1

На 14 юни 2017 г. г‑н Hamid Ahmad Chakari, който е другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

2

Марката, чиято регистрация е заявена, е следният фигуративен знак:

3

Стоките, за които се иска регистрация, след частична отмяна на заявлението в паралелно производство по възражение, са от класове 30 и 31 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., като за всеки от тези класове отговарят на следното описание:

4

Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Европейския съюз, бр. 169/2017 от 6 септември 2017 г.

5

На 13 октомври 2017 г. Indo European Foods Ltd подава възражение на основание член 46 от Регламент 2017/1001 срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.

6

Възражението на жалбоподателя се основава на по-ранната словна марка „BASMATI“, нерегистрирана в Обединеното кралство, използвана във връзка с ориз.

7

В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001. Жалбоподателят твърди по-конкретно, че може по силата на приложимото в Обединеното кралство право да попречи на използването на заявената марка чрез т.нар. „разширена“ форма на иска за злоупотреба с наименование (action for passing off).

8

На 5 април 2019 г. отделът по споровете отхвърля изцяло възражението. Той приема, че представените от жалбоподателя доказателства не са достатъчни, за да се установи, че по-ранната марка е била използвана в процеса на търговия с по-голямо значение от местното преди релевантната дата и на разглежданата територия. Следователно според него едно от условията по член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001 не е изпълнено.

9

На 16 май 2019 г. жалбоподателят подава до EUIPO жалба на основание членове 66—71 от Регламент 2017/1001 срещу решението на отдела по споровете.

10

С решение от 2 април 2020 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата като неоснователна с мотива, че жалбоподателят не е доказал, че наименованието „basmati“ му позволява да забрани използването на заявената марка в Обединеното кралство по силата на разширеното нарушение злоупотреба с наименование по common law.

11

От представените от жалбоподателя доказателства било видно, че за да може искът за посоченото нарушение да бъде уважен, трябва да се докаже, първо, че наименованието „basmati“ обозначава конкретно определен клас стоки, второ, че това наименование се ползва с добра репутация, което води до „goodwill“ (т.е. притегателна сила за клиентелата) сред значителна част от потребителите в Обединеното кралство, трето, че жалбоподателят е един от многото икономически оператори, които имат право да се позоват на „goodwill“, свързана с посоченото име, четвърто, че има заблуждаващо представяне от страна на заявителя, което води или може да доведе потребителите до убеждението, че предлаганите под оспорения знак стоки представляват ориз басмати, и пето, че той е претърпял или има опасност да претърпи вреди вследствие на объркването, породено от посоченото заблуждаващо представяне.

12

Апелативният състав приема, че първите три условия за разширената форма на иска за злоупотреба с наименование са изпълнени. За сметка на това той счита, че жалбоподателят не е доказал, че използването на знака, чиято регистрация се оспорва, може да доведе до заблуждаващо представяне на името с добра репутация „basmati“. По-нататък, апелативният състав приема, че в случая използването на заявената марка не създава опасност жалбоподателят да претърпи търговска вреда вследствие на загубата на продажби, доколкото разглежданите стоки са стоки, различни от ориза, а жалбоподателят продава изключително ориз. Също така, нито един довод не обяснява по какъв начин използването на заявената марка би могло да засегне отличителния характер на думата „basmati“, като се има предвид фактът, че ориз „super basmati“ е признат сорт на ориза басмати.

13

Жалбоподателят моли Общия съд:

14

EUIPO иска от Общия съд:

15

На първо място, EUIPO поддържа, че доколкото възражението срещу регистрацията на заявената марка се основава на по-ранна нерегистрирана в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия марка и предвид оттеглянето на тази държава от Европейския съюз, считано от 1 февруари 2020 г., изтичането на преходния период, предвиден в Споразумението за оттеглянето на посочената държава от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“), лишава от предмет производството по възражение и настоящата жалба. Всъщност от края на преходния период позоваванията в Регламент 2017/1001 на държавите членки и на правото на държавите членки вече не се отнасяли до Обединеното кралство и до правото на Обединеното кралство. Следователно, считано от тази дата, първо, заявената марка не пораждала никакви правни последици на територията на Обединеното кралство, второ, правото, на което се позовава жалбоподателят, вече не представлявало „по-ранно право“ по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001 и трето, след евентуалната регистрация на заявената марка не можел да възникне никакъв конфликт, тъй като последната не била защитена в Обединеното кралство, докато по-ранното право било защитено изключително в Обединеното кралство.

16

Споразумението за оттегляне, което определя реда и условията за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, е влязло в сила на 1 февруари 2020 г. Това споразумение предвижда преходен период от 1 февруари до 31 декември 2020 г. Член 127 от Споразумението за оттегляне уточнява, че освен ако не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза продължава да се прилага на територията на Обединеното кралство.

17

Предметът на настоящия спор е решението на апелативния състав от 2 април 2020 г., в което той се произнася по наличието на изтъкнатото от жалбоподателя основание за възражение. Съществуването обаче на относително основание за възражение трябва да се преценява най-късно към момента, в който EUIPO се произнася по възражението. Всъщност Общият съд неотдавна постанови, че по-ранната марка, на която се основава възражението, трябва да бъде валидна не само към момента на публикуването на заявката за регистрация на заявената марка, но и към момента, в който EUIPO се произнася по възражението (решение от 14 февруари 2019 г., Beko/EUIPO — Acer (ALTUS), T‑162/18, непубликувано, EU:T:2019:87, т. 41). Има обаче съдебна практика и в противоположен смисъл, според която, за да се прецени наличието на относително основание за възражение, следва да се вземе предвид моментът на подаване на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, срещу която е подадено възражение въз основа на по-ранна марка (решения от 17 октомври 2018 г., Golden Balls/EUIPO — Les Éditions P. Amaury (GOLDEN BALLS), T‑8/17, непубликувано, EU:T:2018:692, т. 76, от 30 януари 2020 г., Grupo Textil Brownie/EUIPO — The Guide Association (BROWNIE), T‑598/18, EU:T:2020:22, т. 19 и от 23 септември 2020 г., Bauer Radio/EUIPO — Weinstein (MUSIKISS), T‑421/18, EU:T:2020:433, т. 34). Съгласно последната съдебна практика обстоятелството, че по-ранната марка би могла да загуби статута на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия с по-голямо значение от местното към последващ тази дата момент, по-специално вследствие на евентуално оттегляне на държавата членка, в която марката се ползва от защита, по принцип е без значение за изхода на възражението (вж. по аналогия решение от 30 януари 2020 г., BROWNIE, T‑598/18, EU:T:2020:22, т. 19).

18

В случая този въпрос не следва да се решава. Всъщност г‑н Chakari е поискал регистрацията на марката на Европейския съюз на 14 юни 2017 г. и следователно в момент, когато Обединеното кралство е било държава — членка на Съюза. Решението на апелативния състав е взето на 2 април 2020 г., т.е. след оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, но през преходния период. При липсата на разпоредби в обратен смисъл в Споразумението за оттегляне Регламент 2017/1001 продължава да се прилага за марките на Обединеното кралство, както и за по-ранните марки, които не са регистрирани в Обединеното кралство, използвани в процеса на търговия. Следователно по-ранната марка продължава да се ползва със същата защита като тази, от която би се ползвала при липсата на оттегляне на Обединеното кралство от Съюза до края на преходния период (решение от 23 септември 2020 г., MUSIKISS, T‑421/18, EU:T:2020:433, т. 33).

19

Във всеки случай да приеме, че предметът на спора отпада, когато в хода на съдебното производство настъпи събитие, вследствие на което по-ранна марка би могла да загуби статута на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия с по-голямо значение от местното, по-специално вследствие на евентуално оттегляне на съответната държава членка от Съюза, за Общия съд би означавало да вземе предвид съображения, които са възникнали след приемането на обжалваното решение, които не оказват влияние върху основателността на това решение (вж. по аналогия решение от 8 октомври 2014 г., Fuchs/OHMI — Les Complices (Étoile dans un cercle), T‑342/12, EU:T:2014:858, т. 24). Тъй като обаче жалбата до Общия съд е за контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 72 от Регламент 2017/1001, за да прецени посочената законосъобразност, Общият съд по принцип трябва да вземе предвид датата на обжалваното решение.

20

От това следва, че независимо от решаващия момент, на който е избрал да се позове (момента на подаване на заявката за марка или този на решението на апелативния състав), марката, на която жалбоподателят се позовава в подкрепа на възражението и на жалбата си, би могла да обоснове възражението.

21

Доводите на EUIPO не поставят под съмнение този извод. Въпреки че от решение от 14 февруари 2019 г., ALTUS (T‑162/18, непубликувано, EU:T:2019:87, т. 41—43), на което се позовава EUIPO, следва, че по-ранната марка, на която се основава възражението, трябва да е все още валидна към момента, в който тя се произнася по възражението, от това не може да се изведе, че жалбата пред Общия съд губи предмета си, когато тази марка изгуби своя статут с оглед на член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001 в хода на производството пред Общия съд.

22

Решение от 2 юни 2021 г., Style & Taste/EUIPO — The Polo/Lauren Company (Изображение на играч на поло) (T‑169/19, EU:T:2021:318), на което EUIPO също се позовава и което според него засяга „свързан“ въпрос, всъщност е ирелевантно за настоящия спор. Първо, делото, по което е постановено това решение, не засяга производство по възражение, а въпроса коя е датата, към която по-ранно право трябва да бъде защитено, за да може да обоснове искане за обявяване на недействителност по член 52, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1). Второ, според възприетия в това решение подход при прилагането на тази разпоредба притежателят на по-ранно право на индустриална собственост, визиран в посочената разпоредба, трябва да докаже, че може да забрани използването на спорната марка на Европейския съюз не само към датата на подаване или на приоритета на тази марка, но и към датата, на която EUIPO се произнася по искането за обявяване на недействителност (решение от 2 юни 2021 г., Изображение на играч на поло, T‑169/19, EU:T:2021:318, т. 30). Тази дата обаче не е по-късна от посочените в точка 20 по-горе.

23

Следователно оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза не е довело до отпадане на предмета на настоящия спор.

24

На второ място, EUIPO поддържа, че тъй като отмяната на обжалваното решение вече не би могла да донесе никаква полза на жалбоподателя, той вече няма правен интерес от настоящото производство. Тя отбелязва, че дори да отхвърли заявката за марка на Европейския съюз, заявителят ще бъде в състояние да преобразува своята марка в заявки за национални марки във всички държави — членки на Съюза, като запази, в съответствие с член 139 от Регламент 2017/1001, приоритета на отхвърлената заявка за марка на Европейския съюз. Така заявителят щял да получи защита на марката на същата територия, както ако възражението срещу посочената заявка за марка на Европейския съюз беше отхвърлено. В съдебното заседание EUIPO добавя, че според нея липсата на правен интерес произтичала освен това от факта, че ако Общият съд отмени обжалваното решение и следователно делото бъде върнато на апелативния състав, последният можел само да отхвърли жалбата, като се има предвид, че от съдебната практика по делата, по които са постановени решения от 14 февруари 2019 г., ALTUS (T‑162/18, непубликувано, EU:T:2019:87) и от 2 юни 2021 г., Изображение на играч на поло (T‑169/19, EU:T:2021:318), е видно, че защитената марка, на която се основава възражението, не трябва да е загубила валидността си към момента на вземане на решение от EUIPO.

25

Според установената съдебна практика правният интерес на ищеца или жалбоподателя трябва да съществува с оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването му/ѝ, тъй като в противен случай същият/същата би бил(а) недопустим(а). Този предмет на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, което предполага искът или жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подала (решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и цитираната съдебна практика и от 8 октомври 2014 г., Étoile dans un cercle, T‑342/12, EU:T:2014:858, т. 23 и цитираната съдебна практика). В случай обаче че правният интерес на жалбоподателя отпадне в хода на производството, решение на Общия съд по съществото на спора няма да му донесе никаква полза.

26

В самото начало трябва да се отхвърли доводът на EUIPO, че липсата на правен интерес произтича от факта, че заявителят може да преобразува своята марка в заявки за национални марки във всички държави — членки на Съюза, и по този начин би получил защита на марката на същата територия, както ако възражението срещу посочената заявка за марка на Европейския съюз беше отхвърлено. Всъщност тези съображения важат по принцип за всяко производство по възражение.

27

По-нататък, EUIPO неоснователно поддържа, че апелативният състав, на който ще бъде върнат спорът, ако Общият съд отмени обжалваното решение, ще бъде принуден да отхвърли жалбата поради липса на по-ранна марка, защитена от правото на държава членка. EUIPO изхожда от погрешна предпоставка, като поддържа, че за преценката на фактите апелативният състав трябва да вземе предвид момента на новото си решение. Всъщност след отмяната на решението на апелативния състав жалбата, подадена от жалбоподателя пред апелативния състав, отново става висяща (решение от 8 февруари 2018 г., Sony Interactive Entertainment Europe/EUIPO — Marpefa (Vieta), T‑879/16, EU:T:2018:77, т. 40). Затова последният трябва да се произнесе отново по същата жалба в зависимост от положението към момента на нейното подаване, като жалбата отново става висяща на същата фаза, в която се е намирала преди обжалваното решение. От това следва, че съдебната практика, посочена от EUIPO в подкрепа на нейните съображения, е ирелевантна. Всъщност тази съдебна практика само потвърждава, че във всички случаи не може да се изисква марката, на която се основава възражението, да продължава да съществува в момент, следващ решението на апелативния състав.

28

От това следва, че предметът на настоящото дело не е отпаднал и правният интерес на жалбоподателя продължава да съществува.

29

Предвид датата на подаване на разглежданата заявка за регистрация, а именно 14 юни 2017 г., която е решаваща за определяне на приложимото материално право, фактите по случая се уреждат от материалноправните разпоредби на Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение от 8 май 2014 г., Bimbo/OHMI, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 12 и от 18 юни 2020 г., Primart/EUIPO, C‑702/18 P, EU:C:2020:489, т. 2 и цитираната съдебна практика).

30

Впоследствие в случая, що се отнася до правилата по същество, позоваванията, направени от апелативния състав в обжалваното решение и от страните в писмените им изявления на член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001, трябва да се разбират като отнасящи се до член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, който е с идентично съдържание.

31

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква само едно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009. Той оспорва по-конкретно извода на апелативния състав, че рискът от заблуждаващо представяне не може да се установи въз основа на спорните стоки, както и преценката, че използването на заявената марка няма опасност да му нанесе вреда, тъй като не е налице риск от пряка загуба на продажби. Според него апелативният състав е изтълкувал неправилно правото във връзка със злоупотребата с наименование и условията, при които заблуждаващото представяне може да обоснове иск.

32

По силата на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 притежателят на нерегистрирана марка или на знак, различен от марка, може да възрази срещу регистрацията на марка на Европейския съюз при наличието на четири условия: знакът да се използва в процеса на търговия; обхватът му да е по-голям от местен; правата по отношение на този знак да са били придобити преди датата на подаването на заявката за марка на Европейския съюз; този знак да предоставя на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка. Тези условия са кумулативни, така че ако дадена нерегистрирана марка или даден знак не отговаря на едно от тях, възражението, основано на съществуването на нерегистрирана марка или на други знаци, използвани в процеса на търговия, по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, не може да бъде уважено (вж. решение от 24 октомври 2018 г., Bacardi/EUIPO — Palírna U zeleného stromu (42 BELOW), T‑435/12, EU:T:2018:715, т. 43 и цитираната съдебна практика).

33

Първите две условия, а именно свързаните с използването в процеса на търговия на посочените знак или марка и с техния обхват, който трябва да е по-голям от местен, следват от самия текст на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и затова трябва да бъдат тълкувани в светлината на правото на Съюза (вж. решение от 24 октомври 2018 г., 42 BELOW, T‑435/12, EU:T:2018:715, т. 44 и цитираната съдебна практика).

34

Обратно, от уточнението „когато и доколкото, съгласно законодателството на държавата членка, което е приложимо за този знак“ следва, че посочените в член 8, параграф 4, букви a) и б) от Регламент № 207/2009 други две условия представляват установени в регламента условия, които за разлика от предходните се преценяват с оглед на критериите, определени от правото, уреждащо посочения знак. Това препращане към приложимото за съответния знак право се обосновава с признаването в Регламент № 207/2009 на възможността срещу марка на Съюза да се направи позоваване на знаци, които не са включени в системата на марката на Европейския съюз. Поради това само правото, което е приложимо за посочения знак, позволява да се установи дали той е по-ранен от марката на Европейския съюз и дали с него може да се обоснове забраната за използване на по-късно регистрирана марка (вж. решение от 24 октомври 2018 г., 42 BELOW, T‑435/12, EU:T:2018:715, т. 45 и цитираната съдебна практика).

35

В съответствие с член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 тежестта за доказване, че условието знакът, на който е направено позоваване, да дава право на притежателя си да забрани използването на по-късно регистрирана марка, е изпълнено, е върху направилия възражението пред EUIPO (вж. решение от 23 май 2019 г., Dentsply De Trey/EUIPO — IDS (AQUAPRINT), T‑312/18, непубликувано, EU:T:2019:358, т. 100 и цитираната съдебна практика). Тъй като обаче упражняваният от Общия съд съдебен контрол трябва да отговаря на изискванията на принципа на ефективна съдебна защита, проверката, която Общият съд извършва на основание член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, представлява пълен контрол за законосъобразност (решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 52).

36

Поради това в настоящия случай следва да се провери дали апелативният състав е взел предвид релевантните национални разпоредби и дали е преценил правилно, с оглед на същите, условията за прилагане на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.

37

Възражението на жалбоподателя се основава на разширената форма на иска за злоупотреба с наименование, предвидена в приложимото в Обединеното кралство право. Като изтъква решение от 18 януари 2012 г., Tilda Riceland Private/OHMI — Siam Grains (BASmALI) (T‑304/09, EU:T:2012:13, т. 18), което прилага релевантната национална правна уредба, жалбоподателят се позовава на Trade Marks Act от 1994 г. (Закон на Обединеното кралство за марките), член 5, параграф 4 от който гласи в частност, че дадена марка не може да бъде регистрирана, ако или доколкото използването ѝ в Обединеното кралство може да бъде възпрепятствано поради каквато и да било правна норма (по-специално по силата на правото относно злоупотребата с наименование), защитаваща нерегистрирана марка или всякакъв друг знак, използван в процеса на търговия.

38

От член 5, параграф 4 от Закона на Обединеното кралство за марките, съобразно тълкуването му от националните съдилища, произтича, че страната, която се позовава на него, трябва да докаже, че в съответствие с правния режим на иска за злоупотреба с наименование, предвиден от приложимото в Обединеното кралство право, следва да са изпълнени три условия, а именно, първо, разглежданият знак да е придобил „goodwill“, второ, предлагането под този знак на стоки, обозначени с по-късно регистрираната марка, да представлява заблуждаващо представяне от страна на притежателя на посочената марка и трето, да е налице вреда, причинена на „goodwill“ (вж. в този смисъл решения от 4 октомври 2018 г., Paice/EUIPO — Blackmore (DEEP PURPLE), T‑328/16, непубликувано, EU:T:2018:649, т. 22—25 и цитираната съдебна практика и от 23 май 2019 г., AQUAPRINT, T‑312/18, непубликувано, EU:T:2019:358, т. 102).

39

Ако заблуждаващото представяне, умишлено или не, от ответника по иска за злоупотреба с наименование е това, което би могло да накара клиентите на заявителя да припишат на последния търговския произход на стоките и услугите, предлагани от ответника (вж. решение от 23 май 2019 г., AQUAPRINT, T‑312/18, непубликувано, EU:T:2019:358, т. 103 и цитираната съдебна практика), от решенията на съдилищата на Обединеното кралство произтича, че знак, който служи за обозначаване на стоки или услуги, може да е придобил репутация на пазара по смисъла на правото, приложимо за злоупотребата с наименование, въпреки че се използва от множество оператори в рамките на търговската им дейност (Chocosuisse Union des fabricants suisses de chocolat & Ors v Cadbury Ltd. [1999] EWCA Civ 856). Тази т.нар. „разширена“ форма на злоупотреба с наименование, призната от юрисдикциите на Обединеното кралство, позволява по този начин на няколко оператора да разполагат с права по отношение на знак, придобил репутация на пазара (вж. решение от 30 септември 2015 г., Tilda Riceland Private/СХВП — Siam Grains (BASmALI), T‑136/14, EU:T:2015:734, т. 22 и цитираната съдебна практика).

40

В „разширената“ форма на нарушението злоупотреба с наименование ответникът създава заблуда за произхода или естеството на стоките си, представяйки ги по заблуждаващ начин като произхождащи от определена област или като притежаващи особени характеристики или състав. Това заблуждаващо представяне може да се направи чрез използването на описателен или родов термин, който не описва правилно стоките на ответника, като навежда на мисълта, че притежават характеристика или качество, които те нямат (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2017 г., Alfonso Egüed/EUIPO — Jackson Family Farms (BYRON), T‑45/16, EU:T:2017:518, т. 95).

41

В случая изтъкнатото от жалбоподателя основание се отнася до второто и третото условие, посочени в точка 38 по-горе, а именно тези, свързани, от една страна, със заблуждаващото представяне и от друга страна, с вредата, причинена на придобитата от по-ранния знак „goodwill“.

42

На първо място, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав не е спазил законовите условия за разширената форма на иска за злоупотреба с наименование, предвиден в приложимото в Обединеното кралство право, като при разглеждането на риска от заблуждаващо представяне се е ограничил до въпроса дали голям брой от съответните потребители са могли да бъдат въведени в грешка по отношение на търговския произход на съответната стока, вместо да повдигне въпроса дали тези потребители са могли да бъдат въведени в грешка по отношение на определянето на характерните особености и вътрешноприсъщи качества на посочената стока.

43

На второ място, жалбоподателят твърди, че фактът, че оризът не е част от разглежданите стоки, не е определящ. Според него, доколкото съответните потребители биха сметнали, че посочените стоки са произведени на базата на ориз басмати, а това не е така, условието относно заблуждаващото представяне е изпълнено. Свързаната с думата „basmati“„goodwill“ обхващала не само ориза басмати, но и стоките, които съдържат такъв или които са произведени на базата на този ориз и са етикетирани като такива, което било видно и от решение от 9 август 2016 г. на United Kingdom Intellectual Property Office (Служба за интелектуална собственост на Обединеното кралство) в производството по възражение O‑378‑16 (наричано по-нататък „решение Basmati Bus“). Минималните характеристики на ориза басмати, които го поставят в точно определен клас, се запазвали в двата случая. Когато си купуват стока, обозначена като произведена на базата на ориз басмати или съдържаща такъв, съответните потребители очаквали тази стока действително да съдържа такъв ориз, а от решение на Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Taittinger SA v ALLBEV LTD (1993) F.S. R. 641 (наричано по-нататък „решение Taittinger“), както и от решение Basmati Bus произтичало, че условието, свързано със заблуждаващо представяне, би могло да е изпълнено за стоки с различно естество. Всъщност според съдебната практика на Обединеното кралство една от основните характеристики на законодателството относно злоупотребата с наименование бил фактът, че не е нужно стоките да бъдат идентични или да се ползват с добра репутация и с „goodwill“ в същото измерение, за да е налице заблуждаващо представяне, което може да доведе до предявяване на иск или до пораждане на вреда.

44

На трето място, жалбоподателят изтъква, че апелативният състав неправилно е основал решението си и на съображението, че той не бил поддържал, а още по-малко доказал, че г‑н Chakari е използвал заявената марка в Обединеното кралство, и че това използване се отнася до стоки, които не са произведени от истински ориз басмати. Според него, без да е необходимо да се представя конкретно доказателство за това, рискът от заблуждаващо представяне на реномираното наименование „basmati“ произтича от лоялно и фиктивно използване на посочената марка. Той счита, че тъй като е един от притежателите на „goodwill“, свързана с думата „basmati“, и че тази дума се използва в Обединеното кралство за описване на конкретен вид ориз, този риск произтича от широкото описание на обозначаваните с тази марка стоки, които включват стоки, изготвени от всички видове ориз. Така според него следва да се вземе предвид лоялно и фиктивно използване на заявената марка с оглед на общото описание на посочените стоки.

45

На четвърто място, жалбоподателят уточнява, че доводите му не целят да обосноват забраната за използване на заявената марка от г‑н Chakari поради качеството на стоките на база на ориз, обозначени с тази марка, а се отнасят до факта, че нищо в описанието на разглежданите стоки не изисква те да бъдат произведени единствено на базата на истински ориз басмати, така че можело изобщо да не съдържат ориз басмати.

46

EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя. На първо място, законодателството в областта на злоупотребата с наименование несъмнено се характеризирало с факта, че съответните стоки не трябва да бъдат едни и същи, нито да се ползват от добра репутация и „goodwill“ с един и същ обхват, за да се установи риск от заблуждаващо представяне и нанесена на „goodwill“ вреда. Това обаче не опровергавало съображенията на апелативния състав, като се има предвид, че той нито е посочил, нито внушава имплицитно, че спорните стоки трябва да бъдат същите като тези, за които по-ранната марка притежава „goodwill“. По-нататък, според EUIPO фактът, че съответните стоки не трябва да бъдат едни и същи, не означава, че обикновена връзка между тях, например по отношение на съставките, е достатъчна, за да е налице заблуждаващо представяне. Следователно апелативният състав правилно е подчертал, че придобитата за конкретен вид ориз „goodwill“, в случая ориз басмати, не можела да се приравни на „goodwill“, придобита за стоки, съдържащи ориз. Тъй като „goodwill“ е притегателната сила, която привлича клиентите, нейният обхват се определял от стоките и услугите, с които съответните потребители биха свързали тази притегателна сила. Тъй като жалбоподателят се числи към група предприятия, които използват думата „basmati“, за да обозначат особен вид ориз, оризът бил стоката, до която се простира придобитата „goodwill“. Изводите на апелативния състав установявали, че отправната точка е, че думата „basmati“ се ползва с „goodwill“ за стоката „ориз“ и че трябвало да се определи дали при използването на тази дума за разглежданите стоки би имало облагодетелстване от тази „goodwill“, като в съзнанието на потребителя се предизвиквало заблуждаващо представяне. Що се отнася до оризовото брашно, ястията, приготвени на базата на ориз или оризовото брашно за фураж, според EUIPO не е представено никакво доказателство, което да установява, че използваният вид ориз представлява за потребителите важен фактор в решението за закупуването на тези продукти.

47

На второ място, EUIPO счита, че апелативният състав не е избегнал разглеждането на фиктивно използване на заявената марка, а ясно е предвидил такова използване, което би могло да включва това за стоки, които не съдържат или не са на базата на ориз басмати.

48

Впрочем EUIPO подчертава, че дори жалбоподателят да можеше да докаже, че съответните потребители възприемат думата „basmati“ като указваща, че разглежданите стоки са съставени от ориз басмати или съдържат ориз басмати, това нямаше да е достатъчно, за да се уважи възражението, доколкото не е представено никакво доказателство в подкрепа на позицията, че г‑н Chakari е имал намерение да използва заявената марка за стоки, различни от тези, съставени от ориз басмати или съдържащи ориз басмати. Според нея разширената форма на иска за злоупотреба с наименование е творение на съдебната практика, произлязло от искове за нарушение срещу ефективно подправяне на марка, а не срещу бъдещо, чисто хипотетично използване, когато нищо не показва, че това използване ще бъде заблуждаващо. В рамките на производството по регистрация на марка, при липса на доказателство за наличието на ефективно въвеждане в заблуждение или на сериозен риск от бъдещо въвеждане в заблуждение, самата възможност такова заблуждаващо използване да се осъществи в бъдеще, не била достатъчна, за да попречи на регистрацията на марка, когато спецификацията позволява добросъвестно използване. Освен това този подход съответствал на постоянна практика по отношение на широките категории продукти, обхванати от абсолютното основание за въвеждане в заблуждение по член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009, в рамките на което се презюмира, че заявителите не действат недобросъвестно. Според EUIPO член 52, параграф 1, буква а) от посочения регламент, който гласи, че марката се обявява за недействителна, ако в резултат на използването ѝ от притежателя за стоките, за които тя е регистрирана, може да въведе в заблуждение обществеността по-конкретно относно естеството, качеството или географския произход на тези стоки, представлява достатъчна закрила.

49

На трето място, според EUIPO жалбоподателят неправилно твърди, че апелативният състав е допуснал грешка, като е изходил от предпоставката, че доводите на жалбоподателя се основават на въпроса дали разглежданите стоки могат да съдържат ориз басмати с по-ниско или по-високо качество. Случаят не бил такъв, тъй като апелативният състав само е изложил пределите на разширената форма на злоупотреба с наименование и е подчертал, че жалбоподателят не се ползва от същия вид монополни права, прикрепени към знаците, които са отличителни за единен търговски произход, на които се основават повечето от останалите относителни основания за възражение, предвидени в Регламент № 207/2009.

50

Член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 обхваща нерегистрираните марки и всеки „друг знак“, използван в процеса на търговия. В зависимост от естеството на посочения знак функцията на използването на разглеждания знак може да се състои не само в идентифицирането от съответните потребители на търговския произход на съответната стока, но и по-конкретно, в определянето на нейния географски произход и на вътрешноприсъщите ѝ специфични качества или на характеристиките, на които се основава нейната репутация. Така разглежданата по-ранна марка може в зависимост от естеството си да се квалифицира като отличителен елемент, когато служи за идентифициране на стоките или услугите на едно предприятие спрямо тези на друго предприятие, а също и, по-специално, когато служи за идентифициране на определени стоки или услуги спрямо други сходни стоки или услуги (вж. решение от 30 септември 2015 г., BASmALI, T‑136/14, EU:T:2015:734, т. 29 и цитираната съдебна практика).

51

Както бе уточнено в точка 40 по-горе, в „разширената“ форма на нарушението злоупотреба с наименование, на която се основава настоящата жалба, ответникът създава заблуда за произхода или естеството на стоките си, представяйки ги по заблуждаващ начин като произхождащи от определена област или като притежаващи особени характеристики или състав. Това заблуждаващо представяне може да се извърши чрез използването на описателен или родов термин, който не описва правилно стоките на ответника, създавайки впечатлението, че те притежават характеристика или особеност, каквато им липсва (решение от 18 юли 2017 г., BYRON, T‑45/16, EU:T:2017:518, т. 95).

52

В обжалваното решение апелативният състав констатира, че първите условия за разширената форма на иска за злоупотреба с наименование са изпълнени, доколкото думата „basmati“ се използвала в Обединеното кралство за описание на определен клас стоки и доколкото тази дума се ползвала с добра репутация в Обединеното кралство, която води до „goodwill“ сред значителна част от потребителите, един от притежателите на която е жалбоподателят.

53

Що се отнася до условието за заблуждаващо представяне, апелативният състав неправилно е приел, че нито едно от представените от жалбоподателя доказателства не позволява да се направи извода, че добрата репутация на думата „basmati“ и произтичащата от нея „goodwill“ надхвърлят ясно определения клас стоки, а именно конкретен вид ориз, за да обхванат стока от различно естество, но една от съставките на която е ориз.

54

Първо, доколкото в точка 20 от обжалваното решение апелативният състав е основал преценката си за възложената на жалбоподателя тежест на доказване и за съдебната практика на Обединеното кралство, на която същият се позовава, следва да се уточни, че независимо от доказателствената стойност на посочената съдебна практика, разглеждането от апелативния състав не е трябвало да се ограничава до тази съдебна практика, както е представена от жалбоподателя. Всъщност, когато се наложи EUIPO да вземе предвид националното законодателство на държавата членка, в която по-ранният знак, на който се основава възражението, се ползва със закрила, тя трябва служебно да се информира за националното законодателство на съответната държава членка, ако тази информация е необходима по-конкретно за преценка на условията за прилагане на съответното основание за отказ на регистрация (вж. решение от 24 октомври 2018 г., 42 BELOW, T‑435/12, EU:T:2018:715, т. 85 и цитираната съдебна практика).

55

Второ, от съдебната практика на Обединеното кралство в областта на нарушението злоупотреба с наименование несъмнено следва, че когато свързаната с наименование „goodwill“ е установена за някои стоки и услуги и това наименование впоследствие се използва за други стоки или услуги, наличието на риск от заблуждаващо представяне ще бъде още по-трудно за доказване, ако тези стоки и услуги са различни. Същата съдебна практика уточнява обаче, че макар това обстоятелство да е елемент, който трябва да се вземе предвид при анализа на евентуален риск от заблуждаващо представяне, наличието на обща сфера на дейност не е решаващо (вж. в този смисъл решения от 4 октомври 2018 г., DEEP PURPLE, T‑328/16, непубликувано, EU:T:2018:649, т. 30 и 31 и от 2 декември 2020 г., Monster Energy/EUIPO — Nanjing aisiyou Clothing (Изображение на драскотина), T‑35/20, непубликувано, EU:T:2020:579, т. 86).

56

Що се отнася по-конкретно до разширяването на обхвата на нарушението злоупотреба с наименование, жалбоподателят се позовава на решение Taittinger, от което е видно, че може да съществува заблуждаващо представяне дори при наличие на стоки от различно естество (решение Taittinger, стр. 641, 665 и 667; вж. също решение на Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Diageo North America Inc v Intercontinental Brands (ICB) Ltd (2010) EWCA Civ 920, т. 9 и 15). Всъщност в решение Taittinger Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение) приема за достоверно, че е възможно значителна част от потребителите да вярват, че разглежданият продукт, озаглавен „Elderflower Champagne“, не е шампанско, но е свързан с него по определен начин. Частта от потребителите, която би разбрала, че става въпрос за безалкохолна напитка, би могла да счете, че производителите на шампанско са създали безалкохолно шампанско по същия начин, както са създадени безалкохолно вино или безалкохолна бира.

57

От това следва, че не се изисква идентичност на съответните стоки, и както впрочем признава самата EUIPO, наличието на риск от заблуждаващо представяне може да бъде установено и само за сходни стоки. Това важи в още по-голяма степен за разглежданите стоки, тъй като всички те са на базата на ориз и по този начин са много сходни с ориза басмати.

58

Следователно, макар свързаната с думата „basmati“„goodwill“ да се отнася единствено до ориза басмати като сорт или клас стоки, както е констатирано в точка 16 от обжалваното решение с позоваване на решение Basmati Bus, значителна част от съответните потребители би могла да помисли, че стоките, посочени от апелативния състав, а именно оризовото брашно, оризовите закуски, оризовият пулп или оризовото брашно за фураж, носещи етикет „Abresham Super Basmati Selaa Grade One World’s Best Rice“, са свързани по определен начин с ориза басмати. Така жалбоподателят правилно изтъква, че като закупуват продукт, обозначен като произведен на базата на ориз басмати или съдържащ такъв, посочените потребители ще очакват този продукт действително да съдържа този ориз.

59

Също така неправилно апелативният състав е приел по отношение на някои стоки като оризовото брашно, оризовите закуски, оризовият пулп или оризовото брашно за фураж, че нито едно доказателство не сочи, че използваният за производството на тези стоки вид ориз е релевантен за потребителите и следователно може да повлияе на решението им за покупка.

60

Всъщност нищо не позволява да се направи изводът, че такова изискване може да бъде изведено от националното правило, на което се основава възражението в настоящия случай. Напротив, от решение Basmati Bus следва, че условието за риск от заблуждаващо представяне е изпълнено, щом като съответните потребители биха могли да счетат, че разглежданите стоки са произведени на базата на ориз басмати или съдържат такъв, макар че случаят не е такъв. В точка 19 от жалбата е цитиран релевантният пасаж от това решение:

„[З]начителен брой [потребители] ще очаква да получи ориз басмати, а не друг вид ориз. Ако тези услуги не предлагат ориз басмати — което действащата спецификация позволява — съществува риск от заблуждаващо представяне“.

61

Що се отнася до преценката на апелативния състав, че самият риск разглежданите стоки да бъдат с по-ниско качество от това на ориз басмати, не давал право на жалбоподателя да забрани използването му, доколкото законодателството относно злоупотребата с наименование няма за цел да гарантира на потребителя качеството на закупените от него стоки, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателят основателно изтъква, че целта на доводите му е да обосноват забраната за използване на заявената от г‑н Chakari марка с мотива, че поради широкото описание на стоките, обозначени със заявената марка, тези стоки биха могли да не съдържат ориз басмати.

62

Накрая, що се отнася до констатацията на апелативния състав, че жалбоподателят не поддържа, а още по-малко е доказал, че заявената марка е била използвана в Обединеното кралство и че това използване се отнася до стоки, които не са произведени от истински ориз басмати, следва да се отбележи, че реалното използване на заявената марка не фигурира сред условията за предявяване на иска за злоупотреба с наименование. Всъщност от решение на Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение) Maier v ASOS Plc (2015) F.S. R. 20, точки 71—85 следва, че трябва да се презюмира лоялно и фиктивно използване на заявената марка. По отношение на разширената форма на иска за злоупотреба с наименование този резултат е потвърден и от решение Basmati Bus, в което Службата за интелектуална собственост на Обединеното кралство не е изисквала да се докаже, че разглежданата марка (Basmati Bus) е била използвана реално за стандартна гама ориз, а само констатира, че „[а]ко [въпросните услуги] не [предлагат] ориз басмати — което действащата спецификация [позволява] — [съществува] риск от заблуждаващо представяне“ (решение Basmati Bus, т. 54).

63

Впрочем реалното използване на заявената марка също не е условие, поставено от член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.

64

От това следва, че жалбоподателят правилно изтъква, че рискът от заблуждаващо представяне произтича от лоялно и фиктивно използване на заявената марка с оглед на общото описание на разглежданите стоки, а именно стоки на базата на ориз.

65

Този извод не се поставя под съмнение от довода на EUIPO, че по същество разширената форма на иска за злоупотреба с наименование наподобявала абсолютното основание за отказ, изведено от заблуждаващия характер на марката по силата на член 7, параграф 1, буква ж) или на член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 — разпоредби, за чието прилагане се предполага, че заявителите не действат недобросъвестно, така че EUIPO не би направила никакво служебно възражение, освен ако може да се предположи съществуването на реална заблуда или на достатъчно сериозна опасност от заблуда по отношение на потребителя.

66

Всъщност, както бе посочено в точки 32—34 по-горе, условието по член 8, параграф 4, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 нерегистрираната марка или знакът да предоставят на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка, представлява условие, което се преценява с оглед на критериите, определени от правото, уреждащо посочения знак. От това следва, че постоянната практика по отношение на прилагането на условията, установени в член 7, параграф 1, буква ж) или в член 52, параграф 1, буква а) от посочения регламент, е ирелевантна за тълкуването на националното право, което се урежда изключително от посочената в подкрепа на възражението национална правна уредба и от съдебните решения, постановени в съответната държава членка (вж. в този смисъл решение от 29 март 2011 г., Anheuser-Busch/Budějovický Budvar, C‑96/09 P, EU:C:2011:189, т. 190).

67

Жалбоподателят изтъква, че вредата, причинена на свързаната с думата „basmati“„goodwill“, може да настъпи, ако храни, за които се предполага, че са произведени на базата на ориз басмати, в действителност са произведени на базата на друг вид ориз, и подчертава, че вредата се дължи на загубата на отличителен характер или на самата „специфика и изключителност“ на истинския ориз басмати. Твърдението на апелативния състав, че нито един довод не обяснява начина, по който използването на заявената марка би могло да засегне отличителния характер на посочената дума, като се има предвид, че сортът „super basmati“ е признат сорт ориз басмати, не било релевантно, доколкото това твърдение предполагало посочената марка да се използва за стоки, произведени на базата на ориз басмати.

68

От една страна, EUIPO поддържа, че становището на апелативния състав в това отношение не е определящо за резултата от обжалваното решение. От друга страна, според нея апелативният състав ясно е признал, че въздействие върху отличителния характер представлява вид потенциална вреда, която може да настъпи в случай на злоупотреба с наименование. Той обаче правилно подчертал, че жалбоподателят не е изтъкнал никакъв довод, за да докаже наличието на действително заблуждение или на сериозен риск от бъдещо заблуждаване на потребителя, а именно представянето от г‑н Chakari като ориз басмати на ориз, който не принадлежи към сорта басмати.

69

В това отношение е вярно, че апелативният състав е посочил, че отхвърля основанието, изведено от разширената форма на злоупотребата с наименование единствено поради липсата на заблуждаващо представяне на наименованието „basmati“, ползващо се с добра репутация. В точка 24 от обжалваното решение обаче апелативният състав изразява становище по въпроса за вредата, като приема, че използването на заявената марка не създава опасност от нанасяне на търговска вреда на жалбоподателя, тъй като той „не [вижда] как използването [на посочената марка] за [разглежданите стоки] може да причини пряка загуба на продажби за жалбоподателя, който според собственото му становище [бил] голям доставчик само на ориз, а не [на посочените стоки]“. Тази преценка е неправилна.

70

Всъщност, както е видно от националната съдебна практика и както самата EUIPO признава, независимо от риска от пряка загуба на продажби за жалбоподателя, вредата се дължи на загубата на отличителен характер на посочения знак или на самата „специфика и изключителност“ на истинския ориз басмати. В това отношение от решението на Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение) от 2010 г., посочено в точка 56 по-горе, е видно, че едно от обстоятелствата, които ищецът трябва да докаже, за да установи случай на разширяване на злоупотребата с наименование, е, че той е претърпял или е твърде вероятно да претърпи вреда за притежаваната от него „goodwill“, поради факта че ответникът продава стоките, погрешно описани от знака, ползващ се с „goodwill“. Според това решение вредата може да настъпи по-конкретно чрез уронване на отличителния характер на знака. Освен това в решение Taittinger е прието, че дори при липсата на риск от значителна или пряка загуба на продажбите, тъй като не всеки продукт е шампанско, но е разрешено да се опише като такова, неизбежно отслабва тази специфика и изключителност и следователно нанася вреда — не само заблуждение, но най-вече сериозна (решение Taittinger, стр. 641, 668—670 и 678).

71

По-нататък, доколкото апелативният състав е отбелязал, че нито един довод не обяснява по какъв начин използването на заявената марка би могло да засегне отличителния характер на думата „basmati“, като се има предвид, че сортът „super basmati“ е признат сорт ориз басмати, тази констатация изхожда от погрешната предпоставка, че използването на посочената марка е ограничено до стоки на базата на ориз басмати или на ориз супер басмати. Рискът от заблуждаващо представяне обаче произтича, както бе уточнено в точка 64 по-горе, от лоялно и фиктивно използване на тази марка с оглед на общото описание на спорните стоки, а именно стоки, произведени на базата на широка гама ориз.

72

С оглед на всички гореизложени съображения единственото основание на жалбоподателя трябва да се уважи и вследствие на това обжалваното решение да се отмени.

73

С втората част от първото искане жалбоподателят моли Общия съд да уважи възражението по отношение на всички стоки.

74

EUIPO счита, че това искане е недопустимо, тъй като изисква ново разглеждане на фактите, доказателствата и становищата, по които апелативният състав не се е произнесъл.

75

В това отношение следва да се отбележи, че с втората част от първото си искане жалбоподателят по същество моли Общия съд да приеме решението, което според него EUIPO е трябвало да вземе, а именно решение, с което се установява, че условията за възражение са изпълнени. Така той иска обжалваното решение да бъде изменено по начина, предвиден в член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001. Следователно това искане е допустимо.

76

Признатото на Общия съд по силата на член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001 правомощие за изменение обаче не му предоставя правото да извършва преценка, по която апелативният състав все още не се е произнесъл. Следователно упражняването на правомощието за изменение по принцип е допустимо само в случаите, при които, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, Общият съд е в състояние да определи, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства, какво решение е трябвало да вземе апелативният състав (решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 72; вж. също решение от 30 април 2019 г., Kuota International/EUIPO — Sintema Sport (K), T‑136/18, непубликувано, EU:T:2019:265, т. 92 и цитираната съдебна практика).

77

В случая не са налице условията за упражняване на правомощието на Общия съд за изменение.

78

Всъщност апелативният състав основава обжалваното решение само на факта, че жалбоподателят не бил доказал, че използването на заявената марка може да доведе до заблуждаващо представяне на думата „basmati“, ползваща се с добра репутация. По-специално, той изрично уточнява, че основанието, изведено от разширената форма на злоупотреба с наименование, не може да бъде уважено, без да е необходимо да се проверява дали използването на по-ранната марка в процеса на търговия по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 е доказано. Тъй като по този начин апелативният състав е направил непълен анализ на условията по посочената разпоредба, Общият съд е възпрепятстван да упражни правомощието за изменение.

79

Следователно втората част от първото искане на жалбоподателя за изменение на обжалваното решение трябва да се отхвърли.

80

EUIPO изтъква, че второто искане на жалбоподателя, направено при условията на евентуалност и с което той моли Общия съд да върне преписката на EUIPO, не е евентуално спрямо искане за отмяна, като се има предвид, че подобно препращане щеше да бъде последица от първата част на първото искане, ако то беше уважено.

81

В рамките на жалба, подадена пред съда на Съюза срещу решение на апелативен състав на EUIPO, последната е длъжна в съответствие с член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001 да вземе необходимите мерки за изпълнение на решението на съда на Съюза. При това положение EUIPO е длъжна да извлече последиците от диспозитива и мотивите на решенията на съда на Съюза (вж. решение от 31 януари 2019 г., Pear Technologies/EUIPO — Apple (PEAR), T‑215/17, непубликувано, EU:T:2019:45, т. 81 и цитираната съдебна практика). Следователно второто искане на жалбоподателя няма самостоятелен предмет, тъй като е само последица от първата част на първото искане за отмяна на обжалваното решение.

82

Съгласно член 134 параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

83

Доколкото EUIPO е загубила делото в основната част от искания си, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от жалбоподателя в производството пред Общия съд и пред апелативния състав.

84

Макар по силата на член 190, параграф 2 от Процедурния правилник необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред апелативния състав, да подлежат на възстановяване, това не се отнася за разходите, направени в производството пред отдела по споровете. Следователно искането на жалбоподателя относно последните разноски трябва да се отхвърли.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши: