–

за румънското правителство, от E. Gane и A. Wellman, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от G.‑D. Balan и A. Sauka, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, точка 23 и член 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181, 2014 г., стр. 48), изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2016/1393 на Комисията от 4 май 2016 г. (ОВ L 225, 2016 г., стр. 41) (наричан по-нататък „Регламент № 640/2014“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Euro Delta Danube SRL и Agenţia de Plăţi şi Intervenţie pentru Agricultură — Centrul Judeţean Tulcea (Агенция за плащания и помощи в земеделието — Областен център Тулча, Румъния) (наричана по-нататък „АППЗ“) по повод отказа на последната да предостави единно плащане на площ на това дружество.

3

Съгласно член 63, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 247, 2013 г., стр. 549 и поправка в ОВ L 130, 2016 г., стр. 7):

„1.   Ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608] не се предоставят или се отменят.

2.   Освен това, ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции […]“.

4

Съображение 4 от Регламент № 1307/2013 гласи:

„Необходимо е да се изясни, че Регламент [№ 1306/2013] и приетите съгласно него разпоредби трябва да се прилагат по отношение на мерките, посочени в настоящия регламент. […]“.

5

Член 4 от Регламент № 1307/2013 предвижда:

„1.   „За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

6

Член 32, параграф 2 от този регламент предвижда:

„За целите на настоящия дял „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“, означава:

[…]“.

7

Съображения 2 и 19 от Делегиран регламент № 640/2014 гласят:

[…]

8

Член 2 от Делегиран регламент № 640/2014, озаглавен „Определения“, предвижда в параграф 1, точка 23:

„[…]

Прилагат се и следните определения:

[…]

23) „установена площ“ означава:

[…]“.

9

Текстът на член 17, параграф 1 от този регламент е следният:

„За целите на настоящия раздел се разграничават според случая следните групи култури:

[…]“.

10

Член 18, параграф 6, първа алинея от споменатия регламент предвижда:

„Без да се засягат административните санкции по член 19, в случай на заявления за помощ и/или искания за плащане по схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, ако декларираната площ надвишава установената площ за дадена група култури по член 17, параграф 1, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ за тази група култури“.

11

Член 19 от същия регламент гласи:

„1.   Ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ […]

[…]

2.   Ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18

[…]“.

12

Член 2 от Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 3/2015 pentru aprobarea schemelor de plăți care se aplică în agricultură în perioada 2015‑2020 și pentru modificarea articolului 2 din Legea nr. 36/1991 privind societățile agricole și alte forme de asociere în agricultură (Извънредно постановление № 3/2015 на Министерски съвет за одобрение на схеми за плащания, приложими в селското стопанство в периода 2015—2020 г., и за изменение на член 2 от Закон № 36/1991 за земеделските дружества и други форми на сдружаване в областта на селското стопанство) от 18 март 2015 г. (Monitorul Oficial al României, № 191 от 23 март 2015 г.) в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричано по-нататък „OUG № 3/2015“), предвижда:

„1.   По смисъла на настоящото извънредно постановление:

[…]

n) „земеделска площ“ означава площ, която е заета от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения;

o) „обработваема земя“ означава земя, която се обработва за производството на култури, или площи, които са на разположение за производството на култури, но оставени под угар, независимо от това дали на тази земя са разположени оранжерии, парници, или подвижни или неподвижни навеси;

[…]

r) „използване на земята“ означава използване за селскостопански дейности на площта на земеделската земя в стопанството, която е на разположение на земеделския стопанин към момента на подаване на заявлението, в годината за заявлението“.

13

Член 8, параграф 1, буква n) от това постановление предвижда:

„За получаване на директните плащания, предвидени в член 1, параграф 2, земеделските стопани трябва:

[…]

n) да представят към заявлението за единно плащане или към измененията, направени в него, документите, необходими за доказването на факта, че земеделската земя, включително екологично насочените площи, е на тяхно разположение, или, ако е приложимо, копие от приложение № 24, издадено от службите за гражданско състояние на административно-териториалните единици. Документите, установяващи, че земеделската земя е на разположение на земеделския стопанин, трябва да бъдат съставени преди подаването на заявлението за единно плащане и трябва да бъдат валидни към датата на подаване на заявлението“.

14

Член 2, параграф 2, буква ș) от Ordinul ministrului agriculturii și dezvoltării rurale nr. 476/2016 privind sistemul de sancțiuni aplicabil schemelor de plăți directe și ajutoarelor naționale tranzitorii în sectoarele vegetal și zootehnic, aferente cererilor unice de plată depuse la Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură, începând cu anul de cerere 2015 (Наредба № 476/2016 на министъра на земеделието и развитието на селските райони относно санкциите, които се прилагат при схемите за директни плащания и за преходните държавни помощи в земеделието и животновъдството за заявленията за единно плащане, представени пред Агенцията за плащания и помощи в земеделието, считано от референтната 2015 г.), от 7 април 2016 г. в редакцията, приложима към спора в главното производство, предвижда:

„Свръхдеклариране“ представлява разликата между заявената площ за плащане и установената площ за плащане“.

15

Член 6, буква е) от тази наредба гласи:

„Санкциите за свръхдеклариране на площи по схемите за плащания, предвидени в член 1, параграф 2, букви a), b), d)—f) и параграф 3 от [OUG № 3/2015], са следните:

[…]

е) Ако разликата между заявената площ за плащане и установената площ превишава 50 % от установената площ, на земеделския стопанин не се предоставя плащане за съответната група, като освен това му се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и установена площ. […]“.

16

Член 2, буква u) от Ordinul ministrului agriculturii și dezvoltării rurale nr. 619/2015 pentru aprobarea criteriilor de eligibilitate, condițiilor specifice și a modului de implementare a schemelor de plăți prevăzute la articolul 1 alineatele (2) și (3) din Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 3/2015 pentru aprobarea schemelor de plăți care se aplică în agricultură în perioada 2015‑2020 și pentru modificarea articolului 2 din Legea nr. 36/1991 privind societățile agricole și alte forme de asociere în agricultură, precum și a condițiilor specifice de implementare pentru măsurile compensatorii de dezvoltare rurală aplicabile pe terenurile agricole, prevăzute în Programul Național de Dezvoltare Rurală 2014‑2020 (Наредба № 619/2015 на министъра на земеделието и развитието на селските райони за приемане на критериите за предоставяне, специфичните условия и подробния ред за прилагане на схемите за плащане, предвидени в член 1, параграфи 2 и 3 от [OUG № 3/2015], както и на специфичните условия за приемане на компенсационните мерки за развитие на селските райони, приложими за земеделските земи, предвидени в Националната програма за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г.), от 6 април 2015 г. в редакцията, приложима към спора в главното производство, гласи:

„[…]

u) „установена площ“ означава, за схеми за помощи за площ — площта, която отговаря на всички критерии за допустимост или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта […]“.

17

Член 10, параграф 5 от посочената наредба предвижда:

„Не отговарят на условията за получаване на плащане следните площи:

[…]

о) площите, на които има обекти за аквакултури, предвидени в член 23, параграф 20 от Техническите правила за допълване на земеделския регистър за периода 2015—2019 г. […]“.

18

Съгласно член I, точка 1 от Legea nr. 283/2015 pentru modificarea Legii nr. 82/1993 privind constituirea Rezervației Biosferei „Delta Dunării“ (Закон № 283/2015 за изменение на Закон № 82/1993 за създаване на биосферен резерват „Делтата на Дунав“) от 18 ноември 2015 г. (Monitorul Oficial al României, част I, № 863 от 19 ноември 2015 г.):

„В цялата територия на резервата промяната в използването на земеделските земи, използвани като производствени земеделски земи или обекти за аквакултури, се извършва със съгласието на управителя само въз основа на технически проучвания, направени от експерти“.

19

Euro Delta Danube е юридическо лице съгласно румънското право, осъществяващо стопанска дейност със зърнени култури и аквакултури.

20

По силата на договор за концесия, сключен с Consiliul Local Maliuc (Общински съвет в Малюк, Румъния) на 1 октомври 2002 г., и на допълнително споразумение към него, подписано на 4 май 2011 г., Euro Delta Danube използва площ в общ размер от 142,2632 хектара (ha) за аквакултури.

21

С решение от 13 май 2016 г. общинският съвет в Малюк разрешава извършването на селскостопански дейности на посочената площ за срок от пет години.

22

По силата на друг договор за концесия, сключен с Consiliul Județean Tulcea (Областен съвет в Тулча, Румъния) на 16 февруари 2006 г., на Euro Delta Danube е предоставена концесия за стопанисването на площ в размер от 315 ha за аквакултури.

23

Съгласно допълнителен споразумение към този договор, сключено на 20 май 2014 г., на площ от 200 ha трябва да се извършват редуване на земеделски и аквакултури, както и други дейности с цел минерализация на почвите.

24

В отговор на искане за информация, подадено от Euro Delta Danube до Областния съвет в Тулча, последният уточнява, че тези дейности са свързани с редуването на земеделски и аквакултури, изразяващо се във временно преустановяване на производството на аквакултури в обект за аквакултури или част от него за срок от 6 месеца до 3 години, за да се осигури възстановяване на продуктивността на почвите чрез производството на зърнени култури, като съответните земи трябва да се използват за аквакултури.

25

През пазарната 2017 г. Euro Delta Danube използва частично двете предоставени на концесия площи за селскостопански дейности. На 15 май 2017 г. то подава до АППЗ искане за единно плащане за обща площ от 288,37 ha, от които 100,58 ha стопанисвани по силата на договора за концесия, сключен с Общинския съвет в Малюк, а 187,79 ha — по договора за концесия, сключен с Областния съвет в Тулча.

26

С решение за плащане от 25 септември 2018 г. АППЗ приема, че частта от декларираната площ, която попада в обхвата на договора за концесия, сключен с Областния съвет в Тулча, по силата на националната правна уредба и при липсата на съгласие на концедента за промяна в използването на съответната част от тази площ, е трябвало да бъде използвана за аквакултури. При липсата на оправдателен документ, позволяващ на Euro Delta Danube да използва тези земи за селскостопански дейности, АППЗ стига до извода, че допустимата площ е 100,58 ha, съответстваща на площта, стопанисвана по силата на договора за концесия, сключен с Общинския съвет в Малюк, при обща декларирана площ от 288,37 ha.

27

Поради това е определена обща сума за плащане за установената площ от 100,58 ha и са наложени допълнителни санкции поради свръхдекларирането на останалата площ.

28

Euro Delta Danube подава жалба по административен ред срещу решението за плащане от 25 септември 2018 г. пред АППЗ, която я отхвърля с решение от 20 декември 2018 г.

29

На 10 януари 2019 г. Euro Delta Danube подава жалба пред Tribunalul Tulcea (Окръжен съд Тулча, Румъния), с която иска отмяна на последното решение и частична отмяна на посоченото решение за плащане.

30

С решение от 28 юни 2019 г. съдът отхвърля посочената жалба като неоснователна. Според него, тъй като липсват доказателства за промяна в използването на спорните площи, те не отговарят на условията за единното плащане, поискано от Euro Delta Danube. Всъщност посочената юрисдикция приема, че след като по силата на националната правна уредба тези площи трябва да се считат за част от „обект за аквакултури“, те не отговарят на условията, за да се считат за обработваеми площи, а декларирането им представлява „свръхдеклариране“, обосноваващо наложените административни санкции.

31

На 13 август 2019 г. Euro Delta Danube подава жалба по касационен ред срещу това съдебно решение пред Curtea de Apel Constanța (Апелативен съд Констанца, Румъния), запитващата юрисдикция.

32

Посочената юрисдикция иска да установи дали е съвместима с правото на Съюза национална правна уредба, съгласно която земеделски стопанин, който използва за селскостопански дейности площи, предоставени на концесия за аквакултури без съгласието на концедента, се изключва от възможността да се ползва от помощ и освен това му се налагат санкции поради свръхдеклариране, тъй като не са изпълнени критериите за допустимост за съответната помощ.

33

При това положение Curtea de Apel Constanța (Апелативен съд Констанца) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли разпоредбите на член 2, [параграф 1,] точка 23 и на член 19 от Делегиран регламент [№ 640/2014] национална правна уредба, която при обстоятелства като разглежданите по главното производство налага на земеделския стопанин административни санкции поради свръхдеклариране, с мотива че същият не е изпълнил условията за допустимост за площта, по отношение на която е прието, че е налице свръхдеклариране, доколкото обработва площ, заета от обекти за аквакултура, предоставена му с договор за концесия, без да представи доказателства за съгласието на концедента за използване на земята за селскостопански цели?“.

34

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 1, точка 23 и член 19, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент № 640/2014 трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиждат в рамките на схемата за единно плащане на площ налагането на административни санкции за свръхдеклариране на кандидат за селскостопанска помощ, поради това че той използва за селскостопански дейности площи, които са му били предоставени на концесия за аквакултури, без съгласието на концедента за такава промяна в използването на посочените площи.

35

От член 19, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Делегиран регламент № 640/2014 следва, че когато във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 от този регламент площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 от този регламент площ и установената разлика превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18.

36

В това отношение следва да се отбележи, че сред групите култури, посочени в член 17, параграф 1, буква а) от същия регламент, на който се прави позоваване в член 19, параграф 1 от него, са посочени по-специално площите, декларирани с цел получаване на плащане по схемата за единно плащане на площ.

37

Освен това следва да се констатира, че член 2, параграф 1, точка 23, буква а) от Делегиран регламент № 640/2014 определя „установената площ“ за схеми за помощи за площ като площта, която отговаря на всички критерии за допустимост или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, независимо от броя на правата на плащане, с които разполага бенефициерът.

38

Съдът вече е постановил, че за да могат да отговарят на условията за допускане до съответната помощ, площите трябва да бъдат земеделски, да са част от стопанството на земеделския стопанин и да се използват за селскостопански дейности или — в случай че едновременно се използват и за други дейности — да се използват предимно за селскостопански дейности (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Piscicola Tulcea и Ira Invest, C‑294/19 и C‑304/19, EU:C:2021:340, т. 64).

39

Най-напред, що се отнася до понятието „земеделска площ“, определено в член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 1307/2013, същото включва по-специално „площ[та], която е заета от обработваема земя“, като последното понятие е дефинирано в член 4, параграф 1, буква е) като земя, която се обработва за производството на култури, или площи, които са на разположение за производството на култури, но оставени под угар.

40

В този смисъл дадена площ следва да се квалифицира като „земеделска“, когато действително се използва като „обработваема земя“ по смисъла на последната разпоредба, и тази квалификация не може да бъде поставена под въпрос само поради обстоятелството че такава площ е била използвана като обработваема земя в нарушение на разпоредби от договор за концесия като разглеждания в главното производство (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Piscicola Tulcea и Ira Invest, C‑294/19 и C‑304/19, EU:C:2021:340, т. 63).

41

На следващо място следва да се припомни, че земеделската площ е част от стопанството на земеделски стопанин, когато последният има право да я управлява, за да извършва определена селскостопанска дейност, тоест когато той разполага по отношение на тази площ с достатъчна самостоятелност за осъществяването на своята селскостопанска дейност (решение от 2 юли 2015 г., Demmer, C‑684/13, EU:C:2015:439, т. 58).

42

След като ограниченията, приложими за използването на спорните площи, например ограниченията, свързани с естеството на дейностите, които могат да бъдат извършвани там, произтичащи от концесионния договор, по силата на който тези площи са предоставени на разположение на земеделския стопанин, не представляват пречка за последния да осъществява своята селскостопанска дейност на посочените площи, което запитващата юрисдикция следва да провери, няма основание да се смята, че те не са част от стопанството на този земеделски стопанин (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2015 г., Demmer, C‑684/13, EU:C:2015:439, т. 60).

43

В това отношение следва да се уточни, че макар понятието за управление да не предполага съответният земеделски стопанин да има неограничена власт да се разполага с дадената площ в рамките на нейното използване за селскостопански дейности, все пак е важно земеделският стопанин да не е изцяло подчинен на указанията на концедента в рамките на посочения договор за концесия и съответно да разполага със свобода на действие при осъществяването на селскостопанската си дейност на тези площи (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2015 г., Demmer, C‑684/13, EU:C:2015:439, т. 61 и 62).

44

Накрая, що се отнася до критерия, свързан с използването на земеделски площи за селскостопански дейности, посочен в точка 38 от настоящото решение, понятието „селскостопанска дейност“ е уточнено в член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1307/2013 по-специално като производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти.

45

От това следва, че тъй като в случая спорните площи са били обработвани, извършваната по този начин от Euro Delta Danube дейност на тези площи трябва да се разглежда като селскостопанска дейност по смисъла на тази разпоредба и следователно като отговаряща на този критерий.

46

Все пак запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства по спора в главното производство дали са спазени всички критерии за допустимост или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта.

47

С оглед на изложените съображения в тяхната цялост на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1, точка 23 и член 19, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент № 640/2014 трябва да се тълкуват в смисъл, че не предвиждат в рамките на схемата за единно плащане на площ налагането на административни санкции за свръхдеклариране на кандидат за селскостопанска помощ, поради това че той използва за селскостопански дейности площи, които са му били предоставени на концесия за аквакултури, без съгласието на концедента за такава промяна в използването на посочените площи, при положение че този кандидат за помощ разполага, по отношение на споменатите площи, с достатъчна самостоятелност за осъществяването на своята селскостопанска дейност.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 2, параграф 1, точка 23 и член 19, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2016/1393 на Комисията от 4 май 2016 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не предвиждат в рамките на схемата за единно плащане на площ налагането на административни санкции за свръхдеклариране на кандидат за селскостопанска помощ, поради това че той използва за селскостопански дейности площи, които са му били предоставени на концесия за аквакултури, без съгласието на концедента за такава промяна в използването на посочените площи, при положение че този кандидат за помощ разполага, по отношение на споменатите площи, с достатъчна самостоятелност за осъществяването на своята селскостопанска дейност.