1.

Съгласно правото на Съюза някои членове на семейството, включително зависими родители, могат да се присъединят към мобилен работник от Съюза в държавата членка, в която той живее и работи. Губи ли този родител правото на пребиваване, основано на правото на Съюза, ако поиска социална помощ в приемащата държава членка? Могат ли държавите членки да третират такъв родител като неприемлива тежест за системите си за социално подпомагане? Освен това, какво означава, преди всичко, родител да зависи от мобилен работник от Съюза?

2.

По същество това са основните въпроси, повдигнати с преюдициалното запитване до Съда, отправено от Court of Appeal (Апелативен съд, Ирландия).

3.

Въпреки че Съдът многократно е пояснявал с какви права се ползват зависимите роднини по правото на Съюза и при какви условия възникват тези права, повечето от тези случаи се отнасят до зависими преки низходящи роднини ( 2 ) или съпрузи ( 3 ). Следователно настоящото дело дава възможност на Съда да развие тълкуването на правата на преките възходящи роднини, които зависят от мобилния работник от Съюза.

4.

GV е румънска гражданка и майка на AC, румънска гражданка, която пребива и работи в Ирландия. АС е и натурализирана ирландска гражданка. През 2017 г. GV се присъединява към дъщеря си в Ирландия и оттогава живее в там. Безспорно е установено, че тя пребивава законно в Ирландия в качеството си на родител, който зависи от мобилен работник от Съюза.

5.

GV е пребивавала в Ирландия по различни поводи, включително между 2009 г. и 2011 г., след което се е върнала в Румъния. В периода 2011—2016 г. тя се е местила между Ирландия, Румъния и Испания, където живее другата ѝ дъщеря. Разделена е със съпруга си от 15 години и през този период е била финансово зависима от AC, която периодично ѝ е изпращала пари.

6.

През 2017 г. във връзка с артрита, от който страда, у GV настъпили дегенеративни промени. На 28 септември 2017 г. GV подава молба за отпускане на помощ за инвалидност по реда на Social Welfare Consolidation Act 2005 (Консолидиран закон за социалното подпомагане от 2005 г. (изменен).

7.

Запитващата юрисдикция посочва, че целта на исканата от GV помощ за инвалидност е да предпазва от бедност. Тя представлява социална помощ, която се финансира от общия бюджет и не е обвързана с плащането на никакви социалноосигурителни вноски от съответното лице. С други думи, помощта се финансира от общите данъци. Помощта за инвалидност се определя като „специално парично обезщетение, независещо от вноски“ по смисъла на Регламент № 883/2004 ( 4 ). Следователно тя може да бъде поискана само в държавата членка по пребиваване ( 5 ), което означава, че GV не може да иска такава помощ от държавата, на която е гражданка, след като пребивава в Ирландия.

8.

От акта за преюдициално запитване е видно, че за да има право да получава помощ за инвалидност в Ирландия, лицето трябва да отговаря на определени критерии, свързани с възрастта, увреждането и средствата. По-специално помощта се предоставя само на лица, които не са навършили общата пенсионна възраст ( 6 ). Останалите критерии за допустимост включват медицински критерии и проверка на имущественото състояние. При последната се вземат предвид всички доходи, които лицето получава от член на семейството.

9.

По-конкретно ирландското законодателство не допуска изплащането на помощ за инвалидност на лице, което няма обичайно местопребиваване в Ирландия ( 7 ). За да има обичайно местопребиваване в държава членка, лицето трябва да има право на пребиваване в нея.

10.

С решение от 27 февруари 2018 г. молбата на GV е отхвърлена. Жалбата срещу това решение е отхвърлена на 12 февруари 2019 г. И в двата постановени акта като основание за отказа се посочва, че GV няма право на пребиваване в Ирландия.

11.

Решението за отхвърляне от 12 февруари 2019 г. е преразгледано след молба, подадена от името на GV от неправителствена организация.

12.

С решение от 2 юли 2019 г. служителят по жалбите заключава, че GV, като пряк възходящ роднина, зависим от работещ в Ирландия гражданин на Съюза, има право на пребиваване, но не и на социална помощ.

13.

Молба за преразглеждане на това решение е подадена до Chief Appeals Officer (Началник на службата по жалбите, Ирландия — първият ответник пред запитващата юрисдикция), който с решение от 23 юли 2019 г. потвърждава, че GV няма право на помощ за инвалидност. Решението се обосновава с довода, че по ирландския закон, с който се транспонира Директивата за гражданството ( 8 ), GV не трябва да се превръща в неприемлива тежест за националната система за социално подпомагане.

14.

Релевантното ирландско право, посочено от запитващата юрисдикция, е European Communities (Free Movement of Persons) Regulations 2015 (Правилник за Европейските общности (свободно движение на лица) от 2015 г. (S.I № 548 от 2015 г.), наричан по-нататък „Правилникът от 2015 г.“). Член 11, параграф 1 от Правилника от 2015 г. урежда запазването на правото на пребиваване в Ирландия, като предвижда следното:

„Лице, което пребивава в държавата по силата на членове 6 ( 9 ), 9 или 10, има право да продължи да пребивава в нея, докато отговаря на релевантната разпоредба от съответния член и не се превръща в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на държавата“.

15.

GV обжалва решението от 23 юли 2019 г. по съдебен ред пред High Court (Висш съд, Ирландия). С решение от 29 май 2020 г. този съд отменя спорното решение. Той постановява, че ирландското законодателство е несъвместимо с Директивата за гражданството, тъй като подчинява правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза на условието този член на семейството да не се превръща в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на държавата. Затова според същия съд, ако е установено, че към момента на присъединяване на члена на семейството към работника от Съюза, този член на семейството е зависел от работника, не се изисква членът на семейството да продължава да бъде зависим от работника от Съюза, за да запази правото си на пребиваване в приемащата държава членка.

16.

Началникът на службата по жалбите и Minister for Employment Affairs and Social Protection (Министър по въпросите на заетостта и социалната защита, Ирландия) обжалват това съдебно решение пред Court of Appeal (Апелативен съд) — запитващата юрисдикция по настоящото дело.

17.

От една страна, според министъра по въпросите на заетостта и социалната защита съдържащото се в член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38/ЕО определение на понятието „член на семейството“ включва изискване членът на семейството да продължава да зависи от гражданина на Съюза, докато се упражнява производното право на пребиваване. Следователно, когато зависимостта престане да съществува, този член на семейството повече не може да се ползва от такова право на пребиваване. Ако GV получи помощ за инвалидност, зависимостта от дъщеря ѝ ще се преустанови, поради което GV вече няма да може да се ползва от производно право на пребиваване в съответствие с тази директива.

18.

От друга страна, GV по същество твърди, че поради налагането на условието за „неприемлива тежест“ спрямо членовете на семейството на гражданин на Съюза член 11, параграф 1 от Правилника от 2015 г. се оказва недействителен, тъй като такова условие не се съдържа в член 7 от Директивата за гражданството. Според GV практиката на Съда относно понятието за зависимост потвърждава позицията ѝ. Освен това тя твърди, че доводът, изтъкнат от министъра по въпросите на заетостта и социалната защита, противоречи на правото ѝ на еднакво третиране по член 24, параграф 1 от Директивата за гражданството.

19.

Тъй като има съмнения в съответствието на ирландското право с Директивата за гражданството, Апелативният съд решава да спре производството и да постави пред Съда следните преюдициални въпроси:

20.

Писмени становища пред Съда представят GV, както и началникът на службата по жалбите, Social Welfare Appeals Office (Служба по жалбите в областта на социалното подпомагане, Ирландия), министърът по въпросите на заетостта и социалната защита (Ирландия) и Attorney General (Главен прокурор, Ирландия) (наричани по-нататък „ответниците“), чешкото, датското и германското правителство, Ирландия и Европейската комисия. В проведеното на 18 октомври 2022 г. съдебно заседание са изслушани устно изложените становища от GV, ответниците, чешкото, датското и германското правителство, Ирландия и Комисията.

21.

Съгласно член 2, точка 2 от Директивата за гражданството за целите на тази директива:

„Член на семейство“ означава:

22.

Член 7, параграф 1 от Директивата за гражданството гласи:

„Всички граждани на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава членка за срок, по-дълъг от три месеца, ако те:

23.

Член 24 от Директивата за гражданството гласи:

„1.   При спазване на конкретните разпоредби, изрично предвидени в Договора и вторичното законодателство, всички граждани на Съюза, които пребивават въз основа на настоящата директива на територията на приемащата държава членка, се ползват с третиране, еднакво с третирането на гражданите на тази държава членка в рамките на обхвата на приложение на Договора. Това право се разпростира и включва членовете на семейството, които не са граждани на държава членка и които имат право на пребиваване или постоянно пребиваване.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 приемащата държава членка не се задължава да предостави право на социално подпомагане през първите три месеца на пребиваване или при необходимост, по-дългия срок, регламентиран в член 14, параграф 4, буква б), нито се задължава преди придобиването на право на постоянно пребиваване да отпуска финансова помощ за издръжка за обучение, включително и за професионално обучение, състояща се от безвъзмездна помощ или студентски заеми за лица, различни от работници или самостоятелно заети лица, лица, които запазват такъв статус и членове на техните семейства“.

24.

Член 7 от Регламента за работниците ( 10 ) в релевантната част предвижда:

„1.   Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани[,] по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.   Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.

[…]“.

25.

Един от аспектите, обсъждани от участниците в настоящото производство, е че самата директива за гражданството, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция, е неприложима към фактите по настоящото дело. Макар да съм съгласна с доводите на участниците в това отношение, ще дам кратко обяснение защо тълкуването на Директивата за гражданството все пак е полезно за запитващата юрисдикция.

26.

Съгласно член 3, параграф 1 от Директивата за гражданството тя се прилага за всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства, които ги придружават или се присъединяват към тях.

27.

Следователно тази директива не урежда производните права на членовете на семейството на гражданин на Съюза в държава членка, на която той е гражданин.

28.

Като се има предвид, че AC е придобила ирландско гражданство, Директивата за гражданството престава да се прилага по отношение на правата, с които майка ѝ се ползва в Ирландия, от момента на натурализацията на AC.

29.

Въпреки това, макар сама по себе си Директивата за гражданството да не е приложима към положението, което е в основата на спора по настоящото дело, Съдът вече се е произнасял, че тя е приложима „по аналогия“ в сходни положения ( 11 ).

30.

Производното право на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза може да възникне пряко на основание член 21, параграф 1 ДФЕС. Както уточнява Съдът, обстоятелството, че гражданин на държава членка, който се е преместил и пребивава в друга държава членка, впоследствие придобива гражданство на последната държава членка, не може да означава, че той би бил лишен от правото да води семеен живот, гарантирано от правото на Съюза, в тази държава ( 12 ).

31.

За да не се допусне гражданите на Съюза, които са упражнили правото си на свободно движение и толкова са се интегрирали в обществото на приемащата държава членка, че са придобили гражданството на тази държава, да бъдат третирани с оглед на семейния им живот по-неблагоприятно от гражданите на Съюза, които също са упражнили правото си на движение, но са запазили само гражданството си по произход, Директивата за гражданството определя минималното съдържание на производните права на членовете на семейството на натурализираните граждани.

32.

Следователно Директивата за гражданството има значение за тълкуването на член 21, параграф 1 ДФЕС, който е приложим в настоящия случай, като уточнява минималното му съдържание.

33.

Тълкуването на Директивата за гражданството от Съда ще бъде полезно за запитващата юрисдикция, за да прецени дали с решението си началникът на службата по жалбите е нарушил правата, с които се ползват както AC, така и GV съгласно член 21, параграф 1 ДФЕС. Следователно Съдът може да даде отговор на преюдициалните въпроси, с които се иска тълкуване на Директивата за гражданството.

34.

Освен това, според мен Регламентът за работниците също е непряко приложим към спора в главното производство. Той посочва минималното съдържание на основното право на свободно движение на мобилните работници от Съюза, които са придобили по натурализация гражданството на приемащата държава членка, в която са се преместили ( 13 ). Свеждането от запитващата юрисдикция на нейните въпроси до тълкуване на Директивата за гражданството не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, за да се произнесе ( 14 ).

35.

По тази причина ще предложа тълкуване на член 45, параграф 2 ДФЕС, съобразено с Регламента за работниците, тъй като го считам за полезен за настоящото дело, по-специално за преценката на третия преюдициален въпрос. С оглед на това също така ще предложа на Съда да преформулира този въпрос, за да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция.

36.

Основната причина за воденето на настоящото дело е Правилникът от 2015 г., а именно нормативен акт, с който Ирландия транспонира Директивата за гражданството във вътрешното си право. Този акт транспонира почти дословно определенията за членове на семейството ( 15 ), както и правилата относно правото на пребиваване на членовете на семейството ( 16 ), така както са уредени в Директивата за гражданството.

37.

Правилникът от 2015 г. урежда и запазването на правото на пребиваване, включително на членовете на семейството. Член 11, параграф 1 от Правилника от 2015 г. (вж. т. 14 от настоящото заключение) по същество предвижда две предпоставки за запазване на правото на пребиваване на пряк възходящ роднина: първо, прекият възходящ роднина да зависи от мобилния гражданин на Съюза ( 17 ), и второ, този роднина да не се превръща в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на държавата.

38.

Ако прекият възходящ роднина не се ползва с право на пребиваване в Ирландия, той не може да претендира за помощ за инвалидност. В различните решения, с които се отхвърля искането на GV за отпускане на помощ за инвалидност, отказът се обосновава с двата довода — отпадане на зависимостта и обременяване на системата за социално подпомагане.

39.

С въпросите си запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза допуска тези две условия за запазване на правото на пребиваване в Ирландия.

40.

