Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62021CC0043

    Заключение на генералния адвокат J. Kokott, представено на 27 януари 2022 г.
    FCC Česká republika, s.r.o. срещу Ministerstvo životního prostředí и др.
    Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud.
    Преюдициално запитване — Директива 2010/75/ЕС — Член 3, параграф 9 — Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването — Процедура по изменение на разрешително — Участие на заинтересованата общественост — Понятието „съществена промяна“ на инсталацията — Удължаване на периода на експлоатация на депо за отпадъци.
    Дело C-43/21.

    Court reports – general

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2022:64

     ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

    J. KOKOTT

    представено на 27 януари 2022 година ( 1 )

    Дело C‑43/21

    FCC Česká republika s.r.o.

    (Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд, Чешка република)

    „Преюдициално запитване — Директива 2010/75/ЕС — Емисии от промишлеността — Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването — Съществена промяна на инсталация — Удължаване на периода на депониране на отпадъци в депо за отпадъци“

    I. Въведение

    1.

    Как следва да се разбира понятието „съществена промяна“ на инсталация при прилагането на Директивата относно емисиите от промишлеността ( 2 )? По-конкретно, следва ли удължаването на периода, през който могат да се въвеждат допълнителни отпадъци в депо за отпадъци, да се счита за съществена промяна на депото за отпадъци, ако при това не се променят нито одобреното максимално количество на отпадъците, нито общият капацитет на депото за отпадъци? Съдът трябва да отговори на този въпрос в настоящото дело.

    2.

    Значението на понятието „съществена промяна“, което Съдът за първи път трябва да тълкува, се състои в това, че за съществената промяна на инсталация се прилагат специални изисквания — по-специално от гледна точка на участието на обществеността и на правната защита на трети лица съгласно член 20, параграф 2, както и на членове 24 и 25 от Директивата относно емисиите от промишлеността. Съдебната практика по Директивата за ОВОС ( 3 ) и Орхуската конвенция ( 4 ), транспонирана с разпоредбите на Директивата относно емисиите от промишлеността относно участието на обществеността и правната защита, могат да са отправна точка при това тълкуване.

    II. Правна уредба

    А.   Международното право — Орхуската конвенция

    3.

    Поради факта че разпоредбите относно участието на обществеността в Директивата относно емисиите от промишлеността транспонират Орхуската конвенция, следва да се представят релевантните им разпоредби.

    4.

    Член 1 определя целта на Орхуската конвенция:

    „За да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, всяка страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на тази конвенция“.

    5.

    Член 6 от Орхуската конвенция урежда участието на обществеността при вземането на решения по определени дейности:

    „1.   Всяка страна:

    (a)

    прилага разпоредбите на този член по отношение на решенията за разрешаване на предлаганите дейности, изброени в анекс I;

    […]

    4.   Всяка страна осигурява участието на обществеността на ранен етап, когато всички възможности са открити и може да се проведе ефективно обществено обсъждане.

    […]

    6.   Всяка страна изисква от компетентните държавни органи да предоставят на заинтересованата общественост […] достъп за разглеждане на цялата информация, имаща отношение към вземането на решения по този член, налична към момента на общественото обсъждане, веднага след постъпването ѝ […]

    […]

    10.   Всяка страна осигурява, в случаите, когато държавен орган преразгледа или актуализира условията за осъществяване на дадена дейност, посочена в параграф 1, прилагането на разпоредбите на параграфи 2 до 9 на този член mutatis mutandi и там, където е необходимо.

    […]“.

    6.

    Другите параграфи от тази разпоредба регламентират подробности относно участието на обществеността и относно оценката на въздействието на дейността върху околната среда.

    7.

    Анекс I към Орхуската конвенция посочва дейностите, за които съгласно член 6, параграф 1, буква а) задължително се изисква участие на обществеността. В точка 5, четвърто тире са посочени „сметища, приемащи над 10 тона дневно или с общ капацитет над 25000 тона, с изключение на сметищата за инертни отпадъци“.

    8.

    Съгласно анекс I, точка 22, първо изречение от Орхуската конвенция „[в]сяко изменение или разширяване на дейностите, когато то отговаря на критериите/праговете, посочени в този анекс, е предмет на действието на член 6, параграф 1 (а)“.

    Б.   Правото на Съюза — Директивата относно емисиите от промишлеността

    9.

    Съображение 18 от Директивата относно емисиите от промишлеността изяснява понятието за съществена промяна:

    „Промените в дадена инсталация могат да доведат до по-висока степен на замърсяване. Операторите следва да уведомяват компетентния орган за всички предвидени промени, които биха могли да въздействат върху околната среда. Съществени промени в инсталациите, които могат да окажат значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, не следва да се правят без разрешително, издадено в съответствие с настоящата директива“.

    10.

    Съгласно съображение 27 от Директивата относно емисиите от промишлеността разпоредбите относно участието на обществеността и правната защита транспонират Орхуската конвенция:

    „В съответствие с Орхуската конвенция […] е необходимо обществеността да участва ефективно във вземането на решения, за да има възможност да изрази становището и опасенията си, които може да са от значение за тези решения, а органът за вземане на решение да взема предвид тези становища и опасения, като по този начин се постига по-голяма отчетност и прозрачност на процеса за вземане на решение и се допринася за обществената осведоменост по въпросите, свързани с околната среда, и за получаване на обществена подкрепа за взетите решения. Членовете на заинтересованата общественост следва да разполагат с достъп до правосъдие, за да могат да допринесат за защитата на правото на живот в околна среда, която е подходяща за личното здраве и благосъстояние“.

    11.

    Предметът на Директивата относно емисиите от промишлеността е определен в член 1:

    „Настоящата директива установява правила за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности.

    Тя установява също така правила, предназначени да предотвратят или — в случаите, когато това е практически неосъществимо, да намалят емисиите във въздуха, водите и земята и да предотвратят генерирането на отпадъци, с цел постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло“.

    12.

    Съгласно член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността „съществена промяна означава „такава промяна на естеството, функционирането или разширението на инсталация, включително на горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, която може да доведе до значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда“.

    13.

    Член 4, параграф 1 от Директивата относно емисиите от промишлеността урежда необходимостта от разрешително:

    „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма инсталации, […] експлоатирани без разрешително.

    […]“.

    14.

    Съгласно член 3, точка 3 и приложение I, точка 5.4 от Директивата относно емисиите от промишлеността и член 2, буква ж) от Директивата относно депонирането на отпадъци ( 5 ) депата за отпадъци, приемащи над 10 тона дневно отпадъци или с общ капацитет над 25000 тона, с изключение на депата за инертни отпадъци, са инсталации по смисъла на член 4 от Директивата относно емисиите от промишлеността.

    15.

    Член 20 от Директивата относно емисиите от промишлеността се отнася до промените в инсталацията:

    „1.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че операторът информира компетентния орган за всяка планирана промяна в естеството на производствената дейност или във функционирането на инсталацията, или за разширението ѝ, която може да доведе до последици за околната среда. Когато е уместно, компетентният орган актуализира разрешителното.

    2.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че никакви планирани от оператора съществени промени не се извършват без разрешително, издадено в съответствие с настоящата директива.

    Заявлението за разрешително и решението на компетентния орган се отнасят до частите на инсталацията и данните, изброени в член 12, които е възможно да бъдат засегнати от съществената промяна.

    3.   Всяка промяна в естеството на производствената дейност или функционирането, или разширението на инсталация се счита за съществена, ако със самата промяна или разширение се достигат праговите стойности за капацитет, определени в приложение I“.

    16.

    Съгласно член 24, параграф 1, буква б) от Директивата относно емисиите от промишлеността заинтересованата общественост следва навременно и ефективно да участва в процедурата за издаването на разрешително за всяка съществена промяна. Съгласно член 25 членовете на заинтересованата общественост могат да изискват преразглеждане на материалната и процесуална законосъобразност на това разрешително.

    III. Фактите и преюдициалното запитване

    17.

    FCC Česká republika е чешко търговско дружество, което въз основа на разрешително в изпълнение на Директивата относно емисиите от промишлеността експлоатира депо за отпадъци в квартал Прага Дяблице.

    18.

    Комплексното разрешително за експлоатацията на депото за отпадъци е издадено през 2007 г., а след това неколкократно е изменяно — по-специално два пъти е удължаван периодът на депониране на отпадъци. В края на 2015 г. FCC подава заявление до Magistrát hlavního města Prahy (кметство на град Прага, Чешка република) за извършване на тринадесето изменение на комплексното разрешително, защото първоначално планираният капацитет на депото още не е достигнат, а съгласно действащото тогава разрешително депонирането е трябвало да приключи в края на 2015 г. На 29 декември 2015 г. кметството удължава периода на депониране на отпадъци с две години. С решението не са променени нито общият капацитет на депото, нито максималните му размери ( 6 ).

    19.

    Решението на кметството на град Прага е обжалвано по административен ред от квартала на град Прага, в който се намира депото за отпадъци, и сдружение, чиято главна цел е опазването на природата и ландшафта и чрез което се реализира участието на гражданите в посоченото опазване. Ответникът, Ministerstvo životního prostředí (Министерство на околната среда), отхвърля жалбата като недопустима, тъй като те не са участвали в процедурата за промяна на комплексното разрешително.

    20.

    След това двамата жалбоподатели обжалват по съдебен ред решението на ответника. Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република) уважава жалбата, отменя решението на кметството и му връща преписката за ново произнасяне. За него важно значение при преценката дали жалбоподателите са участници в процедурата има въпросът дали с промяната на комплексното разрешително е одобрена „съществена промяна“ на инсталацията, експлоатирана от FCC. От това съответно зависи кой може да участва в процедурата.

    21.

    Městský soud (Градски съд) посочва, че обхватът на проекта може да бъде определен във времева перспектива, а удължаването на времето за експлоатация на инсталацията трябва да се разбира като промяна на обхвата на проекта. След като експлоатацията на инсталацията първоначално е разрешена само за определен период, според него въздействието ѝ върху околната среда след изтичане на разрешения период за нейната експлоатация не е оценявано, защото изобщо не е обмисляно по-нататъшно въздействие. Удължаването на периода на експлоатация означава удължаване на въздействието върху околната среда.

    22.

    FCC подава касационна жалба пред Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд, Чешка република) срещу решението на Městský soud (Градски съд).

    23.

    Поради това Nejvyšší správní soud (Чешка република) отправя до Съда следния въпрос:

    „Трябва ли член 3, точка 9 от [Директивата относно емисиите от промишлеността] да се тълкува в смисъл, че понятието „съществена промяна“ на инсталация означава също удължаване на периода на депониране на отпадъци в депо за отпадъци, дори ако едновременно с това не се променят одобрените максимални размери на депото или допустимият му общ капацитет?“.

    24.

    Писмени становища представят Чешката република и Европейската комисия. Съдът взима решение да не провежда съдебно заседание.

    IV. Правен анализ

    25.

    Преюдициалното запитване трябва да изясни дали удължаването на периода на депониране на отпадъци в депо за отпадъци, без същевременно да се променят одобрените максимални размери на депото или допустимият му общ капацитет, представлява съществена промяна на тази инсталация по смисъла на Директивата относно емисиите от промишлеността.

    26.

    От преюдициалното запитване следва, че първоначалното разрешително за спорното депо е издадено съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността. Ето защо — и въз основа на информацията, достъпна в интернет ( 7 ) — следва да се приеме, че депото е достатъчно голямо, за да попадне в обхвата на Директивата, т.е. има капацитет за приемане над 10 тона отпадъци дневно или общ капацитет над 25000 тона.

    27.

    Ако спорното удължаване на периода на депонирането на отпадъци представлява съществена промяна, съгласно член 20, параграф 2 от Директивата относно емисиите от промишлеността е необходимо разрешително в съответствие с Директивата. В този случай административната процедура трябва да включва участие на обществеността (член 24), а членовете на заинтересованата общественост могат да изискат обжалване на разрешителното пред съд (член 25). Операторът само информира компетентния орган за други промени, които могат да доведат до последици за околната среда (член 20, параграф 1).

    28.

    Поради обстоятелството, че в главното производство според органа, който издава разрешителни, не е налице съществена промяна, обществеността не взима участие. Ако тази преценка е правилна, изглежда, съгласно чешкото право жалбоподателите не могат да обжалват спорното разрешително и преюдициалното запитване не съдържа данни, обосноваващи по-широко право на обжалване съгласно правото на Съюза. Ето защо запитващата юрисдикция трябва да установи дали спорното разрешително се отнася до съществена промяна.

    29.

    За да отговоря на този въпрос, най-напред ще разгледам определението за съществена промяна в член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността (в раздел А), а впоследствие Орхуската конвенция (в раздел Б). След това ще уточня така развитото тълкуване с оглед на фактите по настоящото дело (в раздел В).

    А.   Член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността

    30.

    Съгласно член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността съществена промяна е такава промяна на естеството, функционирането или разширението на инсталация, която може да доведе до значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда.

    31.

    Действително, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали съдебната практика относно Директивата за ОВОС, съгласно която подновяването на разрешително, без провеждането на работи или намеса, променящи или променяща физическото състояние на обекта, не налага оценка на въздействието върху околната среда ( 8 ), може да бъде отнесена към тълкуването на Директивата относно емисиите от промишлеността. Тази съдебна практика обаче се основава на определението за проект в член 1, параграф 2, буква а) от Директивата за ОВОС ( 9 ), което има по-тясна формулировка от определението за съществена промяна съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността.

    32.

    Съгласно член 1, параграф 2, буква а) от Директивата за ОВОС понятието за проект включва извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми и друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми. Следователно в него изрично са посочени работи и намеса.

    33.

    За определението на съществена промяна в член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността пък са използвани по-абстрактни понятия, а именно промяна на естеството, функционирането и разширението на инсталацията. Тези понятия позволяват по-широко тълкуване.

    34.

    Ето защо съдебната практика относно Директивата за ОВОС не може да се приложи пряко.

    35.

    В същото време простото удължаване на периода на депониране на допълнителни отпадъци, без едновременно с това да се променят одобрените максимални размери на депото или допустимият му общ капацитет, не променя функционирането или естеството на депото за отпадъци.

    36.

    Освен това чрез удължаването депото за отпадъци не е разширено от гледна точка на пространство или на предвиден размер. Удължаването обаче дава възможност за увеличаване на обема на реално депонираните отпадъци, вероятно с около 50000 тона допълнителни отпадъци ( 10 ), които при липсата на удължаване не биха могли повече да бъдат депонирани там.

    37.

    Във всеки случай това удължаване представлява разширение във времето на експлоатацията на депото ( 11 ). Наистина, основният смисъл на понятието „разширение“ не е такава промяна във времеви аспект. Това значение би трябвало да съответства по-скоро на понятието за „увеличаване“, не само в текста на немски език ( 12 ). Значението на понятието обаче не изключва непременно възможността удължаването на разрешително да се счита за разширяване във времето на експлоатацията на инсталация.

    38.

    Това тълкуване на понятието за разширение е оправдано от целта на Директивата относно емисиите от промишлеността. Съгласно член 1 тя цели комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването чрез въвеждането на мерки, предназначени да предотвратят или да намалят емисиите във въздуха, водите и земята от дейностите, посочени в приложение I към нея, за да се постигне висока степен на опазване на околната среда ( 13 ). Следователно, поради факта че целта на Директивата относно емисиите от промишлеността е определена по-общо ( 14 ), понятието за съществена промяна не може да се тълкува стеснително. Напротив, определяща трябва да е целта за високо ниво на защита за околната среда.

    39.

    Това следва и от съображение 18 от Директивата относно емисиите от промишлеността. Съгласно посочената разпоредба съществените промени се характеризират само с това, че могат да окажат значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда. Промени във функционирането и естеството на инсталацията или разширението ѝ не се споменават там. Ето защо тези други критерии за промяна, които се съдържат в определението в член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността, не следва да се разбират стеснително, а в по-широк смисъл, а именно в смисъл на изчерпателно уточняване на възможните промени.

    40.

    Ограничаването на понятието за съществена промяна обаче трябва да зависи най-вече от възможното допълнително въздействие на дейността върху околната среда. Следователно не са съществени само промените, които в сравнение с предишното положение не могат да окажат допълнително значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда. От друга страна, промените, които могат да окажат значително отрицателно въздействие, се нуждаят от по-голямо внимание, за да се гарантира високо ниво на защита.

    41.

    Следователно като междинно заключение трябва да се приеме, че самото удължаване на периода на депониране на отпадъци, без едновременно с това да се променят одобрените максимални размери на депото или допустимият му общ капацитет в смисъл на разширение във времето на експлоатацията на инсталацията, може да е съществена промяна съгласно член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността, ако може да окаже допълнително значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда.

    Б.   Орхуската конвенция

    42.

    Това тълкуване е в съответствие и с Орхуската конвенция. Съгласно член 1 тя има за цел да гарантира участието на обществеността при вземането на решения. За тази цел член 6 предвижда определени правила относно участието на обществеността. Съгласно анекс I, точка 5, четвърто тире от Орхуската конвенция депата, приемащи над 10 тона дневно или с общ капацитет над 25000 тона, попадат в обхвата на тези правила.

    43.

    Доколкото съгласно съображение 27 от Директивата относно емисиите от промишлеността тази директива цели да приведе в действие разпоредбите на Орхуската конвенция относно участието на обществеността и понятието за съществена промяна е определящо за обхвата на участието на обществеността, Конвенцията следва да се вземе предвид при тълкуването на това понятие от Директивата ( 15 ).

    44.

    Съгласно член 6, параграф 10 от Орхуската конвенция всяка страна осигурява в случаите, когато държавен орган преразгледа или актуализира условията за осъществяване на дадена дейност в обхвата на член 6 прилагането на правилата относно участието на обществеността mutatis mutandis и там, където е необходимо.

    45.

    Одобрената от съдоговарящите страни, включително от Съюза, практика на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция ( 16 ), дава важни насоки за тълкуването на тази разпоредба.

    46.

    Надзорният комитет счита, че допустимата продължителност на дадена дейност очевидно е условие за осъществяване на дейността, и то важно условие. Ето защо всяка промяна на тази продължителност — независимо дали става дума за намаляване или удължаване — според него представлява преразглеждане или актуализиране на условията за осъществяване на тази дейност по смисъла на член 6, параграф 10 от Орхуската конвенция ( 17 ).

    47.

    Действително, член 6, параграф 10 от Орхуската конвенция изисква прилагането на правилата относно участието на обществеността само mutatis mutandis и там, където е необходимо. Надзорният комитет обаче счита, че изключения от прилагането на член 6 са подходящи само ако промяната на допустимата продължителност е за минимален период и очевидно не оказва или оказва незначително въздействие върху околната среда ( 18 ).

    48.

    Макар това твърдение на пръв поглед да е по-широко от развитото от мен тълкуване на член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността, възможното въздействие върху околната среда е основен критерий за разграничаване и за Надзорния комитет ( 19 ).

    В.   Оценка на възможното значително въздействие върху околната среда

    49.

    За да се отговори на преюдициалното запитване обаче, следва да се разгледа и оценката на допълнителното значително въздействие върху околната среда в резултат от спорното разрешително, тъй като това въздействие позволява да се направи разграничение между съществени и несъществени промени на инсталацията.

    50.

    Въздействието на дадено депо за отпадъци върху околната среда се дължи, от една страна, на депонирането на отпадъци, както изтъква Чешката република. По-специално в случай на конструктивни дефекти на депото е възможно отпадъците да засегнат подпочвените води или, при недостатъчна степен на покриване, да замърсят други площи. Освен това неправилно съхраняваните заедно видове отпадъци могат да доведат до вредни химични реакции или биологични процеси, които да предизвикат отрицателно въздействие върху околната среда. Това отрицателно въздействие вследствие от удължаването на периода на използване обаче няма да се промени, при условие че се запазват площта и капацитетът на депото, както и необходимите мерки за предотвратяване на определени отрицателни въздействия върху околната среда. От тази гледна точка при обикновеното удължаване на разрешителното не е налице допълнително въздействие върху околната среда.

    51.

    От друга страна, както подчертава Комисията, дори превозът на отпадъци до депото и евентуалното обработване там предизвикват допълнително въздействие върху околната среда: в тази насока следва да се отчете по-специално превозът, както и фактът, че затвореното de lege artis депо поради запълване докрай вероятно би произвеждало по-малко емисии във въздуха, по-специално смущаващи миризми или прах, отколкото депо, което все още се пълни с отпадъци. С удължаването на периода на депониране на допълнителни отпадъци такова обусловено от осъществяването на дейност въздействие върху околната среда би се увеличило най-малкото във времева перспектива. То е включено в обхвата на понятието за замърсяване съгласно член 3, точка 2 от Директивата относно емисиите от промишлеността.

    52.

    Как обаче следва да се прецени дали това допълнително въздействие върху околната среда се превръща в съществена промяна на депото?

    1. По праговите стойности за капацитет

    53.

    В тази насока следва най-напред да се припомни, че член 20, параграф 3 от Директивата относно емисиите от промишлеността определя промените, които винаги следва да се считат за съществени. Това са промени, които сами по себе си достигат праговите стойности за капацитет по приложение I. Аналогично правило може да се открие и в анекс I, точка 22 от Орхуската конвенция. В случай на такива промени непременно трябва да се приеме, че същите оказват значително въздействие върху околната среда.

    54.

    За да се изпълни условието по член 20, параграф 3, в случай на депа за отпадъци в съответствие с приложение I, точка 5.4 от Директивата относно емисиите от промишлеността е необходимо дневният капацитет на депата за отпадъци да е най-малко 10 тона дневно или общият им капацитет — най-малко 25000 тона ( 20 ).

    55.

    По този критерий въздействието на доставянето и депонирането на отпадъци за по-продължителен период не изглежда значително, доколкото спорното разрешително не променя нито размера, нито общия капацитет на депото. Ето защо Чешката република счита, че не са налице условията по член 20, параграф 3 от Директивата относно емисиите от промишлеността.

    56.

    Без спорното разрешително обаче депонирането на отпадъци нямало да продължи. В съответствие с това Комисията предлага оценката на решението за удължаването на депонирането на отпадъци да се основе на остатъчния капацитет на депото за отпадъци, включен в първоначалното разрешително. Всъщност този остатъчен капацитет може да бъде изчерпан само чрез решението за удължаване.

    57.

    Както изглежда, към датата на удължаването в депото има място за още около 50000 тона отпадъци ( 21 ), количество, което е много над допустимите стойности за капацитет от 25000 тона за депа за отпадъци съгласно приложение I, точка 5, четвърто тире от Директивата относно емисиите от промишлеността. Ако тази информация е вярна, което би трябвало да се провери от националния съд, мнението на Комисията би означавало непременно да се приеме, че е налице съществена промяна.

    2. По релевантната и съдебната практика

    58.

    Това съображение е в съответствие с практиката на Надзорния комитет ( 22 ) и на пръв поглед, изглежда, намира основаниe и в практиката на Съда относно Директивата за ОВОС.

    59.

    Решението на Съда, на което се позовава Комисията ( 23 ), обаче има по-малка тежест, отколкото изглежда. Разглежданото по него подновяване на разрешително на газов терминал всъщност е условие за извършване за първи път на строителни работи, защото издаденото преди това разрешително никога не е използвано.

    60.

    Подобно е положението и по дело Wells ( 24 ), на което Съдът се позовава в горепосоченото решение. Всъщност дело Wells се отнася до вече затворена от дълго време кариера, която също не е можела да бъде експлоатирана без спорното разрешително.

    61.

    Следователно двата случая се характеризират с това, че въпросните разрешителни по принцип правят възможно ново въздействие върху околната среда, което преди не е съществувало.

    62.

    От друга страна, в случаи на удължаване на разрешителни за използване на съществуващи инфраструктури, които не предполагат други работи, например в случай на разрешение за експлоатация на летище ( 25 ) или на депо за отпадъци ( 26 ), Съдът не изисква оценка на въздействието върху околната среда с участие на обществеността.

    63.

    Следователно, изглежда, Съдът не намира за необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда, когато продължителността на въздействието върху околната среда остава до голяма степен непроменена. Съдът очевидно не счита за релевантно обстоятелството, че поради продължаването си това въздействие върху околната среда като цяло се увеличава с течение на времето.

    64.

    Ето защо, ако тези оценки на съдебната практика по Директивата за ОВОС се пренесат към Директивата относно емисиите от промишлеността, възникват съмнения, че прилагането на член 20, параграф 3 от Директивата относно емисиите от промишлеността може да бъде обосновано само от възможността за използване на оставащия остатъчен капацитет на депо за отпадъци, което вече разполага с разрешително и е в експлоатация.

    3. По обхвата на първоначалното разрешително

    65.

    Практиката на Съда по Директивата за ОВОС може да се обясни с хипотезите относно обхвата на първоначалното разрешително, които в крайна сметка водят до тълкуването на член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността.

    66.

    Всъщност, ако определено въздействие върху околната среда вече е било предмет на оценка на въздействието върху околната среда във връзка с това разрешително, по принцип в случай на последващо удължаване на разрешителното не е необходимо тази проверка да се повтаря ( 27 ). Ако обаче изискваната оценка е пропусната при предишно разрешително, в случай на последващо разрешително може да се наложи тази оценка да се извърши, независимо дали това последващо разрешително, разглеждано самостоятелно, изисква оценка на въздействието върху околната среда ( 28 ).

    67.

    Данни за това има и в практиката на Надзорния комитет. Всъщност той отчита и обстоятелството дали при първоначалното участие обществеността е била информирана за евентуалното удължаване на разрешителното в бъдеще и следователно е имала възможност да изрази мнението си за свързаното с това въздействие върху околната среда ( 29 ).

    68.

    Ето защо при удължаването на разрешително за експлоатация разграничаването между обикновена промяна и съществена промяна по смисъла на член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността зависи от това дали по-дългият период може да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда, което не е обхванато от първоначалното разрешително, и поради това се налага нова оценка.

    69.

    Колкото до настоящия случай, в главното производство Чешката република и FCC изтъкват, че от самото начало спорното удължаване на разрешителното за депониране на отпадъци е включено в разрешителното на депото. Всъщност определящият параметър за периода на депонирането на отпадъци не е срокът на валидност на разрешителното, а планираният общ капацитет.

    70.

    Според това твърдение тази идея се подкрепя от факта, че отказът за удължаване изглежда на практика би предизвикал допълнителна необходимост от промени. Можело да се наложи необходимият съгласно член 7, буква ж) от Директивата относно депонирането на отпадъци план за закриване да бъде променен, доколкото предполага изцяло запълнено депо за отпадъци. Възможно било дори да се наложи запълване с материал, различен от отпадък, за да се предотврати негативно въздействие върху околната среда.

    71.

    Случаите, свързани с удължаването на разрешително, издадено за конкретен, отминал период, би следвало да се оценяват по различен начин. Възможно е първоначалното разрешително да определя максимален срок на експлоатация ( 30 ). Подобен би следвало да е подходът по отношение на продължаването на временно положение или временно решение. Удължаването на старо разрешително, за което все още не се е налагало участие на обществеността, чието въздействие първоначално не е напълно известно или чиято съвместимост с днешния стандарт е под въпрос, по принцип също би следвало да се счита по-скоро за съществена промяна.

    72.

    В обобщение, налага се изводът, че допълнителното въздействие върху околната среда се характеризира с това, че не е взето предвид още при предишно разрешително за дейността и при участието на обществеността във връзка с това разрешително.

    73.

    В крайна сметка обаче преценката на тези конкретни обстоятелства е задължение на националния съд.

    V. Заключение

    74.

    Ето защо в обобщение предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване по следния начин:

    „Член 3, точка 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „съществена промяна“ на инсталация означава и удължаване на периода на депониране на отпадъци в депо за отпадъци, без едновременно с това да се променят одобрените максимални размери на депото или допустимият му общ капацитет, когато удължаването на разрешителното може да предизвика допълнително значително въздействие върху околната среда. Допълнителното въздействие върху околната среда се характеризира с това, че не е взето предвид още при предишно разрешително за дейността и при участието на обществеността във връзка с това разрешително“.


    ( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.

    ( 2 ) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 2010 г., стр. 17).

    ( 3 ) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2011 г., стр. 1), последно изменена с Директива 2014/52/ЕС (ОВ L 124, 2014 г., стр. 1).

    ( 4 ) Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 1998 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 204), приета с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).

    ( 5 ) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (OB L 182, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94), изменена с Директива 2011/97/ЕС на Съвета от 5 декември 2011 година за изменение на Директива 1999/31/ЕС по отношение на специфичните критерии за съхранение на метален живак, считан за отпадък (ОВ L 328, 2011 г., стр. 49).

    ( 6 ) Спорното разрешително, изглежда, е достъпно в интернет на адрес https://ippc.mzp.cz/ippc/ippc.nsf/xsp/.ibmmodres/domino/OpenAttachment/ippc/ippc.nsf/215B32AAF47F72E0C1257F32002C2B15/Files/zmena%20IP.pdf. Още информация за издадените за депото разрешителни е достъпна на адрес https://www.mzp.cz/ippc/ippc4.nsf/$$OpenDominoDocument.xsp?documentId= 4D88556E61533616C1257B82004CE066&action=openDocument.

    Според Комисията периодът на депонирането на отпадъци е удължаван от тогава поне още веднъж с две години. За последната, призната като значителна, промяна на депото обаче е взето решение през 2009 г.

    ( 7 ) Посочена в бележка под линия 6, вж. и точки 54—57 по-долу.

    ( 8 ) Решения от 17 март 2011 г., Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (C‑275/09, EU:C:2011:154, т. 24), и от 19 април 2012 г., Pro-Braine и др. (C‑121/11, EU:C:2012:225, т. 32).

    ( 9 ) Решения от 17 март 2011 г., Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (C‑275/09, EU:C:2011:154, т. 20 и сл.), и от 19 април 2012 г., Pro-Braine и др. (C‑121/11, EU:C:2012:225, т. 31).

    ( 10 ) Стр. 4 от спорното решение, посочено в бележка под линия 6.

    ( 11 ) Вж. заключението ми по дело Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen (C‑411/17, EU:C:2018:972, т. 101).

    ( 12 ) В текста на английски и френски език е използвано понятието „extension“.

    ( 13 ) Решения от 22 януари 2009 г., Association nationale pour la protection des eaux et rivières и Association OABA (C‑473/07, EU:C:2009:30, т. 25, вж. също т. 40), от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др. (C‑165/09—C‑167/09, EU:C:2011:348, т. 72), от 15 декември 2011 г., Møller (C‑585/10, EU:C:2011:847, т. 29), както и от 15 януари 2013 г., Križan и др. (C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 108).

    ( 14 ) Решения от 22 януари 2009 г., Association nationale pour la protection des eaux et rivières и Association OABA (C‑473/07, EU:C:2009:30, т. 27), от 15 декември 2011 г., Møller (C‑585/10, EU:C:2011:847, т. 31).

    ( 15 ) В този смисъл решение от 15 януари 2013 г., Križan и др. (C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 77). Вж. и относно Директивата за ОВОС решения от 12 май 2011 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen (C‑115/09, EU:C:2011:289, т. 41), и от 16 април 2015 г., Gruber (C‑570/13, EU:C:2015:231, т. 34).

    ( 16 ) Aarhus Convention Compliance Committee, наричан по-нататък „Надзорният комитет“), по този въпрос вж. заключението ми по дело Edwards (C‑260/11, EU:C:2012:645, т. 8) и заключенията на генералния адвокат Cruz Villalón по дело Gemeinde Altrip и др. (C‑72/12, EU:C:2013:422, т. 101), на генералния адвокат Jääskinen по съединени дела Съвет и др./Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht (C‑401/12 P —C‑403/12 P, EU:C:2014:310, т. 114) и по съединени дела Съвет и Комисия/Stichting Natuur en Milieu и Pesticide Action Network Europe (C‑404/12 P—C‑405/12 P, EU:C:2014:309, т. 23), както и на генералния адвокат Bobek по дело Folk (C‑529/15, EU:C:2017:1, т. 86), и по дело Stichting Varkens in Nood и др. (C‑826/18, EU:C:2020:514, т. 77).

    ( 17 ) Констатации и препоръки от 4 октомври 2018 г., Stichting Greenpeace Netherlands/Нидерлания (Ядрена централа Борселе) (ACCC/C/2014/104, ECE/MP.PP/C.1/2019/3, т. 65), от 19 август 2019 г., Cummins/Ирландия (Кариера Трамон) (ACCC/C/2013/107, ECE/MP.PP/C.1/2019/9, т. 79), и от 26 юли 2021 г., OEKOBUERO и др./Чешка република (Ядрена централа Дуковани) (ACCC/C/2016/143, ECE/MP.PP/C.1/2021/28, т. 97).

    ( 18 ) Констатации и препоръки от 4 октомври 2018 г., Stichting Greenpeace Netherlands/Нидерлания (Ядрена централа Борселе) (ACCC/C/2014/104, ECE/MP.PP/C.1/2019/3, т. 71), от 19 август 2019 г., Cummins/Ирландия (Кариера Трамон) (ACCC/C/2013/107, ECE/MP.PP/C.1/2019/9, т. 83), и от 26 юли 2021 г., OEKOBUERO и др./Чешка република (Ядрена централа Дуковани) (ACCC/C/2016/143, ECE/MP.PP/C.1/2021/28, т. 104).

    ( 19 ) Вж. цитираната практика в бележка под линия 18, както и констатации и препоръки от 12 май 2011 г., Global 2000 [Friends of the Earth Austria]/Словакия (Ядрена централа Mochovce) (ACCC/C/2009/41, ECE/MP.PP/2011/11/Add.3, т. 57), и от 4 октомври 2018 г., Fons de Defensa Ambiental/Испания (Uniland Cementera) (ACCC/C/2013/99, ECE/MP.PP/C.1/2017/17, т. 85).

    ( 20 ) За прилагането на анекс I, точка 22 от Орхуската конвенция същите прагове са установени в анекс I, точка 5, четвърто тире.

    ( 21 ) Стр. 4 от спорното решение, цитирано в бележка под линия 6.

    ( 22 ) Констатации и препоръки от 26 юли 2021 г., OEKOBUERO и др./Чешка република (Ядрена централа Дуковани) (ACCC/C/2016/143, ECE/MP.PP/C.1/2021/28, т. 99). Вж. и заключението ми по дело Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen (C‑411/17, EU:C:2018:972, т. 91 и сл.).

    ( 23 ) Решение от 9 септември 2020 г., Friends of the Irish Environment (C‑254/19, EU:C:2020:680, т. 4347).

    ( 24 ) Решение от 7 януари 2004 г., Wells (C‑201/02, EU:C:2004:12, т. 45 и 46).

    ( 25 ) Решение от 17 март 2011 г., Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (C‑275/09, EU:C:2011:154, т. 24).

    ( 26 ) Решение от 19 април 2012 г., Pro-Braine и др. (C‑121/11, EU:C:2012:225, т. 32).

    ( 27 ) Вж. решения от 22 септември 2011 г., Valčiukienė и др. (C‑295/10, EU:C:2011:608, т. 61 и 62), и от 10 септември 2015 г., Dimos Kropias Attikis (C‑473/14, EU:C:2015:582, т. 58), съответно относно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (OB L 197, 2001 г., стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).

    ( 28 ) Решение от 17 март 2011 г., Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (C‑275/09, EU:C:2011:154, т. 37).

    ( 29 ) Констатации и препоръки от 19 август 2019 г., Cummins/Ирландия (Кариера Трамон) (ACCC/C/2013/107, ECE/MP.PP/C.1/2019/9, т. 85).

    ( 30 ) Вж. констатации и препоръки на Надзорния комитет от 4 октомври 2018 г., Stichting Greenpeace Netherlands/Нидерлания (Ядрена централа Борселе) (ACCC/C/2014/104, ECE/MP.PP/C.1/2019/3, т. 65, 66 и 71), и от 26 юли 2021 г., OEKOBUERO и др./Чешка република (Ядрена централа Дуковани) (ACCC/C/2016/143, ECE/MP.PP/C.1/2021/28, т. 104). Вж. и констатации и препоръки от 19 август 2019 г., Cummins/Ирландия (Кариера Трамон) (ACCC/C/2013/107, ECE/MP.PP/C.1/2019/9, т. 85).

    Top