1.

В съвременната история пандемията от COVID‑19 е едно от най-сериозните извънредни положения в здравната област, предизвикващо поредица от кризи. За да се противопоставят на разпространението на пандемията, правителствата по света наложиха ограничения, чиито продължителност и обхват са безпрецедентни в мирно време. Предизвикателствата, породени от пандемията COVID‑19, са многобройни и имат множество измерения. В някои случаи пандемията постави на изпитание съществуващата правна рамка и нейната ефикасност при регулирането на последиците от такива кризи.

2.

Туристическият сектор е сред най-тежко засегнатите от пандемията ( 2 ). Последиците от пандемията върху него продължават и до днес, а повечето експерти не очакват той да се възстанови напълно преди 2024 г. ( 3 ) Настоящото дело се отнася до един много специфичен аспект на въздействието на пандемията, свързан с изпълнението на уредените с Директива (ЕС) 2015/2302 ( 4 ) договори за пакетно туристическо пътуване и упражняването на права поради липса на съответствие при изпълнението на такива договори. Въпреки спецификата си настоящото дело и свързаното с него дело C‑407/21, UFC — Que choisir и CLCV, по което представям заключението си днес, имат по-широко значение, тъй като приканват Съда за първи път да разгледа последиците от пандемията върху изпълнението на договорите за пакетни туристически пътувания.

3.

Член 3 от Директива 2015/2302 съдържа в точки 12 и 13 следните определения:

4.

Член 14 от Директива (ЕС) 2015/2302, озаглавен „Намаление на цената и обезщетение за претърпени вреди“, е формулиран по следния начин:

„1.   Държавите членки гарантират, че пътуващият има право на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало липса на съответствие, освен ако организаторът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия.

2.   Пътуващият има право да получи обезщетение от организатора за всички вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора. Обезщетението се извършва без необосновано забавяне.

3.   Пътуващият няма право на обезщетение за претърпени вреди, ако организаторът докаже, че липсата на съответствие:

[…]“.

5.

Член 651i от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“) гласи следното:

„(1)   Туроператорът трябва да предостави на пътуващия пакетно туристическо пътуване без недостатъци.

(2)   Пакетното туристическо пътуване няма недостатъци, когато е организирано по уговорения начин. Ако начинът на организация не е уговорен, пакетното туристическо пътуване е без недостатъци,

Недостатък при пътуването е налице и ако туроператорът не предостави туристически услуги или ги предостави с необосновано закъснение.

(3)   Когато при пакетното туристическо пътуване са налице недостатъци, пътуващият може, ако са изпълнени условията, предвидени в следващите разпоредби, и ако не е предвидено друго:

[…]

6.   да упражни правата, произтичащи от намаление на цената на пътуването (член 651m).

[…]“.

6.

Член 651m, параграф 1 от BGB предвижда:

„Цената на пътуването се намалява за периода, през който е налице липса на съответствие на пътуването. При намаляването цената на пътуването се намалява пропорционално спрямо действителната стойност на пакетното туристическо пътуване, без недостатъци, към момента на сключване на договора. Намалението, ако е необходимо такова, се определя чрез оценка“.

7.

На 30 декември 2019 г. ищците в главното производство резервират 14‑дневна почивка от Германия до Канарските острови, Испания за периода от 13 март 2020 г. до 27 март 2020 г. Ищците заминават на почивка, както е планирано.

8.

На 15 март 2020 г. обаче плажовете биват затворени и влиза в сила забрана за излизане, за да се ограничи пандемията от COVID‑19. В хотелския комплекс, в който ищците са отседнали, достъпът до басейните и шезлонгите е забранен, а развлекателната програма е прекратена. На ищците е разрешено да напускат стаята си само за да се хранят или за да си вземат напитки. На 18 март 2020 г. ищците са уведомени от властите, че трябва по всяко време да са готови да заминат за летището в рамките на един час. След седем дни пътуването им приключва и те се връщат в Германия.

9.

Ищците предявяват иск пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) срещу ответника, FTI Touristik GmbH, с искане за намаление на цената със 70 % от съответната цена на пътуването пропорционално за седем дни. С решението си от 26 ноември 2020 г. този съд отхвърля иска с мотива, че мерките, предприети за защита на здравето на пътуващите поради смъртоносен вирус, не могат да се квалифицират като недостатък на пътуването по смисъла на член 651i от BGB.

10.

Ищците подават жалба пред запитващата юрисдикция. Последната отбелязва, че член 651i от BGB предвижда обективна отговорност на организатора. Следователно може да се твърди, че организаторът носи отговорност за ограниченията, наложени като мерки за защита на здравето. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че по време на пътуването подобни ограничения са приети и в Германия. Следователно би могло да се приеме, че мерките, приети от испанските власти, не са извънредни обстоятелства в дестинацията на пътуване, а нормални мерки, предприети в цяла Европа в отговор на пандемията.

11.

Освен това запитващата юрисдикция изразява съмнения дали наложените ограничения могат да се разглеждат като „общ житейски риск“, който да е изключен от обхвата на член 14, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302. Според посочената юрисдикция тази доктрина води началото си от съдебната практика на Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия). Съгласно тази доктрина отговорността за заплащане на обезщетение по договори за пътуване може да бъде ограничена с оглед на обстоятелства, които попадат единствено в личната сфера на пътуващия или при които настъпват рискове, които той трябва да носи и в ежедневния си живот. Поради това пътуващият следва да поеме рисковете на предприятието, които попадат в обхвата на общите житейски рискове в случаите, когато не е налице неизпълнение на задължение от страна на организатора или вредата не се дължи на събитие, което поражда отговорност за организатора. Такъв би бил случаят например когато — извън използването на туристически услуги във ваканционния обект — пътуващият е претърпял злополука, заболял е или е пострадал от престъпление, или поради лични причини вече не е в състояние да използва останалите туристически услуги.

12.

Според запитващата юрисдикция е възможно евентуалното избухване на пандемия да не е било взето предвид при приемането на Директива 2015/2302.

13.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд, Мюнхен I, Германия) решава да спре производството и да отправи следния преюдициален въпрос към Съда:

„Представляват ли ограниченията във връзка с инфекциозно заболяване, широко разпространено в дестинацията на пътуването, липса на съответствие по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2015/2302] и когато поради световното разпространение на инфекциозното заболяване такива ограничения са наложени както в мястото на пребиваване на пътуващия, така и в други страни?“.

14.

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 14, параграф 1 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че дава право на пътуващия да получи намаление на цената поради липса на съответствие на престацията с договора за пакетно туристическо пътуване при обстоятелства, при които липсата на съответствие се дължи на ограничения, наложени с цел предотвратяване на разпространението на инфекциозна болест, която е разпространена в дестинацията на пътуването, когато такива ограничения са наложени както в мястото на пребиваване на пътуващия, така и в целия свят.

15.

Съгласно постоянната съдебна практика използваните от Съда методи за тълкуване изискват да се има предвид не само текстът на съответната разпоредба, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част ( 5 ). Генезисът на разпоредбата от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ ( 6 ).

16.

На първо място, съгласно текста на член 14, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302, пътуващият има право „на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало липса на съответствие, освен ако организаторът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия“. От тази разпоредба следва, че правото на намаление на цената е подчинено на едно условие, а именно „липсата на съответствие“, и на едно изключение, а именно когато липсата на съответствие се дължи на пътуващия.

17.

Понятието „липса на съответствие“ е определено в член 3, точка 13 от Директива (ЕС) 2015/2302 като „неизпълнение или неточно изпълнение на пътническите услуги, включени в туристически пакет“. Това определение не включва елемент на вина, нито отчитане на обстоятелствата, на които се дължи липсата на съответствие. Следователно установяването на липса на съответствие не изисква нищо повече от сравнение между услугите, включени в пакета, и действително предоставените такива. Това е една обективна констатация. Следователно правото на пътуващия да получи намаление на цената поради липса на съответствие, не може да зависи от причината за тази липса на съответствие или, по думите на Комисията, от нейния произход.

18.

Изключението от правото на намаление на цената, установено в член 14, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302, е ясно: когато липсата на съответствие се дължи на пътуващия. Като изключение от правилото, то трябва да се тълкува стриктно. Поради това то не може да се разпростира върху хипотези, които не са изрично предвидени.

19.

От това следва, че липса на съответствие, която се дължи на което и да е друго лице (организатор, доставчик на услуги или трета страна, несвързана с договора за пакетно туристическо пътуване) или се дължи на непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 3, точка 12 от Директива (ЕС) 2015/2302, не изключва правото на пътуващия да получи намаление на цената. Както правилно посочва финландското правителство в писменото си становище, за преценката на липсата на съответствие е без значение какво би очаквал един разумен потребител с оглед на обстоятелствата, възникнали след сключването на договора за пакетно туристическо пътуване. Тази преценка може да зависи само от действително предвидените в договора за туристическо пътуване услуги.

20.

Това тълкуване се потвърждава и от контекста на член 14, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302, който е част от глава IV от нея и съдържа правила за изпълнението на туристическия пакет. За да се постигне целта за хармонизация по отношение на договорите за туристически пакети, тази директива установява система на договорна отговорност на организаторите на туристически пакети по отношение на потребителите, които са сключили с тях договор за такова пътуване ( 7 ). Тази система на договорна отговорност се характеризира с две важни особености. Първо, отговорността е обективна и основанията за освобождаване са изчерпателно предвидени. Второ, отговорността за евентуална липса на съответствие е възложена на организатора.

21.

По-специално в член 13, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302 се предвижда, че държавите членки трябва да гарантират, че организаторът носи отговорност за изпълнението на пътническите услуги, включени в договора за пакетно туристическо пътуване независимо дали те се извършват от него, или от други доставчици на пътнически услуги. Съгласно член 13, параграф 3 от тази директива, когато някоя от пътническите услуги не се изпълнява съгласно предвиденото в договора за пакетно туристическо пътуване, организаторът трябва да коригира липсата на несъответствие, освен ако това е невъзможно или предполага непропорционално високи разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите пътнически услуги. В случаите, когато организаторът не коригира липсата на съответствие, се прилага член 14 от Директива 2015/2302.

22.

От своя страна, член 14 от Директива 2015/2302 предвижда две отделни права в случай на липса на съответствие: правото на намаление на цената, в параграф 1 от този член, и правото на получаване на подходящо обезщетение, в параграфи 2 и 3 от същия. Тези права са подчинени на различни условия. От една страна, както бе посочено в точка 16 по-горе, правото на намаление на цената възниква, когато има липса на съответствие, и се изключва само ако организаторът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия. От друга страна, правото на обезщетение възниква, когато е претърпяна вреда в резултат на липса на съответствие, като единствените изключения са изчерпателно посочените в член 14, параграф 3 от Директива 2015/2302. По-конкретно от организатора се изисква да докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия или на трето лице, несвързано с предоставянето на включените в договора за пакетно туристическо пътуване пътнически услуги, или че се дължи на непредотвратими и извънредни обстоятелства.

23.

От структурата на член 14 от Директива 2015/2302 следва, че изключенията от правото на обезщетение за вреди са конкретно определени за това право и не могат да бъдат приложени по аналогия към правото на намаление на цената.

24.

Накрая, това тълкуване се потвърждава от целта, преследвана с Директива 2015/2302, която съгласно член 1 от нея се състои по-специално в осигуряването на високо равнище на защита на потребителите. С оглед на тази цел задълженията, произтичащи от договор за пакетно туристическо пътуване, чието неточно изпълнение или неизпълнение поражда отговорността на организатора, не могат да се тълкуват стеснително ( 8 ). Както по същество посочва Комисията в писменото си становище ( 9 ), това тълкуване е съвместимо с целта на установената с тази директива система на договорна отговорност, която възлага на организатора отговорност за всички случаи на неизпълнение или неточно изпълнение на договора. В такива случаи потребителят може да търси обезщетение от организатора, без да е необходимо да провежда допълнително разследване, за да установи отговорното лице или причината за липсата на съответствие, което обстоятелство осигурява висока степен на защита на потребителите.

25.

Отделянето на правото на намаление на цената от причината за липсата на съответствие се подкрепя от генезиса на въпросната разпоредба. Законодателното предложение на Комисията предвижда в член 12 едни и същи изключения от правото на намаление на цената и от правото на обезщетение за вреди ( 10 ). По-конкретно е предвидено пътуващият да няма право на намаление на цената, ако организаторът докаже, наред с другото, че липсата на съответствие се дължи на непредотвратими и извънредни обстоятелства. В хода на законодателния процес обаче правото на намаление на цената е отделено от правото на обезщетение. Както посочва Комисията по същество в писменото си становище, това потвърждава извода, че законодателят е имал намерение да предостави на пътуващия правото на намаление на цената независимо от съображенията, свързани с вината или причината за липсата на съответствие, включително в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства.

26.

От формулировката, контекста и целта на член 14, параграф 1 от Директива 2015/2302, както и от генезиса на тази разпоредба следва, че пътуващият има право на намаление на цената, когато не е налице вина на организатора и когато липсата на съответствие се дължи на непредотвратими и извънредни обстоятелства.

27.

В настоящия случай е установено, че липсата на съответствие се дължи на ограниченията, наложени от административните органи с цел предотвратяване на разпространението на пандемията от COVID‑19 през март 2020 г. Тези мерки представляват правните последици от пандемията, които могат да бъдат разграничени от фактическите последици от нея (включващи например заболяване, изолация или смърт на ключов персонал) ( 11 ). В правната литература се използва понятието „fait du prince“ за обозначаване на регулаторни мерки или забрани, които правят невъзможно изпълнението на договора и които освобождават длъжника от отговорност за плащане на обезщетение ( 12 ). Намесата на държавните органи в договорните отношения обикновено представлява непреодолима сила ( 13 ). Както посочвам в заключението си по свързано дело C‑407/21, UFC —Que choisir и CLCV, в контекста на Директива 2015/2302 понятието за непреодолима сила е обхванато от понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 3, точка 12 от тази директива. В настоящия случай следва да се счита, че регулаторните ограничения, наложени през март 2020 г. в отговор на пандемията, попадат в обхвата на това понятие. Всъщност подобни ограничения са равностойни на положение, което е извън контрола на организатора и чиито последици не биха могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки ( 14 ).

28.

Както бе споменато, възникването на непредотвратими и извънредни обстоятелства не освобождава организатора от задължението му да предостави намаление на цената. За да има право пътуващият да получи намаление на цената, националният съд трябва просто да установи, че включените в пакета туристически услуги не са били предоставени или са били предоставени неточно. Следователно фактът, че липсата на съответствие се дължи на ограничения, наложени в отговор на пандемията, които представляват непредотвратими и извънредни обстоятелства, както и фактът, че подобни мерки са били наложени и в мястото на пребиваване на пътуващия, не засягат правото на намаление на цената.

29.

Въпреки това са изтъкнати различни доводи срещу такова тълкуване в контекста на пандемията от COVID‑19. На първо място, в писменото си становище чешкото правителство твърди, че Директива 2015/2302 не е приложима при такива обстоятелства. Запитващата юрисдикция също има съмнения дали пандемията попада в обхвата на тази директива. Поради причините, които посочвам, анализирайки втория въпрос в представеното днес мое заключение по свързано дело C‑407/21, UFC — Que choisir и CLVC, не съм съгласна с тази теза. Действително при сегашната редакция на Директива 2015/2302 нейното приложение не се ограничава само до случаите на прекъсване на пътуването с определен мащаб или на местно равнище.

30.

Що се отнася до значението на доктрината за „общия житейски риск“, както е обяснена от запитващата юрисдикция ( 15 ), следва да отбележа, че тя не се отнася до правото на намаление на цената, а до отговорността на организатора за плащане на обезщетение за вреди. Както обаче обясних в точка 22 по-горе, съгласно Директива 2015/2302 правото на намаление на цената и правото на обезщетение за вреди са подчинени на различни условия. Поради това посочената доктрина според мен е ирелевантна за наличието на право на намаление на цената. Освен това в настоящия случай не става въпрос за невъзможност на пътуващия да ползва услугите по договора за пакетно туристическо пътуване поради общ житейски риск, който е настъпил за него (например поради това че е бил заразен с вирус). Става въпрос за липса на изпълнение на услугите, което е станало правно невъзможно поради приемането на държавни мерки.

31.

Чешкото правителство твърди, че спазването на действащото законодателство е подразбиращо се условие на всеки договор. Ограниченията, наложени по време на престоя на пътуващия в дестинацията, се прилагали erga omnes и трябвало да се спазват както от организатора, така и от доставчика на услуги и от пътуващия. Следователно според чешкото правителство организаторът не следва да носи отговорност за несъответствие, което е следствие на наложени от държавата ограничения.

32.

Страните са длъжни да спазват действащото законодателство в страната на местоназначение. При обстоятелствата по настоящото дело това означава, че както организаторът, така и доставчикът на услуги са били длъжни да спазват ограниченията, наложени от испанското правителство. Последицата от задължението за спазване на действащите законови мерки е, че извършването на някои услуги, свързани с осъществяване на социални контакти, е станало правно невъзможно. В такъв случай държавните ограничения следва да освободят организатора от задължението да изпълнява договорните задължения, които са засегнати от тези ограничения. Освен това организаторът по принцип не следва да носи отговорност за вреди съгласно член 14, параграф 3, буква в) от Директива 2015/2302. Въпреки това с оглед на структурата на член 14 от тази директива, обяснена в точка 20 и сл. от настоящото заключение, организаторът не е освободен от задължението си да предвиди подходящо намаление на цената на туристическия пакет. Поради това считам, че изтъкнатият от чешкото правителство довод относно подразбиращото се условие на договора не засяга правото на пътуващия да получи намаление на цената.

33.

Запитващата юрисдикция поставя акцент върху факта, че ограниченията са наложени не само в мястото на дестинация, но и в мястото на пребиваване на пътуващия. Това предполагало преценка на неизпълнението с оглед на обстоятелствата, които са възникнали към момента на настъпване на неизпълнението. Въпреки това, както бе изяснено по-горе, липсата на изпълнение не се преценява с оглед на обстоятелствата, възникнали след сключването на договора. Тя се преценява с оглед на включените в договора туристически услуги, които вече не могат да бъдат изпълнени след началото на изпълнението на туристическия пакет. Друг би бил въпросът, но той не е повдигнат по настоящото дело, ако страните бяха сключили договора след налагането на ограничителните мерки.

34.

Следва също така да се подчертае, че изпълнението от страна на организатора на задължението му да предостави намаление на цената, дори когато липсата на съответствие се дължи на непредотвратими и извънредни обстоятелства, не засяга регресните му права по член 22 от Директива 2015/2302. Този член предвижда, че държавите членки трябва да гарантират, че в случаите, когато организаторът предостави намаление на цената, той има регресен иск към всяко трето лице, допринесло за намалението на цената. Тази разпоредба е „противовес“ на системата на обективна отговорност, установена в член 14, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302. Задължението на организаторите да предоставят намаление на цената, може също така да бъде елемент, който се взема предвид от държавите членки при вземането на решение относно равнището на подкрепа, която да бъде предоставена на тези организатори с оглед на пандемията, в съответствие с Временната рамка за мерки за държавна помощ ( 16 ).

35.

Следователно моето междинно заключение е, че пътуващият има право на намаление на цената поради липса на съответствие на престацията с договора за пакетно туристическо пътуване съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2015/2302 при обстоятелства, при които липсата на съответствие се дължи на ограничения, наложени с цел ограничаване на инфекциозно заболяване, и когато такива ограничения са били наложени както в мястото на пребиваване на пътуващия, така и в целия свят.

36.

Въпреки това, макар причината за неизпълнението да не засяга правото на потребителя на намаление на цената като такова, тя би трябвало да повлияе, както ще обясня в следващия подраздел, на размера на намалението, което пътуващият има право да получи.

37.

Установяването на задължението на организатора да предостави намаление на цената съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2015/2302 не е с неограничен обхват. На първо място, това задължение може да се прецени само с оглед на обхвата на включените в пакета услуги, чието неизпълнение или неточно изпълнение води до липса на съответствие. На свой ред, както френското правителство посочва в писменото си становище, липсата на съответствие има „вътрешно ограничение“, тъй като може да бъде преценена само в светлината на договора за пътуване. Следователно организаторът не може да носи отговорност за пропуснати ползи от услуги, които попадат извън обхвата на договора за пътуване. В настоящия случай достъпът до обществени плажове или магазини, ресторанти и места за развлечение извън хотелския комплекс не е обхванат от договора за пътуване. Това обаче е въпрос, който националният съд трябва да прецени.

38.

На второ място, съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2015/2302 пътуващият има право на „подходящо“ намаление на цената. Законодателят не е посочил конкретна ставка, еднократна сума или метод на изчисление. Размерът на „подходящото“ намаление се определя от съда, като се вземат предвид всички обстоятелства по конкретния случай. Следователно при преценката си националният съд може да вземе предвид причината за липсата на съответствие, дали е налице вина от страна на организатора и възможността организаторът да си възстанови средствата, изплатени на пътуващия, от по-горното равнище на търговската верига или от държавата. При обстоятелствата по настоящото дело факторите, които са от значение за тази преценка, включват обстоятелството, че липсата на съответствие се дължи изключително на мерки, които са приети с оглед на извънредното положение в областта на общественото здраве и са предназначени да защитят обществеността, включително пътуващите.

39.

Накрая, важно е да се подчертае, че Директива 2015/2302 не предвижда конкретен давностен срок за изплащане на намалението на цената, на което пътуващият има право в случай на липса на съответствие. Що се отнася до обезщетението, член 14, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 изисква то да бъде извършено „без необосновано забавяне“. Въпреки липсата на подобна формулировка по отношение на плащането на намалението на цената, би било в съответствие със защитната цел на директивата да се приеме, че намалението на цената също трябва да се изплати „без необосновано забавяне“. В настоящия случай подобно тълкуване би позволило на националния съд да вземе предвид проблемите с ликвидността на организаторите на пътувания, които са били силно засегнати от пандемията от COVID‑19.

40.

С оглед на гореизложеното считам, че размерът на намалението на цената, на което пътуващият има право съгласно член 14, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302, трябва да бъде подходящ, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото, което следва да се прецени от националния съд.

41.

Въз основа на изложения по-горе анализ предлагам на Съда да отговори на въпроса, поставен от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия), както следва:

„Член 14, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета,

трябва да се тълкува по следния начин:

пътуващият има право на намаление на цената поради липса на съответствие на престацията с договора за пакетно туристическо пътуване при обстоятелства, при които липсата на съответствие се дължи на ограничения, наложени с цел предотвратяване на разпространението на инфекциозна болест, която е разпространена в дестинацията на пътуването, когато такива ограничения са наложени както в мястото на пребиваване на пътуващия, така и в целия свят. Намалението на цената обаче трябва да е в подходящ размер, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото, който въпрос трябва да реши националният съд“.