За да отговоря на тези въпроси, ще подходя по следния начин. Ще анализирам въпросите в реда, в който са поставени. Първият въпрос обаче неизбежно повдига друг въпрос, който е от значение и за отговора на втория въпрос: какво включва понятието за зависимост? След като изложа мнението си по първия въпрос и преди да разгледам втория и третия въпрос, ще се спра на този допълнителен проблем.

41.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали съгласно член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 7, параграф 1, буква г) от Директивата за гражданството ( 18 ) е достатъчно да е налице зависимост към момента на присъединяване на прекия възходящ роднина към мобилния работник от Съюза в приемащата държава, или това е постоянно условие за съществуването на производното право на пребиваване в тази държава.

42.

В това отношение GV и Комисията твърдят, че е достатъчно положението на зависимост да съществува към момента, в който родител се присъединява към мобилен работник в приемащата държава. В подкрепа на това становище те се позовават на решения Jia ( 19 ) и Reyes ( 20 ). По тези дела Съдът потвърждава, че положението на зависимост на член на семейството от гражданин на Съюза, упражняващ правото си на движение (или от упражнил това право съпруг на гражданин на Съюза), трябва да съществува в страната, от която пристига, преди да е придобил право на пребиваване в приемащата държава ( 21 ).

43.

Ответниците и другите встъпили правителства твърдят, напротив, че GV може да се възползва от производното право на пребиваване само докато зависи от дъщеря си. Ето защо положението на зависимост било постоянно изискване по член 7, параграф 1, буква г) от Директивата за гражданството, което би се прекратило, ако ѝ бъде отпусната помощ за инвалидност от ирландските власти.

44.

По дела Jia и Reyes, на които се позовава жалбоподателката в главното производство, Съдът е приканен да се произнесе по законосъобразността на условията за получаване на разрешение за пребиваване при пристигане в приемащата държава. Условията за запазване на правото на пребиваване не се разглеждат по никое от тези дела. Освен това, за разлика от тези два случая, в които на жалбоподателите е отказано издаването на разрешение за пребиваване, в настоящия случай GV вече има право на пребиваване в Ирландия. Поради това констатациите на Съда в решения Jia и Reyes не позволяват да се разреши положението по настоящото дело.

45.

Следователно тези две решения не изключват извода, че положението на зависимост, на което се основава производното право на пребиваване, трябва да е налице през целия период на престой на родителя в приемащата държава, както твърдят ответниците и встъпилите правителства.

46.

Склонна съм да приема последното становище.

47.

Безспорно е, че производното право на пребиваване не е самостоятелно право, с което разполагат преките възходящи роднини. Те се ползват с такова право по силата на член 7, параграф 1, буква г) във връзка с член 2, точка 2, буква г) от Директивата относно гражданството, тъй като са зависими преки възходящи роднини. Това право на пребиваване се различава от прякото право на пребиваване, което такова лице би могло също да придобие ( 22 ), тъй като е свързано с упражняването на правото на движение на мобилен гражданин на Съюза, в случая като работник, и е обусловено от това право. Ето защо ми се струва логично, че положението на зависимост от този гражданин на Съюза трябва да продължи да съществува и след като този пряк член на семейството се присъедини към посочения гражданин в приемащата държава.

48.

Освен това от член 14, параграф 2 от Директивата за гражданството, който урежда запазването на правото на пребиваване, става ясно, че членовете на семейството притежават правата по член 7 от директивата дотогава, докато отговарят на условията, посочени в тази разпоредба. Тъй като посочената разпоредба се отнася до членовете на семейството, както са определени в член 2, точка 2 от Директивата за гражданството, това може да се тълкува в смисъл, че правото на пребиваване съществува дотогава, докато е налице зависимост.

49.

Накрая, именно зависимостта на пряк възходящ роднина от неговото дете обосновава правото му да се намира в приемащата държава. Както пояснява Съдът, Директивата за гражданството има за цел да улесни и укрепи упражняването на основното право на свободно движение ( 23 ). Следователно производното право на пребиваване на пряк възходящ роднина съдейства за упражняването на свободата на движение на мобилния работник от Съюза.

50.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на първия въпрос на запитващата юрисдикция, че член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждан във връзка с член 2, точка 2, буква г) и член 7, параграф 1, буква г) от Директивата за гражданството, трябва да се тълкува в смисъл, че условието да е налице зависимост на прекия възходящ роднина от мобилен работник от Съюза се изисква, докато правото на пребиваване на възходящия роднина произтича от правото на свободно движение, упражнено от работника.

51.

Друг е обаче въпросът дали подаването на молба за отпускане на помощ за инвалидност означава, че положението на зависимост е прекратено. Този въпрос най-напред налага тълкуване на понятието за зависимост.

52.

От съвместния прочит на член 2, точка 2, буква г) и член 7, параграф 1, буква г) от Директивата за гражданството става ясно, че само зависимите преки възходящи роднини имат производно право на пребиваване ( 24 ).

53.

Директивата за гражданството обаче не уточнява съдържанието на понятието за зависимост на преките възходящи роднини ( 25 ). Всъщност между текстовете на различните езици на член 2, точка 2, буква г) от тази директива има разлика. Ще отбележа някои от тях — например в текста на английски език се употребява изразът „dependent“, на френски „à charge“, на немски „Unterhalt gewährt wird“, на италиански „a carico“, на хърватски „uzdržavanici“, на нидерландски „te hunnen laste“, на полски „utrzymaniu“ и на румънски език „în întreținere“

54.

Макар да изглежда, че текстове на някои езици предполагат само финансова или материална зависимост, има причини да се запитаме дали тази директива се отнася само за такава зависимост. С други думи, дали едно лице е зависимо по смисъла на тази директива само когато се нуждае от финансова подкрепа от друго лице? Дали пък зависимостта включва и други нужди, като например нуждата от физическа или емоционална подкрепа?

55.

Подготвителните работи по Директивата за гражданството, изглежда, не дават отговор. Съдържащото се в член 2, точка 2 от тази директива определение за член на семейството е резултат от възпроизвеждането в този законодателен акт на по същество идентичната разпоредба на член 10, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1612/68 ( 26 ). Тази разпоредба се отнася до „издържани роднини по възходяща линия“ ( 27 ), но причината да се използва това прилагателно не се посочва нито в самия акт, нито в свързаната с него съдебна практика. В първоначалното предложение на Комисията за Директива за гражданството текстът на член 2, точка 2, буква г) не съдържа това прилагателно и се отнася само до „преки роднини по възходяща линия“ ( 28 ). В хода на законодателната процедура обаче е възстановена формулировката от Регламент № 1612/68, като отново е добавен изразът „на издръжка“ ( 29 ). Причините за тази промяна не са видни от подготвителните документи, поради което намерението на законодателя може само да се предполага.

56.

Ответниците в главното производство, както и встъпилите правителства, разбират понятието за зависимост като отнасящо се единствено до финансова зависимост. Затова според тях GV ще престане да бъде зависима от дъщеря си, ако ѝ бъде отпусната помощ за инвалидност. В такъв случай, както се твърди, тя ще зависи от държавата, а не от дъщеря си.

57.

По делата, свързани с производното право на пребиваване на преки членове на семейството, Съдът действително потвърждава, че нуждата от финансова подкрепа се счита за зависимост по смисъла на Директивата за гражданството ( 30 ). По тези дела обаче от Съда не е искано да поясни значението на понятието за зависимост. Казано по-просто, фактическото положение, разглеждано във всяко от тези дела, е представлявало такава форма на зависимост ( 31 ).

58.

Следователно не може да се счита, че съгласно тази съдебна практика единствено финансовата зависимост е от значение, за да бъде признато производното право на пребиваване по Директивата за гражданството. Според мен няколко причини навеждат към различен извод, а именно че зависимостта по смисъла на Директивата за гражданството е по-широко понятие, което включва и емоционални, и физически нужди.

59.

Първо, считам, че материалната или финансовата зависимост е най-маловажната причина, за да се позволи на мобилен работник от Съюза да доведе родителите си в приемащата държава, в която живее и работи. Ако става въпрос само за финансова подкрепа, такава подкрепа би могла да се предоставя и на родители, които остават в страната си на произход. Не е необходимо те да бъдат доведени в приемащата държава, за да им се осигури жилище или финансова помощ за храна и облекло. Би могло дори да се окаже, че е по-евтино да се предостави такава подкрепа в страната на произход на родителите, където разходите за издръжка може да са по-малки от тези в приемащата държава. В повечето случаи обаче е невъзможно родителят да получи емоционална и физическа подкрепа, ако не живее в близост до децата си.

60.

Второ, от подготвителните документи за Директивата за гражданството ясно се вижда, че основната причина за признаването на производни права на членовете на семейството е да се даде възможност за действително упражняване на правото на семеен живот ( 32 ). Това основно право, признато от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) ( 33 ), обхваща наличието на емоционални връзки между членовете на семейството ( 34 ).

61.

Трето, такова широко тълкуване на понятието за зависимост съответства на целта на Директивата за гражданството да спомогне за упражняването на правото на движение на мобилните работници от Съюза. Ако GV се нуждае от време, прекарвано с дъщеря си, както и от нейните грижи, но не може да се присъедини към нея в държавата членка, в която дъщеря ѝ живее и работи, има вероятност (поне докато не се изобрети телепортацията) дъщерята да бъде принудена да напусне приемащата държава, за да се присъедини към майка си в нейната държава на произход ( 35 ). Това би представлявало пречка за правото на AC да се движи и пребивава свободно на територията на държавите членки. Мобилен работник от Съюза, дете на родител, който е гражданин на трета държава (ГТД) и се нуждае от такава подкрепа, може да бъде принуден да напусне територията на Европейския съюз.

62.

Именно в това отношение практиката на Съда признава, че правото на Съюза отдава значение на осигуряването на защитата на семейния живот на гражданите на държавите членки, за да се премахнат пречките за упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора ( 36 ).

63.

Накрая, от съдебната практика може да се предположи, че Съдът схваща понятието за зависимост по смисъла на Директивата за гражданството по-широко, а не само като финансови нужди. Преди всичко, Съдът приема, че член 2, точка 2 от Директивата за гражданството трябва да се тълкува разширително ( 37 ).

64.

Освен това в най-новата съдебна практика относно член 3, параграф 2 от Директивата за гражданството, която засяга по-далечни членове на семейството, се възприема по-широко тълкуване на понятието за зависимост ( 38 ). Въпреки че член 3, параграф 2 признава по-ограничени права на членовете на семейството в сравнение с правото на пребиваване, което автоматично се предоставя на членовете на семейството, попадащи в обхвата на член 2, точка 2, буква г) от Директивата за гражданството, няма причина понятието за зависимост да се тълкува по различен начин в рамките на тази директива, нито дори в различните правни актове, уреждащи правата на членовете на семейството на мобилни работници от Съюза ( 39 ).

65.

Поради гореизложените съображения предлагам на Съда да възприеме широко разбиране за понятието за зависимост, според което тя съществува винаги когато дадено лице има нужда от материална, финансова, физическа или емоционална подкрепа от член на семейството. Следователно дори GV да престане да се нуждае от финансовата подкрепа на дъщеря си, тя все пак може да продължи да отговаря на условието за зависимост, на което се основава производното право на пребиваване.

66.

Както посочва запитващата юрисдикция, ирландското право не допуска изплащането на помощ за инвалидност на лице, което няма обичайно местопребиваване в тази държава. Обичайно местопребиваване може да има само лице, което има право на пребиваване в Ирландия. По силата на международното право на ирландските граждани не може да бъде отказано законно пребиваване в Ирландия. Гражданите на други държави обаче трябва да разполагат с признато от ирландското право правно основание, на което да се позоват, за да се ползват от право на пребиваване. Такова правно основание е член 7, параграф 1, буква г) от Директивата за гражданството.

67.

Това е правното положение, което поражда втория въпрос на запитващата юрисдикция. С този въпрос тя по същество иска да се установи дали член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждан във връзка с Директивата за гражданството, трябва да се тълкува в смисъл, че с изплащането на помощ за инвалидност на пряк възходящ роднина на гражданин на Съюза се преустановява зависимостта на роднината от последния и съответно се прекратява производното му право на пребиваване.

68.

Ако Съдът възприеме предложения от мен отговор на първия въпрос — а именно че връзката на зависимост трябва да бъде непрекъсната, за да служи за обосновка на правото на пребиваване на пряк възходящ роднина, закрепено в член 7, параграф 1, буква г) от Директивата за гражданството — то тогава прекратяването на връзката на зависимост на пряк възходящ роднина от мобилен гражданин на Съюза води до прекратяване на производното право на пребиваване на този възходящ роднина, почиващо на тази разпоредба.

69.

Това обаче не означава, че подаването на искане за социална помощ прекратява зависимостта на прекия възходящ роднина от мобилния гражданин на Съюза.

70.

На първо място, доколкото Съдът приеме моето предложение и тълкува зависимостта в широк смисъл, отпускането на помощ за инвалидност може да компенсира (поне донякъде) финансовата зависимост, но вероятно няма да задоволи нуждата от друга подкрепа на прекия възходящ ( 40 ). Ирландските държавни органи трудно биха могли да заместят грижите и емоционалната подкрепа от страна на нечие дете.

71.

Следователно дори приемащата държава членка да покрива частично или даже изцяло финансовата издръжка на родителя, живеещ в тази държава, родителят ще продължи да зависи от мобилния гражданин на Съюза, от когото черпи правото си на пребиваване, ако непрекъснато се нуждае от материална, емоционална или физическа подкрепа.

72.

На второ място, дори да се приеме, че връзката на зависимост включва само необходимостта от материална или финансова подкрепа, подаването на заявление за помощ за инвалидност не може автоматично да доведе до извода, че правото на пребиваване, основано на Директивата за гражданството, ще отпадне, ако помощта бъде отпусната.

73.

Както посочва Комисията, подобен извод би довел до създаването на безкраен омагьосан кръг, което е недопустимо: би се стигнало до положение, при което, след като на член на семейството бъде отпусната социална помощ, правото му на пребиваване се прекратява, което на свой ред изключва възможността той да получава социална помощ. Без тази социална помощ обаче членът на семейството отново става зависим от мобилния гражданин на Съюза, което означава, че се ползва от производно право на пребиваване и отговаря на предварително условие за кандидатстване за социална помощ. И така до безкрай.

74.

Изходът от това абсурдно положение е в някакъв момент цикълът да се прекъсне. Затова качеството на зависим член на семейството на работник следва да се преценява отделно от предоставянето на определена помощ.

75.

Съдът вече е възприел такъв подход в решение Lebon, в което се разглежда правото на зависима дъщеря на мобилен гражданин на Съюза да претендира за социална помощ, наречена „minimex“, в Белгия.

76.

В това решение Съдът приема, че „искането за отпускане на minimex, подадено от член на семейството на работник мигрант, който е на издръжка на последния, не може да засегне това качество на член на семейството на издръжка. Противното всъщност би означавало да се приеме, че отпускането на minimex може да доведе до загуба от съответното лице на качеството му на член на семейството на издръжка и съответно да обоснове прекратяването на самата помощ minimex или дори загубата на правото на пребиваване. Такъв подход на практика би представлявал забрана за члена на семейството на издръжка да поиска minimex и поради това би накърнил равното третиране, признато на работника мигрант. Следователно качеството на член на семейството на издръжка следва да се преценява независимо от отпускането на minimex“ ( 41 ). Макар решение Lebon да се отнася до пряк низходящ роднина, няма причина същата логика да не може се приложи и за преките възходящи роднини ( 42 ).

77.

Затова, дори ако зависимостта се разбира само като нужда от финансова подкрепа (което според мен е твърде тясно тълкуване на това понятие), предоставянето на финансова подкрепа от държавата членка не премахва зависимостта на подпомаганото лице.

78.

Покриването на критериите за предоставяне на помощ за инвалидност (за което съгласно ирландското право трябва да са изпълнени определени медицински и финансови условия) не изключва, а потвърждава наличието на зависимост. Всъщност, ако държавните органи не предоставят подкрепа на зависимия член на семейството, лицето, полагащо основните грижи за него, а именно мобилният работник от Съюза, ще трябва да покрие съпътстващите разходи за подкрепа.

79.

Следователно предоставянето на специално парично обезщетение, независещо от вноски, като например помощта за инвалидност, не може да засегне зависимостта на заявителя на помощта.

80.

Като допълнителен довод в подкрепа на горното заключение следва да се отбележи, че нито в буква а), нито в буква г) от член 7, параграф 1 от Директивата за гражданството се съдържа изискване работникът или член на неговото семейство да притежават достатъчно средства за себе си, за да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемаща държава членка ( 43 ). Единствено член 7, параграф 1, букви б) и в) от същата директива определя материалната самостоятелност като условие за право на пребиваване. Ще се върна на този аспект, когато разглеждам твърдението, че член на семейството би могъл да се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка ( 44 ).

81.

Освен това, както изтъква Европейската комисия, взетите от зависим член на семейството мерки за укрепване на неговата самостоятелност в приемащата държава членка по никакъв начин не би трябвало да го лишават от право на пребиваване.

82.

Противното би означавало, че само лицата, които нямат нужда от специална помощ, независеща от вноски, следва да имат право на такава. Тълкуването на закона не трябва да води до такъв абсурден резултат ( 45 ).

83.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на втория въпрос на запитващата юрисдикция, като обясни, че член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждан във връзка с член 2, точка 2, буква г) и член 7, параграф 1, буква г) от Директивата за гражданството, трябва да се тълкува в смисъл, че искане за отпускане на специално парично обезщетение, независещо от вноски, подадено от прекия роднина по възходяща линия на мобилен гражданин на Съюза, не прекъсва зависимостта на този роднина от работника и съответно не изменя производното му право на пребиваване.

84.

Както поясних в началото ( 46 ), ирландското право предвижда, че пряк възходящ роднина може да запази производно право на пребиваване при две условия: 1) ако зависи от мобилния гражданин на Съюза, и 2) ако не представлява неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на държавата. Следователно дори и възходящият да продължава да бъде зависим, той би загубил правото си на пребиваване, ако се превърне в неприемлива тежест.

85.

На това основание в обжалваното пред запитващата юрисдикция решение началникът на службата по жалбите приема, че макар GV да има право на пребиваване, тя няма право на помощ за инвалидност, тъй като отпускането на такава би я превърнало в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане и би довело до отпадане на правото ѝ на пребиваване.

86.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза забранява ограничаване на достъпа на пряк възходящ роднина на мобилен работник от Съюза до помощ за инвалидност в приемащата държава с мотива, че изплащането на такова обезщетение превръща зависимия възходящ роднина в прекомерна тежест за системата за социално подпомагане на държавата.

87.

В началото следва да си припомним, че правото на Съюза не предоставя право на социално подпомагане на мобилните граждани на Съюза и членовете на техните семейства. Организацията на социалната държава по принцип спада към запазената за държавите членки компетентност. Тази компетентност включва избора на видовете социално подпомагане, както и условията за тяхното ползване.

88.

Следователно въпросът не е дали GV има право на помощ за инвалидност. Този въпрос се урежда от ирландското право. Правото на Съюза обаче се намесва посредством принципа на равно третиране с оглед на гражданството ( 47 ). Този принцип забранява държавите членки да дискриминират гражданите на други държави — членки на Съюза, в сравнение със собствените си граждани. Макар да действа пряко въз основа на Договора, принципът на равно третиране с оглед на гражданството намира специфичен израз в различни актове от вторичното право на Съюза, включително в член 24 от Директивата за гражданството и в член 7 от Регламента за работниците.

89.

Следователно GV може да претендира за достъп до помощта за инвалидност, като се позове на принципа на равно третиране. Ако такава помощ е достъпна за ирландските граждани, тя трябва да бъде достъпна и за нея.

90.

В конкретния случай считам, че има две лица, чието право на еднакво третиране би могло да обоснове правото на GV да иска помощ за инвалидност.

91.

На първо място, това е самата GV: като пряк възходящ роднина, зависим от мобилен гражданин на Съюза, съгласно член 24 от Директивата за гражданството тя трябва да се третира еднакво с ирландските граждани по отношение на достъпа ѝ до помощ за инвалидност.

92.

На второ място, това е дъщеря ѝ, AC. Отказът да се предостави достъп до помощта за инвалидност на майка ѝ, която зависи от нея, я поставя в по-неблагоприятно положение спрямо ирландските работници, чиито зависими родители могат да претендират за помощ за инвалидност. Забраната за дискриминация на AC може да се обоснове не само с качеството ѝ на гражданка на Съюза, която пребивава в приемащата държава съгласно член 7, параграф 1, буква а) от Директивата за гражданството, но и, както посочва Комисията, с качеството ѝ на работник, който е упражнил правото си на свободно движение по член 45 ДФЕС, разглеждан във връзка с Регламента за работниците. Принципът на равно третиране намира израз в член 7 от този регламент.

93.

В запитването си и във формулировката на въпроса запитващата юрисдикция подчертава, че в разглеждания случай лицето, полагащо основните грижи, е мобилна работничка. Следователно в конкретния случай не може да се пренебрегне възможната дискриминация спрямо тази работничка.

94.

Затова предлагам на Съда да разгледа и двете възможности.

95.

Най-напред ще разгледам как искането на GV за помощ за инвалидност може косвено да се основава на правото на AC на равно третиране (а), а след това как същото искане може да се основава пряко на собственото ѝ право на равно третиране, предвидено в Директивата за гражданството (б) ( 48 ). После ще преценя дали тези права могат да бъдат ограничени с оглед на опасението, че получавайки социални помощи, възходящият роднина се превръща в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава (в).

96.

Според мен правото на GV да иска помощ за инвалидност може да произтича от правото на равно третиране, с което се ползва AC като работничка, която е упражнила правото си на свободно движение.

97.

Съгласно член 45, параграф 2 ДФЕС свободното движение на работници „налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд“.

98.

Може ли различното третиране на родителя на мобилния работник от Съюза спрямо родителите на работници, граждани на приемащата държава, да се разглежда като дискриминация, забранена от член 45, параграф 2 ДФЕС?

99.

Тази разпоредба от Договора впоследствие се прилага и пояснява в Регламента за работниците. В член 7, параграф 2 от този регламент се предвижда, че работник, който е гражданин на Съюза, „има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани“, в друга държава членка ( 49 ).

100.

Това повдига въпроса дали получаваното от родителя на работник социално подпомагане може да се разглежда като социално предимство, ползващо този работник.

101.

Отговорът на този въпрос следва да бъде утвърдителен поради няколко причини. Първо, Съдът е възприел широко тълкуване на понятието „социално предимство“ по смисъла на Регламента за работниците ( 50 ). То обхваща „всички предимства, които, независимо дали са свързани с трудов договор, обикновено се признават на работниците — местни граждани, главно поради обективното им качество на работници или само поради факта че пребивават на територията на страната, и включването в кръга на лицата, които имат право на тези предимства, на работниците — граждани на други държави членки, явно може да улесни мобилността на тези работници в рамките на Съюза, а следователно и интегрирането им в приемащата държава членка“ ( 51 ).

102.

Практиката на Съда вече е потвърдила, че това понятие би могло да включва социално подпомагане като например помощ за инвалидност ( 52 ). Тя също така потвърждава, че понятието „социални предимства“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламента за работниците може да се прилага за обезщетения, които същевременно попадат в обхвата на Регламент № 883/2004, какъвто е случаят с разглежданата понастоящем помощ за инвалидност ( 53 ).

103.

Второ, понятието за „социално предимство“ на работник обхваща и социално обезщетение като помощ за инвалидност, когато е предоставено на родител на работника, а не на самия работник.

104.

Първоначално Съдът свежда понятието „социални предимства“ до обезщетения, предоставени на самите работници ( 54 ), но след решение Lebon съдебната практика се променя. От това решение следва, че обезщетение, предоставено на пряк низходящ роднина, може да представлява социално предимство за работника, ако той подпомага този низходящ ( 55 ).

105.

Според мен същата логика е приложима и за зависимите възходящи роднини. GV зависи от AC. Помощта, която тя няма да получи от общественото подпомагане, непременно ще трябва да бъде осигурена от AC. С други думи, ако GV получи помощ за инвалидност, това плащане ще облекчи и положението на AC ( 56 ). Напротив, ако ирландските власти откажат такава помощ на майка ѝ, AC ще бъде поставена в по-неблагоприятно положение спрямо ирландските работници, намиращи се в сходна ситуация.

106.

За да се прецени дали AC е поставена в по-неблагоприятно положение, трябва да се направи съпоставка между нея и работници, които са ирландски граждани. Възможно е такива работници също да имат родители, които са граждани на Съюза, но не са ирландски граждани, и на които може да е отказана помощ за инвалидност, ако са пребивавали в тази държава по-малко от пет години ( 57 ). В повечето случаи обаче родителите на ирландските граждани също ще се окажат ирландски граждани и следователно ще имат право да искат помощ за инвалидност. В това отношение дискриминацията на AC, произтичаща от невъзможността майка ѝ да поиска помощ за инвалидност, би могла да се квалифицира като непряка дискриминация с оглед на социалните предимства, от които се ползват работниците — местни граждани.

107.

Накрая, постоянната съдебна практика потвърждава, че зависимите членове на семейството се ползват непряко от равното третиране, предоставено на мобилните работници от Съюза по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламента за работниците ( 58 ). Съдът вече е включил преките възходящи роднини в групата на тези непреки бенефициенти ( 59 ).

108.

Макар само непряко да се ползват от правото на равно третиране на работника, зависимите роднини могат да предявят искане за социални обезщетения от свое име ( 60 ). Ето защо са несъстоятелни твърденията на ответниците и правителствата на участващите държави членки, че правото на AC на равно третиране е ирелевантно, тъй като GV е подала искането от свое име.

109.

Предлаганото тълкуване на член 7, параграф 2 от Регламента за работниците улеснява свободното движение на работници, тъй като позволява, както наскоро посочва Съдът, да се създадат оптимални условия за интегриране на членовете на семейството на работниците — граждани на Съюза, които са се възползвали от тази свобода и са упражнявали професионална дейност в приемащата държава членка ( 61 ).

110.

В заключение, зависимите преки възходящи роднини на мобилен работник от Съюза черпят правото да искат обезщетения, които могат да се считат за социално предимство за работника от Съюза, от който зависят, от член 7, параграф 2 от Регламента за работниците.

111.

Ето защо, с оглед на положението на зависимост на GV от AC, GV може да се позове на член 45, параграф 2 ДФЕС, разглеждан във връзка с член 7, параграф 2 от Регламента за работниците, за да поиска в качеството на лице, което непряко се ползва от правото на равно третиране на дъщеря си, специално парично обезщетение, независещо от вноски, каквото е разглежданата в случая помощ за инвалидност.

112.

Така от свободното движение на работниците и Регламента за работниците вече може да се изведе отговор по спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция. Въпреки това сега ще разгледам и възможността да се даде отговор на въпроса ѝ с оглед на Директивата за гражданството.

113.

В член 24, параграф 1 от Директивата за гражданството се посочва, че всички граждани на Съюза, които пребивават въз основа на тази директива на територията на приемащата държава членка, се ползват с третиране, еднакво с третирането на гражданите на тази държава членка в рамките на обхвата на приложение на Договора.

114.

В съдебната практика се пояснява, че гражданите на Съюза могат да изискват да бъдат третирани еднакво с гражданите на приемащата държава членка, ако пребиваването им на територията на приемащата държава членка отговаря на условията по Директивата за гражданството ( 62 ).

115.

Тъй като GV е зависим възходящ роднина на мобилен работник от Съюза, както обясних в първата част от настоящото заключение, тя отговаря на условията на Директивата за гражданството и следователно се ползва с производно право на пребиваване в Ирландия. Поради това тя има право на равно третиране.

116.

Правото на равно третиране, с което се ползва GV по силата на Регламента за работниците, е производно право, основаващо се на прякото право на равно третиране на нейната дъщеря. GV същевременно се ползва със свое собствено пряко право на равно третиране по член 24, параграф 1 от Директивата за гражданството. След като разполага с производно право на пребиваване, тя придобива свое собствено пряко право да бъде третирана еднакво с ирландските граждани. Следователно тя трябва да може да поиска да ѝ бъде отпусната помощ за инвалидност при същите условия като ирландските граждани.

117.

Ответниците в главното производство, чешкото, датското и германското правителство обаче считат, че държавата членка не е длъжна да отпусне такава помощ, ако заявителят ще се превърне в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане.

118.

Твърдението, че GV може да представлява неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на държавата (наричано по-нататък „доводът за неприемливата тежест“), в случая изразява три различни вида опасения. Първият е свързан с ограничителния ефект, който даването на достъп до социалните обезщетения може да окаже върху избора на социална политика на държавите членки. Вторият се отнася до солидарността. Третият е свързан с горните и отчита страховете от така наречения „социален туризъм“. Ще анализирам последователно и трите вида опасения, преди да направя извода, че доводите, опиращи се на тези опасения, не могат да бъдат приведени с цел да се ограничи правото на GV на равно третиране нито като косвено право, основано на прякото право на дъщеря ѝ да получи равно третиране като мобилен работник, нито като нейно пряко право на равно третиране, придобито от GV чрез производното ѝ право на пребиваване.

119.

Безспорно е, че опасенията за устойчивостта на националните социални политики следва да се приемат сериозно.

120.

Във връзка със свободното движение на работници Съдът признава, че „съображения от бюджетен характер […] могат да бъдат в основата на социалната политика на дадена държава членка и да влияят върху естеството и обхвата на мерките за социална защита, която тази държава възнамерява да приеме“ ( 63 ). Съдът обаче изключва възможността подобни съображения да обосноват дискриминация в ущърб на работниците мигранти от Съюза ( 64 ).

121.

След като доводът за неприемливата тежест не може да послужи, за да се обоснове ограничаването на правата на равно третиране на мобилните работници от Съюза, той не може да послужи и за ограничаване на производното право на равно третиране на зависимия възходящ роднина на този работник, чието право да иска социални обезщетения представлява социално предимство за съответния работник.

122.

Следователно Ирландия не може да счете GV за неприемлива тежест за своята система за социално подпомагане, когато искането на GV за отпускане на помощ за инвалидност се разглежда с оглед на правото на дъщеря ѝ да получи еднакво третиране с работниците местни граждани.

123.

Според мен отговорът би бил същият, ако правното положение на GV се преценява като положение на пряк възходящ роднина на мобилен работник от Съюза, който се ползва с пряко право на равно третиране по член 24, параграф 1 от Директивата за гражданството, въз основа на производното ѝ право на пребиваване по член 7, параграф 1, буква г) от същата директива.

124.

Нека обясня: първичното право предоставя права на свободно движение (които включват правото на пребиваване и правото на равно третиране) на всички граждани на Съюза, но допуска тези права да зависят от условия, предвидени във вторичното право на Съюза или в националното право. Директивата за гражданството определя рамката на приемливите условия по отношение на правото на свободно движение. Признавайки опасенията на държавите членки, тя предвижда възможност правото на пребиваване на гражданите на Съюза да зависи от определени условия, за да не се допусне те да се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка ( 65 ). Следователно тя позволява на държавите членки да ограничават правото на пребиваване на някои изрично предвидени категории граждани (но не и на други), като допуска обосноваването на това ограничение с довода за неприемливата тежест.

125.

Това обаче е възможно само в изрично посочени хипотези и единствено по отношение на определени групи граждани на Съюза, които не са икономически активни. Такива хипотези се отнасят на първо място до граждани, чието право на свободно движение се основава на предположението, че те разполагат с достатъчно средства, за да издържат себе си и своите семейства (член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за гражданството) и до учащите се (член 7, параграф 1, буква в) от нея). Извън тези хипотези не може да се прави позоваване на довода за неприемливата тежест.

126.

Ще отида по-далеч и ще добавя, че дори когато става въпрос за ограничения на правото на пребиваване на така определените категории граждани, тези ограничения не могат да се прилагат автоматично. Въпреки някои критики в доктрината по отношение яснотата на практиката на Съда, свързана с такива ограничения ( 66 ), според мен е ясно, че държавата, която желае да се позове на този довод, трябва първо да докаже наличието на системни заплахи за нейната система за социално подпомагане ( 67 ), след което да покаже, че тези заплахи обосновават ограничаване на правото на определено лице в конкретен случай. Следователно, когато решат да се позоват на довода за неприемливата тежест, допуснат от правото на Съюза, държавите членки винаги трябва да спазват принципа на пропорционалност ( 68 ).

127.

Всички лица, които се ползват с право на пребиваване въз основа на Директивата за гражданството, трябва да се третират в приемащата държава еднакво с нейните собствени граждани. Единствените дерогации от този принцип са изрично предвидени в член 24, параграф 2 от Директивата за гражданството. Тъй като представлява дерогация от принципа на равно третиране, тази разпоредба трябва да се тълкува ограничително ( 69 ).

128.

Преките възходящи роднини на мобилни работници от Съюза не попадат в приложното поле на член 24, параграф 2 от Директивата за гражданството.

129.

В обобщение, правото на пребиваване на зависимите преки възходящи роднини не може да бъде ограничено с мотива, че те представляват неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на държавата, нито пък правото на равно третиране, което произтича от правото на пребиваване, може да бъде ограничено на каквото и да е основание.

130.

Според мен това е резултат от законодателния консенсус на равнището на Съюза относно приемливия баланс между интересите, свързани със свободното движение, и опасенията за системите за социална защита на държавите членки. Както отбелязва Комисията, легитимните опасения на държавите членки за техните системи за социално подпомагане са взети предвид в хода на законодателния процес, довел до приемането на Директивата за гражданството.

131.

Резултатът от този законодателен консенсус е настоящото положение, при което нито мобилните работници от Съюза, нито техните зависими преки възходящи роднини могат да се считат за неприемлива тежест от приемащата държава. С други думи, тези членове на семейството представляват (не)приемлива тежест точно толкова, колкото (не)приемлива тежест представляват гражданите на съответната държава.

132.

В това отношение държавите членки са свободни да организират своите системи за социално подпомагане по начин, който смятат за подходящ. Те могат да избират какви видовете помощи да предложат, могат да решат да прекратят съществуваща помощ или да намалят размера ѝ. При този избор обаче държавите членки трябва да вземат предвид зависимите членове на семейството на мобилните работници от Съюза, които пребивават на тяхна територия, като фактори, влияещи на политическите им решения.

133.

Следователно Ирландия не може да счита GV за неприемлива тежест за системата си за социално подпомагане, когато разглежда искането на GV за помощ за инвалидност въз основа на прякото ѝ право на равно третиране, произтичащо от нейното производно право на пребиваване.

134.

Вторият начин, по който доводът за неприемливата тежест може да се разглежда, е от гледна точка на солидарността в смисъл на готовност за участие в споделяне на тежест. Тази солидарност обикновено се основава на принадлежност към дадена общност, било то национална, професионална, семейна или европейска ( 70 ), което позволява да се изключат онези, които не са членове на общността, тъй като споделянето на тежестта с тях се счита за неприемливо ( 71 ).

135.

В това отношение ответниците изтъкват, че зависимите преки възходящи роднини трябва да имат право на социални обезщетения като помощта за инвалидност едва след като получат статус на постоянно пребиваващи, но не и през първите пет години от престоя си в приемащата държава. Според тях това е отразено в структурата на Директивата за гражданството, която прави разграничение между краткосрочно пребиваване в страната до три месеца ( 72 ), пребиваване за повече от три месеца ( 73 ) и накрая, статус на постоянно пребиваващ, който може да се придобие след пет години пребиваване в приемащата държава ( 74 ). Според ответниците през първите пет години членовете на семейството следва да останат отговорност на мобилните работници от Съюза, към които са се присъединили в приемащата държава, и не следва да се изисква данъкоплатците в тази държава да поемат разноските за тези членове на семейството.

136.

Директивата за гражданството всъщност предвижда поетапна система от права, основана на продължителността на пребиваването в приемащата държава ( 75 ). Това обаче не отразява поетапността на солидарността. Тази директива не предвижда възможност правата на зависимите преки роднини на мобилния гражданин на Съюза да бъдат ограничавани след три месеца тяхно пребиваване в приемащата държава ( 76 ).

137.

Еднаквото третиране на преките възходящи роднини, що се отнася до достъпа им до социални обезщетения, всъщност насърчава собствената им постепенна интеграция в обществото на приемащата държава членка ( 77 ).

138.

Така Директивата за гражданството, както и Регламентът за работниците отразяват „известна финансова солидарност между гражданите на приемащата държава членка и гражданите на другите държави членки“, което Съдът признава в основополагащото си решение по дело Grzelczyk ( 78 ).

139.

Накрая, не бива да се забравя, че съгласно член 70, параграф 4 от Регламент № 883/2004 обезщетение като помощта за инвалидност може да се иска единствено в държавата членка на пребиваване (вж. т. 7 от настоящото заключение). С други думи, ако този вид специално обезщетение, независещо от вноски, съществува в Румъния, GV не би могла да го поиска от тази държава, след като пребивава в Ирландия.

140.

При това положение Ирландия не може да счете GV за неприемлива тежест за системата си за социално подпомагане с довода, че GV не е била част от обществото ѝ достатъчно дълго време, за да заслужава солидарност.

141.

Накрая трябва да се спра на едно допълнително опасение, което изразяват правителствата на държавите членки, участващи в настоящото производство, но което присъства също в политическия живот на Съюза и в правната наука. То е свързано със страха от така наречения „социален туризъм“. Държавите членки, особено тези с по-високи равнища на социална закрила, отчетливо изразяват опасения от гражданите на Съюза, които ще изберат да се преместят в тези държави с единствената цел да се възползват от техните системи за социално подпомагане ( 79 ). Тази практика, която често се счита за злоупотреба с правото на свободно движение, е разгледана в решение Dano ( 80 ). По това дело е установено, че икономически неактивни граждани на Съюза, които са упражнили свободата си на движение с единствената цел да получат достъп до социално подпомагане в приемащата държава, не могат да се ползват от равно третиране съгласно Директивата за гражданството ( 81 ).

142.

Може ли да се стигне до подобна злоупотреба, когато икономически неактивният гражданин на Съюза черпи правото си на пребиваване и правото на равно третиране от свободното движение на мобилен работник от Съюза, който е икономически активен гражданин? Да си представим евентуално ситуация, в която гражданин на Съюза решава да работи (или да стане самостоятелно заето лице) в държава членка, различна от държавата членка, от която произхожда, единствено за да даде възможност на своя пряк възходящ роднина (своите преки възходящи роднини) да поиска(т) социално подпомагане в приемащата държава. Дори в подобна малко вероятна хипотеза ( 82 ) гражданинът на Съюза, от чието право произтича статусът на зависимия пряк роднина като бенефициент, ще се окаже работник в приемащата държава. Преместването на гражданин в друга държава членка с цел работа не може да се разглежда като злоупотреба, а като упражняване на основно право, признато с Договора. Ако дадено лице е влязло в приемащата държава членка единствено като търсещо работа лице, член 24, параграф 2 от Директивата за гражданството допуска държавата членка да изключи него и членовете на семейството му от кръга на лицата с право на определено социално подпомагане, но не и от всички обезщетения, като например социалноосигурителните обезщетения ( 83 ). Когато обаче правата на членовете на семейството се основават на правата на мобилен работник от Съюза, не виждам как може да се твърди, че този работник се е преместил единствено с цел да получи социално подпомагане.

143.

Въпреки че не мога да си го представя, не мога напълно да изключа възможността за злоупотреби. В такива случаи може да се приложи член 35 от Директивата за гражданството, който е приет специално с цел предотвратяване на риска от злоупотреба, и съдебната практика по дело Dano, за да се избегне реализирането на такива рискове.

144.

Положението в настоящия случай, изглежда, не поражда такива опасения. AC вече работи и пребива в Ирландия от дълго време. Тя е създала силни връзки с ирландското общество, което е видно от факта, че на 17 юли 2015 г. е получила ирландско гражданство ( 84 ). Трудно е да се повярва, че всичко това е било планирано единствено с цел майка ѝ да бъде доведена в Ирландия, за да иска социално обезщетение ( 85 ).

145.

Изложените по-горе съображения, разгледани заедно и поотделно, водят до извода, че когато са изпълнени условията за равно третиране ( 86 ), понятието за неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на държавата членка не е законно основание държавата членка да откаже достъп до специални парични обезщетения, независещи от вноски, на зависимите преки възходящи роднини на мобилни работници от Съюза.

146.

Ето защо считам, че член 45, параграф 2 ДФЕС, разглеждан във връзка с член 7, параграф 2 от Регламента за работниците, и член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждан във връзка с член 24, параграф 1 от Директивата за гражданството, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която ограничава достъпа до специално парично обезщетение, независещо от вноски, на пряк възходящ роднина на мобилен работник от Съюза, който роднина се ползва от производно право на пребиваване въз основа на положението си на зависимост от този работник и пребивава законно повече от три месеца в държавата на пребиваване, с мотива че изплащането на такова обезщетение ще превърне съответния член на семейството в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на тази държава.

147.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставените от Court of Appeal (Апелативен съд, Ирландия) преюдициални въпроси по следния начин: