1.

С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е въвела:

2.

Комисията счита по същество, че съгласно действащото право на Съюза държавите членки нямат свобода на преценка да индексират размера на изплащаните от тях семейни обезщетения в зависимост от равнището на цените на държавата на пребиваване на съответното дете и че това индексиране, както и индексирането на някои предоставяни на семействата данъчни предимства, са дискриминационни и не може да се счита, че представляват необходима и пропорционална мярка.

3.

В настоящите заключения ще обясня причините, поради които считам, че твърденията за нарушения на Комисията са основателни.

4.

Съображения 8, 12 и 16 от Регламент № 883/2004 гласят:

[…]

[…]

5.

Член 1, буква щ) от този регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

6.

Член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004 предвижда:

„Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

[…]

7.

Член 4 от Регламент № 883/2004 е озаглавен „Равно третиране“ и гласи:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата, за които се прилага настоящият регламент получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както нейните граждани“.

8.

Член 5 от Регламент № 883/2004 е озаглавен „Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития“ и предвижда:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:

9.

Член 7 от Регламент № 883/2004 е озаглавен „Отпадане на правилата на пребиваване“ и предвижда:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, паричните обезщетения, платими съгласно законодателството на една или повече държави членки или съгласно настоящия регламент не подлежат на каквото и да е намаляване, изменение, спиране, прекратяване или конфискация поради факта, че бенефициентът или членовете на неговото семейство пребивават в държава членка, различна от тази, в която се намира институцията, предоставяща обезщетенията“.

10.

Член 67 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Членове на семейството, които пребивават в друга държава членка“, гласи:

„Лице има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава членка, включително за членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, както ако те пребивават в предишната държава членка. Въпреки това пенсионерът има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка, компетентна за изплащането на неговата пенсия.

11.

Член 7, параграфи 1 и 2, който се съдържа в глава I, раздел 2 от Регламент № 492/2011, е озаглавен „Заетост и равно третиране“ и предвижда:

„1.   Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.   Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани“.

12.

Съгласно член 1 от Bundesgesetz betreffend den Familienlastenausgleich durch Beihilfen (Федерален закон за компенсиране на семейните разходи чрез помощи) ( 4 ) от 24 октомври 1967 г. предвидените обезщетения се „отпускат за компенсиране на разходите в интерес на семейството“.

13.

Член 2, параграфи 1 и 8 от FLAG предвижда:

„(1)   Лицата с местожителство или обичайно пребиваване на федералната територия имат право на семейни помощи

[…]

(8)   Лицата имат право на семейни помощи само ако центърът на техните интереси се намира на федералната територия. Центърът на интереси на лицето се намира в държавата, с която то има най-тесни лични и икономически връзки“.

14.

Съгласно член 4 от FLAG:

„(1)   Лицата, които имат право на равностойно обезщетение, предоставено от друга държава членка, нямат право семейни помощи.

(2)   Австрийските граждани, които са лишени от право на семейни помощи в съответствие с параграф 1 или член 5, параграф [4], получават компенсаторно обезщетение, ако размерът на равностойното обезщетение, предоставено от друга държава, на което посочените австрийски граждани или друго лице имат право (член 5, параграф [4]), е по-нисък от семейните помощи, които би трябвало да им бъдат отпуснати при липсата на посоченото равностойно обезщетение в съответствие с настоящия федерален закон.

(3)   Компенсаторното обезщетение съответства на разликата между отпуснатото от друга държава равностойно обезщетение и семейните помощи, които би трябвало да бъдат отпуснати в съответствие с настоящия федерален закон.

[…]

(6)   Компенсаторните обезщетения се считат за семейни помощи по смисъла на настоящия федерален закон, но разпоредбите относно размера на семейните помощи не се прилагат към компенсаторните обезщетения.

[…]“.

15.

Член 5, параграфи 3 и 4 от FLAG има следното съдържание:

„(3)   За децата, които пребивават постоянно в чужбина, не се поражда право на семейни помощи.

(4)   За децата, за които се изплаща равностойно обезщетение от друга държава, не се поражда право на семейни помощи. Това не изключва отпускането на компенсаторно обезщетение (член 4, параграф 2)“.

16.

Член 8 от FLAG гласи:

„(1)   Дължимият на дадено лице размер на семейните помощи се определя в зависимост от броя и възрастта на децата, за които се отпускат семейните помощи.

(2)   Месечният размер на семейните помощи възлиза на

[…]

(3)   Семейните помощи се увеличават месечно за всяко дете,

[…]

(4)   Семейните помощи се увеличават месечно за всяко дете с тежки увреждания,

[…]

(8)   За всяко дете, което в рамките на календарна година вече е навършило или навършва шестата си година, но без да е навършило шестнадесет години, семейните помощи се увеличават със 100 EUR, считано [от месец] септември на текущата календарна година“.

17.

Член 8a от FLAG предвижда:

„(1)   Размерът на семейните помощи (член 8) за деца, които пребивават постоянно на територията на друга държава — членка на Съюза […], на държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство [от 2 май 1992 г. ( 5 )], или на Швейцария, се определя въз основа на съотношението между сравнителното равнище на цените, публикувано от Статистическата служба на Европейския съюз [Евростат] за всяка държава — членка на Съюза […], за всяка държава — страна по Споразумението за [ЕИП], и за Швейцария, и това на Австрия.

(2)   Размерът на семейните помощи, посочени в параграф 1, се прилага от 1 януари 2019 г. въз основа на стойностите по смисъла на параграф 1, публикувани на 1 януари 2018 г. Впоследствие този размер се актуализира на всеки две години въз основа на стойностите, публикувани на 1 юни предходната година.

(3)   Bundesministers für Frauen, Familien und Jugend [федерален министър по въпросите на жените, семейството и младежта, Австрия] публикува чрез наредба, приета съвместно с Bundesministers für Finanzen [федерален министър на финансите, Австрия], основата за изчисляване и размера, посочени в параграфи 1 и 2, както и размера, посочен в член 33, параграф 3, точка 2 от [Bundesgesetz über die Besteuerung des Einkommens natürlicher Personende (федерален закон за облагането на доходите на физическите лица) ( 6 ) от 7 юли 1988 г. ( 7 )]“.

18.

Член 53 от FLAG гласи:

„(1)   В рамките на този федерален закон гражданите на страните по Споразумението за [ЕИП] имат статут на австрийски граждани, доколкото това произтича от посоченото споразумение. В този контекст постоянното пребиваване на дете в държава от Европейското икономическо пространство [ЕИП] трябва, в съответствие с общностните разпоредби, да се приравни на постоянно пребиваване на дете в Австрия.

[…]

(4)   Параграф 1, второ изречение не се прилага по отношение на член 8а, параграфи 1—3.

(5)   Член 26, параграф 3 от Bundesabgabenordnung [Федерален данъчен кодекс] […] се прилага до 31 декември 2018 г. за обезщетенията, посочени в настоящия федерален закон. Считано от 1 януари 2019 г., член 26, параграф 3 от Федералния данъчен кодекс се прилага за предвидените в настоящия федерален закон обезщетения само по отношение на лицата, които като служители на органи на местната власт са с място на назначение в чужбина, и към техните съпрузи и деца“.

19.

Член 33 от EStG предвижда:

„[…]

(2)   Данъчните кредити трябва да се приспадат от [размера на данъка], произтичащ от прилагането на параграф 1, в следния ред:

(3)   Данъчнозадължените лица, на които са отпуснати семейни помощи по силата на [FLAG], едновременно с получаването на семейните помощи имат право на данъчен кредит от 58,40 EUR месечно за всяко дете. Това не се отнася до следните случаи:

[…]

(3a)   Дете, за което се отпуска семейна помощ съгласно [FLAG] и което пребивава постоянно в държава — членка на Съюза […] или на територията на друга държава, страна по Споразумението за [ЕИП], или на Швейцария, при поискване има право на семеен бонус „Плюс“ съгласно следните разпоредби:

[…]

[…]

(4)   Освен това, когато детето пребивава постоянно в държава — членка на Съюза […] или на територията на друга държава, страна по Споразумението за [ЕИП], или на Швейцария, се прилагат следните данъчни кредити:

[…]

(7)   Ако данъкът върху доходите, дължим съгласно параграф 1, е под 250 EUR и ако е приложим данъчният кредит за домакинство с един работещ член или данъчният кредит за домакинство с един родител, се прилагат следните разпоредби, когато детето е едно (член 106, параграф 1):

[…]

Този размер се увеличава за всяко допълнително дете (член 106, параграф 1) с 250 EUR или с размера, който го заменя.

