1

С исковата си молба Европейската комисия моли Съда да установи, че като не е разработила планове за действие и не е изпратила на Комисията обобщения на плановете за действие за главните пътища и главните железопътни линии, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 2 и по член 10, параграф 2 във връзка с приложение VI от Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 година относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 2002 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 196).

2

Съгласно член 3 от Директива 2002/49, озаглавен „Определения“:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]“.

3

Член 8 от тази директива, озаглавен „Планове за действие“, предвижда:

„[…]

2.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи са разработили планове за действие не по-късно от 18 юли 2013 г., с оглед по-конкретно да отговорят на приоритети, които могат да са резултат от превишаване на гранична стойност от значение или от прилагането на други критерии, избрани от държавите членки за агломерации, главни пътища и главни жп линии, които са разположени в на техните територии.

[…]

5.   Плановете за действие се преразглеждат, а при необходимост — и актуализират, когато настъпи важно събитие, което засяга съществуващата шумова ситуация, поне на пет години след датата на тяхното одобрение.

[…]

7.   Държавите членки гарантират предложенията, свързани с плановете за действие, да са съгласувани с обществеността, да ѝ се предоставят своевременно ефективни възможности за участие в подготовката и преразглеждането на плановете за действие, така че резултатите от това участие да бъдат вземани под внимание, и обществеността да бъде информирана за взетите решения. Ще се предвидят разумни срокове, за да разполага обществеността с достатъчно време, за да участва във всеки етап.

Ако задължението за провеждане на процедура за участие на обществеността възникне едновременно от настоящата директива и какъвто и да е друг законодателен акт на [Съюза], държавите членки могат да предвидят съвместни процедури с оглед избягване на дублирането“.

4

Член 10 от посочената директива, озаглавен „Събиране и публикуване на данни от държавите членки и Комисията“, предвижда в параграф 2:

„Държавите членки гарантират, че информацията от стратегическите карти на шума и обобщенията на плановете за действие, които са посочени приложение VI, се изпращат на Комисията в срок от 6 месеца от датите, които са посочени съответно в членове 7 и 8“.

5

Приложение V към тази директива предвижда минималните изисквания към плановете за действие.

6

Приложение VI към същата директива предвижда данните, които следва да бъдат изпратени на Комисията, включително по-специално за главните пътища, жп линии и летища „[о]бобщение на плана за действие, не по-дълго от 10 страници, обхващащо всички важни аспекти, посочени в приложение V“.

7

На 25 юни 2010 г. словашките власти изпращат на Комисията чрез електронния портал Reportnet на Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet) списък на агломерациите, главните пътища, главните железопътни линии и главните летища, които попадат в приложното поле на Директива 2002/49. На 16 януари 2014 г. те актуализират този списък в частта относно главните железопътни линии.

8

На 27 март 2015 г. след първоначална размяна на писма службите на Комисията отправят до словашките власти искане в рамките на процедура EU Pilot 7453/15/ENVI за прилагане на Директива 2002/49.

9

На 26 май 2015 г. словашките власти отговарят на това искане, а на 24 юли 2015 г. актуализират данните относно агломерациите и главните пътища.

10

На 29 април 2016 г. Комисията изпраща на Словашката република официално уведомително писмо, в което констатира неизпълнение от тази държава членка на някои от задълженията ѝ по Директива 2002/49, и по-специално на задължението по член 8, параграф 2 за разработване на планове за действие и на задължението по член 10, параграф 2 във връзка с приложения V и VI към посочената директива за изпращане на Комисията на обобщения на плановете за действие.

11

С писмо от 17 юни 2016 г. Словашката република отговаря на официалното уведомително писмо.

12

На 15 юни 2017 г., след като анализира отговора и получената след него информация, Комисията изпраща на Словашката република мотивирано становище. В това становище тя констатира по-специално, че тази държава членка не е разработила планове за действие за 462 главни пътища и за шестнадесет главни железопътни линии в нарушение на член 8, параграфи 2 и 4 във връзка с приложение V към Директива 2002/49 и не е изпратила обобщения на плановете за действие за посочените главни пътища и главни железопътни линии в нарушение на член 10, параграф 2 във връзка с приложения V и VI към тази директива. Комисията дава на Словашката република срок от два месеца, считано от получаването на посоченото становище, за да приеме необходимите мерки за преустановяване на неизпълнението на тези задължения.

13

В писмо от 24 юли 2017 г. Словашката република посочва, че не е могла да изпълни изцяло и своевременно задълженията си по Директива 2002/49, тъй като управителите на пътната инфраструктура и железопътните оператори не са изпълнили законовите си задължения в определените срокове. Освен това тази държава членка информира Комисията, че са в процес на изготвяне 17 плана за действие за главни пътища.

14

На 21 август и 10 септември 2020 г. словашките власти изпращат на мрежата Eionet нова информация за главните пътища и за главните железопътни линии.

15

Тъй като счита, че Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 2 и по член 10, параграф 2 от Директива 2002/49 във връзка с приложение VI към нея, Комисията решава да предяви настоящия иск.

16

Макар да признава, че след започването на процедурата Словашката република е постигнала известен напредък в прилагането на Директива 2002/49, Комисията поддържа, че тази държава членка не е изпълнила задължението си да ѝ изпрати обобщения на плановете за действие за 445 главни пътища извън агломерациите и за шестнадесет главни железопътни линии извън агломерациите в съответствие с член 10, параграф 2 във връзка с приложение VI към Директива 2002/49. Тъй като няма сведения за противното, Комисията стига до извода, че Словашката република не е разработила планове за действие за тези пътища и линии и че следователно не е изпълнила задължението си по член 8, параграф 2 от тази директива.

17

Словашката република признава, че е изпълнила със закъснение задълженията си по член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Директива 2002/49. Тя обаче счита, че искът по настоящото дело е останал без предмет.

18

Всъщност не оставало никакво неизпълнение на задължения, след като на 10 септември 2020 г. тя е изпратила на Комисията документ, озаглавен „План за действие в областта на защитата от шума от някои главни железопътни линии, управлявани от националното дружество за словашки железопътен транспорт (ŽSR), в експлоатация през 2011 г. — Резюме“, от юли 2013 г., а на 31 декември 2020 г. — документ, озаглавен „План за действие в областта на защитата от шума от някои главни пътища, управлявани от словашката пътна администрация (SSC), въз основа на положението през 2011 г. — Резюме“, от ноември 2020 г.

19

В писмената си реплика Комисията оспорва релевантността на тези документи. Всъщност тези документи свидетелствали за провеждането на обществени консултации през 2020 г. Тъй като съгласно член 8, параграф 7 от Директива 2002/49 обществените консултации трябва да се проведат преди приемането на планове за действие, тези документи не можели да се отнасят до планове за действие за периода 2013—2018 г. Вероятно това били наскоро приети документи, които се отнасят до минало положение. От систематичното тълкуване на разпоредбите на Директива 2002/49 обаче следвало, че един план за действие трябва да се приеме своевременно, за да покрие бъдещ период. По-специално от въведената с посочената директива система от задължения, и в частност от член 8, параграф 5 от тази директива, следвало, че плановете за действие се преразглеждат, а при необходимост — и актуализират най-късно след пет години. Следователно с приемането през 2020 г. на план за действие, който е трябвало да бъде разработен през 2013 г., не можело да се постигне съответствие с Директива 2002/49. Ако било възможно да се приемат планове за действие след изтичането на периода, за който се отнасят, Директива 2002/49 щяла да бъде лишена от полезно действие.

20

Комисията добавя, че при всички положения въпросът дали Словашката република е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Директива 2002/49, трябва да се преценява с оглед на положението към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, в случая 15 август 2017 г. Безспорно било обаче, че към тази дата Словашката република все още не била разработила планове за действие за 445 главни пътища и за шестнадесет главни железопътни линии.

21

Словашката република отхвърля тези доводи на Комисията, тъй като ги счита за объркани и нелогични. От Директива 2002/49 следвало, че плановете за действие, които тази държава членка трябвало да разработи преди 18 юли 2013 г. за шестнадесет главни железопътни линии и 445 главни пътища, трябвало да се основават на данните за 2011 г. и да включват мерките за периода 2013—2018 г. Словашката република твърди, че е изпълнила това задължение a posteriori. Изискванията, формулирани от Комисията в писмената ѝ реплика, на практика означавали да се задължи Словашката република да се откаже, макар и a posteriori, да положи усилия за изпълнение на задължението по член 8, параграф 2 от Директива 2002/49, което е посочено в иска по настоящото дело, като същевременно я задължавали да се опита да изпълни друго задължение, а именно това по член 8, параграф 5 от Директива 2002/49, за чието неизпълнение не е предявен иск срещу нея. С други думи, доводите на Комисията означавали, че ако държава членка не изпълни задълженията си в определения от тази директива срок, тя никога няма да може да ги изпълни.

22

Ако се приеме, че в писмената си реплика Комисията упреква Словашката република, че е нарушила предвиденото в член 8, параграф 7 от Директива 2002/49 задължение за своевременно провеждане на обществена консултация относно плановете на действията и предвиденото в член 8, параграф 5 от Директива 2002/49 задължение за преразглеждане или актуализиране на плановете за действие най-късно пет години след датата на одобряването им, Словашката република счита, че тези твърдения са недопустими.

23

От друга страна, Словашката република отбелязва, първо, че дори да се приеме, че плановете за действие, предмет на иска, са завършени едва през 2020 г., това не означава, че след 2013 г. не е била приета никаква мярка за борба с шума в околната среда във връзка със съответните главни пътища и железопътни линии. В това отношение тя посочва няколко мерки за модернизиране на железопътни линии или пряко насочени към намаляване на източниците на шум.

24

По-нататък, Словашката република твърди, че е напълно запозната със задълженията си по член 8, параграф 5 от Директива 2002/49. Тя твърди, че в съответствие с тази разпоредба е разработила и изпратила на Комисията няколко обобщения на планове за действие, като е отчела положението през 2016 г.

25

Накрая, Словашката република подчертава, че далеч не е единствената държава членка, която е изпълнила със закъснение задълженията си по член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Директива 2002/49.

26

Съгласно постоянната практика на Съда наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище, и последващи промени не се вземат предвид от Съда (вж. решение от 27 януари 2021 г., Комисия/Австрия (ДДС — Туристически агенции), C‑787/19, непубликувано, EU:C:2021:72, т. 34 и цитираната съдебна практика).

27

В случая Словашката република не оспорва, че към датата на изтичане на определения в мотивираното становище срок, а именно 15 август 2017 г., тя не е разработила планове за действие за посочените в приложението към настоящото решение главни пътища и главни железопътни линии и не е изпратила на Комисията обобщения на тези планове за действие.

28

Що се отнася до документите, озаглавени „План за действие в областта на защитата от шума от някои главни железопътни линии, управлявани от националното дружество за словашки железопътен транспорт (ŽSR), в експлоатация през 2011 г. — Резюме“ и „План за действие в областта на защитата от шума от някои главни пътища, управлявани от словашката пътна администрация (SSC), въз основа на положението през 2011 г. — Резюме“, Словашката република не оспорва, че ги е изпратила на Комисията на 10 септември и 31 декември 2020 г., т.е. след датата на изтичане на срока, определен в мотивираното становище. Що се отнася до първия от тези два документа, тя уточнява също, че 2013 г. е продължавала да фигурира в него (вж. т. 18 от настоящото решение), тъй като първоначално той е трябвало да бъде изготвен през 2013 г. Тя обаче потвърждава, че и този документ е бил завършен едва през 2020 г. след общественото обсъждане.

29

От това следва, че в съответствие с цитираната в точка 26 от настоящото решение съдебна практика тези документи са ирелевантни за преценката на това дали към тази дата е било налице твърдяното неизпълнение на задължения.

30

От друга страна, трябва да се констатира, че твърдението на Словашката република за недопустимостта на някои доводи на Комисията почива на неправилно тълкуване на писмените становища на тази институция.

31

Всъщност, както отбелязва самата Словашката република, Комисията не иска от Съда да установи неизпълнение на задължения, различни от предвидените в член 8, параграф 2 и в член 10, параграф 2 от Директива 2002/49.

32

В действителност Комисията се е позовала на задълженията за преразглеждане на плановете за действие и за провеждане на обществени консултации относно предложенията за планове за действие, предвидени в член 8, параграфи 5 и 7 от тази директива, само в контекста на посочените в точка 28 от настоящото решение документи, и то за да докаже по-специално, че тези документи са били приети наскоро и при всички положения след изтичането на определения в мотивираното становище срок — факт, който не се оспорва от Словашката република в рамките на настоящото производство.

33

Що се отнася до твърдението на Словашката република, че далеч не е единствената държава членка, която е изпълнила със закъснение задълженията си по член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Директива 2002/49, достатъчно е да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че държава членка не може да обоснове неизпълнението на задълженията си по Договора за функционирането на ЕС с обстоятелството, че други държави членки също не са изпълнили и продължават да не изпълняват задълженията си (решение от 18 ноември 2010 г., Комисия/Испания, C‑48/10, непубликувано, EU:C:2010:704, т. 33 и цитираната съдебна практика).

34

При това положение искът трябва да бъде уважен.

35

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че като не е разработила планове за действие за посочените в приложението към настоящото решение главни пътища и главни железопътни линии, от една страна, и като не е изпратила на Комисията обобщения на посочените планове за действие, от друга страна, Словашката република не е изпълнила задълженията си съответно по член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Директива 2002/49 във връзка с приложение VI към нея.

36

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Словашката република и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: