1.

Настоящият иск е предявен на основание член 258 ДФЕС във връзка с приетия на 20 декември 2019 г. в Република Полша Ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони) ( 2 ) (наричан по-нататък „Законът за изменение“). По същество Европейската комисия твърди, че някои разпоредби на Закона за изменение нарушават член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), член 267 ДФЕС, принципа на предимство на правото на Съюза, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани от член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата и от член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (наричан по-нататък „ОРЗД“) ( 3 ).

2.

Искът на Комисията се състои от пет твърдения за нарушение.

3.

Съгласно първите три твърдения за нарушение, които са свързани, Законът за изменение ограничава или изключва възможността национален съд да гарантира, че лицата, които претендират за права съгласно правото на Съюза, имат достъп до независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което нарушава член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и член 267 ДФЕС. В първите две твърдения за нарушения се посочва също, че Законът за изменение нарушава принципа на предимство. По дела, които се отнасят до прилагането или тълкуването на правото на Съюза, държавите членки са длъжни да осигурят зачитането на основното право на ефективни правни средства за защита пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Когато се твърди, че това право е било нарушено, по принцип физическите лица трябва да могат да подадат жалба пред национален съд. От това следва, че по дела с предмет права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, всеки национален съд трябва да може да провери дали е нарушено правото на лицата жалбите им да бъдат разгледани от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всяко ограничаване или изключване на възможността националният съд да се увери, че лицата, които се позовават на права, произтичащи от правото на Съюза, имат достъп до независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, представлява нарушение на задълженията, произтичащи от посочените разпоредби ( 4 ).

4.

Четвъртото твърдение за нарушение се отнася до компетентността, която Законът за изменение предоставя на Izba Dyscyplinarna (Дисциплинарна колегия на Върховния съд, Полша, наричана по-нататък „Дисциплинарната колегия“) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша, наричан по-нататък „Върховен съд“) по въпроси, свързани със статута на съдиите. Комисията твърди, че тъй като Дисциплинарната колегия не отговаря на изискваните стандарти за независимост и безпристрастност на съдиите, въпросният закон засяга независимостта на съдиите, чийто статут подлежи на преразглеждане от Дисциплинарната колегия, и по този начин нарушава член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

5.

Петото твърдение за нарушение се отнася до задължението, което Законът за изменение налага на съдиите да предоставят информация за своята обществена и социална дейност в сдружения и фондации с нестопанска цел, включително членство в политическа партия, преди назначаването им, както и за публикуването на тази информация. Комисията счита, че тези задължения са непропорционални и нарушават правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани от член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от ОРЗД.

6.

С ustawa o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 8 декември 2017 г. ( 5 ) във Върховния съд се създават две нови колеги, от една страна, Дисциплинарна колегия и от друга страна, Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych (колегия за извънреден контрол и публични въпроси) (наричана по-нататък „извънредната колегия“).

7.

Доколкото е от значение за настоящото производство, със Закона за изменение Законът за Върховния съд се изменя, като в член 26 се добавят параграфи 2—6, в член 27, параграф 1 се добавя точка 1a, в член 45 се добавя параграф 3, в член 82 се добавят параграфи 2—5, изменят се член 29 и член 72, параграф 1.

8.

Член 26, параграфи 2—6 от изменения Закон за Върховния съд предвижда:

„2.   [Извънредната колегия] е компетентна да разглежда искания или изявления за отвод на съдия или за определянето на съда, който да разгледа делото, включително оплакванията за липсата на независимост на съда или на съдията. Съдът, пред който е образувано делото, изпраща незабавно искането до председателя на [извънредната колегия], за да бъде разгледано в съответствие с правилата, определени в специални разпоредби. Отправянето на искане до председателя на [извънредната колегия] не спира производството по делото.

3.   Искането по параграф 2 не се разглежда, ако се отнася до установяването или преценката на законосъобразността на назначаването на съдия или на легитимността му да упражнява правораздавателни функции.

4.   [Извънредната колегия] е компетентна да разглежда жалби за установяване на незаконосъобразността на окончателни съдебни решения на [Върховен съд], общите съдилища, военните съдилища и административните съдилища, включително на [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша)], ако незаконосъобразността се състои в оспорване на статута на лицето, назначено за съдия, който се е произнесъл по делото.

5.   Разпоредбите относно установяването на незаконосъобразност на влязло в сила съдебно решение се прилагат mutatis mutandis към производството по делата по параграф 4, а разпоредбите относно възобновяването на съдебно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, се прилагат по наказателните дела. Не е необходимо да се установява prima facie правдоподобността или настъпването на вреда, причинена от постановяването на обжалваното съдебно решение.

6.   Жалба за установяването на незаконосъобразността на влязлото в сила съдебно решение по параграф 4 може да бъде подадена до [извънредната колегия], без да се изпраща чрез съда, постановил обжалваното съдебно решение, дори когато една от страните не е изчерпала всички средства за защита, включително искането по извънреден способ пред [Върховен съд]“.

9.

Член 27, параграф 1 от изменения Закон за Върховния съд предвижда:

„Дисциплинарната колегия е компетентна да разглежда:

[…]

10.

Член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд гласи:

„2.   При осъществяването на дейността на [Върховен съд] или на неговите органи не може да се оспорва легитимността на съдилищата, на конституционните органи на държавата или на контролните и правозащитни органи.

3.   [Върховен съд] или друг орган на власт не може да установява, нито да преценява законосъобразността на назначаването на съдия или на произтичащото от това назначаване правомощие да упражнява правораздавателни функции“.

11.

Член 45, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд предвижда:

„Декларацията, посочена в член 88а от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], се подава от съдиите от [Върховен съд] до първия председател на [Върховен съд] и от първия председател на [Върховен съд] до [Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет; наричан по-нататък „KRS“)]“.

12.

Съгласно член 72, параграф 1 от Закона за Върховния съд:

„Съдията от [Върховен съд] носи дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебните задължения (дисциплинарни нарушения), включително при:

13.

Съгласно член 73, параграф 1 от посочения закон Дисциплинарната колегия е втора (и последна) инстанция по дисциплинарните дела по отношение на съдиите в общите съдилища и първа и втора инстанция по дисциплинарни дела по отношение на съдиите във Върховния съд.

14.

Член 82 от изменения Закон за Върховния съд предвижда:

„[…]

2.   Когато разглежда дело, по което се поставя правен въпрос, свързан с независимостта на съдия или съд, [Върховният съд] спира производството и отправя този въпрос до състав, състоящ се от всички членове на [извънредната колегия].

3.   Ако при разглеждането на искане по член 26, параграф 2, [Върховният съд] има сериозни съмнения относно тълкуването на правните разпоредби, на които трябва да се основава решението, той може да спре производството и да отправи правен въпрос до състав, състоящ се от всички членове на колегията за извънреден контрол и публични въпроси.

4.   При приемането на решение по параграф 2 или 3 [извънредната колегия] не е обвързана от решението на друг съдебен състав на [Върховния съд], освен ако това решение е придобило сила на принцип на правото.

5.   Решение, прието от всички членове на [извънредната колегия] на основание параграф 2 или 3, е задължително за всички състави на [Върховния съд]. Всяко отклонение от акт, придобил силата на принцип на правото, изисква повторно произнасяне с решение на пленума на [Върховния съд], като при приемането на това решение трябва да участват най-малко две трети от съдиите във всяка колегия. Член 88 не се прилага“.

15.

Със Закона за изменение се изменя Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища) от 27 юли 2001 г. ( 6 ), като по-специално се добавя член 42а, в член 55 се добавя параграф 4, а член 107, параграф 1 и член 110, параграф 2а се изменят.

16.

Текстът на член 42а от изменения Закон за устройството на общите съдилища е следният:

„1.   При осъществяването на дейността на съдилищата или на органите на съдилищата не може да се оспорва легитимността на съдилищата, на конституционните органи на държавата или на контролните и правозащитни органи.

2.   Общ съд или друг орган не може да установява, нито да преценява законосъобразността на назначаването на съдия или на произтичащото от това назначаване правомощие да упражнява правораздавателни функции.

[…]“.

17.

Член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища предвижда, че:

„Съдиите могат да се произнасят по всички дела в съда, в който са назначени, както и в други съдилища в определените от закона случаи (компетентност на съда). Разпоредбите относно разпределянето на делата и определянето и изменението на съдебните състави не ограничават компетентността на съдия и не могат да се изтъкват като основание да се установи противоречието със закона на съдебен състав, ненадлежното формиране на даден съд или липсата на оправомощаване или компетентност на дадено лице да се произнася като част от него“.

18.

По силата на член 88а от изменения закон за устройството на общите съдилища всички полски ( 7 ) съдии трябва да разкриват определена информация за последващо публикуване в Biuletyn Informacji Publicznej (Бюлетина за публична информация):

„1.   Всеки съдия е длъжен да подаде писмена декларация, в която да декларира:

2.   Декларациите по параграф 1 се подават от съдиите до председателя на компетентния апелативен съд и от председателите на апелативните съдилища до [Minister Sprawiedliwości (министър на правосъдието)].

3.   Декларациите, посочени в параграф 1, се подават в срок от 30 дни от датата на встъпване в длъжност на съдията и в срок от 30 дни от датата на възникване или прекратяване на обстоятелствата, посочени в параграф 1.

4.   Информацията, съдържаща се в декларациите, посочени в параграф 1, е публична и се публикува в Бюлетина за публична информация, посочен в Закона от 6 септември 2001 г. за достъп до обществена информация, не по-късно от 30 дни от датата на подаване на декларацията до компетентния орган“.

19.

Съгласно член 107, параграф 1 от изменения закон за устройството на общите съдилища:

„Съдията носи дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебните задължения (дисциплинарни нарушения), включително при:

[…]

[…]“.

20.

Съгласно член 110, параграф 2а от изменения закон за устройството на общите съдилища:

„Териториално компетентен да разглежда делата по член 37, параграф 5 и член 75, параграф 2, точка 3 е дисциплинарният съд, в чийто съдебен район изпълнява функциите си съдията, срещу когото е образувано производството. По делата по член 80 и член 106zd компетентен да разгледа делото като първа инстанция е [Върховният съд], заседаващ в състав от един съдия от Дисциплинарната колегия, а като втора инстанция — [Върховният съд] в състав от трима съдии от Дисциплинарната колегия“.

21.

Със Закона за изменение се изменя ustawa — Prawo o ustroju sądów administracyjnych (Закон за административните съдилища) от 25 юли 2002 г. ( 8 ), като по-специално в член 5, се добавят параграфи 1a и 1b, а в член 8 се добавя параграф 2 и се изменят член 29, параграф 1 и член 49, параграф 1.

22.

Съгласно член 5, параграфи 1a и 1b от изменения закон за административните съдилища:

„1a.   В рамките на дейността на административен съд или на неговите органи не може да се оспорва легитимността на съдилищата, на конституционните органи на държавата или на контролните и правозащитни органи.

1b.   Административен съд или друг орган не може да установява, нито да преценява законосъобразността на назначаването на съдия или на произтичащото от това назначаване правомощие да упражнява правораздавателни функции“.

23.

Член 8, параграф 2 от изменения закон за административните съдилища предвижда:

„Декларацията, посочена в член 88а от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], се подава от съдиите на [wojewódzki sąd administracyjny (областен административен съд)] до компетентния председател на областния административен съд, от председателя на областния административен съд и съдиите от [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)] до председателя на [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)] и от председателя на [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)] — до [KRS]“.

24.

Съгласно член 29, параграф 1 от този закон дисциплинарните нарушения по член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища се отнасят и до съдиите в административните съдилища.

25.

Съгласно член 49, параграф 1 от изменения Закон за административните съдилища дисциплинарните нарушения, предвидени в член 72, параграф 1 от изменения Закон за Върховния съд, се отнасят и до съдиите в Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)“.

26.

Съгласно член 8 от закона за изменение член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища се прилага и по дела, образувани или приключили преди датата на влизане в сила на закона за изменение, т.е. 14 февруари 2020 г.

27.

Съгласно член 10 от закона за изменение:

„1.   Разпоредбите на [Закона за Върховния съд] в редакцията му съгласно този закон се прилагат и по делата, които подлежат на разглеждане от [извънредната колегия], които са образувани и не са приключили с окончателно съдебно решение, включително с решение, преди датата на влизане в сила на настоящия закон.

2.   Съдът, пред който е образувано дело по параграф 1, незабавно, но не по-късно от седем дни след влизането в сила на този закон, го препраща на [извънредната колегия], която може да не вземе предвид извършените по-рано действия, ако те са пречка разглеждането на делото да продължи в съответствие със закона.

3.   Действията, извършени от съдилищата и от страните или от участниците в производството по делата по параграф 1 след датата на влизане в сила на този закон в нарушение на параграф 2, не произвеждат процесуално действие“.

28.

Като счита, че с приемането на Закона за изменение Република Полша не е изпълнила задълженията си по разпоредбите, посочени в точка 1 от настоящото заключение, на 29 април 2020 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо до тази държава членка. Последната отговаря с писмо от 29 юни 2020 г., в което оспорва всички твърдения, че е нарушено правото на Съюза.

29.

На 30 октомври 2020 г. Комисията приема мотивирано становище, в което поддържа, че Законът за изменение нарушава посочените в официалното уведомително писмо разпоредби на правото на Съюза.

30.

На 3 декември 2020 г. Комисията изпраща на Република Полша допълнително официално уведомително писмо поради правораздавателната дейност на Дисциплинарната колегия по дела относно статута на съдиите и помощник-съдиите на основание член 27, параграф 1, точки 1a, 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд.

31.

С писмо от 30 декември 2020 г. Република Полша отговаря на мотивираното становище на Комисията от 30 октомври 2020 г., като оспорва твърдяното неизпълнение на задължения. С писмо от 4 януари 2021 г. Република Полша отговаря на допълнителното официално уведомително писмо от 3 декември 2020 г., като поддържа, че твърденията на Комисията относно липсата на независимост на Дисциплинарната колегия са неоснователни.

32.

На 27 януари 2021 г. Комисията изпраща на Република Полша допълнително мотивирано становище относно правораздавателната дейност на Дисциплинарната колегия по делата за статута на съдиите и помощник-съдиите. С писмо от 26 февруари 2021 г. Република Полша отговаря на допълнителното мотивирано становище, като изтъква, че твърдението за нарушение, изложено от Комисията в допълнителното мотивирано становище, е неоснователно.

33.

Производството пред Съда е образувано по иск на Комисията от 1 април 2021 г. на основание член 258 ДФЕС. Комисията иска да се установи, че:

34.

Комисията също така иска Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

35.

В писмената си защита, подадена на 17 юни 2021 г., Република Полша твърди, че Съдът следва да отхвърли изцяло настоящия иск като неоснователен и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

36.

На 28 юли 2021 г. и на 7 септември 2021 г. Комисията и Република Полша представят съответно реплика и дуплика.

37.

С отделен документ, подаден на 1 април 2021 г., Комисията подава молба за постановяване на обезпечителни мерки на основание член 279 ДФЕС, с която иска от Съда да разпореди на Република Полша да спре прилагането на редица разпоредби, въведени със закона за изменение, до постановяване на решението по съществото на спора.

38.

С определение от 14 юли 2021 г. ( 9 ) заместник-председателят на Съда уважава молбата на Комисията за постановяване на временни мерки до постановяване на съдебното решение, с което ще се сложи край на настоящото производство, но не се произнася по съдебните разноски ( 10 ).

39.

На 16 август 2021 г. Република Полша, като счита, че решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) от 14 юли 2021 г., постановено по дело P 7/20 (наричано по-нататък „решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), дело P 7/20“), представлява промяна в обстоятелствата, иска от Съда да отмени определението си от 14 юли 2021 г. на основание член 163 от Процедурния правилник на Съда. Тази държава членка иска също така големият състав на Съда да разгледа искането ( 11 ).

40.

С определение от 6 октомври 2021 г. ( 12 ) заместник-председателят на Съда отхвърля исканията на Република Полша и не се произнася по съдебните разноски. В определението си заместник-председателят на Съда уточнява, че принципът на предимство на правото на Съюза задължава всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на Съюза, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези норми. По силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, която е ясна, точна и безусловна, всяка държава членка трябва да гарантира, че юрисдикции, които биха могли да се произнасят по прилагането или тълкуването на правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита. Националните разпоредби относно организацията на правораздаването в държавите членки могат да бъдат предмет на контрол от гледна точка на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС в контекста на иск за установяване на неизпълнение на задължения, а следователно и в контекста на временни мерки, които са насочени по-специално към спиране на прилагането на посочените разпоредби. Обстоятелството, че национален конституционен съд обявява, че подобни временни мерки противоречат на конституционния ред на съответната държава членка, по никакъв начин не променя това съображение. Съгласно принципа на предимство на правото на Съюза позоваването от държава членка на разпоредби от националното право, макар и конституционни, не може да накърни единството и ефикасността на правото на Съюза ( 13 ).

41.

Междувременно на 7 септември 2021 г. Комисията твърди, че от информацията, предоставена от Република Полша с писмо от 16 август 2021 г., не следвало, че тя е приела всички необходими мерки за изпълнение на временните мерки, посочени в определението от 14 юли 2021 г. Комисията счита, че за да се гарантира пълната ефикасност на определението от 14 юли 2021 г., ефективното прилагане на правото на Съюза, както и спазването на принципите на правовата държава и на целостта на правния ред на Съюза, е необходимо на Република Полша да бъде наложена подневна периодична имуществена санкция в размер, който може да подтикне тази държава членка във възможно най-кратки срокове да осигури пълното действие на посочените в това определение временни мерки. Република Полша поддържа, че са били приети всички необходими мерки за изпълнение на определението от 14 юли 2021 г.

42.

С определение от 27 октомври 2021 г. ( 14 ) заместник-председателят на Съда налага на Република Полша периодична имуществена санкция в размер на 1000000 EUR на ден, платими на Европейската комисия, считано от датата на връчване на Република Полша на това определение до датата на изпълнение от тази държава членка на задълженията, произтичащи от определение на заместник-председателя на Съда от 14 юли 2021 г., или, при липса на такова изпълнение, до датата на обявяването на съдебното решение, с което ще се сложи край на настоящото производство, като не се произнася по съдебните разноски.

43.

С решение от 30 септември 2021 г. председателят на Съда допуска Кралство Белгия, Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Република Финландия и Кралство Швеция да встъпят в настоящото дело в подкрепа на исканията на Комисията. Тези държави членки представят на Съда писмени становища.

44.

С решение от 7 октомври 2021 г. председателят на Съда постановява настоящото дело да бъде разгледано с предимство на основание член 53, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда.

45.

На 28 юни 2022 г. се проведе открито заседание, на което Кралство Белгия, Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Република Полша, Република Финландия, Кралство Швеция и Комисията представиха устни становища и отговориха на въпросите на Съда.

46.

С оглед на разрешаването на въпросите, с които е сезиран Съдът по настоящия иск за установяване на неизпълнение, следва да се посочат следните утвърдени правни положения.

47.

Съюзът се основава на ценности, които са общи за държавите членки в общество, една от характеристиките на което е справедливостта ( 15 ). Взаимното доверие между държавите членки, и в частност между техните съдилища, почива на основополагащото схващане, че държавите членки споделят поредица от общи ценности. От това следва, че зачитането от държава членка на ценностите, прогласени в член 2 ДЕС, представлява условие за упражняването на всички права, произтичащи от прилагането на Договорите спрямо тази държава членка ( 16 ).

48.

Зачитането на правовата държава е една от тези общи ценности, чието конкретно проявление е член 19, параграф 1 ДЕС. Неговата втора алинея изисква държавите членки да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата, който отразява общия принцип на правото на Съюза на ефективни правни средства за защита, също така предвижда, че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон ( 17 ). Освен това член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата имат директен ефект и предоставят права на лицата, на които те могат да се позовават пред националните съдилища ( 18 ).

49.

Държавите членки следва ( 19 ) да предвидят система от правни средства и процедури, осигуряващи ефективна съдебна защита ( 20 ) в областите, обхванати от правото на Съюза, докато юрисдикциите в тази система от способи за защита, които биха могли да се произнасят по прилагането или тълкуването на правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита ( 21 ). Всъщност държавите членки следва да определят съдилищата и/или институциите, които са компетентни да проверят валидността на национална разпоредба и да предвидят правните средства за защита и процедурите, които позволяват да се оспори тази валидност, а когато жалбата е основателна, да се отмени посочената разпоредба и да се определят последиците от подобна отмяна ( 22 ). Освен в случаите, когато правото на Съюза предвижда друго, то не налага на държавите членки конкретен съдебен модел ( 23 ), нито изисква от тях да приемат конкретна система за правна защита, при условие че наличните средства за правна защита са в съответствие с принципите на равностойност и ефективност ( 24 ). При упражняването на тази компетентност държавите членки трябва да спазват задълженията си съгласно правото на Съюза ( 25 ). Този подход отразява принципите на субсидиарност и пропорционалност по член 5 ДЕС и принципа на процесуалната автономия на държавните членки ( 26 ).

50.

Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не допуска национални разпоредби относно организацията на правораздаването, които могат да намалят в съответната държава членка защитата на ценностите на правовата държава, и по-специално на гаранциите за независимост на съдиите. Освен това Съдът е постановил, че държава членка не може да измени законодателството си така, че да доведе до намаляване на защитата на правовата държава. Държавите членки са длъжни следователно да се въздържат от приемането на правила, които биха могли да засегнат независимостта на съдиите ( 27 ).

51.

Това изискване за независимост на юрисдикциите, присъщо за правосъдната дейност, е съставна част от правото на ефективна съдебна защита, което от своя страна спада към основното право на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата. В този контекст независимостта на съдиите в държавите членки е от основно значение за правния ред на Съюза ( 28 ).

52.

Изискването за независимост на съдилищата включва два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква органът да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с безпристрастността. Той визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма ( 29 ).

53.

Изискването за безпристрастност също има два аспекта. От една страна, съдът трябва да бъде субективно безпристрастни, т.е. никой от членовете му не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден. Личната безпристрастност се предполага до доказване на противното. От друга страна, съдът трябва да бъде обективно безпристрастен, в смисъл че трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос. При липса на доказателства за противното се прилага презумпцията за лична безпристрастност. От друга страна, съдът трябва да бъде обективно безпристрастен, в смисъл че трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос ( 30 ).

54.

И накрая, като изисква съдът да бъде „предварително създаден със закон“, член 47 от Хартата има за цел да гарантира, че организацията на съдебната система е уредена със закон, приет от законодателната власт по начин, отговарящ на нормите, регулиращи упражняването на нейната компетентност, за да не се позволи тази организация да бъде оставена на свободната преценка на изпълнителната власт. Това изискване се прилага не само за правната основа за самото съществуване на съда, но и за всяка друга разпоредба от вътрешното право, чието незачитане води до нередовност на участието на един или повече съдии при разглеждането на делото, каквито са разпоредбите относно сформирането на съдебния състав ( 31 ).

55.

Изискването съдът да е създаден в съответствие със закона е нарушено, когато допуснатата при назначаването на съдиите ( 32 ) нередовност е от такова естество и толкова сериозна, че създава реална опасност други власти, по-конкретно изпълнителната власт, да могат да упражняват неправомерно влияние, за да подкопаят самия процес на назначаването. Такъв е случаят, когато става въпрос за основни правила, представляващи неразделна част от изграждането и функционирането на съдебната система ( 33 ). Такава нередовност може да предизвиква в съзнанието на правните субекти основателно съмнение в независимостта ( 34 ) и безпристрастността на съответния съдия/съдии.

56.

Изискванията за независимост, безпристрастност и предварителна законоустановеност са неразривно свързани и се припокриват. Нарушаването на едно от тези изисквания може да доведе до нарушаване на друго или дори на всички тях ( 35 ).

57.

Държавите членки, и по-специално техните съдебни органи, трябва да защитават субективните права съгласно член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС и член 47 от Хартата по два начина.

58.

Първо, от правото на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, следва, че всяко лице по принцип трябва да има възможност да се позове на това право ( 36 ). Нещо повече, то включва задължение за всяка юрисдикция ( 37 ) да провери дали от гледна точка на състава си тя представлява такъв независим и безпристрастен съд, когато по този въпрос бъде направено оспорване, което на пръв поглед не изглежда явно несериозно ( 38 ). Тази компетентност е необходима, за да се поддържа доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват на правните субекти, към които са насочени техните решения. В този смисъл подобен контрол представлява съществено процесуално изискване, чието спазване е абсолютна процесуална предпоставка и освен това трябва да бъде проверявано, когато е повдигнато твърдение за неговото нарушаване от страните, или служебно от съда ( 39 ). В изключителни случаи съдилищата на една държава членка могат да бъдат призовани да преценят дали основното право на дадено лице на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, е било нарушено в друга държава членка ( 40 ).

59.

Второ, съдилищата трябва да спазват принципа на предимство на правото на ЕС ( 41 ). В рамките на упражняването на своята компетентност съдилищата, призвани да прилагат правото на Съюза, са длъжни да приемат всички необходими мерки, за да гарантират пълното действие на правото на ЕС, като при необходимост не прилагат национални разпоредби или национална съдебна практика, които противоречат на правото на Съюза ( 42 ). За да може да остави без приложение дадена разпоредба на националното право, съдът, на който националното право възлага прилагането на правото на ЕС, трябва да е в състояние да прецени и установи дали разпоредбата на националното право противоречи на правото на Съюза. В съответствие с принципа на предимството на правото на Съюза ( 43 ) трябва да се направи разграничение между правомощието в определен случай да се остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на правото на ЕС, и правомощието да се отмени подобна разпоредба, което има по-широката последица тя вече да не бъде валидна ( 44 ).

60.

Що се отнася до ролята на националните конституции и националните конституционни съдилища, повдигната в писмената дуплика ( 45 ), Съдът е постановил, че Европейският съюз трябва да зачита националната идентичност на държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2 ДЕС. Правото на EС не изисква от държавите членки да изберат конкретен конституционен модел. Съответните конституционни уредби на държавите членки обаче трябва да гарантират независимостта на техните съдилища. При условие че конституционният съд може да гарантира ефективна съдебна защита, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС допуска национална правна уредба, съгласно която общите съдилища на дадена държава членка са обвързани от решение на конституционния съд, според което националното законодателство е в съответствие с конституцията на тази държава членка. Същото не може да се каже, когато прилагането на тази национална правна уредба възпрепятства общите съдилища да преценят съвместимостта с правото на Съюза на национално законодателство, за което конституционният съд на тази държава членка е установил, че е в съответствие с национална конституционна разпоредба, която предвижда предимство на правото на Съюза. По силата на последния принцип държава членка не може да се позовава на норми на националното право, дори и на конституционен ред, за да накърни единството и ефективността на правото на Съюза. Принципът на предимство на правото на Съюза обвързва всички еманации на държавите членки и националното право, включително неговите конституционни разпоредби, не може да се представя като пречка за това. Съдът трябва да изясни обхвата на принципа на предимство на правото на Съюза ( 46 ) при упражняването на изключителната си компетентност да дава окончателни тълкувания на правото на Съюза.

61.

В настоящото заключение първо ще разгледам второто твърдение за нарушение на Комисията, което се отнася до твърдяно монополизиране на компетентността за произнасяне по оплаквания относно липса на независимост на съда, а оттам и за определяне на правото на достъп до независим съд. Това твърдение за нарушение е с по-тесен обхват от първото, което се отнася до правото на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Освен това решението, предложено във връзка с второто твърдение за нарушение, може да има последици за решението, което трябва да се вземе във връзка с първото.

62.

С второто си оплакване Комисията твърди, че като е предоставила разглеждането на оплаквания и правни въпроси, отнасящи се до липсата на независимост на даден съд или съдия, в изключителната компетентност на извънредна юрисдикция, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, по член 267 ДФЕС и е нарушила принципа на предимство на правото на Съюза. Оплакването се основава на приемането и запазването в сила на член 26, параграфи 2 и 4—6 и член 82, параграфи 2—5 от Закона за Върховния съд в редакцията, произтичаща от Закона за изменение, както и на член 10 от Закона за изменение.

63.

По време на съдебното заседание Комисията потвърди, че според нея извънредната колегия има изключителна компетентност да разглежда въпроси, свързани с независимостта на съдилищата, съдебните състави и съдиите. Тя заяви, че такива въпроси не могат да бъдат разглеждани при обжалване пред други съдилища. Комисията също така отбеляза, че монополът на извънредната колегия върху разглеждането на независимостта е изключително ограничен, тъй като член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд предвижда, че извънредната колегия не е компетентна да разглежда въпроси на независимостта, свързани с назначаването на съдия или с упражняването му на правораздавателни функции. Комисията също така потвърди, че първите три оплаквания не си противоречат, както твърди Република Полша, тъй като приложимите разпоредби на полското право гарантират, че не е възможно да се преразглежда процедурата за назначаване на съдия.

64.

Второто твърдение за нарушение се състои от четири части. Първо, член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд предоставя на извънредната колегия изключителната компетентност да се произнася по искания за отвод на съдии и за определяне на съдилища, компетентни да разглеждат дело, когато се твърди, че съдът или съдията не e независим. Съдът, до който е подадено такова искане, трябва незабавно да го препрати на извънредната колегия. Нейното решение обвързва този съд, независимо дали колегията е компетентна да се произнесе по съществото на делото.

65.

В точка 166 от решение A. K. Съдът постановява, че съдебен орган, сезиран със спор, който съгласно национална разпоредба следва да бъде разгледан от орган, който не отговаря на изискванията за независимост или безпристрастност, е длъжен да остави без приложение тази национална разпоредба, за да гарантира ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата и за да може спорът да бъде разрешен от съд, който отговаря на въпросните изисквания.

66.

Като предоставя изключителна компетентност на извънредната колегия да се произнася по тези въпроси, член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд лишава националните съдилища, с изключение на извънредната колегия, от правото да отправят запитване до Съда съгласно член 267 ДФЕС относно изискването за независимост по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Комисията смята, че член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд възпрепятства националните съдилища да проверяват служебно ( 47 ) или по искане на страна в производството ( 48 ) дали съдия, който разглежда дело, обхванато от правото на Съюза, отговаря на изискването за независимост по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Независимостта на съда или съдията е хоризонтален въпрос, който може да възникне по всяко дело, и всеки съд, разглеждащ дело, свързано с правото на Съюза, следва да може да го разгледа. Предоставянето на изключителна компетентност за решаване на такива въпроси не се обосновава и с необходимостта от създаване на специализирани съдилища за целта.

67.

На второ място, Комисията твърди, че съгласно член 82, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд извънредната колегия има изключителна компетентност да се произнася по правни въпроси по висящи пред Върховния съд дела, свързани с независимостта на съдия или съд. В съответствие с член 82, параграфи 3—5 от изменения Закон за Върховния съд в такива случаи извънредната колегия, заседаваща в пленарен състав, приема решение, което обвързва всички състави на Върховния съд и което решение може да бъде отменено само с решение на пленарния състав на Върховния съд, взето от най-малко две трети от съдиите от всяка от неговите колегии. Когато приема своето решение, извънредната колегия не е обвързана от никое друго решение на Върховния съд, освен когато последното има статус на „принципно решение“. Комисията смята, че горните разпоредби лишават другите състави на Върховния съд от възможността да се произнасят по такива въпроси и по този начин нарушават член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.

68.

На трето място, Комисията твърди, че член 26, параграфи 4—6 от изменения Закон за Върховния съд също нарушава тези разпоредби на правото на Съюза, тъй като предоставя на извънредната колегия изключителна компетентност да разглежда искове за обявяване на незаконосъобразност на окончателни решения или присъди на всеки полски съд, включително на другите състави на Върховния съд и на Върховния административен съд, когато твърдяната незаконосъобразност е свързана със статута на съдията, който се е произнесъл по делото. Такива искове могат да бъдат предявени пред извънредната колегия, без да бъдат разглеждани от съда, който е постановил въпросното решение, независимо от това дали страната е изчерпала всички други налични средства за защита.

69.

На четвърто място, Комисията твърди, че преходните разпоредби на член 10 от Закона за изменение също нарушават правото на Съюза. Съгласно тези разпоредби полските съдилища били длъжни да сезират извънредната колегия преди 21 февруари 2020 г. за висящите към 14 февруари 2020 г. дела, които се отнасяли до въпроси, попадащи в изключителната компетентност на извънредната колегия съгласно член 26, параграфи 2 и 4—6 и член 82, параграфи 2—4 от изменения Закон за Върховния съд. След препращането на такива дела извънредната колегия „може да отмени предходни актове, доколкото те възпрепятстват по-нататъшното разглеждане на делото в съответствие със закона“. Освен това Законът за изменение лишавал от процесуално действие актовете, извършени по такива дела след 14 февруари 2020 г., по-специално от съдиите.

70.

Комисията смята, че посочените по-горе правомощия на извънредната колегия нарушават член 267 ДФЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата. Освен това те противоречат на задължението на националните съдилища да прилагат член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата в съответствие с принципа на предимството на правото на Съюза.

71.

Комисията подчертава, че що се отнася до въпросите, свързани с независимостта на съдиите и съдилищата, всички национални юрисдикции трябва да могат да прилагат член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, за да гарантират на лицата основното право на ефективни правни средства за защита. В контекста на спор, с който е сезиран, съдът на държава членка, действащ в рамките на своята компетентност, е длъжен да прилага член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и да оставя без приложение всяка национална разпоредба, противоречаща на разпоредба от правото на Съюза, която има директен ефект. Разглежданите национални разпоредби лишават всички полски съдилища, с изключение на извънредната колегия, от правото да се произнасят по инцидентни въпроси, като например отвод на съдия при формирането на съдебния състав и определянето на компетентността на съда. Тези разпоредби също така възпрепятстват националните съдилища да осигурят ефективна съдебна защита чрез неприлагане на национални разпоредби, които предоставят компетентност по дела, попадащи в обхвата на правото на Съюза, на съдилища и съдии, които не отговарят на изискванията на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата.

72.

Комисията смята също така, че от 14 февруари 2020 г. оспорените в това производство разпоредби лишават другите национални юрисдикции от правото, а в случая на юрисдикции от последна инстанция, от задължението им да отправят преюдициални запитвания по член 267 ДФЕС във връзка с тълкуването на изискванията за независимост и безпристрастност на съда като въпрос на правото на Съюза. По-специално националните юрисдикции, различни от извънредната колегия, са лишени от възможността да решат тези въпроси. Член 26, параграфи 4—6 и член 82, параграфи 2—4 от Закона за Върховния съд също не се ограничават до инцидентни въпроси, тъй като те предоставят изключителна компетентност на извънредната колегия. Това право и това задължение са присъщи на системата на сътрудничество, установена с член 267 ДФЕС, както и на задълженията, които член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС възлага на съдията, натоварен с прилагането на правото на Съюза.

73.

Според Комисията преходните разпоредби на член 10 от Закона за изменение нарушават и член 267 ДФЕС, тъй като не позволяват на националните юрисдикции да продължат да поддържат преюдициални запитвания отпреди 14 февруари 2020 г. Член 10, параграф 2 от Закона за изменение позволява на извънредната колегия да отменя актове, издадени от национален съд, и по-специално да оттегля преюдициални запитвания, които последният е отправил. От практиката на Съда става ясно, че за да се гарантира ефективността на правомощията, които член 267 ДФЕС предоставя на националния съд, той трябва да може да поддържа преюдициално запитване.

74.

В писмената реплика се подчертава, че Комисията не оспорва правото на националните законодателни органи да приемат закони относно компетентността на съдилищата. Тя по-скоро поставя под въпрос монопола, предоставен на извънредната колегия, да проверява спазването на изискването за независимост на даден съд или съдия съгласно правото на EС, когато такива въпроси могат да бъдат повдигнати пред всички национални съдилища. Комисията не твърди, че съд, сезиран с въпрос относно изискването за независимост съгласно правото на EС, трябва винаги да го разгледа. В държава членка с 10000 съдии обаче компетентността за прилагане на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата не може да бъде запазена за състав от 20 съдии. Комисията също така посочва, че извънредната колегия е създадена в съответствие със Закона за Върховния съд от 8 декември 2017 г. и че членовете ѝ са назначени по предложение на KRS. Като се има предвид, че ролята на KRS при назначаването на съдиите често води до искания за техния отвод, самата извънредна колегия може да не е безпристрастна и обективна по въпросите на съдебната независимост ( 49 ).

75.

По време на съдебното заседание Комисията, в отговор на въпрос на Съда, потвърди, че въпросът за независимостта на съд, съдебен състав или съдия не може да бъде повдиган пред по-висша инстанция при обжалване. По този начин извънредната колегия има изключителна компетентност по всички въпроси, свързани с независимостта на съд, състав или съдия.

76.

Република Полша смята, че второто твърдение за нарушение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено изцяло.

77.

Що се отнася до твърдяното нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата, Република Полша смята, че Комисията неправилно тълкува решение A. K. От това решение следвало, че ако дело, свързано с правото на Съюза, е било отнесено до некомпетентен съд и някоя от страните твърди, че разглеждането на делото от компетентния съд ще наруши правата ѝ по член 47 от Хартата, некомпетентният съд може да уважи това възражение и да отнесе делото до друг независим съд, който би бил компетентен, ако не съществуваха нормите, които запазват компетентността на съд, който не е независим. Според Република Полша с решение A. K. не се постановява, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС възпрепятства държавите членки да приемат правила относно компетентността на съдилищата. Освен това съответното положение на съд, който трябва да препрати делото на компетентния да го разгледа съд, и на съд, който е сезиран с искане за отвод на съдията, когато е изправен пред правен въпрос или съмнение за законосъобразността на окончателно решение, е коренно различно. Позицията на Комисията би довела до нарушаване на правото на съд, създаден със закон, а в случаите на отвод на съдия — на правото на независим съд. Предоставянето на компетентност на съдилищата по всички дела, които са им подсъдни, е задължително условие за достъп до съд, създаден със закон.

78.

Република Полша подчертава, че държавите членки имат изключителна компетентност да приемат разпоредби относно компетентността на своите съдилища. Макар че държавите членки трябва да спазват член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тази разпоредба не може да урежда разпределението на компетентността между националните съдилища. Република Полша отбелязва, че Комисията не е оспорила независимостта на извънредната колегия. Следователно второто оплакване се основава на твърдението, че националните съдилища имат право да разглеждат определени категории дела, което право според Комисията би накърнило материалната компетентност, предоставена на другите съдилища. В това отношение тя отбелязва, че запитващите юрисдикции, участващи в делото, по което е постановено решение A. K., не са били компетентни да се произнасят по същество по делата, с които са били сезирани, и са ги препратили на компетентния за това съд. Това прехвърляне е уредено в член 200, параграф 1, точка 4 от Гражданския процесуален кодекс, който предвижда, че всеки съд трябва да провери дали е компетентен и ако не е, да препрати делото на съда, който е компетентен да се произнесе по този въпрос.

79.

Що се отнася до член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд относно отвода на съдиите, Република Полша твърди, че съдия или съдебен състав, до когото или който е подадено искане за отвод, трябва да препрати това искане на друг състав или на по-висша инстанция. Следователно член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд не лишава съответния съдия, състав или съд от компетентност да се произнася по такива инцидентни въпроси. По време на съдебното заседание Република Полша, в отговор на въпрос на Съда, потвърди, че въпросът за независимостта на съд, съдебен състав или съдия може да бъде повдигнат при обжалване.

80.

Според Република Полша искът за обявяване на незаконосъобразност на окончателно съдебно решение съгласно член 26, параграфи 4—6 от изменения Закон за Върховния съд не е преюдициален или инцидентен въпрос, а трябва да бъде предявен пред специализиран съд, компетентен да се произнесе по този въпрос. Производството се образува чрез извънреден иск срещу окончателно съдебно решение, за което страната твърди, че е нарушило материалния закон или процесуалните правила и ѝ е причинило вреди. Според Република Полша предоставянето на възможност на всяко лице да повдигне такъв въпрос пред всеки съд в рамките на всяка процедура би накърнило по-специално принципите на res judicata и на правната сигурност. Очевидно е, че съдът, постановил обжалваното решение, не може да разгледа такова искане. От решение A. K. не ставало ясно и защо Комисията смята, че за да е налице ефективно средство за защита в случай на нарушение на член 47 от Хартата, такова искане трябва да бъде разгледано от съда, постановил решението, което е предмет на оспорване. Предоставянето на компетентност на специализиран състав за разглеждане на такива въпроси укрепва процесуалните гаранции на страните и не накърнява правото на съд.

81.

Република Полша поддържа, че твърденията на Комисията относно член 82, параграфи 2—5 от изменения Закон за Върховния съд и компетентността на извънредната колегия по правни въпроси, свързани с независимостта на съдия или съд, са неоснователни. Съгласно член 1, параграф 1, буква а) от Закона за Върховния съд Върховният съд е компетентен да приема решения, с които се разрешават всички правни въпроси по дела, които са от неговата компетентност. Освен това член 82, параграфи 2—5 от изменения Закон за Върховния съд предоставя на извънредната колегия компетентност да тълкува закона. Следователно той не ограничавал правото на другите съдилища да преценяват фактите. Освен това съдилищата имали правото, но не и задължението да поставят такива въпроси пред извънредната колегия.

82.

Република Полша твърди, че член 26, параграфи 2 и 4—6 и член 82, параграфи 2—5 от изменения Закон за Върховния съд и член 10 от Закона за изменение не ограничават правомощието на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда по силата на член 267 ДФЕС. Във всеки случай извънредната колегия била съд от последна инстанция, който съгласно член 267 ДФЕС е длъжен да отправи преюдициално запитване в случай на съмнение относно тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

83.

Република Полша смята, че тъй като Комисията не е обяснила по какъв начин разглежданите във второто твърдение за нарушение разпоредби на националното право нарушават принципа на предимство, това основание следва да бъде отхвърлено ( 50 ).

84.

Що се отнася до преходните мерки, предвидени в член 10 от Закона за изменение, Република Полша твърди, че срокът на действие на тази разпоредба вече е изтекъл. Комисията не е представила никакви доказателства, основани на текста на тази разпоредба или на практиката на извънредната колегия, които да показват, че колегията е използвала или би могла да използва тази разпоредба, за да оттегли преюдициални запитвания, отправени от други полски съдилища, или за да подкопае ефективността на решенията на Съда. Освен това компетентността на съдилищата е уредена в член 200, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс и в член 35, параграф 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс, чиято законосъобразност Комисията не е оспорила.

85.

В писмената дуплика се изтъква, че твърденията на Комисията, описани в точка 74 от настоящото заключение, относно липсата на независимост на извънредната колегия, не се съдържат в исковата молба. Като нови основания те трябва да бъдат отхвърлени съгласно член 127, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

86.

Твърденията на Комисията за липсата на независимост на извънредната колегия поради участието на KRS в назначаването на съдиите, заседаващи в този състав, и за ограничените му човешки ресурси поради факта, че се състои само от 20 съдии ( 51 ), са повдигнати за първи път в писмената реплика ( 52 ).

87.

Достатъчно е да се посочи, че съгласно член 127, параграф 1 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството.

88.

По време на досъдебната процедура на това производство и към момента на предявяване на настоящия иск Комисията е знаела ( 53 ), че извънредната колегия е създадена съгласно Закона за Върховния съд от 8 декември 2017 г. Комисията следователно е знаела броя на съдиите, заседаващи в този състав, и начина на тяхното назначаване, по-специално за ролята на KRS. Доколкото твърденията на Комисията се отнасят до тези въпроси, те трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

89.

В решението за дисциплинарния режим на съдиите ( 54 ) се посочва, че съществуват основателни съмнения относно независимостта на KRS и неговата роля при назначаването на членовете на Дисциплинарната колегия на Върховния съд. Според Съда това, наред с други фактори, е породило оправдани съмнения в съзнанието на лицата относно независимостта и безпристрастността на тази дисциплинарна колегия. Така Съдът приема, че като не е осигурила независимостта и безпристрастността на Дисциплинарната колегия, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

90.

Тъй като Комисията не е направила аналогично твърдение по отношение на извънредната колегия на нито един етап от настоящото производство, този въпрос изглежда донякъде изненадващ. В този контекст може да се отбележи, че решението на Съда относно липсата на гаранции за независимостта и безпристрастността на Дисциплинарната колегия от страна на Република Полша се основава на редица фактори, които не се ограничават до съмненията относно независимостта на KRS ( 55 ). Така дори Съдът да можеше да се позове на констатацията си относно независимостта на KRS в решението за дисциплинарния режим на съдиите ( 56 ), това само по себе си не би било достатъчно, за да обоснове в настоящото производство констатацията, че извънредната колегия не е независима ( 57 ).

91.

Освен това в решение от 8 ноември 2021 г. по дело Dolińska-Ficek и Ozimek с/у Полша ( 58 ) ЕСПЧ единодушно постановява, че Република Полша е нарушила член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, тъй като извънредната колегия не е „съд, създаден със закон“ ( 59 ). За да стигне до това заключение, ЕСПЧ се позовава широко на практиката на Съда относно неотдавнашните реформи на съдебната система в Полша. Решението на ЕСПЧ се основава на констатацията, че са налице явни нарушения на вътрешното право, които са се отразили неблагоприятно на действието на основните процедурни правила за назначаване на съдии в извънредната колегия. Тези нарушения в процеса на назначаване са компрометирали легитимността на извънредната колегия до такава степен, че тя не е притежавала характеристиките на „съд“, който е „законен“ по смисъла на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. В това отношение ЕСПЧ заявява недвусмислено, че „препоръчването на кандидатите за назначаване на съдии в [извънредната колегия] — условие sine qua non за назначаване от президента на Република Полша ( 60 ) — е било поверено на [KRS], орган, който не е разполагал с достатъчно гаранции за независимост от законодателната и изпълнителната власт“ ( 61 ).

92.

Решението на ЕСПЧ не е задължително за Съда, тъй като ЕС не се е присъединил към ЕКПЧ. Въпреки това съгласно член 52, параграф 3 от Хартата Съдът трябва да гарантира, че тълкуването, което дава на член 47, втора алинея от Хартата, гарантира ниво на защита, което се съобразява с нивото на защита, установено в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, както е тълкуван от ЕСПЧ ( 62 ). Следователно стандартът, установен с окончателното решение Dolińska-Ficek и Ozimek с/у Полша ( 63 ), може да бъде от значение при всяко бъдещо производство пред Съда. Може също така да се отбележи, че в съответствие с член 46 от ЕКПЧ Република Полша трябва да се съобрази с окончателното решение Dolińska-Ficek и Ozimek с/у Полша ( 64 ) и да предприеме подходящи мерки за бързото му изпълнение ( 65 ).

93.

За да обоснове второто си твърдение за нарушение, Комисията се позовава в голяма степен на решение A. K. По това дело изключителната компетентност на Дисциплинарната колегия да разглежда искове, предявени от национални съдии въз основа на правото на Съюза ( 66 ), е поставена под въпрос поради твърдяната липса на независимост и безпристрастност на този състав с позоваване на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата. Тъй като между Комисията и Република Полша има значителни разногласия относно тълкуването на това решение, ще цитирам точки 165 и 166 от него:

„165.   Същевременно национална разпоредба, съгласно която произнасянето по даден спор, в който правният субект изтъква, както в случая, че са нарушени негови права, произтичащи от норми на правото на Съюза, е от изключителната компетентност на определен орган, който не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, произтичащи от член 47 от Хартата, би лишила заинтересованото лице от всякакви ефективни правни средства за защита по смисъла на този член и на член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и би била в разрез с основното съдържание на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата […].

166.   Следователно, когато е видно, че дадена национална разпоредба предоставя компетентността по спорове като разглежданите в главните производства на орган, който не отговаря на изискванията за независимост или безпристрастност, наложени от правото на Съюза, и в частност от член 47 от Хартата, всеки друг съдебен орган, сезиран с такъв спор, е длъжен — за да гарантира ефективна съдебна защита по смисъла на посочения член 47 и в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС — да остави без приложение тази национална разпоредба, така че спорът да може да бъде разрешен от съд, който отговаря на въпросните изисквания и на който споровете в съответната област биха били подсъдни, ако посочената разпоредба не беше пречка за това, а именно, по общо правило, съдът, на който спорът е бил подсъден съгласно действалото законодателство отпреди законодателното изменение, с което компетентността е предоставена на органа, който не отговаря на упоменатите изисквания“ ( 67 ).

94.

От изложеното по-горе става ясно, че решение по дело A. K. не накърнява изключителната компетентност, която националното право предоставя на Дисциплинарната колегия да се произнася по дела, заведени от съдии във връзка с правата, предоставени съгласно Директива 2000/78. По-скоро Съдът е постановил, че националното право не може да запази изключителната компетентност на съд, който не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, изисквани от член 47 от Хартата ( 68 ). От горепосочените точки също така става ясно, че Съдът не смята, че който и да е друг национален съд, който отговаря на тези изисквания, би бил или би трябвало да бъде компетентен да се произнесе по въпроса. Съдът просто е приел, че съдът, който съгласно националното право се е ползвал с компетентност да се произнася по такива въпроси по силата на по-ранно законодателство, е бил компетентен да разгледа делото ( 69 ).

95.

Решение A. K. потвърждава правото на всяка държава членка, в съответствие с принципа на процесуална автономия, да определя собствената си съдебна структура и да установява процесуални правила за съдебните производства, които позволяват на лицата да защитят субективните си права, произтичащи от правото на EС. Освен установеното изискване националните съдилища да бъдат независими, безпристрастни и предварително създадени със закон ( 70 ), правилата, уреждащи такива искове, трябва да спазват принципите на еквивалентност и на ефективност. Изискванията, произтичащи от тези принципи, важат както при определянето на юрисдикциите, компетентни да се произнасят по основани на правото на EС искове и жалби, така и при определянето на процесуалните правила за производствата по такива искове и жалби. Когато се преценява дали са спазени посочените изисквания, трябва да се държи сметка за мястото на съответните правила в цялото производство, за развитието на това производство и за особеностите на тези правила пред различните национални инстанции ( 71 ).

96.

Комисията не твърди, че член 26, параграфи 2 и 4—6 и член 82, параграфи 2—5 от изменения Закон за Върховния съд и член 10 от Закона за изменение не са в съответствие с принципа на еквивалентност. Оплакването на Комисията е насочено по-скоро към принципа на ефективност, и по-специално към правото на ефективни правни средства за защита. По принцип тя твърди, че въпросите, свързани с независимостта на съд или съдия, са хоризонтални въпроси, които могат да възникнат по всяко дело, и че всички национални съдилища, които разглеждат дело, свързано с правото на Съюза, следва да могат да ги разглеждат. Съответно компетентността за решаване на такива въпроси не следва да бъде запазена за специализирани съдилища.

97.

Анализът на член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд разкрива, че той предоставя на извънредната колегия изключителна компетентност да се произнася по оплаквания, в които се твърди по-специално липса на независимост на съдия или съд, и да предоставя средства за правна защита в този контекст. Следователно всички съдилища, включително тези, които разглеждат дело, свързано с правото на Съюза, трябва да препратят оплакване ( 72 ), в което се твърди, че липсва независимост на съд или съдия, на председателя на извънредната колегия. Това препращане не спира производството пред съда, който разглежда делото ( 73 ).

98.

Изразът „е компетентна“ в член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд е недвусмислен и според мен е достатъчен, за да гарантира, че въпросът за независимостта на даден съд, съдебен състав или съдия е от изключителната компетентност на извънредната колегия ( 74 ). Така текстът на тази разпоредба не изглежда да подкрепя твърдението на Република Полша, че въпросите за независимостта могат да бъдат повдигани при обжалване. Нещо повече, когато Съдът повдига този въпрос по време на съдебното заседание, Република Полша не успява да представи убедителни доказателства, че такива въпроси могат да бъдат надлежно разгледани във въззивно производство. При това положение Комисията не е твърдяла, а и от член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд не следва, че въпросът за независимостта на съдия или съд трябва да бъде повдигнат пред извънредната колегия чрез отделна, самостоятелна жалба. По-скоро въпросът съгласно член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд се третира като инцидентен пред извънредната колегия. Комисията не твърди, че изискването за препращане на това искане до извънредната колегия е толкова тежко, че да подкопае пълната ефективност на правата, предоставени на лицата по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Не съществуват и доказателства, които да сочат, че препращането на тези въпроси до извънредната колегия създава процесуални неудобства, които могат да затруднят прекомерно упражняването на правата, предоставени на лицата по член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата. Макар че може да се окаже, че въпросите, свързани с независимостта на даден съд, съдебен състав или съдия, са хоризонтални въпроси, които може да не изискват разглеждане от специализирани съдилища, няма нищо незаконосъобразно в това те да бъдат решени от друг съд или съдебен състав. Подобна практика може дори да е в състояние да насърчи засиленото и еднакво прилагане на приложимите правила, като по този начин осигури ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, при пълно спазване на принципа на предимство.

99.

Ако въпросната национална разпоредба подкопава ефективността на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата ( 75 ), като например предоставя монополно право да се произнася по независимостта на дадена юрисдикция на друг съд, който сам по себе си не е независим, принципът на предимство на правото на Съюза изисква от сезираната юрисдикция ( 76 ) да приеме всички необходими мерки, за да гарантира пълното действие на тези разпоредби на правото на Съюза, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба или национална съдебна практика, която им противоречи ( 77 ).

100.

Поради това смятам, че при липса на нарушение на принципите на еквивалентност или на ефективност националните правила за компетентност, които ограничават съдилищата или съставите, които могат да се произнасят по въпроси, свързани с независимостта на съд, съдебен състав или съдия, не нарушават член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата, нито принципа на предимство на правото на Съюза.

101.

От това следва, че член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд не възпрепятства националните съдилища да проверяват дали те отговарят на изискването за независимост по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата ( 78 ). Той просто предоставя на извънредната колегия изключителната компетентност да се произнася по независимостта на съд, състав или съдия при препращане на такъв въпрос към нея.

102.

Аргументите на Комисията, обобщени в точки 67 и 68 от настоящото заключение по отношение на член 26, параграфи 4—6 и член 82, параграфи 2—5 от изменения Закон за Върховния съд, само описват съдържанието на тези разпоредби ( 79 ). Както става ясно от точка 66 от настоящото заключение, Комисията по принцип твърди, че въпросите относно независимостта на съдиите и съдилищата са хоризонтални по своя характер. Следователно тези разпоредби на националния закон нарушавали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата, като лишавали всички полски съдилища, с изключение на извънредната колегия, от правото да се произнасят по въпроси относно независимостта на съдилищата или съдиите, които възникват в рамките на производствата, за които се отнасят тези разпоредби на националния закон. Комисията обаче не доказва, че тези разпоредби на националното право, както и предвидените в тях производства и правила относно компетентността, накърняват пълната ефективност на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата или принципа на предимство на правото на Съюза. Тя по-скоро не е оборила доводите на Република Полша, че разглеждането на такива производства от специализиран съд е в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.

103.

Що се отнася до твърдението на Комисията, че член 26, параграфи 2 и 4—6 и член 82, параграфи 2—5 от изменения Закон за Върховния съд нарушават член 267 ДФЕС, освен че тези разпоредби не се позовават по никакъв начин на този член, не е доказано, че те юридически или фактически ограничават или възпрепятстват ( 80 ) национална юрисдикция, различна от извънредната колегия, сезирана с дело, по което е повдигнат въпросът за независимостта на съд, съдебен състав или съдия, да отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС ( 81 ).

104.

В това отношение както от съдържанието, така и от структурата на член 267 ДФЕС става ясно, че преюдициалното производство предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, в който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване ( 82 ).

105.

От това следва, че извън упражняването на изключителната компетентност, която член 26, параграфи 2 и 4—6 ( 83 ) и член 82, параграфи 2—5 от изменения Закон за Върховния съд предоставят на извънредната колегия, въпросът за независимостта на съдилищата, съставите и съдиите е хоризонтален въпрос, който може да възникне пред всеки съд, както правилно е посочила Комисията. Съдът, сезиран с въпроси относно независимостта на съд, състав или съдия в рамките на производство пред него, може при необходимост да отправи преюдициално запитване до Съда.

106.

Член 267 ДФЕС предоставя на националните юрисдикции най-широко право да сезират Съда, ако сметнат, че висящото пред тях дело повдига въпроси, които налагат тълкуване на разпоредби на правото на Съюза за целите на решаването на отнесения до тях спор. Освен това националните юрисдикции са свободни да упражнят това право във всеки момент от производството, който според тях е подходящ ( 84 ). В допълнение, съгласно постоянната съдебна практика наличието във вътрешното право на правило, съобразно което дадена юрисдикциите трябва да се съобрази с решенията на друга юрисдикция, не може само по силата на този факт да ги лиши от предвидената в член 267 ДФЕС възможност да сезират Съда с въпроси за тълкуването и валидността на правото на Съюза. Първата юрисдикция е свободна, ако смята, че решението на друга юрисдикция би могло да доведе до постановяване на решение, което противоречи на правото на Съюза, да отправи въпроси до Съда ( 85 ). Освен това решението, с което Съдът се произнася по преюдициално запитване, е задължително за националния съд по отношение на тълкуването на съответните разпоредби на правото на Съюза за целите на решението, което трябва да бъде постановено в главното производство ( 86 ).

107.

От гореизложеното следва, че юрисдикциите в Република Полша могат да отправят преюдициално запитване до Съда по всеки въпрос, който смятат за необходим, на всеки етап от производството, който смятат за подходящ, дори в края на процедура като тази, предвидена в член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд. Те могат също така да приемат всяка мярка, необходима за осигуряване на временна съдебна защита на правата, предоставени по силата на правото на Съюза, и да не прилагат в края на процедурата разглежданата национална законодателна разпоредба или решението на извънредната колегия, ако смятат, че то противоречи на правото на Съюза. В качеството си на юрисдикция от последна инстанция извънредната колегия по принцип е длъжна да отправи запитване до Съда съгласно член 267, трета алинея ДФЕС, когато пред нея е поставен въпрос, свързан с тълкуването на Договора за функционирането на ЕС.

108.

Що се отнася до твърденията на Комисията относно преходните мерки в член 10 от Закона за изменение, съгласно установената съдебна практика въпросът дали дадена държава членка не е изпълнила задълженията си се решава въз основа на положението, което е съществувало в края на периода за изпълнение, посочен в мотивираното становище ( 87 ). Член 10 от Закона за изменение влиза в сила на 14 февруари 2020 г. В отговор на въпрос на Съда по време на съдебното заседание Комисията потвърждава, че не разполага с доказателства, че тази разпоредба е продължила да поражда последици и след изтичането на срока, посочен в мотивираното становище, а именно 30 декември 2020 г. Следователно тя приема, че член 10 от Закона за изменение е „изтекъл“ към тази дата. От това следва, че оплакването на Комисията по отношение на член 10 от Закона за изменение е недопустимо.

109.

Във всеки случай, при липсата на каквито и да било доказателства, които да поставят под съмнение легитимността на прехвърлянето на изключителната компетентност на извънредната колегия да се произнася по въпроса за независимостта на съд, състав или съдия съгласно член 26, параграфи 2 и 4—6 и член 82, параграфи 2—5 от изменения Закон за Върховния съд, твърденията на Комисията по отношение на преходните мерки, съдържащи се в член 10 от Закона за изменение, които предвиждат само временно прилагане на горепосочените разпоредби, не могат да бъдат споделени.

110.

Комисията иска също така да се установи, че като е приложила националните разпоредби, посочени в настоящото оплакване, Република Полша е нарушила принципа на предимство на правото на Съюза. Достатъчно е да се отбележи, че искането във връзка с този принцип се отнася до прилагането от страна на Република Полша на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 267 ДФЕС. Поради това то не представлява отделно искане и не е необходимо отделно произнасяне ( 88 ).

111.

Съответно предлагам на Съда да отхвърли второто твърдение за нарушение.

112.

Комисията твърди, че като е забранила на националните юрисдикции да проверяват спазено ли е изискването на правото на Съюза за ефективни правни средства за защита пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, разглеждан в светлината на практиката на ЕСПЧ по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, съгласно член 267 ДФЕС и съгласно принципа на предимство на правото на Съюза.

113.

На първо място, Комисията твърди, че член 42a, параграфи 1 и 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 5, параграфи 1a и 1b от изменения Закон за устройството на административните съдилища забраняват на тези национални юрисдикции да проверяват законосъобразно ли е назначаването на съдиите или дали са легитимни съдебните органи в Република Полша, а оттам и дали съдът, в който заседава съдия, е бил предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, тълкуван в светлината на решение на ЕСПЧ по дело Guðmundur Andri Ástráðsson с/у Исландия ( 89 ). В писмената си реплика Комисията твърди, че текстът на горепосочените разпоредби на полското право не изглежда да прави разлика между съдебен контрол върху акта за назначаване на съдия от президента на Републиката и съдебен контрол върху това дали е осигурено спазването на гаранциите, предвидени в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Правилността на процедурата, водеща до назначаването на съдия, засяга не само валидността на акта за назначаване, но и прилагането на изискването на правото на Съюза за достъп до независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. В точка 134 от решение A. K. се посочва, че е необходимо да се гарантира, че решенията за назначаване се вземат при материалноправни и процесуалноправни условия, които не биха могли да породят оправдани съмнения у правните субекти в неподатливостта на съответните съдии на влиянието на външни фактори и в неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси.

114.

На второ място, Комисията твърди, че член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища възпрепятства полските съдилища да преценяват дали членовете на даден състав могат законно да упражняват съдебни функции. Той забранява на съдилищата да установяват, служебно или по искане на страните, въз основа на „разпоредбите относно разпределението на делата и назначаването и изменението на съдебните състави“, противоречието със закона на съдебен състав, ненадлежното формиране на даден съд или липсата на компетентност на дадено лице да правораздава. Следователно тази разпоредба не позволявала на съдилищата да проверяват чрез контрол за законосъобразност на съдебно решение дали даден съд е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, и следователно дали е бил компетентен да разгледа делото. Освен това, съгласно член 8 от Закона за изменение, член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища се прилагал и за висящите дела. В отговора се пояснява, че съгласно член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, след като даден съдия е назначен в съответствие с правилата за разпределение на делата, се приема, че този съдия е компетентен да се произнесе законосъобразно по дадено дело. Това предотвратявало възможността изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, да бъдат разгледани при обжалване на съдебно решение.

115.

Комисията смята, че горепосочените национални разпоредби възпрепятстват полските съдилища да изпълнят задължението си да проверяват служебно или по искане на страна дали поради състава си те представляват независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Освен това тези разпоредби възпрепятствали съдилищата да проверяват, когато този въпрос е важен за собственото им решение (например искане за отмяна на решение поради нередовен състав на съда), дали друг съд отговаря на изискванията на ЕС за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, разглеждан в светлината на практиката на ЕСПЧ по член 6, параграф 1 ЕКПЧ, като се вземат предвид обстоятелствата, свързани с назначаването на съдия или легитимността на съдебен орган.

116.

Според Комисията съдебният контрол на изискването за независим съд, създаден със закон в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата, не изисква въвеждането на специален механизъм за тази цел. Той също така не изисквал непременно националният съдия да отмени акта за назначаване на съдия или да освободи назначеното лице. Следователно било без значение, че съгласно Конституцията на Република Полша актът за назначаване на съдия не може да бъде оспорен. Националният съд, който разглежда делото, трябвало да определи последиците от евентуално нарушение на изискването за предварително създаден от закона независим съд въз основа на приложимото национално право, като надлежно отчита ефективността на правото на Съюза и въпроси като принципа на правната сигурност.

117.

Република Полша твърди, че Комисията не е изложила доводи относно твърдяното нарушение на член 267 ДФЕС и на принципа на предимство. Освен това тя твърди, че Комисията не се е позовала на член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд и не е обяснила с какво тази разпоредба нарушава правото на Съюза.

118.

Република Полша прави ясно разграничение между съдебния контрол върху акта за назначаване на съдия и неговите последици и съдебния контрол върху гаранциите, които съдът трябва да осигури съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Полското право не разрешава първата форма на съдебен контрол и Съдът не се е произнесъл срещу това в решение A. K. ( 90 ) Съгласно Конституцията на Република Полша и постоянната практика на полските съдилища правомощието за назначаване на съдии е прерогатив на президента на Полша. Това правомощие не подлежи и никога не е подлежало на съдебен контрол с мотива, че допускането на такова оспорване подкопава принципа на несменяемост на съдиите. Това било в съответствие с практиката на Съда, според която условията за освобождаване на съдия трябва да са предвидени в закона, да са обосновани и пропорционални. То е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, според която организацията на правосъдието не следва да се оставя на преценката на съдебната власт. За разлика от това полското право предвижда съдебен контрол на правото на независим съд и на предоставянето на гаранциите, предвидени в правото на Съюза. Република Полша добавя, че тълкуването на спорните разпоредби от страна на Комисията не се подкрепя от съдебната практика.

119.

Република Полша смята, че член 42а, параграфи 1 и 2 и член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 5, параграфи 1a и 1b от изменения Закон за устройството на административните съдилища не ограничават правомощията на националните съдилища да проверяват налична ли е гаранцията, предоставена на лицата по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата.

120.

В това отношение Република Полша отбелязва, на първо място, че в случай на съмнение относно безпристрастността на съдия може да бъде поискан неговият или нейният отвод съгласно членове 48—54 от Гражданския процесуален кодекс ( 91 ), членове 40—44 от Наказателнопроцесуалния кодекс ( 92 ) или членове 18—24 от Административнопроцесуалния кодекс ( 93 ).

121.

На второ място, делото, по което компетентността на определен съд е поставена под въпрос или са възникнали съмнения относно правото на дадено лице на независим и безпристрастен съд, създаден със закон, можело да бъде изпратено до друг съд, който е компетентен по силата на националното право ( 94 ) и отговаря на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

122.

Трето, ако сезираният съдебен състав е бил незаконосъобразен или ако по делото е заседавал съдия, спрямо когото е налице основание за отвод, въззивният съд бил длъжен служебно да отмени процесуалните действия и съдебното решение в съответствие респективно с член 379, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс, член 349, параграф 1, точка 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс и член 183, параграф 2, точка 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Установяването на нарушение на член 47 от Хартата можело да доведе до отмяна на всички процесуални действия от въззивния съд и до отмяна на решението на основание, че то не е постановено от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Въззивният съд обаче не можел да оспорва мандата или компетентността на съдията, който е постановил порочното решение.

123.

В писмената си дуплика Република Полша посочва, че целта на член 42a, параграфи 1 и 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 5, параграфи 1a и 1b от изменения Закон за устройството на административните съдилища е да се предотврати поставянето под въпрос на мандатите или служебните правоотношения на съдиите в рамките на производства, различни от предвидените в Конституцията на Република Полша и законите за нейното прилагане. Освен това член 45 от Конституцията на Република Полша, международните договори и Хартата гарантирали правото на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Националното законодателство трябвало да се тълкува в светлината на всички тези разпоредби. Нередностите при назначаването на съдия или нарушаването на правото на съд, предварително създаден със закон, не водели до отмяна на акта за назначаване на съдия или на производството, в което е участвал този съдия ( 95 ).

124.

Република Полша смята, че Комисията е тълкувала неправилно член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища. Тя твърди, че тази разпоредба не възпрепятства проверката за правилното формиране на даден съдебен състав. Тя само кодифицирала съдебната практика на Върховния съд, според която, когато делото е разгледано в нарушение на разпоредбите относно разпределението на делата между съдиите от компетентния съд, това не представлявало основание за извънреден контрол по член 387 от Гражданския процесуален кодекс и член 439, параграф 1, точка 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс, което би довело до отмяна на процесуалните действия и на обжалваното решение. Нарушение от такъв характер обаче можело да представлява основание за контрол по общия ред. Съответно дадена страна можела да поиска отмяна на съдебно решение на основание, че нарушение на приложимия процедурен правилник се е отразило отрицателно на изхода на делото от нейна гледна точка. Освен това страната можела да поиска отвод на съдия, ако участието му в делото нарушава правото на безпристрастен съд.

125.

Република Полша твърди, че противно на твърдението на Комисията, посочено в точка 114 от настоящото заключение, член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища не се отнася до разглеждане от съдилищата на въпроса дали съдът, който е постановил решение, е бил независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Тази разпоредба се отнасяла единствено до последиците от нарушаването на правилата за разпределение на делата и за състава на съдилищата. От това следвало, че трябва да се отхвърли и оплакването на Комисията във връзка с член 8 от Закона за изменение, който предвижда, че член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища се прилага и за висящите дела.

126.

Република Полша поддържа, че твърдените нарушения на член 267 ДФЕС и на принципа на предимство на правото на Съюза, посочени от Комисията в нейното първо твърдение за нарушение, не са обосновани. Освен това тя твърди, че Комисията не е представила никакви доводи или доказателства, че член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд нарушава правото на Съюза. Република Полша също така смята, че Комисията е представила обясненията или доказателствата си в подкрепа на тези твърдения извън срока и Съдът не следва да ги взема предвид.

127.

В рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС задължение на Комисията е да докаже наличието на твърдяното неизпълнение, като представи пред Съда всички необходими доказателства, въз основа на които последният да провери дали е налице неизпълнение на задължения, без тя да може да се основава на каквато и да било презумпция ( 96 ). По силата на член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 120, буква в) от Процедурния правилник на този съд Комисията трябва във всяка подадена на основание член 258 ДФЕС искова молба да посочи точните твърдения за нарушения, по които Съдът следва да се произнесе, както и да изложи поне накратко правните и фактическите обстоятелства, на които основава тези твърдения за нарушения ( 97 ). По този начин основателността на иска трябва да се преценява единствено от гледна точка на изложените в исковата молба искания.

128.

В първото си твърдение за нарушение Комисията се позовава само на член 267 ДФЕС, без да обясни, дори в резюме, как посочените от нея разпоредби на полското законодателство нарушават тази разпоредба. Фактът, че в мотивираното си становище от 30 октомври 2020 г. Комисията обяснява значението на член 267 ДФЕС в контекста на твърдението за нарушение, не е достатъчен за целите на член 21 от Статута на Съда и член 120, буква в) от неговия процедурен правилник. Освен това, противно на твърдението в отговора, Съдът не може да предположи наличието на „функционална връзка“ между твърдяното нарушение на член 267 ДФЕС и въпросните разпоредби от полското законодателство. Доколкото Комисията може да е обяснила тази „функционална връзка“ в рамките на второто си твърдение за нарушение, това твърдение е направено по отношение на различни разпоредби от полското законодателство.

129.

За разлика от това смятам, че в точка 75 от исковата молба е обяснено в обобщен вид защо Комисията смята, че разпоредбите от полското законодателство, посочени в първото ѝ твърдение за нарушение, нарушават принципа на предимство на правото на Съюза. Освен това, като се има предвид, че член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд по същество повтаря член 29, параграф 3 от него ( 98 ), за Комисията е било достатъчно да се позове на член 26, параграф 3 в първото си оплакване, тъй като от изразеното в него като цяло може ясно да се заключи защо тя смята, че последната разпоредба нарушава правото на Съюза.

130.

С оглед на изложеното предлагам на Съда да отхвърли като недопустими доводите на Комисията във връзка с член 267 ДФЕС в рамките на първото твърдение за нарушение.

131.

Република Полша твърди, че основанията, изтъкнати във второто твърдение за нарушение, предявено от Комисията, са несъвместими с първото твърдение за нарушение и му противоречат. Комисията смята, че това твърдение на Република Полша е неоснователно.

132.

Второто твърдение за нарушение се отнася до изключителната компетентност, която националното законодателство предоставя на извънредната колегия да се произнася по въпроси, свързани с независимостта на съдилищата, съдебните състави и съдиите. В първото твърдение за нарушение се подлага на критика по-специално фактът, че някои разпоредби на полското законодателство забраняват на всички национални съдилища, включително на извънредната колегия ( 99 ), да проверяват законосъобразно ли е назначаването на съдии в Полша. Поради това в първото твърдение за нарушение се изтъква, че нито един съд в Полша не е компетентен да проверява, законосъобразно ли е назначаването на съдиите в Полша съгласно правото на Съюза. Поради това смятам, че първите две твърдения за нарушение, предявени от Комисията, са последователни.

133.

Република Полша не оспорва, че общите съдилища, Върховният съд и административните съдилища са длъжни да спазват член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, разглеждана в светлината на практиката на ЕСПЧ по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, както и принципа на предимство на правото на Съюза. Освен това тя не оспорва, че въпросните съдилища трябва да проверят дали е спазено правото на страните на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, в съответствие с решение Simpson. Република Полша твърди, че националните разпоредби, които Комисията е посочила, само предотвратяват обжалването на акта на президента на Републиката за назначаване на съдия. В този контекст тя изтъква редица други разпоредби на полското законодателство, които дават възможност на съдиите да проверят дали е гарантиран достъпът до безпристрастен съд, предварително създаден със закон.

134.

Противно на твърденията на Република Полша, в настоящото производство Комисията не оспорва нито прерогативите на президента на Републиката да назначава съдии, нито това, че актът за назначаване на съдия не може да бъде оспорван съгласно полското законодателство ( 100 ).

135.

В точка 133 от решение A. K. Съдът отбелязва, че сам по себе си фактът на назначаването на съдиите от президента на Републиката не е годен да ги обвърже с някаква зависимост от него, нито да породи съмнения в тяхната безпристрастност, ако от момента на назначаването им нататък те не са изложени на натиск. Освен това в точки 129—136 от решение A. B. и др. (Назначаване на съдии във Върховния съд — Жалби) ( 101 ) се посочва, че макар да не е възможно съдебно обжалване в контекста на процедура по назначаване на съдии в национален върховен съд при определени случаи, това може да не е проблематично за прилагането на изискванията, произтичащи от правото на EС, при условие че са налице други ефективни правни средства за защита. Положението може да е различно при отпадането на съществувалата до момента съдебна защита, а други релевантни обстоятелства, характеризиращи процедура по назначаване в даден национален правно-фактически контекст, може да породят у правните субекти съмнения от системно естество в независимостта и безпристрастността на назначените в резултат на тази процедура съдии ( 102 ).

136.

По този начин първото твърдение за нарушение, предявено от Комисията, се ограничава до твърдението, че на всички общи съдилища, административни съдилища и Върховния съд, включително на извънредната колегия ( 103 ), е забранено да проверяват служебно или по искане на страна дали съдът гарантира правото на лицата на ефективни правни средства за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон ( 104 ). Според Комисията оспорваните разпоредби водят до най-малко две неблагоприятни последици. На първо място, те не позволяват на съдилищата да разглеждат такива въпроси, независимо от естеството и обхвата на правното средство за защита, което може да бъде на разположение в националното право. Второ, освен това те възпрепятстват съдилищата да оставят без приложение националните разпоредби, които нарушават член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.

137.

Комисията и Република Полша не са единодушни относно приложното поле на оспорваните с първото твърдение за нарушение национални разпоредби.

138.

Текстът на член 42а, параграф 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 26, параграф 3 и член 29, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 5, параграф 1b от изменения Закон за устройството на административните съдилища изрично забранява на въпросните съдилища да установяват или преценяват „законосъобразността на назначаването на съдия“. Същите разпоредби също така забраняват на тези съдилища да установяват или преценяват „произтичащото от това назначаване правомощие да [се] упражнява[т] правораздавателни функции“.

139.

Член 42a, параграф 1 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 29, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд и член 5, параграф 1a от изменения Закон за устройството на административните съдилища също предвиждат, че тези съдилища не могат да „оспорват легитимността на съдилищата […] или на контролните и правозащитни органи“. Член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 8 от Закона за изменение ( 105 ) не допускат разпоредбите относно разпределянето на делата и определянето и изменението на съдебните състави да ограничават компетентността на съдия и да се изтъкват като основание да се установи противоречието със закона на съдебен състав, ненадлежното формиране на даден съд или липсата на оправомощаване или компетентност на дадено лице да се произнася като част от него.

140.

Текстът на тези разпоредби на пръв поглед не се ограничава до това да се възпрепятстват правомощията на съдилищата да отменят erga omnes акта на назначаване на съдия от президента на Полша. Вместо това той ясно възпрепятства всички полски съдилища, независимо дали служебно или по искане на страна, да повдигат или разглеждат, при каквито и да е обстоятелства и на каквото и да е основание, въпроса дали даден съдия е бил законно назначен или дали може да упражнява правораздавателни функции, независимо от естеството на твърдяната незаконосъобразност, оспорвания акт или процедура или съществуващите правни средства за защита. Следователно текстът на тези разпоредби е с толкова широк обхват, че заличава възможността националните съдилища да разглеждат въпроси относно независимостта на даден съдебен състав, както се изисква в решение Simpson ( 106 ).

141.

Макар че според член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд националните съдилища са длъжни да препращат въпроси за независимостта на съдия или съд на извънредната колегия, член 26, параграф 3 от този закон изрично изключва възможността извънредната колегия да преценява законосъобразността на назначаването на съдия или неговите правомощия да изпълнява правораздавателни функции. Освен това в съответствие с член 42а, параграф 1 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 29, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд и член 5, параграф 1a от изменения Закон за устройството на административните съдилища никой полски съд не може да поставя под въпрос легитимността на даден съд. Следователно прилагането на съответните средства за правна защита съгласно националното право е също толкова ограничено.

142.

В допълнение, макар че забраните, предвидени в член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 8 от Закона за изменение, в много случаи, както твърди Република Полша, могат да се отнасят до чисто организационни въпроси, включително до управлението на делата и натовареността, също така може да се окаже, че тези въпроси пораждат съмнения относно това дали даден съд е бил предварително създаден със закон или дали е безпристрастен. Пълната забрана дори за повдигане или разглеждане на такива въпроси в случаите, описани в оспорваната правна уредба, надхвърля заявените от Република Полша цели на тези разпоредби и ограничава наличието на средства за съдебна защита срещу такива нарушения. От това следва, че разглежданите национални разпоредби са толкова общо формулирани, че уреждат всички аспекти на проверката налице ли е право на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, гарантирано от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.

143.

По искане на Съда Република Полша представя като доказателство голям брой други разпоредби от националното право, които предвиждат, наред с другото, отвод на съдиите, препращане на делото на друг съд и отмяна на процесуални действия пред въззивните съдилища, поради несъответствие на тези процесуални действия с изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Например член 48 от Гражданския процесуален кодекс и член 40 от Наказателнопроцесуалния кодекс предвиждат автоматичен отвод на съдиите при определени конкретни обстоятелства. Съгласно член 49 от Гражданския процесуален кодекс и членове 41 и 42 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдия може да поиска да си направи отвод или страна може да поиска отвод на съдия. В съответствие с член 379, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс и член 439 от Наказателнопроцесуалния кодекс участието на съдия, който подлежи на автоматичен отвод, ще доведе до отмяна на съответните процесуални действия.

144.

В този контекст може да се отбележи, че Република Полша е посочила, че Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) неколкократно е ограничавал обхвата на националните правила относно отвода на съдиите. Така на 9 юни 2020 г. частично е престанал да действа член 49 от Гражданския процесуален кодекс в частта, в която е позволявал отвод на съдия въз основа на нередовното му назначаване от президента на Републиката по предложение на KRS ( 107 ). На 28 февруари 2022 г. същата разпоредба частично е престанала да действа в частта, в която е признавала като обстоятелство, което може да породи основателно съмнение в безпристрастността на съдия по конкретно дело, процедурата по назначаването му от президента на Републиката по предложение на KRS ( 108 ). Член 41, параграф 1 и член 42, параграф 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс са престанали да действат на 12 март 2020 г. в частта, в която са позволявали разглеждането на искане за отвод на съдия поради нередност при назначаването му от президента на Републиката по предложение на KRS ( 109 ). Тази съдебна практика налага ясни ограничения на възможността за отвод на съдия поради нередност при назначаването му, която се различава от възможността за оспорване на акта за назначаване на съдия от президента на Републиката.

145.

Различните разпоредби на полското право относно отвода на съдиите също не омаловажават факта, че формулировката на член 42а, параграфи 1 и 2 и член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 26, параграф 3 и член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, член 5, параграфи 1a и 1b от изменения Закон за устройството на административните съдилища и член 8 от Закона за изменение е изключително широка и не се ограничава до производства, насочени към оспорване на акта за назначаване на съдия. Вместо това тези разпоредби имат за цел да възпрепятстват съдебния контрол върху съдебния състав или върху всеки акт, водещ до назначаването на съдия, като по този начин се изключват всички правни средства за защита в случай на нарушение на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.

146.

Дори ако се приеме, че съществуват други разпоредби на националното право, които, изглежда, позволяват на съдилищата да проверяват, поне до известна степен, спазването на гаранциите, предвидени в член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС и член 47 от Хартата ( 110 ), съвместното им съществуване с разпоредбите на националното право, които Комисията оспорва в първото си твърдение за нарушение, и ограниченията, които съдебната практика на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) налага по отношение на тяхното прилагане, създават значителна правна несигурност, като по този начин подкопават възможностите на съдилищата и страните за достъп до независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Комисията иска също така да се установи, че като е приложила националните разпоредби, на които се позовава в настоящото твърдение за нарушение, Република Полша е нарушила предимството на правото на Съюза. Както посочих в отговора си по второто твърдение за нарушение ( 111 ), твърдението за нарушение на принципа на предимство не е самостоятелно и е излишно да се произнасям по него като такова.

147.

Ето защо предлагам на Съда да постанови, че националните разпоредби, разглеждани в първото твърдение за нарушение, са в състояние да накърнят компетентността на полските съдилища да проверяват спазвани ли са изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, във връзка с член 47 от Хартата, като по този начин нарушават посочените разпоредби от правото на Съюза.

148.

Това твърдение за нарушение се отнася до добавянето на две дисциплинарни нарушения към член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища ( 112 ) и член 72, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд ( 113 ), както и до Закона за изменение, с който в член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд се въвежда дисциплинарно нарушение, състоящо се в „явно и грубо нарушение на правни норми“. Според Комисията член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд квалифицират като дисциплинарно нарушение даването от национален съд на оценка за независимостта на друг съдия или съдебен орган и за техния статут на „съд, предварително създаден със закон“. Това представлявало неизпълнение от страна на Република Полша на задълженията ѝ по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и по член 267 ДФЕС.

149.

Комисията изхожда от позицията, че не може да се приеме, че национален съд извършва дисциплинарно нарушение, което носи риск от налагането на дисциплинарни мерки, когато изпълнява задълженията, предвидени в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.

150.

Според Комисията първото дисциплинарно нарушение, съдържащо се в разпоредбите, цитирани в точка 148 от настоящото заключение, се отнася до действия или бездействия, които възпрепятстват или сериозно накърняват функционирането на съдебен орган. Второто се отнася до актове, които поставят под въпрос наличието на служебно правоотношение на съдия, валидността на назначаването на съдия или легитимността на конституционен орган на Република Полша.

151.

Съдиите от общите и административните съдилища, които са извършили тези нарушения, са застрашени от освобождаване или преместване в друг съд. Съдия може да бъде глобен или отстранен от длъжност за това, което се описва като дребни нарушения ( 114 ). Съдиите от Върховния съд и съдиите от Върховния административен съд подлежат на безусловно освобождаване за такива нарушения ( 115 ). Комисията отбелязва, че според Република Полша целта на въпросните дисциплинарни нарушения е да се гарантира „ефективността“ на член 42а и член 55, параграф 4 от изменения Закон за организацията на общите съдилища и член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд ( 116 ), както и да се гарантира, че националните съдилища спазват новите правомощия, които са предоставени изключително на извънредната колегия ( 117 ).

152.

Комисията твърди, че проверката от страна на съда на законосъобразността на процедурата за назначаване на съдии в съответствие с решение Simpson ( 118 ) може да бъде квалифицирана като акт, който „поставя[…] под въпрос наличието на служебно правоотношение на съдия [или] валидността на назначаването на съдия“ съгласно член 107, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за Върховния съд и следователно води до образуване на дисциплинарно производство.

153.

Освен това, както е посочила в контекста на второто си твърдение за нарушение, Комисията смята, че е необходимо всички национални съдилища да могат да преценяват независимостта на съда или на съдията, който разглежда конкретно дело. Понастоящем тази оценка е от изключителната компетентност на извънредната колегия. Срещу всеки национален съд, който нарушава посочените във второто твърдение за нарушение разпоредби на националното право, като се позовава на принципа на предимство на правото на Съюза, може да бъде образувано дисциплинарно производство съгласно член 107, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за Върховния съд, т.е. за действие или бездействие, което възпрепятства или сериозно накърнява функционирането на съдебната власт.

154.

Констатацията на съда, че даден правораздавателен орган не е предварително създаден със закон поради нередности в процедурата, довела до назначаването на съдия, може — като акт, който поставя под въпрос „валидността на назначаването на съдия“ — да бъде квалифицирана като нарушение по член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища или член 72, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд.

155.

Дисциплинарните нарушения по член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и на член 72, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд засягат и съдържанието на съдебни решения, с които се оценява независимостта и безпристрастността на друг съдия или съд или статутът на „предварително създаден със закон съд“. Това положение на нещата противоречи на решение Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) ( 119 ), в което Съдът постановява, че независимостта на съдебната власт изисква дисциплинарният режим да не се използва като система за политически контрол върху съдържанието на съдебните решения.

156.

Същите национални разпоредби допринасят за третирането като дисциплинарно нарушение и на отправянето от съдилищата на преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС относно тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата поради съмнения относно законосъобразността на правомощията на даден съд ( 120 ).

157.

Комисията смята, че тези дисциплинарни нарушения не са съобразени с решение A. K., както твърди Република Полша. Ако прилагането на критериите, посочени в точки 132—154 от това решение, доведе до заключението, че даден съд не е независим и безпристрастен в съответствие с член 47 от Хартата, националният съд трябва да остави без приложение националните разпоредби, които възлагат компетентност на такъв съд. Подобно поведение би могло да се счита за дисциплинарно нарушение по смисъла на член 107, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за Върховния съд, тъй като би могло да представлява действие или бездействие, което може да възпрепятства или сериозно да накърни функционирането на съдебен орган. Освен това, противно на твърденията на Република Полша, Съдът не се е произнесъл в точка 133 от решение A. K., че назначаването на съдии от президента на Републиката не може да бъде предмет на съдебен контрол. Съдът е посочил, че сам по себе си фактът на назначаването на съдия от президента на Република Полша не е годен да породи съмнения в неговата безпристрастност, ако от момента на назначаването му съдията не е изложен на натиск и не получава инструкции при упражняването на функциите си.

158.

Законът за изменение въвежда в член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд дисциплинарно нарушение, състоящо се в „явни и груби нарушения на правни норми“. Това дисциплинарно нарушение вече се е прилагало за съдиите от общите съдилища съгласно член 107, параграф 1, точка 1 от Закона за устройството на общите съдилища. В решението за дисциплинарния режим за съдиите е разгледана съвместимостта на последната разпоредба с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Дисциплинарното нарушение „явно и грубо нарушение на правни норми“ е неясно понятие, което е в състояние да ограничи съдържанието на съдебните актове. Не може да се изключи, че член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд, разглеждан в контекста на засилената дейност на дисциплинарните служители и натиска, упражняван от изпълнителната власт върху дейността на дисциплинарните органи след измененията, въведени със Закона за Върховния съд от 8 декември 2017 г. ( 121 ), може да се използва за упражняване на политически контрол върху правораздавателната дейност на съдиите от Върховния съд.

159.

В писмената си дуплика Комисията подчертава, че третото твърдение за нарушение се отнася по-скоро до съдържанието и условията на въпросните законодателни разпоредби, отколкото до тяхната съдебна преценка или прилагане. В решението за дисциплинарния режим на съдиите ( 122 ) Съдът постановява, че е съществено да бъдат предвидени правила, които дефинират достатъчно ясно и точно поведението, което може да доведе до ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдиите, за да се гарантира независимостта и да се избегне тяхното излагане на риск от ангажиране на дисциплинарната им отговорност единствено поради факта на тяхното решение. Думите „актове, които поставят под въпрос“ в член 107, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за Върховния съд не се ограничават до оспорване на акта на президента на Републиката за назначаване на съдия.

160.

Комисията също така твърди, че Република Полша не оспорва сходството между член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд и член 107, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за устройството на общите съдилища. Мотивите на решението за дисциплинарния режим за съдиите се прилагало a fortiori към член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд.

161.

Република Полша твърди, че третото твърдение за нарушение е неоснователно, тъй като Комисията не е изпълнила изискването относно тежестта на доказване съгласно член 258 ДФЕС. Тя отбелязва по-специално, че Комисията се позовава на текста на разглежданите национални разпоредби и не представя никакви доказателства нито относно тяхното прилагане, нито относно съдебната практика по тяхното тълкуване.

162.

Член 107, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за Върховния съд били повлияни от френското законодателство ( 123 ). Комисията никога не била оспорвала съвместимостта на тези разпоредби с правото на Съюза. Освен това според Република Полша от тези разпоредби на националното право не може да се направи извод, че те се прилагат в случаите, в които се прилага правото на Съюза, включително член 19, параграф 1 ДЕС. Прилагането на правото на Съюза не било действие или бездействие, което може да възпрепятства или сериозно да накърни функционирането на съдебен орган.

163.

Република Полша твърди, че тълкуването от страна на Комисията на член 107, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за Върховния съд противоречи и на целта, преследвана с тези разпоредби, а именно да се гарантира, че съдиите, които са членове на професия, основана на обществено доверие, не се държат по начин, несъвместим с достойнството на тяхната длъжност. Тъй като прилагането на закона и отправянето на преюдициални запитвания е задължение на съда, твърдението на Комисията, че тези действия могат да представляват дисциплинарно нарушение, било неправилно. Тези разпоредби също така не допускали преразглеждане на съдебни решения или налагане на дисциплинарна отговорност на съдия като последица от проверката на това дали е гарантирано правото на съд. Следователно позицията на Комисията е необоснована от езикова, логическа и емпирична гледна точка и националната съдебна практика не я подкрепя.

164.

Що се отнася до член 107, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за Върховния съд ( 124 ), според Република Полша Комисията смесва проверката от национален съд за това спазени ли са изискванията, предвидени в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, с последиците от тази проверка, които се състоят в поставяне под въпрос на упражняването на прерогативите на президента на Републиката да назначи конкретен съдия.

165.

Въпросните дисциплинарни нарушения не се състояли в извършването на проверка на това дали е спазено правото на дадено лице на съд съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Вместо това тези разпоредби на националното право не допускали съдът да поставя под въпрос валидността на съдебно назначение в рамките на производство, различно от предвиденото в Конституцията на Република Полша или в приетите въз основа на нея разпоредби.

166.

Оспорваните национални разпоредби не изключвали наличието на правни средства за защита срещу нарушение на правата на дадена страна по член 47 от Хартата, като например отмяна на съдебно решение, отвод на съдия или препращане на делото на друг съд, който спазва тази разпоредба от Хартата в съответствие с решение A. K. Тези разпоредби не възпрепятствали и отправянето на преюдициални запитвания на основание член 267 ДФЕС. След приемането им полските съдилища са отправили редица преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Комисията не твърди, че срещу някой от членовете на съдебните състави, отправили тези преюдициални запитвания, е било образувано дисциплинарно производство, а Република Полша потвърждава, че това не се е случвало.

167.

Република Полша също така потвърждава, че член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд съответства на член 107, параграф 1, точка 1 от Закона за устройството на общите съдилища, който предвижда, че съдиите носят дисциплинарна отговорност за „явни и груби нарушения на правни норми“. Последната разпоредба е в сила без промяна от 1 октомври 2001 г. До този момент тя не е предизвикала никакви възражения. По този начин член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд само уеднаквявал определението за дисциплинарно нарушение, което вече се прилага за съдиите от общите съдилища. Според Република Полша би било недопустимо законодателят да освободи съдиите от Върховния съд, които трябва да отговарят на най-високите стандарти за законосъобразно поведение и правни познания, от отговорност в дисциплинарно производство за нарушения, състоящи се в явни и груби нарушения на правни норми.

168.

Съгласно практиката на Върховния съд нарушението на правните норми е „явно“, когато „грешката на съда е лесно установима, допусната е във връзка с въпросната разпоредба, въпреки че смисълът на тази разпоредба не трябва да поражда съмнения дори у лица със средна правна квалификация и нейното прилагане не изисква допълнителен анализ“ ( 125 ) или „когато в съзнанието на всеки юрист, без допълнителни разсъждения, тя не поражда никакво съмнение относно факта, че е налице нарушение на правна норма“ ( 126 ). Следователно както от текста на член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд, така и от съдебната практика по него ставало ясно, че спазването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 267 ДФЕС не представлява явно и грубо нарушение на правна норма.

169.

В писмената дуплика се изтъква, че противно на твърденията на Комисията, посочени в точка 159 от настоящото заключение, практиката на Съда ( 127 ) изисква при оценката на националното законодателство да се вземе предвид неговото прилагане на практика, включително всяка национална съдебна практика по тълкуването му.

170.

Република Полша твърди, че основанията, които Комисията изтъква във второто си твърдение за нарушение, са несъвместими и противоречат на третото ѝ твърдение за нарушение. Комисията иска Съдът да отхвърли това твърдение. Второто твърдение за нарушение се отнася до изключителната компетентност, която някои разпоредби на националното право предоставят на извънредната колегия да се произнася по въпроси, свързани с независимостта на съдилищата, съдебните състави и съдиите. Третото твърдение за нарушение се отнася до това, че проверката на съда спазени ли са изискванията на ЕС за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, са квалифицирани като дисциплинарно нарушение. Тези две твърдения очевидно са различни. Ето защо не съм съгласен, че между тях съществува явно противоречие, и предлагам на Съда да отхвърли възражението на Република Полша в това отношение.

171.

Вследствие на изискванията, свързани с независимия и безпристрастен съд, предварително създаден със закон съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата, дисциплинарният режим на съдиите трябва да предоставя необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използване на подобен режим като система за политически контрол върху съдържанието на съдебните решения. В това отношение въвеждането на правила, определящи по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на производство, гарантиращо изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт ( 128 ).

172.

Дисциплинарният режим на съдиите несъмнено се отнася до организацията на правораздаването и следователно до компетентността на държавите членки. Този режим може, в зависимост от начина, по който държавата членка го налага, да представлява обстоятелство, което да допринася за отчетността и ефикасността на съдебната система. При упражняването на тази компетентност държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, като осигурят по-специално независимостта на съдилищата, които се произнасят по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на това право, за да гарантират на правните субекти ефективна правна защита съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 129 ).

173.

Гарантирането на тази независимост не може да доведе до положение, в което да се изключи напълно, че в определени, изцяло изключителни случаи съдия може да бъде подведен под дисциплинарна отговорност поради приети от него съдебни решения. Всъщност такова изискване за независимост очевидно няма за цел да оправдае сериозни и напълно неизвиними нарушения от страна на съдиите, като умишлено нарушение поради недобросъвестност или изключително груба небрежност на нормите на националното право или на правото на Съюза, чието спазване следва да осигурят, или своеволни действия или отказ от правосъдие, при положение че като осъществяващи правораздаване те следва да се произнасят по спорове ( 130 ).

174.

За да се гарантира обаче съдебна независимост и да се избегне така отклоняването на дисциплинарния режим от легитимните му цели, от съществено значение е, когато съдебно решение съдържа евентуална грешка при тълкуването и/или прилагането на нормите на националното право или на правото на Съюза, или при преценката на фактите и на доказателствата, този факт да не може сам по себе си да води до ангажиране на дисциплинарната отговорност ( 131 ).

175.

Ангажирането на дисциплинарната отговорност трябва да бъде подчинено на обективни и проверими критерии, свързани с доброто правораздаване, както и на гаранции, които имат за цел да се избегне всякакъв риск от външен натиск върху съдържанието на съдебните решения и по този начин да се предотврати всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на съответните съдии на влиянието на външни фактори и в неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси ( 132 ). В това отношение е съществено да бъдат предвидени правила, които дефинират достатъчно ясно и точно поведението, което може да доведе до ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдиите, за да се гарантира присъщата на тяхната функция независимост и да се избегне тяхното излагане на риск от ангажиране на дисциплинарната им отговорност единствено поради факта на тяхното решение ( 133 ). Съдът също така постановява, че невъзможността спрямо национални съдии да се предвиждат производства или дисциплинарни наказания за това, че са упражнили правото да сезират Съда на основание член 267 ДФЕС, което е изключително тяхно правомощие, представлява гаранция, неразривно свързана с тяхната независимост ( 134 ).

176.

От постоянната практика на Съда следва, че обхватът на националните законови разпоредби, които са предмет на производство за установяване на неизпълнение на задължения, трябва да се преценява в светлината на тълкуването им от националните съдилища ( 135 ). В третото си твърдение за нарушение Комисията поддържа, че самите условия на националните разпоредби очевидно нарушават точно определими разпоредби на правото на EС и че следователно не е необходимо да се изследва начинът, по който тези разпоредби се прилагат на практика ( 136 ). Тъй като Комисията е избрала да изложи доводите си по този начин, не виждам никаква логична причина Съдът да не може да ги приеме и да се произнесе по тях на това основание, с риск искането на Комисията в това отношение да бъде отхвърлено.

177.

Република Полша твърди, че текстът на член 107, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и на член 72, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за Върховния съд е сходен с еквивалентни разпоредби на френското право, и отбелязва, че Комисията никога не е оспорвала валидността на последните. Освен това Република Полша твърди, че член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд не предоставя по-голяма свобода на преценка на органа, натоварен да се произнесе по даден спор, отколкото еквивалентните разпоредби на белгийското, датското и нидерландското право.

178.

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че настоящото производство за установяване на неизпълнение е насочено срещу Република Полша. Тъй като в това производство за установяване на неизпълнение на задължения Съдът не се занимава със законосъобразността на действащите в други държави членки правни норми, тази държава членка не може да се позовава на тях, за да докаже, че не е нарушила правото на Съюза ( 137 ).

179.

Доколкото се отнася до член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, третото изложено от Комисията твърдение за нарушение е тясно свързано с второто. Комисията смята, че всички национални съдилища трябва да могат да преценяват дали са изпълнени изискванията за независимост, безпристрастност и предварителна законоустановеност. Според тълкуването на Комисията на горепосочените разпоредби може да се приеме, че такава оценка представлява действие, което сериозно накърнява функционирането на съдебен орган или поставя под въпрос наличието на служебно правоотношение на съдия или валидността на неговото назначение.

180.

Както е посочено в предложения от мен отговор по второто твърдение за нарушение, смятам, че при липса на нарушение на принципите на равностойност или ефективност националните правила за компетентност, които ограничават или стесняват съдилищата или техните състави, които могат да се произнасят по въпроси, свързани с независимостта на даден съд, състав или съдия, по принцип не нарушават член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. При условие че правилата за компетентност са ясни и точни, в обичайния ход на производството съд, съдебен състав или съдия не би трябвало да си присвоява компетентността на друга юрисдикция.

181.

Според мен текстът на член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и на член 72, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд е толкова общо и неясно формулиран, че с основание може да се тълкува в смисъл, че проверката от съдия спазено ли е някое от изискванията на член 19, параграф 2, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон ( 138 ), може да се счита за дисциплинарно нарушение. Може основателно да се твърди, че съдът, който в рамките на своята компетентност проверява дали той или друг съд спазва член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата или отправя преюдициални запитвания до Съда на основание член 267 ДФЕС ( 139 ), по този начин възпрепятства или сериозно накърнява функционирането на съдебен орган, или поставя под въпрос валидността на назначаването на съдия.

182.

Член 107, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за Върховния съд се отнасят до действия или бездействия, които могат да възпрепятстват или сериозно да накърнят функционирането на съдебен орган. В тях не се уточнява, че тези действия или бездействия трябва да са незаконосъобразни съгласно националното право или правото на Съюза. Поради това твърдението на Република Полша, че действие, извършено в рамките на закона и при неговото прилагане, не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на тези разпоредби, изглежда несъстоятелно. Разглежданите разпоредби не позволяват на читателя недвусмислено да установи наличието на дисциплинарно нарушение, или в случая — твърдяната липса на такова, с изискваната от закона яснота и точност.

183.

Освен това член 107, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за Върховния съд се отнасят и до актове, които поставят под въпрос наличието на служебно правоотношение на съдия, валидността на назначаването на съдия или легитимността на конституционен орган на Република Полша. Тези разпоредби са формулирани толкова широко, че обхващат въпроси, които надхвърлят оспорването на акта за назначаване на съдия от президента на Републиката. Според мен текстът обхваща всички опити за оспорване на който и да е аспект от процедурата по назначаване на съдия ( 140 ), включително например дали е спазено изискването за предварително създаване на съд със закон в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Предвид широкия обхват на текста на член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и на член 72, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, съществува ясен риск отправянето на преюдициално запитване, включващо тези разпоредби на правото на Съюза, да се счита за дисциплинарно нарушение.

184.

Същите съображения важат и за проверката безпристрастен ли е съдът. Въпреки че полското законодателство съдържа множество разпоредби относно отвода на съдиите, решенията на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) значително ограничават обхвата на тези разпоредби ( 141 ). Така разглеждането на искане за отвод на съдия, основано на нередност в процедурата, довела до назначаването му, изглежда може да представлява дисциплинарно нарушение.

185.

Що се отнася до член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд, безспорно е, че текстът, обхватът и целта на тази разпоредба са същите като тези на член 107, параграф 1, точка 1 от Закона за устройството на общите съдилища. В точки 140 и 141 от решението за дисциплинарния режим за съдиите Съдът постановява, че член 107, параграф 1 от Закона за устройството на общите съдилища не отговаря на изискванията за яснота и точност. След като разглежда прилагането на тази разпоредба в светлината по-специално на националната съдебна практика, която Република Полша е посочила, Съдът постановява, че понятието „явно и грубо нарушение на правните норми“ не изключва, че съдиите ще бъдат подведени под отговорност само поради твърдяното погрешно съдържание на техните съдебни решения, като същевременно се гарантира ограничаването на тази отговорност само до напълно изключителни случаи.

186.

В настоящия случай Република Полша се позовава на съдебната практика на Върховния съд по член 107, параграф 1 от Закона за устройството на общите съдилища, за да докаже, че член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд не може да се тълкува в смисъл, че налага дисциплинарни санкции като последица от спазването на изискванията, наложени от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.

187.

Цитираната от Република Полша съдебна практика по член 107, параграф 1 от Закона за устройството на общите съдилища, най-новата от която е от 2015 г. ( 142 ), е приета от колегията на Върховния съд, която е била компетентна преди реформата на този съд със Закона за Върховния съд от 8 декември 2017 г. ( 143 ), а не от Дисциплинарната колегия в сегашния ѝ вид.

188.

Освен това, както се посочва в писмената реплика, в решението за дисциплинарния режим на съдиите ( 144 ) Съдът установява, че в едно от последните си решения ( 145 ) настоящата дисциплинарна колегия тълкува широко член 107, параграф 1 от Закона за устройството на общите съдилища, което се отклонява от възприетата практика на Върховния съд и намалява защитата на правовата държава ( 146 ). Съгласно постоянна практика на Съда, когато дадено национално законодателство е предмет на разнопосочни тълкувания в съдебната практика, които могат да бъдат взети предвид и някои от които водят до прилагане на посоченото законодателство в съответствие с правото на Съюза, а други до прилагане, несъвместимо с това право, следва най-малкото да се приеме, че това законодателство не е достатъчно ясно и точно, за да осигури прилагане, съвместимо с правото на Съюза ( 147 ).

189.

В съответствие с член 73, параграф 1 от изменения Закон за Върховния съд Дисциплинарната колегия разглежда дисциплинарните дела по отношение на съдиите от общите съдилища като въззивна (и последна) инстанция и дисциплинарните дела по отношение на съдиите от Върховния съд като първа и като въззивна инстанция. Като се има предвид, че Дисциплинарната колегия не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 148 ), съществува повишен риск член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд ( 149 ) да бъде тълкуван така, че да се улесни използването на дисциплинарния режим за оказване на влияние върху съдебните решения ( 150 ).

190.

Поради това предлагам на Съда да уважи третото твърдение за нарушение и да постанови, че като е приела член 72, параграф 1, точка 1 от изменения Закон за Върховния съд, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.

191.

С четвъртото си твърдение за нарушение, което се отнася до редица разпоредби на член 27, параграф 1 от изменения Закон за Върховния съд, Комисията поддържа, че Република Полша е нарушила член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, като е предоставила на Дисциплинарната колегия, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани в съответствие с практиката на Съда ( 151 ), компетентността да се произнася по дела, които имат пряко въздействие върху статута на съдиите и помощник-съдиите и изпълнението на длъжността им.

192.

Комисията смята, че цялостната оценка на редица елементи, свързани със състава и компетентността на Дисциплинарната колегия, обстоятелствата, при които са били назначени нейните членове, по-специално ролята на KRS, конституционния орган, отговорен за гарантиране на независимостта на съдилищата и съдиите, както и фактът, че мерките са били приети едновременно в полското законодателство, показват „системно разкъсване“ на предишния режим. Това пораждало не само основателни съмнения относно независимостта на Дисциплинарната колегия, нейната неподатливост на външни фактори и безпристрастност по отношение на интересите, свързани с делата, които са от нейната компетентност, но и пряко накърнявало независимостта на съдиите, които са под нейна юрисдикция.

193.

Комисията отбелязва, че новосъздадената дисциплинарна колегия е била натоварена с определени категории дела, свързани със статута на съдиите, които преди това са били от компетентността на общите съдилища или на други съдилища. Освен това всички членове на Дисциплинарната колегия били назначени по процедура, в която е участвал новосъздаденият KRS. В тази връзка четиригодишният мандат на 15‑те членове на KRS бил съкратен, а процедурата за избор на бъдещите членове била изменена, за да се увеличи влиянието на Сейма върху състава му. Комисията подчертава също така, че с добавянето на параграф 1b и параграф 4 в член 44 от Закона за KRS ( 152 ) е ограничена ефективността на съдебния контрол върху решенията на KRS, с които на президента на републиката се предлагат кандидати за длъжността съдия във Върховния съд ( 153 ). Накрая, Комисията се позовава и на по-голямата организационна, функционална и финансова самостоятелност на Дисциплинарната колегия в сравнение с другите четири колегии на Върховния съд.

194.

Четвъртото твърдение за нарушение е насочено срещу три разпоредби: първо, член 27, параграф 1, точка 1a от изменения Закон за Върховния съд относно исканията за предоставяне на разрешение за образуване на наказателно производство срещу съдии и помощник-съдии или за тяхното задържане, второ, член 27, параграф 1, точка 2 от изменения Закон за Върховния съд, отнасящ се до трудовото и социалноосигурителното законодателство, приложимо за съдиите от Върховния съд, трето, член 27, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за Върховния съд, който урежда задължителното пенсиониране на съдиите.

195.

Според Комисията Съдът е постановил, че изискването за независимост на съдиите налага дисциплинарният режим за лицата, натоварени с осъществяването на съдебни функции, да включва необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използване на подобен режим като система за политически контрол над съдържанието на съдебните решения. Така въвеждането на правила, които определят по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на процедура, гарантираща изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт ( 154 ).

196.

Комисията твърди, че когато дисциплинарната колегия взема решение на първа и втора инстанция за снемане на съдебния имунитет на съдия преди образуването на наказателно производство срещу него, тя трябва да провери дали е налице обосновано предположение, че е извършено предполагаемото престъпление. Дисциплинарната колегия трябвало да се произнесе и по привременните мерки, включително временно отстраняване от длъжност на съдията в този контекст. По този начин Дисциплинарната колегия се намесвала пряко в упражняването на съдебната дейност на този съдия. Тъй като временното отстраняване на съдия можело да продължи неопределен период от време, по време на който възнаграждението му се намалявало с между 25 % и 50 %, перспективата за предприемане на тези допълнителни мерки можела да бъде средство за оказване на натиск върху съдиите и повлияване по този начин върху съдържанието на техните решения.

197.

Освен това Комисията твърди, че изключителната компетентност на Дисциплинарната колегия по дела, свързани с трудовото право, социалното осигуряване и пенсионирането, включително въпроси, свързани с възнаграждението, отпуските и отсъствията, основанията за болест, надбавките и пенсионирането поради болест или физическо или психическо увреждане, оказва пряко влияние върху условията, при които съдиите от Върховния съд упражняват съдебната си дейност.

198.

Според Комисията Дисциплинарната колегия смята, че е компетентна да разглежда дела, които определят служебните правоотношения на съдиите от Върховния съд в рамките на производства, образувани съгласно член 189 от Гражданския процесуален кодекс. Както и в случая с дисциплинарните производства и решенията за снемане на имунитета на съдиите, Комисията смята, че е важно независим съд да приема или преразглежда такива решения, за да защити съдиите от необоснован натиск и несигурност, способни да засегнат тяхната независимост.

199.

В писмената реплика се възприемат мотивите по точки 88—110 от решението за дисциплинарния режим на съдиите, в което Съдът постановява, че като не е гарантирала независимостта и безпристрастността на Дисциплинарната колегия, Република Полша е накърнила независимостта на съдиите от общите съдилища и от Върховния съд, като по този начин не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Макар че държавите членки могат да установят правила относно съдебния имунитет, тези правила не могат да действат по начин, който да накърнява независимостта на съдебната власт. Комисията добавя, че по делото Reczkowicz с/у Полша ( 155 ), ЕСПЧ е постановил, че Дисциплинарната колегия не е „съд, предварително създаден със закон“.

200.

Република Полша иска от Съда четвъртото твърдение за нарушение да бъде отхвърлено. Фактът, че изпълнителната власт назначава съдиите, не бил годен да ги обвърже с някаква зависимост от нея, нито да породи съмнения в тяхната безпристрастност, ако от момента на назначаването им нататък те не са изложени на натиск и не получават инструкции при упражняването на функциите си ( 156 ). Цялостната оценка на процедурата за назначаване на съдиите от Дисциплинарната колегия и на системата от гаранции, която ги защитава след назначаването им, показвала, че не съществува възможност върху тях да бъде упражняван външен натиск.

201.

Според Република Полша нейната конституция определя процедурата за назначаване на всички съдии, включително тези от Дисциплинарната колегия. Съгласно член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията на Република Полша, президентът на републиката назначава съдиите по предложение на KRS за неопределен период от време. Назначаването на съдии било утвърден прерогатив на президента на републиката, който се упражнявал в съответствие с член 31 от Закона за Върховния съд, след получаване на становището на първия председател на Върховния съд. Президентът на Републиката публикувал съобщение в Monitor Polski, полския официален вестник, за да обяви броя на свободните съдийски места, които трябва да бъдат заети във всяка колегия на Върховния съд. В член 30 от Закона за Върховния съд се съдържал изчерпателен списък на условията, на които трябва да отговарят кандидатите за длъжността съдия във Върховния съд ( 157 ). В срок от един месец от датата на публикуване на обявлението всяко лице, което отговаря на условията за заемане на длъжността съдия във Върховния съд, можело да подаде заявление до KRS за заемане на длъжността съдия в определената в обявлението колегия. След като установи, че кандидатите отговарят на условията и формалните изисквания, председателят на KRS, съгласно член 31, параграф 1 от Закона за KRS от 12 май 2011 г., назначавал група от най-малко трима членове на органа, които отговарят за изготвянето на становище по подадените кандидатури. След разглеждане заявленията, подадени в рамките на тази процедура, KRS представял на президента на Републиката предложение за назначаване на съдии на свободните длъжности във Върховния съд. Въпреки че предложението на KRS не обвързвало президента на републиката, той не можел да назначи лице, което KRS не е предложил за съдия. По този начин ролята на KRS не се различавала от тази на съдебните съвети в други държави членки.

202.

Република Полша подчертава, че независимостта на съдиите от Дисциплинарната колегия произтича не само от процедурата за тяхното назначаване, но преди всичко от широката система от гаранции, според която всички съдии от Дисциплинарната колегия могат да вземат решенията си напълно освободени от външен натиск. По силата на член 179 от Конституцията на Република Полша съдиите се назначавали за неопределен период от време. Член 180 от Конституцията на Република Полша предвиждал, че съдиите са несменяеми. Съдия не можел да бъде освободен, временно отстранен от длъжност, преместен в друга юрисдикция или на друга длъжност против волята му, освен в съответствие със съдебно решение и само в случаите, предвидени в закона. Съдията се пенсионирал след навършване на законоустановената възраст и можел, в съответствие с предвидените в закона правила, да бъде пенсиониран в резултат на заболяване или недъг, които го правят неспособен да изпълнява задълженията си. Съгласно член 181 от Конституцията на Република Полша съдията имал имунитет от съдебни производства и следователно не можел да бъде подведен под наказателна отговорност или лишен от свобода без предварителното съгласие на определен от закона съд. Освен това съдиите били длъжни да останат аполитични съгласно член 178, параграф 3 от Конституцията на Република Полша. В съответствие с член 44 от Закона за Върховния съд съдиите от този съд (включително тези от неговата дисциплинарна колегия) по принцип не можели да заемат друга длъжност. Същевременно съдиите от Върховния съд се ползвали от подходящи материални условия, които имали за цел да компенсират наложените им забрани и ограничения. Съдиите от Дисциплинарната колегия имали право на допълнително възнаграждение в размер на 40 % от общата основна заплата и на надбавка за изпълнение на служебните задължения (с изключение на случаите, когато съдията заема длъжност на научен работник или преподавател, за периода от датата на встъпване в длъжност до края на заемането на тази длъжност) поради правилата за несъвместимост на упражняването на други функции.

203.

Според Република Полша Комисията не е обяснила по какъв начин автономията на Дисциплинарната колегия води до възможността за оказване на натиск върху съдиите, заседаващи в тази колегия. Създаването на Дисциплинарната колегия било обосновано с неефективността на дисциплинарните производства и неспособността на съдиите от Върховния съд да дисциплинират съдебните нарушения. Независимостта на Дисциплинарната колегия в рамките на Върховния съд, съчетана с липсата на каквато и да е зависимост от други власти, показвала необосноваността на твърденията на Комисията. Освен това Република Полша подчертава, че прехвърлянето на компетентност към Дисциплинарната колегия е свързано с организацията на съдебната власт, която била от изключителната компетентност на държавите членки. Всъщност в някои държави членки ( 158 ) съдиите не се ползвали с имунитет. Ако Комисията смята, че съдебният имунитет е изискване на правото на Съюза, тя следвало да отправи това искане към всички държави членки.

204.

Република Полша твърди, че процедурата за назначаване на съдии в Дисциплинарната колегия предлага много по-високи гаранции за независимост от процедурите, за които Съдът е преценил, че отговарят на стандартите, предвидени в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 159 ). Тя настоява, че не е налице „системно разкъсване“ и че Комисията явно прилага двойни стандарти. Комисията не била обяснила понятието „системно разкъсване“, което не било правно понятие и не било познато в международната съдебна практика. Реформата на съдебната система също не била свързана с никакво „разкъсване“. Напротив, Дисциплинарната колегия изпълнявала функциите на дисциплинарен съд на първа или втора инстанция.

205.

Макар че организацията на правосъдието, включително правилата за наказателни производства срещу съдии, е от компетентността на държавите членки, упражняването на тази компетентност трябва да е при спазване на правото на Съюза. Когато една държава членка предвиди специфични правила за наказателните производства срещу съдии, за да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти относно неподатливостта на съдиите на външни фактори, в частност на пряко или непряко влияние от страна на законодателната и изпълнителната власт, които могат да насочват техните решения, изискването за независимост налага тези специални правила да са обосновани от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване. Тези правила, подобно на правилата относно дисциплинарната отговорност на съдии, трябва да предвиждат необходимите гаранции тези наказателни производства да не могат да бъдат използвани като система за политически контрол над дейността на посочените съдии, и да гарантират напълно правата, прогласени в членове 47 и 48 от Хартата ( 160 ).

206.

По силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че юрисдикциите, които биха могли да се произнасят в това си качество по прилагането или тълкуването на правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита ( 161 ). От самото им естество е видно, че делата, които са от компетентността на Дисциплинарната колегия съгласно член 27, параграф 1, точки 1a, 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, имат незабавно, пряко и дълбоко отражение върху статута и условията за упражняване на функциите от съдиите ( 162 ). Предвид сериозното въздействие, което подобни мерки могат да окажат върху техния живот и кариера, е наложително мерките, приети съгласно член 27, параграф 1, точки 1a, 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд по отношение на съдиите, които биха могли могат да се произнасят в това си качество по прилагането или тълкуването на правото на Съюза, да бъдат преразгледани от орган, който сам отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС ( 163 ).

207.

От това следва, че Дисциплинарната колегия, която е компетентна да прилага член 27, параграф 1, точка 1a, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, трябва да предостави всички необходими гаранции по отношение на своята независимост и безпристрастност, за да се предотврати всякакъв риск мерките, приети съгласно тези разпоредби, да бъдат използвани като средства за политически контрол върху съдържанието на съдебните решения. В този контекст не е от значение, че в други държави членки съществува различен режим на съдебен имунитет срещу наказателно преследване ( 164 ).

208.

В решението за дисциплинарния режим за съдиите Съдът категорично постановява, позовавайки се на редица фактори, че Дисциплинарната колегия не изпълнява изискванията за независимост и безпристрастност съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. В това отношение Съдът се позовава в голяма степен на факторите, които вече е изложил в решение A. K., на което се позовава исковата молба. Отговорът на исковата молба е депозиран в секретариата на Съда на 17 юни 2021 г., т. е. приблизително един месец преди произнасянето на решението за дисциплинарния режим за съдиите. Макар писмената реплика от 28 юли 2021 г. да се позовава на това съдебно решение в подкрепа на четвъртото твърдение за нарушение, писмената дуплика, подадена на 7 септември 2021 г., не съдържа никакви съображения по тези твърдения.

209.

Решението за дисциплинарния режим на съдиите ( 165 ) е от такова значение за преценката на четвъртото твърдение за нарушение, че ще обобщя някои негови точки ( 166 ). Като се позовава на различните съображения, изложени в точки 89—110 от това решение, а не на всеки отделен фактор, Съдът постановява, че Република Полша е нарушила член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тъй като Дисциплинарната колегия не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност ( 167 ). Той посочва по-специално, че създаването ex nihilo на Дисциплинарна колегия с предоставена изключителната компетентност да разглежда определени дисциплинарни дела съвпада с приемането на национално законодателство, което накърнява несменяемостта и независимостта на съдиите от Върховния съд. Съдът посочва, че Дисциплинарната колегия се ползва с особено висока степен на организационна, функционална и финансова самостоятелност във Върховния съд в сравнение с останалите негови колегии. Освен това съдиите от състава на Дисциплинарната колегия имат право на възнаграждение, което е с около 40 % по-високо от това на назначените в останалите колегии на Върховния съд, без да има обективна причина за това. При създаването си Дисциплинарната колегия е трябвало да се състои само от нови съдии, назначени от президента на Полша по предложение на KRS ( 168 ).

210.

Преди да бъдат извършени тези назначения, KRS е цялостно преструктуриран ( 169 ). Според Съда тези промени са могли да създадат риск, който не е съществувал при предишната процедура за подбор, законодателната и изпълнителната власт да имат по-голямо влияние върху KRS и да подкопаят независимостта на този орган. Освен това новият KRS е създаден чрез намаляване на четиригодишния мандат на членовете му, които са съставлявали този орган до този момент. Съдът констатира също така, че законодателната реформа на KRS е била извършена едновременно с приемането на нов Закон за Върховния съд ( 170 ), с който е била извършена широкообхватна реформа на тази юрисдикция ( 171 ).

211.

Според Съда всички тези фактори биха могли да породят у правните субекти оправдани съмнения в неподатливостта на Дисциплинарната колегия на влиянието на външни фактори, и по-конкретно на пряко или непряко влияние от полската законодателна и изпълнителна власт, както и в неутралността ѝ по отношение на противопоставящите се интереси, с които е сезирана. Съдът приема, че тези фактори биха могли да станат причина Дисциплинарната колегия да не създава впечатление за независимост или за безпристрастност и с това потенциално да се накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава ( 172 ).

212.

Противно на твърденията на Република Полша, цялостната оценка на процедурата за назначаване на съдиите от Дисциплинарната колегия и на условията, при които тя работи, не изключва съществуването на основателни съмнения относно възможността върху нея да бъде упражнен външен натиск. Към момента на изготвяне на настоящото заключение продължават да съществуват основателните съмнения относно независимостта и безпристрастността на Дисциплинарната колегия, описани в решение Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд) ( 173 ) и решение A. K.

213.

От това следва, че като е предоставила на Дисциплинарната колегия, чиято независимост и безпристрастност не е гарантирана, компетентността да разглежда и решава дела, които имат пряко отражение върху статута на съдиите и помощник-съдиите и върху изпълнението на техните функции, като например искания за предоставяне на разрешение за образуване на наказателно производство срещу съдии и помощник-съдии или за тяхното задържане, дела, свързани с трудовото и социалноосигурителното право, които се отнасят до съдиите от Върховния съд, и дела, свързани с тяхното задължително пенсиониране, предлагам на Съда да постанови, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

214.

Задължението на всеки съдия в срок от 30 дни от известието за назначаването му за съдия да декларира членството си в съюзи или сдружения, изпълняваните функции във фондации с нестопанска дейност и принадлежността си към политически партии отпреди назначаването му за съдия, както и публикуването на тази информация в Бюлетина за публична информация, преди съответният съдия да е встъпил в длъжност, според Комисията нарушава основното право на съдията на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, гарантирани от член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата, както и от член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от ОРЗД.

215.

Член 88а от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 45, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 8, параграф 2 от изменения Закон за устройството на административните съдилища изискват от съдиите да представят писмена декларация относно членството си в органите, посочени в член 88а, параграф 1, точки 1—3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища. Тази информация се публикува в Бюлетина за публична информация не по-късно от 30 дни от датата на подаване на декларацията ( 174 ). Комисията смята, че тези разпоредби се отнасят до обработването на лични данни по смисъла на член 4, параграф 1 от ОРЗД, а именно информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице. Тъй като информацията, посочена в член 88а, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, е свързана с политическите възгледи на съдия преди назначаването му за съдия ( 175 ) или с философските му убеждения, свързани с членството му в сдружение или фондация ( 176 ), тя попада в обхвата на специални категории лични данни за целите на член 9, параграф 1 от ОРЗД.

216.

Според Комисията, тъй като обработката на лични данни на съдиите е предмет на ОРЗД, изключението в член 2, параграф 2, буква а) от него, на което Република Полша иска да се позове, е неприложимо. В това отношение било достатъчно да се посочат съображение 20 ( 177 ) и член 37, параграф 1, буква а) от ОРЗД, които, за да се гарантира независимостта на съдебната власт, предвиждат дерогация от ОРЗД само що се отнася до компетентността на надзорните органи по отношение на съдилища при изпълнение на съдебните им функции.

217.

Освен това Комисията твърди, че задължението за съобщаване и публикуване на информация относно членството в политическа партия преди назначаването за съдия и относно обществената и социалната дейност на съдия в сдружение или фондация са несъвместими с общия принцип на пропорционалност, тъй като не са нито подходящи, нито необходими за постигане на заявената от Република Полша цел за повишаване на безпристрастността на съдиите. Поради това те били несъвместими както с членове 7 и 8 от Хартата, така и с член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от ОРЗД. Въпросните задължения ограничавали правото на съдията на зачитане на личния живот ( 178 ) и правото му на защита на личните данни, които го засягат ( 179 ). В съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата допустимите ограничения на тези права трябвало да бъдат предвидени в закон и да зачитат съдържанието на правата, залегнали в членове 7 и 8 от Хартата. При спазване на принципа на пропорционалност те трябвало да са необходими и действително да отговарят на целите от общ интерес, признати от Европейския съюз, или на необходимостта от защита на правата и свободите на други лица.

218.

Комисията твърди, че съгласно член 6, параграф 3 от ОРЗД правото на държавата членка, което предоставя правното основание за обработването на лични данни, необходимо за спазването на законово задължение или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора, трябва да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел ( 180 ). Освен това обработването на чувствителни данни, разкриващи политическите възгледи на съдия преди назначаването му, както и философските му убеждения, свързани с членството му в сдружение или фондация, трябвало да бъде обосновано с едно от изключенията, предвидени в член 9, параграф 2 от ОРЗД.

219.

Според Комисията следователно не е изключено органите, които отговарят за спазването на етичните и професионалните стандарти от съдиите или за назначаването на съставите от съдии, да бъдат информирани за дейности, които те извършват извън рамките на своите задължения и които могат да доведат до конфликт на интереси по конкретно дело. Обработката на такава информация обаче следвало да бъде строго ограничена до тази цел и по-специално не следвало да се използва за други цели, които могат да доведат до това съдията да стане обект на дискриминация, да му бъде оказан външен натиск или да бъде упражнено влияние върху неговата съдебна кариера.

220.

Комисията счита, че въпросните национални разпоредби са непропорционални, тъй като не се ограничават до необходимото за постигане на преследваните цели, дори ако се прилагаха само за вътрешния контрол на възможните конфликти на интереси. По-конкретно, миналото членство в политическа партия се отнасяло до живота на съдията преди назначаването му и следователно не засягало пряко упражняването на длъжността му. Що се отнася до членството в политическа партия и длъжността, която е заемал в тази партия преди 29 декември 1989 г., несъстоятелно било да се твърди, че тази информация може да се използва за преценка на безпристрастността на съдия по дела, заведени пред него повече от 30 години по-късно. Не съществувала и никаква връзка между тези данни и процедурата по назначаване, тъй като те трябвало да се представят след встъпването на съдията в длъжност.

221.

Във всеки случай целта да се гарантира, че делата се разглеждат от безпристрастен съдия, можела да бъде постигната с по-малко ограничителни средства, като например отвод на съдията в случаите, когато възникнат съмнения относно неговата безпристрастност. В отговора се посочва, че при назначаването си съдиите полагат клетва да правораздават безпристрастно и по съвест. Освен това, съгласно член 82, параграф 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, съдиите били длъжни да пазят достойнството на своята длъжност.

222.

В писмената реплика се отбелязва още, че Конституцията на Република Полша изисква съдиите да бъдат аполитични и безпристрастни. Република Полша не била обосновала необходимостта от приемането на член 88а от изменения Закон за устройството на общите съдилища в светлината на това изискване. Информацията относно членството в сдружение, изпълняваната функция във фондация с нестопанска цел и членството в политическа партия била показателна за политическите възгледи или религиозните или философските убеждения на съдията по смисъла на член 9, параграф 1 от ОРЗД. Освен това, тъй като понятието „сдружение“ съгласно член 88а от изменения Закон за устройството на общите съдилища не е дефинирано, то се прилага за членство в религиозни сдружения, като по този начин задължава съдиите да разкриват своите убеждения в този контекст. Според Комисията тази разпоредба е въведена, за да се гарантира, че събраната и обработена по нея информация няма да бъде използвана за други цели, като например оказване на натиск върху съдиите или подбуждане на подозрения към хора, които не споделят техните възгледи.

223.

Република Полша счита, че петото твърдение за нарушение следва да бъде отхвърлено, тъй като оспорваните разпоредби не попадали в обхвата на ОРЗД. Тя се позовава на член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД в подкрепа на твърдението, че ОРЗД не се прилага за обработването на лични данни в хода на дейност, която е извън приложното поле на правото на Съюза. Освен това, тъй като устройството на правосъдието било от изключителната компетентност на държавите членки, ОРЗД не се прилагал за тази дейност.

224.

Във всеки случай Република Полша счита, че въпросните разпоредби на националното законодателство са в съответствие с ОРЗД. Информацията, свързана с определени дейности на съдиите извън съдебната сфера, можела да има отношение към упражняването на техните функции и към наличието на основания за отвод по конкретно дело. Противно на твърденията на Комисията, бившето членство в политическа партия можело да окаже влияние върху настоящата съдебна дейност на съдията и върху наличието на основания за отвод по конкретно дело. Целта на тези задължения била да се предостави информация на страната и да ѝ се даде възможност да подаде мотивирано искане за отвод. Тяхната цел не била да попречат на съдията да извършва дейности, несъвместими с независимостта на съдебната власт ( 181 ), а по-скоро да направят възможно да се провери ad casum дали съдията, участващ в дадено дело, не е участвал в дейности, които биха могли да създадат впечатление, че не е напълно обективен. Поради това националните разпоредби били пропорционални на целта за укрепване на безпристрастността и политическата неутралност на съдиите, която Комисията сама приема, че е целта на оспорваните разпоредби.

225.

Според Република Полша целта да се получи информация за принадлежност към политическа партия преди 29 декември 1989 г., за да се прецени безпристрастността на съдия, който се произнася по дела повече от 30 години по-късно, е напълно легитимна, като се има предвид, че политизирането на съдебната система е характерно за бившите комунистически режими в Централна и Източна Европа.

226.

Република Полша отбелязва, че Комисията не изключва възможността участието в дейността на фондация или сдружение с нестопанска цел да има пряко въздействие върху текущата дейност на съдията, която не може да бъде приравнена към дейността на частните лица. Противно на твърденията на Комисията, обработката на търсената информация се ограничавала изключително до укрепване на общественото доверие в безпристрастността и политическия неутралитет на съдиите. Тези данни не можели да се използват за други цели, включително такива, които биха могли да доведат до дискриминация, външен натиск или влияние върху професионалната кариера на съдията. Комисията не представила никакви доказателства в подкрепа на довода си и следователно твърденията ѝ били чисто хипотетични.

227.

Република Полша също така отхвърля твърдението на Комисията, че целите, преследвани с националните разпоредби, могат да бъдат постигнати с по-малко ограничителни средства. Целта на тези задължения била да се даде възможност на страните в производството да разполагат с достатъчно информация, за да поискат от съдията да си направи отвод в подходящ момент. Тази цел не можела да бъде постигната със средствата, описани от Комисията. Поради това следвало да се отхвърли доводът на Комисията, че въпросната информация може да се използва единствено в рамките на вътрешен преглед на потенциалните конфликти на интереси, който се съобщава само на отговорните лица, за да се гарантира спазването на етичните и професионалните норми от съдиите, и на лицата, отговарящи за определянето на състава на съдебните състави.

228.

Следователно обработването на данни относно членството на съдии във фондации, сдружения или политически партии отговаряло на критерия за пропорционалност, необходим за изпълнението на задача от обществен интерес. Вследствие на това Република Полша счита, че без да се засяга нейната позиция относно прилагането на член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД, оспорваните разпоредби отговарят и на критериите на член 6, параграф 3, последно изречение, във връзка с член 6, параграф 3, буква б), първо изречение и член 6, параграф 1, букви в) и д) от ОРЗД. Освен това въпросните данни не попадали в специалните категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1 от ОРЗД. Следователно не било необходимо да се извършва така наречената проверка за пропорционалност, предложена от Комисията. Въпросните задължения нямали за цел да изискват от съдия да подаде декларация, съдържаща информация, свързана с неговите политически или религиозни възгледи или философски убеждения. Съгласно Конституцията на Република Полша съдиите, както и другите граждани, имали право на свобода на словото, убежденията, сдружаването и събранията ( 182 ), при условие че когато се ползват от тези права, те действат при зачитане на достойнството на тяхната функция и на безпристрастността и независимостта на съдебната власт.

229.

Въпреки че искането на Комисията във връзка с член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата е кратко и се основава на същите доводи, които тя изтъква във връзка с твърдяното нарушение по отношение на ОРЗД, считам, че в него се твърди самостоятелно нарушение на Хартата от страна на Република Полша ( 183 ).

230.

Разпоредбите на член 51, параграф 1 от Хартата се отнасят до държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Член 6, параграф 1 ДЕС, както и член 51, параграф 2 от Хартата уточняват, че разпоредбите ѝ не разширяват по никакъв начин компетенциите на Съюза, определени в Договорите. Така Съдът не може да преценява с оглед на Хартата национална правна уредба, която не попада в рамките на приложението на правото на Съюза ( 184 ).

231.

В точка 21 от решение Åkerberg Fransson ( 185 ) Съдът постановява, че доколкото гарантираните от Хартата основни права трябва да се зачитат, когато националната правна уредба попада в приложното поле на правото на Съюза, не може да е налице положение, което се обхваща от това право, но при което посочените основни права са неприложими. Приложимостта на правото на Съюза включва приложимостта на основните права, гарантирани от Хартата. От това следва, че гарантираните от Хартата основни права трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, и следователно трябва да се зачитат по-конкретно когато национална правна уредба попада в приложното поле на това право. Изисква се обаче правото на Съюза в съответната материя да възлага конкретни задължения на държавите членки във връзка с разглежданото по главното производство положение ( 186 ).

232.

ОРЗД налага конкретни задължения на държавите членки при обработването на лични данни. Информацията, към която се отнасят член 88а от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 45, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 8, параграф 2 от изменения Закон за устройството на административните съдилища, е свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ( 187 ) съгласно член 4, параграф 1 от ОРЗД. Събирането и последващото ѝ публикуване представляват обработване за целите на член 4, параграф 2 от ОРЗД ( 188 ). Като се приеме, че обработването на личните данни на съдиите, предмет на настоящия иск, попада в приложното поле на ОРЗД и следователно се урежда от правото на Съюза, Съдът е компетентен да прецени дали приемането от Република Полша на въпросното национално законодателство нарушава член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата. Що се отнася до твърдението на Република Полша, че ОРЗД не се прилага за устройството и/или правораздаването в държава членка, тъй като тази дейност попада извън материалното приложно поле на правото на Съюза съгласно член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД, Съдът постановява, че макар устройството на правораздаването в държавите членки да е въпрос от тяхната компетентност, при упражняването на това правомощие те са длъжни да спазват задълженията си по правото на Съюза ( 189 ). Материалният обхват на ОРЗД е много широк. В член 2, параграф 1 от него се предвижда, че „се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни“. Член 2, параграф 2, букви а)—г) от ОРЗД изключват обработването на данни от материалния обхват на този регламент в определени случаи. Сред тези изключения е член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД, когато обработването се извършва в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза ( 190 ).

233.

В решение Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения) ( 191 ) Съдът ( 192 ) постановява, че член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД, разглеждан във връзка със съображение 16 от този регламент ( 193 ) изключва от приложното поле на посочения регламент обработването на лични данни, извършвано от държавните органи в рамките на дейност, насочена към запазване на националната сигурност, или на дейност, която може да бъде причислена към същата категория. В резултат на това фактът, че дадена дейност е присъща на държавата или на публичен орган, не е достатъчен, за да може това изключение да се прилага автоматично към подобна дейност. Противно на твърденията на Република Полша, член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД не изключва устройството и/или правораздаването в държавите членки от материалния обхват на този регламент ( 194 ).

234.

Освен това трябва да се отбележи, че редица специфични дерогации в ОРЗД ограничават прилагането му по отношение на „съдилища при изпълнение на съдебните им функции“ ( 195 ). По този начин ОРЗД сам по себе си не изключва устройството на правосъдието или съдебната дейност от приложното си поле, а по-скоро ограничава прилагането на някои свои разпоредби в редица конкретни случаи.

235.

Следователно устройството и/или управлението на правораздаването в държава членка не е дейност, която попада извън материалния обхват на правото на Съюза съгласно член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД ( 196 ). Националните разпоредби, които предвиждат обработване на лични данни, попадащи в обхвата на ОРЗД, трябва да се съобразяват с него и по подразбиране да зачитат основните права, залегнали в Хартата. С оглед на целта, посочена в член 1, параграф 2 от ОРЗД, за защита на основните права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни, когато са изпълнени условията за законосъобразно обработване на лични данни по този регламент, се счита, че обработването отговаря и на изискванията, установени с членове 7 и 8 от Хартата ( 197 ).

236.

Както е видно от съображение 10 от него, една от целите на ОРЗД е да се гарантира високо ниво на защита на физическите лица в Европейския съюз. За тази цел той се стреми да осигури последователно и еднородно прилагане на правилата за защита на основните права и свободи на тези физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в целия Европейския съюз. Както се посочва в съображение 4 от ОРЗД, правото на защита на личните данни не е абсолютно, а трябва да се разглежда във връзка с неговата функция в обществото и да бъде в равновесие с други основни права съгласно принципа на пропорционалност.

237.

При спазване на допустимите съгласно член 23 от ОЗРД изключения, всяко обработване на лични данни трябва да зачита принципите, уреждащи обработването на личните данни, както и правата на субекта на данните, установени съответно в глави II и III от този регламент. По-конкретно всяко обработване на лични данни, от една страна, трябва да е в съответствие с принципите, прогласени в член 5 от посочения регламент, и от друга страна, да отговаря на изискванията, изброени в член 6 от същия ( 198 ).

238.

Съгласно член 5, параграф 1, букви а), б), в) и г) от ОРЗД личните данни трябва да се обработват законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните; да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели; да са подходящи, свързани и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват; и да са точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид.

239.

Комисията не твърди, че Република Полша е нарушила някой от принципите, свързани с обработката на лични данни, установени в член 5 от ОРЗД ( 199 ). Що се отнася до член 6 от ОРЗД, в решение Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения) ( 200 ) се посочва, че тази разпоредба съдържа изчерпателен списък на случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законно. За да може обработване на лични данни да се счита за законно, то трябва да спада към един от случаите, предвидени в тази разпоредба ( 201 ).

240.

Обработването на данни е законосъобразно съгласно член 6, параграф 1, буква в) от ОРЗД само ако е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора ( 202 ). Такова обработване е законосъобразно съгласно член 6, параграф 1, буква д) от него само ако е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора ( 203 ). Като се има предвид, че обработването на данни в настоящото производство е предвидено в закона, неговата законосъобразност следва да се разгледа в светлината на член 6, параграф 1, буква в) от ОРЗД. В съответствие с член 6, параграф 3 от ОРЗД правното основание за обработването, за което се отнася член 6, параграф 1, буква в) от него, трябва да бъде установено в правото на Съюза или в правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора ( 204 ), което правно основание определя целта на това обработване. Освен това в член 6, параграф 3 от ОРЗД се предвижда, че правото на Съюза или на държава членка трябва да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната с него легитимна цел. Съображение 39 от ОРЗД гласи, че личните данни следва да се обработват, единствено ако целта на обработването не може да бъде постигната в достатъчна степен с други средства.

241.

Правата, признати в членове 7 и 8 от Хартата и в ОРЗД, не са абсолютни, а трябва да се разглеждат във връзка с тяхната функция в обществото ( 205 ). В съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на правата и свободите, признати от Хартата, като правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, трябва да бъде предвидено в закон и да зачитат основното съдържание на тези права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Европейския съюз цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Съдът също така е постановил, че правна уредба, включваща намеса с основните права на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни, трябва да предвижда ясни и точни правила, уреждащи обхвата и прилагането на съответната мярка ( 206 ).

242.

Петото твърдение за нарушение, изложено от Комисията, се отнася до пропорционалността на въпросните национални разпоредби. Комисията не твърди, че целта за осигуряване на достъп до безпристрастен съд не е в обществен интерес ( 207 ) и че на това основание обработването не е в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 3 от ОРЗД и член 52, параграф 1 от Хартата ( 208 ). Достатъчно е да се посочи, че в областите, обхванати от правото на Съюза, държавите членки трябва да гарантират достъп до независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 209 ). По същество Комисията твърди, че националните разпоредби са незаконосъобразни, тъй като не са нито подходящи, нито необходими за постигане на заявената от Република Полша цел, а именно да се гарантира безпристрастността на съдебната власт.

243.

Член 9, параграф 1 от ОРЗД изрично забранява обработването на някои специални категории лични данни, които се считат за особено чувствителни ( 210 ). В член 88а от изменения Закон за устройството на общите съдилища ( 211 ) се изисква информация относно i) членството на съдиите в сдружение ( 212 ), включително заеманите от тях длъжности и периода на членството им, ii) длъжността в орган на фондация с нестопанска цел и продължителността на членството им и iii) членството в политическа партия преди назначаването им на длъжност съдия или по време на упражняването на тази длъжност преди 29 декември 1989 г. Членството в сдружение или длъжността, заемана в орган на фондация с нестопанска цел, може да се отнася до членство или длъжност, заемана в орган на синдикат, спортна организация, философска общност или социален клуб. Термините„членство“ или „заемана длъжност“ не са дефинирани и могат да се отнасят до формално или неформално членство или длъжност. Терминологията, използвана в разглежданите национални разпоредби, е толкова обща и неясна, че може да обхване почти всяка форма на сдружаване между хора. Освен това, с изключение на член 88а, параграф 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, разглежданите национални разпоредби не налагат никакви времеви ограничения за изискваните данни. Един съдия би могъл да бъде задължен да декларира членството си в любителско спортно сдружение, датиращо от ранното му детство.

244.

По този начин обхватът на оспорваните разпоредби е много широк. Изискването за предоставяне на писмена декларация относно членство в политическа партия, сдружение или заемана длъжност в орган на фондация с нестопанска цел за неограничен период от време и публикуването на тези данни може да представлява обработване на лични данни, разкриващи политическите възгледи, философските убеждения или членството в синдикални организации на съдия.

245.

Член 9, параграф 1 от ОРЗД забранява събирането и публикуването на чувствителни лични данни, които разкриват по-специално политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации. В член 9, параграф 2 от ОРЗД са предвидени някои изключения и дерогации от тази забрана. Сред тях е член 9, параграф 2, буква ж) от ОРЗД, в който се посочва, че такива категории лични данни могат да бъдат обработвани, когато това „е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните“ ( 213 ).

246.

Може също така да се отбележи, че Република Полша не е посочила никакви мерки, които е предприела за защита на основните права на съдиите съгласно член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата или съгласно ОРЗД, по-специално членове 6 и 9 от него, както изисква член 9, параграф 2, буква ж) от този регламент, за да се ограничи въздействието на приетите от нея разпоредби.

247.

Само на това основание Република Полша изглежда е нарушила основното право на съдиите на зачитане на личния им живот и правото им на защита на личните данни, гарантирани от член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата, както и от член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от ОРЗД.

248.

За пълнота на изложението ще разгледам дали въпросните национални разпоредби са подходящи или необходими за постигане на заявената от Република Полша цел за осигуряване на безпристрастност на съда. Осигуряването на достъп до независим и безпристрастен съд е причина от важен обществен интерес ( 214 ) по смисъла на член 9, параграф 2, буква ж) от ОРЗД. По-голямата прозрачност по отношение на предишното членство на съдиите във фондации, сдружения и т.н. по принцип може да повиши общественото доверие в независимостта и безпристрастността на съдебната власт.

249.

Не е установено, че приемането на разглежданите национални разпоредби е било необходимо за постигане на целта, която те преследват. На първо място, в тези разпоредби не са посочени причините, поради които те са били приети. Второ, Република Полша не е доказала такава необходимост в хода на настоящото производство. Тя не е посочила, че преди приемането на тези разпоредби съществуващите национални разпоредби относно безпристрастността на съда и отвода на съдиите са били недостатъчни или че е липсвало обществено доверие в безпристрастността на съдебната власт в Полша. Въпросните национални разпоредби изглежда се основават на предположението, че обществеността възприема съдебната власт като пристрастна. Това е особено очевидно по отношение на изискването в член 88а, параграф 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища по отношение на членството на съдия в политическа партия по време на изпълнение на функциите му преди 29 декември 1989 г. В решението си Getin Noble Bank ( 215 ) Съдът постановява, че назначаването на съдия по времето, когато Полската народна република е била комунистическа държава, само по себе си не може да породи у хората основателни и сериозни съмнения относно независимостта и безпристрастността на този съдия при упражняването на съдебните функции около 30 години по-късно.

250.

Що се отнася до това дали целта на обработването не може да бъде постигната по разумен начин с други средства, макар че въпросните национални разпоредби позволяват, както твърди Република Полша, да се провери ad casum дали съдия, който разглежда дадено дело, не е участвал в дейности, които биха могли да създадат впечатление, че не е напълно обективен, те позволяват на широката общественост достъп до чувствителни лични данни ( 216 ). Посочената цел на националните разпоредби би могла да бъде постигната с много по-малко инвазивни средства, като се позволи например на адвокатите на страните по делото да имат достъп до въпросните данни и се ограничи всяко последващо публично оповестяване на данни, които не са свързани с конкретната и ограничена цел да се осигури независимост на съдебната власт.

251.

Обработката на въпросните чувствителни лични данни представлява сериозно ограничение на правото на съдиите на зачитане на личния живот и на правото им на защита на личните данни съгласно член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата и съгласно ОРЗД. Това надхвърля необходимото за постигане на преследваната по този начин цел.

252.

Поради това предлагам на Съда да постанови, че член 88а от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 45, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 8, параграф 2 от изменения Закон за устройството на административните съдилища нарушават член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от ОРЗД.

253.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

254.

В настоящия случай Комисията и Република Полша са поискали съответно другата страна в производството да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

255.

Тъй като Комисията е поискала присъждане на съдебните разноски, а Република Полша е загубила делото, с изключение на второто твърдение за нарушение, последната трябва да бъде осъдена да заплати четири пети от съдебните разноски, включително четири пети от съдебните разноски, свързани с обезпечителното производство.

256.

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Кралство Белгия, Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Република Финландия и Кралство Швеция следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски.

257.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда: