1.

Какви са съдържанието и обхватът на правото, признато на субекта на данните, който получава достъп до личните си данни, които са в процес на обработване, да получи копие от тези данни, в съответствие с предвиденото в член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните ( 2 ), наричан по-нататък „ОРЗД“)? Какво е значението на понятието „копие“ и как това право на получаване на копие от личните данни, които са в процес на обработване, е свързано с правото на достъп съгласно параграф 1 на същия член?

2.

Това по същество са основните въпроси, поставени по делото, предмет на настоящото заключение, образувано по преюдициално запитване на Bunsdesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия), относно тълкуването на член 15, параграф 3 от ОРЗД.

3.

Настоящото преюдициално запитване е отправено в контекста на спор между г‑н F. F. и Österreichische Datenschutzbehörde (австрийския орган за защита на данните) относно законосъобразността на отказа на последния да уважи искането на г‑н F. F. агенцията за търговски консултантски услуги, която е обработила личните му данни, да бъде задължена да предостави документи и извлечения от база данни, съдържаща посочените лични данни.

4.

Настоящото дело ще даде възможност на Съда да тълкува за първи път разпоредбата на член 15, параграф 3 от ОРЗД и да разясни начините на упражняване на правото на достъп до личните данни, които са в процес на обработване, в съответствие с предвиденото в член 15 от ОРЗД.

5.

Съображение 63 от ОРЗД гласи:

„Всяко физическо лице следва да има право на достъп до събраните лични данни, които го засягат, и да упражнява това право лесно и на разумни интервали, за да бъде осведомено за обработването и да провери законосъобразността му. Това включва правото на субектите на данни на достъп до данните за здравословното им състояние, например данните в медицинските им досиета, които съдържат информация като диагнози, резултати от прегледи, становища на лекуващите лекари и проведени лечения или извършени операции. Поради това всеки субект на данни следва да има правото да е запознат и да получава информация, по-специално относно целите, за които се обработват личните данни, когато е възможно — срока, за който се обработват личните данни, получателите на личните данни, логиката на автоматизираното обработване на личните данни и последствията от такова обработване, най-малкото когато се извършва на основата на профилиране. Когато е възможно, администраторът следва да може да предоставя достъп от разстояние до сигурна система, която да предоставя на субекта на данните пряк достъп до неговите лични данни. Това право не следва да влияе неблагоприятно върху правата или свободите на други лица, включително върху търговската тайна или интелектуалната собственост, и по-специално върху авторското право за защита на софтуера. Тези съображения обаче не следва да представляват отказ за предоставяне на цялата информация на съответния субект на данни […]“.

6.

Член 4, точки 1 и 2 от ОРЗД предвижда:

„За целите на настоящия регламент:

7.

Член 12 („Прозрачна информация, комуникация и условия за упражняването на правата на субекта на данни“) от ОРЗД предвижда в параграф 1:

„Администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на субекта на данните на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, в кратка, прозрачна, разбираема и леснодостъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при условие че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства“.

8.

Съгласно член 15 („Право на достъп на субекта на данните“) от ОРЗД:

„1.   Субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация:

(…)

3.   Администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

4.   Правото на получаване на копие, посочено в параграф 3, не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица“.

9.

CRIF GmbH е агенция за търговски консултантски услуги, която по искане на свои клиенти предоставя информация за кредитоспособността на трети страни. За тази цел агенцията обработва личните данни на жалбоподателя в главното производство пред запитващата юрисдикция.

10.

На 20 декември 2018 г. жалбоподателят се обръща към агенцията, за да получи, наред с другото, информация относно личните си данни, които се обработват, съгласно член 15 от ОРЗД, като иска по-специално да получи копие от тези данни в стандартен технически формат.

11.

Агенцията предоставя част от исканата информация в обобщена форма, като възпроизвежда данните, съхранявани за личността на жалбоподателя пред запитващата юрисдикция, от една страна, в таблица, разделена по име, дата на раждане, улица, пощенски код и място, и от друга страна, в обобщен вид относно стопанските функции и правомощията за представляване. Не са предадени други документи, като имейли или извлечения от бази данни.

12.

На 16 януари 2019 г. жалбоподателят в главното производство подава жалба до Österreichische Datenschutzbehörde (австрийския орган за защита на данните), в която твърди, че отговорът на искането му е непълен, и по-специално, че администраторът трябва да му изпрати копие от всички документи, включително имейли и извлечения от бази данни, съдържащи негови лични данни.

13.

С решение от 11 септември 2019 г. горепосоченият орган отхвърля жалбата с мотива, че администраторът не е извършил нарушение на правото на достъп до лични данни на жалбоподателя.

14.

Запитващата юрисдикция, сезирана с жалбата срещу това решение, има съмнения относно обхвата на правото на субекта на данни да получи копие от обработваните лични данни, гарантирано от член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД.

15.

Тази юрисдикция трябва да прецени дали предаването на личните данни на жалбоподателя в главното производство под формата на таблица и в обобщен вид, съдържащо се в отговора на агенцията, до която е отправено искането за достъп, отговаря на изискванията на член 15, параграф 3 от ОРЗД, или по силата на тази разпоредба жалбоподателят има право да получи копие от обработваните лични данни не в отделна форма, а под формата на копия или извлечения от евентуална кореспонденция и съдържания на бази данни или подобни на тях.

16.

В този контекст запитващата юрисдикция иска, на първо място, разяснение за точното значение на понятието „копие“ на личните данни, които се обработват, посочено в член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД.

17.

На второ място, тази юрисдикция иска да се установи дали разпоредбата на член 15, параграф 3 от ОРЗД представлява уточнение на общото право на достъп, посочено в параграф 1 от същия член, което установява начина, по който субектът на данни трябва да получи достъп до своите обработвани лични данни, или тази разпоредба, надхвърляйки въпросното право на достъп, посочено в параграф 1, предвижда самостоятелно право за получаване на фотокопия, факсимилета, разпечатки или електронни извлечения от бази данни или копия на документация и файлове в тяхната цялост, които включват личните данни на субекта.

18.

На трето място, в случай на ограничително тълкуване на първото изречение на член 15, параграф 3 от ОРЗД в смисъл, че понятието „копие“ не предполага наличието на право за предаване на фотокопия, документи или извлечения от бази данни, запитващата юрисдикция се пита дали все пак, в светлината на възможните различни видове данни, които могат да бъдат обработвани, и принципа на прозрачност, залегнал в член 12, параграф 1 от ОРЗД, не е възможно в някои случаи, в зависимост от вида на обработваните данни, да има общо задължение за администраторите да предоставят части от текста или копия на документи.

19.

На четвърто и последно място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието „информация“, използвано в третото изречение на член 15, параграф 3 от ОРЗД, се отнася само до „обработваните лични данни“, посочени в първото изречение на тази разпоредба, или има по-широк обхват, включващ информацията, посочена в член 15, параграф 1, букви а)—з) от ОРЗД, или, отивайки дори по-далеч, включва например и свързаните с данните метаданни.

20.

При тези условия Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21.

С първите си три въпроса, които според мен трябва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция поставя пред Съда три въпроса, насочени към определяне на обхвата на разпоредбата на член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД, съгласно текста на която „[а]дминистраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване“.

22.

С първия въпрос се цели да се определи точното значение на понятието „копие“, съдържащо се в тази разпоредба. Вторият въпрос се отнася до изясняването на обхвата на правото, предоставено на субекта на данните с посочената разпоредба. Запитващата юрисдикция се пита по-специално дали тази разпоредба предоставя също така правото да се получи копие от документите — или извлечения от базите данни — в които се обработват личните данни, или се свежда до предоставянето само на правото да се получи точна реплика на оригинала на обработваните лични данни. В последния случай третият въпрос има за цел да се установи дали, в зависимост от вида на обработваните данни и по силата на принципа на прозрачност, все пак в някои случаи може да е необходимо да се предоставят и части от текста или цели документи.

23.

От акта за преюдициално запитване следва, че обхватът на разпоредбата, посочена в първото изречение на член 15, параграф 3 от ОРЗД, е спорен въпрос както в доктрината, така и в съдебната практика на националните съдилища, поне в Австрия и Германия ( 4 ). От посочения акт следва, че в тази насока се противопоставят две теории: от една страна, ограничително тълкуване на въпросната разпоредба, според което тя просто уточнява условията на правото на достъп и не предполага никакво независимо право на получаване на документи или други подобни, и от друга страна, разширително тълкуване, според което посочената разпоредба предоставя право на получаване на копие от документите или други носители, на които се обработват личните данни. При последното тълкуване правото на получаване на копие от документите би представлявало право, независимо от правото на достъп, гарантирано от член 15, параграф 1 от ОРЗД. Спорният характер на обхвата на посочената разпоредба се потвърждава от факта, че и страните, представили становища пред Съда, имат различни позиции в това отношение ( 5 ).

24.

В този контекст, за да може да се даде отговор на първите три въпроса на запитващата юрисдикция, е необходимо да се извърши тълкуване на разпоредбата на член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД.

25.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част ( 6 ).

26.

Освен това, доколкото уреждат обработването на лични данни, които могат да накърнят основните свободи, и по-специално правото на зачитане на личния живот, разпоредбите на ОРЗД задължително трябва да се тълкуват в светлината на основните права, гарантирани от Хартата ( 7 ).

27.

Що се отнася, на първо място, до формулировката на разпоредбата в член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД, следва да се отбележи, че тя дава на субекта на данните правото да получи от администратора „копие от лични данни, които са в процес на обработване“. От текстуална гледна точка тази формулировка визира три различни понятия, а именно: понятието „копие“, понятието „лични данни“ и понятието „в процес на обработване“.

28.

Досежно, първо, понятието „копие“, чийто обхват е конкретно предмет на първия преюдициален въпрос, следва да се отбележи, че както посочват няколко от заинтересованите страни, представили становище пред Съда, ОРЗД не съдържа конкретно определение на това понятие.

29.

В тази насока от постоянната съдебна практика следва, че значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение, следва да се определят в съответствие с обичайния си смисъл в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която те са част ( 8 ).

30.

От чисто терминологична гледна точка в съвременния език италианският термин „copia“ (копие) означава точната реплика или транскрипция на оригинал ( 9 ). Освен това анализът на текстовете на различните езици на ОРЗД показва, че в повечето от другите официални езици на Съюза се използва терминът, съответстващ на италианския термин „копие“, като например „copy“ на английски, „Kopie“ на немски, „copie“ на френски или „copia“ на испански ( 10 ).

31.

Освен това въпросната разпоредба изрично посочва, че копието, което администраторът е длъжен да предостави на субекта на данните, е копието на „личните данни“ в процес на обработване.

32.

В тази насока, и на второ място, следва да се отбележи, че противно на случая с термина „копие“, ОРЗД съдържа изрично определение на понятието „лични данни“ в член 4, точка 1 от този регламент, според което „всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано“, представлява лични данни.

33.

Обхватът на понятието „лични данни“, произтичащ от това определение, е много широк. Всъщност, както може да се заключи от практиката на Съда, използването на израза „всяка информация“ в контекста на това определение отразява целта на законодателя на ЕС да даде широк смисъл на това понятие ( 11 ).

34.

Освен това от съдебната практика следва, че понятието за лични данни не се свежда до чувствителната информация или информацията с частен характер, а потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че „засяга“ съответното лице. Що се отнася до последното условие, то е изпълнено, ако поради своето съдържание, крайна цел или последици информацията е свързана с определено лице ( 12 ).

35.

Освен това е необходимо възприемане в широк смисъл на понятието за лични данни, като се има предвид разнообразието от видове и форми, които информацията относно дадено лице може да приеме и които могат да заслужават защита, както и в светлината на разнообразието от носители, на които тази информация може да се съдържа.

36.

Анализът на съдебната практика показва, че според Съда в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от ОРЗД попадат различни видове информация, свързана с физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. Наред с това, което Комисията определя в своето становище като „обичайни данни“, т.е. индикации за личните данни на лицата, като име и фамилия ( 13 ), дата на раждане, националност, пол, етническа принадлежност, религия и език, говорен от лице, което може да бъде идентифицирано чрез своето име ( 14 ), Съдът счита, че в понятието за лични данни попадат и други видове информация, като например информация за превозно средство, предлагано за продажба, както и телефонния номер на продавача на въпросното превозно средство ( 15 ) или данните, съдържащи се в регистър на работното време, отнасящи се до дневното работно време и времето за почивка на всеки работник ( 16 ), изображението на лице, записано от камера, ако и доколкото позволява идентифицирането на субекта на данните ( 17 ), писмените отговори, дадени от кандидат на професионален изпит, и съответните коментари на проверителя ( 18 ) или дори информацията относно наказателни точки, които се отнасят за идентифицирано физическо лице ( 19 ).

37.

Широкото възприемане на понятието за лични данни, произтичащо от определението в член 4, точка 1 от ОРЗД, признато от съдебната практика и свързано с целта, която е преследвана от ОРЗД, за осигуряване на високо ниво на защита на физическите лица по отношение на обработването на лични данни ( 20 ), предполага, че това възприемане, и следователно правото на достъп до такива данни и на получаване на копие от тях, не се ограничава изключително до каквито и да било данни, придобити, съхранявани и обработвани от администратор на данни, а трябва да включва и допълнителни данни, евентуално генерирани от този субект след обработването, ако те също са в процес на обработване.

38.

Следователно, ако в резултат на обработването на поредица от лични данни се генерира нова информация, която се отнася до лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано, и която e годна да се квалифицира като лични данни по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД, правото на достъп до лични данни и получаване на копие от тях, предвидено съответно в член 15, параграфи 1 и 3, първо изречение от ОРЗД, според мен трябва да включва и такива генерирани данни, в случай че самите те са в процес на обработване. Всъщност правото на достъп до данни и получаване на копие, включва всички лични данни на субекта на данните, които са в процес на обработване.

39.

Тези съображения са релевантни в случай като поставения пред запитващата юрисдикция, когато въз основа на данни, събрани от различни източници, агенцията за търговски консултантски услуги, изглежда, е направила препоръка относно платежоспособността и готовността за плащане на съответното лице въз основа на статистическа вероятност, свързана с редица параметри. Такъв вид препоръка според мен представлява информация, свързана с идентифицирано лице, която следователно попада в широкото възприемане на „лични данни“ в член 4, параграф 1 от ОРЗД и следователно и в обхвата на правото на достъп, посочено в член 15, параграфи 1 и 3, първо изречение от ОРЗД ( 21 ).

40.

На трето място, по отношение на израза „в процес на обработване“, съдържащ се в първото изречение на член 15, параграф 3 от ОРЗД, следва да се отбележи, че понятието „обработване“ също е изрично дефинирано в член 4, точка 2 от ОРЗД.

41.

Съгласно цитираната разпоредба събирането, консултирането, разкриването чрез предаване или друг начин, по който данните стават достъпни, представляват „обработване“ по смисъла на посочения регламент. Съгласно съдебната практика от текста на посочената по-горе разпоредба, и по-специално от израза „всяка операция“, следва, че законодателят на Съюза е искал да придаде широк обхват и на понятието „обработване“. Това тълкуване се потвърждава от неизчерпателността на споменатите в посочената разпоредба операции, изразена с думата „като“ ( 22 ).

42.

В този контекст от широкия обхват на понятието за обработване следва, че първото изречение на член 15, параграф 3 предоставя на субекта на данните правото да получи копие от своите лични данни, които са предмет на всякакви операции, годни да бъдат квалифицирани като „обработване“. Както ще бъде уточнено по-подробно в точка 52 по-долу, тази разпоредба обаче сама по себе си не предоставя правото за получаване на конкретна информация относно самото обработване на лични данни, различно от предвиденото в член 15, параграф 1 от ОРЗД.

43.

В заключение, от текстуалния анализ на член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД следва, че посочената разпоредба дава на субекта на данните правото да получи копие от своите лични данни, разбирани в широк смисъл, които са обект на операции, годни да бъдат квалифицирани като обработване от субекта, отговорен за въпросното обработване.

44.

Този текстуален анализ дава възможност да се отбележи, че „копие от личните данни“ трябва да означава тяхната точна реплика. Въпреки това разнообразието от видове данни, които могат да бъдат обработвани, означава, че в зависимост от вида на обработваните данни и вида на обработването копието от такива данни може да бъде в различни формати, като хартиен формат, аудио- или видеозапис, електронен формат или други формати. Важното е копието от тези данни да е точно и да позволява на субекта на данните да има пълна информация за всички данни в процес на обработване. Всяка компилация от обработваните лични данни трябва да възпроизвежда достоверно и разбираемо тези данни и по никакъв начин не бива да влияе върху съдържанието на данните, които следва да бъдат предоставени. Следователно решението на администратора да предостави, когато е възможно, компилация от обработваните лични данни, не може да оправдае това, че някои данни са пропуснати или предоставени в непълен вид, или не отразяват реалността на обработването.

45.

Освен това въпросната разпоредба гарантира на субекта на данните правото да получи копие от всички свои лични данни, които са в процес на обработване, и следователно не само от събраните данни, но и от всички лични данни, генерирани от администратора и в процес на обработване. Доколкото обаче тази разпоредба се отнася изключително до копието от лични данни, от една страна, тя не може да обоснове наличието на право на достъп до информация, годна да се квалифицира като такава, и от друга страна, не предоставя, поне не задължително, право на получаване на копия на документи или други носители, съдържащи лични данни.

46.

В допълнение, тези съображения трябва да бъдат допълнени от анализ на контекста, в който се намира посочената разпоредба, както и на целите, преследвани от гарантираното от член 15 от ОРЗД право на достъп.

47.

Досежно контекста, в който се намира въпросната разпоредба, следва най-напред да се отбележи, че тя е част от член 15 от ОРЗД, който урежда правото на съответния субект на данните да получи достъп до обработваните и отнасящи се до него лични данни. Този член конкретизира и уточнява в ОРЗД правото на всяко физическо лице на достъп до свързаните с него данни съгласно член 8, параграф 2, второ изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 23 ).

48.

Колкото до структурата на член 15 от ОРЗД, параграф 1 от него предвижда правото на субекта на данните да получи потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до тези данни и информацията, посочена в букви а)—з). Следователно тази разпоредба конкретизира правото на достъп до лични данни и свързана с тях информация, като определя точния предмет на правото на достъп и обхвата на приложение.

49.

От друга страна, параграф 3 на член 15 от ОРЗД определя методите за упражняване на това право, като посочва по-специално формата, под която личните данни трябва да бъдат предоставени от администратора на субекта на данните, т.е. под формата на копие и следователно на точна реплика на данните.

50.

От току-що очертаната структура на член 15 от ОРЗД и от изискването разпоредбите на параграфи 1 и 3 от този член да се тълкуват съгласувано, е видно, че параграф 3 не определя — следователно не може да измени или разшири — предмета и обхвата на правото на достъп, конкретизирано от разпоредбата на параграф 1. Следователно цитираният параграф 3 не може да разшири обхвата на задължението за предоставяне на достъп до информация от страна на администратора. Ето защо структурата на този член потвърждава, че разпоредбата на параграф 3 не може да обоснове евентуално независимо право на субекта на данните да получи информация, която надхвърля посочената в параграф 1 от същата разпоредба.

51.

В този аспект споделям тезата на австрийския орган за защита на данните, че тълкуване на член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД в смисъл, че тази разпоредба позволява обхватът на информацията, до която субектът на данни има достъп, да се разшири извън свързаната с неговите лични данни, би било в противоречие с член 8, параграф 2 от Хартата.

52.

Гореизложеният анализ, от една страна, потвърждава изложеното в точка 44 по-горе съображение, че разпоредбата на член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД не предоставя самостоятелно право на получаване на копие от документи или други носители, съдържащи лични данни. От друга страна, той потвърждава и направения в точка 42 по-горе анализ, че посочената разпоредба не предоставя на субекта на данните правото да получи информация, различна от предвидената в член 15, параграф 1 от ОРЗД ( 24 ), по отношение на самото обработване на лични данни, като например информация, свързана с критериите, моделите, правилата или вътрешните процедури (за изчисляване или не), използвани за обработването на лични данни. Освен това върху този вид информация често има права върху интелектуална собственост, които трябва да бъдат защитени в този контекст, както изрично е посочено в петото изречение на съображение 63. Това обаче не променя факта, че — както личи от съображение 60 от ОРЗД — администраторът е длъжен да предостави на субекта на данните всяка допълнителна информация, която е необходима, за да се гарантира добросъвестно и прозрачно обработване на данните, като се вземат предвид конкретните обстоятелства и контекст, в които се обработват личните данни. Уместно е да се припомни също, че съществуват специални правила относно процесите по автоматизирано вземане на решение, включително профилирането ( 25 ).

53.

Пак от контекстуална гледна точка разпоредбата на член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД трябва да се разглежда в светлината на другите релевантни разпоредби на ОРЗД. Освен определенията в член 4, точки 1 и 2 от ОРЗД, анализирани в точки 32—41 по-горе, релевантен в частност е член 12, параграф 1 от ОРЗД, на който се позовава запитващата институция в своя трети преюдициален въпрос.

54.

От тази разпоредба следва, че администраторът е длъжен да предприеме подходящи мерки, за да предостави на субекта на данните цялата информация, посочена, наред с другото, в член 15 от ОРЗД, в кратка, прозрачна, разбираема и леснодостъпна форма, на ясен и прост език, и че информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства, освен ако субектът на данните не поиска тя да бъде предоставена устно.

55.

Тази разпоредба, израз на принципа на прозрачност ( 26 ), има за цел да гарантира, че субектът на данните е в състояние напълно да разбере изпратената му информация. Всъщност пълната разбираемост на посочената информация, от една страна, е необходима, за да бъде ефективно упражняването на правата за достъп, гарантирани от член 15 от ОРЗД, и от друга страна, представлява предпоставка за пълното упражняване на други гарантирани права на субекта на данните от ОРЗД, посочени в точки 64 и 65 от настоящото заключение и следващи упражняването на правото на достъп ( 27 ). Освен това от съображение 63 на ОРЗД следва, че субектът на данни трябва да има право да упражнява правото на достъп до личните си данни лесно и без затруднения.

56.

Впрочем необходимостта от разбираемо съобщаване на данните, което позволява на субекта на данни да се запознае напълно с тях и да провери дали са верни и се третират по начин, който е в съответствие с правото на Съюза, за да упражни правата си, предоставени от това право, вече бе подчертана от Съда в практиката му по Директива 95/46 ( 28 ).

57.

Споменатата необходимост от разбираемост на данните и информацията, посочена в букви а)—з) от параграф 1 на член 15 от ОРЗД, означава, че не е изключено в някои случаи — за да се гарантира на субекта на данните пълно разбиране на информацията, която му се изпраща — да е необходимо да му се предоставят пасажи от документи или дори цели документи или извлечения от бази данни. Анализът на необходимостта от предоставяне на документи или извлечения, за да се гарантира разбираемостта на изпратената информация, трябва обаче задължително да се извърши за всеки отделен случай в зависимост от вида на данните, обект на искането, и на самото искане.

58.

В тази насока обаче трябва да се подчертае, че евентуалното оповестяване на документи или извлечения от тях представлява не упражняване на самостоятелно право — спрямо правото на достъп — гарантирано от първото изречение на член 15, параграф 3 от ОРЗД, а само начин за изпращане на копие на личните данни с цел гарантиране на пълната им разбираемост. Във връзка с това отбелязвам, че действително, както отбелязаха някои от заинтересованите страни, представили становища пред Съда, в някои случаи, за да се разберат напълно въпросните лични данни, е необходимо да се познава контекстът, в който се обработват тези данни. С това съображение обаче не може, въз основа на въпросната разпоредба, на субекта на данните да се предостави общо право на достъп до копия на документи или извлечения от бази данни.

59.

Освен това правото на получаване на копие от лични данни е ограничено от необходимостта, изрично предвидена в член 15, параграф 4 от ОРЗД, да не се „нарушават правата и свободите на други лица“. От тази разпоредба следва, че необходимостта на субекта на данните да се гарантира пълен и цялостен достъп до неговите лични данни чрез предоставяне на копие от тях, не може да стигне дотам, че да позволи нарушаване на правата и свободите на други лица.

60.

В тази насока отбелязвам, че цитираният параграф 4 е формулиран много общо и оставя отворен списъка с права и свободи на „други лица“, с които може да се съгласува упражняването на пълно право на достъп чрез получаване на копие от лични данни. Трябва обаче да се има предвид, че тези права несъмнено включват, както е изрично посочено в съображение 63 от ОРЗД, правата „върху търговската тайна или интелектуалната собственост, и по-специално върху авторското право за защита на софтуера“, както и правото на защита на личните данни на трети страни, както в случая, в който носител с личните данни на субекта на данни съдържа и лични данни на трети страни.

61.

В случай на конфликт между упражняването на правото на пълен и цялостен достъп до лични данни, от една страна, и правата или свободите на други лица, от друга, ще трябва да се намери баланс между съответните права. Доколкото е възможно, ще бъде необходимо да се изберат начини за предоставяне на лични данни, които не нарушават правата или свободите на други лица, като се има предвид, че както е посочено в съображение 63 от ОРЗД, подобни съображения обаче „не следва да представляват отказ за предоставяне на цялата информация на съответния субект на данни“.

62.

Пак от контекстуална гледна точка трябва да се отбележи, че тълкуването на член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД в смисъл, че тази разпоредба не предоставя общо право на достъп до копия на документи или извлечения от бази данни, освен ако това не е необходимо, за да се гарантира разбираемостта на предоставените данни и информация, се потвърждава и от това, че правото на достъп до документи, по-специално до административни документи, се урежда изрично от други актове на Съюза ( 29 ) или национални актове, които имат цели, различни от гарантирането на защитата на личните данни ( 30 ).

63.

Посоченото в предходната точка тълкуване на член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД се подкрепя и от анализа на целите на тази разпоредба в контекста на правото на достъп на субекта на данни, гарантирано от член 15 от ОРЗД.

64.

Видно от съображение 63 от ОРЗД, и по-специално от неговото първо изречение, правото на достъп до личните данни и друга информация, посочена в параграф 1, букви а)—з) на член 15 от ОРЗД, има за цел преди всичко да позволи на субекта на данните да бъде осведомен за обработването на данните му и да провери неговата законосъобразност ( 31 ).

65.

Както впрочем вече е отбелязал Съдът, това право на достъп е необходимо, за да може субектът на данните да упражнява редица други права, предоставени от ОРЗД, включително правото на коригиране, правото на изтриване („да бъде забравен“) и правото на ограничаване на обработването, съответно предоставени на субекта на данните от членове 16, 17 и 18 от ОРЗД ( 32 ). Съдът е изяснил също, че правото на достъп е необходимо и за да може субектът на данни да упражни правото си на възражение срещу обработването на неговите лични данни съгласно член 21 от ОРЗД или правото си да предприеме правни действия, в случай че претърпи вреди, и да получи обезщетение за тях, съгласно членове 79 и 82 от ОРЗД ( 33 ).

66.

Именно в контекста на целите на правото на достъп до собствените лични данни и друга информация трябва да се разбира логиката, която стои в основата на нормата, предоставяща правото да се получи копие от личните данни. Тя има за цел изрично да предвиди формата, чрез която ефективното упражняване на това право се гарантира на субекта на данните, за да му позволи да се увери в правилността и законосъобразността на обработването за целите, ако е необходимо, на упражняването на посочените в предходната точка 65 допълнителни права. Целта е да се гарантира, че личните данни се предоставят на субекта на данните във възможно най-точната и разбираема форма, за да може той да упражни тези права, т.е. под формата на копие и следователно на точна реплика на самите данни.

67.

От тази гледна точка предоставянето на копие от документа, съдържащ такива данни, или на извлечение от база данни невинаги и във всички случаи се оказва задължително за постигане на преследваната от законодателя цел.

68.

Само ако предоставянето на такъв вид копие е необходимо, за да се гарантира пълната разбираемост на обработваните лични данни, субектът на данните може в границите, указани в точки 58—61 по-горе, да получи части от документи или евентуално цели документи или извлечения от бази данни.

69.

В този контекст отбелязвам също, че за разлика от разпоредбите, залегнали в Директива 95/46 и предвиждащи реално право на получаване на копие от данните, ОРЗД цели да укрепи позицията на субекта на данните ( 34 ). Всъщност това представлява значителна разлика спрямо предишното законодателство, което се ограничаваше до предвиждане в член 12, буква а), второ тире от посочената по-горе директива само на „съобщение до [физическото лице] в разбираема форма относно данните, които се обработват“, оставяйки по този начин на държавите членки грижата да определят конкретната материална форма, която трябва да приеме предаването на лични данни, за да бъде разбираемо ( 35 ). Напротив, с изискването администраторите да предоставят „копие“ от данните, понастоящем предвидено в член 15, параграф 3 от ОРЗД, първо изречение, формата, под която трябва да бъде това предаване, е определена императивно, т.е. под формата на „копие“ от данните.

70.

С оглед на изложеното дотук, според мен на първите три въпроса, поставени от запитващата юрисдикция, следва да се отговори, че член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че:

71.

С четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се установи дали понятието „информация“ в член 15, параграф 3, трето изречение от ОРЗД се отнася само до „личните данни, които са в процес на обработване“, посочени в първото изречение от същия параграф, или наред с тях включва и информацията, посочена в член 15, параграф 1, букви а)—з) [въпрос 4.а], или също друга информация, като например съдържащите се в тях метаданни [въпрос 4.б].

72.

За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се тълкува терминът „информация“, съдържащ се в член 15, параграф 3, трето изречение от ОРЗД, като се прилага методологията, произтичаща от съдебната практика, цитирана в точка 25 по-горе.

73.

В този смисъл и от текстуална гледна точка терминът „информация“ се оказва твърде общ, за да може да се изясни дали се отнася единствено до личните данни, посочени в първото изречение на параграф 3 на член 15 от ОРЗД, или включва и други видове информация.

74.

От контекстуална гледна точка обаче е уместно да се отбележи, че посоченото по-горе трето изречение е част от параграф 3 на член 15 от ОРЗД, предмет на който е задължението на администратора да предостави, по искане на субекта на данните, „копие от личните данни, които са в процес на обработване“. Следователно структурата на параграф 3 води до извода, че терминът „информация“ се отнася до информацията, предмет на искането, което трябва да бъде удовлетворено съгласно първото изречение на същия параграф, и следователно до искането за получаване на копие от личните данни, които са в процес на обработване.

75.

Това тълкуване изглежда в съответствие и с целта на самия параграф 3, която е — видно от точка 63 и сл., и по-специално от точка 69 по-горе — да определи формата, под която трябва да бъде съобщаването на обработваните лични данни, т.е. формата на „копие“ от данните. От тази гледна точка изречение трето на същия параграф има за цел да уреди особения случай, в който искането за получаване на копие от тези данни е направено по електронен път.

76.

При това положение според мен трябва да се отбележи също, че задължението за прозрачност, произтичащо от член 12, параграф 1 от ОРЗД и посочено в точки 54 и 55 по-горе, което цели да гарантира възможността субектът на данните да разбере напълно информацията, изпратена му по-специално в съответствие с член 15 от ОРЗД, разглеждан в неговата цялост, изисква — когато искане за достъп съгласно член 15, параграф 1 от ОРЗД е направено по електронен път — информацията, посочена в букви а)—з), също да се предостави в широко използван електронен формат, който позволява на субекта на данните да се запознае изцяло, лесно и без затруднения с нея. В случай че посоченият по-горе електронен формат, съдържащ посочената по-горе информация, не е широко използван, това на практика може да направи изключително трудно или обременително разбирането на въпросната информация, в нарушение на посоченото по-горе задължение за прозрачност.

77.

И накрая, досежно конкретно подточка б): от факта, че член 15, параграф 3, трето изречение от ОРЗД се отнася до „искането“ на субекта на данните, следва, че понятието „информация“, съдържащо се в тази разпоредба, не може да надхвърли именно предмета на въпросното искане, т.е. копието от обработваните лични данни. Ето защо използваният там термин „информация“ се отнася изключително до такива данни и няма как да включва друга информация, и със сигурност, различна от посочената в член 15, параграф 1, букви а)—з) от ОРЗД. В противен случай всъщност обхватът на правото на достъп би се разширил, което — както вече бе отбелязано в точки 48—51 по-горе — не намира основание в ОРЗД.

78.

От изложеното дотук според мен следва, че отговорът на четвъртия въпрос на запитващата юрисдикция трябва да бъде, че понятието „информация“ в член 15, параграф 3, трето изречение от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася изключително до „копието от личните данни, които са в процес на обработване“, посочено в първото изречение на същия параграф.

79.

С оглед на всичко изложено дотук предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия), както следва:

„Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че:

понятието „копие“, посочено в тази разпоредба, трябва да се разбира като точна реплика в разбираема форма на личните данни, поискани от субекта на данните, в материализиран и траен формат, което да позволява на субекта на данните ефективно да упражнява правото на достъп до личните му данни, като има пълна информация за всички обработвани негови лични данни — включително допълнителните данни, евентуално генерирани вследствие от обработването, ако те също са в процес на обработване — за да е в състояние да провери тяхната вярност и да му се даде възможност да се увери в коректността и законосъобразността на обработването, за да може при необходимост да упражни допълнителните права, предоставени му от ОРЗД; точната форма на копието се определя съобразно особеностите на всеки отделен случай, и по-специално вида лични данни, до които се иска достъп, и изискванията на субекта на данните;

тази разпоредба не предоставя на субекта на данните общо право да получи частично или пълно копие от документа, съдържащ неговите лични данни, или, ако личните данни се обработват в база данни, извлечение от тази база данни;

тази разпоредба обаче не изключва възможността части от документи или цели документи или извлечения от бази данни да бъдат предоставени на субекта на данните, ако това е необходимо, за да се гарантира пълната разбираемост на обработваните лични данни, до които се иска достъп.

Понятието „информация“ в член 15, параграф 3, трето изречение от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че:

се отнася изключително до „копието от личните данни, които са в процес на обработване“, посочено в първото изречение на същия параграф“.