Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62020CN0501

    Дело C-501/20: Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания), постъпило на 6 октомври 2020 г. — M P A/LC D N M T

    OB C 423, 7.12.2020, p. 31–31 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    7.12.2020   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 423/31


    Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания), постъпило на 6 октомври 2020 г. — M P A/LC D N M T

    (Дело C-501/20)

    (2020/C 423/46)

    Език на производството: испански

    Запитваща юрисдикция

    Audiencia Provincial de Barcelona

    Страни в главното производство

    Ищец: M P A

    Ответник: LC D N M T

    Преюдициални въпроси

    1)

    Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент № 2201/2003 (1) и член 3 от Регламент № 4/2009 на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на ЕС и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на Европейския съюз, когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?

    2)

    В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 (2) се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на Европейския съюз в трета държава, как това би повлияло на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?

    3)

    В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?

    4)

    В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 от Регламент № 2201/2003 от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?

    5)

    В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)? Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава? И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка?

    6)

    Противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?


    (1)  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр 183)

    (2)  Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ L 7, 2009 г., стр. 1).


    Top