–

за Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank, от G. J. Oudenes и H. van der Most, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и P. Huurnink, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от D. Martin и F. van Schaik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 11, параграф 3, букви а) и д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 200, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12).

2

Запитването е отправено в рамките на два спора, първият от които е между Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank (Управителен съвет на социалноосигурителната каса, Нидерландия) (наричан по-нататък „SVB“) и X, а вторият — между Y и SVB, по повод на отказа на последния да предостави на X и Y социални обезщетения по нидерландската схема за социална сигурност.

3

Регламент № 883/2004, влязъл в сила на 20 май 2004 г., има за предмет координацията на националните схеми за социална сигурност. Съгласно член 91 той се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1), а именно от 1 май 2010 г.

4

Член 1 от Регламент № 883/2004 гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]“.

5

Дял II от посочения регламент е озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“ и съдържа по-специално член 11, който от своя страна е озаглавен „Общи правила“ и в параграфи 1—3 предвижда:

„1.   Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.

2.   За целите на настоящия дял, лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност. Това не се прилага за пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице или за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести или за паричните обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период.

3.   Съгласно членове 12—16:

6

Член 6 от Algemene Ouderdomswet (Закон за общото осигуряване за старост) от 31 май 1956 г. (Stb. 1956, бр. 281), в редакцията му, приложима към фактите в главното производство (наричан по-нататък „AOW“), предвижда:

„1.   Съгласно разпоредбите на настоящия закон осигурено е лице, което все още не е навършило пенсионна възраст, и

[…]

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 категорията на осигурените лица може да бъде разширена или ограничена с обща административна мярка“.

7

Член 6а от AOW гласи:

„Евентуално като изключение от член 6 и основаващите се на него разпоредби,

8

От член 13, параграф 1 от AOW следва, че размерът на пенсията се намалява с 2 % за всяка календарна година, през която титулярят на правото на пенсия след навършване на 15‑годишна възраст, но преди достигане на 65‑годишна възраст, не е бил осигурен.

9

Член 6 от Algemene Kinderbijslagwet (Общ закон за детските надбавки) от 26 април 1962 г. (Stb. 1962, бр. 160), в редакцията му, приложима към фактите в главното производство (наричан по-нататък „AKW“), възпроизвежда дословно текста на член 6 от AOW.

10

Член 6а от AKW гласи:

„Евентуално като изключение от член 6 и основаващите се на него разпоредби,

11

Член 6 от Besluit uitbreiding en beperking kring van verzekerden volksverzekeringen 1999 (Наредба от 1999 г. за разширяване и ограничаване на кръга на социално осигурените лица) от 24 декември 1998 г. (Stb. 1998, бр. 746) (наричана по-нататък „BUB“) е озаглавен „Временно прекъсване на трудовата заетост в Нидерландия“ и предвижда:

„Продължава да е осигурено по социалноосигурителната схема лице, което не пребивава в Нидерландия, но работи изключително в Нидерландия, и чиято заетост е временно прекъсната:

12

От 14 януари 2013 г. пребиваващата в Германия нидерландска гражданка X започва в Нидерландия работа като наето лице чрез агенция за временна заетост. В сключения с тази агенция трудов договор се предвижда, че трудовото правоотношение започва, когато работникът действително започне да изпълнява възложената му работа, и се прекратява ipso jure, когато по искане на предприятието ползвател назначението приключи.

13

В рамките на този договор X няколко пъти е назначена на работа чрез агенцията за временна заетост, като между отделните назначения има периоди на прекъсване, най-дългият от които е от 19 октомври 2013 г. до 30 март 2014 г., а най-краткият — от 20 до 25 септември 2014 г., както и от 23 до 28 януари 2015 г.

14

През тези периоди Х извършва в Нидерландия доброволческа дейност и полага неплатени грижи за семейството. Освен това тя върши за синовете си домакинска работа срещу минимално възнаграждение.

15

На 6 юли 2015 г. SVB предоставя на X по нейно искане справка за пенсията, на която тя има право на основание на AOW, като от тази справка е видно, че към 30 януари 2015 г. заинтересованото лице е формирало 82 % от пълната пенсия за осигурителен стаж и възраст по AOW. В това отношение SVB приема, че тъй като пребивава в Германия, X е била осигурявана по нидерландската схема за социална сигурност само през периодите, през които действително е работила за агенцията за временна заетост в Нидерландия, но не и през периодите между назначенията ѝ чрез агенцията за временна заетост.

16

След като жалбата ѝ по административен ред срещу това решение е отхвърлена като неоснователна с решение на SVB от 21 декември 2015 г., X сезира Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия).

17

С решение от 3 октомври 2016 г. този съд разпорежда на SVB да приеме ново решение. Като се позовава по-специално на решение от 23 април 2015 г., Franzen и др. (C‑382/13, EU:C:2015:261), посоченият съд приема, че периодите между назначенията на X чрез агенцията за временна заетост трябва да се считат за периоди на отпуск или на безработица по смисъла на член 6 от BUB, така че през посочените периоди спрямо X е приложимо нидерландското законодателство.

18

SVB подава въззивна жалба срещу това решение пред Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба, Нидерландия), запитващата юрисдикция в настоящото производство.

19

Запитващата юрисдикция посочва, че тъй като X не е придобила осигурителен стаж в Германия, тя няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в тази държава членка.

20

От 16 юли 2007 г. полският гражданин Y, който живее със семейството си в Полша, започва работа като наето лице в Нидерландия чрез агенция за временна заетост, с която сключва последователни трудови договори, между които има няколко периоди на прекъсване.

21

На 20 юли 2015 г. Y сключва с посочената агенция срочен трудов договор за осем месеца, който предвижда, че ако работата в предприятието ползвател бъде преустановена, Y е длъжен за срока на договора да приеме друга подходяща работа и че договорът ще бъде прекратен, ако той откаже или не желае повече да работи. Поради настъпването на последната хипотеза посоченият договор е прекратен на 31 декември 2015 г.

22

Y не работи между 1 януари и 7 февруари 2016 г., а на 8 февруари 2016 г. сключва нов трудов договор със същата агенция.

23

С решение от 29 март 2016 г. SVB уведомява Y, че няма право на детски надбавки по нидерландската схема за социална сигурност за януари и февруари 2016 г., тъй като не е упражнявал професионална дейност в Нидерландия през първия работен ден на всеки от тези месеци.

24

След като жалбата му по административен ред е отхвърлена с решение на SVB от 20 май 2016 г., Y подава жалба пред Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам).

25

С решение от 5 януари 2017 г. посоченият съд отхвърля жалбата като неоснователна. Той счита, че трудовият договор от 20 юли 2015 г. е бил прекратен в периода между 1 януари и 7 февруари 2016 г., и посочва, че не е доказано, че по този договор е бил предвиден платен или неплатен отпуск. Ето защо този период не може да представлява временно прекъсване на заетостта по смисъла на член 6 от BUB.

26

Y подава въззивна жалба срещу това решение пред Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба, Нидерландия).

27

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Х и Y са били осигурени съответно по реда на AOW и AKW през периодите, през които са били назначени в Нидерландия чрез агенции за временна заетост, и че споровете в главните производства се отнасят до въпроса дали през периодите между посочените назначения осигуряването им в нидерландската схема за социална сигурност е преустановено. Според посочената юрисдикция за тази цел е необходимо да се определи приложимото законодателство през тези периоди съгласно Регламент № 883/2004.

28

В това отношение тя припомня, че съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004 за лицата, за които се прилага този регламент, е приложимо законодателството само на една-единствена държава членка, което се определя в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 3 от посочения регламент.

29

Запитващата юрисдикция счита, че за да бъде приложим член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, трябва да е налице дейност или положение, което се приема за еквивалентно по смисъла на член 1, буква а) от този регламент за целите на социално осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение.

30

В случая обаче положенията на X и Y през периодите между назначенията им не представлявали дейности като заето лице по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 883/2004. Всъщност съгласно нидерландското право извършваните от Х през посочените периоди дейности в Нидерландия не можели да се считат за дейности като заето лице. Също така съгласно нидерландското право Y не е упражнявал дейност като заето лице през посочените периоди, тъй като тогава трудовият му договор е бил прекратен. Освен това не бил договорен предварително никакъв неплатен отпуск, а трудовият договор от 8 февруари 2016 г. бил сключен за срок, който надхвърля първоначално предвидената в предходния трудов договор дата на прекратяване на трудовото правоотношение.

31

Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи дали положенията на X и Y през периодите между назначенията им чрез агенции за временна заетост могат да се считат за „положени[я], ко[и]то се приема[т] за еквивалентн[и]“ по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 883/2004.

32

В това отношение тя отбелязва, че през периодите между назначенията на X и Y чрез агенции за временна заетост вече не съществува трудово правоотношение, така че през тези периоди те не могат да се считат за работници по смисъла на нидерландското право.

33

Запитващата юрисдикция добавя, че както следва от решение от 19 септември 2019 г., van den Berg и др. (C‑95/18 и C‑96/18, EU:C:2019:767), държавата членка на заетост не е длъжна да прилага социалноосигурителното си законодателство спрямо работника мигрант, който пребивава на територията на друга държава членка за периодите, през които по силата на дял II от Регламент № 883/2004 той е подчинен на социалноосигурителното законодателство на последната държава членка, дори когато съгласно посоченото законодателство този работник няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на семейни надбавки. Следователно фактът, че заинтересованите лица нямат право на сходни обезщетения в своята държава членка на пребиваване, е ирелевантен.

34

Запитващата юрисдикция обаче се съмнява, че приложимото законодателство през периодите между назначенията на X и Y чрез агенции за временна заетост трябва да се определи съгласно член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004.

35

В това отношение тя поддържа, че от практиката на Съда, и по-специално от точка 50 от решение от 23 април 2015 г., Franzen и др. (C‑382/13, EU:C:2015:261), постановено в рамките на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (ОВ L 392, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288), която може да се приложи в контекста на Регламент № 883/2004, че лицата, които обичайно упражняват професионалната си дейност в държава членка, попадат в приложното поле на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, докато не преустановят окончателно или временно тази дейност и че спрямо тях продължава да се прилага това законодателство и през дните, в които те не упражняват действително тази дейност. Ето защо обстоятелството, че е налице трудово правоотношение, не било решаващо в това отношение. Поради това запитващата юрисдикция не изключва възможността периодите между назначенията на X и Y, и по-специално на X, чрез агенция за временна заетост да не представляват действително преустановяване на тяхната дейност като заети лица в Нидерландия. Тя иска да установи релевантните обстоятелства, които следва да се вземат предвид в това отношение, по-специално във връзка със срока, от който следва да се приеме, че лице, което като X или Y вече не е в трудово правоотношение, е преустановило дейността си в държавата членка на заетост.

36

Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че от точка 51 от посоченото решение следва също, че спрямо дадено лице поначало се прилага законодателството на държавата по пребиваване, ако не извършва платена работа и не е в трудово правоотношение, макар да е преустановило само временно дейността си в държавата на заетост, като единственото изключение е налице, когато заинтересованото лице получава обезщетение по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 883/2004.

37

С оглед на тези обстоятелства Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

38

С трите си преюдициални въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 11, параграф 3, букви а) и д) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че спрямо лице, което пребивава в една държава членка и което чрез установена в друга държава членка агенция за временна заетост е назначавано на работа на територията на другата държава членка, през периодите между посочените назначения чрез агенцията за временна заетост се прилага националното законодателство на държавата членка на заетостта, или в смисъл че през посочените периоди спрямо това лице се прилага националното законодателство на държавата членка по пребиваването му.

39

Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004, от които е част член 11, параграф 3 от този регламент, представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е спрямо работниците, които се движат в рамките на Съюза, да се прилага схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка, така че да се избегнат припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това (вж. в този смисъл решение от 20 май 2021 г., FORMAT Urządzenia i Montaże Przemysłowe, C‑879/19, EU:C:2021:409, т. 30 и цитираната съдебна практика).

40

За тази цел член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 установява принципа, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага социалноосигурителното законодателство на тази държава членка.

41

Както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от своето заключение, наличието на такова трудово правоотношение е без значение само в изключителната хипотеза по член 11, параграф 2 от Регламент № 883/2004, която приравнява на лицата, упражняващи дейност като наето или самостоятелно заето лице, тези лица, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тази дейност.

42

В настоящия случай обаче от акта за преюдициално запитване е видно, че през периодите на назначенията си чрез агенции за временна заетост X и Y не са получавали облагите, посочени в член 11, параграф 2 от Регламент № 883/2004.

43

Ето защо е важно да се установи дали трябва да се счита, че през посочените периоди X и Y са осъществявали дейност като наето или самостоятелно заето лице по смисъла на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004.

44

В това отношение следва да се припомни, че съгласно определението в член 1, буква а) от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социалноосигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение.

45

В настоящия случай от преписката на разположение на Съда е видно, че Х е осъществявала дейността си въз основа на срочен трудов договор за временна заетост, съдържащ клауза, по силата на която трудовото правоотношение трябва да започне с действителното започване на нейната дейност и да се прекрати при преустановяването на тази дейност. От това следва, че през периодите между назначенията чрез агенция за временна заетост не е съществувало трудово правоотношение между X и агенцията за временна заетост.

46

Освен това, макар през тези периоди X да е била регистрирана в няколко нидерландски агенции за временна заетост, тя не е била назначена чрез нито една от тях. Що се отнася до извършваните през тези периоди от Х в Нидерландия доброволчески дейности и домакинска работа, достатъчно е да се отбележи, че според запитващата юрисдикция те не могат да се считат за дейности като наето лице или за еквивалентно положение по смисъла на нидерландското законодателство.

47

Що се отнася до Y, от акта за преюдициално запитване е видно, че той е осъществявал дейността си за агенция за временна заетост въз основа на срочен трудов договор, който е започнал на 20 юли 2015 г. и е прекратен на 31 декември 2015 г., и е сключил със същата агенция нов трудов договор, който е започнал на 8 февруари 2016 г. Ето защо през периода между тези два договора, а именно от 1 януари до 7 февруари 2016 г., трудовото правоотношение между Y и агенцията за временна заетост е било прекратено.

48

От това следва, че поради преустановяване на професионалната си дейност през периодите между назначенията си чрез агенции за временна заетост X и Y не са извършвали дейност като наето лице, нито са се намирали в еквивалентно положение по смисъла на нидерландското законодателство. Следователно те не попадат в приложното поле на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, поради което спрямо тях не се е прилагало нидерландското законодателство.

49

Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от решение от 23 април 2015 г., Franzen и др. (C‑382/13, EU:C:2015:261), на което се позовават Комисията и запитващата юрисдикция. Всъщност в точки 50 и 51 от това решение Съдът приема, че законодателството на държавата членка на заетост се прилага, докато съответното лице упражнява професионалната си дейност на територията на тази държава членка, но за сметка на това спрямо лицата, които са прекратили окончателно професионалната си дейност или временно са я преустановили, се прилага законодателството на държавата членка, в която пребивават. От това следва, както отбелязва генералният адвокат в точки 82 и 84 от заключението си, че за да се прилага законодателството на държавата членка на заетостта, винаги е необходимо да е налице непрекъснато трудово правоотношение. Конкретните условия на полагане на труд, като например обстоятелството, че работата е на непълно работно време или че е краткотрайна, или че е спряно изпълнението на произтичащите от това конкретни задължения, са ирелевантни, тъй като не засягат непрекъснатия характер на трудово правоотношение.

50

При тези условия и с оглед на констатацията, направена в точка 48 от настоящото решение, през периодите между назначенията си чрез агенции за временна заетост X и Y са попадали в приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, който представлява субсидиарна норма, чието предназначение е да се прилага по отношение на всички лица в положение, което не е конкретно уредено с други разпоредби от посочения регламент, въвеждащ завършена система за определяне на приложимото законодателство (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Inspecteur van de Belastingdienst, C‑631/17, EU:C:2019:381, т. 31).

51

Всъщност посочената разпоредба предвижда, че спрямо всяко друго лице, към което букви a)—г) не се прилагат, е приложимо законодателството на държавата членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на посочения регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави членки. Тя се прилага както за лицата, прекратили окончателно професионалната си дейност, така и за тези, които временно са я преустановили (вж. по аналогия решение от 11 ноември 2004 г., Adanez-Vega, (C‑372/02, EU:C:2004:705, т. 24).

52

В случая обаче положението на X и Y през периодите между назначенията им чрез агенции за временна заетост не съответства нито на положението, предвидено в член 11, параграф 3), буква а) от Регламент № 883/2004, както беше изложено в точки 45—48 от настоящото решение, нито на предвидените в член 11, параграф 3), букви б)—г) от Регламента, тъй като последните се отнасят до държавни служители, безработни лица и лица, повикани за отбиване на редовна служба или на преподготовка във въоръжените сили, или на гражданска служба.

53

Следователно на поставените въпроси следва да се отговори, че член 11, параграф 3, букви a) и д) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че спрямо лице, което пребивава в една държава членка и което чрез установена в друга държава членка агенция за временна заетост е назначавано на работа на територията на другата държава членка, през периодите между посочените назначения се прилага националното законодателство на държавата членка по пребиваването му, когато по силата на договора с агенцията за временна заетост трудовото правоотношение се прекратява през посочените периоди.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 11, параграф 3, букви а) и д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност

трябва да се тълкува в смисъл, че:

спрямо лице, което пребивава в една държава членка и което чрез установена в друга държава членка агенция за временна заетост е назначавано на работа на територията на другата държава членка, през периодите между посочените назначения се прилага националното законодателство на държавата членка по пребиваването му, когато по силата на договора с агенцията за временна заетост трудовото правоотношение се прекратява през посочените периоди.