—

да обяви за допустимо възражението за незаконосъобразност и да обяви незаконосъобразността на член 33, параграфи 1 и 2 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент,

—

вследствие на това да установи липсата на правно основание на решението на Генералния секретар от 21 септември 2020 г. и да го отмени,

като главно искане,

—

да констатира, че Marie-Christine Arnautu е представила доказателства за работата на своя сътрудник в съответствие с член 33, параграфи 1 и 2 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент и с практиката на Съда на Европейския съюз,

вследствие на това,

—

да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 21 септември 2020 г., съобщено с електронно писмо от 23 октомври 2020 г., прието в приложение на член 68 от измененото Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, с което се установява наличието на вземане спрямо жалбоподателката в размер на 87 203,46 EUR на основание недължимо платени суми за парламентарни сътрудници и с което се обосновава събирането на тази сума,

—

да отмени дебитно известие № 7000001577 от 22 октомври 2020 г., с което се установява наличието на вземане спрямо Marie-Christine Arnautu въз основа на решението на Генералния секретар от 21 септември 2020 г. за възстановяване на недължимо платени суми за разходи за парламентарни сътрудници, прието на основание член 68 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент,

—

да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание: възражение за незаконосъобразност, доколкото член 33 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (наричани по-нататък „мерките по прилагане“), приети с решение от 19 май и 9 юли 2008 г. на Бюрото на Европейския парламент, нарушава принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания, по-специално поради липсата на яснота и точност. Жалбоподателката поддържа, че липсата на точност на атакуваните разпоредби води до необходимостта от тълкуване на правните норми относно мерките по прилагане от съдебната практика. Подробни правила за доказване на работата на парламентарен сътрудник обаче са били установени едва през 2017 г. със съдебната практика по дела Bilde и Montel, тъй като съдебната практика по дело Gorostiaga от 2005 г. се отнася само до доказване на плащането на заплати от трето плащащо лице. Така още от 2008 г. обжалваните разпоредби се характеризират с елемент на несигурност и с липсата на яснота. Жалбоподателката добавя, че въпреки риска от възникване на правна несигурност, Европейският парламент не е регламентирал точно и ясно процедурата за контрол на парламентарните сътрудници, нито е установил официално задължението на членовете на парламента за създаване и водене на регистър, нито пък е предвидил режим на допустими, идентифицирани и датирани доказателства.

2.

Второ основание: съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита. Жалбоподателката изтъква, че Генералният секретар се е отказал от всякакво лично изслушване в нарушение на член 68 от мерките по прилагане. Тя добавя, че по този начин Генералният секретар я е лишил от основно право на пряк дебат с органа, който трябва да вземе решението, и от обсъждане на доказателствата в условията на състезателно производство.