1.

С жалбата си пред Съда Комисията иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 февруари 2021 г., Braesch и др./Комисия ( 2 ), с което e обявена за допустима жалба за отмяна на решението на Европейската комисия да не се повдигат възражения, прието на основание член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 ( 3 ), с което Комисията, след приключването на предварителната фаза на разглеждане и въз основа на предложените от италианските власти ангажименти, обявява за съвместима с вътрешния пазар държавна помощ, предоставена от Италианската република на Banca Monte dei Paschi di Siena (наричана по-нататък „BMPS“) ( 4 ).

2.

Това дело дава повод на Съда да уточни условията за допустимост на жалба срещу решение да не се повдигат възражения, прието на основание член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589, и по-специално условията, при които лица, които не са конкуренти на бенефициера на тази мярка, нито твърдят, че са засегнати от нея на пазара, могат да бъдат квалифицирани като „заинтересовани“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС или като „заинтересовани страни“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 ( 5 ), за да се позовават на процесуална легитимация да искат отмяната на това решение.

3.

Жалбоподателите в първоинстанционното производство са: що се отнася до първия ( 6 ) — представител на притежатели на облигации, носещи наименованието „Floating Rate Equity-Linked Subordinated Hybrid-FRESH“ 2008 (наричани по-нататък „облигациите FRESH“), а що се отнася до другите ( 7 ) — притежатели на тези облигации.

4.

Посочените облигации са издадени през 2008 г. в рамките на следната операция:

5.

През 2016 г. италианските власти приемат Декрет-закон 237/2016 ( 9 ), с който се определя правната рамка, регулираща помощта за осигуряване на ликвидност и превантивните рекапитализации ( 10 ), а през 2017 г. уведомяват Комисията за помощ за рекапитализацията на BMPS в размер на 5,4 милиарда евро (наричана по-нататък „спорната помощ“) ( 11 ), придружена с план за преструктуриране и ангажименти ( 12 ).

6.

Планът за преструктуриране предвижда по-специално мерки за споделяне на тежестта, с които собственият капитал, хибридните финансови инструменти и подчинените дългови финансови инструменти допринасят за компенсирането на евентуалните загуби на BMPS преди предоставянето на държавната помощ. Тези мерки водят до прекратяване на действието на договорите FRESH.

7.

В спорното решение, прието след приключването на предварителната фаза на разглеждане, Комисията заключава, че спорната помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС ( 13 ), по-специално предвид Съобщението на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“) ( 14 ) и Директива 2014/59/ЕС ( 15 ).

8.

Що се отнася по-специално до съвместимостта на спорната помощ със Съобщението относно банковия сектор, Комисията приема по-специално че споделянето на тежестта от притежателите на акции и подчинени финансови инструменти е адекватно, тъй като свежда до минимум разходите за преструктуриране и размера на помощта в съответствие с изискванията в Съобщението относно банковия сектор ( 16 ).

9.

На 5 март 2018 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС за отмяна на спорното решение.

10.

В подкрепа на тази жалба жалбоподателите изтъкват пет основания, последното от които е изведено от нарушение на член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС, на член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589 и на процесуалните им права, тъй като Комисията не е започнала официалната процедура по разследване, въпреки че са съществували сериозни съмнения за съвместимостта с правото на Съюза на мерките за споделяне на тежестта, които са част от спорната помощ ( 17 ).

11.

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 16 май 2018 г., Комисията прави възражение за недопустимост на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд. Жалбоподателите подават становището си по това възражение на 10 юли 2018 г., а устните състезания и отговорите на страните на въпросите, зададени писмено и устно от Общия съд, са изслушани в съдебното заседание от 9 юли 2020 г.

12.

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, без да се произнася по същество ( 18 ). След като в точки 35—41 от това решение констатира, че жалбоподателите имат качеството на „заинтересовани“ и на „заинтересовани страни“ по смисъла съответно на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 1, буква з) от Регламент 2015/15489, Общият съд приема, че те имат, от една страна, правен интерес ( 19 ) и от друга страна, процесуална легитимация, тъй като спорното решение ги засяга пряко и лично в качеството на „заинтересовани“ и на „заинтересовани страни“ ( 20 ).

