24

Жалбоподателят възразява срещу отказа на ЕЦБ да даде на синдика исканата инструкция. Достъпът до помещенията, информацията, персонала и ресурсите на жалбоподателя бил абсолютно необходим, за да може управителният му съвет да поеме ролята си да го представлява в съответствие с решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923). Жалбоподателят поддържа, че управителният съвет не е в състояние да го представлява ефективно, ако достъпът до информацията и преписките, с които разполага, както и до ресурсите му, и по-специално до финансовите му средства, които биха позволили поемането на външно процесуално представителство, бъде отказан на адвоката, упълномощен от посочения съвет.

25

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва пет основания. Първото основание е грешка, допусната от ЕЦБ, доколкото тя е обявила, че не е компетентна да даде на синдика исканата инструкция. Второто основание е нарушение на правото на жалбоподателя на ефективни правни средства за защита. В рамките на третото си основание жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му да бъде изслушан. Четвъртото основание е нарушение на правото на адекватни мотиви. В рамките на петото си основание жалбоподателят твърди, че ЕЦБ е нарушила принципа nemo auditur propriam turpitudinem allegans.

26

В рамките на първото си основание жалбоподателят поддържа, че тъй като той е бил квалифициран като „значима кредитна институция“, ЕЦБ е компетентна да даде на синдика исканите указания в качеството си на орган, осъществяващ пряк надзор на жалбоподателя, по-специално на основание на латвийското право, и конкретно на член 1321, параграф 3 от Kredītiestāžu likums (Закон за кредитните институции) от 5 октомври 1995 г. (Latvijas Vēstnesis, 1995 г., бр. 163), който гласи следното:

„В съответствие с предвидената в настоящия закон компетентност [Комисията за финансовите и капиталовите пазари (наричана по-нататък „КФКП“] има правомощието да упражнява контрол върху дейностите на синдика и върху спазването от негова страна на предвидените в настоящия закон ограничения. За тази цел пълномощникът на [КФКП] има право да се запознае с цялата документация на съответната кредитна институция, която се отнася до тази институция, както и да получи разяснения от синдика и всякаква друга полезна информация във връзка с производството по несъстоятелност на кредитната институция“.

27

При това положение ЕЦБ трябвало да упражнява контрол върху дейността на синдика, за да се гарантира спазването на адекватното вътрешно управление на жалбоподателя. Една от важните задачи на надзорния орган била да се гарантира, че управителният съвет може действително да изпълнява задълженията си. Жалбоподателят подчертава, че докато неговото ръководство няма достъп до помещенията и ресурсите му, е невъзможно да изпълнява задълженията си.

28

Жалбоподателят се позовава и на член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 1024/2013 и на членове 67 и 74 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338) — разпоредби, които се отнасят до изискванията относно механизма за вътрешно управление на кредитна институция. Жалбоподателят подчертава, че от член 67, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36 по-специално следва, че когато кредитна институция не е въвела правилата за управление, изисквани от компетентните органи съгласно националните разпоредби за транспониране на член 74 от същата директива, надзорният орган може да издаде разпореждане, с което да изиска от отговорното физическо или юридическо лице да прекрати това поведение и да не извършва повторно нарушение.

29

От тези разпоредби следвало, че тъй като ЕЦБ е заместила КФКП, тази банка има правомощието да даде на синдика исканата от жалбоподателя инструкция, за да гарантира ефективното представителство на последния за целите на регулирането. В случая ЕЦБ сама възпрепятствала спазването на правилата за надзор на жалбоподателя, относно които се предполага, че тя упражнява контрол.

30

Освен това ЕЦБ била признала, че управителният съвет на жалбоподателя е запазил статута си на представител на последния. Така ЕЦБ била предоставила на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, възможността да представи становище по проекта за решение относно отнемането на лиценза на жалбоподателя.

31

В рамките на възражението си за недопустимост ЕЦБ отхвърля тези доводи.

32

Най-напред се налага изводът, че с решение от 17 февруари 2020 г. ЕЦБ отнема банковия лиценз на жалбоподателя. От тази дата нататък той по принцип вече не е кредитна институция по смисъла на Регламент № 1024/2013, която подлежи на пруденциален надзор от страна на ЕЦБ. Поради това се поставя въпросът дали в настоящото си положение жалбоподателят все още би могъл валидно да твърди и да се позовава на задължения на ЕЦБ по силата на нейните правомощия в областта на пруденциалния надзор. Безспорно е обаче, че към 19 ноември 2019 г. — датата на отказа на ЕЦБ да даде на синдика исканата от жалбоподателя инструкция — последният е бил кредитна институция. Ето защо трябва да се провери дали жалбоподателят има основание да счита, че ЕЦБ е била компетентна към този момент да уважи неговото искане.

33

Най-напред следва да се посочи, че това основание на жалбоподателя по същество е базирано на член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 1024/2013, на членове 67 и 74 от Директива 2013/36 и на член 1321, параграф 3 от Закона за кредитните институции. Всъщност според жалбоподателя тези разпоредби предоставят на ЕЦБ правомощието да даде исканата от него инструкция.

34

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 4, параграф 3 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ прилага в рамките на своите задачи за пруденциален надзор, каквато е предвидената в член 4, параграф 1, буква д) от посочения регламент, цялото приложимо право на Европейския съюз, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспониране на тези директиви.

35

Съгласно член 1, първа алинея от Регламент № 1024/2013 „на ЕЦБ се възлагат конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, с цел да се допринесе за сигурността и стабилността на кредитните институции и стабилността на финансовата система в рамките на Съюза и отделните държави членки при пълно зачитане и задължение за полагане на грижа за единството и интегритета на вътрешния пазар на основата на равнопоставено третиране на кредитните институции с оглед да се избегне регулаторният арбитраж“.

36

Член 1, пета алинея от посочения регламент предвижда, че „[н]астоящият регламент не засяга отговорностите и свързаните с тях правомощия на компетентните органи на участващите държави членки да изпълняват задачи по надзора, които не са възложени на ЕЦБ с [този] регламент“.

37

Съгласно член 4, параграф 1, буква д) от същия регламент „съгласно параграф 3 от [този] член, ЕЦБ е единственият орган, компетентен да извършва за целите на пруденциалния надзор следните задачи във връзка с всички кредитни институции, установени в участващите държави членки: […] да гарантира спазване на актовете, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, с които се налагат изисквания на кредитните институции да разполагат с надеждни управленски правила, включително изисквания за съответствие и пригодност на лицата, отговарящи за управлението на кредитни институции, процеси за управление на риска, механизми за вътрешен контрол, политики и практики за възнагражденията и ефективни процеси за вътрешен анализ на адекватността на капитала в т.ч. вътрешнорейтингови модели“.

38

Първо, текстът на тази разпоредба очертава обхвата на пруденциалния надзор, упражняван от ЕЦБ, който не включва правомощието тя да дава инструкции като поисканата от жалбоподателя, без връзка с посочения надзор, на синдик, назначен в съответствие с националното право в рамките на производство по несъстоятелност, открито по отношение на институция като жалбоподателя, да предоставя достъп на адвоката на управителния съвет на такава институция до нейните помещения, информация, персонал и ресурси.

39

Сам по себе си фактът, че ЕЦБ е единствената институция, на която са възложени задачите, изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 по отношение на „всички кредитни институции“, изобщо не означава, противно на твърденията на жалбоподателя, че по отношение на така наречените „значими“ кредитни институции, които съответно са под прекия надзор на ЕЦБ, какъвто е случаят с него, последната разполага с по-широка компетентност от предвидената в член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 1024/2013.

40

Несъмнено следва да се припомни, че член 4 от Регламент № 1024/2013, озаглавен „Задачи, възложени на ЕЦБ“, предвижда в параграф 1, че в рамките на член 6 от този регламент ЕЦБ е „единственият орган, компетентен“ да извършва за целите на пруденциалния надзор задачите, изброени в този член 4, параграф 1, по отношение на „всички“ кредитни институции. Така от текста на член 4, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 следва, че ЕЦБ разполага с изключителна компетентност да изпълнява задачите, посочени в тази разпоредба, по отношение на всички тези институции, тоест както по отношение на „значимите“ институции, така и по отношение на „по-малко значимите“ институции (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 37 и 38).

41

При все това в контекста на член 4, параграф 1 от Регламент № 1024/2013, разглеждан във връзка с член 6, параграфи 4—6 от същия регламент, разликата между двете категории кредитни институции е релевантна не по отношение на обхвата на правомощията на ЕЦБ в областта на пруденциалния надзор, а единствено за целите на разпределянето на задачите между ЕЦБ и националните надзорни органи, доколкото те подпомагат ЕЦБ при изпълнението на задачите, възложени ѝ с посочения регламент, посредством децентрализирано изпълнение на някои от тези задачи по отношение на кредитните институции, които не са толкова значими по смисъла на член 6, параграф 4, първа алинея от този регламент (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 41).

42

Действително по силата на член 6, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ изпълнява задачите си в рамките на единен надзорен механизъм, който се състои от нея и националните компетентни органи, и носи отговорност за ефективното и последователно функциониране на същия (решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 39).

43

Именно в този контекст в съответствие с член 6, параграф 6 от Регламент № 1024/2013 компетентните национални органи изпълняват и носят отговорност за задачите, посочени в член 4, параграф 1, букви б), г)—ж) и и) от този регламент, както и за приемането на всички надзорни решения по отношение на кредитните институции, посочени в член 6, параграф 4, първа алинея, т.е. тези, които в съответствие с критериите, предвидени в тази разпоредба, са „по-малко значими“ (решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/BCE, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 40). Това съображение обаче не може да важи за т.нар. „значими“ кредитни институции като жалбоподателя, по отношение на които самата ЕЦБ упражнява пряко всички релевантни задачи по надзора на основание член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013.

44

Следователно релевантните разпоредби на Регламент № 1024/2013 не доказват, че задачите по надзор, възложени на ЕЦБ по отношение на „значимите“ кредитни институции, включват правомощието тя да дава инструкции на синдик като поисканите от жалбоподателя, които инструкции нямат връзка с посочените задачи, както бе установено в точка 39 по-горе. Освен това е очевидно, че текстът на посочените разпоредби не указва по никакъв начин наличието на такова правомощие. Следователно доводът на жалбоподателя в това отношение трябва да се отхвърли.

45

Второ, що се отнася до целта на Регламент № 1024/2013 и на член 4, параграф 1, буква д) от него, най-напред следва да се отбележи, че член 127, параграф 6 ДФЕС, който е правното основание за приемането на Регламент № 1024/2013, предвижда, че Съветът на Европейския съюз може да възложи на ЕЦБ специфични задачи по политиките, свързани с пруденциалния надзор на кредитните институции и на други финансови институции, с изключение на застрахователните предприятия (решение от 2 октомври 2019 г., Crédit mutuel Arkéa/ЕЦБ, C‑152/18 P и C‑153/18, EU:C:2019:810, т. 52).

46

По-нататък следва да се отбележи, че член 127 ДФЕС се намира в част трета, дял VIII, глава 2, озаглавена „Парична политика“, от Договора за функционирането на ЕС, и определя целите и основните задачи на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ (решение от 2 октомври 2019 г., Crédit mutuel Arkéa/ЕЦБ, C‑152/18 P и C‑153/18 P, EU:C:2019:810, т. 54).

47

Осъществяването на задачите за банков пруденциален надзор, посочени в член 127, параграф 6 ДФЕС, има за цел да гарантира сигурността и стабилността на кредитните институции, по-специално сигурността и стабилността на големите кредитни институции и на банковите групи, за да допринесе за осигуряване на стабилността на финансовата система на Съюза като цяло (решение от 2 октомври 2019 г., Crédit mutuel Arkéa/ЕЦБ, C‑152/18 P и C‑153/18 P, EU:C:2019:810, т. 55).

48

Освен това, преследването на тези цели е посочено изрично в съображения 16, 26, 30 и 65 от Регламент № 1024/2013, както и в член 1, първа алинея от този регламент (решение от 2 октомври 2019 г., Crédit mutuel Arkéa/ЕЦБ, C‑152/18 P и C‑153/18 P, EU:C:2019:810, т. 56).

49

Следователно осъществяваният от ЕЦБ пруденциален надзор, посочен в Регламент № 1024/2013, и по-специално в член 4, параграф 1 от него, има за цел да ограничи специфичните рискове, свързани с икономическата и финансовата стабилност в еврозоната, като се избегне по-специално изпадането в неплатежоспособност на кредитни институции. Компетентността на ЕЦБ за изпълнение на възложените ѝ надзорни задачи е абсолютно необходима, за да установи рисковете за жизнеспособността на банките и да ги задължи да вземат необходимите мерки.

50

В случая обаче срещу жалбоподателя е образувано производство по несъстоятелност, ръководено от синдик в съответствие с латвийското право, и поисканата инструкция, с която се цели единствено на адвоката на управителния съвет на жалбоподателя да се предостави достъп до помещенията, информацията, персонала и ресурсите на жалбоподателя, не може да допринесе за управлението на риска, който Регламент № 1024/2013 цели да ограничи. Всъщност исканата инструкция не засяга нито жизнеспособността на съответната кредитна институция, нито икономическата или финансовата стабилност.

51

Следователно е очевидно, че нито текстът на релевантните разпоредби на Регламент № 1024/2013, нито тяхната цел — отразена по-специално в правното основание на посочения регламент, съдържащо се в Договора за функционирането на ЕС —нито контекстът им позволяват да се направи изводът, че разглеждането на искането на управителния съвет на жалбоподателя ЕЦБ да даде на синдика такава инструкция е от компетентността на последната.

52

Съгласно член 74, параграф 1 от Директива 2013/36 „[и]нституциите разполагат с надеждни правила за управление, включващи ясна организационна структура с точно определени, прозрачни и последователни нива на отговорност, ефективни процеси за установяване, управление, наблюдение и сигнализиране за рисковете, на които са изложени или могат да бъдат изложени, адекватни механизми за вътрешен контрол, включващи разумни административни и счетоводни процедури, и политики и практики за възнагражденията, които са съобразени с разумното и ефективно управление на риска и го насърчават“.

53

Съгласно член 67, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36 този член се прилага по-специално когато „[н]институция не разполага с правила за управление, изисквани от компетентните органи съгласно националните разпоредби за транспониране на член 74 [от посочената директива]“. Съгласно член 67, параграф 2, буква б) от тази директива [д]ържавите членки гарантират, че в случаите, посочени в параграф 1, административните наказания и другите административни мерки, които могат да бъдат наложени, включват най-малко следното: […] разпореждане, с което се изисква отговорното физическо или юридическо лице да прекрати това поведение и да не извършва повторно нарушение“.

54

Що се отнася до управлението на кредитните институции, целите на Директива 2013/36 са ясно посочени в изложението на мотивите ѝ, а именно в съображения 53 и 54 (решение от 24 април 2018 г., Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence и др./ЕЦБ, T‑133/16—T‑136/16, EU:T:2018:219, т. 74).

55

В съображение 53 от Директива 2013/36 се подчертава, че „[с]лабостите в корпоративното управление в редица институции допринесоха за прекомерното и непредпазливо поемане на риск в банковия сектор, което доведе до несъстоятелност на отделни институции и до системни проблеми в държави членки и в целия свят“ (решение от 24 април 2018 г., Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence и др./ЕЦБ, T‑133/16—T‑136/16, EU:T:2018:219, т. 74).

56

В това отношение в същото съображение законодателят подчертава, че „[в] някои случаи липсата на ефективен механизъм на взаимен контрол и възпиране в рамките на институциите доведе до липса на ефективно наблюдение и контрол върху вземането на управленски решения, което увеличи прилагането на краткосрочни и прекомерно рискови стратегии за управление“ (вж. в този смисъл решение от 24 април 2018 г., Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence и др./BCE, T‑133/16—T‑136/16, EU:T:2018:219, т. 75).

57

Следва да се отбележи, че целите на член 74, параграф 1 от Директива 2013/36 са сходни с тези на Регламент № 1024/2013. Така, макар ЕЦБ да е органът, компетентен да провери спазването на тази разпоредба по отношение на жалбоподателя, посочената разпоредба също не предоставя компетентност на ЕЦБ да приема инструкции, за каквато претендира жалбоподателят, поради което предметът на искането на жалбоподателя ЕЦБ да задължи синдика да предприеме действия въз основа на инструкция очевидно е извън обхвата на правомощията на ЕЦБ. Всъщност искането на управителния съвет на жалбоподателя цели единствено да се даде възможност на посочения съвет да разполага със средствата на жалбоподателя, за да може да заплати на адвоката си и да получи достъп до документи и информация, предназначени да му позволят да упражни правото си на изслушване и правото си на ефективни правни средства за защита. Следователно това искане няма връзка с предмета на член 74 от Директива 2013/36, който се отнася до управлението на съответната кредитна институция и до установяването на разумно и ефективно управление на рисковете в рамките на посочената институция.

58

Член 67, параграф 1, буква г) и параграф 2, буква б) от Директива 2013/36 не могат да поставят под въпрос гореизложеното. Всъщност от тези разпоредби по-специално следва, че когато дадена институция не разполага с правила за управление, изисквани от компетентните органи съгласно националните разпоредби за транспониране на член 74 от същата директива, надзорният орган може по-специално да издаде разпореждане, с което от отговорното физическо или юридическо лице се изисква да преустанови това поведение и да не извършва повторно нарушение.

59

При тези условия не може да се приеме, че поисканата инструкция попада в обхвата на предвидения в тези разпоредби пруденциален надзор, който цели по-специално да ограничи поемането на прекомерен риск от съответната кредитна институция.

60

Според жалбоподателя ЕЦБ, на която е възложен прекият надзор над него в качеството му на значима институция, в случая има същите правомощия като предоставените на КФКП с член 1321, параграф 3 от Закона за кредитните институции, който гласи следното:

„В съответствие с предвидената в настоящия закон компетентност [КФКП] има правомощието да упражнява контрол върху дейностите на синдика и върху спазването от негова страна на предвидените в настоящия закон ограничения. За тази цел пълномощникът на [КФКП] има право да се запознае с цялата документация на съответната кредитна институция, която се отнася до тази институция, както и да получи разяснения от синдика и всякаква друга полезна информация във връзка с производството по несъстоятелност на кредитната институция“.

61

Както бе посочено по същество в точка 35 по-горе, от член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1024/2013 следва следното:

„За изпълнението на задачите, които са ѝ възложени по силата на настоящия регламент, и с цел да гарантира високи стандарти на надзор, ЕЦБ прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспониране на тези директиви. Когато приложимото право на Съюза се състои от регламенти и когато понастоящем тези регламенти изрично предвиждат възможност за избор от страна на държавите членки, ЕЦБ прилага и националното законодателство, с което се упражнява този избор“.

62

Следва да се отбележи, че Законът за кредитните институции е част от латвийските законодателни актове, с които се транспонира Директива 2013/36.

63

От член 1321, параграф 3 от Закона за кредитните институции, разглеждан в светлината на релевантните разпоредби на Регламент № 1024/2013 и на Директива 2013/36, обаче не следва, че ЕЦБ трябва да даде на синдика исканата от жалбоподателя инструкция. Всъщност производствата по несъстоятелност са от компетентността на националните органи при липсата по-специално на разпоредби, предоставящи такава компетентност на ЕЦБ.

64

Освен това твърдението на жалбоподателя, че неговият управителен съвет е възпрепятстван да изпълни задълженията си поради отказа на синдика да възстанови достъпа до помещенията и ресурсите на жалбоподателя, не може да постави под въпрос изложеното по-горе, от една страна, предвид липсата на компетентност на ЕЦБ в това отношение, и от друга страна, предвид характера и целта на висящото производство по несъстоятелност срещу жалбоподателя. Всъщност съгласно член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014г., стр. 190) „обичайно производство по несъстоятелност“ означава „колективно производство по несъстоятелност, което води до частично или пълно освобождаване от активи от страна на длъжника и до назначаване на ликвидатор или управител, което обикновено се прилага по отношение на институции съгласно националното право и което е специфично за тези институции или е общоприложимо за всяко физическо или юридическо лице“.

65

Следователно е очевидно, че нито Регламент № 1024/2013, нито Директива 2013/36, нито националното право предоставят на ЕЦБ компетентност да дава на синдика исканата инструкция.

66

Що се отнася до довода на жалбоподателя, че ЕЦБ е нарушила задълженията, които произтичат от решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923), следва да се отбележи, че това решение се отнася до съдебната защита на юридическото лице Trasta Komercbanka, което е кредитна институция, при особени обстоятелства, а именно при оттегляне от назначения ликвидатор на пълномощното на адвоката, упълномощен от управителния съвет на тази институция, да обжалва пред съда на Европейския съюз решението за отнемане на лиценза на тази банка. По същество от посоченото съдебно решение следва, че с оглед на правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), при тези обстоятелства съдът на Съюза не е можел да вземе предвид оттеглянето на пълномощното на съответния адвокат и поради това е следвало да се произнесе по жалбата.

67

В това отношение Съдът припомня в точка 55 от решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923), че принципът на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, упоменат и в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, е общ принцип на правото на Съюза, произтичащ от общите за държавите членки конституционни традиции. Този принцип е закрепен в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Понастоящем той е потвърден в член 47 от Хартата.

68

Освен това Съдът приема, че ефективната съдебна защита на юридическо лице като Trasta Komercbanka, чийто лиценз е отнет по решение на институция на Съюза, каквато е ЕЦБ, прието на основание на акт на Съюза, какъвто е Регламент № 1024/2013, се осигурява от правото на това лице по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС да подаде жалба за отмяната на това решение пред съда на Съюза (вж. в този смисъл решение от 5 ноември 2019 г., BCE и др./Trasta Komercbanka и др., C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923, т. 56).

69

В настоящия случай обаче следва да се приеме, че ЕЦБ е спазила изискванията, произтичащи от решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923). Първо, след постановяването на това съдебно решение ЕЦБ признава, че управителният съвет на жалбоподателя все още е представлявал последния за целите на подаването на жалба срещу решението за отнемане на лиценза. Така, вместо да получи становището само на синдика, ЕЦБ също така е приканила — съобразявайки се с посоченото решение на Съда — адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, да представи становището си по проекта на решението за отнемане на лиценза на жалбоподателя. Второ, в писмото, в което се съдържа и отказът на ЕЦБ да даде на синдика исканата от жалбоподателя инструкция, ЕЦБ допуска удължаване на срока за представяне на становище, което удължаване е поискано адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя. Трето, ЕЦБ посочва в това писмо, че адвокатът, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, е имал достъп до преписката относно пруденциалния надзор (Supervisory file). Поради това доводът на жалбоподателя, че като е отказала да даде на синдика исканата инструкция, ЕЦБ е нарушила действието на решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923), е явно лишен от всякакво основание.

70

Все пак във всички случаи от постоянната съдебна практика следва, че при необходимост националните органи на държава членка са длъжни да вземат подходящите общи или специални мерки, за да осигурят спазването на правото на Съюза на тяхна територия. Като запазват правото на избор на необходимите мерки, споменатите органи следва по-специално да следят за това да бъдат изцяло осигурени правата, предоставени на лицата от правото на Съюза, включително правото на ефективна съдебна защита, установено в член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2007 г., Jonkman и др., C‑231/06—C‑233/06, EU:C:2007:373, т. 38 и цитираната съдебна практика).

71

В това отношение е важно да се отбележи, че липсата на компетентност на ЕЦБ да даде на синдика исканата инструкция не лишава от ефективна съдебна защита ipso facto заинтересованите лица, какъвто е жалбоподателят. Всъщност решенията, взети от националните органи в контекста на производството по несъстоятелност като това, което е в ход по отношение на жалбоподателя, в отговор на евентуално искане за достъп до документите, помещенията, персонала или ресурсите на съответната кредитна институция, по принцип подлежат на контрол от страна на националните юрисдикции, които евентуално могат да отправят преюдициални въпроси до Съда на основание член 267 ДФЕС, в случай че срещнат трудности при тълкуването или прилагането на правото на Съюза.

72

От това следва, че явно ЕЦБ не е била компетентна да уважи искането на управителния съвет на жалбоподателя да бъде дадена подобна инструкция.

[…]

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

определи: