1.

„Ценим правото Ви на личен живот. Използваме бисквитки, за да подобрим обслужването на потребителя. Моля, прегледайте предпочитанията за поверителност. Приемете всички/Настройки. Прегледайте нашата политика за поверителност и политика за бисквитки“ ( 2 ).

2.

Подобно съобщение се появява при посещението на всеки сайт.

3.

Това се дължи на Общия регламент относно защитата на данните (наричан по-нататък „ОРЗД“) ( 3 ), който се превърна в основен инструмент за защита на личните данни в Европейския съюз.

4.

Появява ли се ОРЗД и пред националните съдилища? По-специално, прилага ли се към задълженията за разкриване в гражданско производство пред национален съд? Ако е така, какви задължения поражда ОРЗД за тези съдилища? Това са въпросите, които са поставени пред Съда за изясняване в настоящия случай.

5.

Тези въпроси възникват по дело пред запитващата юрисдикция, Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция). Фактите по него могат да бъдат обобщени, както следва. Жалбоподателят в главното производство, Norra Stockholm Bygg AB (наричано по-нататък „Fastec“), извършва строителни работи за изграждане на офис сграда за ответника в главното производство, Per Nycander AB (наричано по-нататък „Nycander“). Служителите, изпълняващи строителните работи по този договор, отбелязват присъствието си в електронен регистър на персонала за данъчни цели. Регистърът на персонала е предоставен от Еntral AB, действащо от името на Fastec.

6.

Главното производство е образувано по спор относно обезщетение за извършените строителни работи. Nycander оспорва искането на Fastec за плащане (равняващо се на малко над 2000000 SEK (шведски крони), около 190133 EUR), като твърди, че отработеният от Fastec период от време е по-малък от периода, за който Fastec претендира плащане.

7.

За да докаже, че това е така, Nycander иска Entral да предостави съответния регистър на персонала, който е водело от името на Fastec. Fastec се противопоставя на това искане, твърдейки, че с такова разкриване ще се наруши ОРЗД, тъй като исканите данни са събирани с друга цел и не могат да бъдат използвани като доказателство в главното производство.

8.

Tingsrätt (районен съд, Швеция) разпорежда на Entral да предостави регистъра, което разпореждане е потвърдено при обжалването му от Svea hovrätt (Апелативен съд Свеа, Стокхолм, Швеция).

9.

Fastec обжалва решението на Svea hovrätt (Апелативен съд Свеа, Стокхолм) пред Högsta domstolen (Върховен съд) и иска последният да отхвърли искането на Nycander за разкриване или, при условията на евентуалност, да разпореди представянето на анонимизиран вариант на регистъра на персонала. В хода на това производство Högsta domstolen (Върховен съд) отправя преюдициално запитване до Съда със следните въпроси:

10.

В хода на производството пред Съда са представени становища от Fastec, чешкото, полското и шведското правителство и Европейската комисия. Съдебно заседание е проведено на 27 юни 2022 г., в което Nycander, полското и шведското правителство и Комисията представят устни становища.

11.

Член 5 от ОРЗД определя принципите, на които трябва да отговаря всяко обработване на лични данни:

„1.   Лични данни са:

2.   Администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на параграф 1 („отчетност“)“.

12.

Член 6 от ОРЗД, озаглавен „Законосъобразност на обработването“, в параграфи 1, 3 и 4 предвижда следното:

„1.   Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

[…]

[…]

[…]

3.   Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:

Целта на обработването се определя в това правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф 1, буква д), то трябва да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване, като тези за други конкретни случаи на обработване съгласно предвиденото в глава IX. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел.

4.   Когато обработването за други цели, различни от тези, за които първоначално са били събрани личните данни, не се извършва въз основа на съгласието на субекта на данните или на правото на Съюза или правото на държава членка, което представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество за гарантиране на целите по член 23, параграф 1, администраторът, за да се увери дали обработването за други цели е съвместимо с първоначалната цел, за която са били събрани личните данни, inter alia, взема под внимание:

13.

Освен това член 23, параграф 1 от ОРЗД регламентира ограничения на права и задължения по ОРЗД:

„1.   В правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12—22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:

[…]

[…]“.

14.

В глава 38, член 2, първа алинея от Rättegångsbalken (Съдопроизводствен кодекс; наричан по-нататък „RB“) се предвижда, че всяко лице, което държи писмен документ, за който може да се счита, че има доказателствена стойност, е длъжно да представи този документ. Във втората алинея от същата разпоредба се посочват изключения от това задължение, включително за адвокатите, лекарите, психолозите, свещениците и други длъжностни лица, на които е поверена информация, при упражняване на тяхната професия или равностойна дейност. Глава 38, член 4 от RB съответно предоставя на съда възможността да разпореди разкриване на писмен документ като доказателство.

15.

Според запитващата юрисдикция, когато се прави преценка дали лицето следва да представи документ, съдът претегля релевантността на доказателството спрямо интереса на противната страна тази информация да не бъде разкривана. Както запитващата юрисдикция посочва, това обаче не означава да се вземе предвид личният характер на разкриваната информация.

16.

ОРЗД е основният акт на Съюза, който урежда защитата на физическите лица при обработването на техните лични данни. За разлика от неговия предшественик, Директива 95/46/ЕО ( 4 ), ОРЗД е приет въз основа на член 16 ДФЕС ( 5 ). Това правно основание предоставя възможност на законодателя на Съюза да защитава основното право на защита на личните данни, предвидено в член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) ( 6 ).

17.

Когато се обработват лични данни, ОРЗД вменява на „администратора на данни“ задължението за спазване на този акт ( 7 ). Ето защо във всеки случай на обработване на лични данни е важно да се установи кой е администраторът на данни.

18.

Съгласно член 4, параграф 7 от ОРЗД администраторът на данни е физическото или юридическото лице, публичен орган, агенция или друга структура, която определя целите и средствата за обработването на лични данни.

19.

В настоящия случай са налице два отделни случая на обработване на лични данни. Първото обработване засяга електронния регистър на персонала, поддържан от Entral от името на Fastec, тъй като последният има задължение, предвидено в шведското законодателство, да събира данни за отработените часове за данъчни цели. В този контекст, Fastec е администраторът, а Entral е обработващият лични данни ( 8 ).

20.

Не се спори, че първото обработване е в съответствие с ОРЗД. По-специално член 6, параграф 1, буква в) от него позволява обработване на лични данни, необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора ( 9 ), в случая Fastec. Разбира се, ако бъде установено, че това първо обработване е незаконосъобразно съгласно ОРЗД, повторното обработване на същите данни с променена цел също би било незаконосъобразно ( 10 ).

21.

Предметът на това дело обаче е второто (с променена цел) обработване на същите данни, които първоначално са събрани за данъчни цели. Новата цел е разкриването от Entral на регистъра на персонала като доказателство в гражданското производство със страни Fastec и Nycander. Предоставянето на този регистър за използването му в гражданско производство неизбежно би довело до обработване на лични данни.

22.

При това второ обработване ролите съгласно ОРЗД се променят в сравнение с първото обработване. Най-важното е, че постановявайки разпореждането Entral да предостави регистъра на персонала (наричано по-нататък „разпореждането за разкриване“), националният съд се оказва субектът, който определя целите и средствата за второто обработване на данни ( 11 ). Така този съд се превръща в администратор на данни ( 12 ).

23.

При това второ обработване може да се приеме, че Fastec е останало администраторът или е променило ролята си: сега е получателят на данни заедно с Nycander ( 13 ). Дори ако обаче Fastec остане администратор съвместно с националния съд ( 14 ), това не би повлияло на задълженията на националния съд като администратор ( 15 ). На последно място, ролята на Entral не се променя. То остава обработващият лични данни и продължава да обработва същите лични данни, но вече от името на нов администратор — националния съд.

24.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали националният съд действително може да се превърне в администратор по смисъла на ОРЗД и дали в този случай Регламентът налага изисквания към националното процесуално законодателство, свързани с правомощията и задълженията на съдилищата в гражданското производство. Ако ОРЗД се прилага и националният съд е администраторът, то с втория си въпрос запитващата юрисдикция пита как такъв съд следва да вземе решение за разкриване на лични данни, когато те трябва да се използват като доказателство в гражданско производство.

25.

За да отговоря на въпросите на запитващата юрисдикция, ще продължа анализа си по следния начин. Най-напред ще обясня защо считам, че ОРЗД е приложим за гражданското производство пред съдилищата на държавите членки и как това влияе на съществуващото национално процесуално законодателство на държавите членки (Б). След това ще разгледам методологията, която националните съдилища като администратори на данни трябва да прилагат, за да изпълнят изискванията на ОРЗД (В).

26.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да разбере дали ОРЗД е приложим за гражданското съдопроизводство и какво влияние има върху съответните процесуални правила. По-специално, тя пита дали ОРЗД засяга онези национални правила, които уреждат правомощията и задълженията на съдилищата, когато разпореждат разкриване на писмени доказателства. Ще отговоря на този въпрос в три стъпки.

27.

Материалният обхват на ОРЗД е определен в член 2, параграф 1, като е възприет по-скоро функционален, а не институционален подход. Приложимостта на ОРЗД се обуславя по-скоро от това какво се прави (дейността по обработване на лични данни), а не от това кой я извършва ( 16 ).

28.

Изброените в член 2, параграф 2 от ОРЗД хипотези, които са изключени от обхвата му, са също така функционални по своя характер. Тъй като представляват изключение от приложното поле на ОРЗД, Съдът счита, че те трябва да се тълкуват стеснително ( 17 ).

29.

Следователно дейностите на публичните органи не са изключени от обхвата на ОРЗД като такива, а по-скоро само във връзка с дейностите, изброени в член 2, параграф 2 от ОРЗД ( 18 ). В това отношение посочената разпоредба не изключва съдебните дейности в гражданското производство от материалния обхват на ОРЗД.

30.

Изводът, че ОРЗД се прилага за съдебните дейности се потвърждава от съображение 20 от ОРЗД ( 19 ), съгласно което този акт се прилага за дейностите на съдилищата и други съдебни органи ( 20 ).

31.

Изключването на компетентността на надзорните органи по отношение на съдилищата при изпълнение на съдебните им функции, предвидено в член 55, параграф 3 от ОРЗД, не засяга направения извод. Напротив, според мен тази разпоредба потвърждава, че наложените с ОРЗД задължения се прилагат за съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. Това гарантира тяхната независимост и безпристрастност чрез забраняването на контрола от страна на надзорните органи върху техните операции по обработване.

32.

Настоящият случай е свързан с обработване на лични данни, което попада в материалния обхват на ОРЗД. Създаването и поддържането на електронния регистър на персонала се отнасят за обработване на лични данни ( 21 ). Аналогично, разпореждането на разкриването на такива лични данни в рамките на гражданско производство е пример за обработване на тези данни ( 22 ). Следователно положението в главното производство попада в материалния обхват на ОРЗД.

33.

Какво означава това за действието на национални процесуални правила като RB?

34.

Правното основание за постановяване на разглежданото в случая разпореждане за разкриване е RB.

35.

ОРЗД действително изисква обработването на данни в хипотеза като разглежданата в настоящия случай да има за правно основание правото на държава членка (или на Съюза) ( 23 ).

36.

Съответните данни са събирани и обработвани първоначално за данъчни цели, а съгласно разпореждането за разкриване в настоящия случай сега трябва да бъдат обработени с доказателствена цел в съдебно производство.

37.

Член 6, параграф 4 от ОРЗД позволява промяна на целта на обработване на данни, ако това става въз основа на правото на държава членка, което представлява необходима мярка в едно демократично общество за гарантиране на целите по член 23, параграф 1 от ОРЗД. Сред тези цели в член 23, параграф 1, буква е) се посочва „защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства“.

38.

Всички участници в производството по настоящото преюдициално запитване са съгласни, че член 23, параграф 1, буква е) от ОРЗД е правилната разпоредба, за да се обоснове промяната на целта на обработването на данните въз основа на RB ( 24 ).

39.

RB оправомощава националните съдилища да разпоредят разкриването на документи, ако имат доказателствена стойност в гражданско производство. Както бе обяснено, ако документът, който следва да бъде разкрит, съдържа лични данни, съдът, който постановява това разкриване, става администратор на данни съгласно ОРЗД.

40.

Както отбеляза Комисията по време на заседанието, националният съд е обикновен администратор само до известна степен. А именно националните съдилища могат да обработват данни само при упражняване на своите официални правомощия.

41.

Когато обработването на данни се извършва при упражняване на официални правомощия ( 25 ), член 6, параграф 3 от ОРЗД изисква то да се основава на правото на Съюза или на правото на държава членка.

42.

Следователно, както член 6, параграф 4 (позволяващ промяната на целта на обработването), така и член 6, параграф 3 от ОРЗД (позволяващ обработването на данни при упражняване на официални правомощия) изискват да е налице национално право (или право на Съюза) като правно основание за обработването ( 26 ).

43.

Следователно наличието на RB, който оправомощава съда да постанови разпореждане за разкриване, е необходимо условие за законосъобразността на разглежданото обработване.

44.

Изпълнени ли са изискванията на ОРЗД за законосъобразно обработване, ако съществува изискваното от Регламента правно основание и разпореждането, което води до обработване на лични данни, е постановено в съответствие с правото на държавата членка?

45.

Според мен наличието на правно основание в националното право, макар и необходимо, не е достатъчно, за да бъде разпореждането за разкриване в съответствие с ОРЗД.

46.

Запитващата юрисдикция обяснява, че съгласно RB по принцип личният характер на информацията не се отчита, когато се вземат решения за разкриване на доказателства. От съдилищата се изисква да вземат предвид интересите на двете противостоящи страни, но в самия закон не се споменава, че интересите на субектите на данни имат някакво значение.

47.

Несъвместим ли RB е с ОРЗД, щом не задължава изрично съдилищата, когато се окажат администратори на данни, да вземат предвид интересите на субектите на данни при постановяване на решения, които могат да засегнат техните лични данни?

48.

Според мен това не е така. Трябва да се има предвид, че различните национални актове, които служат за правно основание за обработването на данни, не са приети специално в изпълнение на ОРЗД, а имат свои собствени цели. Освен това ОРЗД е пряко приложим в правните системи на държавите членки и не се изисква транспонирането му. Ето защо е важно, когато националните процесуални правила и ОРЗД се срещат, тези правила да дават възможност за едновременното му прилагане.

49.

По време на съдебното заседание шведското правителство потвърди, че RB не изисква, но и не забранява, съдилищата да вземат предвид интересите на субектите на данни. Следователно той не изключва прякото прилагане на ОРЗД в съдебната процедура, уредена с този кодекс.

50.

Следователно националните съдилища се подчиняват успоредно на националните процедурни правила и на ОРЗД, като последният допълва националните правила, ако процесуалните действия на съдилищата са свързани с обработването на лични данни.

51.

В заключение, не е необходимо националното законодателство изрично да препраща към ОРЗД или да задължава съдилищата да вземат предвид интересите на субектите на данни. Достатъчно е това законодателство да позволява съпътстващо прилагане на ОРЗД. Само ако това не е така, националният акт би бил в противоречие с ОРЗД. RB същевременно изглежда допуска съпътстващо прилагане на ОРЗД ( 27 ).

52.

Ето защо в отговор на първия въпрос на запитващата юрисдикция стигам до извода, че член 6, параграфи 3 и 4 от ОРЗД налага изисквания към националното процесуално законодателство във връзка със задълженията за разкриване винаги когато разкриването води до обработване на лични данни. Националното процесуално законодателство не може да възпрепятства в такъв случай да се вземат предвид интересите на субектите на данни. Тези интереси ще бъдат защитени, ако националните съдилища спазват правилата на ОРЗД, когато вземат решение относно разкриването на писмени доказателства в конкретен случай.

53.

Тъй като ОРЗД се прилага за националните съдилища, в качеството си на администратори на данни те трябва да вземат предвид интересите на субектите на данни. Как трябва да се вземат предвид тези интереси при постановяване на конкретно решение за разкриване? Това е същността на втория въпрос на запитващата юрисдикция.

54.

Интересите на субектите на данни ще бъдат защитени, когато обработването на личните им данни става в съответствие с членове 5 и 6 от ОРЗД ( 28 ). Както посочва генералния адвокат Pikamäe, съответствието с членове 5 и 6 от ОРЗД осигурява защитата на правото на личен и семеен живот и защитата на личните данни, както е гарантирано съответно от членове 7 и 8 от Хартата ( 29 ).

55.

Легитимните цели на обработването са изброени в член 6 от ОРЗД ( 30 ). Както бе обяснено в предходната част на настоящото заключение, обработването в разглеждания случай преследва законна цел, тъй като съдът упражнява официалните си правомощия, когато разпорежда разкриване въз основа на националното право, служещо за гарантиране на надлежното провеждане на съдебното производство. Както член 6, така и член 5 от ОРЗД обаче изискват не само легитимна цел, но и конкретното обработване да е необходимо за постигане на тази цел.

56.

Следователно ОРЗД изисква съдът да извърши анализ на пропорционалността, когато решава дали разкриването на лични данни в конкретния случай е необходимо за целите на доказването в съдебното производство ( 31 ).

57.

В това отношение член 6, параграф 4 от ОРЗД изисква националното право, на което се основава повторното обработване с променена цел, да бъде необходима и пропорционална мярка за гарантиране на една от целите, изброени в член 23, параграф 1 от ОРЗД — в този случай защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства. Освен това член 6, параграф 3 от ОРЗД изисква обработването при упражняване на официални правомощия да е необходимо за упражняването на тези официални правомощия, предоставени на администратора.

58.

Националното право, което е основанието за обработване, може in abstracto да съответства на изискванията на членове 6, параграфи 3 и 4 от ОРЗД. Законосъобразността на всяко отделно обработване (включително конкретно съдебно разпореждане за разкриване) обаче зависи от претеглянето на всички засегнати интереси, като се има предвид легитимната цел, за която се иска разкриването ( 32 ). Само по този начин националният съд може да реши дали и до каква степен е необходимо разкриването.

59.

Следователно е ясно, че ОРЗД изисква анализ на пропорционалността. Може ли ОРЗД да помогне допълнително при намиране на отговор на въпроса кои конкретни стъпки трябва да предприеме съдът при такъв анализ?

60.

Както бе посочено, анализът на пропорционалността трябва да се извършва във всеки отделен случай, като се вземат предвид всички засегнати интереси. В случаи като настоящия следва да бъдат претеглени интересът от разкриването, от една страна, и намесата в правото на защита на личните данни, от друга ( 33 ).

61.

Интересът от разкриването отразява правото на ефективна съдебна защита (член 47 от Хартата). Интересите на субектите на данни, с които се сблъсква посоченото право, отразяват правото на личен и семеен живот (член 7 от Хартата) и правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата). Именно тези права трябва да бъдат претеглени, за да се прецени дали е необходимо разкриването на лични данни.

62.

По-долу ще изложа някои предложения относно конкретните стъпки, които може да се очаква да предприеме националният съд.

63.

Като начало, винаги може да се предполага, че субектите на данни, които не са дали своето съгласие за обработването, имат интерес от ограничаване на обработването на личните им данни. Следователно това е стандартната изходна позиция за националния съд: да обоснове защо този интерес трябва да бъде накърнен.

64.

Според мен указания за извършване на преценката е възможно да бъдат открити в член 5 от ОРЗД, съдържащ принципите, които администраторът на данни трябва да спазва при обработване на лични данни.

65.

В това отношение принципът на свеждане на данните до минимум, посочен в член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, е от съществена важност. Това изискване, както отбелязва Съдът ( 34 ), е израз на пропорционалност. Този принцип изисква личните данни да бъдат подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват.

66.

Следователно първият въпрос, който следва да се зададе, е дали данните в регистъра на персонала, съхраняван от Entral, са подходящи. Те ще са подходящи за целите, за които трябва да бъдат разкрити, ако действително показват броя на отработените часове от служителите на Fastec на строителната площадка.

67.

Вторият въпрос, който следва да се зададе е дали данните в регистъра на персонала, съхраняван от Entral, са свързани с целта, за която са искани. Целта, изглежда, е интересът на Nycander да докаже твърдението си, че служителите на Fastec са работили по-малко часове, отколкото е посочено във фактурата. При тези обстоятелства регистърът на персонала би имал връзка, ако наистина доказва или опровергава подобно твърдение. Националният съд следва да прецени свързаността в светлината на другите факти по делото (например твърдението на Fastec, че регистърът на персонала съдържа само част от съответните работни часове, а други са прекарани извън строителната площадка).

68.

За да отговори на третото изискване за свеждане на данните до минимум, националният съд трябва да реши дали всички или само част от данните, съдържащи се в регистъра, са достатъчни за целите на доказването. В допълнение, ако има други начини за установяване на същия факт, свеждането на данните до минимум изисква да се използват тези други начини. Например националният съд може да се наложи да прецени твърдението на Fastec, че действително отработените часове могат да бъдат проверени чрез други документи, които вече са част от материалите по делото пред запитващата юрисдикция. Ако установи, че това твърдение е вярно, националният съд не може да разпореди разкриването на лични данни от регистъра на персонала.

69.

Необходимо е националният съд да установи какви видове лични данни от регистъра са достатъчни, за да се докажат или опровергаят релевантните факти. В това отношение принципът на свеждане на данните до минимум изисква да се разкриват само данните, които са строго необходими за въпросната цел. Следователно може да се наложи Entral, в качеството си на обработващ, да промени по някакъв начин регистъра на персонала, така че да ограничи личните данни до необходимия минимум, като същевременно позволи да се направи извод относно действително отработените часове.

70.

В това отношение националният съд трябва да прецени дали е необходимо лицата, чиито данни са в регистъра, да могат да бъдат идентифицирани, за да има разкриването доказателствена стойност (например, ако е необходимо, да се посочат имена на отделни работници, за да бъдат призовани да се явят като свидетели). В противен случай може да е достатъчно да се разполага с информация относно общия брой часове, прекарани на строителната площадка, и/или броя на лицата, които са отработили тези часове.

71.

В зависимост от отговорите на по-горните въпроси, съдът може да реши да поиска разкриването на псевдонимизирани или анонимизирани данни ( 35 ).

72.

Съгласно съображение 26 от ОРЗД данните, които са били подложени на псевдонимизация, остават в материалния обхват на ОРЗД. Това е така, тъй като продължава да е възможно да се проследи самоличността на лицето зад псевдонима. Това не се отнася за анонимизираните данни, които са извън обхвата на Регламента. Следователно начинът на разкриване, който националният съд ще разпореди в крайна сметка, също ще окаже влияние върху по-нататъшната приложимост на ОРЗД ( 36 ).

73.

В крайна сметка националният съд трябва да определи доказателствената стойност на различните версии на регистъра на персонала, за да реши какъв тип минимизиране на данните, ако има такова, е необходимо за успешното приключване на съдебното производство пред него.

74.

Освен принципа на свеждане на данните до минимум в член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, други принципи, съдържащи се в член 5 от ОРЗД, също обвързват националния съд и са от значение за начина на постановяване на разпореждането за разкриване.

75.

Например в член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД, освен че се посочва принципът на законосъобразност (развит по-нататък в член 6), се споменава и принципът на прозрачност. Според мен този принцип изисква националният съд ясно да обясни решението си да разпореди разкриването на лични данни, като, inter alia, посочи как е претеглил различните интереси и доводи на страните, свързани с разкриването.

76.

Надлежното мотивиране на разпореждането за разкриване удовлетворява и изискването на член 5, параграф 2 от ОРЗД, съгласно което администраторът на данни трябва да може да докаже спазването на принципите, посочени в член 5, параграф 1 от него.

77.

Начинът на спазване на принципите по член 5 от ОРЗД може да се изведе и от съображение 31 от ОРЗД. В него се предвижда, че „исканията за разкриване на данни, изпратени от публичните органи, следва винаги да бъдат в писмена форма, да са обосновани и да засягат само отделни случаи и не следва да се отнасят до целия регистър с лични данни или да водят до свързване на регистри на лични данни“.

78.

Полското правителство изразява загриженост във връзка с преценката на пропорционалността от националния съд: ако националният съд трябва да прецени доказателствената стойност на регистъра на персонала или друго доказателство в производството пред него, не се ли намесва прекалено в това, което трябва да продължи да бъде ролята на страните, а именно да се стремят да спечелят спор относно самата доказателствена стойност на такова доказателство?

79.

Според мен преценката на доказателствената стойност, която отчита интересите на субектите на данни, не води до по-голяма намеса в делото, отколкото преценката на доказателствена стойност на което и да е друго доказателство в гражданското производство ( 37 ).

80.

Степента на намеса на националния съд ще зависи от очевидността на доказателствената стойност на данните, чието разкриване се иска при обстоятелствата в конкретното дело. Винаги ще зависи от конкретния случай до каква степен разкриването може да засегне интересите на субектите на данни.

81.

Например някои дела може да засягат чувствителни данни със специален режим на защита съгласно член 9 от ОРЗД или данни за наказателни санкции, отнасящи се до режима на член 10 от него. В такива случаи интересите на субектите на данни непременно ще имат по-голяма тежест при извършването на претеглянето ( 38 ). По същия начин интересът от разкриването може да се различава в отделните случаи. Понякога ще е ясно, че значението на исканите доказателства е незначително, но в други случаи те ще бъдат от основно значение за определяне на изхода на делото. В това отношение е полезна забележката на Комисията, че когато анализира това, националният съд следва да разполага с широка свобода на преценка. Той обаче никога не трябва да бъде освобождаван от задължението да отчита интересите на субектите на данни.

82.

Чешкото правителство изразява друго безпокойство: налагането на задължения на националните съдилища да отчитат интересите на субектите на данни, когато разпореждат разкриване на писмени доказателства, би попречило на нормалното протичане на съдебните производства. ОРЗД действително въвежда допълнително задължение ( 39 ) съдилищата да извършват проверка за пропорционалност, преди да разпоредят разкриване на писмени доказателства, съдържащи лични данни. Претеглянето на интересите обаче не е необичайно интелектуално упражнение, което съдилищата трябва да направят, нито пък наложената на националните съдилища тежест е различна от наложената на всеки администратор на данни с ОРЗД.

83.

Ако гражданите на Съюза трябва да се ползват на високо ниво на защита на личните им данни в съответствие с избора на законодателя на Съюза, изразен в ОРЗД, отчитането на интересите на субектите на данни не може да се разглежда като прекомерна тежест, с която се натоварват съдилищата на държавите членки.

84.

Ето защо предлагам Съдът да отговори на втория въпрос на запитващата юрисдикция, както следва: когато взема решение в гражданско производство да разпореди разкриване, водещо до обработване на лични данни, националният съд трябва да извърши анализ за пропорционалност, при който да вземе предвид интересите на субектите на данни, чиито лични данни ще бъдат обработвани, и да ги претегли във връзка с интереса на страните в производството да получат доказателства. Тази преценка за пропорционалност се ръководи от принципите, заложени в член 5 от ОРЗД, включително принципа на свеждане на данните до минимум.

85.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на двата преюдициални въпроса, отправени от Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция), както следва: