EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62020TJ0480

Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 1 март 2023 г. (Откъси).
Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE и Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE срещу Европейска комисия.
Субсидии — Внос на определени тъкани от тъкàни или прошити стъклени влакна с произход от Китай и Египет — Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/776 — Окончателно изравнително мито — Изчисляване на размера на субсидията — Отговорност за субсидията — Право на защита — Явна грешка в преценката — Система на възстановяване на вносни мита — Данъчно третиране на загубите от курсови разлики — Изчисляване на маржа на подбиване на цените.
Дело T-480/20.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:T:2023:90

 РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

1 март 2023 година ( *1 )

„Субсидии — Внос на определени тъкани от тъкàни или прошити стъклени влакна с произход от Китай и Египет — Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/776 — Окончателно изравнително мито — Изчисляване на размера на субсидията — Отговорност за субсидията — Право на защита — Явна грешка в преценката — Система на възстановяване на вносни мита — Данъчно третиране на загубите от курсови разлики — Изчисляване на маржа на подбиване на цените“

По дело T‑480/20

Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE, установено в Айн Сохна (Египет),

Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE, установено в Айн Сохна,

представлявани от B. Servais и V. Crochet, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от P. Kienapfel, G. Luengo и P. Němečková,

ответник,

подпомагана от

Tech-Fab Europe eV, установено във Франкфурт на Майн (Германия), представлявано от L. Ruessmann и J. Beck, адвокати,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се по време на разискванията от: H. Kanninen, председател, M. Jaeger, N. Półtorak, O. Porchia и M. Stancu (докладчик), съдии,

секретар: M. Zwozdziak-Carbonne, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 22 март 2022 г.,

постанови настоящото

Решение ( 1 )

1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE (наричано по-нататък „Hengshi“) и Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE (наричано по-нататък „Jushi“), искат отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/776 на Комисията от 12 юни 2020 година за налагане на окончателни [изравнителни] мита върху вноса на определени тъкани от тъкàни и/или прошити стъклени влакна с произход от Китайската народна република и Египет и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/492 на Комисията за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на определени тъкани от тъкàни и/или прошити стъклени влакна с произход от Китайската народна република и Египет (ОВ L 189, 2020 г., стр. 1) (наричан по-нататък „обжалваният регламент за изпълнение“) в отнасящата се до тях част.

I. Обстоятелствата по спора

2

Жалбоподателите са две дружества, учредени в съответствие със законодателството на Арабска република Египет, чиито акционери са китайски образувания. И двете дружества принадлежат към групата China National Building Material (CNBM) (наричана по-нататък „групата CNBM“). Дейността на жалбоподателите се състои в производството и износа на определени тъкани от тъкàни или прошити стъклени влакна (наричани по-нататък „ТСВ“) и на ровинги от стъклени влакна (наричани по-нататък „РСВ“). Последните представляват основната суровина, използвана за производството на ТСВ. Тези продукти се продават по-специално в Европейския съюз.

А.   По Китайско-египетската суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество

3

И двамата жалбоподатели са установени в Китайско-египетската суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество (Египет) (наричана по-нататък „зоната СИТС“). Зоната СИТС е създадена съвместно от Арабска република Египет и Китайската народна република. Историята ѝ датира от 90‑те години на миналия век. През 1997 г. министър-председателите на Китай и Египет подписват меморандум за разбирателство, в който двете страни се споразумяват да си „сътрудничат в развитието на свободната икономическа зона в северната част на Суецкия залив“.

4

През 2002 г. по-обширен район с големина от 20 km2, който включва зоната СИТС, е обявен от египетското правителство за специална икономическа зона, като по този начин египетският Закон № 83/2002 за специалните икономически зони (наричан по-нататък „Закон № 83/2002“) става приложим за зоната СИТС.

5

След това китайското и египетското правителство създават предприятието Egypt TEDA Investment Co. (наричано по-нататък „Egypt TEDA“), 80 % от чиито акции се притежават от китайското правителство, а останалите 20 % — от египетското правителство.

6

През 2012 г., по време на посещение на египетския президент в Китай, последният посочва зоната СИТС като основен проект на двустранното сътрудничество между двете страни. Той изразява също надежда, че все повече и повече китайски предприятия ще инвестират в зоната СИТС и по този начин ще участват в програмата за възстановяване на Египет.

7

През 2013 г. зоната СИТС е увеличена с 6 km2 по силата на договор между Egypt TEDA и египетските власти. Считано от същата година насам зоната СИТС е доразвита в рамките на китайската инициатива „Един пояс, един път“. Съгласно Насоките на китайския Държавен съвет за насърчаване на международния производствен капацитет и сътрудничество за производство на оборудване от 13 май 2015 г. тази инициатива включва възможността за „излизащите на чуждестранни пазари“ предприятия да ползват благоприятни политики за фискална и данъчна подкрепа, заеми при благоприятни условия, финансова подкрепа чрез синдикирани заеми, експортни кредити и проектно финансиране, капиталови инвестиции и застраховане на експортни кредити.

8

През 2015 г. специалната икономическа зона, посочена в точка 4 по-горе, от която е част зоната СИТС, е официално включена в икономическата зона на Суецкия канал (наричана по-нататък „ЗСК“), по-широкообхватна зона, която включва района около Суецкия канал и е уредена със Закон № 83/2002 в контекста на започнатия от Египет „План за развитие на коридора на Суецкия канал“.

9

През 2016 г. президентите на Китай и Египет официално откриват проекта за разширяване с 6 km2 на зоната СИТС и на 21 януари 2016 г. подписват споразумение между китайското правителство и египетското правителство (наричано по-нататък „Споразумението за сътрудничество от 2016 г.“), с което се изяснява значимостта и правния статут на зоната СИТС.

10

Съгласно Споразумението за сътрудничество от 2016 г. правителствата на двете държави развиват съвместно зоната СИТС. Те правят това съобразно съответните си национални стратегии, а именно инициативата „Един пояс, един път“ за Китай, от една страна, и Плана за развитие на коридора на Суецкия канал за Египет, от друга страна. За тази цел египетското правителство предоставя земята, работната сила и някои данъчни облекчения, докато китайските дружества в зоната управляват производствените мощности със своите активи и ръководни кадри. Като компенсира липсата на средства от страна на Египет, китайското правителство също така подкрепя този проект, като предоставя необходимите финансови средства на Egypt TEDA и на китайските предприятия в зоната СИТС.

Б.   По процедурата, довела до приемането на обжалвания регламент за изпълнение

11

Вследствие на жалба, подадена на 1 април 2019 г. на основание член 10 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 55, наричан по-нататък „основният антисубсидиен регламент“) от встъпилата страна Tech-Fab Europe eV от името на производители, представляващи над 25 % от общото производство на ТСВ в Съюза, Комисията започва антисубсидийно разследване, на основание на този член, относно вноса в Съюза на ТСВ с произход от Китай и Египет. На 16 май 2019 г. Комисията публикува известие за започване на процедурата в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 167, 2019 г., стр. 11).

12

По-конкретно, както е видно от съображение 127 от обжалвания регламент за изпълнение, продуктите, предмет на разследването, са тъкани от тъкàни или прошити ровинг или прежди от стъклени влакна с непрекъсната нишка, със или без други елементи, с изключение на импрегнирани или преимпрегнирани продукти и мрежести тъкани с размер на отворите от повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, понастоящем класирани в кодове по КН ex70193900, ex70194000, ex70195900 и ex70199000 (кодове по ТАРИК 7019390080, 7019400080, 7019590080 и 7019900080).

13

Разследването относно субсидиите и вредата обхваща периода от 1 януари до 31 декември 2018 г. Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценка на вредата и на причинно-следствената връзка, обхваща периода от 1 януари 2015 г. до края на разследвания период.

14

През разследвания период Jushi произвежда както ТСВ, така и РСВ. Jushi използва произведените от него РСВ за производството на ТСВ, но и продава РСВ на несвързани клиенти в Египет и в чужбина, както и на Hengshi. Последното произвежда ТСВ от РСВ, закупувани от Jushi, както и от друго свързано дружество и от несвързано дружество, и двете установени в Китай.

15

Jushi продава ТСВ директно на несвързани клиенти в Египет и в Съюза. То също изнася ТСВ на трима свързани клиенти в Съюза, а именно Jushi Spain SA, Jushi France SAS и Jushi ltalia Srl. Освен това Jushi продава ТСВ в Съюза посредством свързано дружество, установено извън Съюза, Jushi Group (HK) Sinosia Сomposite Materials Co. Ltd. Продажбите на ТСВ, извършени от Jushi в Съюза, представляват около [поверително] ( 2 )% от общите продажби на този продукт, реализирани от жалбоподателите през разследвания период.

16

Hengshi, което произвежда само ТСВ, не ги продава на египетския пазар, а ги продава в Съюза пряко на несвързани клиенти, както и посредством свързано дружество, установено извън Съюза, Huajin Capital Ltd. Продажбите на ТСВ, извършени от Hengshi в Съюза, представляват около [поверително] % от общите продажби на този продукт, реализирани от жалбоподателите през разследвания период.

17

На 21 февруари 2019 г. Комисията започва отделно антидъмпингово разследване относно вноса в Съюза на ТСВ с произход от Китай и Египет (наричано по-нататък „паралелното антидъмпингово разследване“). На 7 юни 2019 г. тя започва и антисубсидийно разследване относно вноса на РСВ с произход от Египет (наричано по-нататък „паралелното антисубсидийно разследване на РСВ“).

18

На 14 юни 2019 г. жалбоподателите представят коментари относно субсидиите, вредата и интереса на Съюза. Те представят отговора си на антисубсидийния въпросник на 1 юли 2019 г. На 27 септември 2019 г. жалбоподателите изпращат отговора си на искането на Комисията за допълнителна информация. Последната извършва контролни посещения в помещенията на жалбоподателите, както и в помещенията на свързаните с жалбоподателите дружества.

19

На 26 юли 2019 г. египетското правителство представя отговора си на антисубсидийния въпросник. На 15 октомври 2019 г. то изпраща отговора си на искането на Комисията за допълнителна информация. На 23 декември 2019 г. последната уведомява египетското правителство за намерението си да приложи член 28 от основния антисубсидиен регламент, предвид някои сведения относно правната и институционалната уредба и съществуването на междуправителствени споразумения между Китайската народна република и Арабска република Египет относно зоната СИТС. На 3 януари 2020 г. египетското правителство отговаря на Комисията и ѝ изпраща исканата информация.

20

На 27 февруари 2020 г. Комисията извършва окончателно разгласяване на жалбоподателите, по което те представят коментарите си на 20 март 2020 г. С Комисията се провежда изслушване във връзка с това разгласяване.

21

На 17 април 2020 г. Комисията извършва допълнително окончателно разгласяване, по което жалбоподателите представят коментарите си на 22 април 2020 г. С Комисията се провежда изслушване във връзка с това разгласяване.

22

На 12 юни 2020 г. Комисията приема обжалвания регламент за изпълнение. Този регламент за изпълнение е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 15 юни 2020 г. и влиза в сила на следващия ден след публикуването му.

23

Посоченият регламент въвежда окончателно изравнително мито от 10,9 % върху вноса на ТСВ от жалбоподателите в Съюза.

II. Искания на страните

24

Жалбоподателите молят Общия съд:

да отмени обжалвания регламент в отнасящата се до тях част,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,

да осъди встъпилата страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

25

Комисията и встъпилата страна молят Общия съд:

да отхвърли жалбата като неоснователна,

да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

III. От правна страна

[…]

Б.   По второто основание — нарушение на член 2, букви а) и б), член 3, точка 1, буква а) и член 4, параграфи 2 и 3 от основния антисубсидиен регламент

[…]

1. По първата част от второто основание — нарушение на член 2, букви а) и б), както и на член 3, точка 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент

71

Жалбоподателите изтъкват три основни оплаквания в подкрепа на тази част. Първо, според тях тълкуването от Комисията на член 3, точка 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент не е обосновано от гледна точка на правото на Съюза. Второ, позоваването на правото на СТО от страна на Комисията при тълкуването на член 3, точка 1, буква а) от този регламент било лишено от основание. Трето, тълкуването от Комисията на член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (наричано по-нататък „Споразумението за СИМ“) не било съобразено с практиката на СТО и с международното публично право.

72

В подкрепа на първото оплакване жалбоподателите поддържат, че от буквалното тълкуване на член 3, точка 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент, чийто текст бил ясен и точен и без да е необходимо впрочем той да се тълкува в светлината на Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. (наричана по-нататък „Виенската конвенция“) и на проектоконвенцията за отговорността на държавите за международни правонарушения, приета през 2001 г. от комисията по международно право на Организацията на обединените нации (наричана по-нататък „проектоконвенцията на КМП“), следва, че не само правителствата с финансово участие, но и самото финансово участие трябва да е на територията на държавата на произход или износ. Това тълкуване се потвърждавало от цялостния контекст на основния антисубсидиен регламент, по-специално член 10, параграф 7 и член 13, параграф 1 от последния.

73

В подкрепа на второто оплакване жалбоподателите изтъкват, че Комисията неправилно е тълкувала член 3, точка 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент от гледна точка на правото на СТО. Според тях макар съгласно съдебната практика съдът на Съюза да може да контролира законосъобразността на акт на Съюза в светлината на правилата на СТО, когато Съюзът възнамерява да изпълни конкретно задължение, поето в рамките на СТО, в случая тълкуване в светлината на правото на СТО обаче не може да се изтъква по отношение на разпоредбите от основния антисубсидиен регламент, които се различават от разпоредбите на Споразумението за СИМ. Впрочем според жалбоподателите формулировката на Споразумението за СИМ явно се различава от формулировката, използвана в този регламент по отношение на определението на понятието „субсидия“.

74

В подкрепа на третото оплакване жалбоподателите твърдят, че дори да се приеме, че трябва да се вземе предвид правото на СТО за тълкуването на израза „правителството“ в основния антисубсидиен регламент, тълкуването на член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от Споразумението за СИМ от Комисията остава неправилно, тъй като нарушава член 31, параграфи 1 и 3 от Виенската конвенция. Всъщност от този член от Споразумението за СИМ ясно следвало, че актовете на правителството на трета държава не могат да бъдат приписани на правителството в държавата на произход или износ. Това тълкуване се потвърждавало от други разпоредби на това споразумение, като член 13, параграфи 1, 2 и 4 и член 18, параграф 1, буква а).

75

Освен това член 11 от проектоконвенцията на КМП не бил „съответна“ норма на международното право по смисъла на член 31, параграф 3, буква c) от Виенската конвенция за тълкуването на термина „правителство“, съдържащ се в член 1, параграф 1, буква a), точка 1 от Споразумението за СИМ. Апелативният орган на СТО не постановил друго по делото „Съединени щати — Окончателни антидъмпингови и изравнителни мита върху някои продукти от Китай“ (WT/DS 379/AB/R). В репликата жалбоподателите добавят, че ако Споразумението за СИМ било приложимото към това разследване право вместо основния антисубсидиен регламент, Комисията можела да квалифицира като субсидии по смисъла на член 1, параграф 1 от Споразумението за СИМ финансовите помощи, предоставени от китайските образувания на жалбоподателите, при това без да е необходимо да „приписва“ тези финансови помощи на египетското правителство въз основа на член 11 от проектоконвенцията на КМП. При всички положения член 11 от проектоконвенцията на КМП не бил приложим в случая, тъй като има за цел да уреди поведението на държава, включена в друга държава след придобиването на територия, което може да се припише на държавата приемник, или още последващото приемане от дадена държава на неправомерни действия на частни субекти, които са били или са в процес на осъществяване. Всъщност членове 16—18 от проектоконвенцията на КМП уреждали отговорността на държавата поради действие на друга държава, а не член 11 от тази проектоконвенция.

76

Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, оспорва тези доводи.

77

Както следва от точка 72 по-горе, според жалбоподателите възприетото от Комисията тълкуване на член 3, точка 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент, и по-специално на понятието „правителство“ в държавата на произход или износ, не е обосновано от гледна точка на правото на Съюза.

78

За да се отговори на този въпрос следва да се припомни, че съгласно съдебната практика всяка разпоредба от правото на Съюза трябва да бъде поставена в нейния контекст и тълкувана в светлината на разпоредбите на това право като цяло, на неговите цели и на етапа от развитието му към датата, на която въпросната разпоредба следва да бъде приложена (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C‑379/15, EU:C:2016:603, т. 49 и цитираната съдебна практика).

79

В това отношение, първо, следва да се припомни, че съгласно член 3 от основния антисубсидиен регламент се счита, че съществува субсидия, ако са изпълнени условията, предвидени в точки 1 и 2, а именно ако е налице „финансово участие“ от страна на правителството в държавата на произход или износ и ако по този начин е реализирана „полза“.

80

Член 2, буква б) от посочения регламент определя понятието „правителство“ като държавен или публичен орган на територията на държавата на произход или износ.

81

Съдържащото се в този член определение за „правителство“ впрочем се свежда до тълкуване на понятието „правителство“ като включващо държавните или публичните органи на държавата на произход или износ. Тази разпоредба обаче не изключва възможността правителството в държавата на произход или износ на съответния продукт да може да носи отговорност за финансовото участие въз основа на наличните конкретни доказателства.

82

Второ, следва да се отбележи, че съображение 5 от този регламент гласи, че „[п]ри определяне на наличието на субсидия е необходимо да се докаже, че има финансово участие на държавен или публичен орган в рамките на територията на дадена държава или че е налице форма на подпомагане на доходите или ценова подкрепа по смисъла на член XVI от ГАТТ от 1994 г. и че от това са произтекли ползи за получаващото предприятие“.

83

Използваният в това съображение израз „в рамките на територията на дадена държава“ обаче не означава, че финансовото участие трябва да произхожда пряко от правителството в държавата на произход или износ. Напротив, използването на този израз, както отбелязва Комисията, не изключва възможността да се направи извод, че за финансовото участие може да носи отговорност правителството в държавата на произход или износ на разглеждания продукт.

84

В този смисъл основният антисубсидиен регламент не изключва възможността, макар финансовото участие да не произтича пряко от правителството в държавата на произход или износ, то да може да носи отговорност за това участие.

85

Горният извод е относим в още по-голяма степен в специфичния контекст на зоната СИТС, в която се намират жалбоподателите.

86

На първо място, в съображение 690 от обжалвания регламент за изпълнение Комисията е взела предвид две изявления на двама египетски президенти относно зоната СИТС. Първото е от 2012 г. и посочва тази зона като основен проект на двустранното сътрудничество между Египет и Китай. Второто е от 2014 г., отнася се за инициативата „Един пояс, един път“ и уточнява по-специално, че тази инициатива е значима възможност за възстановяване на Египет и че египетските власти са готови за активно участие и оказване на подкрепа. Египетските власти са пожелали да сътрудничат с Китай при развитието по-специално на проектите в коридора на Суецкия канал и в зоната СИТС и да привлекат китайски предприятия да инвестират в Египет.

87

В това отношение в съображение 691 от обжалвания регламент за изпълнение се посочва, че характеристиките на китайската инициатива „Един пояс, един път“ са обществено достояние и че съгласно китайските Насоки на Държавния съвет за насърчаване на международния производствен капацитет и сътрудничество за производство на оборудване от 13 май 2015 г. мерките, които могат да ползват „излизащите на чуждестранни пазари“ предприятия, включват по-специално политики за фискална и данъчна подкрепа, заеми при благоприятни условия, финансова подкрепа чрез синдикирани заеми, експортни кредити и проектно финансиране, капиталови инвестиции и накрая застраховане на експортни кредити.

88

На второ място, в съображение 693 от обжалвания регламент за изпълнение Комисията е взела предвид факта, че зоната СИТС е предмет на Споразумението за сътрудничество от 2016 г. между китайското и египетското правителство. Впрочем това споразумение предвижда по-специално в член 1 да се предостави възможност на Китайската народна република да прилага някои от своите закони в рамките на зоната СИТС. Член 4, параграф 1 от посоченото споразумение предвижда, че „[к]итайското правителство счита зоната [СИТС] за зона за икономическо и търговско сътрудничество на Китай в чужбина“ и че „по време на изграждането, привличането на предприемачи и експлоатацията зоната за сътрудничество има право на политическа подкрепа и мерки за улесняване от страна на китайското правителство за отвъдморските зони за икономическо и търговско сътрудничество“. Член 5, параграф 1 от това споразумение предвижда също, че китайското правителство подкрепя зоната за сътрудничество, „[к]ато насърчава съответните финансови институции да осигурят механизъм за финансиране за […] инвестиционните проекти в зоната за сътрудничество, при условие че са изпълнени условията за отпускане и изискванията за ползване на съответния заем“.

89

На трето място, в съображение 660 от обжалвания регламент за изпълнение се посочва, че за да гарантират прилагането на Споразумението за сътрудничество от 2016 г., китайското и египетското правителство са създали механизъм за консултации на три равнища, по-конкретно Споразумение за сътрудничество относно създаването на Комисия по административно управление за зоната СИТС, Управителен комитет на зоната, а впоследствие и докладване на сигнали за проблеми и трудности от дружеството Egypt TEDA и египетските партньори. Впрочем от съображение 652 от същия регламент следва, че китайското правителство притежава 80 %, а египетското правителство — 20 % от Egypt TEDA, чиято цел е насърчаване на развитието на зоната СИТС в Египет.

90

Накрая, от съображения 726 и 745 от обжалвания регламент за изпълнение следва, че финансовата подкрепа, предоставяна на установените в Египет китайски дружества, е особено значителна.

91

Следователно китайското и египетското правителство въвеждат в тясно сътрудничество зоната СИТС като зона с юридически и икономически особености, които позволяват на китайското правителство да предоставя пряко всички мерки за улесняване, присъщи на китайската инициатива „Един пояс, един път“, на китайските предприятия, установени в тази зона.

92

При тези условия не може да се приеме, че икономическа и правна договореност с обхват като този на зоната СИТС, замислена в тясно сътрудничество между китайското и египетското правителство на най-високо равнище, не попада в приложното поле на основния антисубсидиен регламент, без това да засегне полезното му действие, неговата обща цел и по-конкретните му цели.

93

Трето, противно на твърденията на жалбоподателите, тълкуването на член 3, точка 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент от страна на Комисията не противоречи нито на член 10, параграф 7, нито на член 13, параграф 1 от същия регламент. Всъщност, що се отнася до член 10, параграф 7, основният антисубсидиен регламент по никакъв начин не изключва възможността за консултации с правителството в държавата на произход или износ относно финансовото участие, за което то може да отговаря. Впрочем в настоящия случай от преписката е видно, че Комисията действително е поканила египетското правителство за консултации по въпроси като заемите при преференциални условия, предоставени от китайски образувания.

94

Що се отнася до член 13, параграф 1 от посочения регламент, който позволява по-специално на държавата на произход или износ да премахне субсидията, да я ограничи или да вземе други мерки срещу последиците от нея, такава възможност продължава да е налице в случаите, когато за финансовото участие може да отговаря правителството на държавата на произход или износ. Всъщност в случая египетското правителство е имало възможност да прекрати тясното сътрудничество с китайското правителство по отношение на финансовите помощи или да предложи мерки за ограничаване на последиците от разглежданите субсидии.

95

С оглед на гореизложеното се налага изводът, че нито член 3, точка 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент, нито общата му структура изключват възможността правителството в държавата на произход или износ да отговаря за финансово участие, предоставено от правителството на трета държава, в случай като настоящия, с оглед на наличните конкретни доказателства, изложени в точки 86—91 по-горе.

96

Освен това, противно на твърденията на жалбоподателите, този извод се потвърждава от разпоредбите на член 1 от Споразумението за СИМ, с оглед на което трябва да се тълкува основният антисубсидиен регламент. В това отношение следва да се припомни, че ако Съюзът възнамерява да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или ако актът на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби от споразуменията на СТО, съдът на Съюза трябва да упражни контрол за законосъобразност на въпросния акт на Съюза с оглед на правилата на СТО (вж. по аналогия решение от 14 юли 2021 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant/Комисия, T‑716/19, EU:T:2021:457, т. 95).

97

Впрочем от съображение 3 от основния антисубсидиен регламент е видно, че последният има за цел правилата на Споразумението за СИМ да „намерят“ в законодателството на Съюза „възможно най-добро отражение“.

98

Освен това в съдебната практика вече е установено, че член 3 от основния антисубсидиен регламент, озаглавен „Определение за субсидия“, и член 1 от Споразумението за СИМ в голяма степен са идентични по своята формулировка и изцяло идентични по същество (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 99).

99

По-нататък, от съображенията на основния антисубсидиен регламент не може да се изведе никаква воля на законодателя да се отклони от същността на член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от Споразумението за СИМ. Напротив, както следва от съображение 3 от този регламент, цитирано в точка 97 по-горе, законодателят е искал да изпълни конкретно задължение, поето в рамките на Споразумението за СИМ по смисъла на цитираната в точка 96 по-горе съдебна практика.

100

В този смисъл, противно на поддържаното от жалбоподателите, разпоредбите на основния антисубсидиен регламент трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на съответните разпоредби от Споразумението за СИМ (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 101). Същото се отнася и за член 3 от този регламент, който има за цел да приложи съдържанието на член 1 от Споразумението за СИМ (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 102).

101

Що се отнася до член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от Споразумението за СИМ, следва да се отбележи, на първо място, че той определя субсидията като финансова помощ от правителство или от какъвто и да било държавен или общински орган на територията на „страна членка“ на СТО. Следователно тази формулировка не изключва възможността правителството на държавата на произход или износ да отговаря за финансова помощ, предоставена от трета държава, щом е достатъчно финансовата помощ от правителство или от какъвто и да било държавен или общински орган да е на територията на „страна членка“ на СТО.

102

На второ място, членове 13 и 18 от Споразумението за СИМ, които се отнасят съответно до консултациите и гаранциите, не поставят под въпрос гореизложените съображения. Всъщност формулировката и целта на тези разпоредби не изключват случаите, при които за финансовата помощ отговаря страна — членка на СТО, тъй като, от една страна, със страните членки, чиито продукти могат да бъдат предмет на разследване, са възможни консултации относно финансовите помощи, за които могат да отговарят, и от друга страна, страните членки, чиито продукти могат да бъдат предмет на разследване, могат да налагат ограничения на субсидиите, за които могат да отговарят.

103

С оглед на гореизложеното следва да се отбележи, че след като Комисията е тълкувала правилно основния антисубсидиен регламент в светлината на Споразумението за СИМ, обстоятелството дали е взела предвид член 11 от проектоконвенцията на КМП е неотносимо. Ето защо следва да се отхвърли и третото оплакване от настоящата част, а съответно и цялата част.

[…]

 

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

 

1)

Отхвърля жалбата.

 

2)

Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE и Jushi Egypt for Fiberglass Fabrics Industry SAE понасят, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

 

3)

Tech-Fab Europe eV понася направените от него съдебни разноски.

 

Kanninen

Jaeger

Półtorak

Porchia

Stancu

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 март 2023 година.

Подписи


( *1 ) Език на производството: английски.

( 1 ) Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.

( 2 ) Заличени поверителни данни.

Top