по параграф 2, Съветът може с квалифицирано мнозинство да вземе решение за спирането на някои права, произтичащи от прилагането на Договорите по отношение на въпросната държава членка, включително и на правото на глас на представителя на правителството на тази държава членка в Съвета. Като прави това, Съветът взема под внимание възможните последици от такова спиране върху правата и задълженията на физическите и юридическите лица.

Във всеки случай задълженията на въпросната държава членка според Договорите продължават да бъдат обвързващи за нея.

4.   Съветът може впоследствие с квалифицирано мнозинство да вземе решение да измени или отмени мерките, взети въз основа на параграф 3, в отговор на промените в ситуацията, която е довела до тяхното налагане.

5.   Условията и редът за гласуване, които, за целите на настоящия член, се прилагат за Европейския парламент, за Европейския съвет и за Съвета, са определени в член 354 [ДФЕС]“.

7.

Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС гласи:

„Държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“.

8.

Член 47 от Хартата, озаглавен „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, предвижда:

„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.

[…]“.

9.

Съображения 5, 6, 10 и 12 от Рамково решение 2002/584 гласят следното:

[…]

[…].

10.

Съгласно член 1 от това рамково решение, озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“:

„1.   [ЕЗА] е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.   Държавите членки следва да изпълнят всяка [ЕЗА], въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.   Рамковото решение няма [за последица] изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]“.

11.

В членове 3, 4 и 4а от посоченото рамково решение са изброени случаите, при които не се допуска изпълнение на ЕЗА, и случаите, при които изпълнението ѝ може да бъде отказано.

12.

Член 15 от същото рамково решение, озаглавен „Решение за предаване“, предвижда:

„1.   Изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено.

2.   Ако изпълняващият съдебен орган счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, той следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, особено що се отнася до членове 3—5 и член 8 и може да определи срок за получаването ѝ, отчитайки необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове.

3.   Издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган“.

13.

С Overleveringswet (Закон за предаването) от 29 април 2004 г. ( 11 ), последно изменен със Закон от 17 март 2021 г. ( 12 ), Рамково решение 2002/584 се транспонира в нидерландското право.

14.

Член 1 от Закона за предаването гласи следното:

„За целите на този закон:

[…]

[…]“.

15.

Член 11, параграф 1 от този закон предвижда:

„[ЕЗА] не се изпълнява, когато според съда съществуват сериозни и потвърдени с факти основания да се счита, че след като бъде предадено, за издирваното лице е налице реален риск от нарушаване на негови основни права, гарантирани с [Хартата]“.

16.

Член 26, параграф 1 от посочения закон предвижда:

„Съдът разглежда […] възможността за предаване. […]“.

17.

Член 28 от същия закон гласи:

„1.   Съдът се произнася по предаването не по-късно от 14 дни след приключване на съдебното следствие. Съдебното решение се мотивира.

2.   Ако съдът установи […], че предаването не може да бъде разрешено […], той следва да откаже това предаване в решението си.

3.   В случаите, различни от предвидените в параграф 2, съдът разрешава предаването в решението си, освен ако не счита, че [ЕЗА] не подлежи на по-нататъшно разглеждане съгласно член 11, параграф 1 […]“.

18.

На 6 април 2021 г. полски съдебен орган издава ЕЗА по отношение на X, полски гражданин, с оглед на неговото задържане и предаване на тази юрисдикция за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено с окончателна присъда от 30 юни 2020 г. за извършени посредством насилие принуда и заплаха.

19.

На заинтересованото лице е наложена мярка за неотклонение задържане под стража в изчакване на решението на запитващата юрисдикция — rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам) — относно предаването му, за което самото лице не дава съгласие.

20.

Сезирана с искане за изпълнение на ЕЗА, тази юрисдикция установява наличието на системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, които съдържали реален риск от нарушаване на правото на независим съд, прогласено с член 47, параграф 2 от Хартата като съществено съдържание на основното право на справедлив съдебен процес.

21.

Освен това посочената юрисдикция отбелязва, че макар за лице, чието предаване е поискано за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка, включваща лишаване от свобода, да е било възможно в процедурата за предаване да се уточни кои съдии от издаващата държава членка са участвали в производството по неговото дело, след като веднъж е предадено, това лице не може да оспорва ефективно действителността на назначаването на съдия или законосъобразността на упражняваните от него правораздавателни функции по силата на законодателство, влязло в сила на 14 февруари 2020 г. ( 13 ).

22.

При тези условия rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какъв критерий следва да приложи съд, който трябва да се произнесе по изпълнението на ЕЗА за целите на изпълнението на влязла в сила присъда, с която се налага окончателно наказание лишаване от свобода или окончателна мярка, включваща лишаване от свобода, когато разглежда въпроса дали в издаващата държава членка е нарушено правото на предварително създаден със закон съд в наказателното производство, вследствие на което е постановена осъдителна присъда, при положение че в тази държава членка не е налице ефективно средство за съдебна защита срещу евентуално нарушение на това право?“.

23.

Полските съдебни органи издават шест ЕЗА по отношение на Y, полски гражданин, с оглед на неговото задържане и предаване на тези юрисдикции. Две ЕЗА са издадени за целите на изпълнението на наказания лишаване от свобода, а другите четири ЕЗА са издадени за целите на наказателното преследване за няколко престъпления, сред които измама. Делото, по което е отправено преюдициалното запитване, е относно издадената на 7 април 2020 г. ЕЗА във връзка с последното престъпление.

24.

На заинтересованото лице е наложена мярка за неотклонение задържане под стража в изчакване на решението на запитващата юрисдикция — Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам) — относно предаването му, за което самото лице не дава съгласие.

25.

Сезирана с искане за изпълнение на ЕЗА, също както по дело C‑562/21 PPU тази юрисдикция констатира наличието на системни или общи недостатъци, що се отнася до независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, които съдържат реален риск от нарушаване на правото на независим съд по смисъла на член 47, параграф 2 от Хартата ( 14 ).

26.

Освен това, от една страна, посочената юрисдикция отбелязва, че по отношение на лице, чието предаване е поискано за целите на наказателното преследване, в процедурата за предаване не е възможно да се уточни кои съдии от издаващата държава членка ще разгледат неговото дело след предаването му, тъй като делата се разпределят между съдиите от дадена юрисдикция на случаен принцип и поради това за същото лице е невъзможно да се позове индивидуално на нередовностите, допуснати при назначаването на един или повече съдии. От друга страна, същата юрисдикция установява, че по силата на влязлото в сила на 14 февруари 2020 г. законодателство ( 15 ) след предаването му издирвано лице не може да оспорва ефективно действителността на назначаването на съдия или законосъобразността на упражняваните от него правораздавателни функции.

27.

При тези обстоятелства rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28.

На 30 септември 2021 г. първи състав на Съда решава да уважи искането на запитващата юрисдикция настоящите две дела да бъдат разгледани по реда на спешното преюдициално производство. Във връзка с това Съдът посочва, от една страна, че поставените преюдициални въпроси са относно тълкуването на рамково решение, което попада в приложното поле на дял V от трета част от Договора за функциониране на ЕС, и от друга страна, че тази юрисдикция е посочила, че по отношение на X и Y е наложена мярка за неотклонение задържане под стража в Нидерландия — в изчакване на решенията ѝ относно тяхното предаване.

29.

Съдът решава също да съедини тези дела за целите на писмената и на устната фаза на производството, както и на съдебното решение, като се има предвид, че те са свързани.

30.

Писмени становища представят X, Openbaar Ministerie (прокуратура, Нидерландия), нидерландското и полското правителство, както и Европейската комисия. Openbaar Ministerie (прокуратура), нидерландското, ирландското полското правителство, както и Комисията, представят устни становища в проведеното на 16 ноември 2021 г. съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

31.

С преюдициалните си въпроси по двете дела, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали в приложение на принципите, изведени в решения Minister for Justice and Equality и Openbaar Ministerie, тя е длъжна да откаже предаването на издирваното лице при следните положения:

32.

Най-напред ще припомня принципите, установени в Рамково решение 2002/584 и в релевантната съдебна практика (A), за да отговоря след това на преюдициалните въпроси (Б).

33.

По-долу ще припомня принципите, установени в Рамково решение 2002/584 и изведени от съдебната практика, що се отнася до случаите, при които не се допуска изпълнение на ЕЗА, свързани с риска от нарушаване на основни права на издирвано лице (1), както и условията, при които в резултат на нередовност при назначаването на съдия може да се постави под въпрос правото на правните субекти на справедлив съдебен процес (2).

34.

Както следва от съображения 5, 6 и 10 от Рамково решение 2002/584, въвеждането на механизма на ЕЗА, който дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщи на процедурата по екстрадиция, е конкретната мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, определен от Европейския съвет като „крайъгълният камък“ на съдебното сътрудничество, и се основава на високо равнище на доверие между държавите членки ( 20 ). Прилагането на този механизъм може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване от една от държавите членки на принципите, посочени в член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, установено от Съвета съгласно член 7, параграф 1 ДЕС, с посочените в член 7, параграф 2 от него последици. В съображение 12 от това рамково решение обаче се уточнява, че то спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 ДЕС и отразени в Хартата ( 21 ).

35.

Тези две „същности“ на Рамково решение 2002/584 са отразени в член 1, параграф 2 от който гласи, че държавите членки следва да изпълнят всяка ЕЗА въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на това рамково решение, а в параграф 3 се уточнява, че посоченото рамково решение не може да има за последица изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 ДЕС.

36.

От това следва, че изпълняващите съдебни органи по принцип могат да откажат да изпълнят ЕЗА само в изчерпателно изброените в членове 3—4а от Рамково решение 2002/584 случаи ( 22 ) или съгласно постоянната практика на Съда при „изключителни обстоятелства“, които поради своята тежест налагат ограничения в принципите на взаимно признаване и взаимно доверие между държавите членки, върху които е изградено съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси“ ( 23 ).

37.

За да се установи наличието на изключителни обстоятелства, сред които нарушението на някои основни права, прогласени в Хартата, в решение Aranyosi и Căldăraru Съдът въвежда извършването на проверка на два етапа (наричана по-нататък „проверката на два етапа“ или „проверката“ ( 24 )):

38.

След това тези принципи, и по-специално проверката на два етапа, се прилагат по отношение на положението, при което вследствие на изпълнението на ЕЗА съществува риска да бъде нарушено правото на справедлив съдебен процес, прогласено с член 47 от Хартата, поради системни или общи недостатъци на съдебната система на издаващата държава членка, в случая Република Полша, които могат да засегнат независимостта на съдиите и следователно да доведат до нарушаване на това право.

39.

В решение Minister for Justice and Equality, което се отнася за ЕЗА, издадена от полските съдебни органи за целите на наказателно преследване, Съдът постановява, че дори когато след първия етап от проверката изпълняващият съдебен орган да разполага с данни, като посочените в мотивирано предложение на Комисията на основание член 7, параграф 1 ДЕС, поради системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт на издаващата държава членка, които са от естество да докажат наличието на реален риск от нарушаване на същественото съдържание на основното право на справедлив процес ( 26 ), този орган все още е длъжен, в рамките на втория етап, да направи конкретна и точна преценка дали има сериозни и потвърдени основания да се счита, че съответното лице ще бъде изложено на такъв риск, ако бъде предадено на издаващата държава членка ( 27 ). В това отношение посоченият орган трябва да вземе предвид критерии като личното положение на това лице, както и естеството на правонарушението, за което то е наказателно преследвано, и на фактическия контекст, стоящи в основата на ЕЗА (наричани по-нататък „относимите критерии“), както и данните, предоставени от издаващата държава членка на основание член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 ( 28 ).

40.

В решение Openbaar Ministerie, което се отнася за ЕЗА, издадена от полски съдебни органи за целите на наказателно преследване и за изпълнение на наказание лишаване от свобода, от една страна, Съдът е постановил, че дори когато изпълняващият съдебен орган разполага с данни, свидетелстващи за системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, които са били налице към момента на издаването или са настъпили впоследствие, този орган не може да не признае качеството „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 на юрисдикцията, издала ЕЗА ( 29 ). От друга страна, Съдът припомня, че дори когато установи посоченото по-горе наличие на системни или общи недостатъци, изпълняващият съдебен орган не може да не извърши втория етап от проверката. В рамките на този втори етап този орган следва да прецени дали има сериозни и потвърдени основания да се счита, че лицето, по отношение на което е издадена ЕЗА, при предаване ще бъде изложено на реален риск от нарушаване на неговото основно право на справедлив съдебен процес ( 30 ). Във връзка с това Съдът препраща към относимите критерии, изложени в решение Minister for Justice and Equality ( 31 ), като същевременно уточнява, че посоченият орган може, в рамките на фактическия контекст на издаването на ЕЗА да вземе предвид изявления на публични органи, които могат да окажат влияние върху разрешаването на конкретен случай ( 32 ).

41.

По същество в посочените по-горе съдебни решения, като поддържа принципа за предаване на издирваното лице, Съдът постановява, че наличието на реален риск в случай на предаване на това лице на издаващия съдебен орган, основното право на независим съд на това лице и оттук същественото съдържание на неговото гарантирано с член 47, втора алинея от Хартата основно право на справедлив съдебен процес да бъдат нарушени, може да позволи на изпълняващия съдебен орган по изключение да не изпълни тази ЕЗА на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 ( 33 ).

42.

Тази проверка, която се състои в преглед на два етапа, налага по същество обща преценка на положението в издаващата държава членка, а след това индивидуална преценка на положението на съответното лице, от която се установява, че то конкретно е изложено на реален риск от нарушаване на въпросните основни права.

43.

Тъй като запитващата юрисдикция посочва, че системните или общите недостатъци, накърняващи основното право на съд, предварително създаден със закон в издаващата държава членка, произтичат главно от нередовност при назначаването на представителите на съдебната власт ( 34 ), струва ми се уместно да изложа накратко по-долу установените от Съда принципи във връзка с условията, при които нередовност при назначаването на съдия може да постави под въпрос правото на справедлив съдебен процес на правните субекти.

44.

В решение от 26 март 2020 г., Преразглеждане Simpson/Съвет и HG/Комисия ( 35 ), Съдът се произнася по отражението на нередовност в процедурата за назначаване на съдия в Съда на публичната служба на Европейския съюз върху правото на страните на съд, предварително създаден със закон.

45.

В това решение, като посочва, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека самото естество на правото на лицето делото му да бъде разгледано от съд, „създаден със закон“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., на който съответства член 47, втора алинея от Хартата ( 36 ), включва процеса на назначаване на съдиите ( 37 ), Съдът същевременно уточнява, че нередовност, допусната при назначаването на съдиите в съответната съдебна система, води до нарушаване на член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата, по-конкретно когато тази нередовност е от такова естество и толкова сериозна, че създава реален риск други власти, по-конкретно изпълнителната власт, да могат неоснователно да упражняват дискреционни правомощия, излагащи на опасност почтеността на резултата, до който води процесът на назначаването, и предизвиквайки по този начин в съзнанието на правните субекти основателно съмнение в независимостта и безпристрастността на съответния съдия/съдии, което се получава, когато става въпрос за основни правила, представляващи неразделна част от изграждането и функционирането на съдебната система ( 38 ).

46.

В посоченото решение Съдът прави разграничение между оспорваната процедура по назначаване на съдия в Съда на публичната служба (тоест поканата за подаване на кандидатури), чиято нередовност е установена от Общия съд на Европейския съюз, от една страна, и основните правила за назначаване на съдиите в тази юрисдикция (тоест член 257, четвърта алинея ДФЕС и член 3 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз), от друга страна, и заключава, че самото нарушение на процедурата по назначаване не е достатъчно, за да се установи наличието на нарушение на основно правило на процедурата по назначаване на съдиите в Съда на публичната служба, чието естество и сериозност са такива, че да създаде реален риск Съветът да използва необосновано правомощията си, като изложи на опасност почтеността на резултата, до който е довел процесът по назначаването и по този начин да предизвика в съзнанието на правните субекти основателно съмнение относно независимостта и безпристрастността на съдията, назначен на третото място, дори на състава, в който този съдия е бил разпределен ( 39 ). Същите тези принципи са приложени от Съда по отношение на положението на полската съдебна система в решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване) ( 40 ).

47.

По същество поуката, която се извлича от тази съдебна практика, е че нередовности при назначаването на някои съдии могат да се отразят върху конкретното положение на правните субекти, когато създават опасност за намеса на изпълнителната власт в правораздаването и предизвикват по този начин в съзнанието на правните субекти съмнение в независимостта и безпристрастността на тези съдии и юрисдикции, на които са разпределени делата им. Както ще обясня по-нататък, поуката, извлечена от съдебната практика, ме мотивира да стигна до извода, че в рамките на втория етап от проверката по делата в главното производство следва да се провери дали, като се имат предвид относимите критерии, положението на издирваните лица представлява интерес за изпълнителната власт, който надхвърля до конкретния състав на презумираните престъпления и който ги излага на опасността делото им да не бъде разгледано безпристрастно.

48.

Настоящите дела се вписват в контекст, почти идентичен на този, във връзка с който са постановени решения Minister for Justice and Equality и Openbaar Ministerie, както и на този, който е предмет на висящото дело C‑480/21, Minister for Justice and Equality ( 41 ). Те се отнасят за изпълнението на ЕЗА, издадена от полските съдебни органи за целите на наказателно преследване или на изпълнението на наказание лишаване от свобода. Както вече беше посочено, с преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали и как трябва да извърши втория етап на проверката ( 42 ) в особения контекст на конкретния случай.

49.

В началото, що се отнася до първия етап на проверката, без да отправя никакъв преюдициален въпрос в това отношение, запитващата юрисдикция установява наличието на системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, които са съществували при издаването на ЕЗА, все още съществуват и през последните години дори прогресивно са се задълбочили. Тази констатация на посочената юрисдикция почива главно на назначаването на съдиите по предложение на KRS по силата на Закона за изменение на Закона за KRS и на някои други закони от 8 декември 2017 г. ( 43 ) и на невъзможността за предадено лице да оспорва ефективно действителността на назначаването на съдия или законосъобразността на упражняването на неговите съдебни правомощия по силата на влязлото в сила на 14 февруари 2020 г. законодателство ( 44 ).

50.

Без да искам да навлизам в сферата на компетентност на запитващата юрисдикция и без да се засяга проверката относно актуалността на този анализ и евентуалните промени в положението на национално равнище, която тя следва да направи ( 45 ) в светлината на съдебната практика относно независимостта на полската съдебна система, по принцип мога да се съглася с изложените от тази юрисдикция констатации ( 46 ).

51.

Що се отнася до втория етап от проверката, Съдът следва да изясни прилагането на относимите критерии в случая, от една страна, за изпълнението на ЕЗА, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка, включваща лишаване от свобода, и от друга страна, за ЕЗА, издадена за целите на наказателно преследване ( 47 ).

52.

Следователно трябва да се провери дали системните или общите недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, когато включват или могат да включват конкретни недостатъци при назначаването на съдиите, разгледали делото на издирваното лице, или които следва да го разгледат след предаването му, в конкретния случай могат да доведат до нарушаване на правото на това лице на независим съд, гарантирано в член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата. При утвърдителен отговор изпълняващият съдебен орган трябва на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да не изпълни ЕЗА, докато в обратния случай той трябва да я изпълни ( 48 ).

53.

Що се отнася, от една страна, до изпълнението на ЕЗА, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка, включваща лишаване от свобода, запитващата юрисдикция посочва, че е налице реален риск един или повече от съдиите, назначени след извършване на оспорваните реформи ( 49 ), да са участвали в производството, образувано срещу лицето, по отношение на което е издадена такава ЕЗА. Тази юрисдикция добавя, че макар за това лице фактически да е възможно да уточни кои съдии от издаващата държава членка са участвали в неговия процес, посоченото лице не може да оспорва ефективно действителността на назначаването на съдия или законосъобразността на упражняването на съдебните му функции по силата на въведено през 2020 г. законодателно изменение в рамките на оспорваните реформи ( 50 ).

54.

Що се отнася, от друга страна, до изпълнението на ЕЗА, издадена за целите на наказателно преследване, запитващата юрисдикция посочва, че издирвано лице не е в състояние да узнае кои съдии ще разглеждат неговото дело след предаването му, като се има предвид въведеният също в рамките на оспорваните реформи механизъм за разпределяне на делата на съдиите от дадена юрисдикция на случаен принцип.

55.

Отбелязвам, че в посочените две хипотези са възможни две положения, а именно това, при което е възможно да се изключи наличието на нередовности при назначаването на един или повече съдии, които са разглеждали или които се предполага, че ще разглеждат делото на издирваните лица a), и това, при което при такова назначаване съществуват нередовности или реален риск от нередовности б). При второто посочено положение, което е предмет на преюдициалните въпроси, следва да се уточни дали и доколко вследствие на съществуването или рискът да са налице такива нередовности изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни ЕЗА. На последно място, струва ми се уместно да дам някои обяснения относно възможните последици за посочената по-горе проверка от решението на Конституционния съд, което, макар да е прието след отправяне на преюдициалните запитвания, предмет на настоящото производство, представлява обстоятелство, което запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид при преценката си в).

56.

Въз основа на извършените от него проверки и евентуално с оглед на обмен на информация с компетентните органи на издаващата държава членка в приложение на член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 изпълняващият съдебен орган би могъл да стигне до извода, че съдебният орган, наложил наказанието лишаване от свобода или мярката, включваща лишаване от свобода на издирваното лице, не е бил съставен от съдии, назначени в съответствие с правилата, произтичащи от оспорваните реформи ( 51 ), или че няма конкретна опасност делото на лицето, чието предаване е поискано за целите на наказателно преследване, да бъде разгледано от съдебен орган, който се състои от назначени въз основа на тези правила съдии.

57.

В тези случаи системните или общите недостатъци, които засягат съдебната система на издаващата държава членка, не би трябвало да бъдат пречка за предаването на съответното лице на тази държава членка при липсата на други основания за отказ на това предаване ( 52 ).

58.

Изпълняващият съдебен орган, отново въз основа на извършените от него проверки и евентуално след обмен на информация с компетентните органи на издаващата държава членка в приложение на член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, би могъл да установи, че в състава на съдебния орган, наложил наказанието лишаване от свобода или мярката, включваща лишаване от свобода, всъщност са включени един или повече съдии, назначени въз основа на правила, произтичащи от оспорваните реформи, или че има конкретен риск съдиите, постановили присъдата на издирваното лице, или които ще гледат делото на това лице след предаването му, да са сред назначените в съответствие с тези правила съдии. Тези положения, които са предмет на първия и на втория преюдициален въпрос по дело C‑563/21 PPU, се характеризират със съмнението на изпълняващия съдебен орган във връзка с действителното отражение на (действителното или вероятно) участието на нередовно назначени съдии с оглед на спазването на основното право на посоченото лице на независим съд.

59.

Струва ми се обаче, че в светлината на практиката на Съда, разгледана в точки 37—41 от настоящото заключение, само по себе си това съмнение не е достатъчно, за да се докаже наличието на реален риск от нарушаване на основното право на издирваното лице на независим съд в рамките на втория етап от проверката и следователно, за да се обоснове евентуален отказ от страна на този орган да допусне изпълнението на ЕЗА. Всъщност подобно на системните или общи недостатъци на съдебната система на издаващата държава членка единствено последицата от тези недостатъци за самите приключени или бъдещи национални производства, образувани по отношение на издирваното лице, не може да освободи същия орган от задължението му да извърши проверката на относимите критерии и същевременно е основание за посочения орган да подходи с особена бдителност при преценката на обстоятелствата, свързани с издаването на ЕЗА ( 53 ).

60.

В това отношение припомням, че в практиката си относно независимостта на полската съдебна система Съдът постановява по същество, че чрез оспорваните реформи Република Полша е позволила намесата на изпълнителната власт да има решаващо значение при назначаването на съдиите и във връзка с дисциплинарния им режим. Освен това в разгледаната в точка 45 от настоящото заключение практика на Съда се уточнява, че нередовност при назначаването на съдиите предполага нарушаване на член 47, втора алинея от Хартата, по-специално когато поражда опасност от намеса на изпълнителната власт в упражняването на съдебната власт, като по този начин позволява на изпълнителната власт да влияе върху нея и да накърнява разделението на властите, а следователно и независимостта на съдебната власт ( 54 ).

61.

Поради това считам, че преценката на последиците от системните или общите недостатъци за конкретното положение на издирваните лица трябва да се извършва в зависимост от естеството на посочените недостатъци. В случая предвид това, че констатираните недостатъци са свързани с намесата на изпълнителната власт при упражняването на правомощията на съдебната власт, следва да се установи дали тази намеса може да засегне разглеждането на образуваните по отношение на издирваните лица дела.

62.

Следователно въз основа на представените от издирваното лице доказателства и евентуално на информацията, получена от органите на издаващата ЕЗА държава членка в приложение на член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, запитващата юрисдикция следва да провери дали липсата на независимост на полските юрисдикции, дължаща се на намеса на изпълнителната власт при упражняването на правомощията на съдебната власт, би могла да наруши правото на издирваните лица на независим съд, като се имат предвид относимите критерии, както и евентуални промени в правната уредба и съдебната система на издаващата държава членка ( 55 ).

63.

Следователно в разглежданите случаи относимите критерии трябва да се приложат в светлината на евентуалната опасност от намеса на изпълнителната власт по делата, образувани по отношение на издирваните лица. По-специално, в приложение на тези критерии запитващата юрисдикция следва най-напред да прецени дали поради личното положение на издирваните лица е налице риск делата им да бъдат разглеждани въз основа на обстоятелства, различни от тези, които са от значение за проверката на твърдяното им виновно поведение, като евентуалното участие на тези лица в политическия живот или принадлежността им към категория, малцинство или наличието на социално положение, които са особено изложени на намесата на изпълнителната власт, като се имат предвид прилаганите от нея политики. На следващо място тази юрисдикция ще следва да провери дали естеството на престъпленията, за които са преследвани посочените лица, може да предполага наличието на риск делата срещу същите лица да не бъдат разгледани от независим съд ( 56 ). Накрая, посочената юрисдикция ще трябва да прецени дали този риск може да произтече от фактическия контекст, който е в основата на ЕЗА, като се имат предвид евентуалните изявления на публични органи, които могат да се намесят в разглеждането на всеки отделен случай.

64.

Освен това в рамките на предходния анализ на запитващата юрисдикция може да се наложи да провери също дали законодателството на издаващата държава членка гарантира на издирваните лица съдебни ефективни правни средства за защита, които им позволяват да изтъкват евентуалната нередовност на назначаването на съответния съдия или на съответните съдии (вж. т. 53 от настоящото заключение), аспект, който е предмет на единствения преюдициален въпрос по дело C‑562/21 PPU и на третия преюдициален въпрос по дело C‑563/21 PPU ( 57 ).

65.

Що се отнася до обхвата на анализа, който трябва да извърши изпълняващият съдебен орган, считам, че издирваното лице следва да предостави на запитващата юрисдикция доказателствата, от които с оглед на припомнените в точка 63 от настоящото заключение критерии prima facie се установява наличието на конкретен риск делото му да не бъде разгледано от независим съд. Макар да не може да се изисква пълно доказване в това отношение, доказването не може да се ограничи с посочване на общата опасност системните или общите недостатъци на съдебната система на издаващата държава членка да се отразят на съответното дело, тъй като тази преценка също спада към първия етап на проверката. Според мен издирваното лице следва, от една страна, да представи доказателства, че съдиите, които участват или вероятно ще участват в образуваното по отношение на него производство, са сред съдиите, назначени в съответствие с оспорваните реформи, или че за самия издаващ съдебен орган е характерна липса на независимост по отношение на изпълнителната власт, и от друга страна, да изложи съображенията, поради които счита, че такова положение може да има негативно отражение за собственото му дело, с оглед на относимите условия, свързани с личното му положение, с естеството на въпросните нарушения и с фактическия контекст, който е в основата на ЕЗА ( 58 ). Според мен обикновено такива доказателства ще бъдат достатъчни, за да убедят изпълняващия съдебен орган да откаже да предаде това лице, освен ако самият издаващ съдебен орган предостави гаранции или поеме конкретни задължения във връзка с третирането на това лице след предаването му, които могат да разсеят всички съмнения във връзка с посочените от това лице рискове.

66.

Макар да е прието след изпращане на преюдициалните запитвания, предмет на настоящото дело, като общоизвестен факт, при постановяване на решението си запитващата юрисдикция ще трябва да вземе предвид решението на Конституционния съд.

67.

Макар мотивите към него все още да не са достъпни, от диспозитива на това решение е видно, че Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) поставя под въпрос самата приложимост на някои основни разпоредби от Договора за ЕС в тази държава членка, както и първостепенната роля на Съда да гарантира спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите съгласно член 19, параграф 1 ДЕС, включително що се отнася до спорния въпрос за независимостта на съдилищата, която е една от основните характеристики на правовата държава, гарантирана в член 2 ДЕС ( 59 ). Обратно на уверенията, представени в съдебното заседание от представителя на полското правителство, изглежда, че прилагането на правото на Съюза от националните юрисдикции не може да подлежи на никакъв контрол в правните положения, при които Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) счита, че дадено тълкуване се налага въз основа на полската конституция.

68.

На пръв поглед посоченото решение е израз на правораздавателна политика на най-високо конституционно равнище, чиято цел е да постави под въпрос споделянето от тази държава членка на основните принципи и ценности на Съюза ( 60 ), макар че участието на тази държава членка в Съюза, изглежда, не се поставя под въпрос ( 61 ).

69.

Разбира се, преди да направи какъвто и да е извод въз основа на решението на Конституционния съд в конкретния случай, запитващата юрисдикция ще трябва да прояви изключителна предпазливост, като се има предвид, че последиците от това решение ще трябва да се преценят чрез внимателен преглед на мотивите към него и на конкретните условия за прилагането му ( 62 ), и като се има предвид също, че става въпрос за непрекъснато променящо се положение ( 63 ). По-специално да се твърди, че de facto посоченото решение предполага невъзможността всички издадени от въпросната държава членка ЕЗА да се изпълняват занапред, би довело до безнаказаност на многобройни престъпления, което ще наруши правото на пострадалите от въпросните престъпления, и би представлявало непризнаване на професионалната дейност на съдиите на Република Полша, които полагат усилия да прилагат предвидените от правото на Съюза механизми за съдебно сътрудничество ( 64 ). Само по себе си това би могло да представлява отказ от правосъдие, водещо до сериозни последици, дори отвъд приложното поле на Рамково решение 2002/584 и на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси ( 65 ).

70.

С оглед на това ми се струва, че такъв подход може отново да постави под въпрос принципа на взаимно признаване и съдебното сътрудничество между юрисдикциите на държавите членки и между тях и Съда, които са в основата на системата на ЕЗА. Всъщност при това положение, не виждам как би могла да се гарантира високата степен на доверие и на взаимно признаване, на която почива режимът на ЕЗА.

71.

Тълкуването, което, изглежда, следва от диспозитива на това решение, е от естество да породи съмнение, че правен субект, по отношение на когото е постановено решение на полски съдебен орган, към момента би могъл да се позове на основните принципи на правото на Съюза, за да се поправят евентуални несъвместимости на националното законодателство с правото на Съюза, включително на неговите конституционни норми. Що се отнася до делата в главното производство, посоченото решение би могло да предполага по-специално невъзможността чрез прилагането на принципите на предимство и на пряко прилагане на правото на Съюза да се преодолее липсата на ефективно правно средство за защита в националното законодателство, позволяващо защитата на лицата, включително на предадените лица, срещу евентуални нарушения на тяхното право на справедлив съдебен процес ( 66 ).

72.

Следователно последиците от решението на Конституционния съд биха могли да имат значение не абстрактно, а при анализа на конкретните рискове за издирваните лица, след предаването им да бъде нарушено правото им на справедлив съдебен процес, и по-специално доколкото посоченото решение е пречка за преодоляване на липсата на правно средство за защита (отвод, жалба и т.н.), което позволява да се оспори нередовното назначаване на съдиите, участващи в производствата, които ще бъдат образувани по отношение на тези лица, което запитващата юрисдикция следва да провери ( 67 ), когато съответните лица предоставят доказателства в това отношение.

73.

При тези обстоятелства не изключвам възможността, ако това положение продължи да е налице и издирваното лице докаже, от една страна, наличието на конкретен риск да не бъде третирано безпристрастно с оглед на конкретното му положение въз основа на относими критерии, и от друга страна, невъзможността да се изтъкне нередовният състав на юрисдикциите, компетентни да разглеждат производствата, които ще бъдат образувани по отношение на това лице, запитващата юрисдикция да може да бъде задължена да откаже да изпълни въпросните ЕЗА въпреки достойните за съжаление последици от това спиране с оглед на присъщата на ЕЗА цел за борба с безнаказаността на издирваните лица, намиращи се в държава членка, различна от тази, в която се твърди, че те са извършили престъпления. Тази юрисдикция следва да прецени необходимостта от такъв отказ в светлината на подробно описаните в точки 61—64 от настоящото заключение относими критерии и на евентуалните последици от решението на Конституционния съд и като се има предвид също, че става въпрос за непрестанно променящо се положение.

74.

При тези обстоятелства предлагам на преюдициалните въпроси да се отговори, че член 1, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че когато изпълняващият съдебен орган, който следва да вземе решение относно предаването на лице, по отношение на което е издадена ЕЗА за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода или за целите на наказателното преследване, разполага с данни, с които се цели да се докаже наличието на реален риск от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47, втора алинея от Хартата, поради системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт на издаващата държава членка, този орган трябва да провери конкретно и точно дали с оглед на личното положение на това лице, естеството на престъплението, за което то е преследвано, и фактическия контекст, които са в основата на ЕЗА, и като се има предвид информацията, предоставена от тази държава членка в приложение на член 15, параграф 2 от това рамково решение, дали съществуват сериозни и потвърдени основания да се счита, че посоченото лице ще бъде изложено на такъв риск при предаване на посочената държава членка.

75.

В това отношение обстоятелствата, че е налице реален риск след предаването на съответното лице неговото дело да бъде разглеждано от съд, който не е създаден предварително със закон, или че не е възможно да се определи съставът на юрисдикциите, които ще разглеждат делото му, както и липсата на ефективно правно средство за оспорване на действителността на назначаването на съответните съдии, не освобождава запитващата юрисдикция от задължението да извърши преценка на конкретен риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес на това лице с оглед на посочените по-горе критерии.

76.

По-специално в светлината на тези критерии и като се имат предвид промените във връзка с положението на съдебната система на издаващата държава членка, запитващата юрисдикция следва да провери дали, след като бъде предадено, издирваното лице е изложено на риска евентуалната намеса на изпълнителната власт в работата на компетентните юрисдикции да се отрази на правото му на справедлив съдебен процес, като се има предвид евентуалната липса на каквото и да е ефективно правно средство за защита, позволяващо да се оспори нередовното назначаване на съдията или съдиите, разглеждал(и) или който/които е/са компетентен(и) да разгледа(т) делото на това лице и практика на конституционния съд, която, като оспорва предимството на правото на Съюза, не позволява преодоляването на тази липса.

77.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) преюдициални въпроси по следния начин: