–

за UE, от R. Mirfakhrai, Rechtsanwalt,

–

за ShareWood Switzerland AG и VF, от S. Albiez, Rechtsanwalt,

–

за Европейската комисия, първоначално от M. Wasmeier и M. Wilderspin, а впоследствие от M. Wasmeier и W. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 2008 г., стр. 6) (наричан по-нататък „Регламентът „Рим I“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между UE, от една страна, и ShareWood Switzerland AG (наричано по-нататък „ShareWood“) и VF, от друга страна, относно задължението на последните да заплатят на UE парична сума по сключен между посочените страни рамков договор.

3

Съображение 7 от Регламент „Рим I“ гласи:

„Предметът и разпоредбите на настоящия регламент следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела [(ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74)] („Брюксел I“) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения [(„Рим II“) (ОВ L 199, 2007 г., стр. 40)]“.

4

Съгласно член 6 от Регламент „Рим I“, озаглавен „Потребителски договори“:

„1.   Без да се засягат членове 5 и 7, договор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия („потребителят“), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия („професионалистът“), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:

и договорът попада в обхвата на тази дейност.

2.   Независимо от параграф 1 страните могат, в съответствие с член 3, да изберат приложимото право за договор, който отговаря на изискванията на параграф 1 Въпреки това този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на параграф 1.

[…]

4.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат за:

[…]

[…]“.

5

Между януари 2012 г. и юни 2014 г. UE — потребител, пребиваващ в Австрия, сключва с ShareWood, дружество със седалище в Швейцария, рамков договор, както и четири договора за продажба на тикови и балсови дървета в Бразилия.

6

Предмет на четирите договора за продажба са 705 тикови дървета на стойност 67328,85 EUR, 2690 тикови дървета на стойност 101716,53 EUR, 2600 тикови дървета на стойност 111583,34 EUR и 1860 балсови дървета на стойност 32340 EUR. Рамковият договор включва още договор за наем и договор за предоставяне на услуги. Тъй като договорът за наем предоставя правото за отглеждане на съответните дървета, наемната цена е включена в покупната им цена. Що се отнася до договора за предоставяне на услуги, в него се предвижда, че на ShareWood се възлага отглеждането, управлението, дърводобива и продажбата на дърветата, както и прехвърлянето към UE на нетните приходи от продажбата на дървения материал. Разликата между нетните и брутните приходи формира определеното като процент от приходите възнаграждение, което ShareWood получава за предоставянето на тези услуги.

7

В посочения рамков договор се съдържат следните клаузи:

„3.1. [ShareWood] продава дървета от насажденията на [ShareWood] и на [Sharewood do Brasil Reflorestadora Ltda] от свое име и за своя сметка на [UE]. С плащането на покупната цена [ShareWood] се задължава да прехвърли на [UE] собствеността върху дърветата.

3.2. [UE] купува вече засадени и индивидуализирани дървета. Индивидуализацията се осъществява до дърводобива и продажбата чрез изготвяне на инвентар на дърветата, в който се посочва номер на съответното дърво, номер на участък, номер на парцел и номер на насаждение.

[…]

4.2. Като потвърждение за извършената покупка след постъпването на плащането [UE] получава сертификат за закупените дървета, съдържащ индивидуализиращите характеристики на закупените дървета.

[…]

7. Отдаване на земи под наем

7.1. Едновременно с покупката на дърветата [UE] наема съответната земя (вж. отделния договор), доколкото на нея са засадени закупените от [ShareWood] дървета, но за не по-дълъг срок от определения в отделния договор. Наемът включва единствено правото на отглеждане на закупените дървета.

7.2. Наемната цена е включена в покупната цена.

[…]

7.3. Наемът може да бъде прехвърлен единствено чрез последваща продажба на дърветата. Преотдаването под наем е изключено.

8. Последваща продажба на дърветата от [UE]

8.1. [UE] може по всяко време да продаде дърветата си, със или без договор за услуги, на трето лице и да му прехвърли собствеността. [UE] се задължава да прехвърли съответната отдадена под наем земя на третото лице и да го обвърже с това задължение.

[…]

9. Запазване на стойността на закупените дървета

9.1. За увеличаването и запазването на стойността [ShareWood] препоръчва редовно поддържане на дърветата. [ShareWood] предлага тази услуга с договора за услуги.

[…]

11. С договор за услуги

11.1. Със сключването на договор за услуги с [ShareWood] [UE] възлага на [ShareWood] обработване, управление, поддържане, дърводобив и продажба на закупените дървета съгласно разпоредбите относно управлението на насаждението и при спазване на международните стандарти за устойчивост на насажденията и изплащане на [UE] на нетните приходи от продажбата на дървения материал по посочена негова сметка. Освен това [ShareWood] поема всички задължения, произтичащи от отдаването на земи под наем.

[…]

11.9. Като съблюдава разпоредбите относно управлението на насажденията, [ShareWood] взима решение от името на [UE] кои дървета през коя година да се използват за дърводобив. Преди дърводобива [ShareWood] уведомява [UE] за това. Предложената сеч се счита за приета, ако [UE] не я отхвърли в рамките на 10 дни след получаване на информацията по пощата или по електронната поща.

[…]

15.1. През първите четири години след засаждането [ShareWood] застрахова за [UE] и за самия себе си земята и тиковите дървета (но не и други дървета) срещу пожар, мълния, силен вятър и валежи, както и щети от замръзване. [UE] взема под внимание факта, че увреждане на по-малко от 10 % от тиковите дървета не се покрива от застраховката.

[…]

24.1. Рамковият договор и всеки отделен договор са предмет на швейцарското материално право, с изключение на (i) международни споразумения, включително Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки от 11 април 1980 г. (CISC) и (ii) колизионните норми. […]“.

8

Договорът за продажба на 2600 тикови дървета, посочен в точка 6 от настоящото решение, е прекратен по взаимно съгласие между страните.

9

UE предявява пред Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия) иск, с който иска да се установи, че ShareWood не е изпълнило задължението си да му прехвърли собствеността върху въпросните дървета и че ShareWood и VF, управител и член на управителния съвет на това дружество, са солидарно отговорни да му заплатят сумата 201385,38 EUR, заедно с лихвите, разходите и съдебните разноски. Освен това в този иск UE твърди, че съгласно разпоредбите на австрийското право в качеството си на потребител той разполага с правото да прекрати останалите три договора за продажба, посочени в точка 6 от настоящото решение, и да получи обезщетение за вреди.

10

С решение от 9 септември 2019 г. Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) отхвърля посочения иск. С решение от 25 февруари 2020 г. Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд Виена, Австрия) потвърждава това решение.

11

Сезирана от UE с ревизионна жалба срещу това решение, запитващата юрисдикция Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) приема, че договорното отношение между UE и ShareWood попада в обхвата на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент „Рим I“. От посоченият в точка 5 от настоящото решение рамков договор е видно, че тези страни са се договорили за приложимостта на швейцарското право. Съгласно член 6, параграф 2 от този регламент обаче този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на посочения член 6, параграф 1, а именно в случая австрийското право.

12

При това положение горепосочената юрисдикция отбелязва, че в рамките на спора, с който е сезирана, такива императивни национални разпоредби, чиято цел е да защитят потребителя, могат да бъдат изтъкнати само при условие че разглежданият рамков договор не попада в категорията договори, посочена в член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“, а именно категорията на договорите за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ.

13

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 6, параграф 4, буква в) от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че договорите за продажба на тиково и балсово дърво, сключени между предприятие и потребител, съгласно които се придобива собственост върху дървета с цел добив на дървесина от тях след обработване и продажба при реализиране на печалба, и които за тази цел включват договор за наем и договор за услуга, следва да се считат за „договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ“ по смисъла на тази разпоредба?“.

14

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“ трябва да се тълкува в смисъл, че договор за продажба, включващ договор за наем и договор за предоставяне на услуги, отнасящи се до дървета, засадени върху отдадена под наем земя единствено за дърводобив с цел печалба, представлява „договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ“ по смисъла на тази разпоредба.

15

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 2 от Регламент „Рим I“ страните по потребителски договор, тоест договор, сключен от професионалист и потребител, могат да изберат приложимото към договора право, като въпреки това този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставена му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на член 6, параграф 1 от този регламент.

16

Член 6, параграф 1, буква б) от посочения регламент, който според запитващата юрисдикция се прилага към спора в главното производство, предвижда, че договор, сключен от потребител с професионалист, се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава, и договорът попада в обхвата на тази дейност.

17

Освен това член 6, параграф 4 от Регламент „Рим I“ изброява случаите, в които член 6, параграфи 1 и 2 не се прилагат. По-конкретно посоченият член 6, параграф 4, буква в) предвижда, че параграфи 1 и 2 от него не се прилагат за договори за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ, различни от договор за право на временно ползване на недвижима собственост по смисъла на Директива 94/47.

18

При тези условия прилагането на австрийското право към спора по главното производство зависи от това дали разглежданият в главното производство договор попада в обхвата на понятието „договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ“ по смисъла на член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“.

19

Именно с оглед на тези предварителни съображения следва да се определи дали договор като разглеждания в главното производство има за предмет вещно право върху недвижима вещ или наем на недвижима вещ по смисъла на тази разпоредба.

20

В това отношение е важно да се отбележи, че Регламент „Рим I“ не определя нито понятието „договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ“, нито пък понятието „вещно право върху недвижима вещ“ и „недвижима вещ“.

21

Съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз (решение от 18 октомври 2016 г., Nikiforidis, C‑135/15, EU:C:2016:774, т. 28 и цитираната съдебна практика)

22

Тъй като член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“ не съдържа препращане към правото на държавите членки, той следва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване.

23

В това отношение следва да се добави, че фактът, че дървета, засадени при обстоятелства като разглежданите в главното производство, могат евентуално да се приравнят на недвижима собственост в различните национални правни системи, не може да има каквото и да е значение.

24

Що се отнася, на първо място, до въпроса дали разглежданият в главното производство договор има за предмет „вещно право върху недвижима вещ“, следва да се припомни, че по силата на този договор професионалистът се е задължил да прехвърли на потребителя собствеността върху дървета, засадени върху дадена земя, единствено с цел дърводобив и продажба на така добития дървен материал.

25

За да може правото на собственост, предмет на посочения договор, да попада в обхвата на понятието „вещно право върху недвижима вещ“, необходимо е също така преди дърводобива тези дървета да могат да бъдат приравнени на недвижима собственост за целите на прилагането на член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“.

26

В случая е безспорно, че прехвърлянето на правото на собственост, което професионалистът е длъжен да извърши по силата на разглеждания в главното производство договор, се отнася не до земята, върху която са засадени съответните дървета, а единствено до самите дървета. Макар наистина посочените дървета да са засадени на тази земя с цел отглеждането им, от акта за преюдициално запитване е видно, че основната цел на този договор е да се реализира приход от продажбата на дървения материал, добит след дърводобива от посочените дървета, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията им, което професионалистът следва да извърши до дърводобива и продажбата на така добития дървен материал.

27

По-конкретно с посочения договор между страните е договорено, че разглежданите дървета се засаждат върху съответната земя единствено с цел дърводобив в края на периода на растежа им и така добитият дървен материал да бъде продаден.

28

При тези обстоятелства се налага констатацията, че тези дървета трябва да се считат за приходи от стопанисването на земята, върху която са били засадени. Въпреки че тези приходи по принцип имат същото правно положение като земята, върху която са засадени съответните дървета, те все пак посредством договаряне могат да бъдат предмет на притезателни права, като собственикът или владелецът на имота може да се разпорежда отделно с тях, без да засяга правото на собственост или другите вещни права върху посочената земя. Договор, чийто предмет е разпореждане с приходите от стопанисването на земя, обаче не може да се приравни на договор, чийто предмет е „вещно право върху недвижима вещ“ по смисъла на член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“.

29

От това следва, че договор относно дървета, засадени върху земя единствено с цел дърводобив и продажба на така добития дървен материал, няма за предмет „вещно право върху недвижима вещ“ по смисъла на посочената разпоредба.

30

На второ място, относно въпроса дали разглежданият в главното производство договор е с предмет „наем на недвижима вещ“, следва да се припомни, че съгласно този договор потребителят наема земята, върху която са засадени съответните дървета, докато те се намират в нея.

31

Само по себе си обаче наличието на договор за наем на недвижим имот, като наем на земя, не е достатъчно, за да се приеме, че този договор попада в приложното поле на член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“.

32

Всъщност, що се отнася до член 16, точка 1, буква а) от Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), която по отношение на наемите на недвижими имоти предвижда изключителната компетентност на съдилищата на договарящата държава, в която се намира имотът, Съдът е постановил, че квалифицирането като договор за наем по смисъла на тази разпоредба изисква между договора и съответния недвижим имот да съществува достатъчно тясна връзка (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2005 г., Klein, C‑73/04, EU:C:2005:607, т. 26).

33

По-специално Съдът е постановил, че сложен договор, който се отнася до съвкупност от доставки на услуги, предоставяни срещу обща цена, заплатена от клиента, като договор, който предвижда предоставянето на услуги, надхвърлящи прехвърлянето на право на ползване, представляващо предмета на договор за наем, се намира извън областта, в която е обосновано съществуването на предвидения в посочената разпоредба принцип на изключителната компетентност, и той не представлява договор за наем в буквалния смисъл съгласно същата разпоредба (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2005 г., Klein, C‑73/04, EU:C:2005:607, т. 27 и цитираната съдебна практика).

34

Важно е обаче да се отбележи, че съгласно съображение 7 от Регламент „Рим I“ предметът и разпоредбите на този регламент следва да са в съответствие с Регламент № 44/2001. Доколкото последният е отменен и заменен с Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), тази цел за съответствие важи и за посочения регламент (решение от 8 май 2019 г., Kerr, C‑25/18, EU:C:2019:376, т. 36).

35

Освен това, доколкото в отношенията между държавите членки Регламент № 44/2001 заменя Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, тази цел за съответствие важи и за посочената конвенция, при положение обаче че нейните разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни на разпоредбите на регламенти № 44/2001 и № 1215/2012.

36

С оглед на целта за съответствие, припомнена в предходните две точки, изложените в точки 32 и 33 от настоящото решение съображения трябва да се вземат предвид и за целите на тълкуването на член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“.

37

В случая основният предмет на разглеждания в главното производство договор не се състои в ползването на земя, върху която са засадени съответните дървета, в рамките на договор за наем, а както бе посочено в точка 26 от настоящото решение, се състои в реализирането на приход от продажбата на дървения материал, добит вследствие на дърводобива от посочените дървета. Както е видно от акта за преюдициално запитване, целта на предвидения в този договор наем, който включва единствено правото за отглеждане на съответните дървета и няма цел, различна от тяхното придобиване, просто позволява да бъдат изпълнени елементите на продажбата и на предоставянето на услуги, предвидени в посочения договор.

38

При тези условия следва да се констатира, че договор като разглеждания в главното производство няма достатъчно тясна връзка със съответната земя, за да може да бъде квалифициран като „наем на недвижима вещ“ по смисъла на член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“.

39

С оглед на всичко изложено по-горе на въпроса следва да се отговори, че член 6, параграф 4, буква в) от Регламент „Рим I“ трябва да се тълкува в смисъл, че договор за продажба, включващ договор за наем и договор за предоставяне на услуги, отнасящи се до дървета, засадени върху отдадена под наем земя единствено за дърводобив с цел печалба, не представлява „договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ“ по смисъла на тази разпоредба.

40

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 6, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) трябва да се тълкува в смисъл, че договор за продажба, включващ договор за наем и договор за предоставяне на услуги, отнасящи се до дървета, засадени върху отдадена под наем земя единствено за дърводобив с цел печалба, не представлява „договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ“ по смисъла на тази разпоредба.