(8)   

[…]“.

20.

Член 26 от Федералния данъчен кодекс гласи:

„(1)   По смисъла на данъчните разпоредби местоживеенето на дадено лице е там, където то притежава жилище при обстоятелства, които позволяват да се заключи, че това лице поддържа и използва това жилище.

(2)   По смисъла на данъчните разпоредби обичайното местопребиваване на лицето е там, където то пребивава при условия, от които е видно, че то не пребивава на това място или в тази страна само временно. […]

(3)   Австрийските граждани, които са в трудово правоотношение с орган на публична власт, и чието място на назначение е в чужбина (длъжностни лица в чужбина), се третират все едно, че обичайното им местопребиваване е в страната, където се намира службата, която им изплаща възнаграждение. Същото се отнася и за техните съпрузи, доколкото двойката живее трайно в домакинство, както и за ненавършилите пълнолетие техни деца, които са част от домакинството им“.

21.

С официално уведомително писмо от 25 януари 2019 г. Комисията обръща внимание на Република Австрия върху притесненията, породени от въвеждането от 1 януари 2019 г. на механизъм за индексиране на размера на семейните обезщетения и на социалните и данъчните предимства, предоставяни от Република Австрия на работници с деца в зависимост от общото равнище на цените в държавата членка, в която децата пребивават постоянно.

22.

Комисията счита, че индексиране на размера на семейните обезщетения в зависимост от мястото на пребиваване на детето противоречи на членове 7 и 67 от Регламент № 883/2004, съгласно които паричните обезщетения не подлежат на каквото и да е намаляване, поради факта че член на семейството, като например дете, пребивава в друга държава членка. Освен това засегнати от индексирането на обезщетенията и предимствата, предоставяни от Република Австрия в полза на децата, са основно работници от други държави членки, а не австрийските работници. Според Комисията такава непряка дискриминация противоречи на принципа на равното третиране, посочен в член 4 от Регламент № 883/2004 и в член 7 от Регламент № 492/2011.

23.

В своя отговор на официалното уведомително писмо от 25 март 2019 г. Република Австрия твърди, че:

24.

Тъй като не е удовлетворена от този отговор, на 26 юли 2019 г. Комисията издава мотивирано становище, в което по същество поддържа позицията си. Тя уточнява, че в правото на Съюза не съществува релевантно позоваване и отбелязва факта, че отпусканите суми са фиксирани, без индексиране в зависимост от равнището на цените в различните региони на Австрия според постоянното пребиваване на детето. Ето защо разлика в размера на предоставяните в полза на децата обезщетения и предимства, приложена по отношение на тези, които пребивават в друга държава членка, представлява непряка дискриминация, тъй като засяга в по-голяма степен работниците мигранти, отколкото австрийските работници. Фиксираният размер на тези обезщетения и предимства доказвал, че те не зависят от реалните разходи за издръжката на дете и следователно не гарантират справедливо разпределение на разходите на семействата за покриване на нуждите на децата.

25.

С писмо от 24 октомври 2019 г. Република Австрия отговаря на това мотивирано становище, като посочва, че размерът на разглежданите семейни обезщетения и социалните и данъчните предимства не бил просто фиксиран, а съответствал на действителните нужди. Освен това фактът, че разглежданите обезщетения и предимства се отпускат под формата на фиксирани суми, не противоречал на тяхното индексиране в зависимост от равнището на цените в мястото на пребиваване на децата. Такова индексиране на представлявало неравно третиране, а гарантирало, че работникът, който получава обезщетенията и предимствата във всички случаи, се ползва от еднакво намаление на разходите независимо от действителното място на пребиваване на детето. Дори да се предположи, че е налице непряка дискриминация, тя била обоснована по-специално от целта за финансово равновесие на системата за социална сигурност и от целта за вземане предвид на данъчните възможности на получателите.

26.

Тъй като не е удовлетворена от този отговор, Комисията предявява настоящия иск на основание член 258 ДФЕС.

27.

С исковата си молба Комисията иска от Съда:

28.

Република Австрия иска от Съда:

29.

С решения на председателя на Съда Чешката република (6 ноември 2020 г.), Република Хърватия (20 ноември 2020 г.), Република Полша (19 ноември 2020 г.), Румъния (12 ноември 2020 г.), Република Словения (22 октомври 2020 г.) и Словашката република (22 октомври 2020 г.) са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията.

30.

С Решение на председателя на Съда от 20 ноември 2020 г. Кралство Дания е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на Република Австрия.

31.

С определение на председателя на Съда от 18 декември 2020 г. Надзорният орган на ЕАСТ и Кралство Норвегия са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията съответно на Комисията и на Република Австрия.

32.

В края на своето становище относно изявленията при встъпване Комисията посочва, че изявленията на Чешката република, Република Хърватия, Република Полша, Румъния, Република Словения, Словашката република и Надзорният орган на ЕАСТ подкрепят напълно нейните доводи, докато съображенията, изложени в изявленията при встъпване на Кралство Дания и Кралство Норвегия не са в състояние да ги обезсилят.

33.

В своето становище относно изявленията при встъпване Република Австрия уточнява, че споделя напълно съображенията на Кралство Дания и Кралство Норвегия и отбелязва, че страните, встъпили в подкрепа на Комисията, не излагат нито един нов довод. Тя поддържа изцяло исканията си, формулирани в писмената ѝ защита и възпроизведени в писмената ѝ дуплика.

34.

Комисията излага две твърдения за нарушение в подкрепа на иска си, основан на констатацията, че като се е отклонила от определения със закон фиксиран размер, Република Австрия е предвидила индексиране на размера на семейната помощ и на данъчния кредит за дете на издръжка, както и на различни други данъчни предимства, а именно семейния бонус „Плюс“, данъчния кредит за домакинства с един работещ член, данъчния кредит за домакинства с един родител и данъчния кредит за издръжка, в зависимост от равнището на цените в държавата членка ( 9 ), в която пребивава детето, за което се отпускат тези обезщетения.

35.

Първото твърдение е за нарушение на членове 7 и 67 от Регламент № 883/2004. Второто твърдение е за нарушение на принципа на равното третиране, предвиден в член 4 от Регламент № 883/2004 и в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.

36.

С първото си твърдение Комисията приема, че е налице нарушение от Република Австрия на задълженията ѝ по членове 7 и 67 от Регламент № 883/2004, доколкото правната уредба на тази държава членка предвижда индексирането на семейната помощ и на данъчния кредит за дете на издръжка за работниците, които се осигуряват по австрийската схема за социална сигурност, но чиито деца пребивават в друга държава членка.

37.

Комисията посочва, че:

38.

Комисията твърди, че:

39.

В това отношение в отговор на довода на Кралство Дания, че член 5, буква б) от Регламент № 883/2004 също подкрепял законосъобразността на индексирането на семейните обезщетения спрямо мястото на пребиваване на детето, Комисията поддържа, че напротив същата фикция за пребиваване в компетентната държава членка по смисъла на тази разпоредба се съдържа в нея, когато тази държава членка трябва да вземе предвид факти или събития, настъпили в друга държава членка, което потвърждавало нейното тълкуване на членове 7 и 67 от този регламент.

40.

Освен това, що се отнася до решението на държавните и правителствените ръководители, заседаващи в рамките на Европейския съвет, относно нова договореност за Обединеното кралство в рамките на Европейския съюз ( 16 ), на което се позовава Република Австрия, тъй като това решение е предвиждало Комисията да представи предложение за изменение на Регламент № 883/2004, за да се позволи на държавите членки да индексират социалните обезщетения за деца, които пребивават в държава членка, различна от тази, в която пребивава работникът, Комисията подчертава, от една страна, че поради оттеглянето на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Съюза този регламент не е изменен. От друга страна, Комисията счита, че от оценката на въздействието във връзка с изменението на този регламент, цитирана от Република Австрия, доколкото една от предвидените възможности е била индексиране на прехвърлените семейни обезщетения в зависимост от жизнения стандарт в държавата членка на пребиваване на децата ( 17 ), не следва, че такова индексиране е в съответствие с действащото законодателство на Съюза, тъй като в нея се съдържат резерви в това отношение ( 18 ) и тази възможност не е била възприета.

41.

На първо място, що се отнася до семейните помощи, Република Австрия посочва, че съгласно член 1 от FLAG отпускането на семейни помощи има за цел въвеждането на компенсиране на разходите в интерес на семейството и че предвиденото в член 8, параграф 2 от FLAG увеличение на размера им в зависимост от възрастта на детето, от която зависи равнището на разходите, съответства на тази цел. Тя припомня, че FLAG обединява в една обща помощ различни помощи за семействата, отпускани още през първите години след Втората световна война, първоначално под формата на обезщетения в натура, за целево подпомагане на семействата.

42.

Като се основава на разпоредбите на член 8 от FLAG, Република Австрия подчертава, че:

43.

Република Австрия уточнява, че размерът на семейните помощи, съответстващ на средните разходи за издръжка или на основните нужди, е увеличен в зависимост от равнището на заплатите и на цените, както и на инфлацията. От друга страна, той е можело да бъде намален поради бюджетни съображения.

44.

Що се отнася до финансирането и условията на отпускане на семейните помощи, Република Австрия пояснява, че:

45.

На второ място, що се отнася до данъчния кредит за дете на издръжка, Република Австрия посочва, че съгласно член 33, параграф 3 от EStG данъчнозадълженото лице, което получава семейни помощи съгласно FLAG, има право за всяко едно от децата си на данъчен кредит за дете на издръжка от 58,40 EUR, който се изплаща едновременно със семейните помощи. Следователно от икономическа гледна точка данъчният кредит за дете на издръжка притежава характер на увеличение на семейните помощи. За разлика от семейните помощи, данъчният кредит за дете на издръжка обаче не се финансира със средства от компенсационния фонд за семейни помощи, а от общите данъчни приходи.

46.

За сметка на това семейният бонус „Плюс“ и останалите разглеждани данъчни предимства ( 26 ) не представляват помощ за издръжка на децата, а компенсация чрез намаляване на данъчната тежест, тъй като при равни доходи данъчнозадължените лица, упражняващи професионална дейност, които имат деца, са с по-ниски данъчни възможности от данъчнозадължените лица, упражняващи професионална дейност, които нямат деца. Тези данъчни възможности се оценяват в зависимост от основните материални нужди (или средни нужди) за издръжката на дете, които включват жизненоважни за детето дейности.

47.

Република Австрия обяснява своя избор да индексира размера на разглежданите семейни обезщетения и данъчни предимства ( 27 ) в зависимост от държавата на пребиваване на детето въз основа на сравнителните равнища на цените, публикувани от Евростат, с целта на семейните помощи и на данъчния кредит за дете на издръжка, наред с другото, за възстановяване на родителите на част от разходите, които обичайно трябва да поемат за издръжката на децата, както и с факта, че тези разходи по своята същност зависят от равнището на цените в мястото на постоянно пребиваване.

48.

Все по-голямата свобода на движение на работниците в Съюза обаче и произтичащото от това недиферинцирано прехвърляне на семейните помощи и на данъчния кредит за дете на издръжка независимо от държавата, в която децата, за които се предоставят тези обезщетения, пребивават постоянно, водели до все по-големи нарушения в системата на тези обезщетения. Ако детето живее в държава членка с ниска покупателна способност, ефектът от помощта, надхвърля облекчението, което се цели ( 28 ). Напротив, ако детето живее в държава членка с по-висока покупателна способност, облекчението остава под мярката, която се цели.

49.

На трето място, в отговор на първото твърдение за нарушение на Комисията Република Австрия счита, че членове 7 и 67 от Регламент № 883/2004 допускат механизъм за индексиране на размера на семейните помощи и данъчния кредит за дете на издръжка за всички работници, независимо дали са австрийски граждани или не.

50.

Република Австрия поддържа, че:

51.

В това отношение Република Австрия се позовава също:

52.

Поради това Република Австрия счита, първо, че като се позовава на решения Lenoir и Moser, Комисията не може да поддържа, че обезщетения, предоставени под формата на фиксирана сума, за разлика от тези, които се предоставят пряко в зависимост от реалното положение на получателите, не могат в никакъв случай да се индексират. В това отношение Република Австрия счита, че разглежданите обезщетения са съпоставими с тези, които са предмет на решение Lenoir. Тя поддържа, че разходите за покупка на стоки от ежедневна необходимост, които не са само за началото на учебната година, но са свързани с нея, също се възстановяват под формата на фиксирани суми в рамките на семейни помощи, които тази държава членка плаща. Освен това тя подчертава, че вземането предвид на целта на обезщетението, разглеждано в решение Moser, е приложимо към настоящия случай.

53.

По-конкретно Република Австрия твърди, че в редица държави членки с коефициент под 100 % семейните помощи, индексирани спрямо покупателната способност на държавата членка по пребиваване на децата в съответствие с механизма за индексиране, все още надвишават обезщетението, предвидено в мястото на пребиваване на децата, като за една част това превишение е значително. Тя дава следните два примера във връзка със сумата, платена на семейство с едно новородено дете: докато размерът на семейните помощи в Унгария през 2020 г. е бил 12200 унгарски форинта (HUF) месечно, което се равнява на около 34 EUR, индексираните семейни помощи и данъчният кредит за дете на издръжка, плащани от Република Австрия, са възлизали на 99,13 EUR, което е почти три пъти повече. По същия начин, докато семейните помощи в Словакия през 2020 г. са възлизали на 24,95 EUR месечно, индексираните семейни помощи и данъчният кредит за дете на издръжка, са възлизали на 122,57 EUR, което почти пет пъти повече от словашкото обезщетение ( 33 ).

54.

Второ, Република Австрия счита, че Комисията не може да се позовава на решение Pinna, тъй като то се е отнасяло до национална правна уредба, която изключва отпускането на семейни обезщетения, което я разграничава от въведения от нея механизъм за индексиране на предоставяните обезщетения.

55.

Република Австрия добавя, че именно предвид предмета на френската правна уредба, разглеждана в делото, по което е постановено това решение, Съдът не е възприел съображенията на генералния адвокат Mancini ( 34 ) относно правилата, предвиждащи индексиране на прехвърлените обезщетения. Също така това становище не можело да се приложи към австрийските семейни помощи, поради това че те отчитат издръжката на живота и че нито семейните помощи, нито данъчният кредит за дете на издръжка не са „допълнителен елемент от основната заплата“ ( 35 ), тъй като се отпускат независимо от евентуалните доходи от трудова дейност.

56.

Трето, що се отнася до довода на Комисията, че новата договореност за Обединеното кралство изобщо не е влязла в сила ( 36 ), Република Австрия отбелязва, че въпреки това ангажиментът спрямо Обединеното кралство е бил да се вземат предвид не само различните равнища на цените в Съюза, но и — за разлика от правилата, които трябва да се преценят в рамките на иска за установяване на неизпълнение на задължения — значението на обезщетенията, опуснати за деца, в държавата на пребиваване. Тя констатира също, че в точка 2 от своите заключения Европейският съвет е възприел, че разпоредбите, които е приел, са „напълно съвместими с Договорите“ ( 37 ) и че Комисията е счела, че възприетата възможност няма да наруши член 48 ДФЕС ( 38 ).

57.

В това отношение Република Австрия подчертава, че макар да е било предвидено изменение на Регламент № 883/2004, това не е било така за Регламент № 492/2011. От това тя стига до извода, че член 7 от този регламент, както и член 4 от Регламент № 883/2004, не съдържат принцип за недопускане на дискриминация, който да надхвърля закрепения в първичното право.

58.

В заключение Република Австрия подчертава, че не е било необходимо изменение на Регламент № 883/2004 за случаите, в които при прехвърляне държава членка съгласно обективни правила индексира „нагоре“ или „надолу“ семейно обезщетение, свързано с икономическото и социалното положение на държавата членка, и че това се отнася до нейната правна уредба, която следователно трябва да се разграничи от мерките, предвидени през 2016 г. за Обединеното кралство.

59.

Предявеният от Комисията иск за установяване на неизпълнение на задължения се отнася до австрийската правна уредба, която от 1 януари 2019 г. предвижда индексиране на размера на някои семейни обезщетения и социални и данъчни предимства в посока увеличение или намаление в зависимост от общото равнище на цените в държавата членка, в която пребивават постоянно децата, за които се отпускат тези обезщетения, въз основа на съотношението между сравнителните равнища на цените, публикувани от Евростат за всяка от държавите — членки на Съюза, и това на Република Австрия ( 39 ).

60.

Първото твърдение от този иск за нарушение на членове 7 и 67 от Регламент № 883/2004 се отнася до семейните помощи и данъчния кредит за дете на издръжка.

61.

Съгласно член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004 последният се прилага за цялото законодателство, което се отнася до свързаните със семейните обезщетения клонове на социалното осигуряване.

62.

В настоящия случай е безспорно, че разглежданите австрийски обезщетения са „семейни обезщетения“ по смисъла на член 1, буква щ) от посочения регламент, като този израз обозначава всички обезщетения в натура или парични обезщетения, предназначени за покриване на семейни разходи, с изключение на плащанията за издръжка и специалните помощи при раждане на дете или осиновяване, посочени в приложение I към същия регламент ( 40 ).

63.

Следователно, както правилно поддържа Комисията, към тези обезщетения се прилага общото правило, посочено в член 7 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Отпадане на правилата за пребиваване“, което се отнася по-специално до размера на паричните обезщетения, тъй като този член предвижда, че те не подлежат на каквото и да е намаляване или изменение поради факта, че бенефициентът или членовете на неговото семейство пребивават в държава членка, различна от тази, в която се намира институцията, предоставяща обезщетенията.

64.

Това правило е потвърждение на принципа за прехвърляемостта на обезщетенията за социално осигуряване, установен в член 48, първа алинея, буква б) ДФЕС. Следователно определянето на размер за тези обезщетения в зависимост от мястото на пребиваването на членовете на семейството представлява нарушение на предоставеното на гражданите на Съюза право за свободно движение ( 41 ).

65.

Вярно е, че член 7 от Регламент № 883/2004 предвижда резерви, които са приети изрично в него ( 42 ). При все това член 67 от този регламент не е част от тях. Напротив, както твърдят Комисията и повечето от встъпилите в нейна подкрепа държави членки, в глава 8 от посочения регламент, посветена на семейните обезщетения, тази разпоредба установява принципа на липса на последици от пребиваването на членовете на семейството в държава членка, различна от тази, която предоставя обезщетенията.

66.

В това отношение Съдът неотдавна е припомнил, че член 67 от Регламент № 883/2004 цели да попречи на държавите членки да поставят предоставянето или размера на семейните обезщетения в зависимост от пребиваването на членовете на семейството на работника в държавата членка, която изплаща обезщетението ( 43 ).

67.

Следователно считам, че с оглед на правилото за фикцията на пребиваването на работника в държавата членка, в която е упражнил правото си на свободно движение, както и на пребиваването на цялото му семейство ( 44 ), посочено в член 67 от Регламент № 883/2004, който гарантира равното третиране на работниците мигранти, не е допустимо, без изменение на тази разпоредба ( 45 ), държава членка да въвежда в правната си уредба изключение от принципа на строга равностойност на размера на семейните обезщетения, като приема, че това изискване може да бъде изпълнено само стойностно в съответствие с преследваната от националния законодател цел, а именно покриване на семейните разходи.

68.

Този анализ се потвърждава, от една страна, от общата структура на Регламент № 883/2004, чийто член 68 предвижда правила за предимство, за да се избегне необосновано натрупване на обезщетения, когато през време на един и същ период и за едни и същи членове на семейството се предвиждат обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава членка ( 46 ), и от друга страна, член 60 от Регламент (ЕО) 987/2009 ( 47 ), на който се позовават Надзорният орган на ЕАСТ и Чешката република, който определя процедурата за прилагането на членове 67 и 68 от Регламент № 883/2004. В това отношение Съдът припомня, че преследваната цел е на получателя на изплащани от няколко държави членки обезщетения да се гарантира общ размер на обезщетенията, който съвпада с размера на най-благоприятното обезщетение, което се дължи на същия съгласно законодателството на само една от тези държави ( 48 ). Тази система се основава на общата идея, че след като работник мигрант плаща социалноосигурителни вноски и данъци в една държава членка, той трябва да може да се ползва от същите помощи като местните граждани ( 49 ). Посочената система не би имала смисъл, ако една от държавите членки има право да индексира размера на обезщетенията в зависимост от мястото на пребиваване на получателя.

69.

Република Австрия, подкрепяна от Кралство Дания и Кралство Норвегия, извежда противоположни на това тълкуване доводи от решения Pinna ( 50 ), Lenoir ( 51 ) и Moser ( 52 ). Според мен те трябва да бъдат отхвърлени поради промените в съдържанието на правилата, приложими в областта на социалната сигурност и в обхвата на тези решения.

70.

На първо място следва да се подчертае, че принципът на прехвърляемост на семейните обезщетения е възприет от Съда в решение Pinna, а след това в решение Lenoir, в което се съдържа позоваване на този принцип ( 53 ). При прочита на доводите на страните, припомнени от Съда в решение Pinna ( 54 ), може дори да се отбележи, че спорът, по който е постановено това решение, се отнася до разликата в размера или ставките на обезщетенията в зависимост от държавата, в която пребивават съответните членове на семейството, което е довело до поставяне под въпрос на придобитите права на работника съгласно приложимото по отношение на него право и следователно — на целта за гарантиране на свободното движение на работници.

71.

На второ място, според мен изключението, възприето в решение Lenoir в случай на отпускане на обезщетения, които са тясно свързани със социалното положение ( 55 ), има ограничен обхват.

72.

Всъщност това решение следва да се постави в правния контекст, в който е постановено, а именно член 1, буква ф) от Регламент № 1408/71, в който се е правело разграничение между семейните помощи, като този израз е обозначавал периодичните парични обезщетения, които се отпускат изключително според броя, и по целесъобразност, възрастта на членовете на семейството, и семейните обезщетения, като този израз обозначава всички обезщетения в натура или парични обезщетения, предназначени за покриване на семейни разходи, с изключение на специалните помощи при раждане на дете, посочени в приложение I ( 56 ).

73.

Освен това, както подчертава Република Полша, дерогацията от принципа на прехвърляемост на обезщетенията за социална сигурност, възприета от Съда в решение Lenoir, е разширена до други специални обезщетения, независещи от вноски ( 57 ).

74.

От една страна обаче, в член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004 законодателят на Съюза не е възприел такова разграничение между отделните обезщетения, предназначени за семействата. От друга страна, като изключение от посочения в член 7 от този регламент основен принцип относно правилата за пребиваване критерият за икономическото и социалното положение е възприет само за обезщетенията, които попадат в материалния обхват на член 70 от посочения регламент ( 58 ).

75.

На трето място, що се отнася до решение Moser, което според Република Австрия и Кралство Норвегия било основание да се приеме, че целта на съответното обезщетение е определяща, считам, че тълкуването на Съда не може да се приложи към настоящия случай. Всъщност делото, по което е постановено това решение, се отнася до обезщетение за отглеждане на дете, което в своя свързан с доходите вариант е представлявало обезщетение, което замества доходите от трудова дейност. Размерът му е зависел изрично от този на предходните доходи, което е дало основание на Съда да даде тълкуване в съответствие с целта за компенсиране на загубата на доход, като приема, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на действителния доход. Ето защо разрешението, което Съдът възприема в посоченото решение, не се основава на възможността за индексиране на семейно обезщетение спрямо икономическото и социалното положение в зависимост от мястото на пребиваване на неговия получател.

76.

В настоящия случай позоваването на решение Moser е още по-неподходящо, за да се обоснове индексирането на размера на семейните обезщетения, когато този размер не зависи от действителните разходи и се определя без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на получателите въз основа на законово определено положение ( 59 ).

77.

Всъщност отбелязвам, подобно на Комисията и встъпилите в нейна подкрепа държави членки, че видно от предоставените на Съда материали по преписката, отпусканите от Република Австрия семейни помощи съответстват на определението, дадено в Регламент № 1408/71, а именно че това са периодични парични обезщетения, които се отпускат на семейството на получателя изключително според броя, и по целесъобразност, възрастта на членовете на семейството.

78.

В това отношение отбелязвам, първо, че съгласно текста на член 8 от FLAG дължимият на дадено лице размер на семейните помощи се определя в зависимост от броя и възрастта на децата, за които се отпускат семейните помощи. Второ, не е направено никакво уточнение относно връзката между размера на това обезщетение и действителното равнище на цените, въз основа на които се изчислява този размер ( 60 ). Следователно Република Австрия не може да се ограничи да твърди, че нарастването на размера на това обезщетение с възрастта показва, че то „по принцип“ е свързано с разходите за издръжка на детето.

79.

Като цяло от разглежданата национална правна уредба не става ясно кои точно са текущите разходи, които служат за основа за определяне на фиксирания размер на семейните обезщетения ( 61 ), нито кои други критерии освен възрастта или броят на децата биха могли да обосноват увеличението им, нито в какво съотношение. При тези обстоятелства Комисията има основание да поддържа, че не са взети предвид действителните разходи ( 62 ), свързани с конкретните нужди, което се потвърждава от факта, че сумите са еднакви в цяла Австрия, без да се вземат предвид разликите в равнищата на цените в тази държава членка.

80.

Следователно с оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да постанови, че първото твърдение за нарушение на Комисията е основателно.

81.

С второто си твърдение за нарушение Комисията заключава, че е налице нарушение от страна на Република Австрия на принципа на равното третиране, предвиден, от една страна, в член 4 от Регламент № 883/2004 и в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, доколкото правната уредба на тази държава членка предвижда въвеждането на индексиране на семейната помощ и на данъчния кредит за дете на издръжка, и от друга страна, в член 7, параграф 2 от този регламент, доколкото правната уредба на посочената държава членка предвижда индексирането на семейния бонус „Плюс“, данъчния кредит за домакинствата с един работещ член, данъчния кредит за домакинства с един родител и данъчния кредит за издръжка в зависимост от мястото на пребиваване на детето.

82.

Комисията посочва, че:

83.

Комисията твърди, че:

84.

В това отношение Комисията отбелязва, че:

85.

Комисията обаче добавя, че австрийската правна уредба изключва случаите, при които децата от семейството на австрийско длъжностно лице са го последвали, когато той е командирован в друга държава членка за изпълнение на служебна задача, като третира обезщетенията така, сякаш те пребивават в Австрия.

86.

Според тази институция обаче с оглед на определените от Съда критерии за преценка на съпоставимостта на положенията ( 66 ) положението на пограничните работници, които живеят с децата си, не може да е различно от това на командированите австрийски длъжностни лица. Макар и да са в по-неблагоприятно положение, когато са назначени в държави членки, в които издръжката на живот е по-висока от тази в Република Австрия, техният брой е значително по-малък от този на работниците мигранти. Комисията счита също, че правните различия на международно, европейско и национално равнище, на които се позовава тази държава членка, са неотносими.

87.

Въз основа на това Комисията стига до извода, че Република Австрия въвежда непряка дискриминация в ущърб на работниците мигранти, която, изглежда, нито една легитимна цел не може да обоснове.

88.

В отговор на доводите на Република Австрия, че от една страна, не е налице дискриминация, тъй като принципът на равно третиране изисква размерът на дължимите на работниците финансови предимства за издръжка на дете да съответства на този на неговите разходи в мястото на пребиваване на това дете ( 67 ), Комисията отбелязва, че разглежданите семейни помощи и социални и данъчни предимства по принцип не се изчисляват в зависимост от действителното равнище на цените в това място и че техният фиксиран размер е еднакъв за цялата страна, въпреки различията в покупателната способност в различните регионални единици. В това отношение тя отбелязва, че обяснението на Кралство Дания в подкрепа на това на Република Австрия, че това уеднаквяване произтича от изчисляването на размера на семейните помощи и на данъчния кредит за дете на издръжка спрямо категорията лица с най-ниски доходи, не се основава на нито едно предоставено от Република Австрия доказателство.

89.

Комисията посочва също, че е трудно да се разбере как тази държава членка може да твърди, че семейните обезщетения и социалните и данъчните предимства, които предоставя, действително са свързани с разходите, направени за децата, и същевременно да счита, че трябва да индексира тези помощи и облекчения например по отношение на Германия и Италия при разлика в покупателната способност от едва 2,6 % и 5,2 %, която е много по-малка от разликата от 8 % в рамките на Република Австрия между федерална провинция Виена и федерална провинция Долна Австрия, която не е взета предвид ( 68 ).

90.

Комисията добавя, че механизмът за индексиране, предвиден в Австрия и прилаган в зависимост от мястото на пребиваване на детето, не е сравним с корекционните коефициенти, прилагани към възнагражденията и финансовите помощи, предвидени в актовете на Съюза, тъй като те зависят от мястото на назначение на длъжностното лице на Съюза или от мястото, където се изплащат тези помощи, и че австрийските семейни помощи се изплащат на работника мигрант за неговите деца, а не за самия него.

91.

Комисията отбелязва освен това, че Кралство Дания не може да твърди, че различни положения трябва да се третират различно и същевременно, че държавите членки не са длъжни да индексират размера на помощите, когато покупателната способност е по-висока в държавата членка по пребиваване на децата.

92.

Що се отнася, на второ място, до обосновката от Република Австрия на наличието на евентуална дискриминация, която била изведена от преследваната цел за предотвратяване на риск от засягане на финансовото равновесие на системата за социална сигурност ( 69 ), Комисията припомня, че този риск трябва да е сериозен ( 70 ). Тя обаче отбелязва, че от доклада на Rechnungshof (Сметна палата, Австрия), на който се позовава самата Република Австрия в хода на досъдебното производство в подкрепа на твърдяната обосновка, е видно, първо, че подпомагането на финансирането на семейните обезщетения от националния бюджет е станало необходимо вследствие на увеличението на фиксираните суми и едновременното с това намаляване на източниците на финансиране на семейните обезщетения ( 71 ).

93.

Второ, частта от семейните обезщетения, предназначени за децата, пребиваващи в държава членка, различна от Австрия, съответства на около 6 % от всички плащания.

94.

Трето, макар отпускането на тези обезщетения да се отразява на финансирането на семейните обезщетения, то е основно поради липсата на подходящ контрол на условията на отпускане на тези обезщетения от австрийските органи ( 72 ).

95.

Четвърто, индексирането на семейните обезщетения в зависимост от равнището на цените в съответната държава членка спрямо равнището в Република Австрия затруднява управлението на тези обезщетения от техническа и икономическа гледна точка поради системата за плащане на диференциращата добавка спрямо семейните обезщетения в държавата членка на пребиваване на детето. Тази система, въведена с член 68, параграф 2 от Регламент № 883/2004, се прилага в три четвърти от случаите на плащане на семейни обезщетения за деца, които пребивават в други държави членки.

96.

Що се отнася, на трето място, до изтъкнатата от Република Австрия в условията на евентуалност обосновка на наличието на дискриминация, изведена от целта за гарантиране на равностойността на финансовата помощ и финансовите облекчения в Австрия спрямо другите държави членки в зависимост от местоживеенето на детето, Комисията твърди, че тази обосновка не представлява признато императивно съображение от общ интерес и се основава на доводи, свързани с липсата на неравно третиране и със съгласуваността на механизма за индексиране, които освен това са в противоречие с изключението от този механизъм в полза на командированите австрийски длъжностни лица.

97.

Освен това Комисията, подкрепена от Словашката република, счита, че като приема, че е трябвало да реагира на нарушенията в системата, произтичащи от факта, че финансовата помощ за работниците мигранти е надвишавала равнището на намаляване на техните разходи, Република Австрия, изглежда, е изпуснала от поглед факта, че работниците от други държави членки допринасят за финансирането на австрийската социална и данъчна система по същия начин, както австрийските работници, независимо от мястото на пребиваване на техните деца. Комисията подчертава, че доходите, които тези работници получават в Австрия в замяна на икономическата си дейност, се вземат предвид в еднаква степен както за изчисляването на вноската, плащана от работодателите за финансиране на семейните помощи, така и при изчисляването на данъка.

98.

Според Република Австрия механизмът за индексиране не води до неравно третиране на еднакви положения, а гарантира, че различни положения също се третират различно. Република Австрия припомня, че целта, преследвана от австрийския законодател с отпускането на социални и данъчни предимства на родителите, които отглеждат деца, е да им позволи да посрещнат една част от разходите си за издръжката на децата си. Тази цел изисква да се разграничи положението на работниците с деца, пребиваващи в чужбина, и това на работниците с деца, пребиваващи в Австрия, които не са сравними от материална гледна точка поради различната издръжка на живот в държавите членки и съответно различното равнище на разходи при еднакви покупки.

99.

Подобно на Кралство Дания тази държава членка отбелязва също, че съгласно позицията на Европейския комитет за социални права, отговорен за въвеждането на Европейската социална харта ( 73 ), и съгласно тази харта, изменена на 3 май 1996 г., изискването за недопускане на дискриминация по отношение на обезщетенията за социална сигурност в съответствие с член 12, параграф 4 от посочената харта допуска тяхното индексиране, ако детето живее в държавата, в която издръжката на живот е значително по-ниска ( 74 ).

100.

Република Австрия констатира, че еднаквата покупателна способност според издръжката на живота в различните държави също е гарантирана, не само чрез корекционен коефициент за възнагражденията на длъжностните лица на Съюза, включително за семейните помощи, когато се дължат на лице, различно от тези длъжностни лица ( 75 ), което налага отчитането на мястото на пребиваване на децата, но и чрез класифицирането на държавите по програмата „Еразъм+“ в три категории, за да се индексира размерът на подпомагането на студентите за техните пътни и дневни разноски ( 76 ).

101.

Освен това Република Австрия препраща към заключенията на Съвета от 9 октомври 2020 г. относно укрепването на защитата на минималните доходи за борба с бедността и социалното изключване по време на пандемията от COVID‑19 и след това ( 77 ). Като се позовава на Препоръка 92/441/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за общите критерии относно достатъчните по размер средства и социалното подпомагане в системите за социална закрила ( 78 ), Република Австрия отбелязва, че Съветът е определил три основни критерия, сред които този за „[a]декватност“, въз основа на който приема, че „основните нужди трябва да бъдат покрити по адекватен начин чрез обезщетения за минимален доход, при които се отчитат жизненият стандарт и ценовите равнища […] в съответните държави членки“.

102.

Що се отнася до доводите на Комисията, изведени от разликите в покупателната способност на територията на Австрия, Република Австрия твърди, че тези разлики са много малки в сравнение със съществуващите в държавите членки ( 79 ) и че в тези държави също трябва да се предвиди индексиране в зависимост от регионите. Трудностите, които такава система пораждала, обосновавали използването на изчислена от Евростат средна стойност за държава, чието предимство е, че е обективен критерий, който позволява да се избегнат въпросителните относно случаите на малки разлики в покупателната способност, например в Германия и Италия.

103.

По-нататък Република Австрия счита, че съгласно практиката на Съда такова позоваване на еднакви и приблизителни суми ( 80 ) било законосъобразно, както и изборът на критерия за разлика в издръжката на живота ( 81 ). В това отношение тя се позовава също на заключението на генералния адвокат Kokott по дело Hosse ( 82 ), че „на държавата, която изплаща обезщетението би могло да се признае правото да индексира обезщетението в случай на значително отклонение спрямо равнището на цените в държавата на пребиваване на получателя, доколкото Регламент № 1408/71 го допуска. Този довод обаче не може в никакъв случай да доведе до отказ от предоставяне на обезщетението на съответното лице“.

104.

Накрая Република Австрия отбелязва, че Съюзът се позовава на региони, които в никакъв случай не принадлежат към повече от една държава членка, по-специално при преценката на допустимостта за регионална подкрепа, чиято цел е именно да се насърчи сближаването и по този начин да се уеднаквят условията на живот в Съюза ( 83 ). Тя счита, че ако доводът на Комисията в настоящото производство е правилен, би било трудно да се определи като целесъобразен фактът, че между регионите Бургенланд (Австрия), Братислава (Словакия) и Западна Трансдунавия (Унгария) — заедно със съседните общини Дойч Ярндорф (Австрия), Русовце (Словакия) и Райка (Унгария) — има сериозни разлики по отношение на достъпа им до средствата за регионална помощ на ЕС, въпреки че граничат пряко помежду си.

105.

На първо място, Република Австрия поддържа, че Комисията е посочила документи, които не доказват, че Република Австрия преследва конкретна цел за постигане на икономии и че нейният анализ се обезсилва от подготвителните работи по националната правна уредба ( 84 ), и по-специално от преценката на нейните последици по отношение на ефективността ( 85 ).

106.

На второ място, що се отнася до семейните помощи и данъчния кредит за дете на издръжка, Република Австрия припомня, от една страна, че съгласно постоянната практика на Съда ( 86 ) държавите членки следва да организират съответните си системи за социална сигурност и че в този контекст тя е променила начина на изчисляване на обезщетенията в зависимост от действителната издръжка на живота, в посока нагоре или надолу, за да постигне целите за покриване на една част от разходите, обичайно свързани с издръжката на децата, и за справедливост на прилаганата социална система. От друга страна, Република Австрия препраща към практиката на австрийските граждански съдилища относно издръжката на деца, живеещи в чужбина. Тази издръжка се изчислява в зависимост от средните условия на живот на лицето, дължащо издръжката, и от покупателната способност в страната, в която живее детето. На тази база нуждите на получателя на издръжката са свързани конкретно и индивидуално с условията на живот на родителите. Република Австрия твърди също, че фактът, че семейните помощи покриват само основни нужди, не променя тяхната функция за подпомагане ( 87 ), тъй като тези помощи преследват по принцип същата цел като издръжката, а именно покриване на разходите, които обикновено се поемат от родителите за издръжката на тяхното дете, и че не е от значение, че степента на абстрактност по своето естество е малко по-високо в случай на държавно обезщетение за всички деца, отколкото при индивидуална оценка на издръжката на родител за конкретно дете.

107.

На трето място, що се отнася до семейния бонус „Плюс“ и останалите данъчни кредити, Република Австрия твърди, че механизмът за индексиране гарантира справедливото отчитане на действителните разходи и еднаквото третиране на всички упражняващи професионална дейност данъчнозадължени лица по отношение на техните данъчни възможности.

108.

В това отношение тя отново се позовава на принципа на данъчните възможности ( 88 ), съгласно който разходите за децата трябва да се вземат предвид за данъчни цели в подходяща степен. Този принцип се основавал на правото на Съюза в областта на прякото данъчно облагане и бил общ принцип на данъчното право в Съюза. Ето защо в решение от 15 септември 2011 г., Schulz-Delzers и Schulz ( 89 ) Съдът постановил, че „в светлината на целта, преследвана с прилагането на таблица за прогресивно облагане, която по необходимост е основана […] на преценката на данъчните възможности на данъчнозадълженото лице, осъществена въз основа на условията на живот на територията на съответната държава членка“, липсва сходство между две фактически положения във връзка с обезщетения, отпуснати при експатриране.

109.

На четвърто място, Република Австрия твърди, че след като механизмът за индексиране на разглежданите семейни обезщетения и данъчни кредити гарантира отпускането на помощ или намаление със същата стойност, той не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел.

110.

Що се отнася до доводите на Комисията, изведени от доклада на Сметната палата, Република Австрия отбелязва, че:

111.

Колкото до довода на Комисията, че за около три четвърти от децата, които пребивават в други държави членки, Република Австрия извършва само диференцирани плащания ( 90 ), последната отбелязва, че дори тези плащания, включително данъчният кредит за дете на издръжка, в голяма част от случаите остават по-високи от първоначалните обезщетения в държавата по пребиваване на детето.

112.

Що се отнася до общия довод на Комисията, който се подкрепя и от Република Хърватия, Република Полша и Република Словения, че е несправедливо работниците да плащат данъци в Австрия и да им бъдат удържани вноски от заплатите и по този начин да допринасят за финансирането на спорните обезщетения, за да ги получат в крайна сметка само под формата на обезщетения с индексирана стойност за техните деца, пребиваващи в друга държава членка, Република Австрия счита, че основата за изчисляване на вноските на работодателите е без значение и че няма никаква връзка между евентуално данъчно задължение и правото на обезщетения, изплащани от държавата. Напротив, ако данъчното задължение на работника се отразява на прехвърлянето на обезщетенията за социална сигурност, то правилото, посочено в член 70 от Регламент № 883/2004, би противоречало на правото на Съюза.

113.

Република Австрия твърди, че доводът на Комисията в подкрепа на наличието на непряка дискриминация може да се отнася само до положението на австрийските длъжностни лица в чужбина, чиито деца също са се преместили и че то не е сравнимо с положението на работниците мигранти поради правни и материални причини. От една страна, длъжностните лица в чужбина подлежат на специален режим на освобождаване от схемата за социална сигурност и данъчната система на приемащата държава съгласно членове 33, 34 и 37 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения ( 91 ) и членове 48 и 49 от Виенската конвенция за консулските отношения ( 92 ).

114.

Освен това спецификата на положението на длъжностните лица в чужбина намирала отражение и в правото на Съюза — в член 45, параграф 4 ДФЕС и член 11, параграф 3, буква б) и член 13, параграф 4 от Регламент № 883/2004 ( 93 ) — от които следвало, че длъжностните лица в чужбина нямат право на семейни помощи в приемащите държави, нито съответно на диференцирани плащания или допълнителни обезщетения, свързани със семейното им положение.

115.

Накрая, съгласно австрийското право длъжностните лица в чужбина се считат за упражняващи дейността си на национална територия по отношение на схемата за социална сигурност и разглеждането на положението им за данъчни цели. Освен това по граждански дела те попадат под юрисдикцията на австрийския съд с обща компетентност.

116.

От друга страна, що се отнася до материалните разлики, длъжностните лица в чужбина, които подлежат на редовни премествания, по принцип запазват местожителството си и центъра си на интереси в Австрия.

117.

Освен това според Република Австрия, ако се приеме, че положението на длъжностните лица в чужбина е сравнимо с това на работниците мигранти, от това би следвало, че тъй като първите са изключени от прилагането на механизма за индексиране, разгледани като цяло, те са не облагодетелствани, а ощетени. Следвало да се вземе предвид, че повечето от длъжностните лица на Република Австрия в чужбина, командировани в други държави членки, както и в държави — страни по Споразумението за ЕИП, и Швейцария, се намират в държави, в които издръжката на живота е по-висока, отколкото в Австрия.

118.

В това отношение Комисията не може да твърди, че броят на работниците мигранти, засегнати от механизма за индексиране, е по-голям от броя на командированите австрийски длъжностни лица, без да докаже, в съответствие с практиката на Съда ( 94 ), че делът на засегнатите работници мигранти надвишава дела на длъжностните лица, поставени в същото неблагоприятно положение.

119.

Ако Съдът приеме, че правилата, приложими към длъжностните лица в чужбина, представляват непряка дискриминация, Република Австрия изтъква като обосновка императивно съображение от общ интерес, а именно задължението на държавата за полагане на грижи по отношение на тези длъжностни лица, свързано със задължението на последните за лоялност към тази държава. След като отбелязва, че Комисията не оспорва основанието на тази обосновка в рамките на иска за установяване на неизпълнение на задължения, Република Австрия се позовава в това отношение на някои решения на Съда относно принципа за полагане на грижи, отнасящ се до дейности, извършвани от служители в институциите на Съюза и в публичната администрация на държавите членки ( 95 ).

120.

Според Република Австрия в качеството си на работодател тя проявява засилени грижи за своите длъжностни лица, работещи в страната и в чужбина, като прилага към тях последователна, практически управляема и основана на международното право система, която ги подчинява на националното право на държавата по произход, като се изхожда от принципа, че всички правни последици са свързани с местожителството им в тази държава. Освен това Република Австрия посочва, че прилагането на механизма за индексиране в рамките на Съюза, но не и извън него, би било в противоречие със задължението за полагане на грижи от страна на Република Австрия по отношение на нейните длъжностни лица, чието равно третиране трябва да гарантира.

121.

В самото начало Република Австрия отбелязва, че в мотивираното становище Комисията е оспорила правилата, приложими към длъжностните лица в чужбина, само от гледна точка на непряката дискриминация. Тя твърди, че ако в своите доводи в подкрепа на исковата си молба Комисията я упрекне и за липсата на съгласуваност на разглежданите в иска разпоредби, с които се въвежда механизъм за индексиране, този довод следва да бъде отхвърлен като недопустим в съответствие с практиката на Съда ( 96 ).

122.

Въпреки това, ако този довод все пак бъде разгледан, Република Австрия повтаря посоченото в отговора си относно факта, че правилата, приложими към длъжностните лица в чужбина, са част от цялостна вътрешно съгласувана система. Тя добавя, че Съдът е постановил, че не всяко изключение от национална правна уредба води до нейната непоследователност, по-специално ако приложното ѝ поле е особено ограничено, какъвто е настоящият случай ( 97 ).

123.

Що се отнася до основанията на второто твърдение за нарушение на Комисията, които не са оспорени, може да се припомни, че Съдът е постановил, че:

124.

В настоящия случай семейната помощ и данъчният кредит за дете на издръжка са едновременно семейни обезщетения, към които се прилага принципът на равно третиране, посочен в член 4 от Регламент № 883/2004, и социални предимства, попадащи в приложното поле на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, докато към семейния бонус „Плюс“, данъчния кредит за домакинства с един работещ член, данъчния кредит за домакинства с един родител и данъчния кредит за издръжка се прилага принципът на равно третиране, посочен в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.

125.

В това отношение от практиката на Съда следва, че:

126.

Следователно тълкуването на член 4 от Регламент № 883/2004 и на член 7 от Регламент № 492/2011, доколкото целят да гарантират свободното движение на работниците, трябва да е съгласувано.

127.

Що се отнася до връзката между тези два регламента, чиито приложни полета се припокриват ( 105 ), Съдът е отбелязал общия обхват на Регламент № 492/2011 по отношение на свободното движение на работниците ( 106 ). Ето защо той е посочил отново решението, възприето във връзка с разглеждането на иск за установяване на неизпълнение на задължения, при който Комисията се основава едновременно на нарушение на Регламент № 1408/71 поради определянето на критерий за пребиваване за прехвърляемостта на обезщетенията за болест и на възможността да се обоснове този избор с оглед на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността ( 107 ). Следователно прилагането на член 4 от Регламент № 883/2004 може да бъде запазено за положенията, които не са обхванати от Регламент № 492/2011, въпреки че Регламент № 883/2004 съдържа конкретни разпоредби, забраняващи правилата за пребиваване, по-специално в член 7 ( 108 ).

128.

Република Австрия поддържа като главно твърдение, че механизмът за индексиране за семейните обезщетения и социалните и данъчните предимства не води до неравно третиране. Тя твърди по същество, от една страна, че тъй като целта на обезщетенията и предимствата е да се възстановят една част от разходите на родителите за издръжката на децата или да намалят данъчните им задължения, положението на работниците с деца, които не пребивават в Австрия, и на тези с деца, които пребивават в тази държава, не са сравними поради разликите в стандарта на живот между държавите членки. От друга страна, в резултат от прилагането на механизма за индексиране работниците мигранти получават подкрепата, от която имат нужда, в зависимост от издръжката на живота в държавата на пребиваване на детето.

129.

При все това, както е постановил Съдът, наложените от националното право условия трябва да се считат за непряко дискриминационни, когато, независимо че не се прилагат различно според гражданството, засягат предимно работниците мигранти или повечето от засегнатите лица са работници мигранти, когато са приложими без разлика, но могат да бъдат по-лесно изпълнени от работниците — местни граждани, отколкото от работниците мигранти, или които могат по-специално да се окажат в ущърб на последните ( 109 ).

130.

В настоящия случай от свързания с пребиваването на децата критерий, установен в австрийската правна уредба, следва, че размерът на семейните обезщетения и на социалните и данъчните предимства засяга основно работниците мигранти, доколкото за техните деца има по-голяма вероятност да пребивават в друга държава членка ( 110 ). Освен това от таблиците, с които се определят коефициентите за индексация на размерите ( 111 ) на обезщетенията по отношение на граничните на Република Австрия държави, е видно, че поради различния жизнен стандарт в повечето от тези държави в сравнение с Република Австрия работниците, които са упражнили правото си на свободно движение от тези държави, в по-голямата си част ще получават по-ниски обезщетения и предимства от отпусканите в Австрия. Според данните в представения от Комисията доклад на Сметната палата ( 112 ), на който се позовава Република Австрия, обаче около 50 % от плащанията през 2016 г. са се отнасяли до деца, пребиваващи в Унгария и Словакия, а 40 % от тези плащания са се отнасяли до деца, пребиваващи в Чешката република, Полша, Румъния и Словакия.

131.

Този анализ се подкрепя от обясненията на австрийското правителство относно оценката на въздействието от индексирането на семейния бонус „Плюс“ ( 113 ). Тези данни трябва да се разгледат във връзка с констатацията на Сметната палата, че броят на децата — получатели на обезщетения, се е увеличил шест пъти между 2004 г. и 2016 г. след отварянето на австрийския пазар на труда ( 114 ).

132.

Според мен само тези данни са достатъчни да се установи, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните доводи, обсъдени от страните, че разграничението, направено в австрийското законодателство по отношение на размера на прехвърляемите обезщетения в зависимост от мястото на пребиваване на децата в държавите членки, засяга в по-голяма степен работниците мигранти и представлява непряка дискриминация, основана на гражданство, която може да се допусне само при условие че е обективно обоснована ( 115 ).

133.

Доколкото ми е известно, Съдът не се е позовавал изрично на това условие във връзка с прилагането на член 4 от Регламент № 883/2004. При все това единственото решение на Съда относно член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71, в който принципът на равно третиране е бил формулиран по сходен начин, според мен може да се приложи към настоящия случай ( 116 ). Освен това отбелязвам, че Съдът е тълкувал член 67 от Регламент № 883/2004, който има за цел работниците да не бъдат разубедени да упражнят правото си на свободно движение ( 117 ), във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, и само въз основа на това е проверил изтъкнатите от запитващата юрисдикция основания. От това стигам до заключението, че изборът от държава членка на критерий за пребиваване, приложим към семейните обезщетения, също може да се обоснове поради правилото за съгласувано тълкуване на член 4 от Регламент № 883/2004 и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, произтичащо от общото им основание, а именно член 45 ДФЕС, който има за цел да гарантира свободното движение на работниците ( 118 ).

134.

Съгласно постоянната практика на Съда относно прилагането на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, за да бъде обоснована, непряката дискриминация трябва да може да гарантира осъществяването на легитимна цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ ( 119 ).

135.

Комисията основателно поддържа, че Република Австрия не е представила нито един довод, който може да обоснове непряката дискриминация, породена от въведения от нея механизъм за индексиране на размера на обезщетенията и на социалните и данъчните предимства.

136.

Всъщност в рамките на настоящия иск с подкрепата по същество на Кралство Дания и Кралство Норвегия Република Австрия твърди, от една страна, че индексирането на размера на обезщетенията има за цел да гарантира, че помощите и произтичащото от тях намаляване на семейните разходи съответстват по стойност на отпусканите в Австрия ( 120 ).

137.

Според мен обаче, първо, трябва отново да се отбележи, че отпусканите обезщетения са фиксирани ( 121 ) и не отчитат действителните нужди на детето. В това отношение споделям също гледната точка на Румъния, че Република Австрия не може да използва един и същи доводи, за да оспори наличието на дискриминация и за да я обоснове.

138.

На второ място, от примера с цифрови данни на Комисията ( 122 ), който не се оспорва от Република Австрия, става ясно, че тази равностойност не е гарантирана на австрийска територия ( 123 ) и че не е налице пропорционална съгласуваност между установените разлики в издръжката на живота в Австрия и коефициентите, прилагани в някои държави членки ( 124 ). Освен това, както подчертава Словашката република, в рамките на тези държави членки могат да съществуват различия ( 125 ), което показва значението на мястото, където се извършват покупките, ако се допусне система за съпоставяне с равнищата на цените.

139.

Доводът на Република Австрия, че разликите в покупателната способност са значително по-големи, особено в сравнение с България ( 126 ), което също компенсирало последиците от механизма за индексиране, не поставя под съмнение всички тези констатации.

140.

Следователно целта да се гарантира, че съответната помощ и намаляване на семейните разходи съответстват на стойността на отпусканите обезщетения в Австрия според мен не може да обоснове разглежданата непряка дискриминация.

141.

От друга страна, Република Австрия поддържа, че първостепенната цел на механизма за индексиране на размера на социалните и данъчните предимства е установяването или възстановяването на функцията за подкрепа, както и на справедливостта на социалната система.

142.

Подобно на Комисията отбелязвам, първо, че от доклада на Сметната палата ( 127 ) следва, че индексирането на семейните обезщетения в зависимост от равнището на цените на съответната държава членка спрямо Република Австрия може да доведе до допълнителни разходи, въпреки че това въздействие е сведено до минимум от Република Австрия. Тези разходи обаче трябва да бъдат поети от всички, които правят вноски в държавния бюджет. В този контекст считам за уместно да уточня, че както подчертават Комисията и Република Полша, в този доклад ( 128 ) се посочва също, че причината, която би могла да застраши финансовото равновесие на системата за социална сигурност, не е плащането на обезщетенията на работниците, чиито деца пребивават извън Република Австрия, което представлява около 6 % ( 129 ) от разходите за семейни обезщетения, а липсата на подходящ контрол по отношение на отпускането на тези обезщетения.

143.

Второ, споделям становищата на Комисията ( 130 ), както и на Надзорния орган на ЕАСТ и Република Словения, че е от първостепенно значение да се припомни, че правилата за защита на свободното движение на работниците в Съюза и в ЕИП ( 131 ), включително равното третиране, се основават на цялостна система, в която, от една страна, приложимото законодателство в областта на социалната сигурност по принцип е законодателството на държавата членка, в която съответното лице упражнява дейността си като заето или самостоятелно заето лице ( 132 ), и от друга страна, работниците мигранти допринасят за финансирането на социалните политики на приемащата държава членка чрез социалните и данъчните вноски, плащани във връзка с дейността, която упражняват ( 133 ) в тази държава членка, което обосновава равенството на предоставяните обезщетения или предимства ( 134 ).

144.

В настоящия случай, подобно на Чешката република, Република Хърватия и Република Полша, констатирам, че тъй като австрийските семейни помощи се финансират от вноските на работодателите, изчислени въз основа на общия размер на заплатите на работниците, от чисто икономическа гледна точка работниците мигранти участват в определянето на размера на изплащаните от техните работодатели суми по същия начин като работниците местни граждани.

145.

Освен това, що се отнася до семейния бонус „Плюс“ и останалите разглеждани данъчни кредити, Република Австрия посочва, че тези предимства се финансират от данъка върху доходите на работниците, което също обезсилва всякаква обосновка на избора на австрийския законодател на липсата на реципрочност с цел за социална справедливост.

146.

Поради това считам, че различното третиране в зависимост от мястото на пребиваване на детето на съответния работник не е нито подходящо, нито необходимо за установяването или възстановяването на функцията за подкрепа или на справедливостта на социалната система.

147.

С оглед на всички гореизложени съображения считам, че австрийската правна уредба относно индексирането на размера на семейните обезщетения и на социалните и данъчните предимства за лицата, които работят в Австрия и чиито деца пребивават в друга държава членка, противоречи на принципа на равното третиране, посочен както в член 4 от Регламент № 883/2004, така и в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.

148.

Поради това предлагам на Съда да постанови, че второто твърдение за нарушение на Комисията е основателно.

149.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като според мен Съдът следва да уважи исканията на Комисията, Република Австрия трябва да бъде осъдена да заплати разноските.

150.

Съгласно член 140, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник, съгласно който държавите членки, държавите — страни по Споразумението за ЕИП, различни от държавите членки, както и Надзорният орган на ЕАСТ, които са встъпили в производството, понасят направените от тях съдебни разноски, Чешката република, Кралство Дания, Република Хърватия, Република Полша, Румъния, Република Словения, Словашката република, Кралство Норвегия и Надзорният орган на ЕАСТ понасят направените от тях съдебни разноски.

151.

С оглед на изложените съображения предлагам Съдът да се произнесе, както следва: