Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. SZPUNAR

представено на 20 октомври 2022 година(1)

Дело C‑423/21

Grand Production d.o.o.

срещу

GO4YU GmbH,

DH,

GO4YU d.o.o,

MTEL Austria GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)

„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Авторско право в информационното общество — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Стрийминг платформа — Достъп до защитено съдържание чрез виртуална частна мрежа (VPN) — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 7, точка 2 — Компетентност по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“

 Въведение

1.        От техническа гледна точка интернет е съобщително средство със световен обхват: от всяко място на земята може да се получи достъп до който и да е интернет сайт или да се предаде информация до намиращи се на което и да е друго място хора. От правна гледна точка обаче нещата стоят другояче. Както всяко проявление на човешката дейност, интернет подлежи на правно регулиране, а то по естеството си е териториално: обхватът му зависи от териториалната компетентност на властовия орган, който установява регулациите. Освен това в различните си проявления дейностите в интернет може да са предмет на имуществени или на личностни права на лицата, а тези права — или осъществяването им — също може да се ограничават териториално.

2.        Затова има фундаментално противоречие между презграничния, световен характер на интернет и териториално ограничените права и задължения, които се свързват с различните видове дейности, извършвани чрез него. Възможни са два начина за решаване на това противоречие: или интернет да се „териториализира“ чрез блокиране на достъпа на географски принцип (т.нар. „геоблокиране“, на английски „geoblocking“), или да се разшири териториалната компетентност на органите на власт, така че да обхваща по-голям брой държави и по този начин тези органи да могат да регулират глобално извършваната в интернет дейност.

3.        Настоящото дело поставя пред Съда въпроси, които са свързани и с двата метода за решаване на упоменатото противоречие.

 Правна уредба

4.        Член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2) гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

5.        Съгласно член 6, параграф 1 от Регламента:

„Ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка […]“.

6.        Накрая, член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 гласи:

„Срещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

[…]

2)      по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие;

[…]“.

7.        Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(3) гласи:

„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.

 Фактическата обстановка, главното производство и преюдициалните въпроси

8.        Grand Production d.o.o. — дружество, регистрирано съгласно сръбското право, е продуцент на развлекателни аудиовизуални програми, които се излъчват на територията на Сърбия от сръбския телевизионен оператор Prva Srpska Televizija.

9.        GO4YU d.o.o Beograd, което също е регистрирано съгласно сръбското право, е оператор на стрийминг платформа в интернет, на която се препредава програмата на Prva Srpska Televizija въз основа на договори с този телевизионен оператор. Достъп до платформата има както от територията на Сърбия, така и извън нея.

10.      GO4YU GmbH (наричано по-нататък „GO4YU Austria“) и MTEL Austria GmbH — дружества, регистрирани съгласно австрийското право, доставят на територията на Австрия услуги за рекламиране на стрийминг платформата на GO4YU Beograd, както и услуги за връзки с клиентите, включително подписване на договори и събиране на плащания. MTEL Austria е дъщерно дружество на GO4YU Beograd. DH е председател на управителния съвет и едноличен собственик на капитала на GO4YU Austria.

11.      GO4YU Beograd няма права да препредава в интернет развлекателните програми на Grand Production извън територията на Сърбия и Черна гора. Затова то е длъжно да блокира достъпа до въпросните програми за интернет потребителите извън територията на тези две държави. Потребителите обаче могат да преодоляват блокирането, като използват услугата, известна като виртуална частна мрежа (VPN). Тази услуга позволява на потребителя да се свърже с интернет през специален сървър („VPN сървър“), който прикрива IP адреса на потребителя, а съответно и физическото му местоположение(4). Използвайки тази услуга, потребителите извън Сърбия и Черна гора могат да „създават представата“, че се намират в тези държави, и така да преодоляват прилаганото от GO4YU Beograd геоблокиране.

12.      Според Grand Production дружеството GO4YU Beograd знае за възможността за преодоляване на прилаганото от него геоблокиране чрез услугата VPN. Освен това в периода от 30 април до 15 юни 2020 г. развлекателните програми на ищеца е можело да се гледат в Австрия на стрийминг платформата на GO4YU Beograd без блокиране на достъпа.

13.      По молба на Grand Production на 28 септември 2020 г. Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия) издава определение, с което налага на GO4YU Beograd и MTEL Austria временна мярка, изразяваща се в забрана да разгласяват публично продуцираните от първото посочено дружество програми на територията на Австрия. Посоченият съд обаче отхвърля молбата по отношение на тези две дружества в частта, в която се отнася и за действия извън територията на Австрия, и изцяло отхвърля молбата по отношение на останалите двама ответници (а именно DH и GO4YU Austria).

14.      Определението е частично изменено с определение от 28 януари 2021 г. на Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия), който изцяло отхвърля молбата на Grand Production по отношение на MTEL Austria. Така в сила остава единствено временната мярка, наложена на GO4YU Beograd за територията на Австрия.

15.      Grand Production подава ревизионна жалба до запитващата юрисдикция против последно посоченото определение, като иска по отношение на всички ответници да се постанови временна мярка, изразяваща се в забрана за публично разгласяване на продуцираните от него програми в цял свят.

16.      При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че такова разгласяване се извършва от прекия (в дадения случай със седалище извън Съюза) оператор на стрийминг платформа, който:

–        сам взема решения относно съдържанието и затъмняването на разпространяваните от него телевизионни предавания и осъществява технически последното,

–        притежава изключителни администраторски права върху стрийминг платформата,

–        може да оказва влияние върху това кои телевизионни програми може да приема крайният потребител посредством услугата, но без да може да влияе върху тяхното съдържание,

–        е единственият субект, който контролира кога и на кои територии кои програми и съдържание да се гледат,

ако при това съответно

–        на потребителя се предоставя достъп не само до излъчвано съдържание, чието онлайн използване е разрешено от съответните притежатели на правата, но и до такова защитено съдържание, което не е било предмет на такова уреждане на правата, и

–        прекият оператор на стрийминг платформата знае, че неговата услуга дава възможност и за приемането на защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателите на правата, като крайните клиенти използват VPN услуги, които създават представата, че IP адресът и устройството на крайните клиенти се намират в зони, за които е налице съгласие на притежателя на правата, но

–        действително е било възможно в продължение на няколко седмици да се приема защитено излъчвано съдържание посредством стрийминг платформата и без съгласието на притежателите на правата дори при липсата на VPN тунелиране?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Следва ли понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че такова разгласяване се извършва и от трето (в дадения случай със седалище в Съюза) лице, свързано в договорно или дружественоправно отношение с описания в първия въпрос оператор на платформа, което, без самото то да оказва влияние върху затъмняванията и върху програмите и съдържанието на излъчванията, предлагани на стрийминг платформата,

–        рекламира стрийминг платформата на оператора и нейните услуги и/или

–        сключва с клиентите автоматично изтичащи след 15 дни договори за пробен абонамент, и/или

–        обслужва клиентите на стрийминг платформата като център за обслужване на клиенти, и/или

–        предлага на своя уебсайт платени абонаменти за стрийминг платформата на прекия оператор и после действа като страна по договора с клиентите и е получател на плащанията, при което платените абонаменти са създадени по такъв начин, че липсата на някои програми се посочва изрично едва когато клиент изрично заяви при сключване на договор, че иска да гледа тези програми, но когато при сключване на договор клиентът не заяви или не попита конкретно за това, той не получава предварително информация в това отношение?

3)      Следва ли член 2, букви а) и д), както и член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] във връзка с член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкуват в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на авторското право и сродните му права, които се гарантират от държавата членка на сезираната юрисдикция, тази юрисдикция — тъй като принципът на териториалност не допуска правомощия на националните съдилища да разглеждат и да се произнасят по отношение на нарушения в чужбина — е компетентна да се произнесе само относно вредите, причинени на територията на държавата членка, в която се намира, или тя може или трябва да се произнесе и относно извършените според твърденията на засегнатия автор деяния извън тази територия (в целия свят)?“.

17.      Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 12 юли 2021 г. В отговора си на изпратеното от Съда искане за разяснения, който постъпва в Съда на 11 юли 2022 г., запитващата юрисдикция изменя първия си преюдициален въпрос, като в предпоследното тире заменя думата „но“ с думата „или“. Така крайният текст на първия преюдициален въпрос гласи:

„Следва ли понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че такова разгласяване се извършва от прекия (в дадения случай със седалище извън Съюза) оператор на стрийминг платформа, който:

–        сам взема решения относно съдържанието и затъмняването на разпространяваните от него телевизионни предавания и осъществява технически последното,

–        притежава изключителни администраторски права върху стрийминг платформата,

–        може да оказва влияние върху това кои телевизионни програми може да приема крайният потребител посредством услугата, но без да може да влияе върху тяхното съдържание,

–        е единственият субект, който контролира кога и на кои територии кои програми и съдържание да се гледат,

ако при това съответно

–        на потребителя се предоставя достъп не само до излъчвано съдържание, чието онлайн използване е разрешено от съответните притежатели на правата, но и до такова защитено съдържание, което не е било предмет на такова уреждане на правата, и

–        прекият оператор на стрийминг платформата знае, че неговата услуга дава възможност и за приемането на защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателите на правата, като крайните клиенти използват VPN услуги, които създават представата, че IP адресът и устройството на крайните клиенти се намират в зони, за които е налице съгласие на притежателя на правата, или^[(5)^]

–        действително е било възможно в продължение на няколко седмици да се приема защитено излъчвано съдържание посредством стрийминг платформата и без съгласието на притежателите на правата дори при липсата на VPN тунелиране?“.

18.      Писмени становища представят страните в главното производство и Европейската комисия. Тези страни представят и писмени отговори на въпросите на Съда. Съдът решава да разгледа делото, без да провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

 Анализ

19.      По настоящото дело запитващата юрисдикция поставя на Съда три преюдициални въпроса. Първият от тях се отнася до обхвата на отговорността на оператора на стрийминг платформа(6) в случай на публично разгласяване на защитено с авторско право съдържание на тази платформа без разрешението на носителите на това право. Вторият въпрос се отнася до евентуалната отговорност на лицата, които работят с този оператор. Накрая, третият въпрос се отнася до обхвата на компетентността на съдилищата на държавите членки при нарушения на авторското право. Ще разгледам въпросите в реда, в който са поставени.

 По първия преюдициален въпрос

20.      С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че операторът на стрийминг платформа, който препредава телевизионна програма в интернет, извършва нарушение на закрепеното в тази разпоредба изключително право на публично разгласяване на произведенията, когато:

а)      потребителите преодоляват геоблокирането чрез услугата VPN, така че защитените произведения да са достъпни на територията на Европейския съюз, за което операторът на платформата няма разрешение от носителя на авторските права, или

б)      защитените произведения са били достъпни без ограничения на посочената платформа на територията на Европейския съюз без разрешение от носителя на авторските права.

21.      Този въпрос поставя два основни проблема, а именно, първо, дали операторът на стрийминг платформа, на която се препредава телевизионна програма, извършва публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, и второ, дали операторът на такава платформа носи отговорност за това, че потребителите успяват да получат достъп до защитеното съдържание, като преодоляват прилаганите от оператора ограничения за достъпа. Ще започна от първия проблем.

 Препредаването на телевизионно излъчване в интернет като публично разгласяване

22.      Съдът вече е имал повод да постанови, че „[п]онятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] трябва се тълкува в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения,

–        което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор,

–        посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър,

–        въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник“(7).

23.      В този контекст следва да се поясни, че уговорката, която се съдържа в последното тире от тази точка на решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147), и се отнася до случаите, при които абонатите на доставчика на услуги за препредаване в интернет се намират в зоната на приемане на наземното телевизионно излъчване, не означава, че възприетият извод важи само за такива случаи. Тази уговорка е била необходима, за да се отхвърли доводът във връзка с липсата на т.нар. нова публика, тоест публика, различна от онази, към която е било насочено първоначалното телевизионно излъчване. Съдът приема, че това обстоятелство няма значение, тъй като препредаването в интернет се осъществява чрез други технически средства в сравнение с първоначалното телевизионно излъчване(8). За сметка на това, когато е достъпно и извън зоната на приемане на първоначалното телевизионно излъчване(9), препредаването в интернет по дефиниция е насочено към по-широка публика в сравнение с телевизионното излъчване. Затова по аргумент за по-силното основание подобно препредаване представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

24.      Без съществено значение е и дали препредаването в интернет се осъществява едновременно с първоначалното телевизионно излъчване и непроменено спрямо него („live streaming“), както е било по делото, по което е постановено решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147), или е например отложено във времето. Всъщност критерият за признаването на такова препредаване за публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е техническото средство, чрез което се осъществява, и фактът, че го осъществява друго лице, а не първоначалният телевизионен оператор.

25.      Накрая следва да се отбележи, че от техническа гледна точка препредаването на първоначалното телевизионно излъчване в интернет е производно и вторично спрямо първоначалното излъчване, но от правна гледна точка актът на публично разгласяване, какъвто е препредаването, е отделен и самостоятелен спрямо първоначалното излъчване. Ето защо обстоятелството, че първоначалното телевизионно излъчване е насочено към зона, която се намира извън територията на Европейския съюз, а съответно и извън териториалния обхват на Директива 2001/29, не е пречка да се приеме, че излъчването му в интернет е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата, доколкото това препредаване е достъпно на територията, на която се прилага Директивата.

26.      При този подход се налага изводът, че в хипотезата, описана в точка 20, буква б) от настоящото заключение, тоест когато защитените произведения, обект на първоначално телевизионно излъчване извън територията на Европейския съюз, са достъпни без ограничения на територията на Европейския съюз на стрийминг платформа, на която се препредава това излъчване, операторът на платформата извършва публично разгласяване на тези произведения, което попада в обхвата на изключителното право по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Затова, ако се извършва без съгласието на носителя на авторските права, такова публично разгласяване на произведенията представлява нарушение на посоченото изключително право.

 Отговорността за преодоляването на ограниченията за достъпа в интернет до защитените с авторско право произведения от страна на потребителите

27.      Сега ще премина към анализ на най-сложния от поставените въпроси — за отговорността на оператора на стрийминг платформата в хипотезата, описана в точка 20, буква а) от настоящото заключение. В тази хипотеза операторът на стрийминг платформата, като се съобразява с правата на носителя на авторските права, прилага геоблокиране за територията, за която не разполага с разрешение за публично разгласяване на защитените произведения, в настоящия случай — за цялата територия на Европейския съюз, но потребителите преодоляват геоблокирането чрез услугата VPN, която им позволява да получат достъп до произведенията така, както ако се намираха на територията, за която има разрешение за публично разгласяване, тоест на територията на Сърбия или Черна гора.

28.      Геоблокирането спада към инструментите за т.нар. управление на цифрови права („digital rights management“)(10). Това са различни видове мерки, чиято цел е да се осуети възможността за ползване на цифрово (електронно) съдържание в разрез с волята на доставчика на това съдържание. Идеята на тези мерки е да „коригират“ нежеланите — от гледна точка на доставчиците на съдържанието — характеристики на цифровия формат на данните, а именно възможността за практически безплатно създаване на произволен брой точни копия и прехвърлянето им на всякакви разстояния (в частност чрез интернет). По отношение на разпространяваното в интернет съдържание инструментите за управление на цифрови права като геоблокирането могат също така да служат за балансиране на глобалния характер на това съобщително средство и да осигуряват възможност за виртуалното му разделяне на географски зони, както посочих в началото на това заключение.

29.      Инструментите за управление на цифрови права обикновено се прилагат с цел защита на авторските права: чрез тях се възпрепятства незаконното — или просто нежеланото от носителите на правата — използване на разпространяваните в цифров формат защитени произведения. Те се използват и като способ за управление на авторските права върху такива произведения: чрез тях се осигурява възможност за събиране на отделните възнаграждения във връзка с различните форми на разпространяване на произведението, за разделяне на пазара и за прилагане на т.нар. ценова дискриминация на различните му части, тоест в крайна сметка и за събиране на възнагражденията за съдържанието, което е достъпно на уебсайтове.

30.      Инструментите за управление на цифрови права, които служат за защита и управление на авторските права, на свой ред също се намират под защитата на правото на Съюза. Член 6 от Директива 2001/29 задължава държавите членки да предвиждат правна защита за „всяка ефективна технологична мярка“, което в съответствие с дефиницията на това понятие в член 6, параграф 3 обхваща и инструментите за управление на цифрови права.

31.      Съдът също неколкократно е посочвал, че инструментите за управление на цифрови права могат да пораждат правни последици в правото на Съюза, включително по отношение на дефиницията на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, което е от особено значение за настоящото дело.

32.      В решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), Съдът постановява, че „предоставянето на уебсайт на активни интернет връзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява акт на публично разгласяване съгласно тази разпоредба“(11). Съдът пояснява, че свободно достъпните уебсайтове са насочени към интернет потребителите въобще, поради което препращането към намиращо се такъв сайт произведение не дава достъп на нова публика до произведението(12).

33.      За сметка на това уебсайтовете, които са защитени чрез ограничаване на достъпа до тях(13), са насочени единствено към своите клиенти, тоест към лицата, които законно са получили достъп до тях. Заобикалянето на ограничителните мерки и разгласяването на публикуваните там закриляни произведения пред други лица, например чрез интернет връзка от друг уебсайт, означава да се даде достъп на нова публика до тези произведения и представлява акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29(14). Затова според Съда прилагането на инструменти за управление на цифрови права в интернет позволява да се определи кръгът на лицата (публиката), към които е насочен актът на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29(15).

34.      По делото, по което е постановено решение от 10 ноември 2016 г., Vereniging Openbare Bibliotheken (C‑174/15, EU:C:2016:856), Съдът приема, че отдаването в заем на електронни екземпляри от книги попада в обхвата на изключението в полза на обществените библиотеки, предвидено в член 6, параграф 1 от Директива 2006/115/ЕО(16). Условието за допускането на такова изключение е да се прилагат инструменти за управление на цифрови права, така че отдаването в заем на електронни екземпляри да е равностойно на отдаването в заем на материални екземпляри(17).

35.      Накрая, в решение от 9 март 2021 г., VG Bild-Kunst (C‑392/19, EU:C:2021:181), Съдът постановява, че „вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на [член 3, параграф 1 от Директива 2001/29], когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права“(18). Всъщност Съдът приема, че с прилагането на технически мерки за защита срещу фрейминг на достъпното в интернет закриляно произведение носителят на авторските права ограничава кръга на лицата, пред които иска да разгласи това произведение, до ползвателите на уебсайта, на който е осъществено първоначалното разгласяване на произведението(19).

36.      Според мен подобен подход може да се възприеме и за геоблокирането, до което се отнася настоящото дело. Ако носителят на авторските права (или лицензополучателят) е приложил геоблокиране, това означава, че предаването му е насочено единствено към кръга от лица, които имат достъп до защитеното съдържание на определената от носителя на правата територия (тоест на територията, на която достъпът не е блокиран). Следователно за останалите територии не е налице публично разгласяване от страна на носителя на правата.

37.      Ето защо, ако достъпът до продуцираните от Grand Production развлекателни програми на стрийминг платформата на GO4YU Beograd е геоблокиран по такъв начин, че по принцип да е възможен само от територията на Сърбия и Черна гора, то GO4YU Beograd не разгласява публично тези програми на територията на Европейския съюз.

38.      Както обаче е всеизвестно, нито във виртуалния, нито в реалния свят съществува защита, която да не може да се заобиколи или наруши. Просто това понякога е по-трудно, понякога — по-лесно. Същото важи и за геоблокирането. Тази защита може да се заобиколи с различни технически средства, включително чрез услугата VPN, в частност като виртуално се промени местоположението на потребителя. Наистина съществуват технически мерки за противодействие на подобни практики, но те не са и вероятно никога няма да бъдат напълно ефективни — напредъкът на техниките за нарушаване винаги ще изпреварва с една крачка напредъка на техниките за защита.

39.      Това обаче не означава, че щом потребителите заобикалят приложеното от дадено лице геоблокиране по отношение на защитеното произведение, то това лице разгласява публично произведението включително на територията, за която е блокирало достъпа до него. Подобен извод би направил невъзможно териториалното управляване на авторските права в интернет — тогава би трябвало всяко публично разгласяване на произведението в интернет да е поначало глобално.

40.      Според мен тук следва да се възприеме аналогичен подход като приложения от Съда по отношение на хипервръзките. В случай че хипервръзката води до заобикаляне на мерките за ограничаване на достъпа до защитеното с авторско право съдържание, отговорност за разгласяването на това съдържание пред нова публика носи онзи, който е публикувал хипервръзката, а не операторът на уебсайта, на който е първоначално е било разгласено произведението и чиито ограничения за достъпа са били нарушени.

41.      Особеното в настоящия случай е, че няма такова трето лице, което да разгласява пред потребителите продуцираните от Grand Production програми в нарушение на геоблокирането, прилагано от GO4YU Beograd. Блокирането се заобикаля от самите потребители, които получават достъп до въпросните програми без ничие посредничество(20).

42.      Не мисля обаче, че това е достатъчна причина, за да се приеме, че GO4YU Beograd носи отговорността за така създалото се положение. Вероятно Grand Production с право твърди, че GO4YU Beograd знае за заобикалянето на геоблокирането чрез VPN услуги. Това обаче е известно и на самото Grand Production. Заобикалянето на различните защити от страна на потребителите е присъщ риск на разпространяването на защитени с авторско право произведения в цифров формат, особено в интернет. Като е разрешило на GO4YU Beograd да разгласява публично програмите му на стрийминг платформата си за определена територия, Grand Production трябва да е било наясно, че определен брой потребители може да получат достъп до тях и извън тази територия.

43.      Това обаче не означава, че GO4YU Beograd носи отговорност за публичното разгласяване на въпросните програми пред тези потребители. В съответствие с логиката на обсъдената по-горе практика на Съда волята на лицето, което осъществява публичното разгласяване, така както тази воля следва от факта, че то прилага технически мерки за защита, определя кръга на лицата, към които то насочва акта на публично разгласяване.

44.      Въпросът би стоял другояче само в случай че GO4YU Beograd нарочно прилага неефективно геоблокиране, така че в действителност да даде възможност на лицата извън територията, на която има право да разгласява публично тези програми, да получат достъп до продуцираните от Grand Production програми по-лесно, отколкото с обективно съществуващите в интернет възможности, и в частност със стандартно достъпните VPN услуги. В такъв случай ще трябва да се приеме, че като съзнава напълно последиците от своето поведение, GO4YU Beograd се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, при положение че без намесата му тези клиенти по принцип не биха могли да ползват това произведение(21). Дали е така, трябва да прецени запитващата юрисдикция. Същевременно е възможно страните по лицензионния договор да уговорят с него по-строги задължения на лицензополучателя във връзка с ограничаването на достъпа до съдържанието, предмет на този договор.

 Отговор на първия преюдициален въпрос

45.      По изложените съображения предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че операторът на стрийминг платформа, който препредава телевизионна програма в интернет, не извършва нарушение на закрепеното в тази разпоредба изключително право на публично разгласяване на произведенията, когато потребителите преодоляват геоблокирането чрез услугата VPN, така че защитените произведения да са достъпни на територията на Европейския съюз, за което операторът на платформата няма разрешение от носителя на авторските права. Посоченият оператор обаче извършва нарушение на това право, когато защитените произведения са достъпни без ограничения на неговата платформа на територията на Европейския съюз без разрешение от носителя на авторските права.

 По втория преюдициален въпрос

46.      С втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба осъществява и лицето, което е свързано с оператора на стрийминг платформа, даваща достъп до защитени с авторско право произведения, и което рекламира тази платформа, сключва с клиенти договори за извършваните от оператора ѝ услуги и осигурява обслужването на тези клиенти, но няма влияние нито върху достъпното на платформата съдържание, нито върху ограниченията за достъпа, прилагани на тази платформа с цел защита на авторските права на трети лица.

47.      Според мен отговорът на този въпрос може да се изведе от досегашната практика на Съда относно публичното разгласяване на защитени с авторско право произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

48.      В заключението си по дело Stim и SAMI (C‑753/18, EU:C:2020:4) вече имах повод да посоча, че макар в практиката си Съдът да е потвърдил наличието на публично разгласяване в редица случаи, които излизат извън рамките на самото пряко предаване на произведението, то все пак общият аспект на всички тези случаи е пряката връзка между намесата на ползвателя и разгласените по този начин закриляни с авторско право обекти. Тази пряка връзка е централният елемент, без който не може да се говори за акт на публично разгласяване на произведенията(22). Съдът се съгласява с моето предложение за отговор на преюдициалния въпрос по онова дело и постановява, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили не представлява публично разгласяване в частност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29(23).

49.      Тези изводи не са променени в следващата практика на Съда относно публичното разгласяване на защитени с авторско право произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. По-конкретно, в решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando (C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503), Съдът постановява, че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове извършва публично разгласяване на защитени произведения (в нарушение на авторските права) само когато разполага с конкретни сведения, че на неговата платформа незаконно е предоставено на разположение защитено съдържание, и не отстрани или блокира незабавно достъпа до него, или когато този оператор, макар да знае или да е трябвало да знае, че по принцип чрез неговата платформа незаконно се предоставя на публично разположение защитено съдържание от нейните потребители, не предприема подходящите технически мерки, които могат да се очакват от полагащ обичайно дължимата грижа оператор в неговото положение, за да се противопостави надеждно и ефикасно на нарушенията на авторското право в тази платформа, или още когато този оператор участва в подбора на защитено съдържание, което незаконно се разгласява публично, предоставя на платформата си средства, специално предназначени за незаконното споделяне на такова съдържание, или съзнателно насърчава споделянето(24). За сметка на това самото предоставяне на услугата за достъп до платформа в интернет, даваща възможност за разпространяване на защитени с авторско право произведения, не е достатъчно, за да се заключи, че операторът на платформата извършва публично разгласяване на произведенията по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, дори ако без платформата потребителите не биха били в състояние да разпространяват тези произведения(25).

50.      В настоящия случай няма такава пряка връзка между намесата на лицата, до които се отнася вторият преюдициален въпрос, и публично разгласяваните произведения на стрийминг платформата на GO4YU Beograd, в това число продуцираните от Grand Production развлекателни програми. Посочените лица несъмнено допринасят за функционирането на платформата, като посредничат между нея и клиентите ѝ. Може дори да се приеме, че намесата им е абсолютно необходима, за да могат клиентите да получат достъп до разпространяваното на нея съдържание, тъй като за това е необходимо да сключат абонаментен договор. Тези лица обаче нямат никакво влияние върху разпространяваното на платформата съдържание, нито каквато и да е възможност да предотвратяват евентуалните нарушения на авторските права.

51.      Този извод изобщо не намира опровержение в посоченото във втория въпрос на запитващата юрисдикция обстоятелство, че клиентите не са предварително уведомявани за липсата на достъп до определено съдържание на платформата, в частност до продуцираните от Grand Production развлекателни програми. Неуведомяването на клиентите за липсата на достъп до определено съдържание на платформата с нищо не променя самия факт на липсата на достъп. Според мен няма и очевидна причинна връзка между неуведомяването на клиентите за липсата на достъп до това съдържание и склонността на клиентите да преодоляват геоблокирането, което е причината за липсата на достъп. Освен това, както посочих по-горе, според мен операторът на стрийминг платформа, а на още по-голямо основание и свързаните с него лица, не носят отговорност за това, че потребителите преодоляват техническите ограничения за достъпа до защитените с авторско право произведения.

52.      Свързаните с оператора на платформата лица могат евентуално да носят субсидиарна отговорност за това, че са улеснили или са съдействали за нарушението на авторските права, ако се констатира наличието на такова нарушение. Тази отговорност обаче не е хармонизирана в правото на Съюза и се урежда единствено от националното право на държавите членки.

53.      По тези съображения предлагам на втория преюдициален въпрос да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не извършва публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба лицето, което е свързано с оператора на стрийминг платформа, даваща достъп до защитени с авторско право произведения, и което рекламира тази платформа, сключва с клиенти договори за извършваните от оператора ѝ услуги и осигурява обслужването на тези клиенти, но няма влияние нито върху достъпното на платформата съдържание, нито върху ограниченията за достъпа, прилагани на тази платформа с цел защита на авторските права на трети лица.

 По третия преюдициален въпрос

54.      Третият преюдициален въпрос се отнася до обхвата на компетентността на съдилищата на държавите членки по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, по които става дума за нарушения на авторски права. Така както е формулиран от запитващата юрисдикция, този въпрос се отнася до тълкуването на член 2, букви а) и д) и на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 във връзка с член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.

55.      Запитващата юрисдикция пояснява, че задава въпроса заради някои свои съмнения във връзка с практиката на Съда. Всъщност, от една страна, Съдът е постановил, че при твърдяно нарушение на авторското право и сродните му права, гарантирани от държавата членка на сезирания съд, последният е компетентен с оглед на мястото на настъпване на вредата (на немски: „Erfolgsort“) да разгледа иск за обезщетение за нарушаване на тези права чрез публикуване на защитени с тях фотографии на уебсайт, достъпен в неговия съдебен район, но само за вредата, причинена на територията на държавата членка, към която принадлежи този съд(26).

56.      От друга страна обаче, Съдът също така е постановил, че лицето, което твърди, че неговите права, свързани с личността, са били нарушени чрез публикуването на отнасящи се до него неверни данни в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви иск за поправяне на данните, за заличаване на коментарите и за обезщетение за цялата претърпяна вреда пред юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси. Това лице обаче не може да предявява иск за поправяне на неверните данни и за заличаване на коментарите пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация(27).

57.      В настоящия случай запитващата юрисдикция иска да се установи дали поради предмета на главното производство, в което се иска не обезщетение, а постановяване на временна мярка, изразяваща се в забрана за публично разгласяване в интернет на принадлежащите на ищеца произведения, въпросът за компетентността на сезирания съд трябва да се решава в съответствие с първото посочено решение на Съда, тоест в смисъл, че тази компетентност е ограничена до територията на Австрия, или в съответствие с второто от посочените съдебни решения, което би означавало, че австрийските съдилища са компетентни да постановяват обезпечителни мерки с действие за цял свят.

58.      Аз обаче се съмнявам в допустимостта на този преюдициален въпрос, защото според мен Съдът не би могъл да даде на запитващата юрисдикция отговор, който да ѝ е полезен за решаването на отнесения до нея спор. Съмненията ми се споделят и от страните в главното производство.

59.      Първо, цитираната практика на Съда всъщност се отнася до член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012(28) — разпоредбата, която и запитващата юрисдикция посочва във въпроса си. Тази разпоредба гласи, че по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, компетентни са съдилищата на мястото, където е настъпило вредоносното събитие. Именно в този контекст Съдът е достигнал до цитираната практика за обхвата на компетентността на съдилищата на държавите членки. В главното производство по настоящото дело обаче тази разпоредба не е приложима.

60.      Що се отнася до дружеството GO4YU Beograd, то е със седалище в Сърбия, тоест извън територията на Съюза, а член 7 от Регламент № 1215/2012 се отнася единствено до ответниците с местоживеене (или седалище) в държавите членки. Същевременно съгласно член 6, параграф 1 от Регламента при искове срещу ответници, които нямат местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка.

61.      Що се отнася пък до останалите ответници в главното производство, те имат седалище или местоживеене в Австрия, тоест в държавата членка на запитващата юрисдикция. Компетентността на австрийските съдилища по дела срещу такива ответници не е компетентност по член 7, точка 2 — разпоредба, която позволява искът да се предяви пред съда на друга държава членка, различна от държавата по местоживеенето на ответника, а е компетентност по член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, съгласно който исковете срещу всяко лице с местоживеене в държава членка може да се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Компетентността на съдилищата на тази държава членка е обща и по принцип не е ограничена, поне не и от правилата за компетентността(29). Затова тук няма място за прилагане на практиката на Съда, цитирана в точки 55 и 56 от настоящото заключение.

62.      Прилагането на тази практика е невъзможно и ако в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 австрийските съдилища имат произтичаща от австрийското право компетентност да разгледат иска срещу GO4YU Beograd поради връзката на този иск с исковете срещу останалите ответници(30). Обхватът на компетентността на това основание обаче би следвало да е аналогичен на произтичащия от член 4, параграф 1 от Регламента. При всички случаи това е въпрос на тълкуване на националното право(31).

63.      Второ, запитващата юрисдикция не изяснява как от съображенията на Съда в решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan (C‑194/16, EU:C:2017:766), би могло да следва извод за неограничена компетентност на австрийските съдилища.

64.      Всъщност, от една страна, нищо не сочи центърът на интересите на Grand Production да се намира в Австрия, а не в Сърбия, където е седалището му. Впрочем в отговорите си на поставен от Съда въпрос самите страни в главното производство заявяват, че в случая не е приложима доктрината за центъра на интересите.

65.      От друга страна, ако целта е да се приложи по аналогия изводът на Съда, че предвид повсеместния характер на публикуваните в уебсайт данни и информация, както и обстоятелството, че по принцип обхватът на тяхното разпространение е универсален, искането за поправяне на първите и за заличаване на втората е едно и неделимо, и следователно може да бъде отправяно само до една юрисдикция, компетентна да разгледа цялото искане за поправяне на вредата(32), то третият преюдициален въпрос по настоящото дело би бил безпредметен. Всъщност съгласно посочения извод всички искания за поправяне или за заличаване на съдържание в интернет(33) трябва да се отправят до съда, който има неограничена териториална компетентност, а кой е този съд трябва първо да се определи въз основа на приложимите правила за това, които в настоящия случай са австрийските правила за съдебната компетентност във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012. Затова не е необходимо да се обсъжда обхватът на компетентността на този съд.

66.      По тези причини предлагам третият преюдициален въпрос да се обяви за недопустим.

 Заключение

67.      По всички изложени съображения предлагам следния отговор на преюдициалните въпроси на Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия):

„1)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество

трябва да се тълкува в смисъл, че:

операторът на стрийминг платформа, който препредава телевизионна програма в интернет, не извършва нарушение на закрепеното в тази разпоредба изключително право на публично разгласяване на произведенията, когато потребителите преодоляват геоблокирането чрез услугата виртуална частна мрежа (VPN), така че защитените произведения да са достъпни на територията на Европейския съюз, за което операторът на платформата няма разрешение от носителя на авторските права; посоченият оператор обаче извършва нарушение на това право, когато защитените произведения са достъпни без ограничения на неговата платформа на територията на Европейския съюз без разрешение от носителя на авторските права.

2)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не извършва публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба лицето, което е свързано с оператора на стрийминг платформа, даваща достъп до защитени с авторско право произведения, и което рекламира тази платформа, сключва с клиенти договори за предлаганите от нея услуги и осигурява обслужването на тези клиенти, но няма влияние нито върху достъпното на платформата съдържание, нито върху ограниченията за достъпа, прилагани на тази платформа с цел защита на авторските права на трети лица“.

1      Език на оригиналния текст: полски.

2      ОВ L 351, 2012 г., стр. 1.

3      ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.

4      Действията на потребителя в интернет се извършват от IP адреса и от местоположението на VPN сървъра.

5      Курсивът е мой. В оригинала: „oder“.

6      Тук следва да се поясни, както правилно изтъква и Комисията, че в настоящия случай не става дума за платформа, на която публикуват съдържание самите потребители, а за интернет сайт, чийто оператор сам решава какво съдържание да помества на него.

7      Решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 1 от диспозитива).

8      Решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 39).

9      Както е и в настоящия случай, в който телевизионното излъчване за зоната на Сърбия е достъпно през интернет и извън тази зона, в частност на територията на Европейския съюз.

10      За повече информация по темата за геоблокирането и правните последици от преодоляването му вж. Kra-Oz, T. Geoblocking and the Legality of Circumvention. — IDEA,  The Journal of the Franklin Pierce Center for Intellectual Property, vol. 57 (2017), р. 385—430; Trimble, M. Copyright and Geoblocking: The Consequences of Eliminating Geoblocking. — Boston University Journal of Science & Technology Law, vol. 25 (2019), р. 476—502.

11      Точка 1 от диспозитива. Курсивът е мой.

12      Решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 27 и 28).

13      Или определен вид инструменти за управление на цифрови права.

14      Решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 27 и 31).

15      Вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2016 г., Soulier и Doke (C‑301/15, EU:C:2016:878, т. 36).

16      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14).

17      Решение от 10 ноември 2016 r., Vereniging Openbare Bibliotheken (C‑174/15, EU:C:2016:856, т. 51—53, както и т. 1 от диспозитива).

18      Диспозитив. Курсивът е мой.

19      Решение от 9 март 2021 г., VG Bild-Kunst (C‑392/19, EU:C:2021:181, т. 42 и 43).

20      Очевидно посредническа роля тук имат операторите на VPN услугите. Това обаче е посредничество за достъпа до интернет, а не конкретно за разгласяването на защитените с авторско право произведения. Тези оператори се явяват междинни доставчици по смисъла на член 12 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).

21      Вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein (C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 31).

22      Вж. заключението ми по дело Stim и SAMI (C‑753/18, EU:C:2020:4, т. 24—35).

23      Решение от 2 април 2020 г., Stim и SAMI (C‑753/18, EU:C:2020:268, диспозитив).

24      Решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando (C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 1 от диспозитива).

25       Решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando (C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 77—79).

26      Решение от 22 януари 2015 г., Hejduk (C‑441/13, EU:C:2015:28, диспозитив).

27      Решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan (C‑194/16, EU:C:2017:766, диспозитив).

28      Или до съответстващия му член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), който е отменен и заменен с Регламент № 1215/2012.

29      Вж. в този смисъл заключението ми по дело Glawischnig-Piesczek (C‑18/18, EU:C:2019:458, т. 85 и 86, както и бележка под линия 42 и цитираната там литература).

30      В запитването си запитващата юрисдикция не посочва на какво основание австрийските съдилища са приели, че са компетентни да се произнесат по иска срещу GO4YU Beograd. Австрийското право обаче явно предвижда възможност при наличието на другарство като съответник да се конституира и лице със седалище в трета държава (вж. Petz, T. — In: Toshiyuki, K. Intellectual Property and Private International Law:  Comparative Perspectives, Bloomsbury Publishing (UK), 2012, p. 310 sq.).

31      В настоящия случай не се прилага член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, тъй като подобно на член 7 от Регламента, тази разпоредба се прилага единствено при ответници с местоживеене (седалище) на територията на една от държавите членки (вж. по аналогия решение от 11 април 2013 г., Sapir и др., C‑645/11, EU:C:2013:228, т. 3 от диспозитива).

32      Решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan (C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 48).

33      А съответно по аналогия и искането да се наложи забрана за разгласяване на защитени с авторско право произведения в интернет.