13.

С жалбата си Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да се произнесе по подадената в първоинстанционното производство жалба, като я отхвърли като недопустима, и да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски.

14.

Жалбоподателите в първоинстанционното производство, които са ответници в производството по обжалване, искат от Съда да отхвърли жалбата на Комисията и да я осъди да заплати съдебните разноски.

15.

Страните отговарят и на въпросите, поставени от Съда в проведеното на 7 април 2022 г. съдебно заседание.

16.

В обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че жалбата на жалбоподателите в първоинстанционното производство е допустима, доколкото същите имат правен интерес и процесуална легитимация съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС. Що се отнася по-специално до процесуалната легитимация, той приема, че жалбоподателите в първоинстанционното производство могат да искат отмяната на спорното решение в качеството на „заинтересовани страни“ и за да се гарантира защитата на процесуалните права, които черпят от член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от Регламент 2015/1589.

17.

В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква едно-единствено основание, а именно че Общият съд погрешно е квалифицирал жалбоподателите в първоинстанционното производство като „заинтересовани страни“.

18.

В анализа на жалбата по същество ще разпределя доводите в три части. Ще започна, най-напред, с процесуалната легитимация на „заинтересованите страни“ като понятие в правото на Съюза в областта на държавните помощи, за да разгледам, по-нататък, прилагането на понятието „заинтересовани страни“ в обжалваното съдебно решение, което е предметът на единственото основание за обжалване, и накрая, ще се спра накратко на довода на Комисията за ирелевантността на производствата, проведени пред националните съдилища за процесуалната легитимация на ответниците.

19.

На първо място, нека припомня, че съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, когато Комисията счита, че даден план за помощ е несъвместим с вътрешния пазар, тя без забавяне започва официалната процедура по разследване, предвидена в параграф 2 от този член. Съгласно последната разпоредба след приключването на тази процедура Комисията приема решение, „след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения“.

20.

В този контекст член 4 от Регламент 2015/1589 предвижда предварителна фаза на разглеждане на мерките за помощ, която има за цел да позволи на Комисията да си състави първоначално становище по въпроса дали тези мерки представляват държавна помощ и относно евентуалната им съвместимост с вътрешния пазар. Съгласно параграф 3 от този член, когато Комисията констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тя приема решение да не се повдигат възражения ( 21 ).

21.

На второ място, що се отнася до допустимостта на жалба срещу такова решение, следва да се отбележи, от една страна, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск или да подаде жалба, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от този член, по-специално срещу решенията, които го засягат пряко и лично.

22.

От друга страна, съгласно постоянната практика на Съда всяка заинтересована страна по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 е пряко и лично засегната от решение да не се повдигат възражения, прието съгласно член 4, параграф 3 от този регламент. Всъщност лицата, ползващи се от процесуалните гаранции, които са предвидени в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от посочения регламент, могат да си осигурят зачитането им само ако имат възможност да оспорят такова решение пред съда на Съюза ( 22 ).

23.

При това положение, тъй като в случая спорното решение е решение да не се повдигат възражения, а жалбоподателите в първоинстанционното производство се позовават на нарушение на процесуалните си права ( 23 ), достатъчно е да докажат, че имат качеството на заинтересовани страни, за да може да се счита, че имат процесуална легитимация по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

24.

На трето място, нека припомня, че съгласно член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 „заинтересована страна“ означава по-специално всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения ( 24 ). Следователно става дума за неопределен кръг адресати ( 25 ). Освен това съгласно постоянната практика на Съда, за да може дадено лице, предприятие или обединение от предприятия да бъде квалифицирано като „заинтересована страна“, е важно то надлежно да докаже, че помощта има вероятност да окаже конкретно влияние върху положението му или върху това на лицата, които представлява ( 26 ).

25.

В случая ответниците не са сред изрично посочените в член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 „заинтересовани страни“ ( 27 ). Следователно въпросът е дали има вероятност спорната помощ да окаже конкретно влияние върху тяхното положение.

26.

В това отношение Комисията изтъква, че според Съда заинтересовани страни са само жалбоподателите, които докажат, че спорната държавна помощ може да окаже „свързано с конкуренцията“ конкретно влияние върху тяхното положение, а ответниците възразяват, че макар, за да удостовери статута си на „заинтересована страна“, жалбоподателят да трябва да докаже, че спорната мярка има отрицателно влияние върху неговото положение, не е нужно това влияние да има конкурентно естество.

27.

Следва да се отбележи, че Съдът многократно е постановявал, че до конкретно влияние върху положението на жалбоподателя може да се стигне, ако се засегне конкурентното му положение, дори при липса на преки конкурентни отношения с получателя на спорната помощ, какъвто е случаят по-специално в посочените от Комисията решения 3F/Комисия ( 28 ) и Комисия/Kronoply и Kronotex ( 29 ).

28.

По-конкретно, в решение 3F/Комисия, най-напред, Съдът приема, че „не е изключено даден синдикат на работниците да се счита за „заинтересован“ по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО [понастоящем член 108, параграф 2 ДФЕС], когато доказва, че с предоставената помощ биха могли да се засегнат неговите интереси или интересите на неговите членове“ и че „[е в]ажно […] обаче[…] този синдикат надлежно [да] доказва, че помощта има вероятност да окаже конкретно влияние върху положението му или върху това на моряците, които представлява“ ( 30 ), без понятието „конкретно влияние“ да се уточнява допълнително. По-нататък, като прилага този принцип към разглеждания случай, Съдът уточнява по-специално, че „жалбоподателят винаги трябва надлежно да докаже, че с предоставената помощ могат да се засегнат неговите интереси, което може да направи, като установи, че той всъщност е в конкурентно положение спрямо други синдикати, осъществяващи дейност на същия пазар“ ( 31 ).

29.

В решение Комисия/Kronoply и Kronotex Съдът припомня, най-напред, установения в точка 33 от решение 3F/Комисия принцип, според който, за да бъде квалифицирано като заинтересована страна, „е важно предприятието да докаже в достатъчна степен, че помощта има вероятност да окаже конкретно влияние върху положението му“, след което прилага този принцип към конкретното положение ситуация, като стига до извода, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбоподателите имат качеството на заинтересовани страни по смисъла на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 (заменен с член 1, буква з) от Регламент 2015/1589), тъй като по същество тези жалбоподатели са установили в достатъчна степен конкурентно отношение и евентуалното засягане на пазарната им позиция, дължащо се на предоставянето на оспорената помощ ( 32 ).

30.

Макар от тези две решения да следва, че засягането на пазарното положение на жалбоподател, без значение дали той е пряк конкурент на получателя на предполагаемата държавна помощ или не, е достатъчно за квалифицирането му като „заинтересована страна“, от това не може да се направи изводът, че това засягане е и необходимо, за да се възприеме тази квалификация.

31.

Според мен това тълкуване се потвърждава и от неотдавнашното решение от 2 септември 2021 г., Ja zum Nürburgring/Комисия ( 33 ), в което Съдът, следвайки предложението на генералния адвокат ( 34 ), изрично отхвърля довода на Комисията, че качеството „заинтересована страна“ предполага наличието на конкурентно отношение, като установява по-специално, че на образувание, което не е конкурент на получателя на спорната помощ, може да бъде признато качеството „заинтересована страна“, стига да е доказало, че неговите интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставената помощ, като за целта е необходимо то да докаже, че посочената помощ може да окаже „конкретно влияние върху положението му“ ( 35 ).

32.

Впрочем, ако съгласно тази съдебна практика качеството на „заинтересована страна“ почива не непременно на наличието на свързано с конкуренцията конкретно влияние върху положението на жалбоподателя, а на наличието на по-широко конкретно влияние върху неговото положение, остава да се установят обхватът и границите на такова конкретно влияние.

33.

Според мен за тази цел не може да се разширява понятието „заинтересована страна“ до степен, позволяваща включването в него на всяка страна, която може да изтъкне влошаване на материалното си положение само като сравни това положение преди и след решението да не се повдигат възражения, без последното, или по-точно държавната помощ, която то обявява за съвместима, да е породило посоченото положение, тъй като de facto това би довело до подаването на „actio popularis“. Следователно определянето на понятието „заинтересована страна“ следва да се основава на специфичен интерес, а именно свързан с прилагането на правилата за държавната помощ, и оттук да се отнася до обстоятелствата, релевантни за преценката на съвместимостта на помощта ( 36 ). Според мен да се възприеме по-широк подход, би довело до опасност от заобикаляне на правилата относно държавните помощи с други цели.

34.

Смятам, че такъв специфичен интерес, т.е. свързан с прилагането на правилата относно помощите, би могъл да се констатира, когато жалбоподателят е (или има вероятност да бъде) засегнат от предоставянето на спорната помощ, т.е. когато тази помощ, така както е одобрена от Комисията в решението да не се повдигат възражения ( 37 ), може да окаже конкретно влияние върху положението му ( 38 ), независимо от каквото и да било (настоящо и потенциално) конкурентно отношение по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС с получателя на помощта или от каквото и да било влияние, свързано с конкуренцията ( 39 ).

35.

В това отношение смятам за полезно да се припомни неотдавнашното решение на Общия съд от 15 септември 2021 г., CAPA и др./Комисия ( 40 ), в което той не признава качеството на „заинтересовани страни“ на жалбоподатели, а именно кооперативно дружество на рибари и риболовни предприятия или работодатели на рибари, обжалващи решение да не се повдигат възражения, с което Комисията обявява съвместимостта с вътрешния пазар на шест френски проекта за ветроенергийни паркове в морето, обхващащи зони, използвани за риболов от рибарите жалбоподатели.

36.

По това дело жалбоподателите не посочват да са в конкурентно отношение с получателите на въпросната помощ, но изтъкват, че съществува опасност от конкретно влияние на спорните помощи върху тяхното положение, по-специално поради нормативните ограничения за корабоплаването, предвидени в зоните, за които се отнасят тези проекти, и поради потенциално отрицателното въздействие на посочените проекти върху морската среда и рибните ресурси ( 41 ). Общият съд обаче приема, че жалбоподателите не са доказали опасността от конкретно влияние на посочените помощи върху тяхното положение, тъй като по същество механизмът за предоставяне на тези помощи не е свързан с твърдяното въздействие на разглежданите проекти върху дейността на рибарите жалбоподатели ( 42 ).

37.

Без да се засяга заключението ми по посоченото дело, според мен решението на Общия съд по посоченото дело, понастоящем обжалвано ( 43 ), потвърждава, че към днешна дата в съдебната практика на Съюза се приема, че за квалифицирането като „заинтересована страна“ възможността да се изтъкне конкретно влияние върху положението на жалбоподателя, не е непременно свързана с пазарното му положение, и същевременно изключва възможността за разширяване на тази квалификация към положения, при които това влияние не е пряко свързано с въпросната помощ — включително обстоятелствата, релевантни за нейната съвместимост, а оттук и с решението да не се повдигат възражения срещу нея.

38.

В заключение, считам, че качеството на „заинтересована страна“ изисква да се докаже конкретно влияние върху положението на тази страна, свързано с прилагането на правилата за държавните помощи, и по-точно с предоставянето на държавна помощ. С други думи, ако тази помощ, така както е одобрена с решението да не се повдигат възражения, е в основата на засягането на жалбоподателя, последният може да бъде квалифициран като „заинтересована страна“.

39.

Според мен важни насоки в този смисъл могат да бъдат изведени от самото спорно решение. Всъщност, доколкото от него личи, че при преценката на съвместимостта на държавна помощ Комисията взема предвид интересите на някои страни или последиците от тази помощ за други страни (какъвто е случаят при поемане на ангажименти), това обстоятелство допринася за ограничаването на кръга лица, чиито интереси са засегнати от това решение ( 44 ).

40.

С единственото си основание за обжалване Комисията по същество упреква Общия съд за това, че е направил извода, че жалбоподателите имат процесуална легитимация по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС да искат отмяната на спорното решение, като ги е квалифицирал като „заинтересовани страни“ само въз основа на материалната загуба, която твърдят, че са претърпели в качеството на притежатели на облигации FRESH вследствие на мерките за споделяне на тежестта, приложени от Италианската република спрямо подчинените кредитори на BMPS. Така Общият съд бил възприел прекалено широко тълкуване на понятието „заинтересована страна“, включващо не само субектите, за които държавната помощ може да има антиконкурентни последици, но и субектите, които оспорват други аспекти на тази помощ, нямащи никаква връзка с конкуренцията.

41.

В обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че спорното решение засяга жалбоподателите пряко и лично, поради това че са „заинтересовани страни“ ( 45 ) и че са се позовали на нарушение на процесуалните си права ( 46 ). По същество, без да квалифицира жалбоподателите като настоящи или потенциални конкуренти на получателя на спорната помощ и без да отбелязва, че има вероятност спорното решение да окаже „свързано с конкуренцията“ конкретно влияние върху тяхното положение, Общият съд приема, че тази помощ може да окаже такова влияние, тъй като ангажиментите на италианските власти, и по-специално планът за преструктуриране, който е в основата на твърдяната материална загуба, са неразделна част от посочената помощ и като такива са били разгледани в рамките на преценката на Комисията за съвместимост, макар жалбоподателите да не оспорват самата съвместимост на тези мерки с вътрешния пазар ( 47 ).

42.

Основната трудност по това дело се изразява в обстоятелството, че жалбоподателите в първоинстанционното производство са били засегнати не от разглежданите мерки, т.е. от помощта за осигуряване на ликвидност и рекапитализацията в полза на BMPS, а по-скоро от мерките за споделяне на тежестта, които са част от ангажиментите, поети от италианските власти за целите на одобряването на спорната помощ и съставляващи съвкупността от мерки, за които е извършено уведомяване от тези власти и които Комисията е одобрила.

43.

Според мен, с оглед на съдебната практика, разгледана в точки 22—37 от настоящото заключение, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал, че споменатите обстоятелства са достатъчни за квалифицирането на жалбоподателите като „заинтересовани страни“.

44.

Вярно е всъщност, най-напред, че прекратяването на действието на договорите FRESH, довело до загубите при плащането на купоните, обвързани с притежаваните от жалбоподателите облигации FRESH, е последица от решението на италианските власти да предвидят споделяне на тежестта от акционерите и подчинените кредитори на BMPS в рамките на плана за нейното преструктуриране. Вярно е също, както изтъква Комисията, че жалбоподателите по принцип не оспорват съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар.

45.

Въпреки това, както посочва Общият съд ( 48 ), разглежданите мерки и ангажиментите са неотделими, тъй като последните обуславят обявяването на съвместимостта ( 49 ). Всъщност от точки 41, 43 и 44 от Съобщението относно банковия сектор е видно, че адекватното споделяне на тежестта, с което това съобщение обвързва предоставянето на държавна помощ, предполага, първо, поемането на загубите със собствен капитал, а след това, по принцип за него да допринесат подчинените кредитори ( 50 ).

46.

Следователно не може да се счита, както прави Комисията, че мерките за споделяне на тежестта в рамките на плана за преструктуриране на BMPS са отделни от държавната помощ и представляват свободен избор на италианските власти. Всъщност нека да припомня, че мерките за споделяне на тежестта са неразделна част от спорната помощ, за която е извършено уведомяване от италианските власти и която е одобрена от Комисията, и че те имат важна роля за преценката на съвместимостта на тези мерки с вътрешния пазар ( 51 ).

47.

Ето защо, противно на доводите на Комисията, според мен мерките за споделяне на тежестта не са просто „фактическа хипотеза“ за разрешението на Комисията, а по-скоро условие, наложено от нея в Съобщението относно банковия сектор, за целите на съвместимостта на помощта, за която е отправено уведомление ( 52 ).

48.

Що се отнася по-специално до довода на Комисията, че съответствието с разпоредбите на това съобщение относно споделянето на тежестта било достатъчно, но не и необходимо, за да може тя да обяви спорната помощ за съвместима с вътрешния пазар, и че държава членка е свободна да не ѝ предложи мерките за споделяне на тежестта, предвидени в посоченото съобщение, ако има други идеи, налага се изводът, че трудно можем да си представим кои „други идеи“ или „индивидуализирани“ мерки, за които споменава тази институция, биха могли да заменят ключовия принцип на споделянето на тежестта, играещ основна роля за въведената със същото съобщение система за прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, особено при обстоятелствата в настоящия случай, в който намесата на италианските власти с цел избягване на фалита на BMPS и произтичащата от това необходимост да се получи одобрение от Комисията са били изключително спешни.

49.

По-нататък, вярно е също, както отбелязва Комисията при условията на евентуалност, че самите жалбоподатели не притежават акции FRESH (издадени от BMPS и записани от JPM) и не са страни по договорите FRESH (сключени между BMPS и JPM), чието действие е прекратено вследствие на мерките за споделяне на тежестта, а са притежатели на облигации FRESH (издадени от MUFJ, за да предостави на JPM средствата, необходими за записването на акциите FRESH).

50.

Както обаче установява Общият съд в обжалваното съдебно решение, поради взаимозависимостта между различните договорни връзки, стоящи в основата на инструментите FRESH, прекратяването на действието на договорите FRESH е можело да причини материална загуба на жалбоподателите в първоинстанционното производство предвид загубите при плащането на купони, обвързани с облигациите FRESH, и съответно е имало вероятност приемането на спорното решение да окаже конкретно влияние върху положението им. Ето защо смятам, че спорната помощ, за която е извършено уведомяване от италианските власти и която е обявена за съвместима с вътрешния пазар със спорното решение, уврежда жалбоподателите, ако за целите на това обявяване на съвместимостта в нея се включат поетите от италианските власти ангажименти ( 53 ).

51.

Накрая, считам, че споменатите от Комисията определение от 26 март 2014 г., Adorisio и др./Комисия ( 54 ) и решение от 19 декември 2019 г., BPC Lux 2 и др./Комисия ( 55 ) по никакъв начин не променят тази преценка ( 56 ). Всъщност в определение Adorisio и др./Комисия Общият съд постановява, че притежателите на подчинени облигации на банка, одържавени в контекста на мярка за национализация на същата банка, нямат правен интерес да подадат жалба срещу решение на Комисията да не се повдигат възражения срещу две мерки за помощ, за които е извършено уведомяване в контекста на тази национализация ( 57 ) — преценка, която е ирелевантна за целите на тълкуването на условието, само по себе си различно, за процесуалната легитимация ( 58 ). В решение BPC Lux 2 и др./Комисия Общият съд постановява, че притежателите на подчинени облигации на банка, чиято стойност намалява поради започнатата по отношение на нея процедура за преструктуриране, не са процесуално легитимирани да подадат жалба срещу решение на Комисията да не се повдигат възражения срещу мярка за помощ, за която е извършено уведомяване в контекста на тази процедура за преструктуриране ( 59 ). Всъщност в това решение Общият съд констатира, че намаляването на стойността на въпросните облигации произтича от решението на националните органи да започнат процедура за преструктуриране по отношение на тази банка — за което не е имало алтернатива, предвид положението на икономически дефицит, в което се е намирала тази банка — а не от предоставянето на спорната помощ, за разлика от настоящото дело, в което прекратяването на действието на договорите FRESH е последица от мерките за споделяне на тежестта, съставляващи неразделна част от спорната помощ, за която е извършено уведомяване и която е одобрена.

52.

В заключение считам, че Комисията не е доказала, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил повдигнатото от нея възражение за недопустимост и е обявил жалбата за допустима.

53.

Без да изтъква отделно основание, Комисията уточнява, че поради факта че ответниците са завели дело пред люксембургските съдилища срещу прекратяването от BMPS на действието на договорите FRESH, те не можели да бъдат считани за „заинтересовани страни“ и нямали процесуална легитимация да оспорват обжалваното решение. Тези производства били релевантни само за целите на разглеждането на правния интерес на ответниците — изискване, различно от това за процесуалната легитимация, което е предмет на настоящото производство.

54.

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че Общият съд не е направил от посочените производства никакви изводи относно качеството на заинтересовани страни на ответниците по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589.

55.

Поради това в случая този довод е без значение и следователно е неотносим.

56.

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

57.

Тъй като Комисията е загубила делото, предлагам тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

58.

Предвид изложените по-горе съображения, предлагам на Съда: